Акушерката Илона Нешкова от акушерски кабинет Зебра е тук с размишления по въпроса за кърменето. Пожелаваме ви приятно четене и кърмене!
Докато обмислях какъв текст би бил подходящ за Световната седмица на кърменето, си дадох сметка, че това не е тема, по която обичам да разсъждавам, говоря или пък пиша.
Като медицински специалист, за мен храненето с майчино мляко е без алтернатива. Ясно е, че това трябва да ядат човешките бебета. Съставът му е съвършен, готово е за употреба, с подходяща температура и във възможно най-добрата „опаковка“.
Направени са безброй проучвания, които изтъкват предимствата му пред всички съвременни алтернативи. От десетилетия всички професионални организации препоръчват изключителното кърмене, изброявайки незаменимите му качества и ползите за майката и бебето.
Разпространението на адаптирани млека е подчинено на специален код на СЗО, според който е забранено те да се рекламират или раздават безплатно. Като цяло, живеем в свят, в който дори хората, които реално с действията си не са подкрепящи кърменето, не биха посмели да се изкажат негативно за него.
Защо тогава е толкова трудно да предадем тази убеденост на голяма част от майките? Къде бъркаме, когато ги съветваме за безспорните предимства на кърменето пред адаптираните млека?
Може би проблемът е, че им поставяме понякога твърде високи цели. Препоръчваме изключително кърмене, без да отчитаме всички възможни обстоятелства, които могат да му попречат.
От недостатъчно подкрепящата среда, през различния стил на живот, до обикновеното неразбиране – това са все причини за една жена да не иска/може да кърми успешно. Оказва се, че ние самите не сме достатъчно подготвени и гъвкави да дадем съвет, който да не ги остави с чувството за вина, че не правят най-доброто за бебето и себе си.
Вероятно една от причините е липсващият разговор за избора да не се кърми. Жените искат да могат да го кажат, без това да предизвиква буря от възмущение. Искат да са спокойни с избора си, дори сами осъзнавайки, че това вероятно не е най-добрият избор на храна за бебето.
Но колко от нас се придържат към най-добрата диета за себе си и семейството си? И не се ли смята за нарушаване на добрия тон, ако направим забележка на някого, че е купил чипс на детето си?
Как да променим разговора за кърменето, така че да не го приравняваме с адаптираното мляко, но и да не създаваме стигма около майките, избрали друг подход в отглеждането на децата си?
И как да направим кърменето мисия възможна за повече жени? Не мисля, че има лесен отговор на този въпрос, но нека опитам все пак.
♦ Винаги да даваме съвременна, научна и точна информация за разликата между кърмата и адаптираното мляко. Може би не е необходимо абсолютно всеки път да говорим за предимства и да слагаме знак > след кърмата. Може би знакът за неравенство ≠ би свършил същата работа, като дава възможност на жената да реши сама, без да я навеждаме към правилния отговор.
♦ Да разясняваме, че кърменето може да бъде възстановено, след като по една или друга причина е било прекъснато. Може би не в пълния си обем, но че има определени ползи, от които си струва да не се отказваме с лека ръка – имунологичните ползи, сукането за успокоение при колики или никнене на зъби. Така жената ще знае, че може да опитва различни неща и да открие кой е работещият модел в техния случай.
♦ Да не пресираме жените, когато виждаме, че не са убедени, че искат да правят усилия за кърменето. Да довеждаме разговора до това какво искат и как си представят майчинство, в което са достатъчно зачетени техните нужди.
Можем ли да предложим схема на хранене на бебето, в която кърменето присъства, бебето се ползва от неговите специфични качества, но едновременно с това и дава пространство на майката, в което тя да може сама да намери оптималното за тях съотношение между естественото и изкуственото хранене?
Да, вероятно количествата на кърмата ще намалеят, вероятно кърменето като цяло ще приключи по-рано, но, всъщност, не можем да знаем със сигурност как ще се стекат нещата при всяка двойка майка и бебе. И най-вече, не знаем дали това няма да направи кърменето по-дълго, отколкото би било иначе.
♦ Да вярваме на жените. Ако жена ни каже, че не иска да кърми, това най-вероятно е така. С укор или пък „навиване“ трудно ще получим добри резултати. Длъжни сме да я информираме за възможните рискове при изкуственото хранене, но и да помним, че не можем да предвидим как ще се развият нещата в конкретния случай.
Ако спечелим доверието на жената за това, че нейният избор е валиден, може при определени условия тя да е склонна да преосмисли решението си за кърменето (например при проявена алергична реакция към кравето мляко). Със сигурност обаче ще си спечелим вечен враг на каузата за естественото хранене на бебетата, ако настояваме, че този избор не е правилен.
Как можем да обобщим казаното дотук?
Със знанието за кърмата като естествен (т.е. създаден специално с тази цел) източник на необходимите за бебето хранителни вещества и имунна защита, и с доброто познаване на жените, които съветваме (медицинска и социална история, стил на живот, предварителни нагласи), трябва да намираме подходящ подход за всеки индивидуален случай.
Така че желаещите да кърмят изключително да получат нужната им подкрепа и съвети, но също толкова внимание и подкрепа да получат и жените, които не са сигурни какво искат, или пък знаят, че кърменето не е за тях.
Възможно е този подход не просто да постигне успешно кърмене, без това да е непременно търсеният ефект, но най-вече да помогнем за създаването на среда, в която всеки избор е валиден.
