fbpx
И аз съм човек

Майчинството – дела и документи: кога, какво, как

23 ноември 2020

Ако сте от онези велики жени, които нито веднъж през цялата си бременност и майчинство не са се зачудили “А сега какво трябва да направя?” и “НОИ няма ли да дава майчинството най-сетне?”, този текст не е за вас.

Ако сте минали по този път и нямате намерение да го играете отново, този текст не е за вас.

Ако нямате нерви да четете за декларации и обезщетения, този текст не е за вас. (В тази си точка и за нас не е, ама нейсе…)

Ако обаче ви предстои тепърва да се гмурнете в дълбокото на родителството, няма да е лошо да имате представа кога какво трябва да направите, защото емне ли ви бебето, ще е доста по-трудно да съобразите сега 135-ия ден ли е, или едва втория (135 не е случайно избрано число!).

С помощта на чудесната Вера Трендафилова, управляващ директор и главен счетоводител на FRS Bulgaria, влизаме в дебрите на отпуски, обезщетения и декларации, с които трябва да обявим на този свят, че имаме дете и имаме намерение да си го гледаме.

Опитали сме се на достъпен език да обясним и да включим най-основните моменти от етапите по излизане в майчинство – тази грандиозна процедура, за да знае всяка жена какво я чака като документи и срокове. Другото е както дойде. Бебето имаме предвид – там няма документи и срокове.


Доходите

„Майчинството“ всъщност е обезщетение от НОИ, предназначено да замени загубения от майката доход поради настъпване на събитието бременност, раждане и отглеждане на дете. Ето защо първото условие за получаване на това обезщетение е да има реално загубен доход, т.е. майката да е работила било на трудов договор, било като самоосигуряващо се лице. 

Второто условие е майката да е била осигурена точно за този осигурителен риск, който се нарича „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ). Ако тя е работила на трудов договор, то тя е задължително осигурена за него. 

Ако обаче е била самоосигуряващо се лице, възможно е и да не е била, тъй като тази категория лица имат право на избор дали да се осигуряват за него или не. В този смисъл, ако майката е самоосигуряващо се лице, тя задължително трябва да се увери, че се осигурява за този риск. 

Трябва да се отбележи, че промяната на вида осигуряване при самоосигуряващите се лица, т.е. промяната на избора дали да се осигурява за ОЗМ или не, е позволена само през януари на всяка година.

Тук трябва да се подчертае, че работещите по извънтрудови правоотношения (на граждански договор) не се осигуряват за „Общо заболяване и майчинство“. Независимо колко са работили и какъв доход са получавали, те никога не получават обезщетение от НОИ.

Осигурителен стаж

За да има право да получава обезщетение за бременност и раждане, майката трябва да е натрупала 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за Общо заболяване и майчинство. 

Ако майката няма 12 месеца към датата на започване на временната неработоспособност поради бременност и раждане (45 дена преди вероятната дата на раждане), тя няма да получава обезщетение, докато не ги натрупа. Имайте предвид, че периодът на временна неработоспособност поради бременност и раждане се признава за осигурителен стаж, т.е. най-вероятно в даден момент 12те месеца ще се натрупат и НОИ ще започне да изплаща обезщетение.

Пример: Към датата, която е 45 календарни дни преди термин, майката има 11 месеца осигурителен стаж. За първите 30 календарни дни от периода на първия болничен лист майката няма да получава обезщетение. Тя ще натрупа 12 месеца осигурителен стаж 15 дни преди термин и НОИ ще започнат да ѝ плащат.

Първата година

Първата година се нарича период на отпуск поради бременност и раждане. Тя започва 45 календарни дни преди термин и продължава точно 410 дена. Няма значение кога детето ще навърши 1 година – периодът винаги е 410 дена. През тази година обезщетението, което НОИ заплаща е в размер на 90% от среднодневния осигурителен доход на майката за последните 24 месеца, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение за същия период. 24-те месеца се броят от месеца, предхождащ месеца на започване на първата година.

Пример: Майка излиза в 45-дневен болничен преди термин на 15 ноември 2020 г. 24-месечният период започва да се брои от октомври 2020 г. назад и ще бъде ноември 2018 г. – октомври 2020 г.

Осигурителният доход е доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски (при самоосигуряващите се лица вноските задължително трябва да са внесени).
Месечният осигурителен доход не може да е повече от максималния, който за 2018 беше 2600, а от 1 януари 2019 г е 3000 лв. Ако в този 24-месечен период има „дупки“ – периоди, през които майката е била безработна, била е в неплатен отпуск, била е в майчинство за втората година, и пр., за тези периоди осигурителният доход е равен на минималната работна заплата за съответната година, пропорционално на работните дни.
За 2018 г. минималната работна заплата беше 510 лв., за 2019 г. – 560 лв., за 2020 г. – 610 лв. Очакванията са, че за 2021 г. минималната заплата ще е 650 лв.

Как НОИ изчислява сумата

НОИ изчисляват среднодневен осигурителен доход като сумата на осигурителния доход за всеки един от месеците в 24-месечния период се разделя на сумата на работните дни в този 24-месечен период. След това НОИ изчисляват по същия начин и среднодневното нетно възнаграждение. Базата за обезщетение ще е по-малката сума измежду 90% от среднодневния осигурителен доход и среднодневното нетно възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че нетното възнаграждение е реалното нетно, което майката е получавала, но не повече от 3000 лв.

Пример:

МесецРаботни дниОсигурителен доходНетно възнаграждение
11.20182215001163.97
12.20181815001163.97
01.20192217001319.17
02.20192017001319.17
03.20192017001319.17
04.20192017001319.17
05.20192017001319.17
06.20192017001319.17
07.20192317001319.17
08.20192217001319.17
09.20191917001319.17
10.20192317001319.17
11.20192117001319.17
12.20191917001319.17
01.20202220001551.96
02.20202020001551.96
03.20202120001551.96
04.20202020001551.96
05.20201820001551.96
06.20202220001551.96
07.20202320001551.96
08.20202120001551.96
09.20202020001551.96
10.20202220001551.96
Всичко4984340033677.58

90% от среднодневния осигурителен доход = 87.14859 x 0.9 = 78.43373

90% от среднодневния осигурителен доход е по-голяма величина от среднодневното нетно възнаграждение, поради което майката ще получава 67.62566 лв. за всеки работен ден от своя период на първата година. 

Важна е думата работен ден – обезщетение се заплаща за работни дни. Ето защо през май, когато има много празници и по-малко работни дни по календар (обикновено 18), обезщението ще е значително по-малко в абсолютен размер, отколкото ще бъде през юли или октомври, когато обичайно има 23 работни дни.

Тук е мястото да се отбележи, че ако към началото на 410-дневния период майката няма 12 месеца осигурителен стаж, до натрупването им тя има право на 100 лв. социална помощ на месец.

Документи

Отпускът за бременност и раждане през първата година условно се разделя на два периода:

  • 135 дни; и
  • след изтичане на 135-ия ден до 410 ден

Първият период се доказва с болнични листове, а вторият – със заявление-декларация.

- 45-дневен болничен 

Началото на майчинството се брои 45 календарни дни преди датата на вероятния термин на раждане, който се определя от лекаря, наблюдаващ бременността. Той издава и първия болничен лист с продължителност 45 дни – до датата на термина. Болничният лист трябва да се представи на работодателя, който го представя в НОИ.

- 42-дневен болничен

Следващият болничен лист е този за раждането. Той се издава от болницата, в която майката е родила, и е винаги с продължителност 42 дни – нито повече, нито по-малко. Няма никакво значение дали майката е родила преди или след термин. В този болничен лист също се вписва датата на термина. 

ВАЖНО! Ако в болницата объркат датата на термина в болничния лист и тя се различава от датата на термина, посочена в първия болничен лист, НОИ отхвърлят този болничен лист и изискват корекция. Това често води до забавено изплащане на обезщетението.

Ако майката е родила след термин, за времето между термина и датата на раждане, личният лекар на майката или лекарят, който следи бременността, трябва да издаде междинен болничен лист за съответния период.

Майката представя болничния лист за раждането, заедно с междинния болничен лист за времето между термина и закъснялото раждане, ако има такъв, на работодателя, за да може той да ги представи на НОИ.

- 135-дневен болничен 

След изтичане на 42-дневния болничен лист, издаден от родилния дом, личният лекар на майката или детето, издава последния болничен лист, който е с продължителност до 135-ия ден. Този последен болничен лист винаги изравнява периода на болничните листове, които никога не могат да са с обща продължителност над 135 дни.

ВАЖНО! Много често личният лекар бърка датата, до която е издаден този трети болничен лист. В резултат НОИ отказват обезщетение и изискват корекция. Това води до забавяне в изплащането на обезщетение.

Заедно с този болничен лист, майката трябва да декларира пред работодателя си определени обстоятелства, които ѝ дават право на обезщетение:

  • че детето е живо;
  • че детето не е дадено за осиновяване или в приемно семейство;
  • че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка (това не са обикновените детски ясли);

Тези обстоятелства се декларират със специална декларация по образец.

Ако по време на този болничен лист някое от обстоятелствата се промени, майката трябва в 3-дневен срок да информира работодателя си, за да може той да подаде промяна в НОИ и да се спре обезщетението. В противен случай НОИ ще търсят връщане на парите от майката.

- заявление за отпуск до 410-и ден

След изтичане на първите 135 дни от първата година майката трябва да подаде пред работодателя си заявление за отпуск до 410 ден и заявление-декларация, с което тя заявява, че желае да ѝ бъде изплащано обезщетение и декларира редица обстоятелства (споменати са по-горе). 

Работодателят подава данни за това заявление-декларация в НОИ, така че да се продължи изплащането на обезщетението. В 3-дневен срок от промяна на някое от обстоятелствата майката задължително информира работодателя си, за да може той да декларира промяната пред НОИ и НОИ да спрат обезщетението. В противен случай НОИ ще си търсят обратно парите от майката.

Прехвърляне на майчинството

След навършване на 6 месеца на детето, майката има право да прехвърли „майчинството“ на бащата, а ако той е неизвестен – на родителите си. Ако бащата е починал, майката може да избере да прехвърли „майчинството“ и на неговите родители. 

ВАЖНО! Ако бащата е жив и известен, майката не може да го „прескочи“ и направо да прехвърли майчинството на някой от бабите или дядовците. Условията за получаване на обезщетение (да е осигурено лице, да има 12 месеца осигурителен стаж за ОЗМ) важат и за лицето, на което се прехвърля майчинснтвото.

До 135-ия ден майката няма право самоволно да прекрати отпуска си за бременност и раждане, тъй като той е разрешен от лекари с болничен лист. Наредбата за медицинската експертиза забранява на всички лица с болничен лист да се връщат на работа и на работодателите им да ги допускат до работа.

След това обаче, майката има право да се откаже да използва отпуска си за бременност и раждане. Тя може въобще да не подаде искане за отпуск и заявление-декларация и да се върне направо на работа. 

Може и по всяко време след като е започнала ползването на този отпуск, да поиска прекратяване и да се върне на работа. В този случай тя има право да получава 50% от обезщетението от НОИ за периода, в който се е върнала на работа. За целта се подават две заявления-декларации:

  • първото е за промяна на обстоятелствата по първоначалното заявление-декларация; с него се спира изплащането на пълното обезщетение; и
  • второто е за заявяване на желанието на майката да получава 50% от дължимото обезщетение

Майката попълва двете нови заявления-декларации и ги представя на работодателя си, който пък ги подава в НОИ.

Втората година

Втората година е периодът, който започва след изтичане на първите 410 дена и завършва точно на втория рожден ден на детето. През този период майката е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години и получава обезщетение, което от много години е фиксирано на 380 лв. и не зависи от осигурителния доход.

За да се продължи майчинството и през втората година, трябва да се попълни и представи пред работодателя искане за отпуск и ново заявление-декларация. Отново работодателят подава информацията в НОИ. До навършване на 2 години на детето повече няма нужда от подаване на други заявления-декларации.

Отново при промяна на някое от обстоятелствата, майката трябва в 3-дневен срок да информира работодателя си, така че той да подаде съответните данни в НОИ и НОИ да спрат изплащане на обезщетението.

Най-честите обстоятелства, които трябва да се декларират са постъпване на детето в детска ясла или връщане на майката на работа. 

ВАЖНО! По време на втората година вече се декларира, че детето не е дадено в детско заведение (не заведение на пълна държавна издръжка). Това включва всички детски ясли, независимо дали са държавни или частни, които са лицензирани от МОН. Ако майката не предупреди работодателя си, впоследствие я чака искане от НОИ за връщане на получените пари от датата на постъпване на детето в ясла.

Отново майката има право на 50% от обезщетението до края на втората година.

Също така има право по всяко време да прехвърли ползването на отпуска за втората година и съответно правото на обезщетение от НОИ на баща, баба или дядо, като за разлика от това право след 6-ия месец на детето, тук няма точен предписан ред и на кого ще се прехвърли майчинството зависи от избора на майката. Условието е този, на който ще бъде прехвърлено майчинството, да работи по трудово правоотношение или да е самоосигряващо се лице.

Ако трудовото правоотношение на майката бъде прекратено по време на втората година, правото на обезщетение също се прекратява. Тя може да започне работа на друго място, след което да поиска отново започване на изплащане на обезщетение.

По време на втората година майката има право да започне работа по втори трудов договор при друг работодател, както и да работи по граждански договори, и това няма да ѝ спре обезщетението от НОИ.

И след втората година

След навършване на 2 години на детето до навършване на 8 години и майката, и бащата имат право на общо 6 месеца за 6-те години неплатен отпуск, който се признава за трудов и осигурителен стаж. Единият родител може да прехвърли на другия родител до 5 месеца от полагащите му се 6 месеца неплатен отпуск. 

Отпускът се ползва със заявление до работодателя, което се подава не по-късно от 10 работни дни преди ползването. Отпускът може да се ползва накуп или на части, но частите не трябва да са по-малки от 5 дни. Работодателят води документация за този отпуск и издава служебни бележки, които да се представят пред работодателя на другия родител.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross