fbpx
от 0 до 3 години

7 правила за отглеждане на викинг – ръководство от майка на три деца

26 март 2024
Хелън Ръсел Как да отгледаш викинг
Снимка: twitter.com/MsHelenRussell

Скандинавските деца са сред природата всяка свободна минута – и са на първо място в класациите както по отношение на образованието, така и по отношение на щастието. Хелън Ръсел е написала книга по темата как се отглеждат малки викинги: How to Raise a Viking – The Secrets of Parenting the World’s Happiest Children („Как да отгледаш викинг – тайната да си родител на най-щастливите деца на света“). А това са седем съвета за родителството от нея.


Знаех, че съм в беда, когато един ден детето ми в предучилищна възраст се прибра вкъщи, миришещо на дим, и ми каза, че е упражнявало „умения с нож“. Когато близнаците поискаха трион за втория си рожден ден, разбрах, че съм преминала Рубикон: бях станала майка на викинги. 

Не трябваше да е така. Преместих се от Лондон в Дания безгрижна и бездетна, но въпреки че планирах да остана само една година, десет години и три деца по-късно все още съм тук. Тоест, наясно съм какво да е отглеждаш викинг. 

Северните деца правят нещата по различен начин. Те се хранят по различен начин, учат по различен начин, играят, обличат се, дори спят по различен начин – бебетата спят навън в количките си при минусови температури. Пеят, борят се, катерят се, падат и пак стават. Те са сред природата часове всеки ден – въпреки факта, че времето е ужасно (говорим за Мордор от октомври до март).

Северняците не са хора, които правят адски много спонтанни неща – предпочитат „забавление по график“. И все пак… скандинавските страни редовно оглавяват класациите на УНИЦЕФ по отношение на щастие, образование и равенство с най-високи нива на благосъстояние в световен мащаб. Някои аспекти на тяхното родителство могат да бъдат приложени където и да живеете, докато други могат да действат като вдъхновение. И така, ето няколко неща, които научих за отглеждането на викинг.

1. Играйте всеки ден по всякакъв начин

Играта е нещо толкова важно в скандинавските страни, че има две имена. Глаголните форми на „играя“ (play) на датски, финландски, шведски, исландски и норвежки се отнасят конкретно до приятни, неструктурирани и вътрешно мотивирани дейности. Но ако упражнявате спорт, играете настолна игра или свирите на музикален инструмент, използвате spille на датски и норвежки, spela на шведски, spila на исландски и pelata на фински (а не както е в английски с play за всичко). Професор Елън Беате Хансен Сандсетер от Университетския колеж „Кралица Мод“ в Норвегия казва: „Проучвания, проследяващи деца от раждането им, показват, че тези, които никога не са се катерили на дърво, имат страх от височини. А тези, които се катерят, падат и си чупят крак, нямат страх от високо.“ 

Играта е важна част от развитието на детето, защото учи на сътрудничество, увереност и подходяща преценка. „Понякога трябва да оставиш децата да се бият“, ми каза една датска майка. „Трябва да имат конфликт, за да видят дали могат да го разрешат и да преговарят за мир.“ Ужасяващо в краткосрочен план, полезно в дългосрочен (или поне така твърдят).

2. Учете децата как да мислят, а не какво да мислят

Викингите не започват училище преди 6 години (7 във Финландия). Те се улесняват с кратки уроци и са без оценки, тестове или домашни до около 11-годишна възраст. Сабила Ебу Алуани от педагогическия факултет на университета в Кеймбридж смята, че това е добра стратегия, тъй като: „ранното даване на много домашни отнема качествено време от гледна точка на развитието“. Датската система се основава на преподаване според интересите. А освен това „децата са научени да мислят, а не просто да държат изпити“, казва учителката Луис Лингорд. 

Децата се учат и да отстояват себе си. Публичното говорене е част от училищната рутина от 6-годишна възраст, докато четенето идва по-късно – около 8. Урокът тук, независимо от различните училищни системи, е да позволите на детето да развива собствените си интереси и да чете със собствено темпо. Изследванията показват, че оказването на натиск върху децата да четат твърде рано причинява стрес. А и по-късните читатели лесно настигат и дори надминават ранните.

3. Няма такова нещо като лошо време

Северняците от всички националности имат вариации на тази мантра. И с право – проучванията показват, че прекарването на време на открито подобрява сътрудничеството, намалява стреса, помага с концентрацията и дори изравнява разликите между децата с по-ниски и по-високи постижения. А във Великобритания 75% от децата прекарват навън по-малко време от затворниците

В Норвегия friluftsliv – или „животът на чист въздух“ – е религия. Много шведи пък посещават съботно „училище сред природата“. От детството скандинавците развиват това, което социалната психоложка от Станфордския университет Кари Лейбовиц нарича „положително зимно мислене“. Ключовото е да се научите да се обличате добре. 

„В голяма част от света, когато е студено, хората продължават да носят нормални дрехи. И после, като излязат навън, им е студено или мокро“, казва Лейбовиц. 

Децата ми притежават снежни костюми, дъждобрани, ветровки, балаклави, термо бельо, ръкавици, водоустойчиви ръкавици с един пръст, обувки за сняг и ботуши за дъжд. Развийте позитивно мислене, като носите по-подходящи за зимата дрехи. И помнете, че няма такова нещо като лошо време, а само лошо облекло.

4. Не е нужно всяка рисунка да се закача на хладилника

Въпреки че много култури приемат идеята, че постоянните похвали подобряват развитието на самочувствието („Кой е моето УМНО МОМЧЕ! Това е НАЙ-ДОБРОТО ако в историята!“), датчаните не го правят. Те вярват, че прекалената похвала води до раздуто его и лошо самочувствие. И насажда идеята, че всеки е достоен, само защото съществува. 

„Когато децата казват „Виж!“, това е техният начин да поискат нашето внимание“, казва датската семейна терапевтка Софи Мюнстер. „Те всъщност не искат похвала. Така че е по-добре да ги научим да оценяват нещата сами, в противен случай ще прекарат живота си в търсене на външно валидиране.“ 

Както казва един приятел: „Никога не знаех дали родителите ми смятат, че нещо, което съм направил, е добро. Но не беше и важно. Предполагах, че ме обичат. Беше прието за даденост, а не въз основа на постижения.“ 

Датчаните заменят похвалата с интерес и питат „Как го направи?“ или „Разкажи ми повече“. „Това показва на децата, че ни е грижа за тях, а не толкова за техните резултати“, казва Мюнстер. 

Освен по-малко похвали, има тенденция да има и по-малко отрицателни оценки. Когато малките деца открият своята автономност, в англоговорящите страни биват категоризирани като „ужасните двегодишни“. Но на датски това е известно като „граничната възраст“, тъй като преместването на граници е нормално, а не „ужасно“.

5. Пеенето заедно е полезно за обществото

Датчаните обичат да пеят и много училища все още имат групово пеене всяка сутрин. Това освобождава окситоцин, който пък намалява стреса. А пък синхронизирането на дишането създава усещане за свързаност. Изследователи от университета в Орхус установяват, че пеенето укрепва чувството за общност и социална сплотеност. 

По време на пандемията датският хормайстор Филип Фейбер води всекидневно пеене по телевизията, за да повдигне морала. „Мнозина бъркат „групово пеене“ с „красиво звучащи хорове“. Но всъщност по-важно е да опиташ, а не какъв ще бъде резултатът. В свят, в който всичко е „аз, аз, аз“, пеенето заедно е като звездна нощ. Чувствате се малки и незначителни, но също така и че не сте сами и сякаш принадлежите към общност. Това е най-доброто чувство на света“, казва Фабер. 

Изгубването на личността в групово пеене е идеалната обществена цел за нацията, дала ни закона на Янте. Правилата в него са 11 и са създадени от датско-норвежкия писател Аксел Сандемусе. Те са набор от нагласи, за които се твърди, че управляват живота в Дания, и според които всички са равни, а на парадирането се гледа с неодобрение. Не е нужно да звучи добре – просто трябва да носи добро усещане.

6. Семейните хранения са свещени

Идеята да седнете заедно и да се храните като семейство е високо ценена в скандинавското общество. Дори на един главен изпълнителен директор е позволено да каже по време на среща „Трябва да тръгвам, за да си взема децата.“ И след това да се приберат, за да вечерят заедно. 

Животът в повечето датски домове се върти около трапезарната маса с изричната цел да се даде приоритет на семейното хранене. Където и да живеете, все още има реални ползи да се стремите към вечеря със семейството поне веднъж седмично. Ако можете сами да сготвите нещо, още по-добре. Но имайте предвид, че не е важно какво ядете за вечеря, а с кого ядете.

7. Семейството има много форми

Дания има 37 различни типа семейни единици. В Швеция, Норвегия и Исландия има повече деца, родени в двойки без брак – 67% от исландските бебета се раждат така. 

В САЩ и Великобритания различните семейни образувания се свързват с по-лошо положение и могат да доведат до стигма, но в северните страни те се приемат. Бившата финландска министър-председателка Сана Марин е отгледана от две жени. Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен дойде на власт като самотна майка на две деца. 

Без значение как се формира едно семейство, има широко приемане – и децата научават това от ранна възраст. Те знаят, че всяко семейство е различно, но всяко има своите силни страни и недостатъци… Точно като моето, вашето и всички останали.

Източник: The Guardian

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross