„Ям нормално“ е често срещано изречение, което ползваме, без да подозираме колко много съставки липсват в „нормалното“ ни меню. През зимата сменяме свежите салати с повече тестени изделия. Не ни се мърда от вкъщи и дори когато трябва да го направим, измисляме по-кратки маршрути, дори и от най-кратките предложения на Waze и Google Maps.
А максималните ни физически усилия се свеждат до натискането на педала за газ или на спирачката. И за да е всичко в пълна дефицитна комбина, дневната светлина също е намаляла. Разбира се, и това ще мине! Сезонът е такъв, но какво да направим, за да не посрещнем пролетта с липса на витамини и енергия, за сметка на заоблено тяло?
Количеството на витамин D в тялото ни си има ясно изразена сезонност. Научни анализи установяват, че има връзка между географското местоположение и зимните периоди с ниско производство на витамин D.
Разбира се, не само звучи, но и е твърде сложно, за да ви дадем една формула, сходна на Питагоровата теорема, и да си пресметнете колко допълнително количество ви е нужно. Не се правете на лекари, каквито сигурно малка част от вас са. Посъветвайте се със специалист, направете си препоръчани изследвания и ще получите стойността на уравнението. Ако имате наднормено тегло, ако рядко излизате на слънце, с тъмна кожа сте, бременна или кърмите, имате по-висок риск от дефицит на витамин D.
По-малко зеленчуци, по-малко вода, повече заседяване – изключително благоприятна комбинация за така наречения зимен запек. Той е като летния, но е зимен. Извън шегата – идеята е, че в студения сезон има много повече фактори, които да затруднят изхождането ви.
Тук решението обикновено е прозаично: повече бобови култури, овес, зеленчуци в топла форма (супи, яхнии), плодове, ядки и вода.
Има много причини за умората – от отглеждане на едно дете, през две деца, до 3-4 деца. Но ако все пак случайно не става дума за броя на децата, а например имате обилна менструация, на растителен режим сте, бременна сте или току-що сте родила, е най-добре за всеобщо спокойствие и най-вече лично, да излседвате желязото и B12.
И тук не може да се изчислява, прогнозира или предполага. Изследване му е майката и дано резултатите не са „Майко мила“!
Още не сме свършили, скрол надолу
• „Топла чиния“ – добавете към менюто си супа или яхния 3–4 пъти седмично + салата, когато има подходяща или по вкуса ви.
• Протеин във всяко хранене – според предпочитанията си изберете яйца, млечни храни, бобови култури, риба, месо.
• Риба – достатъчно е 1–2 пъти седмично да се храните с риба или други източници на омега-3.
• Ако мислите за добавки, не се нахвърляйте към препоръките от приятели, на които им действали много добре. Не са лекарства, но не са шега работа. Първо си направете изследване и разговоряйте с доверен лекар или фармацевт.
• Трябва ли всички да пият витамин D през зимата?
Не е универсално. Има рискове според географското разположение и според сезона, но най-добрият подход е индивидуален.
• Можем ли да си набавим витамин D само от храна?
Трудно е да се постигнат оптимални нива само от храна при много хора. Затова обсъдете с лекаря си евентуалния прием на добавки.
• Как да направим зимното меню по-здравословно, без да се самонаказваме?
Добавяйте, не отнемайте: повече бобови храни, зеленчуци в топла форма, ядки, ферментирали храни. И постепенно намалете изключително преработените храни.
Зимно бон апети от нас!
Източници: Latitude & vitamin D status – Oskarsson, 2021, PMC, Seasonal & geographical variation of D-UVB in Europe (Khanna, 2022, Nutrients), WHO EMHJ: сезонност/latitude и 25(OH)D (2021)
Текстът е създаден с подкрепата на Lidl България.
От „Една лъжичка за мама, една за тате“, през „Яж – голям да пораснеш!“, та до „Не си ли изядеш обяда, ще ти го изсипя в пазвата“ – културата ни към храната май все още се люлее от прилична молба през лека принуда до крайна заплаха. И все пак, именно защото част от днешните родители са минали през различни хранителни проблеми, сякаш нуждата от съзнателен подход към яденето е още по-голяма. С други думи – важно е какво закусваме, как приготвяме обяда си и какво послание за храната на вечеря предаваме и на децата си.
Колкото и да сме внимателни вкъщи обаче, ученикът излиза в междучасие и примамващият го от лавката чипс надвива разумния глас на родителя. Колко лошо е това и как трайно да възпитаме усет и уважение към храната? И какво да сготвим за вечеря, като времето никога не стига, a повечето от нас имат да приготвят и кутии с храна за училище?
Оказва се, че нищо не е толкова невъзможно, нито крайно необходимо. За откриването на балансирани апетитни решения ни помага специалистът по хранене и диететика проф. д-р Дарина Найденова от Националната асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“. За да бъдат тези идеи максимално лесни за изпълнение, решихме да ги базираме на продукти от една верига, която предлага добро разнообразие, качество и достъпност.
Спряхме се на Lidl, тъй като фокусът им върху развитието на пълнозърнести продукти според принципите на планетарната здравословна диета, предлагането на проверени плодове и зеленчуци, както и подобряването на качеството на продуктите собствена марка, се вписват добре в препоръките на проф. Найденова.
В училищната възраст децата се нуждаят от всички основни групи хранителни вещества – белтъчини, въглехидрати, мазнини. Особено важно е да им осигурим достатъчно белтък (протеин) в менюто. Проф. Найденова съветва във всяко основно ядене да има високобелтъчна храна. Към нея спадат месото, рибата, яйцата, млечните, бобовите.
Другата много важна група е храни, богати на въглехидрати. „Въглехидрат“ не е мръсна дума. Не е нужно да изключваме въглехидратите. Напротив, те са много важни, за да имат децата добра мозъчна функция, памет, концентрация, за да учат по-лесно, но също така да усещат удоволствие от храната, да имат сила, ако спортуват. В този период от живота въглехидратите са особено важни, тъй като пробуждат активността на някои хормони“, обяснява специалистката по хранене. Основни представители на тази група са зърнените храни, пастата, оризът, плодовете.
В храненето на децата е важно да се включат и полезни мазнини (маслиново масло, маслини, авокадо), чрез които се постигат оптимално функциониране на мозъка, добро храносмилане, хормонален баланс и имунитет. „Някои от мазнините внасят ценни мастноразтворими витамини, без които няма как да имаме нито добър растеж, нито добро развитие, нито пък добър имунитет в този критично важен период“, казва проф. Найденова.
Основен източник на ключови за здравето ни витамини – витамин C и фолиева киселина – е групата на зеленчуците. Благодарение на тях си набавяме и важни минерали.
Не е задължително едно дете да харесва и да яде всичко, защото почти всяка храна има алтернатива, обяснява проф. Найденова. Ако не обича броколи, предложете му например краставици или друг зеленчук, който повече би му харесал. Ако не обича месо, може да се храни повече с яйца и риба. Или, както обобщава, проф. Найденова:
„Не е нужно да бъдем максималисти. Не всичко. Не на всяка цена.“
И понеже много ни харесва подходът на нашия консултант – без напрежение, не на всяка цена, решихме да се допитаме до нея за идеи за храни, които да сложим в кутиите за закуска на децата. Дадохме ѝ задачата да ни предложи бързи и лесни рецепти с достъпни продукти. Тези предложения, разбира се, зависят и от вкусовете на всяко дете – дали обича повече сладко, или солено. Ето ви по една идея за всеки ден от седмицата.
Предложението за закуска може да бъде както в сладък, така и в солен вариант – класическата тънка палачинка или американска палачинка. Дарина Найденова ни припомня, че ако през уикенда приготвим такава закуска и останат палачинки (което едва ли някога се случва), в първите два дни от новата седмица може да ги слагаме в кутиите на децата. Т.е. палачинките са си съвсем годни за ядене, ако бъдат съхранявани в хладилник в този период.
Намажете ги с крем за мазане (Milbona), който не е подсолен или подсладен. След това добавете мед, боровинки, малини, резени банан и малко орехи. Ако детето предпочита солен вариант, сложете резенчета кашкавал или моцарела (например Milbona), както и шунка. Проф. Найденова отбелязва, че моцарелата не е нито много мазна, нито много солена – „идеална е за сандвич за дете“. За да завършите закуската, добавете и зеленчуци, каквито харесва детето.
Купете пърленка. Може да я разрежете и да я намажете с крема сирене, да добавите кашкавал или шунка, или комбинация от двата протеина, или пък хумус. Хубавото е, че детската шунка, както и всички останали колбаси собствена марка на веригата, се произвеждат без механично отделено месо, което е още една гаранция за качеството на продуктите. Не забравяйте да сложите и зеленчук – краставица, домат на шайби или друго, по ваш избор.
Кисело мляко и зърнена закуска, например фини овесени ядки. Съветът на специалиста е да добавим и плодове – малини, боровинки, зърна грозде, банан на шайби или круша на кубчета. Не е нужно плодовете да са в голяма порция. Достатъчно е да сложим една шепа (с размера на шепата на детето).
Купете обикновен кроасан с масло от „Фурната на Lidl“. Към него може да се добави кашкавал, нарязан на пръчици, или пък сварени и обелени пъдпъдъчи яйца. Отделно сложете в кутията и някакви зеленчуци, които са удобни за ядене – чери домати, бейби моркови. А може вместо зеленчуци, зърна грозде или пък някакъв друг плод.
Трябва ви питка за дюнер или зеленчукова тортила (например Vemondo, които са цветни и децата ги обичат). Намажете я с крема сирене, с малко песто или с хумус. Наредете отгоре месо от снощната вечеря (например пържола, нарязана на тънко). Или от пуешко филе Pirates за деца, което е източник на висококачествен протеин с ниско съдържание на мазнини. А ако не искате да слагате месо, може да добавите кашкавал или моцарела. Накрая изберете свежи зеленчуци – накъсана салата айсберг, нарязани на лентички чушки, краставици, морков.
Сега, наясно сме, че горните предложения ще ви изкарат до един момент в изхранването на детето. Например в началното училище. После нуждите от видове храни и тяхното количество се променят. Всичко много зависи от навлизането в пубертета, както потвърждава и проф. Найденова. Границите на тийнейджърската възраст са доста разтегнати, но здравото тяло има естествени регулаторни механизми на апетита, които реагират на повишените нужди на бързорастящия организъм, казва още тя. Според нея обаче физически активното дете не се нуждае от строги режими, нито да яде в точен час точно определена порция.
„Тъкмо обратното. Подобно отношение би било предпоставка по-нататък то само̀ да не може да регулира храненето си, което го излага на риск от хранителни разстройства. По-добрият вариант е детето да има избор и алтернативи на храните, които биха подкрепили растежа, развитието, здравето му. И да изгради здравословно отношение към храната – да ѝ се наслаждава и радва. Ако можем да го научим и да приготвя храна в училищна възраст, би било много добра база за по-качествено хранене като възрастен.“
Специалистът по диететика обяснява, че независимо от възрастта детето следва да има поне три основни хранения на ден – закуска, обяд, вечеря, както и няколко междинни. Тийнейджър, който расте бързо и спортува, се нуждае от поне две междинни закуски.
„Важно е и порцията да бъде балансирана. Опаковка солети или само диня, само фреш – това не е оптимално. По-добре би било да мислим винаги за баланса в чинията му, а не за ядене по час и в грамаж.“
С проф. Найденова си говорихме и че не е нормално да очакваме едно растящо дете да бъде непрекъснато послушно, да прави само каквото му казваме и да се храни единствено с домашна здравословна храна.
„Поведението на едно такова дете за мен като лекар и специалист по хранене и диететика би било доста притеснително. Нормално, очаквано и далеч не животозастрашаващо е детето от време на време да хапва чипс, шоколад или пък някакви други бързи храни и напитки. За децата е важно да правят самостоятелни избори, защото по този начин те се разграничават от решенията на родителите си. Заявяват се и така всъщност изграждат автономност, която им позволява да пораснат.“
А за да бъде този избор по-лесен и за родителите, и за децата, особено значение има как изглеждат продуктите в магазина. Прави впечатление и подходът в маркетинга, насочен към децата, на избраната от нас верига. Атрактивните и цветни дизайни са поставени предимно върху опаковки на продукти, които са в синхрон със съвременните здравни препоръки, докато по-сладките изкушения са с по-изчистена визия или са запазени за специални поводи.
Според Найденова увереността на децата се изгражда и през свободата в избора на храна. Стига все пак да има разумни граници – тоест семейството да дава пример и с избор на домашна храна. Тогава еднократно ядене на нещо, което не е толкова здравословно, не би навредило, категорична е тя.
По думите ѝ, дори е по-страшна другата крайност – в която децата се фокусират маниакално върху здравословното ядене. Това може да доведе до състоянието орторексия нервоза – психическо обременяване, при което нездравословните храни се избягват до крайност, а желанието за здравословно хранене се превръща в мания.
Вече стана ясно колко е важен личният пример за изграждане на добри навици у децата. Но истината е, че трудно се намира време всяка вечер да готвим засукани гурмета. Затова проф. д-р Дарина Найденова реши да ни помогне и с няколко предложения за балансирана вечеря с достъпни и качествени продукти, които сме откривали в Lidl.
Разбиваме наведнъж яйца като за четири омлета. Добавяме сирене, настъргана моцарела, шунка, гъби или пък чушка, нарязана тиквичка. Разбъркваме сместа и я изсипваме в тава с кухненска хартия. Печем на фурна и след готовност добавяме малко масло, което да се разтопи отгоре.
Към този омлет на фурна можем да добавим и салата от зеленолистни зеленчуци. Има готови салатни миксове, които трябва да овкусим както ни харесва, и да им добавим домат или краставица, или даже сурова тиквичка (все още има много хубави и когато са пресни, са супер вкусни сурови – пробвайте, няма да съжалявате).
Купете дива сьомга. Може да я изпечете на фурна, на скара или да я сложите на порции в еърфрайер. Към нея добавете печени картофи на фурна или пък батат. Може да изберете и микс замразени зеленчуци, които да задушите с масло и подправки.
Вземете от готовите кюфтенца на Lidl и ги изпечете на фурна или в еърфрайер. Прибавете към тях консерва червен боб, предварително отцеден. Изберете и свежи зеленчуци за салата.
Сварете паста (талиатели или спагети) и добавете от готов сос болонезе, който можете да доовкусите с пресен босилек и/или чесън. Ако имате от изпечените готови кюфтенца, за които ви споменахме, можете да ги добавите отгоре.
Любимо решение, особено в по-студените есенно-зимни дни, е крем супата. Предложението на проф. Найденова обаче е основата да не е от картофи, а от червена или жълта леща. Докато тя ври, нарежете морков, тиквичка, батат или карфиол, след което ги добавете в тенджерата. Накрая слагате подправки по ваш вкус (задължително сол, някакви шарени пипери, ако искате – примерно розов, бял, зелен, може и малко куркума или кимион) и пасирате. По ваше желание може да добавите масло и животинска сметана при сервиране.
Готова за печене лазаня, която проф. Найденова признава, че ѝ е фаворит в бързите вечери, защото е много добре балансирана като рецепта и лесна за приготвяне – трябва само да се пъхне във фурната. Докато лазанята се пече, направете една свежа салата и ще имате пълноценна и вкусна вечеря за минути.
А вие какво приготвяте за вечеря, когато имате по-малко време в работните дни? Как подготвяте менюто и всеки ден ли импровизирате, или имате стройна програма? Споделете, за да обменим опит.
Текстът е създаден с подкрепата на Lidl България.
Разнообразното хранене е ключът към здравословен живот. Съществува обаче състояние, при което децата отказват да пробват нови храни. Журналистката Кристина Делгадо от El País проучва т.нар. хранителна неофобия, която – изненада – не се превъзмогва с насилствено тикане на лъжица в устата.
Апетитът и хранителното поведение на децата са едни от най-обичайните причини за притеснение сред родителите. Всъщност те са сред най-честите поводи за консултация с педиатър, казва Росаура Леис, професор по педиатрия в Университета в Сантяго де Компостела и координатор на Комитета по хранене и кърмене към Испанската асоциация по педиатрия.
Все пак трябва да се има предвид, че както се посочва в статията „Липса на апетит“ от 2016 г. – последната, публикувана от Испанската педиатрична асоциация в първичната медицинска помощ – „доброто или лошото хранене е относително понятие, върху което влияят социалните норми, както и възприятията и разбиранията на различните членове на семейството (...) Затова в много случаи апетитът и хранителното поведение на децата са причина за притеснение на родителите“.
Когато детето отказва да се храни, може да има хранителна неофобия. „Някои деца, особено около втората година, когато вече се хранят на семейната маса, имат склонност да отхвърлят нови храни“, по думите на Леис.
Експертката посочва, че между 20 и 40% от родителите съобщават за затруднения, свързани с храненето на децата им: липса на интерес към храната, ленивост и избирателност към определени храни. Според диетоложката и нутриционистка Елена Толедано неофобията е обичайно явление, което обикновено представлява лек и преходен проблем и има много общо с picky eating – тоест капризни деца с нисък апетит и повече избирателност към храните, което често определяме като злоядство. Все пак неофобия и picky eating не са едно и също.
Въпреки че за хранителната неофобия няма конкретна причина, Толедано смята, че тя е част от нормален физиологичен етап, през който децата могат да преминат в даден момент след отбиването от кърмене. Този етао обикновено достига връх между втората и шестата година, а после постепенно намалява.
„Известно е, че съществува много ранна връзка между хранителната неофобия и кърменето“, продължава нутриционистката. „Тъй като кърменето е врата към ученето и усвояването на широка гама от вкусове, които майката е опитвала преди това. Това означава, че кърменето подпомага по-късното приемане на нови храни и предпочитанието към тези вкусове при захранването.“
Храните, които децата най-често отхвърлят в началните етапи, са плодове, зеленчуци и риба. Причината е, че детето е предразположено към сладкия вкус, докато другите вкусове – горчив или солен – трябва да бъдат усвоени постепенно. За да се научат, Леис препоръчва въвеждането на допълващи храни според съветите на педиатъра, с разнообразие от видове и текстури, съобразени с развитието на кърмачето.
Ако детето отхвърля храните, които му се предлагат, съветът на Леис е многократно поднасяне на същите тези храни, към които първоначално не проявява предпочитание. Даваме му възможност да ги пробва в малки количества и в спокойна, приятна обстановка, споделена със семейството:
„Има вкусове, които трябва да бъдат опитани до 9 или 10 пъти, за да започнат да им харесват. Не става дума за насилване в храненето, а за това храната да присъства на семейната маса и да се опитва многократно.“
Толедано предлага също децата да се оставят да изживеят собствените си усещания за апетит и ситост и когато е възможно, да им се позволи да се хранят сами: „Това им помага да имат усещане за избор. Насилването да ядат храни, които отхвърлят, както и забраната на тези, които смятаме за неподходящи, не е решение, тъй като борбата за власт на масата тревожи детето, което е по-претенциозно при хранене.“
„Повечето деца обожават храни, богати на въглехидрати, като ориз, паста, картофи... Не е лошо, че им харесват тези храни. Проблемът идва, когато те започнат да изместват другите“, продължава Толедано. Затова диетоложката препоръчва да се комбинират двете групи храни: „Тоест да се сервират зеленчуците заедно с по-енергийни и протеинови храни като зърнени, бобови, месо, риба и яйца.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Всички тези идеи и препоръки са с цел храненето да не се съсредоточава само върху самото приемане на храна. „То трябва да бъде удоволствие и социална връзка, а детето трябва да бъде въведено в това, следвайки гастрономическите и кулинарни традиции на своя регион“, обяснява Леис. „Семейството и родителите, както и училището заедно с педиатъра, ще играят – и трябва да играят – изключително важна роля в изграждането на здравословен начин на живот, в който храненето е основополагащо“, добавя тя.
Въпреки че обикновено хранителната неофобия е преходна, понякога може да се развие в сериозен проблем на психичното здраве. Леис цитира доклада, публикуван през 2020 г. в списание Pediatría Integral, според който 3% от децата продължават да имат постоянни хранителни проблеми след навършване на 6 години.
„Това води до функционално, социално и/или хранително въздействие. В тези случаи се счита, че детето има хранително разстройство на поведението (ARFID според английската абревиатура: разстройство на избягването и/или на ограничения прием на храна – Avoidant or Restrictive Food Intake Disorder, което е част от диагностичната група на хранителните разстройства)“, посочва професорката по педиатрия.
Това състояние крие риск от недостиг на хранителни вещества и/или ниско телесно тегло, както и от проблеми, свързани с психосоциалното здраве. Леис уточнява:
„За да се постави тази диагноза, детето трябва да не успява да покрие нуждите си от хранителни вещества и/или енергия, което се вижда чрез значителна загуба на тегло. Също така може да има липса на някои важни хранителни вещества, нужда от хранителни добавки или специална диета, и/или затруднения в социалната адаптация.“
Източник: El País
Има дни, в които е твърде изкушаващо да прибегнете до подкуп срещу добро държание. И храната често може да играе тази роля. Детето отказва да го закопчаете в столчето в колата? Ако ми дадеш да те закопчая, ще ти дам бисквитка. Детето се тръшка в магазина? Шшшш, ето ти една солетка. Ново проучване показва, че тези практики може да имат нежелани ефекти върху децата в бъдеще. Ето какви са те:
Редица проучвания показват, че около петата или шестата година на детето отказът от хранене, когато детето е разстроено, отстъпва място на емоционалното преяждане. А това кара изследователи от Университета в Северна Флорида да проучат факторите, които влияят на тази промяна.
Емоционалното преяждане или храненето в отговор на емоция може да има дългосрочни отрицателни ефекти. Сред тях са нездравословни хранителни навици, проблеми с теглото и развитие на хранителни разстройства. Проучването проследява дали реакцията на майките да тикат храна в устата на детето, когато не успяват иначе да контролират поведението и емоциите му, води до емоционално преяждане.
В изследването участвали 221 майки на 4- и 5-годишни деца. Били включени само майки, за да се поддържа последователност, тъй като някои изследвания показват, че практиките на бащите може да се различават. Майките били помолени да попълнят анкета, в която описват своите практики на хранене и емоционалното поведение на детето, свързано с храната, както и способността му за саморегулация.
Респондетките съобщили чрез контролен списък и каква е способността на децата им за емоционална саморегулация. Емоционалното хранене било измерено във въпросник, в който майките отговаряли дали децата са склонни да ядат повече, или по-малко в отговор на различни сценарии. Учените взели предвид и общата реакция към храната – склонността да се яде при вида или аромата на храна.
Проучването обобщава, че всички тези практики с храната са свързани с по-лоша емоционална регулация при децата. Което от своя страна води до емоционално преяждане. Има вариант, в който детето отказва да яде, когато е под стрес, но се оказва, че е по-вероятно да прехраним детето, отколкото да ни откаже храна в тези моменти.
Още не сме свършили, скрол надолу
Въпреки че резултатите от проучването предполагат важна връзка между поведението на майката и хранителните наклонности на децата, несъмнено то има и своите недостатъци. Най-малкото защото се основава на самоотчетени и краткосрочни данни, а по-точна оценка може да се даде само след наблюдение и дългосрочни доклади. Друг недостатък е, че се фокусира само върху майките. В бъдещи изследвания може да се види дали поведението на бащите има подобни ефекти.
Следващият път когато детето плаче или се тръшка, може би се придържайте към „неядлива форма“ на подкуп, съветват експертите.
Източник: Scary Mommy
Както ви обещахме, ето я и втората част на разговора ни с Валерия Рачева – детска психоложка с над 15 години практика и хранителна терапевтка към американската програма SOS Approach to feeding. Вече 5 години Валерия подкрепя семейства с деца, които имат ограничен прием на храна, както и такива, чиито деца имат емоционално хранене. В личен план Валерия е майка на две момчета, която обожава да чете и да пътува.
В предния ни разговор засегнахме темата за захранването, злоядите деца и какво да правим, когато детето отказва да опитва нови храни. Днес си говорим с нея за храненето с екрани, за „нездравословните“ храни, какво да правим, ако детето яде едно и също, и в кои случаи е добре да се обърнем към хранителен терапевт.
Много родители се оплакват, че липсва разнообразие в менюто на децата им и често те посягат само към едно и също нещо на масата, а Валерия ни успокоява, че това е съвсем логично. Но какво да правим в този случай? Ето какво ни отговори тя.
Първо търсим какво не му харесва на детето в тази нова храна, която му предлагаме. Ако някой ви каже – „вземи и изяж този червей, много е вкусен, чудесен е, пълен е с протеин…“, едва ли ще ви спечели и ще го хапнете. Но ако дадем повече информация, ако кажем мек е, крехък е, има вкус на пиле, може и да имаме успех. Ако все пак детето не иска да яде храната, която предлагаме, а ние вече сме дали повече информация за нея, просто трябва да кажем „Окей, не е нужно да я ядеш.“ И тук много често получвам репликата:
Естествено, че ще си яде любимите неща, защото ако се върнем на моя пример с червея, разбира се, че няма да си го включи в менюто. Затова започваме с игрови подходи. „Ето тази краставичка, тя е много скоклива и можем сега да я забодем на една виличка.“
Това, което те правят най-добре, е да играят с предметите по начин, по който им харесва. Трябва да можем да влезем в техния тон и в играта им, защото на тях това им е интересно, а сядането на масата обикновено ги лишава от играта и те чувстват, че храненето е един вид заточение. Трябва да включваме децата в разговорите на масата, в общуването, което се случва около нея. Иначе детето седи, блее и се чуди какво да прави. Или пък още по-зле – сложено е самичко на масата с една купичка пред него и край.
Често при мен идват и родители, които твърдят, че детето им не яде нищо, а когато започнат да ми изброяват какво яде, се оказва, че далеч не е така. Проблемът е, че не ядат основни храни и хапват доста между храненията. Има много семейства с култура да си похапват през целия ден и децата го виждат и правят същото.
Това е голям проблем, защото екранът затваря цял един сензорен канал – очите и в частност зрението. А това е супер важно, защото така не можем да видим храната и да я преценим – красива ли е, вкусно ли изглежда, каква е на цвят.
А при по-малките деца обхватът на внимание е малък. То гледа детското, чинно отваря уста и хапва като едно послушно пате. Но в един момент това дете пораства още малко и обхватът на внимание се разширява. И изведнъж, докато си гледа детското, вижда храната, която му даваме. И то решава, че няма да я яде, но ще продължава да си изисква екрана, а вече ще си избира и храната.
После детето пораства още малко, обхватът на внимание става още по-голям, а с нея расте и хитростта. И детето казва „Оф, пусни ми YouTube и ще ти го ям това нещо, което ми предлагаш“. И се започва едно ядене с часове пред екрана, защото на детето вече не му трябва екран, за да се храни, а му трябва да каже, че ще се храни, за да си увеличи екранно време.
Екранът захранва съзнанието с бързи картини и ние спираме да мислим за много неща, които се случват около нас, не само за храната. Представете си един възрастен, който си скролва по телефона. Той може изобщо да не ни чуе, ако му говорим нещо, и да не знае какво се случва наоколо. Да, храненето с екрани е бързо решение, но реално ни прави мечешка услуга.
В никакъв случай не упреквам родителите, които са прибегнали до хранене с екрани, защото никога не знаеш кой каква битка води у дома, колко е изморен и колко безсилен се чувства.
Може да е майка, която няма никаква подкрепа и това е било единственото ѝ спасение в даден момент. Но все пак този навик следва да се промени и хубавото е, че може да се промени. Важното е да бъде в правилното време, когато родителят е спокоен, за да може детето да получи това, от което има нужда. И е хубаво да стане, колкото се може по-рано, защото на детето на 5–6 години вече му е все тая.
При най-малките става най-лесно. Важно е в началото да дадем някаква алтернатива. Децата трябва да разберат, че могат да живеят на по-ниски обороти и всички бързи картини от екраните не са най-великото нещо на света. Да, екранът никога не забранява, комуникацията с него е лесна, бърза, поглъщаща и на децата това започва много да им харесва. Трябва да ги научим, че ритъмът на комуникация извън екраните е доста по-бавен и по-различен.
На кой му се яде, когато е болен? Важно е да запомним, че децата ни вярват и не бива да ги лъжем. Ако кажем „изяж това и ще оздравееш“, детето вярва, че ще стане точно така и го изяжда, но после продължава да кашля. И то си казва „значи мама ме лъже, мама не е права“. И следващия път детето ще каже „Не, аз оздравях, защото ядох хляб, а не тази супа“. Когато едно дете е болно, най-важното е да бъде хидратирано. Количеството храна е нормално да намалее, самите ние ядем по-малко, когато боледуваме.
И като цяло, количеството храна е нещо много относително. Днес мога да изям 1 килограм храна, а утре мога да изям 200 грама. И причините могат да бъдат какви ли не – била съм заета, движила съм се много малко или пък защото съм тъжна. Децата също ядат различно. Те често отказват храна, когато са много тъжни, както и когато са много щастливи и превъзбудени. Трябва да се притесняваме, ако детето започне да смъква килограми. Тогава можем да помислим за изследвания и за по-сериозна терапия.
Кога и по колко сладко да даваме на детето? Тук най-важното е да се имат предвид хранителните навици на цялото семейство. Защото ако семейството обича и си похапва много сладко, детето го вижда и няма как да го спрем.
Аз съм на мнение, че до втората година на детето е добре да не яде захар и пакетирани храни. Но реално е неизбежно в един момент да се запознае с тях, просто това е светът, в който живеем. Самите ние не можем да се контролираме съвсем, а какво да очакваме от едно дете.
Храните трябва да бъдат равнопоставени. Детето не трябва да различава ябълката от тортата като опция за десерт. За детето ябълката или бананът трябва да бъдат представени като нещо сладко, точно както им представяме шоколада или тортата. Най-важното е как представяме нещата и как говорим за тях с детето. Казваме: „Ябълката също е сладка и е достатъчно добър десерт“. Тази храна трябва да е равнопоставена на другата.
„Ако си изядеш супата, после ще има десерт.“ Защото по този начин детето решава, че трябва да се бори за наградата. И докато са по-малки ще се борят, а после си казват „я да пробвам какво ще стане, ако не се боря“. И така децата започват да отказват храна и да гладуват. „Когато си изядеш едното, ще получиш другото“ не е добър вариант.
Ако в семейството има навик винаги да се хапва нещо сладко след вечеря, можем да поставим нещата по следния начин: „Ние първо ядем супата, а после ядем десерта“. При 2–3-годишните деца дори можем да кажем, че няма проблем първо да си изядат десерта и след това останалото. Защото те имат нужда да го усетят веднага, те не могат да отлагат задоволяването и след това може да се продължи с останалата част от храненето. Оказва се, че не е огромен проблем, ако обърнем реда по този начин.
Човек трябва да си познава детето и да работи според неговия темперамент. В доста ситуации това действа, децата са спокойни, че са си изяли десерта и всичко е наред. Но пак стигаме до най-важното, а то е, че всички храни трябва да са равни в представите на детето.
Ако кажем, че една храна е лоша, автоматично заявяваме на детето, че прави лоши избори и то вярва в това. „Аз съм лош, аз правя лоши избори.“ И когато това се превърне във вътрешно убеждение, тогава проблемът излиза извън храненето и дори може да прерасне в личностен.
На по-големите деца можем да обясним искрено за ползите и вредите от някои видове храни. Например: „Тези храни са много вкусни, но те не носят нищо на тялото. Тези пък са полезни заради това и това.“ Да се говори за хранителните пирамиди, коя храна какво ни дава. Но не бива да се изключват храни като наказание, да не се изключват като тотална забрана.
Още не сме свършили, скрол надолу
Когато няма доверие, те го усещат и често свръхкомпенсират с избора на сладко. Защото тези храни носят радост. В междучасието децата тичат, за да си купят нещо сладко от лафката, защото искат да се почувстват по-добре. И в крайна сметка някои хора просто обичат да хапват повече сладко от други и това е напълно нормално. Има и деца, които не обичат сладко, и не можем да ги впечатлим по никакъв начин с тези неща. Придирчивите деца в никакъв случай не ядат само сладко. Може да предпочитат тестени неща, защото са лесни за хващане с ръце и не цапат, или пък да искат само месо. По-рядко се случва, разбира се, но се случва.
Когато има нещо, което ни притеснява, винаги е добре да се обърнем към специалист. В днешно време достъпът до специалисти е доста лесен. Дори да се окаже, че е фалшива тревога и няма повод за притеснение, е добре да се потърси специализирано мнение.
Алармиращи признаци биха били следните:
Моят съвет е – ако нещо ви тревожи, потърсете мнение на специалист за ваше успокоение.
Още ценни съвети за детското хранене и развитие, можете да откриете в страниците на Валерия: Facebook, Instagram, YouTube, TikTok.
Днес ви срещаме с Валерия Рачева. Тя е детска психоложка с над 15 години практика и хранителна терапевтка към американската програма SOS Approach to feeding. Вече 5 години Валерия подкрепя семейства с деца, които имат ограничен прием на храна, както и такива, чиито деца имат емоционално хранене. В личен план Валерия е майка на две момчета, която обожава да чете и да пътува.
„Основна част от работата ми е да разбера детето и това, което се случва във вътрешния му свят, да изградим доверие, за да можем да продължи напред и да градим позитивна промяна“, споделя Валерия. „Често „превеждам“ поведението на децата на техните родители и заедно с тях се опитваме да работим като екип. Децата са малки личности, които имат нужда от повече нежност и разбиране, дори когато ни го показват по най-неприемливия за нас начин“.
С нея говорим за важността на захранването, за трудностите, които доста от родителите срещат при детското хранене, как да ги преодолеем, кога имаме повод за притеснение и има ли наистина термин „злоядо дете“.
Валерия ни казва, че това всъщност е реална диагноза, макар в днешно време да е определение, с което си служим доста свободно.
Терминът „злоядство“ изглежда популярен, лесен, често срещан, безобиден и сякаш с него може да се обясни всичко. Често просто се казва „детето си е злоядо“ и точка. В Европа диагнозата е категоризирана като една, а в Америка са две. Ние тук си имаме ограничаващо хранително разстройство. На английски се нарича Avoidant/restrictive food intake disorder (ARFID) . Това рядко се диагностицира при децата и по-скоро минава между капките, докато в един момент или прераства в наднормено тегло и приемане предимно на въглехидрати, или в някои случаи преминава в булимия и анорексия. Но може и просто да си остане едно дете, което хапва малко.
Наблюдава се точно при малките деца, когато проявяват желание за ограничаване на храни, избягват определени текстури, цветове. Компонентите, с които се характеризира състоянието, са доста и е важно да се каже, че подобни диагнози се поставят само и единствено от детски психиатри. А за съжаление детските психиатри в България са много малко и за да се стигне до диагноза, хората търсят сериозни причини и симптоми като силни отклонения в развитието.
Тук говорим за ситуации, в които например детето яде само пържени картофи, и то конкретни пържени картофи – в определена форма, купени от определено място. И започват войните на масата за още една лъжичка. Следва натиск, който може да бъде позитивен или негативен – с молби, със заплахи... И всичко това прераства в нещо съвсем различно. А децата растат и съответно проблемът расте с тях. Колкото повече расте детето, толкова по-лесно намира начини да налага контрол върху храненето си.
Комплексно е – от една страна имаме генетична предразположеност. Провеждани са проучвания, които показват, че ако единият родител е имал проблеми с храненето, то е много вероятно и детето да има проблем. Иначе всеки се ражда с определена предразположеност към храненето, както и със свой личен темперамент. Много важни, разбира се, са и границите, които родителите поставят, и средата, в която децата растат. Тя трябва да е подкрепяща и разбираща, но и същевременно да не сме прекалено фокусирани само в храната.
Ясно е, че е много важно. Това е начинът, по който запознаваме детето с храната и му изграждаме навици, свързани с нея. Може би ще ви изненадам, но много голяма част от семействата не ядат една и съща храна или изобщо не се хранят заедно. Това е така, защото и самите родители си имат своите предпочитания и захранването се превръща във влакче на ужасите.
Често получаваме не толкова добри съвети и от педиатри, които искат от едно дете, което довчера е било само на кърма, да сяда и чинно да си изяжда по 150 г пюре. Това е съвсем нова консистенция за детето и е съвсем различно изживяване. Независимо дали захранването е с парченца храна, пюрета или каши – всичко това е ново и различно за него. Важното е всяко хранене да е водено от бебето, независимо дали ще изберете пюрета или друг вид храна. Детето трябва да може само да прецени кога се е заситило и да научи какво е това усещане.
Често имаме и следния вариант – захранването започва страхотно и след първата годинка нещо се случва и детето отказва да яде. Това е свързано с един от скоковете в детското развитие. Бебето вече е пораснало, иска да провери границите си – докъде може да стигне, да заяви себе си. А малките деца проверяват границите си чрез нещата, които могат да контролират.
Правят го още от раждането си. Независимо дали сучат, или пият мляко от бутилка, те могат да спрат и да покажат, че не искат повече и ние уважаваме техния избор. Докато при захранването сякаш забравяме за това и се започва натиск за изяждане на всичко на всяка цена.
Не съм привърженик на слободията и категорично не трябва да оставяме децата да решават съвсем сами всичко. Но е важно да разберем, че те имат способността сами да си контролират храненето, да избират какво и колко да хапнат от предложеното на масата. Особено подкрепящи трябва да бъдем, когато при децата е налице някакъв стресов фактор – тръгване на детска градина, някаква голяма семейна промяна (като раждане на братче или сестриче), както и при пътуване и ходене на почивка. Това са все фактори, които могат да окажат влияние върху храненето, и в такива моменти е важно да осигурим спокойствие, а не натиск.
Със сигурност още от самото начало. Първо ще помагаме доста, детето ще се цапа много и трябва да сме подготвени за това. Но е хубаво то да усеща тази самостоятелност. Важно е да подберем удобни за детето прибори и да бъдем търпеливи.
Не трябва да изключваме достъпа на детето до разнообразна храна, защото така изключваме възможността някога да прояде и нещо друго. Не трябва да бъдем на принципа „няма да купувам повече домати, защото той не ги яде“ или „няма да готвя повече мусака, защото детето не я яде“. Особено ако то е малко, еднократният отказ не означава, че трябва да забравим за тази храна.
Децата попиват нашите реакции – усмихвайте им се, докато опитват нещо ново, разказвайте им какво е, давайте им да играят с храната и така няма да им се струва странна и страшна. Никога, никога не изключваме храна, която детето е отказало веднъж или няколко пъти, а се стараем да изградим връзка с нея. Но това се случва бавно и постепенно, не става от днес за утре и трябва да бъдем подготвени и търпеливи. В началото ще бъде бавно, дори обезкуражаващо бавно, но щом нещата се задвижат веднъж, детето ще стане по-смело и по-бързо в изборите си.
Очаквайте скоро и втората част на разговора ни с Валерия Рачева.
Още ценни съвети за детското хранене и развитие, можете да откриете в страниците на Валерия: Facebook, Instagram, YouTube, TikTok.
Дали детето се е нахранило? Ако случайно не е, сме готови с всякакви импровизации. Превръщаме се в актьори, в животни, бръмчим като самолети, разнасяме хапки около детето в желанието да го залъжем, та да вземе да си отвори устата.
И ако в началото подобни трикове минават, то постепенно включваме и тежката артилерия. Телевизия или видео игри, докато храненето съвсем изчезне като процес, в който детето усеща вкуса на храната, както и най-важното – да разбере, че е гладно.
Ето малко споделен опит по темата от Трейси Къчлоу – автор на международния бестселър Zero to Five: 70 Essential Parenting Tips Based on Science („От нула до пет: 70 важни родителски съвета, базирани на науката“).
На 6 месеца момченцето ѝ започнало да се храни доста добре. На 7 месеца вече не ядяло достатъчно или отказвало да се храни до степен, в която теглото му паднало под нормата. Майката се оказала в безизходица, опитвайки се да му набутва калории, макар да знаела, че експертите препоръчват децата да не се насилват да ядат.
Опитала се да премахне пречките, които виждала. Например момченцето ѝ било толкова нетърпеливо да види какво яде тя, че не ядяло собствената си храна. Затова спряла да го храни по време на семейното хранене. Той започвал да се суети, щом го накарала да седне на високия стол. Мръщил се на пюретата (дори на любимите). Опитала се да го разсее с играчки, но и това не помогнало.
Детето се опитвало да хване лъжицата, а тя да го спре. „Понякога ми дава знак да се приближа, целува ме по челото, а след това отново започва да плаче“, пише тя. „Това продължава час или два. И в повечето случаи завършва с пълна купа с храна.“
В картината, която тя обрисува, видях, че неусетно в храненията има все по-малко връзка помежду им. Проучванията показват, че децата изпитват трудности, когато не чувстват близост, и процъфтяват, когато се чувстват свързани.
Прекрасно е, че малкото ѝ дете я моли за повече близост със сладки целувки. Затова с нея поговорихме как да изграждаме все повече и повече връзка по време на хранене.
Знам, че тази майка не е единствената с подобни въпроси. Ако и вашето дете не се храни, ето 8 съвета, които ще ви помогнат да му върнете апетита.
Хората са социални същества и това чувство наистина се проявява по време на хранене. Процесът моментално ще се усети като по-приятен за малките деца, когато те са част от този семеен ритуал. Дори и да не ядат толкова, колкото се надявате.
Ако е възможно, вземете столче за хранене, което позволява на детето да седи на масата, като купичката му е на нея вместо на поднос. Използвайте този дизайн, който се закрепва, или който се плъзга директно до масата. Повечето високи столчета за хранене поставят децата малко по-далеч от всички останали. Но малките искат да правят като големите по време на вечеря, за да се чувстват част от семейството.
Пюретата са малко скучни, нали? Ястията, които обикновено приготвяме за себе си, имат подправки, текстури, аромати и цветове, които са много по-интересни от кашите. За бебетата, които започват да се хранят с твърда храна, е чудесно да ядат истинска храна: подходящо е за фината им моторика, за вкуса им, за удоволствието от храната, за храненето им и др. Просто им давайте по-малки парчета. (Без цели гроздови зърна, тъй като те са хлъзгави и са с точния размер и форма, която може да ги задави.)
Като хваща лъжицата, бебето ви казва: „Готов съм да се храня сам!“. Позволете му да използва ръцете си. Да, може и да поизцапате, но купичките с ръбче и лигавниците с дълги ръкави ограничават бъркотията. В помощ идва и голяма подложка под столчето за хранене.
Не оглеждайте всяка хапка на бебето. Сложете храната в чинията му и му кажете какво представлява всеки елемент. След това просто от време на време говорете с него, усмихвайте му се и се наслаждавайте на собствената си храна.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това ще ви помогне! Можете да храните детето си с хапки от вашата вилица. Можете да кажете: „Една хапка за мен, една за теб“. Около 6–7-месечна възраст бебето иска да прави това, което правите вие. Спомням си, че дъщеря ми искаше храната от МОЯТА чиния, дори да имаше същата в нейната! Понякога слагах определени храни само в моята чиния вместо в нейната, а след това ѝ давах от моята.
Ако научите бебето си на знаците за думи като „мляко“, „още“, „всичко свърши“ и т.н., то ще може по-лесно да общува с вас. Това е такова облекчение!
Твърдите храни могат да се предлагат постепенно. Здравословно е бебетата на 6-месечна възраст да получават по-голямата част от храната си от майчиното мляко и бавно да преминават само към твърда храна през следващите 6–12 месеца. Мислете за това като за време, в което бебето експериментира с новите вкусове и текстури, а не като за време, в което напълно да замени кърмата.
Бебетата може да плачат и да не искат да ядат, ако се чувстват подути или запечени. Правех зелени смутита за дъщеря ми – лесен начин за набавяне на зеленина. Всъщност все още ги пием, но сега сама избира кои плодове и зеленчуци да включим в тях.
Какъвто и план да измислите, пробвайте го за една седмица. Оставете детето да се адаптира и след това преценете как се справя.
Източник: zerotofive.net.
Често чуваме, че установяването на рутина и навици е много важен аспект в отглеждането на нашите деца. А също и че бебетата се радват на рутината. Но защо е така? И какви са тези рутини или навици, как и кога да ги прилагаме? Ето някои възможни отговорите.
Рутината е поредица от дейности, които извършваме всекидневно или с определена редовност, в определени моменти и часове. Това са действия, които се поддържат по график и по относително подобен начин. Всички ние имаме свои собствени рутини, по които организираме деня си. Започваме от момента, в който се събудим, и продължаваме до момента, в който си легнем. Това включва работа, различни хранения, физически упражнения, домакински задължения, моменти на отдих и т.н.
За всяко бебе има три основни дейности, които можем постепенно да установим като рутинни. Това са хранене, време за лягане и време за къпане.
От най-ранна възраст децата се радват на всичко, което се повтаря. И няма значение дали е една и съща приказка, прочетена стотици пъти, любима песен, собствен „ритуал“ за лягане, игри с повтарящи се действия. Цялата тази дейност, която се повтаря по установен начин ден след ден в живота на бебето, е здравословна, защото му дава сигурност. Благодарение на повтарящите се дейности бебето знае какво да очаква. То научава какъв ще бъде денят му, кой е с него и кой се грижи за него. И детето може да разчита на тази досадна и уморителна за родителите повторяемост, за да се развива, играе и расте свободно.
Бебе, което знае, че през деня ще бъде хранено в определени часове, че ще има време за игра, ще бъде изкъпано и готово за почивка през нощта, е бебе, което расте с по-голяма сигурност, че ще получи всичко, от което се нуждае. В повечето случаи то става предвидимо бебе и това допринася за вашето спокойствие.
Бебе, за което всички дни са различни, ще расте в поредица от импулси, без да знае дали те ще бъдат задоволени, или успокоени. И е вероятно да се чувства по-неспокойно или разтревожено.
Рутината е набедена за нещо лошо, защото обикновено се свързва със скука. С някакво повтарящо се задължение, а не с удоволствие. Но в точното количество тя е много необходима, за да расте бебето с чувството и знанието, че е доволно, обгрижвано и в безопасност.
Понякога, тъй като знаем, че спазването на рутина е здравословно за бебето, започваме да вярваме, че тя е „свещена“. Но това е прекалено. Не трябва да се придържаме изключително пунктуално към графици и дейности. Няма да причиним никаква вреда на бебето, ако понякога „нарушим“ рутината да излизаме, да си лягаме или да ставаме по-късно, да си вземем ваканция и изключим графиците или да го оставим да спи с нас (защото е болно или сънува кошмари). Точно тези изключения от правилото са в известна степен дори здравословни. Те ни дават почивка от организирания живот, дават ни спонтанност и ни успокояват. И затова им се радваме.
Още не сме свършили, скрол надолу
Създаването на адекватна рутина за бебето е процес, който се изгражда стъпка по стъпка. И се променя, за да се адаптира към различните етапи от неговото развитие. През първите месеци от живота си бебето ще се нуждае веднага от вашия отговор на неговите изисквания и нужди (глад, сън и т.н.). Така че най-хубаво за него е да отговаряте всеки път, когато има нужда. Независимо дали иска да го кърмите, да го държите на ръце, да го приспите, ако се е събудило през нощта.
Тялото му лека-полека ще се подготви да прекара цялата нощ, без да получава храна. И ще може да понесе време за изчакване между неговата нужда и вашия отговор. Дори понякога ще се изненадате да видите, че преди да тръгнете да го „спасявате“, то само ще успее да се успокои или забавлява.
Що се отнася до храненето, вашето бебе ще може да превключи от кърмене или шише на поискване към определени часове за хранене (например на всеки три или четири часа). След това ще научи за различните хранения за деня, ще се научи да чака и да се подготвя за тях.
Моментите на сън и бодърстване също включват процес на обучение, тъй като новородените не различават деня от нощта. Може да им помогнете, като настроите ритъма на цялата къща към тези моменти. Това включва осветление, ниво на шумове, тонове на гласа и т.н. Освен това трябва да ги учите от малки да свързват деня с дейност, а нощта с почивка.
След като бебето е биологично готово да прекара няколко часа без хранене, може да установите и непрекъснат режим на сън. Разбира се, това няма да стане за един ден или дори седмица. И в началото ще ходите при него всеки път, когато се събужда през нощта. Освен ако не е митичното бебе еднорог (де такъв късмет!).
Времето за къпане също може и трябва да бъде част от вашето всекидневие. И то в близки часове. Може да се направи последователност, като се започне от главата към краката (или обратно), като се назове всяка част от тялото му, така че то да започне да ги познава и различава.
При всички тези дейности ще ви се струва, че бебето не разбира какво правите или казвате. Но езикът на разбирането се развива много преди говоримия език. Вашето бебе наблюдава и разбира много повече, отколкото си мислите. Затова е толкова важно за неговото учене и развитие да придружавате всяка дейност от деня с пример, с думи и с жестове, като му казвате и обяснявате какво ще се случи.
Автор: Ана Маринон
Ана е клинична психоложка, посветила се на превенцията, ръководството и лечението на проблеми в перинаталната психология. Работи в областта на терапията за двойки, психообучението на родители и семейната терапия.
Оригиналът на материала може да прочетете тук
Иска ли питане дали има значение какво ядат децата ни? Като се започне още от „най-добрите” и „най-полезните” детски пюрета, минем през здравословно меню на закуска, обед и вечеря, забрана на твърде много сладки, шоколад, сладолед, чипс и пр. Като родители винаги се стараем да им дадем това, което мислим, че е най-добре за тях.
Да не би случайно да не надебелеят, защото това е един от бичовете на съвремието. Който ние борим с мантрата „Яж по-малко и спортувай повече”. Макар че тази мантра, очевидно не върши работа при всички възрастни. Защо тогава настояваме, че подобно отношение може да работи при децата? И не бъркаме ли в навиците, които всъщност изграждаме у тях по отношение на храненето и възприятието на собственото ни тяло?
Вирджиния Соул-Смит има две книги зад гърба си – и двете са бестселъри. Първата излиза през 2018 г. и се казва The Eating Instinct („Инстинктът за хранене“). В нея тя разказва за дъщеря си и специфичното ѝ състояние. Само седмица след раждането момичето претърпява сърдечна операция, след което развива остра форма на непоносимост към храната (за този специфичен синдром писахме в „Мислех, че дъщеря ми е злояда. А всъщност има хранително разстройство“). Следват две години хранене през сонди. Тогава Соул-Смит пише и първата си книга.
Пет години по-късно на дневен ред е новата ѝ книга – Fat Talk („Мазният разговор“). Още с излизането си през май тя оглавява класациите в САЩ и предизвиква широк отзвук. Причината – Соuл-Смит, подкрепена от стотици интервюта с експерти и години изследвания, твърди, че нашата широко разпространена нагласа против мазнините и безмилостното преследване на по-тънка талия създават предразсъдъци, които вредят на хората с по-големи тела. И то в пъти повече, отколкото размерът на тялото някога би могъл. А тези предразсъдъци са особено опасни за децата.
Самата авторка е бивша журналистка, специалист по темите здраве и красота, и майка на две деца. „Има много изследвания, които показват връзка между високото телесно тегло и лошите здравни резултати. Но нямаме сигурни доказателства, че размерът на тялото сам по себе си влошава здравето. Понякога здравословен проблем увеличава теглото, но това не означава, че загубата на тегло ще поправи нещо, защото размерът на тялото е само симптом. Теглото и здравословните резултати могат да бъдат повлияни от основни проблеми или първопричини – бедност, хранителна несигурност или потисничество”, твърди Соuл-Смит в книгата си.
Стигматизирането и засрамването, пише Соул-Смит, водят до интензивни физиологични реакции на стрес. И така предизвикват някои последици за здравето, от които страдат понякога по-едрите хора. Само че според нея това не са последствия заради размера на тялото, а заради нашето отношение към него. Соул-Смит дава за пример резултатите от многократно излагане на големи количества кортизол. Кортизолът е стресов хормон и повишаването му може да доведе до високо кръвно налягане и сърдечни заболявания, а те на свой ред – до наддаване на тегло. Тоест, съвсем резонно може да се направи извод, че понякога човек с наднормено тегло не може да отслабне, ако започне да „яде по-малко и да спортува повече“, просто защото стресът, на който е подложен по отношение на тялото му, му пречи.
По-шокиращи са резултатите, които Соул-Смит цитира във връзка със стигматизирането на теглото в медицината. Скорошни проучвания показват, че хората с наднормено тегло не търсят лечение, докато състоянието им наистина не се влоши. Защото ги е срам или им е трудно. А когато все пак стигнат до лекар, получават по-лоши грижи. Което пък може да изкриви данните за връзката между теглото и рисковете за здравето и смъртността. Според обобщен преглед на проучвания от 2022 г. на специализираното медицинско издание Lancet „69% от лекарите, 46% от медицинските сестри и 37% от диетолозите в САЩ съобщават за пристрастно отношение към хората, живеещи със затлъстяване“.
Според Соул-Смит един от най-силните фактори за наддаване на тегло при децата е дразненето от други деца на база тегло, както и поставянето на диета. Същите фактори биха могли да са в основата на потенциалното развитие на хранителни разстройства. Тоест, ако в детството ви ви повтарят, че сте твърде дебел, има по-голяма вероятност да станете затлъстял възрастен. Това всъщност е обявено още през 2012 г. в проучване, което хвърля светлина върху психологическата тежест на програмите за борба със затлъстяването при деца.
Не е необичайно по-едрите деца да показват признаци на нарушения в храненето. Но ние, възрастните, имаме друга представа как изглежда тялото при хранително разстройство – слабо. Съответно други нарушения рядко се диагностицират. Но атипичната анорексия нервоза, при която страдащите не са с поднормено тегло, засяга 3,6% от всички юноши. А анорексия нервоза засяга 0,6% от младите хора.
Специалистите по хранителни разстройства свидетелстват, че до 30% от техните пациенти са или са били с по-високо тегло, особено като малки. Соул-Смит твърди, че неефективната борба със затлъстяването не само е накарала хората да се чувстват нещастни, но е и неразривно свързана с нарастването на броя хора, страдащи от хранително разстройство.
Телата на децата се променят с навлизането в юношеството и са доста различни едно от друго. Соул-Смит дори не приема идеята, че трябва да се притесняваме за теглото на децата. „По време на пубертета момичетата трябва да увеличат процента на телесните си мазнини, за да имат менструация. И оттук започва проблемът – демонизираме загубата на малкото детско тяло. Ако сте били слабо дете и се превърнете в по-едър възрастен, ще има проблем. Наддаването на тегло винаги се определя като провал. Но защо да е провал, ако всяко тяло го прави?“, пише тя.
Авторката обръща внимание на погрешното според нея схващане, че теглото зависи единствено от това, което ядем, и колко се движим. Мантрата „Яж по-малко, спортувай повече“ е повтаряна толкова много пъти, че не е чудно, че не можем да я изоставим. Реалността е много по-сложна и включва генетика, физическа и хранителна среда и нашия микробиом – неща, върху които имаме малък личен контрол, и които взаимодействат помежду си по начини, които не разбираме напълно. Понякога, разбира се, увеличаването на теглото наистина изглежда причинно-следствено. Но дори и тогава настояването за загуба на тегло не е отговор. Безопасната, устойчива загуба на тегло е недостъпна за повечето хора. Повишените рискове от нередовно хранене и въздействието върху здравето от промяната на теглото рядко се вземат предвид. Фокусирането върху „опасностите от затлъстяването“ ни карат да поставяме погрешни диагнози, да патологизираме и да се отнасяме неправилно към хората.
„Силата на волята е мит. Ако работеше, нямаше да се разработват лекарства за отслабване. Но основното отблъскване идва от хората. Те казват: „Добре, дебелако, просто отиди на фитнес, защо не се постараеш повече?“ Изумително е колко дълбоко вкоренено в нас е това схващане – моето тяло е моя отговорност и вината е моя“, пише тя.
„Любопитно е обаче, че приемаме възможността човек да яде много и да продължи да живее в по-слабо тяло. Но не и обратното – че някои по-едри тела са такива поради причини, които не са изцяло свързани с количеството храна, което примат. Непатологичното разнообразие на човешкото тяло съществува и винаги е съществувало“, пише Соул-Смит.
Соул-Смит дава и практически съвети. Голяма част от тях се свеждат до това да научим децата си, че телата са различни. И че това да си по-едър, не е лошо. Тя се застъпва за това да се доверяваме на децата при избора им на храни. Да им позволяваме да живеят според техните предпочитания. Да избират кога им е достатъчно и да казват „не“, когато поискат. („Изяж си супата, иначе ще ти я излея във врата“ е фраза, която са чули много български деца, ако не в семейството си, то поне в детската градина. И после защо никой не обича пиле фрикасе!)
С малко повече доверие и автономия при вземане на решенията какво да ядат (разбира се, в някакви разумни граници, защото някои 4-годишни например са напълно способни да карат на бонбони цял ден) децата ще се научат да познават себе си и телата си. Това, разбира се, е предизвикателство за всеки, който а) е израснал в „ерата на изблизаната чиния“ и на „знаеш ли колко гладни деца има в Африка?!“ и б) който се опасява, че децата му ще живеят на сок и желирани мечета, ако имат шанс. Но може да опитате.
„Нямаме причина да продължаваме да преследваме слабото тяло на всяка цена. Можем да спрем да съдим как растат телата на нашите деца. Можем да отхвърлим схващането, че нашата стойност като родители или като хора се измерва с нечие тегло”, пише още в книгата.
Това е – няма нужда да храните децата си перфектно и да се стресирате, ако не го правите. Но може да им помогнете да се чувстват добре в собствените си кожи и килограми.
Източник: The Guardian
Знаете ли кой е вечният въпрос? Не е кое е първо - яйцето или кокошката; не е въпросът за смисъла на живота; дори не е да бъдеш или да не бъдеш. Не! Вечният въпрос е “Какво да сготвя за вечеря?”. Задават си го стотици хиляди родителите по целия свят, а стотици хиляди деца в същия този свят биха се намръщили на който и да е отговор на така поставения въпрос. Освен ако, разбира се, отговорът не е “сладолед” или “торта”.
Има вариант, при който децата не са злояди и с радост ядат всичко - да, съществуват такива деца. Обаче този въпрос пак стои, защото родителите винаги се чудят каква храна да предложат така, щото тя да е вкусна, питателна, съдържаща всички най-важни хранителни групи и толкова пълна с витамини, антиоксиданти и безценни макронутриенти, че детето веднага да започне да превежда Шекспир в оригинал и да конструира телескопи, виждащи всичко чак до края на вселената.
И в дъното на всичко това всъщност стои желанието ни да възпитаме в децата си здравословно отношение към храната. Да не прекаляват с нея, но и да не пренебрегват това, с което се хранят. Да имат любопитство към вкусната и интересна храна, но да не са самоцелни чревоугодници. Да не робуват на хранителни ограничения, но и да не посвещават цялото си съществуване на това какво ще ядат.
В текста си за Parents Мишел Хейнър поставя на масата почти еретичната възможност да оставим децата да ядат каквото си искат. (Или поне така да си мислят.) За да им дадем възможност да поемат сами отговорност за избора си и за последиците от него.
И аз като много други майки прекарвам доста време в приготвяне на храна или в обмисляне какво да сготвя за децата си, защото те почти винаги са гладни. Но забелязвам, че с порастването хранителните им нужди и навици се променят, което прави целият процес по изхранване още по-сложен.
10-годишният ми син е супер атлетичен, занимава се с няколко спорта и постоянно е в движение. Понякога имам чувството, че гори калории по-бързо, отколкото мога да ги запълня с храна. При него диетата, богата на ядкови мазнини, авокадо и пълномаслени млечни продукти, е абсолютната норма. И ако понякога изяде някой допълнителен следолед след обяда, не обръщам голямо внимание.
7-годишната ми дъщеря също е много активна, въпреки че не чак толкова, колкото брат си. Тя има не особено добра връзка със зеленчуците и затова по-често я окуражавам да избира по-здравословна храна и да избягва втори десерт.
Съвсем скоро, докато си обличаше трикото за гимнастика, изпъчи коремче и ме попита: “Имам ли голям корем? Според теб дебела ли съм?”.
Направо ми се преобърна стомахът.
Като дъщеря на една чудесна, любяща майка, продукт на поколение, в което жените бяха индоктринирани да виждат храната като враг и да са винаги на диета, ми се е налагало често да чувам какво не бива да ям. “Нали не искаш да станеш дебела” и “Минута в устата, цял живот на бедрата” бяха обичайни фрази през цялото ми детство. И това повлия доста негативно на отношението ми към храната. Отне ми години да го преодолея.
По тази причина съвсем умишлено не използвам думата “дебел/а”, за да опиша себе си или някой друг и внимавам да не слагам знак за равенство между теглото на децата ми и тяхната стойност като хора. Те знаят, че аз тренирам и се храня добре, защото искам да съм здрава, а не защото съм обсебена от число, което трябва да видя на кантара.
Та, когато дъщеря ми постави под въпрос външния си вид, се зачудих дали това, че се опитвам да я отклонявам от сладките неща не ѝ е оказало негативно влияние, без да искам.
Според д-р Шарлът Марки, професор по психология в Университета Рутгърс в Камдън, Ню Джърси, храната е един от малкото случаи в живота ни като родители, в които е по-добре да казваме по-малко. “Има толкова много неща, за които е добре да се говори дълго и подробно, но не съм убедена, че храната е едно от тях”, казва тя. “Това създава тревоги и несигурност в децата, които не са здравословни.”
Вместо това д-р Марки предлага да се използва добре познатия сред различни диетолози метод на “разделение на отговорностите”. При него родителите осигуряват на децата различни, предимно здравословни, храни в определеното за хранене време, а децата сами преценяват какво и колко искат да изядат. Дори това да означава, че понякога ще изядат повече бисквити, отколкото моркови.
“Ще има дни, в които децата ви ще ядат боклуци и това няма да ви кара да се чувствате добре като родители. Но така се учат как да ядат, когато са гладни, и кога да спрат, когато се заситят”, казва тя. И добавя, че родителите трябва да използват този метод с всяко дете в семейството, стига, разбира се, някое от децата да не страда от заболяване или хранителна алергия.
Освен че ще им позволите да следват хранителните си желания, с този метод ще им дадете възможност да разберат какви са последиците от техните решения. “Когато детето ви каже, че го боли стомаха, можете спокойно да му отговорите, че ако не беше яло толкова сладки неща и беше направило друг избор, може би щеше да се чувства по-добре”, отбелязва д-р Марки. “Позволете им да почувстват, че имат някакъв контрол над ситуацията.”
Лично аз се почувствах доста освободена, прилагайки тези съвети, тъй като обикновено едва ли не изпитвам вина, ако всяко хранене не стъпва на четири основни хранителни групи. Получих разрешение да спра да съм “надзорникът по храната”, но въпреки това бях доста несигурна.
“Ами ако яденето на цял пакет чипс се превърне в навик?” “Ами не купувайте такива неща”, казва д-р Марки. “Купете им любимите им плодове. Стойте зад кулисите и насочвайте избора им. Или отделете едно чекмедже или шкаф за храна, която е без всякакви ограничения. Оставете контрола в техните ръце, но с определени параметри.”
В допълнение към това стоеше и въпросът с думата “дебел”, която дъщеря ми очевидно беше започнала да възприема като нещо лошо. Диетологът Мариан Якобсен съветва родителите да имат отворен диалог с децата си по отношение на напълняването.
“Това така или иначе ще е съществена част от живота им”, казва тя. “Момичетата наедряват по-бързо през първите две години от пубертета, което може да е малко плашещо, но е съвсем нормално. Обикновено това се случва преди първата менструация. В този период организмите им се променят и би трябвало да можете да говорите с децата си за това.”
Кейти Райт е професионален фитнес инструктор и майка на пет деца. Тя също споделя, че понякога се чуди как да се справи с разликата в нивата на апетит и в желанието за активност при двете си по-големи дъщери. “Опитвам се да им обясня, че няма нищо лошо в това да не искаш да тичаш по 10 км на ден, но все пак трябва да балансираш активността си спрямо това, което ядеш”, казва тя. “Обаче и не ми се иска да им казвам да не ядат нещо. Много е трудно.”
Освен че е трудно, вероятно няма и да има ефект. “Някои деца просто обичат храната и ядат повече”, казва д-р Марки. “Да им забраните да си вземат допълнително, няма да реши проблема, затова е по-добре да ги оставите сами да разберат колко ти става лошо, след като изядеш шест курабии.”
Якобсен съветва родителите да карат децата да сядат на масата за всяко хапване, дори да е малко междинно хранене с плод, за да осъзнаят по този начин какво е да си гладен и какво е да си сит. Освен това е добре да отъждествите храната с неща, които са важни за тях. “Ако спортуват, кажете им, че храната ще им помогне. Обърнете внимание на това, което храната би направила за тях, а не какво ще направи с теглото им”, казва тя.
Опитвам да прилагам тези стратегии. Задобрявам в това да режа плодове и зеленчуци и да им ги давам за бързо хапване. Освен това казвам “да”, когато искат сладолед, дори в този ден вече да са яли. Видях, че когато налагам по-малко забрани, те вземат по-добри решения. А дните, в които няма толкова много зеленчуци, компенсираме с повече зеленчуци в следващите. “Храненето е дълъг процес”, казва Якобсен. “Храната, която се предлага, прави разликата, защото дори и да не искат да я ядат, те я виждат. И в един момент просто им прещраква и започват.”
