fbpx
Първи триместър

6 години след първото дете и вече съм забравила какво е да си бременна

12 септември 2021

Втората бременност може да е планирана и желана и пак да ни изненада с това колко неща се променят и колко е гадно сутрешното гадене, пише Амилия Киби за mom.com. Затова, мили жени, подгответе се добре, защото природата е измислила така нещата, че да страдаме от временна невменяемост и да забравяме какво всъщност беше да сме бременни. Така и само така можем да се "подлъжем" да забременеем пак.

Всичко това, разбира се, не важи за онези от вас, които по-хубав период от бременността не са имали. Вие може да четете и да чукате на дърво да не ви се случва, защото с бременностите не се знае знае ли се - всяка е различна.


Шестгодишната ми дъщеря иска братче или сестриче, още откакто се роди по-малкият ѝ братовчед. Молбите ѝ станаха още по-настоятелни, след като леля ѝ обяви, че отново е бременна и братовчедката Аби ще има по-малка сестричка. 

Със съпруга ми правихме опити почти година, след като решихме, че можем да имаме още едно дете, ако се преместим в къща, достатъчно голяма за две деца. Чувствах как се затяга възелът - на 37 съм, а съпругът ми е по-възрастен от мен. Дали щяхме да имаме второ дете, както винаги сме планирали? Нещата не изглеждаха добре.

Но ето я и развръзката като в приказва - бременна съм! В 9 седмица. Чудо, нали?

Мда, чудо е, съгласна съм

Пращяхме от радост, обаче, хора, бях забравила колко е гадно да си бременна!

Минали са 6 години, откакто съм била бременна за последно, и доста неща са се случили в живота ми и в света от тогава до сега. Изглежда мозъкът ми е изтрил всички лоши спомени от миналия път като някаква тактика за оцеляване. Въпреки че ми е за втори път изобщо не бях готова да се чувствам толкова скапано.

В деня след двата ми положителни теста, не си изпих адерала - ясно защо. Пия лекарства за ADHD (на бълг. - хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, бел. ред.) от миналия ноември, които истински промениха живота ми. Дотогава се самолекувах с кофеин и бях известна с това, че пия поне три чаши кафе сутрин.

Е, двете черти на теста за бременност значеха, че няма вече хапчета за концентрация, няма вече кафе. Видях, че мога да пия една чаша кафе на ден или три чаши черен чай, като прецених, че чаят вероятно е по-добрият вариант, защото мога да се наливам с него по цял ден.

В следващите три дни след теста бях абсолютна развалина

Преминаването от количеството стимуланти, които приемах, до абсолютно никакви тотално ме обърка. Имах постоянна мигрена, от която не можех да се отърва. И изведнъж подредените ми мисли и мотивацията ми тотално отлетяха. 

Костваше ми много да не полудявам пред семейството ми за най-малкото нещо. Не искам да звуча свръхдраматично, но изчистването ми от адерала и кофеина беше като онази сцена от “Трайнспотинг” с Юън Макгрегър и бебето, лазещо по тавана.

Почувствах огромно облекчение, когато периодът на изчистване от лекарствата и кофеина отмина. За седмица или две се чувствах доста добре. Мислех си, че най-лошото вече е минало и мога да се справя с всичко, което бременността ми предложи. Нали съм го правила и преди?

Наивитетът на тогавашните ми мисли ме кара да се плесна по челото днес. Как можах да забравя за СУТРЕШНОТО ГАДЕНЕ? Или както е в моя случа, ЦЕЛОДНЕВНОТО ГАДЕНЕ! Развих непоносимост към почти всяка храна. Нищо не ми се струваше вкусно повече от един ден. 

Бях казала на съпруга ми, че ми се яде само сладолед. И той ми купи огромно количество. Но на следващия ден вече не можех да го ям! Преминах към сандвичи с ръжен хляб и краставици с крема сирене. Интересът ми и към тази храна отмина за три дни.

Дадох си сметка за всички стереотипи за бременните жени, които имали натрапчиви желания за храна. Не е толкова до това, че искат точно определена храна, а всичко се дължи по-скоро на факта, че това е единственото нещо, което можеш да си представиш, че ядеш, без да ти се доповръща. Затова, мъже, отивайте до магазина и купувайте каквото трябва, преди ситуацията да се е променила. Само не купувайте на едро. 

Физическите симптоми са гадни, но за мен психическите трудности бяха по-лоши

Тъкмо намерих комбинацията от лекарства, която ми позволяваше криво-ляво да функционирам като нормален човек, и сега няма да мога да ги пия, докато не приключа с кърменето след… има-няма две години.

Симптомите ми са 10 пъти по-зле. Не мога да задържа мисъл в главата си. Не мога да си спомня какво правих, когато влязох в стаята, или защо изобщо влязох. Обикновено ми отнема около 2 часа да напиша материал за блога ми. Този го писах на почивки цял ден, защото не можех да остана дълго концентрирана, за да напиша повече от няколко параграфа. Единственото, което исках да правя, беше да гледам долнопробни хорър филми и да си лежа в леглото с котките. Правенето на друго ми докарваше болки в мозъка.

Животът не спира, защото си бременна

Все още работя, държа нещата под контрол и се опитват да се подготвя за новото бебе. Старая се да спазя множеството уговорки, които съм направила, преди бременността да ми източи мозъка.

Едва в 9 седмица съм. Може би след 3 седмици всичко ще се изясни. Или поне така се надявам. 

Майки, ако е минало известно време от предишната ви бременност, подгответе се: много по-лошо е, отколкото помните. Уверете се, че имате достатъчно запаси от джинджифилов чай и лекарства против гадене, защото ще са ви необходими.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross