Ако смятате, че е трудно да отслабнете и да задържите теглото си, значи сте 100% прави. Проучвания са установили, че дългосрочната загуба на тегло е наистина трудна за постигане. А защо има трудно отслабване, обяснява известният палеоантрополог Даниел Либерман пред главния медицински консултант на CNN д-р Санджай Гупта в подкаста Chasing Life.
Либерман е професор и ръководител на катедрата по еволюционна биология на човека в Харвардския университет. Изучава защо човешкото тяло изглежда и функционира по този начин.
Специалистът обяснява, че според анализите повече от 80% от хората, които свалят значително количество килограми, ги възстановяват в рамките на пет години.
Но неуспехът в свалянето на килограми често не се дължи на липсата на воля за важни промени в начина на живот, като например по-здравословно хранене, намаляване на калориите и увеличаване на физическата активност. Малката мръсна тайна е, че еволюцията е програмирала телата ни да задържат мазнини.
„Всички животни се нуждаят от известно количество мазнини, но хората са еволюирали така, че да имат изключително високи нива на мазнини, дори и слабите“, казва Либерман. „Винаги сме подложени на сериозен биологичен натиск, за да я натрупаме и да я запазим, за когато ни е необходима."
Хората основно са адаптирани не да бъдат щастливи или здрави, а по-скоро да бъдат репродуктивно успешни, казва Либерман. А за това ни трябват мазнини, много мазнини. Това е и причината Либерман да нарича хората „необичайно дебел вид“ в сравнение с други бозайници, дори други примати.
„Имаме големи мозъци, които изразходват огромно количество енергия. Там отиват 20% от метаболизма ни“, казва той. „Когато се роди, половината от енергията на бебето се изразходва за мозъка му. То се нуждае от много мазнини. Човешките бебета се раждат дебели, защото трябва да имат енергия, за да поддържат мозъка си.“
Либерман обяснява, че мазнините са съхраняема енергия, която е помогнала на първите хора да останат живи, задвижвала е телата им, за да намират храна, поддържала е работата на мозъка им и ги е направила достатъчно здрави, за да се възпроизвеждат.
„Тя е като парите в банковата сметка. Индивидите, които имат подходящи нива мазнини, се справят по-добре в нашата еволюционна история от тези, които нямат“, казва Либерман. „Програмирани сме така, че да можем да трупаме мазнини, защото винаги е имало моменти, когато е трябвало да ги загубим.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Либерман казва, че хората никога не са еволюирали, за да отслабват умишлено.
И макар че телата ни не са еволюирали кой знае колко от онези най-ранни времена, то околната среда обаче е. А това, както Либерман го нарича, е голямо несъответствие. „В днешно време не ни се налага да бягаме от диви животни, да изминаваме дълги разстояния пеша или да ловуваме и да събираме храната си. Можем да се обадим на Uber или Uber Eats и да се възползваме от всякакви съвременни удобства. В резултат на това сега много хора живеят с проблеми с теглото и затлъстяването и с всички произтичащи от това „болести на несъответствието“.
„Мазнините са особено важни за хората“, отбелязва Либерман. „Дори слабите хора имат между 15 и 25% телесни мазнини, което е три до четири пъти повече от повечето бозайници.“
„Ние сме еволюирали, за да съхраняваме много мазнини – източник на складирана енергия – поради енергийно скъпите си тела“, казва Либерман. „Тези мазнини ни помагат да захранваме големите си мозъци и високите разходи за възпроизводство, като същевременно оставаме физически активни.“
Либерман уточнява, че „не сме еволюирали да съхраняваме много мазнини в корема, което може да доведе до здравословни проблеми".
Малките колебания са нормални, сочи специалистът и допълва, че няма нужда от притеснение, ако теглото се покачва и спада с няколко килограма за кратки периоди от време.
„Голяма част от тези колебания се дължат на задържаната вода“, каза Либерман. „През по-голямата част от човешката история хората редовно са преминавали през периоди, в които са приемали повече енергия, отколкото са изразходвали, и са складирали излишъка под формата на мазнини, а след това са използвали тези мастни резерви по време на слаби периоди, когато са изразходвали повече енергия, отколкото са консумирали.“
Еволюцията обаче не ни е докарала дотам доброволно да консумираме по-малко енергия, отколкото използваме – т.е. да спазваме диета, обяснява палеоантропологът.
Според Либерман спазването на диета отключва защитните механизми на организма към глад. Тези механизми правят така, че хората на диета да са гладни и да пестят енергия, като забавят метаболизма си. „Всъщност когато сме на диета, почти винаги се борим да преодолеем древни, фундаментални адаптации, които пречат на тялото ни да отслабне“, добавя той.
Ако се чудите кое е по-важно за отслабването – упражненията или диетата – отговорът е и двете, но по различни причини.
„Можете да отслабнете повече с диета, отколкото с упражнения“, каза Либерман. „Но упражненията помагат да се предотврати напълняването или връщането на загубеното тегло, а освен това имат много други ползи както за психическото, така и за физическото здраве.“
Що се отнася до несъответствието между телата ни от каменната ера и съвременната среда, водеща до затлъстяване, Либерман казва, че „трябва да разберем как да проектираме света си така, че да направим избора, който бихме искали“.
Целият епизод от подкаста на CNN можете да чуете тук.
В дните преди Коледа суперзвездата на световната гимнастика Симон Байлс (многократна олимпийска и световна шампионка) стана поредната знаменитост, която трябваше да обяснява, че не е бременна. Защо ли? Защото качи снимка, показваща намек за увеличен обем около талията. Всъщност въпросът „Бременна ли си?“ е проблематичен по няколко линии. Марита Алонсо се опитва да обясни защо в материал, публикуван в испанския El Pais.
Има само един вариант неуместността на този въпрос да проникне в колективния дискурс на обществото, което изглежда склонно да коментира женското тяло и да накърнява неприкосновеността на личния живот. С противопоставяне. С постоянно противопоставяне. „Мразя, че дори трябва да се занимавам с това, но, моля, спрете да коментирате тази снимка или моя Instagram с идеята, че съм „бременна“, написа Байлс.
Испанската актриса Андреа Дуро също мина през подобна ситуация наскоро. Тя качи снимка, на която позира облечена в рокля Victoria Collection. И веднага започнаха поздравления за бременността. „Заради липсата на плосък корем? Може би трябва да спрете да задавате този въпрос. Първо, защото не знаете дали човекът, когото питате, има някакъв проблем и това може да го направи несигурен. Второ, защото по много причини няма да имате плосък корем през цялото време. И трето, защото не е необходимо. Когато дойде денят, в който ще ставам майка (ако някога стана), аз ще съм тази, която ще ви го каже“, обяснява актрисата.
„Не знам защо смятаме, че имаме право на мнение за телата на другите хора. Дали е някакъв вид култура, или е начин хората да се чувстват по-добре, когато някой, когото смятат за красив или с хубаво тяло, напълнява по някаква причина? Но знам, че това е токсично, че е негативно и ни вреди. И затова от известно време се опитвам да коригирам поведението си и полагам усилия да не коментирам ничие тяло. Ще се чувствам зле, ако трябва да дам мнението си за някого. Вероятно е свързано с факта, че съм живяла с подобни оценки дълго време и че продължавам да живея с тях. И това истински ме наранява“, добавя актрисата.
Разбира се, тези коментари не са далеч от бодишейминга, който, за съжаление, е част от живота на знаменитостите, а и защо да го отричаме – и на всички жени, дори да не са известни. „Плоските кореми, които демонстрират някои популярни хора всеки ден и дори веднага след бременност, не отразяват реалността на останалите жени. Тъй като живеем в общество, което отдава голямо значение на тялото и на слабото тяло като идеал за красота, този въпрос може да повлияе на самочувствието на жените или дори да ги да ги виждат по изкривен начин. Всъщност, ако зададете този въпрос на някого с фобия от надебеляване, страхът му да не стане по-дебел може да се увеличи. Тези хора могат да се почувстват унизени, малтретирани и осмени“, казва д-р Марта Санчес-Дехеса.
Лейди Гага, Селена Гомес, Ейми Шумър, Ашли Греъм и Ан Хатауей са други известни жени, които са принудени да разсейват слухове за бременност. Причината е същата – изображение, на което коремът им не е абсолютно плосък. „Исках да ви уведомя, че съм в процедура по инвитро оплождане, за да запазя възможно най-много яйцеклетки и се надявам да станат силни, здрави ембриони“, обясни моделът Криси Тейгън в социалните медии преди година и половина. „Смирено ви моля да спрете да питате дали съм бременна. Знам, че е казано с добри намерения. Просто ми е гадно от въпроса, защото съм обратното на бременна!“, написа тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ефектите от подобни въпроси върху жена, която има проблеми със забременяването, не са за подценяване. „Това може да ѝ напомни за нейната репродуктивна неспособност или затруднение. Проблемите със забременяването често могат да отключат тъга, провокираща се дори от най-малкия повод. Много жени, които мечтаят да забременеят, но не успяват, може да се почувстват депресирани“, казва психологът от клиники Ginemed Дaвид Гонсалес Херпе.
Дуро смята, че въпросите за бременността в повечето случаи не са провокирани от лоши намерения. Но хората не мислят за вредите, които могат да причинят. „Не ме притеснява, защото в момента да стана майка не е сред целите ми. Бих имала дете, когато съм готова и съм способна да му осигуря добър живот и добро образование. Това е въпрос с потенциал да навреди, защото има много жени, които искат да бъдат майки, но не могат. Само когато сте много близки, може да питате. Но това не е въпрос, който трябва да бъде хвърлен на някого изневиделица. Има жени, които преминават през процеси на оплождане или през други лечения, и страдат. Разбира се, телата им се променят с тези процеси“, казва актрисата.
Не трябва да забравяме и възможността въпросът да носи със себе си скрита критика. Гонсалес Херпе смята, че този въпрос отразява съществуването на нормирана визия за човешкото тяло и трудност при приемането на различието. „Обществото не взема предвид, че в много случаи различните тела не са свързани с грижата за тях или здравословните навици. И ако попитате една жена дали е бременна, тя вероятно ще го изтълкува като критика към тялото ѝ“, казва той.
Този въпрос е още един случай на бодишейминг и в същото време затвърждава идеята, че жена в детеродна възраст трябва да бъде майка, като по този начин поставя под съмнение свободата на жената да избира дали всъщност да роди. „За протокола – не съм бременна. Но ми е писнало. Омръзна ми от наблюдението под лупа и бодишейминга, които всекидневно се прикриват като „журналистика“, „Първата поправка“ и „новини за знаменитости.“ Думите са на Дженифър Анистън в The Huffington Post. И са написани още през 2016 г. „Обективизирането и проверките, на които подлагаме жените, са абсурдни и смущаващи. Бременна ли е? Яде ли твърде много? Запусна ли се?“, добавя актрисата.
В заключение питаме д-р Санчес-Дехеса как да отговорим на този неудобен въпрос, имайки предвид, че след празниците обемът около талията расте по обективни причини. А и семейните събирания увеличават социалния натиск върху жените, които все още не са майки.
„Можете да отговорите по много начини или като дадете пример, който да подразни питащия. Друга тактика е да отговорите по положителен начин на човека, направил коментара, но да използвате друго прилагателно. Или да кажете, че обичате да ви напомнят, че сте дебела... Най-разумният подход е да не игнорирате коментара и учтиво да обясните на човека колко тъп въпрос ви е задал и как ви е накарал да се почувствате“, казва тя.
Бебетата се раждат с най-различно тегло и ръст, като те много рядко зависят от теглото и ръста на родителите. Теглото, което е прието за средно в нашите ширини, е в границите 3.200 – 3.800 килограма. Най-често мъжките бебета водят пред момиченцата със 100 – 200 грама и няколко сантиметра. Но това не е правило, а просто статистика.
Ако бебето се е родило с тегло над 3 до 4 кг, достатъчно е да наддава с 20 – 30 грама дневно. Но дори и да не е така – не е повод за притеснение - дребните и по-леки бебенца бързо застигат и често надминават по-едро родени.
От 4.500 грама тегло за новородено и нагоре е добре да се следи за бързо покачване на килограмите през следващите месеци. Причината е, че има изключително редки случаи, когато тезикилограми са признак на някакво заболяване или патология в развитието.
С нарастването на вашето бебе скоростта на напълняване ще бъде важен показател за цялостното му здраве и развитие. Педиатърът ще следи теглото, дължината и размера на главата при всеки преглед, за да определи дали бебето ви напредва както трябва.
Теглото на вашето новородено се определя от много фактори. В това число са:
Когато бебето не наддава нормално, може да е сигнал за проблеми, тъй като това може да повлияе на способността му да достига важни етапи в развитието си. А също така може да има неблагоприятно въздействие върху имунната му система.
Ако имате диабет или гестационен диабет, може да имате по-голямо бебе. Бебетата над средното тегло може да изискват допълнителна медицинска помощ, за да се гарантира, че нивата на кръвната им захар се поддържат в нормални граници.
Вашето бебе може също да тежи повече от средното, ако наддавате повече тегло по време на бременност. Това е една от причините, поради които е важно да поддържате здравословна диета, докато сте бременна.
Съвсем мъничките бебета, т.нар. недоносени или с тегло при раждането под 2.500 кг се оставят под медицинско наблюдение още в родилния дом. Често, ако теглото е много ниско, грижите за тях се извършват в кувьози, в които се поддържат необходимата за бебетата температура, ниво на кислород и др.
Тук ще прочетете една съвсем реална история за недоносени бебета, които са прекарали в кувьоз 45 дни.
Когато покачат теглото си, те се изписват, а майката се заема с храненето, което ще трябва да следи с голямо внимание. Има случаи, макар и редки, в които бебетата не се изписват заедно с майката. Тогава майката трябва да изцежда кърмата си и да я дава на медиците, които ще хранят с нея бебето, докато се стабилизира теглото необходимо за тази възраст. Бебетата не развиват смучещия рефлекс до 32-седмична възраст, така че бебетата, родени много рано, първо получават мляко през сонда в стомаха си. Вашето бебе също може да пие адаптирано мляко по този начин.
Недоносените бебета растат и наддават по-бързо, отколкото доносените бебета. През първата си година недоносените бебета се измерват за тегло въз основа на възрастта, която биха се родили в даден срок, а не от действителната им дата на раждане. Много недоносени бебета настигат доносени бебета по отношение на теглото до първия си рожден ден. Някои обаче може да не наваксат, докато навършат 18 до 24 месеца. И това е защото всяка седмица има значение. Бебе, родено през 24-а или 25-а седмица, ще тежи по-малко от бебе, родено през 28-а или 29-а седмица.
Тегло под нормата и тегло над нормата на бебето ви не означава наднормено или под нормено тегло през целия му живот. Това също не означава, че има нещо нередно с вашето бебе. Вместо това лекарите се интересуват от проследяването на килограмите с течение на времето.
Изследванията показват, че новородените здрави бебета обикновено губят част от теглото си при раждането в дните след раждането. Това е до голяма степен, щото те са родени с допълнителна течност. Те бързо елиминират тази течност и в резултат на това леко „олекват”. Грамовете тегло, които са загубили при раждането, обикновено се възвръщат в рамките на две седмици.
Проучвания показват периоди на бързо напълняване – често срещани в ранните месеци. Точно преди или по време на това увеличаване на растежа, бебето ви може да е по-нервно от обикновено. То също може да яде повече и да спи повече или по-малко от обикновено. Бебетата също ще имат периоди от време, когато повишаването на теглото им може да се забави.
Не е необходимо всеки ден да слагате бебето на кантара. Ако се храни нормално, то ще наддава постепенно. Тегленето всеки ден е безсмислено, защото резултатът зависи от часа, в който слагате детето на везната, от апетита му в момента и т.н. Това обаче не значи, че не трябва изобщо да следите теглото на новороденното. Докато е много малко, го слагайте на везната веднъж седмично, а когато поотрасне – веднъж месечно.
Увеличаването на теглото на бебето през първата година е впечатляващо – за 12 месеца детето обикновено утроява теглото, което е имало при раждането. През първите няколко месеца момчетата обикновено наддават повече на тегло, отколкото момичетата. Но повечето бебета удвояват теглото си при раждане до 5-месечна възраст.
Всяко дете има собствен ритъм и само вашето бебе би могло да ви насочи към броя хранения, от които се нуждае. Съществува обаче ориентировъчно правило, което показва колко са дневните хранения и кога да се намали броят на шишетата.
Правилото е следното:
Тъй като това е само ориентировъчно, правилото трябва да бъде съобразено с всяко дете. На деветмесечна възраст повечето бебета все още се будят към пет или шест часа сутринта. Причината е, че изпитват истински глад. Това налага да ги храните, т.е. да останете на пет хранения в денонощие. В противен случай, интервалът между отделните хранения ще бъде все още твърде голям и бебето няма да издържи.
Когато започне да се буди по-късно сутрин (към седем или осем часа), време е да минете на четири хранения – приблизително на всеки четири часа. Но има бебета, които продължават да се будят нощем и да искат да ядат. В този случай е нормално да им давате да ядат нощем.
Средното наддаване на тегло всеки месец е както следва:
Изключително кърмените бебета често наддават по-бързо през първите 6 месеца, след което забавят темпото. Понякога бебетата, които тежат повече, могат да пълзят и ходят по-късно от другите бебета.
Важно е да помогнете на бебето да остане в рамките на здравословно тегло, докато расте и започва да се храни твърда храна. Това може да им помогне да поддържат нормално тегло по-късно. Педиатрите могат да съобразят скоростта на растеж на вашето бебе с хранителния му режим. Ако бебето трудно наддава на тегло и запасите от кърма са ниски, вашият лекар може да препоръча да се допълва кърмата с адаптирано мляко. Обикновено се препоръчва да изчакате, докато бебето навърши шест месеца, за да започне смесена храна, като оризови зърнени храни или пюрета.
Ако не ви стават дънките, които сте носили, когато сте били на 21, сте в опасност от развитие на диабет тип 2 според един от световните експерти в областта. Ако откриете, че повече не влизате в същия размер панталони, вероятно имате прекалено много мазнини, казва проф. Рой Тейлър от Университета в Нюкасъл, пишe The Guardian.
По време на годишната конференция на Европейската асоциация по изучаване на диабета Тейлър представи данни от проучване в начален стадий, според които хората с диабет тип 2 и нормално тегло могат “да влязат в ремисия”, ако отслабнат.
8 от 12 души успели да се отърват от болестта, сваляйки между 10 и 15% от теглото си. Участниците с диабет тип 2, които имали нормален индекс на телесни мазнини, успели да сваля нивото на мазнини в черния дроб и панкреаса и активността на клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса, била възстановена.
Тейлър, който е водещият учен в проекта, казва: “Обикновено лекарите смятат, че хората с диабет тип 2, които не са с наднормено тегло, се разболяват от него по други причини. Това, което показахме, е, че ако хората с нормално тегло свалят между 10 и 15% от него, има много голяма вероятност да се отърват от диабета."
Участниците в проучването, които имали среден ИТМ от 24,5 преминали програма за сваляне на килограми, включваща нискокалорийна течна диета за две седмици. Всеки ден те консумирали до 800 калории под формата на супа и шейкове.
Те минали през три етапа на програмата, докато не свалили необходимите килограми. След като целта била постигната, изследванията показали намаляване на омазняването на черния дроб и 8 от 12 души преминали в ремисия. Това означава, че нивата им на кръвна захар били под контрол и пациентите не се нуждаели от никакви лекарства.
Тейлър казва, че резултатите, макар и начални, “показват много ясно, че диабетът не се причинява от затлъстяване, а от това, че си твърде тежък за собственото си тяло”.
И добавя: “Ако не можете да влезете в същия размер панталони, значи имате прекалено много мазнини и следователно риск от развитие на диабет тип 2, дори и да не сте с наднормено тегло.”
Д-р Люси Чеймбърс, директор на комуникациите на проучванията в Diabetes UK, която финансира изследването, каза, че се радва на откритията, но предпазливо, защото са все още в много ранен етап, като всички резултати се очакват през 2022 г.
Знаем каква радост носи за повечето родители възклицанието "Ооо, че е пораснало!". Щом бебето расте бързо, значи е добре гледано и вие се справяте чудесно като родители.
Понякога обаче, ако растежът е прекалено бърз, може да се наложат повече срещи с педиатъра.
Децата се раждат с различна височина и тегло и това е прекрасно. Вашето може да е по-високо или по-ниско, по-тежко или по-леко от другите деца на същата възраст, което изобщо не е от значение за живота и здравето му.
Промените във височината и теглото обикновено следват индивидуалното му развитие и ако сега е по-високо на ръст, след половин година може да е най-ниско сред връстниците си. Тези догонвания в ръста и теглото продължават по време на целия растеж.
Бебетата растат с различни темпове. Наблюденията показват, че кърмените бебета са склонни да растат по-бързо през първите шест месеца от живота в сравнение с връстниците си на адаптирано мляко и по-бавно през вторите шест месеца от първата година. Хранените с адаптирани млека бебета започват да растат по-бързо през втората половина на първата си година.
Начинът, по който расте детето ви, говори много за здравето му. Твърде бързото порастване или твърде бавното може да е знак за проблеми със здравето или храненето.
Още от раждането теглото и височината на детето трябва да се измерват редовно, за да се види как расте с времето. На бебетата и малките деца също се измерва и обиколката на главата и на гръдния кош.
Добре е това да се прави при всички редовно планирани консултации при педиатър, а също и когато детето е болно и се налага преглед. Ето един примерен график за посещения с измерване растежа на здраво дете, като трябва да имате предвид, че у нас редовната детска консултация се провежда всеки месец до навършване на 1 година на детето и на всеки три месеца през втората:
Много неща влияят върху растежа на детето, включително неговите навици на хранене и физическа активност, околната среда и ръстът на родителите. Ако детето ви расте добре, обиколката на главата, теглото и височината му ще следват същите темпове на растеж с течение на времето.
Не забравяйте, че всички деца имат естествен за тях модел на растеж. Редовното измерване на теглото и височината ще оформи личния модел на растеж на вашето дете.
Първият месец е период на бърз растеж. Бебето може да порасне с от 2,5 до 3,8 см и с около 600 грама тегло. Това са средни стойности - вашето дете може да порасне малко повече или малко по-малко.
Вашият лекар трябва да измерва теглото, дължината и обиколката на главата на бебето и по тях ще проследи растежа му, сравнявайки го със стандартизирана диаграма за растеж (има различни таблици за момчета и момичета). Вашето дете може да е по-голямо, по-малко или в златната среда. Без значение точно къде се намира по таблицата, добре е темпото на растеж да е постоянно.
Ако бебето ви се роди преждевременно, имайте предвид, че растежът и развитието не трябва да се сравняват с тези на доносеното дете. Ще трябва да се следят по-внимателно мерките му и да се тегли по-често през първите месеци, за да се гарантира, че расте правилно. Тези бебенца имат да наваксват, но обикновено се справят бързо.
В първите седмици е напълно възможно бебето да премине през периоди на силен глад и безпокойство. Може да иска да стои на гърда постоянно, да е по-лесно раздразнително, да спи по-малко. Това обикновено са класически признаци на скок на растежа.
Ако кърмите, може да се окаже, че бебето иска да яде по-често, понякога на всеки час, понякога постоянно. Бебетата, хранени с адаптирано мляко, също може да искат да ядат по-често или да пият повече от дозата им до момента.
Тези периоди отминават бързо, обикновено за ден-два, и после може да се върнете към предишния ритъм. Обикновено след скокове в растежа, детето наддава на тегло и/или височина, което отчита лекарят по време на консултация.
Някои родители казват, че децата им спят повече по време на скок на растежа. Други твърдят, че бебетата спят много по-малко през тези периоди. Сънят обаче играе жизненоважна роля в производството на хормона на растежа.
Ако бебето ви не расте с очакваната скорост или скоростта на растежа му се забавя, трябва да се установи на първо място дали се храни достатъчно. Добре е често да се посещава консултация, ако има съмнения с количествата при храненето, за да се измерва плавно растежа.
На 1 месец кърменото бебе може да се храни 8-12 пъти за период от 24 часа (приблизително на всеки 2-3 часа). Бебетата, хранени с бутилка, обикновено ядат по-рядко, може би на всеки 3-4 часа.
Какво количество изяжда бебето на всяко ядене? Бебето обикновено суче най-малко 10 минути, трябва да се чува да преглъща и да изглежда доволно и сито, когато е приключило. На 1-месечна възраст бебетата, хранени с бутилка, могат да изпият и 120–150 мл наведнъж.
Колко често уринира бебето?
Бебетата трябва да имат поне 4-6 мокри памперса на ден. Повечето деца имат 1 или повече изхождания за 24 часа, но е в реда на нещата да пропуснат изхождане за ден или два, ако консистенцията на изпражненията е нормална.
Изпражненията на кърмените бебета са меки и леко течни. Изпражненията на бебета, хранени с адаптирано мляко, са малко по-плътни като консистенция, но не трябва да бъдат твърди или оформени.
Следващия месец, на около 2 месеца, можете да очаквате бебето ви да е пораснало с още 2,5 до 3,8 см и с още около 800 грама.
При този темп изглежда, че бебето ви расте с часове и е напълно възможно дрехите да не му стават. Дори за родителите, които са денонощно край него, понякога е шокиращо колко бързо расте. Това главоломно порастване обикновено се забавя през втората половина на първата година.
Повод за притеснения няма, ако всичко се следи от педиатър.
Но е установено, че при някои бързорастящи деца понякога има опасност от рахит. Рахитът не е безобиден, но в съвременните общества с редовни прегледи и медицинска помощ е рядко явление. Въпреки това, може да се появи и е добре да сте запознати какво да следите.
Някои ранни симптоми са обилното потене в областта на главата, врата и челото, киселата миризма на бебешката пот, запекът при новороденото, прекалено чувствителната на допир кожа.
Това състояние може да бъде избегнато, ако на бебето се осигурява витамин D, наричан още антирахитен. Той е абсолютно необходим за организма на кърмачето, защото му помага да се справи с бързия растеж през първите месеци.
Ако е редовно на слънце, човешкото тяло има способността да произвежда витамин D. При новородените обаче не се препоръчва много да се правят слънчеви бани, а и не през всички сезони е възможно бебето да се извежда на слънце. Така или иначе е важно и през лятото, и през зимата да се дават капки витамин D, определени от педиатъра.
А ето в този текст може да видите колко е важно и за възрастни да следят нивата на този витамин в тялото си.
Бебетата се раждат с най-различно тегло и ръст, много рядко това зависи от теглото и ръста на родителите. Има майки, родили големи деца, които след като станат възрастни, с нищо не са по-различни – нито са по-дебели, нито по-високи от наборите си.
Дребните и по-леки бебенца бързо застигат и често надминават други по-едро родени. Децата, дори по-леки и дребни, са здрави и би следвало да се хранят нормално, без да се тревожите за теглото в първия месец.
Теглото, което е прието за средно у нас, е между 3,2 и 3,8 кг. Най-често момченцата водят пред момиченцата със 100-200 грама и няколко сантиметра. Разбира се няма правила и норми, просто статистика.
Ако бебето се е родило с тегло над 3 до 4 кг, достатъчно е да наддава с 20-30 грама дневно. Пак уточняваме, че това е само средна цифра – бебето си има индивидуалност и започва да я показва още през първите дни.
От 4500 грама тегло за новородено и нагоре е добре да се следи за бързо покачване на килограмите през следващите месеци. Има случаи, когато тези килограми са признак на някакво заболяване или патология в развитието. Все пак говорим за изключително редки случаи.
С порастването на вашето бебе темпът на наддаване ще бъде важен показател за цялостното му здраве и развитие. Педиатърът ще следи теглото, дължината и размера на главата и гръдния кош при всеки преглед, за да определи дали бебето ви напредва както трябва.
Теглото на вашето новородено се определя от много фактори. Може да са генетични – тегло и ръст на всеки родител. Продължителност на бременността – бебетата, родени преди термин често са по-малки, а тези след може да са по-големи от средното.
Начинът на живот и храненето по време на бременност също са от значение. Пушенето, пиенето на алкохол или приемането на наркотици могат да повлияят на развитието на детето в утробата и на теглото на бебето при раждане.
Здравословни проблеми на майката по време на бременност – диабет, гестационен диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и затлъстяване могат да повлияят на теглото на вашето бебе.
Броят на бебета в утробата - многоплодните бременности повече могат да повлияят на теглото на бебетата в зависимост от това колко място трябва да споделят.
Ред за раждане – смята се, че първородните са по-малки от техните братя и сестри, но това не е правило.
Медицински проблеми като вродени дефекти и излагане на инфекция по време на бременността също могат да повлияят на теглото на новороденото.
Когато бебето не наддава нормално, това може да е сигнал за недохранване или здравословен проблем.
Невъзможността на бебето да наддаде е проблем, защото това може да повлияе на способността му да достига важни етапи в развитието му и да има неблагоприятно въздействие върху имунната му система.
Ако имате диабет или гестационен диабет, може да родите и по-едро бебе. Бебетата с тегло над средното може да изискват допълнителна медицинска помощ, за да се гарантира, че нивата на кръвната им захар се поддържат в нормални граници.
Вашето бебе може също да тежи повече от средното, ако наддавате повече от препоръчаното по време на бременност. Това е една от причините, поради които е важно да поддържате здравословна диета, докато сте бременна.
Съвсем мъничките бебета, т.нар. недоносени или с тегло при раждането под 2,5 кг се оставят под медицинско наблюдение още в родилния дом. Често ако теглото е много ниско, се поставят в кувьоз, в които се поддържат необходимите за тях температура, ниво на кислород и др.
Когато покачи теглото си, бебето се изписва, а семейството се заема с храненето, което ще трябва да следи с голямо внимание. Ако бебето не бъде изписано заедно с майката, тя може да изцежда кърмата си и да я дава на медиците, които да хранят с нея детето, докато то стабилизира теглото си.
Бебетата нямат сукателен рефлекс до 32 гестационна седмица. Затова родените много рано първо получават мляко през сонда в стомаха.
Въз основа на степента на недоносеност през първите няколко седмици наддаването на теглото може да е същото, каквото биха натрупали, ако все още са в утробата.
Недоносените бебета растат и наддават по-бързо, отколкото доносените бебета. През първата година мерките на недоносените бебета се следят не от действителната им дата на раждане, а от коригираната спрямо предполагаемия термин на майката.
Много недоносени бебета настигат доносените по теглото до първия си рожден ден. Някои може да не наваксат и до 18-24 месеца.
Килограми под или над нормата не означават наднормено или поднормено тегло през целия живот. Не означават и че има нещо нередно с вашето бебе. За лекарите е важно да проследяват килограмите с течение на времето - като темп на покачване и процес.
Изследванията показват, че новородените здрави бебета обикновено губят част от родилното си тегло в първите дни след раждането. Това се дължи до голяма степен на допълнителните течности, с които се раждат. Те бързо ги елиминират и в резултат на това олекват.
Бебетата започват да наддават малко след това. Грамовете, които са загубили при раждането, обикновено се възвръщат в рамките на две седмици.
Проучвания показват, че има точно определени периоди на бързо напълняване, т.нар. скок в растежа – често срещани в ранните месеци. Точно преди или по време на този скок растежа, бебето ви може да е по-нервно от обикновено. То също може да яде повече (ако е на кърма, така си увеличава количеството, което ще му трябва за новото тегло) и/или да спи повече или по-малко от обикновено.
След скока на растежа може да забележите, че дрешките вече не му стават.
Ще има и периоди, в които бебето задържа теглото без наддаване.
Не е необходимо всеки ден да го мерите на кантара, освен ако не ви е препоръчано друго от лекар или консултант по кърмене. Но обикновено от тегленето всеки ден няма особено полза, защото резултатът зависи от часа, в който слагате детето на везната, от апетита му в момента и от какво ли още не.
Това обаче не значи, че не трябва изобщо да следите теглото на новороденото. Докато е много малко, го слагайте на везната веднъж седмично, а когато поотрасне – веднъж месечно.
Увеличаването на теглото на бебето през първата година е впечатляващо – за 12 месеца обикновено детето утроява теглото, което е имало при раждането.
През първите няколко месеца момчетата обикновено наддават повече от момичетата. Повечето бебета удвояват теглото от раждането до към 5-месечна възраст.
Всяко дете има собствен ритъм. В крайна сметка само вашето бебе би могло да ви насочи към броя хранения, от които се нуждае. Съществува обаче ориентировъчно правило, което показва колко са дневните хранения при новороденото до към двумесечна възраст, и кога да се намали броят им.
Много е просто: когато бебето тежи 4 кг, са му нужни 5 хранения; когато бебето тежи 5 кг, са му нужни 4 хранения.
Тъй като това е само ориентировъчно, трябва се съобразите с особеностите на вашето дете.
На деветмесечна възраст повечето бебета все още се будят гладни към пет-шест часа сутринта, което предполага, че е добре детето да има поне пет хранения в денонощие. В противен случай интервалът между отделните хранения ще бъде все още твърде голям и бебето няма да издържи.
Когато започне да се буди по-късно сутрин (към седем или осем часа), е време да минете на четири хранения – приблизително на всеки четири часа. Но има бебета, които продължават да се будят нощем и да искат да ядат. Нормално е да бъдат хранени, докато се нуждаят от това.
Средното наддаване на тегло всеки месец е както следва:
от 0 до 3 месеца – 900 грама
от 3 до 6 месеца – 750 грама
от 6 до 9 месеца – 600 грама
от 9 до 12 месеца – 450 грама
Изключително кърмените бебета често наддават по-бързо през първите 6 месеца, след което забавят темпото. Понякога по-тежките бебета започват да пълзят и прохождат по-късно от другите.
Важно е да следите дали бебето ви е в рамките на здравословното тегло. Това може да им помогне да поддържат нормално тегло по-късно. Ако е необходимо, педиатърът ще съобрази темпа на растеж на вашето бебе с хранителния му режим.
Ако бебето трудно наддава и нямате достатъчно кърма, може да ви се препоръча допълващо хранене с адаптирано мляко.
Много често си говорим за тялото и душата, които трябва да се чувстват добре едно в друго. Само тогава имаме баланса, който ни трябва, за да се мине през всичко.
Понякога телата ни може и да не отговарят на наложените високи обществени стандарти, друг път може съвсем да ги покриват.
И все пак - винаги ще има кой да се намуси дори и на най-красивата и фитната жена, защото е, да речем, дюстабан. Или пък има стрии.
Една история със стрии върху корема на популярна американска риалити звезда провокира авторката Рейчъл Гарлингхаус да се запита кой все още държи да кара жените да се срамуват от телата си. Не станахме ли вече 2020 г.?
Имам стрии още от гимназията. До един момент нямах и изведнъж целите ми бедра станаха в малки бели линии. Влязох в пубертета по-късно от повечето момичета в класа, обаче как само влязох… Краката ми бяха дълги като народна песен, а стриите се оказаха доказателството за бързия ми, буен растеж.
Исках да се отърва от тях толкова бързо, колкото се бяха появили. Тийн изданията и списанията на майка ми обещаваха всякакви чудотворни кремове. За съжаление, бях едва в 8 клас, нямах никакви пари, затова трябваше просто да се примиря.
Колкото повече пораствах (сега вече съм в края на 30-те си години), толкова по-малко ми пукаше за стриите.
Изглежда обаче, че хората все още са склонни публично да критикуват жените за това, че имат нормални тела, които могат да включват стрии, целулит или петна по кожата.
Джаки Голдшнайдер, една от героините в риалити сериала Real Housewives of New Jersey, съвсем наскоро беше публично засрамена в социалните мрежи във връзка с тялото си. Едва ли е изненада за някого.
На снимката, която Джаки публикува, е с прилепнали дънки и къса риза, която открива част от корема ѝ, включително стриите ѝ.
Ааа, как се осмелява?!
Естествено, разни критици с клавиатурна смелост накацаха поста ѝ, за да ѝ кажат, че трябва да се покрие или да си оправи стриите възможно най-бързо.
Тя, разбира се, не се забави много и отговори на хейтърите. “Прекрасният ми корем е износил 4 здрави деца и тези стрии ми напомнят всеки ден колко силно е тялото ми и колко много понасят майките по време на бременност.
Няма да си замазвам тялото, за да ви представям някаква фалшива перфектна моя версия или нереалистична картина.”
Джаки добавя, че не бива да се срамуваме от несъвършенствата си, в това число и стриите. Любимото ми е използваният от нея хаштаг: #обичайсебеси (#loveyourself).
Тя със сигурност не е първата, а няма и да е последната публична личност, която бива карана да се срамува от корема си.
Подобни случки имат повечето жени и макар да нямат толкова публичност, пак е обидно и вбесяващо.
Много от нас са работили дълго и здраво, за да се заобичат и да приемат недостатъците си. И все пак винаги има един човек, който държи да отбележи, че може да се справим по-добре и да се постараем повече.
Истината е, че стриите са изключително често срещани. Д-р Даян Уолдър, сертифициран дерматолог от Маями, разказва пред Scary Mommy, че 70% от жените имат стрии.
Появата им се дължи на рязко разпъване на кожата, каквото се случва по време на пубертета или през бременността.
Това разпъване предизвиква спад в еластичността на кожата и колагена, което води до появата на тези линии - обикновено избледняващи и леко набръчкани.
Д-р Уолдър казва, че някои хора може да са генетично предразположени, но фактор са и хормоните. Тя отбелязва, че стриите са абсолютно безобиден козметичен проблем.
Има варианти за подобрение на вида им – различни продукти и процедури, но със сигурност не са наложителни от медицинска гледна точка.
Най-общо казано, какво трябва да се направи със стриите зависи от това как ги възприемаме самите ние - нищо повече.
Ако при д-р Уолдър дойде пациент, притеснен от вида на стриите си, тя ще го прегледа, за да види какво е състоянието на кожните белези и би могла да даде съвет какво да се предприеме.
Лечението може да е доста скъпо и времеемко, затова пациентите трябва да вземат информирано решение.
Ако сте като мен, сигурно отдавна сте се помирили със стриите си и не им обръщате внимание. Аз тотално ги бях забравила до момента, в който историята с Джаки не ми мина пред погледа.
И аз като Джаки имам 4 деца и съответно нямам никакво време да се фиксирам върху малките несъвършенства по тялото ми.
Истината, поне за мен, е, че белезите са красиви. Те разказват истории и изобщо не трябва да се срамуваме от тях.
Имам стрии по бедрата си и белези под всяка гърда от мастектомия. И не им обръщам никакво внимание - честно казано нито ми пука, нито имам време.
Каквито и да са “недостатъците” ви, трябва да вземете решение. Ако искате да си покажете целулита, луничките, белезите - давайте. Защо да хабите излишни време, пари и енергия да ги прикривате, за да са доволни другите?
А ако не можете да ги понасяте, тогава действайте - правете каквото трябва, за да се справите с тях. Никой не може да ви казва как трябва да се чувствате относно тялото ви.
Освен това вече много добре знаете, че тормозителите са нещастни със самите себе си. Това, че хабят време и енергия, за да уязвят някой друг, говори повече за тях, отколкото за вас.
На това уча и децата си и същият урок трябваше да науча и аз с времето.
Да се опитваш да угодиш на всички останали е изтощително и безсмислено, защото винаги ще има някой недоволен.
Мъчи ме един въпрос. Защо през 2020 г. все още има хора, които искат да накарат жените да се срамуват от телата си? И колкото и да ми се иска всички хейтъра да се изпарят, все пак знам, че всъщност ние трябва да сме по-силните.
Трябва да обичаме себе си и телата си, без да търсим одобрение отвън, особено от непознати в интернет.
Винаги ще има хора, които искат да сринат някого със земята, но - надявам се - тези, които ще си подадем ръка и ще се вдигнем взаимно, да сме повече.
Чували сме всякакви митове относно кърменето: че напълняваш, че отслабваш, че яденето и пиенето на странни неща засилват кърмата, че ако застанеш на челна стойка ще потече по-добре (последното може и да е вярно, не сме го пробвали…).
Всичко е чудесно, стига да не виси като Дамоклев меч над главата на току-що родилата жена и да я притиска в и без това стресираното ѝ всекидневие на родител на новородено.
Тук консултантката по кърмене и нутриционист Кристал Каргъс говори по една от задължителните точки: отслабването след бременност и до каква степен то е обвързано с кърменето.
Години наред жените биваха убеждавани в твърдението, че най-ефективният начин за отслабване след раждане е кърменето. Или едва ли не, че най-добрата причина, поради която може да се кърми, е за да отслабнеш.
Крайно време е да се каже, че това е глупост: инструмент на културата на диетите, манипулиращ жените по време на един от най-уязвимите периоди в живота им – физически, ментално и емоционално.
Истината е, че това твърдение вреди на майките по доста притеснителен начин.
Вместо да се концентрират върху възстановяването след раждането, новите майки са заринати с фалшиви обещания, процъфтяващи на гърба на собствената им уязвимост.
Чувала съм прекалено много истории от майки, които са кърмили, но не са видели очакваното сваляне на килограми. И това ги е накарало да се чувстват провалени или да си помислят, че нещо не е наред с телата им.
Виждала съм и майки, които изпитват истински трудности с кърменето, но въпреки това мислят, че трябва да минат през болката и дискомфорта на всяка цена, защото вярват, че това е единственото, гарантиращо им сваляне на килограмите след бременността.
От много време насам жените са съветвани да кърмят, за да отслабнат. А това не само че създава илюзии около самото кърмене и тялото на току-що родилата жена, ами и разсейва майките от истински важното след раждането.
Да не говорим, че този мит около кърменето създава деспотичен и нереалистичен стандарт за телата на жените след раждане.
Когато се опитваме да убедим току-що родилата жена, че трябва да кърми, за да отслабне, ефективно изпращаме към нея посланието, че тялото ѝ не е достатъчно добро такова, каквото е.
Представете си какво би било да кажете това в прав текст на жена, която току-що е родила?
Да прокараш тази идея за отслабване пред новата майка означава да я поставиш под огромен натиск да свали килограмите от бременността - послание, което е възприето от всички току-що родили жени благодарение на културата на диетите.
Нима родилките нямат за какво друго да се тревожат извън добавеното напрежение от това, че тялото им е в друг размер?
Не е ли и без друго пропастта между очаквания и реалност достатъчно дълбока в този период, за да изсипваме на главите на новите майки и допълнителни нереалистични стандарти?
Познавам страшно много жени, които преждевременно се принуждават да започнат тежки тренировки или диети в отчаян опит да покрият стандартите за тялото на новата майка.
И всичко това докато телата и психиката им са под истински стрес.
Работила съм с току-що родили жени с разкъсани шевове след секцио, защото са започнали да тренират прекалено рано, както и с такива, които имат проблем с кърменето, защото не ядат достатъчно, или пък други с психически проблеми, отключени заради стрес покрай фигурата им.
Това не е нормално.
Важно е да нормализираме промените в тялото, през които минават жените по време на бременност и след раждане, за да се противопоставим на тираничните стандарти, обричащи новата майка на провал.
Трябва да се противопоставим и на пропагандата около отслабването и кърменето. Така телата на жените ще имат “пространство”, за да правят това, което трябва.
Нека да сменим фокуса и да помогнем на новите майки да се оправят, да почиват и да се възстановят.
Според проучвания има някаква връзка между кърменето и отслабването, но резултатите са противоречиви. Това може да се дължи и на разлика в качеството на провеждане на самото изследване.
От 6 наблюдателни проучвания, в които промяната в теглото след раждане е пресметната, а не измерена директно, едно показва връзка с кърменето, казва се в научната статия Impact of breastfeeding on maternal nutritional status, публикувана в PubMed.
6 от 7 изследвания, в които промяната в теглото е измерена, показват по-голяма загуба на килограми или мазнини при жени, които кърмят по-дълго, по-точно между 3 и 6 месеца.
Резултатите от по-качествените изследвания се покриват и с тези от две експериментални проучвания, проведени в Хондурас, които показват, че продължителността на кърменето влияе на загубата на тегло.
Макар че явно кърменето засилва загубата на тегло след раждане, ефектът е относително малък и може и да не бъде засечен в изследвания без адекватни статистически възможности, с неточни данни или не отчитат ексклузивността и/или продължителността на кърменето.
Някак си естествено продължаваме темата с ненужните коментари за външния вид, подета от Надежда Данабашева в "Аз съм Надя и съм дебела", с този текст на Дарина Рангелова. (Хвърлете по едно око и на някои от другите ѝ текстове в Майко Мила!, които винаги четем с удоволствие: "Не харесвам деца, но имам такива"; "Скъпо дете, излизаш ми $13 хиляди на година"; "Писмо до една българка от Министерство на завръщането".)
Този път Дарина разказва за живота си на слаба жена с цел да напомни, че никога не е добра идея да се говори за външния вид на хората – без значение дали го правим от загриженост, или от любопитство. Защото всички имаме огледала и знаем как да ги използваме, нали...
Този текст е в подкрепа на текста на Хера или просто с цел хората да спрат да се бъркат, където не им е работа.
Наясно съм, че “дебелите” са в по-неизгодна позиция от “слабите”, но и ние понасяме разни забележки. Може би не чак толкова, де.
“Ти не ядеш ли?”
“Ще изчезнеш”
“На диета ли си?”
“Вземи яж повече”
“Да не си болна?”
“Много малко ядеш”
Ами дразнещо е. И слабите имаме огледало.
Някъде около 20-годишна възраст започнах да слабея. Не съм била дебела, но имах закръглени форми. След като родих първото си дете, отслабнах драстично. Да, знам, ще кажете “Умри, кучко”. Обаче бях грозно слаба, не се харесвах. Ходих на лекар – нищо ми няма.
Опитвах да кача, закрепих се в някакъв момент. При мен има някакъв феномен: след всяко раждане отслабвам повече, отколкото съм била преди да забременея. Раждала съм три пъти.
Знам, знам – “Умри, кучко!”.
Опитвала съм да ям повече тестени храни. Имах период, в който ядях по един шоколад на ден, и нищо.
Знам, знам – “Умри, кучко!”.
Храня се разнообразно, мъжът ми готви божествено. Ям много месо, риба и зеленчуци. На сладкиши и шоколад отдавна не налитам, нямам потребност. Така като го написах, май излиза, че се храня доста здравословно. Единствено, че плодове ям много рядко. Не ми се ядат, няма шанс да ям нещо, което не ми се яде.
Защо съм слаба?
Нямам представа, но за част от причините подозирам.
Когато съм под стрес, не ям.
Когато някое дете е болно, не ям.
Когато съм притеснена, не ям.
Когато съм тъжна, не ям.
Когато съм депресирана, не ям.
Не мога да ям насила.
Но пък пуша.
Знам какво ще ми кажете: "Спри цигарите и ще надебелееш". Ама не ми казвайте какво да правя! Не искам да спирам цигарите, харесва ми да пуша. Много обичам да пуша.
Знам и че има хранителни режими за напълняване. Не мога да ги спазвам, нито пък искам.
Някак си с годините установих, че се храня веднъж на ден – вечер. Просто не съм гладна през деня. Дали вследствие на това приемам и много малко количество. Нямам проблем да ям и през деня, но не обичам да се храня сама. Ако имам компания, ще хапна и на обяд, но пак няма да е много, просто нямам място. Никога не съм преяждала, а не е да не обичам вкусна храна. Даже обичам да ям. Наскора разбрах, че всъщност това ядене веднъж на ден се наричало фастинг (fasting).
Сега съм на 44 години, с три деца и тежа 48 кг.
Знам, знам – “Умри, кучко!”.
Чувствам се добре, имам енергия, нищо не ме боли. Приех се такава, каквато съм. Единствено съжалявам, че гърдите ми изчезнаха и свалих няколко размера. А какви прекрасни гърди имах, ех... Но, така или иначе, едва ли щяха да останат същите, може би щяха да са като печени чушки. А сега всъщност даже си ги харесвам. Вече не ми пука и се шегувам с това, че съм твърде слаба.
Е, понякога и дразня, де, забавлявам се.
От известно време съм спокойна, нямам стрес и започнах да огладнявам и през деня. Мисля си, че може пък и да успея да кача две кила и да стигна 50.
За мен лично, стресът е големият бич – било в посока ядене, неядене или нещо друго.
Гледайте си живота, опитайте се да не задавате нетактични въпроси и да коментирате външния вид. Все пак всички имаме огледала.
Постоянно си говорим как и колко трябва да отслабнем. Изобщо, концепцията за хармонична фигура в главите на повечето от нас е увенчана от едни килограми, които ни се премрежват пред погледа като мираж в пустинята, и ги гоним цял живот. Но понякога, ако вземем, че ги стигнем, се оказва, че не се чувстваме по-добре. Тъкмо обратното. Защо е така обясняват нашите партньори от Live To Lift, които много ги разбират килограмите.
Умът ни може да вярва, че здравето и добрата кондиция може да не са чак толкова важни и в следствие от това килограмите ни да започнат да катерят настървено към трицифрена стойност.
От друга страна, умът ни може да вярва, че за да бъдем привлекателни, килограмите трябва да се намират около тези, които сме били, когато сме били в пети клас. Когато говорим колко е “добре” да тежи един човек, има само един-единствен фактор, с който трябва да се съобразяваме – здравето! Това важи особено за жените.
Колко трябва да тежи една жена?
Когато става въпрос за килограми, думичката “трябва” е една от най-неуместните. Нека вместо това да поговорим за това колко е добре да НЕ тежи една жена, т.е. нека говорим за долната граница.
Защо?
Множество изследвания показват, че както наднорменото, така и поднорменото тегло могат да доведат до редица здравословни проблеми и са рисков фактор за здравето и живота ни. Поднорменото тегло обаче води до много по-сериозни проблеми и по-важното – много по-бързо, отколкото наднорменото!
Почти всички формули за нормално тегло варират между умерено неточни и пълни глупости. За да можем да преценим дали определени килограми не са прекалено малко за една жена, е нужно да сме запознати със следните фактори:
Т.е. ако сега отидете на консултация в Live To Lift с едно измерване, няколко теста и кратко интервю с два-три въпроса, ще разберете дали е добре за вас и вашето здраве да сте на настоящите си килограми.
Ето една проста формула, с която горе-долу да се ориентирате. Тази формула важи при около 90-95% от хората.
И тя е следната: (тегло в килограми) ≥ (Ръст в сантиметри) – 115
Формулата ще рече, че не е препоръчително да тежите по-малко килограми от ръста си в сантиметри минус 115. Това значи, че ако сте висока 175 см, е препоръчително да не падате под 60 кг: 175 -115 = 60
Внимание!
Ако тежите: (ръст в сантиметри) – 115 = (тегло в килограми) (+/-1-2кг)
и смятате едно или повече от следните:
значи 100% имате нужда поне малко да заякнете и да качите поне 2-3 кг активно тегло.
В сравнение с жените под въпросната граница, тези над нея имат отчетливо повече тонус и енергия, телата им са съществено по-оформени вместо кльощави, имат повече сила и кондиция, което им позволява да се наслаждават на живота повече, и имат по-високо либидо.
Повечето слаби дами в над 90% от случаите имат нужда да качат малко активно тегло, да свалят малко мазнини и да повишат силата си, за да имат повече енергия, да са в по-добро здраве и да живеят пълноценно.
