Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
От предишния епизод с д-р Райна Стоянова – специалист ендокринолог – разбрахме, че бременната жена се чувства като жена в постоянен предменструален синдром. В един момент обаче тази жена ражда и нищо не се оправя с магическа пръчка. Хормоните все така бушуват, новата майка първо плаче, после веднага започва да се смее.
Затова в новия епизод с д-р Райна Стоянова коментираме има ли как да се постигне хормонален баланс след раждане – трябва ли да им баем на хормоните, или те САМИ СИ ПРЕЦЕНЯТ кога да се регулират. И защо въобще стигаме до този хаос с хормоните? Колко е важна в този момент подкрепата за жената от близките и партньора ѝ?
Разговорът продължава за кърменето от хормонална гледна точка. Ще разберете и кога се връща менструацията след раждането.
Говорим за често срещано явление след появата на бебето – косопад при майката. Д-р Стоянова обяснява при какви обстоятелства да посетим ендокринолог след раждане.
За финал, след като сме спокойни за хормоналния баланс, поглеждаме към принципите на дълголетието. Можем ли да остаряваме красиво и какво означава longevity?
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Бременната жена и тя е човек (даже минимум двама), и тя права има. Знае ли обаче какви са? Някои от жените преглъщат отношение от работодатели или в болницата, за което дори не са напълно убедени дали е подходящо. Други подписват подадени в почти последния момент документи, а трети са в облаците и не обръщат внимание на нищо. Дали сте от тези, или сте четвърти и пети, все така е добре да сте наясно на какво отношение, информиране и услуги имате право.
и как да ги отстояваме уверено – това са част от темите в онлайн обучението „Силата да знаеш“, организирано от Фондация WomanUp. Събитието ще се проведе от 17:00 до 19:00 ч. на 16 април и за него е необходима предварителна регистрация.
Обучението е безплатно, но местата са ограничени, затова, ако искате да се информираните за важните неща в живота на бременната и нейните права – регистрирайте се до 14 април.
Всички участници ще имат възможност да дискутират теми като:
Бременните участнички ще могат да споделят своя опит и преживявания до момента. „Нашата цел е след срещата да се чувстваш по-информирана, по-уверена и по-подготвена да участваш активно в решенията, свързани с бременността и раждането ти, заедно с медицинските специалисти“, казват организаторите.
Темата с правата на бременните и току-що родилите жени предстои да коментираме и във видео поредицата ни „Майко Мила, БЕБЕТО!“. Абонирайте се за канала ни в YouTube, за да ви излизат видеата ни.
Още не сме свършили, скрол надолу
*Обучението е част от проекта „Нови политики за бъдещи майки“, който се реализира с финансовата подкрепа на Българския фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях.
Има цяла тема в Reddit, посветена на жени, които споделят всички странни неща, които са им се случили – психически и физически – след като са родили. И те са далеч по-странни от това да ти порасне крака с един размер...
„Когато бях бременна с дъщеря ми, краката ми станаха дебели като дървени трупи. Не можех да ходя. Кожата ми се разтегна толкова много, че ме болеше, сърбеше и просто бях в много лошо състояние. Страхувах се, че краката ми никога няма да се върнат към нормалния си размер, защото бях чувала истории от приятелките си, че с телата им са се случили много странни неща – и те не са единствените!“
„Пъпът ми се измести с два сантиметра и половина по-високо, отколкото беше, и имам хранителни алергии сега.“
„Потя се ТОЛКОВА МНОГО.“
„И аз получих нови хранителни алергии след бременността! Развих алергия към елда (наистина ужасна алергия) и спрях да бъда алергична към банани, към които имах алергия през целия си живот. Честно казано – добра размяна.“
„Развих розацея.“
„Има толкова много! Зрението ми се влоши и при двете бременности. И зъбите ми също станаха по-зле. Лактите ми ме болят и понякога дори блокират, не мога да ги движа. А широките ми ходила станаха още по-широки. На практика се разпадам.“
„Едно от ребрата ми се отдели, когато бях бременна с първото си дете, и никога не се закрепи обратно.“
„Имам много тъмни, дебели косми по брадичката, които продължават да растат отново след скубане.“
„Телесната ми миризма е толкова интензивна, не точно неприятна, но различна и силна. Трябва да си слагам дезодорант по 4 пъти на ден. И старите ми дезодоранти вече не действат. Смених няколко марки.“
„Псориазисът ми изчезна.“
„ВЕЧЕ не съм лактозно непоносима.“
„Тревожността ми се подобри значително и съм много по-ментално и емоционално устойчива, отколкото някога съм била.“
„Вече не премислям всичко – невероятно е.“
„Не мога вече да понасям повечето хорър филми. Преди обожавах да се плаша от филми. Преди децата – давайте ми всич-ки-те ужаси и гнусни хорър сцени! Сега? Абсолютно не мога да понеса нищо от това. Дори не е съзнателен избор, просто физически се отвращавам.“
„Косата ми от права стана вълниста.“
„Обичах кучета, а сега не понасям никакви животни.“
„И при мен! И това е до голяма степен и сензорен проблем. Преди можех да понасям шумовете им (до известна степен), но сега всякакво ближене или чесане ме докарва до лудост и трябва да изляза от стаята.“
„Звучи странно, но страхът ми от паяци. Все още не ги обичам и ме побиват тръпки от тях, но вече нарочно говоря добронамерено за тях и ги изнасям навън, вместо да ги убивам, защото на какво бих научила децата си, ако ги убивам?“
„Имам нужда от време насаме. Никога не съм имала нужда от това преди. Живеех от енергията на хората. Но малките хора вкъщи ми изсмукват енергията и имам нужда от повече почивка и тишина от всякога.“
„Плача за всичко. Преди изобщо не плачех, а сега – плача, когато съм тъжна, когато съм щастлива, когато съм уплашена, когато съм уморена... плача за всичко през цялото време. И вече не ми пука за кариерата ми или за това да се опитвам да правя всичко, докато преди бях постоянно „Давай още и още“. Вместо това забавям темпото, фокусирам се върху семейството ми, градинарство, четене... съзнателно не правя нищо всеки ден – и ми харесва.
Още не сме свършили, скрол надолу
„След раждането на второто ми дете сънищата ми напълно се промениха. Винаги съм сънувала много през целия си живот, но сега сънищата са различни. Преди сънувах доста често подобни неща. Обикновено се случваха на едни и същи места, но сега локациите са нови и променени. Сюжетите са по-сложни и различни.“
Прочетете цялата тема в Reddit тук.
Източник: Scary Mommy
Кога един баща става баща – преди появата на детето, веднага след като бебето се роди, или много време след това? Разнищваме този въпрос с психиатъра д-р Владимир Сотиров.
Разбрахме, че мъжете също имат душа, че на всичкото отгоре, понякога и плачат! Защо е важно да НЕ потискат емоциите си и докъде ще стигнат, ако все пак го правят?
Д-р Сотиров говори колко е важно един баща да може да се вдетини и да регресира до нивото на бебето, да гука и да си играе с него. Обсъждаме и има ли място за мъжественост в това инфантилизирано поведение.
Ролята на мъжа в семейството включва и опора, подкрепа и закрила на жената, на която пък понякога ѝ идва до гуша от нейната роля на майка.
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Д-р Владимир Сотиров е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1995 г. От 1996 г. до 2002 е работил в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г.
Допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. През периода 2001 – 2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
В третия епизод на Майко мила, БЕБЕТО! от Йоана Станчева – акушерка и основателка на акушерска практика „Зебра“ и Ирина Величкова – акушерка в „Зебра“, ще разберем:
Говорим си още тук: https://www.youtube.com/watch?v=zcQFymEJTeI&t=237s и за медицинските процедури преди раждането – колко нужни или излишни са някои от тях; позите за раждане; водното раждане, което те предлагат като услуга, и още полезна информация по темата за… раждането – за какво друго. Ще откриете акушерска практика „Зебра“ тук: https://zebramidwives.com
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Акушерка по призвание, 32-годишната Селиа Падия от Валенсия, още от малка е била запленена от това, което мнозина наричат „чудото на живота“ – онази смесица от наука, инстинкт и емоция, която съпътства появата на бебе на бял свят, разказва тя. По-късно, когато започва да практикува професията си, открива, че да бъдеш акушерка е много повече от това да присъстваш на раждания:
„Това е да бъдеш до жените. Да подкрепяш, насочваш, да се грижиш с професионални познания и с чувствителност. Да присъстваш, без да нахлуваш, и да вдъхваш увереност, без да налагаш. Именно тази по-човешка и емоционална страна на професията ме накара да се влюбя в нея окончателно.“
Това я подтиква да създаде собствено пространство – физическо и онлайн – където на жените се предлага време и грижа, които системата не може да отдели: цялостно съпътстване на майчинството (от опитите за забременяване до около първата година на бебето) заедно с екип от специалисти.
Акушерката е с ясното съзнание, че при едно раждане тя съпътства живота, който идва, „но също и уязвимостта, страха, преобразяването на една жена в майка.“ Селиа Падия дава интервю за El País, в което говори за това приключение.
Страхът „дали ще съм добра майка“ ли е един от най-често срещаните при бременните жени?
Да, и същевременно е един от най-рядко изричаните. Няма значение колко добре е подготвена жената, нито дали това е първото ѝ дете, или третото – в един момент неизбежно се появява този тих въпрос: „Дали се справям?“ Майчинството все още се приема с големи очаквания и много жени усещат, че трябва да отговорят на някакъв идеал за „перфектна майка“. Но такова нещо няма.
Да си добра майка не означава да правиш всичко безгрешно.
По-скоро означава да присъстваш, да гледаш, да слушаш, да подкрепяш. А също и да се грижиш за себе си.
Кои промени обикновено тревожат най-много майките – тялото, характера…?
Тялото е един от големите източници на тревога, най-вече заради естетическия натиск и идеала за красота, който все още тежи и се задържа като разбиране. Но това, което най-силно обърква много жени, е вътрешната промяна: характерът, емоциите, интензивността, с която се преживява всичко. Някои не се разпознават в новия си начин на усет или реагиране. И е важно да се признае, че тези промени не са проблем, който трябва да се „оправи“, а мощна адаптация към преобразяващо преживяване. Не губиш това, което си била – ти се развиваш.
Толкова ли е важна подготовката за раждането?
Разбира се. И тя трябва да започне, когато жената и нейният партньор се почувстват готови да получат информация. Има присъствени курсове, но и онлайн обучения, книги… Целта не е да се „тренира“ за някакъв идеален тип раждане, а да се опознае процесът, да знаеш какво да очакваш, да разбереш правата си и да се научиш да вземаш решения.
Подготовката трябва да обхваща и психическата, и емоционалната част: не става дума само за напъване или дишане, нещо, което всяка жена така или иначе знае и за което не са нужни „майсторски“ уроци, а за това как да преживееш един толкова силен момент с възможно най-голяма осъзнатост и увереност.
В днешни дни майките по-добре ли знаят какво ги очаква, когато отиват да раждат, отколкото преди десетилетия?
Безспорно знаят повече. Имаме по-голям достъп до информация, повече възможности за обучение, по-голяма осъзнатост за правата ни. Но понякога този излишък на информация може и да натовари. Ключът е да се филтрира добре: не всичко, което се върти в социалните мрежи или се разказва от други майки за техния опит, е вярно или полезно.
И дори с най-добрата подготовка в света, една част от раждането остава непредсказуема. Затова, освен да се информираш, трябва да се научиш и да се доверяваш, а и да пускаш контрола.
В книгата си Oh, la maternidad (буквално: „О, майчинството“) казвате, че комуникацията е най-ценният инструмент по време на раждане. Какво имате предвид?
Раждането не е само физически процес: то е преживяване, което се изгражда и от хората, които са до теб. Да умееш да изразиш от какво имаш нужда, да усещаш, че те слушат, да можеш да вземаш решения самостоятелно… Всичко това влияе пряко върху начина, по който се преживява раждането. Една добре информирана жена, към която се отнасят добре, може да изгради добър спомен, свързан с раждането, дори ако е имало усложнения. А жена, която не е била изслушана, може да излезе наранена, макар всичко да е минало „добре“.
Комуникацията създава сигурност, уважение, присъствие. Тя сама по себе си е форма на грижа.
Кои са основните митове за следродилния период?
Че всичко ще бъде щастие. Че ако си се подготвила добре, всичко ще върви по вода. Че инстинктът определя всичко. Че за няколко седмици ще си отново „същата“. Следродилният период е изключително интензивен, пълен със светли и тъмни моменти. Не се говори достатъчно за самотата, за изтощението, за страха. И не се оценява достатъчно всичко, което майката прави в тези първи месеци. Затова е толкова важно да развенчаваме тези митове и да говорим за майчинството с повече факти и с по-малко идеализация.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може ли човек да се подготви за грижата за бебе или винаги има някаква изненада?
Винаги има една част, за която човек не е напълно подготвен. Може да си прочел всички книги и емоционалният ефект, липсата на сън или стресът от чувството за отговорност пак да те изненадат.
Не става дума само за това да се грижиш за бебето, а да се научиш да се грижиш за себе си в напълно нова ситуация. Но е вярно и че, когато средата те подкрепя и се говори откровено за това, което носи родителството, объркването намалява и майчинството става по-приятно. Никой не се ражда знаещ, но всички ние се учим.
Каква е ролята на бащата?
Бащата, партньорът или близките в случаите на самотните майки, имат фундаментална роля, макар понякога да остават на заден план. Те не са само физическа подкрепа, а фигура за връзка, грижа и съвместна отговорност. Често се чувстват объркани или извън центъра на вниманието, защото всичко се върти около майката и бебето. Но да бъдеш до този, който подкрепя, също е част от грижата. Важно е да им се даде пространство, ресурси и информация. Майчинството не трябва да се преживява самостоятелно, а това включва и грижа за преживяванията на партньора.
Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ е завършила проверката си по случая с родилката Антония Андонова. Въпреки подадените сигнали от нея за агресивно поведение от страна на акушер-гинеколожката д-р Ирена Шикова – и физическо, и вербално, както и последвалите истории от други родилки за подобно отношение от същата гинеколожка и от други лекари – проверяващата агенция не намира нищо нередно.
БНР съобщи, че разполага с негово копие, в което се твърди, че никой от персонала не е упражнявал физическа и вербална агресия спрямо Андонова. Заключението е, че са спазени правилата за етично поведение от страна на д-р Шикова – такива поне са показанията на друг лекар.
В документа, с който държавното радио разполага, се отбелязва още, че
раждащата Антония Андонова викала толкова силно, че не се чували тоновете на бебето.
Молим ви, пишете ни, ако сте от жените, родили, без да кажат „гък“. И се чудим заключенията в документа на медицинския одитиращ орган от мъж ли са направени, или от жена, която не е раждала?
За проверката са разгледани медицинските документи на Андонова, както и са извършени разпити на дежурните при раждането акушерки, гинеколози, анестезиоложката, а също и самата д-р Шикова. Именно тя обяснила, че при пълното разкритие родилката започнала да крещи и да рита. Тогава д-р Шикова хванала единия ѝ крак и я помолила да спре да вика, защото не се чували тоновете на бебето.
Тъй като плодът стоял високо, от родилния екип обяснили на жената, че трябва да изпълнява препоръки и да бъде упорита, но тя не ги изпълнявала правилно и докрай, казва лекар специализант.
Една от акушерките обяснява, че при първоначалния преглед на родилката комуникацията с нея била трудна и не съдействала на лекарите, информира още БНР.
Адв. Шаркова ни обясни как обикновено протичат проверките на „Медицински надзор“ и общо взето, предрече, че тази проверка няма да установи нарушения.
Специалистите от агенцията правят проверките по документи. Те преглеждат становища, които постъпват от медицинския персонал до тях, както и медицинската документация. Адвокат Шаркова пита реторично:
„Нали не си мислим, че ако има пациент, към когото е проявена агресия, това ще бъде записано някъде в медицинската документация?! Контролният орган ще я отвори и ще прочете, че в 13:30 часа някой се е разкрещял на пациента, обидил го е и т.н.?!“
„Все пак лекарското съсловие се подкрепя и е доста капсулирано, за което също има обяснение, включително и срещаната агресия от пациенти към лекари“, казва още Мария Шаркова.
Според нея трудно можем да очакваме, че ако някой медицински специалист си е позволил да премине допустимите граници, той ще си признае. Шаркова не очакваше и ако е имало свидетели измежду медицинския персонал в „Майчин дом“, те да потвърдят случката пред контролните органи.
След доклада на „Медицински надзор“ на „Майчин дом“ дори не са направени задължителни предписания.
Припомнете си статията ни с Антония Андонова и Мария Шаркова ТУК.
Новината, че сте бременна с още едно дете, може да е много вълнуваща, особено ако от известно време се опитвате да увеличите семейството си. Вероятно нямате търпение да споделите с близки приятели и роднини, или пък предпочитате да изчакате до втория триместър, за да кажете на всички.
Ако вече имате деца, може би се чудите кога и как да им кажете, че сте бременна, и дори дали да запишете този момент. Всяко дете и всяко семейство са различни, но ето някои идеи на Mom.com, които да обмислите във връзка с времето, начина и евентуалните теми, които е добре да избягвате или към които да подхождате по-внимателно.
Въпреки че може да сте изкушени да кажете на децата си веднага щом тестът за бременност покаже положителен резултат, по-добре се озаптете малко. Първо вземете предвид възрастта, зрелостта и етапа на развитие на децата си.
„Ако имате малко дете, може да е добра идея да започнете с книжка или плюшена играчка, с които то вече е запознато, за да обсъдите, че скоро ще има нов член в семейството“, казва пред Mom.com педиатърката от Пенсилвания д-р Стеф Лий. „За по-големите деца в училищна възраст вероятно няма да са необходими подобни помощни средства, но бъдете готови да отговаряте на въпросите им за това как бебето е попаднало в корема ви.“ Д-р Лий също препоръчва предварително да обсъдите с партньора си в колко детайли искате да навлизате.
На второ място, помислете кога по време на бременността искате да споделите с децата си. Ако решите да го направите през първия триместър, трябва да сте готови за това, че децата могат да издадат тайната (защото кое дете може да пази тайна). В зависимост от възрастта им, може да се наложи и да обяснявате за възможен спонтанен аборт или усложнения – нещо, което вероятно още не искате да казвате пред тях.
Ако се притеснявате как да обясните сутрешното гадене или липсата на енергия, винаги можете просто да кажете, че не се чувствате добре или че сте уморени. Не е нужно да обяснявате защо.
Вероятно сте виждали всички онези мили клипове в социалните мрежи, в които родителите подготвят сложни сценки, за да съобщят на децата си, че очакват бебе.
Писателката и майка на три деца Даниел М. Уилсън разказва как е донесла вкъщи бебешки дрешки и ги е дала на синовете си. Те изхвърляли светлите и цветни модели, докато най-големият ѝ син не стигнал до гащеризонче с надпис lil sister („малка сестричка“). „Той каза: „Няма начин!“, споделя Уилсън. „Най-малкият почти си тръгна ядосан, преди най-големият да му каже да погледне внимателно и да прочете. Тогава той скочи от радост! Беше толкова забавно. Жалко, че не го записах.“
Въпреки че подобни моменти са много приятни, не се чувствайте длъжни да ги разигравате. Най-важното е да запазите нещата разбираеми.
Ако не сте решили как точно да говорите за произхода на бебетата, уверете се, че сте подготвени за това, което искате да им кажете.
Още не сме свършили, скрол надолу
Разбира се, дори и най-добре обмислените планове често се провалят, когато става дума за деца, затова бъдете готови за реакции, които може да не са положителни. Или дори апатични! Ако децата ви не са щастливи за новото бебе, това е напълно нормално. За тях това е голяма промяна и ще им трябва време, за да свикнат.
„Промяната може да е трудна! Не се притеснявайте“, допълва д-р Бейгъл. „Когато децата правят негативни коментари, реагирайте кратко, например с „О, разбирам те.“ Няма нужда да ги убеждавате.“
Източник: Mom.com
Алтруистично сурогатство не включва финансово възнаграждение за бременността и раждането. В контекста на закона в Австралия например алтруистичното сурогатство се счита за етично по-приемливо в сравнение с комерсиалното сурогатство, както е в Америка.
Защо тези жени дават утробата си, за да износят бебето на непознати за без пари? Този въпрос си задава журналистът на The Guardian Клаудиана Бланко, единствената, допусната до ретрийта на сурогатни майки Surrogacy Sisterhood. Споделяме нейния репортаж тук:
Когато излязох от малката зала за пристигащи на летището в Хобарт, веднага забелязах човека, когото търся. Моят контакт от Surrogacy Sisterhood, Моли Дарси, стои на изхода, и е тежко бременна. Коремът ѝ не е единственият знак, по който да я позная – тя държеше ламиниран надпис с ярко розов шрифт. На него пише: Surrogates on Tour („Сурогатни на обиколка“).
Дарси е организатор и капитан на тазгодишния уикенд ретрийт на Surrogacy Sisterhood. От своето създаване през 2018 г. това е първият път, когато ежегодното събитие за сурогатни майки, минали и настоящи, се провежда в австралийския остров Тасмания.
„Много се радвам да заявя силно и гордо, че съм сурогатна майка“, казва Дарси.
Вече няколко седмици комуникирам с нея. Тя ми помогна да получа съгласието на останалите сурогатни майки да бъда първият журналист, допуснат на ретрийта за подкаст серията Secrets We Keep, посветена на индустрията за фертилитет.
Докато вървим към багажа ни, около дузина развълнувани сурогатни майки започват да пристигат за срещата. Повечето са пътували със сутрешни полети от Куинсланд и Виктория, а две са дошли чак от Западна Австралия и Нова Зеландия.
Веднага зоната около въртящите се ленти за багаж се изпълва с жени от всякакъв произход, на възраст между ранните 30 и късните 40 години – сред тях административни служители, учители, PR специалисти, предприемачи и юристи. Повечето вече се познават от предишни ретрийти или онлайн срещи.
„Не мисля, че има по-точна дума, която да го опише, освен сестринство“, казва адвокатът и бивша сурогатна майка, както и донор на яйцеклетки, Сара Джефорд. Тя е и една от основателките на Surrogacy Sisterhood Retreat.
„Имаме сурогатни майки, които в момента са бременни, някои току-що са родили, други все още не са преминали през процеса, и споделяме всички аспекти от този етап – от положителните до трудните и негативните преживявания. Всичко е добре дошло“, казва тя.
В Австралия разрешената форма на сурогатство е единствено алтруистична (без заплащане) – тя е рядка и строго регулирана. Всяка година има между 130 и 150 алтруистични раждания в страната, като около 80% от тях са между членове на семейството или приятели, а 20% са между непознати. Законите се различават с тези в щатите, но родителите в Австралия не могат да плащат на сурогатна майка за износване на бебето или да обявяват, че търсят такава.
Поради строгата регулация, хората, търсещи сурогатна майка, и тези, които искат да станат такива, се обръщат към неформални структури – най-значимата е затворена Facebook група, където бъдещи родители и кандидати за сурогатство публикуват снимки, представяния и квалификации. След това заинтересованите страни си пишат онлайн, надявайки се да се харесат и разберат.
Докато се отправяме към ферма в Ботуел, на час път от Хобарт, където се провежда ретрийтът, Дарси залепя табели Surrogacy Express на всяка кола – също с ярко розов шрифт.
Дарси се сблъсква със сурогатството, работейки в инвитро клиника. Тя се впечатлява от концепцията, след като свидетелства първите сурогатни майки в Тасмания след легализирането на сурогатството в Австралия през 2012 г.
„Толкова дълбоко съчувствах на хората, които не можеха да имат дете, знаейки, че винаги съм искала семейство. Наистина мислех, че може би мога да бъда сурогатна майка. Чувствах, че това е нещо, което мога да направя.“
„Когато забременях с първото си дете толкова лесно, си помислих: „Уау, наистина мога да помогна на някой друг.“ А когато бях бременна с второто си дете, започнах да изследвам как да стана сурогатна майка.“ Дарси открива австралийската група за сурогатство във Facebook. Среща няколко двойки, но без успех. После се свързва с еднополова двойка. „Просто ми харесаха. След разговори онлайн, когато ги срещнах на живо, се разбрахме чудесно.“ В момента тя износва второто бебе на същата двойка.
През уикенда програмата включва разговори край камината, хапване, разходки сред природата, йога и творчество. Всички дейности са по избор. Част от групата от Куинсланд отива на разходка, докато други избират йога класове. През цялото време се водят дълбоки и откровени разговори за женствеността и майчинството. От ежедневни въпроси за родителството до сърцераздирателни истории за бременността: дребни недоразумения, разочарования от отношения с партньори или с родителите на бебето, до подробни описания на медицински процедури.
Но темата, която доминира, е бременността и как тя е повлияла на всяка сурогатна майка. Дори и при най-доброто стечение на обстоятелствата, бременността натоварва физически и психически, затова питам: „Защо преминават през всичко това за друг човек?“
Жените отговарят, че искат да помогнат на другите да създадат семейство. Но това не е единствената причина – друга силна мотивация е чувството на вътрешна празнота.
Сара Джефорд например, след тежко инвитро преживяване, решава да стане сурогатна майка и донор на яйцеклетки. Когато вече е майка на две деца, усеща желание да изживее още една бременност, без да отглежда детето. Тя описва това чувство като „лудост по бебето“.
Някои сурогатни майки, след раждането на собствените си деца, усещат това чувство на празнота. Макар семейството им да е пълно, те искат да преживеят бременността и раждането отново и започват да изследват как да станат сурогатни майки.
Бременността и раждането не са безплатни. В Австралия, въпреки че плащането за сурогатство е незаконно, бъдещите родители трябва да покрият „разумни разходи“ на сурогатната майка – медицински прегледи, дрехи за бременни и пропуснати доходи.
„Но тук възниква въпросът – какво е разумно? За единия е едно, за другия – друго“, обяснява Джефорд. „Повечето сурогатни майки използват собствени средства, не защото родителите са скъперници, а защото сме хора.
През декември миналата година федералното правителство обяви преглед на австралийските закони за сурогатство с цел хармонизиране на законодателството в страната. Джефорд е против платеното сурогатство, но вече подкрепя модел, при който сурогатната майка получава определено възнаграждение.
„Преди смятах, че когато слагаме пари в сурогатството, превръщаме в стока жените и децата. Сега казвам, че не всичко е само черно или бяло, а има много нюанси“, добавя тя.
Когато в Австралия са създавани законите за сурогатството, политиците са избрали модел на алтруистично сурогатство, тъй като той често се смята за етично по-добър от комерсиалното сурогатство, което е уязвимо към трафика на хора и експлоатацията.
Джефорд отдавна е против платеното сурогатство, но напоследък започва да подкрепя модел на компенсирано сурогатство, при който сурогатните майки могат да получават някаква сума пари.
„Тази жена идва и казва: „Ще го направя безплатно“. Аз не давам правни съвети безплатно, а инвитро клиниката не предоставя безплатно лечение. Защо смятаме, че тя трябва да работи безплатно за това, което прави?“
В Австралия, преди бъдещите родители и сурогатните майки да могат легално да преминат през сурогатство, те трябва да участват в различни консултативни сесии, за да се уверят, че са емоционално подготвени, че процесът е съгласуван и няма експлоатация.
По време на тези сесии бъдещите родители и сурогатните майки обсъждат трудни въпроси като автономията върху тялото, какво се случва, ако нещо се обърка по време на бременността, какво се прави при признаци на генетични аномалии в ембриона или при усложнения, които могат да застрашат живота на сурогатната майка. Целта е да се поставят очакванията предварително, за да се избегнат проблеми след раждането на бебето. Въпреки всички предпазни мерки понякога нещата се объркват. На ретрийта сурогатните майки споделят ужасни истории.
Имало е случай, когато сурогатната майка и бъдещите родители са се скарали и не са разговаряли до няколко дни преди раждането. В друг случай бъдещите родители не се появили в деня на раждането, оставяйки сурогатната майка и семейството ѝ да се грижат за бебето няколко дни, което било стресиращо.
Имало е и по-сериозни случаи, стигнали до съда – един, при който сурогатната майка избягала с бебето, и друг, при който отказала да предаде детето и да се съгласи с родителския акт, законов документ, който прехвърля родителството от родителите по раждане (обикновено сурогатната майка и партньорът ѝ) на бъдещите родители. В двата случая съдът постановил в полза на бъдещите родители, след като се доказало, че става въпрос за сурогатно споразумение.
Още не сме свършили, скрол надолу
Въпреки тези случаи по-голямата част от сурогатните споразумения се реализират успешно. Сурогатните майки на ретрийта – като Дарси – споделят, че животът им е обогатен от този опит.
„Беше прекрасно да наблюдавам как се създава това модерно семейство и да видя цялата любов, която е въвлечена в него“, казва тя.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Ния Йотова винаги е вярвала, че майка ѝ е най-великата разказвачка на планетата – и най-голямата майсторка на преувеличенията. Има един разказ, който Ния цял живот е слушала със скептицизъм – този за собственото си раждане. Налудничава комбинация от медицинска драма, една голяма бебешка глава и танцово шоу на чистачка с мокри галоши върху корема на майка ѝ. Докато не идва и нейният ред да влезе в родилната зала.
Има ли прогрес в болниците от 1979-та до 2007-ма? Какво смята свекърва ѝ по темата? Какво е правил мъжът ѝ, докато Ния е раждала? И дали самата Ния не е вторият най-добър разказвач на планетата, след майка си (без да преувеличава)!?
За това се е погрижила най-великата разказвачка на истории на планетата земя, а именно сладкодумната ми майка.
Нейните разкази изобилстват от невероятни случки. Можем да започнем с тази как като ученичка, докато е прескачала между вагоните на един уж спрял влак, той е тръгнал в посока Северозападна България. И чак на гара „Лакатник“ тя е успяла да се хвърли от него в движение, за да не закъснее за часа си по физика. Отварям скоба, че всичките ѝ геройства неизменно са извършени в името на това тя да спази буквата на закона.
Или пък как през 90-те, въоръжена само със смелостта и остроумието си, се е преборила с една банда мутри контрольори в тролея, които са се опитвали да я глобят въпреки прилежно продупченото ѝ билетче.
Майка ми притежава таланта чрез „леко“ преувеличение от най-обикновената история да извади наяве невиждано и нечувано приключение, в което тя е многострадалният протагонист. В допълнение към мъченическия и героичен неин ореол разказите ѝ винаги по някакъв начин индиректно ни вменяват някаква вина – наша, на нейните слушатели, както и на другите страни участници в нейния разказ.
вината за страданието ѝ се споделяше по равни части между бездушните лекари, санитарките и мен – плодът, пръкнал се по време на въпросното раждане. Моята вина се състоеше в несъразмерно голямата ми глава, която ѝ е докарала невиждани болки, по чудо успявайки да премине през така тесния ѝ таз.
Ако приемем за чиста монета всяка една дума от разказа ѝ, въпросната глава при подаването си на бял свят е събрала около себе си и към прикаченото към нея телце екип патолози. След експертното съвещание учените не са могли да излязат с експертно становище дали размерът на главата е патологичен, или не, затова ме оставили (с особено мнение, разбира се, и няколко гласа „въздържал се“) при нормалните бебета.
В ретроспекция мога уверено да заявя, че освен че си взимам най-големия номер шапка, не съм забелязала кой знае какви проблеми с размера на главата ми. Това е само една от причините винаги да подхождам с щипка недоверие към майчините ми истории.
А дали е прецизен летописец и хроникьор – за това може да се поспори. Всеки неин разказ изобилства от щрихи и елементи, толкова скандални, че с право могат да бъдат определени като кацнали на ръба между истината и художествената измислица.
Позволявам си да обединя основните точки от историята за раждането ми в спретната пиеса по-долу. Базирана е изцяло на майчните ми разкази и е издържана в стил film noir.
Главни действащи лица:
Обстановка: предродилно и родилно отделение във Втора градска болница в гр. София. Люта зима. Късен социализъм;
Санитарка 1 (спокойно плетяща плетката си към майка ми, която се гърчи на 9 см разкритие без упойка):
– Реви, реви, ама като си разтваряше краката, ти беше хубаво, нали!? Така ти се пада, сега ще ревеш.
В синхрон със строгата, но справедлива санитарска присъда чудовищен повей на вятъра удря прозорците на родилното и те изтракват зловещо.
Санитарка 2 не е удостоена с реплики в нашата пиеса. В нея тя просто подава на майка ми един мръсен парцал и я кара между контракциите да отиде и да си изчисти каквото е имала наглостта да изцапа след клизмата в тоалетната.
Майка ми се връща след почистването. С нагърчена походка едва се добира до магарето.
Докторът:
– Детето губи тонове, главата му е прекалено голяма.
След тази констатация докторът се отдава на лек флирт с медицинската сестра през корема на майка ми.
Майка ми:
– Направете нещо.
Докторът, двете санитарки и медицинската сестра свиват рамене. Медицината и нейните работници са безсилни пред големината на главата ми.
Кулминацията в пиесата на спомените от раждането ми се дължи на случайно преминаващата през стерилното родилно по време на раждане чистачка. Може би поради факта, че майка ми на 9 сантиметра разкритие е минала с парцала пода преди малко, чистачката се шляе без работа и решава да си оползотвори времето с малко акушеро-гинекологична дейност.
С МРЪСНИТЕ СИ МОКРИ ГАЛОШИ чистачката скача върху корема на майка ми, изиграва върху него един казачок и така се появявам аз на бял свят.
Единствените хора, които си вършат не само тяхната, но и чуждата работа в държаните учреждения, това изглежда, че са само и единствено хигиенистките.
Нека ви напомня за една достойна наследница на моята чистачка с мокрите галоши, благодарение на която съм поела първата си глътка въздух: а именно – хигиенистката в Софийския затвор, която, размахвайки парцала, единствена се опита да спре двама опасни рецидивисти, които през 2018 г. посред бял ден избягаха през парадния вход.
Само тези жени успяват да свършат и своята, че и чуждата работа добре. Или имат смелостта и хъса поне да се опитат.
Докторът:
– Дано тази госпожица е наследила дългите крака на майка си.
Обикновено тук завесата на майчините спомени се спуска.
Аплодисментите на слушателите ѝ са бурни като на полет на Райънеър, кацащ от Лондон в София. Аз бих могла да се окачествя като единствения чужденец на този полет – ръкопляскащ заради общия тренд, но дълбоко в себе си крайно скептичен.
Чак когато дойде моят ред да родя първото си дете през 2007 г., установих, че доколкото се отнася за раждането ми, майка ми може и да не е преувеличавала чак толкова много. Моите преживявания, макар и различни по характер, бяха белязани от същото ниво на незаинтересованост от част от персонала.
Главната лекарка е близка семейна приятелка, и добре че беше тя.
Бебето ми започна да се ражда в осмия месец, вероятно вследствие на някаква неустановена навреме инфекция. Поради тази причина, бидейки в абсолютно неведение, че след час ще започна да раждам, аз се бях навечеряла прилично. Лекарският екип се позова на този факт, за да не ми сложи упойка нито докато раждах, нито докато ме шиеха след това.
Може би заради въпросната инфекция родилният процес, който при нормално протичане се характеризира с цикъл, в който контракциите се редуват с почивки, при първото ми раждане той беше една 45-минутна непрекъсната контракция.
Раждалите без упойка знаят за какво иде реч – много пъти съм се чудила как да опиша въпросната болка, но нямам база за сравнение.
Предполагам, че така би боляло, ако те подложат на средновековното мъчение да ти вържат четирите крайника за четири коня, които да се разпръснат по четирите посоки на света. И едновременно с това да пускат електрошокови вълни право към мозъка ти.
Въпреки че му се наложи за всеки случай да стои 3 дни в кувьоз под наблюдение, всичко приключи. Точно тази мисъл „всичко приключи благополучно“, се стрелна през съзнанието ми, когато усетих да ме облива топлината на облекчението при изваденото бебе. Не се сетих да помоля да ми дадат да гушна детето, още не бях осведомена колко е важен първият контакт с майката и си мислех, че е нещо нормално направо да го отнесат в другата стая.
Поне чистачката не ми е скачала по корема с мокрите си галоши и санитарката не ме е карала да си чистя тоалетната, докато съм в последен стадий на разкритие.
Е да, ама не.
Трябваше да ми извадят разкъсаната плацента, а това се оказа почти безболезнено. Като че ли леко разочарован от ниското ниво на болка във въпросната процедура, лекарският екип ми каза, че сега ми предстои да сложат 11 шева на родилния орган – както вътрешни, така и външни.
Напомниха ми, че наскоро бях вечеряла. Е, хора, по време на контракциите някак си успях да се държа прилично, понеже знаех, че ще боли и се бях стегнала психически. Но при вече приключен родилен процес капацитетът ми за носене на болка също се беше изхабил. Просто нямах сили да се стегна и да издържа геройски и с достойнство да ме закърпят отдолу без никаква упойка, без дори един лидокаин. Много ми се искаше да припадна, но и това щастие не ме споходи и издържах поредното средновековно мъчение в пълно съзнание.
Пищях и се въртях, докато докторът, който ме кърпеше, ми се караше да не подскачам толкова, че да не вземе да зашие нещо, което не е за зашиване.
Как съм осмивала всяко нейно геройство, как съм смятала, че унесена в собственото си сладкодумие тя хиперболизира… Вече установих от опит, че поне що се отнася до раждането, тя даже може и да е поспестила някои унизителни детайлчета.
Както правя аз в момента, спестявайки ви определени реплики на помощния персонал, подмятани както към мен, така и към другите родилки. Спестявам ги, тъй като целта на разказа ми е въпреки всичко да развеселява, а не да изобличава.
Започнах да събирам в кафенето на „Майчин дом“ семейство и приятели и да ги образовам на тема „естествено раждане без упойка“. Бях приела за лична мисия възможно най-много момичета да разберат навреме колко боли да раждаш без упойка и винаги, ама винаги да си искат още на 4 см разкритие, за да не кажат после лекарите, че е много късно.
Да не ядат нищо в дните, в които се очаква да родят, не ги посъветвах, понеже човек при естествено раждане не знае кога ще роди, а и някак си не ми се връзваше да са ме оставили без упойка понеже съм се хранила наскоро. Всички жени, които раждат естествено и с епидурална упойка, също не знаят кога ще започнат да раждат. Така си мисля аз де, не съм експерт.
Като стана дума за експерти, мъжът ми, който изслуша определен брой просветителни лекции от моя страна на няколко смени мои приятелки и роднини, дошли да ме видят в болницата, в един момент тропна с крак.
– Нийо! – ревна той, компрометирайки авторитета ми на мъченица пред поредната порция слушателки. – Престани да преувеличаваш, ти си същата като майка си! Въобще дори не те е боляло, защото ти докато раждаш, твоят организъм произвежда ЕСТЕСТВЕНО ОБЕЗБОЛЯВАЩО!
– МОЛЯ??? – ревнах аз
Като започнем от недвижими имоти и инвестиции, минем през спортни постижения и завършим с популярна психология. Но най-много от всичко обича да е експерт в нещата, от които няма и понятие – като например раждане и кърмене. Там е във вихъра си.
– Ти докато раждаше – мъжът ми наблегна на думата „раждаше“ с тон, който вменяваше на останалите, че всъщност съм си гледала кефа – аз прекарах цялото време да науча повече за раждането в Google.
– Ми да беше влязъл с мен да видиш какво е, щеше да разбереш от първа ръка.
Мъжът ми любезно беше отклонил моята покана да ме придружава, докато раждам първородния ни син, с обяснението, че ако стори това, никога повече нямало да успее да погледне на мен като на жена.
Опцията да прекарам остатъка от живота си в брачно целомъдрие в замяна на това да ми държат ръката за около час, ми се стори недотам добра сделка, затова повече и не настоях.
– Аз прочетох всичко в Google. Да, другите мъже се напиват, докато жените им раждат, аз си избодох очите да чета……
Вместо това аз го боцнах с непокорна шпага:
– Ти докато четеше как се правят нещата, аз ги правих. Не ми обяснявай на мен боляло ли ме е, или не! Като изкараш цяло бебе през задника си, тогава ще имаш право да изказваш мнение по темата!!!
– Ейй, всичко ще направиш, за да си център на вниманието, всякакви измислици ще наговориш!
Този спор щеше да се проточи навеки, ако свекърва ми, дипломат до мозъка на костите си, не го бе прекратила, ловко извъртайки темата на разговора:
– Нийка, бебето много прилича на тебе… Ама ти не се притеснявай, ще видиш как като порасне, ЩЕ СЕ ОПРАВИ!
Тъкмо бях спряла да се притеснявам за здравето на детето си, което преди 48 часа беше излязло от кувьоза. Въобще не бях съобразила, че е крайно време да започна да се безпокоя за външния му вид. Но просто задълженията на млада майка ме затрупваха отвсякъде и беше нормално да изпусна някое и друго от задължителните притеснения.
Един дерт предварително се свлече от новобранските ми в майчинството плещи! Имало шанс и моето детенце някой ден да започне да изглежда добре! Просто трябва да почакам времето да свърши своето и великолепните гени на татко му да се разгърнат в тяхната пълнота и да неутрализират всяка потенциална щета, която моято ДНК е нанесла върху красотата му.
Още не сме свършили, скрол надолу
Колко е хубаво, когато научиш, че тялото ти произвежда естествена анестезия, а всичките ти гени, за щастие на наследниците ти, са рецесивни. Както се казва, бъдещето е светло и най-доброто предстои!
