Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Анна Ангелова е бременна отскоро (честито!) с дълго чакана рожба. Тук е историята на нейното забременяване, което според лекарите не е имало как да се стече точно така, но една почивка в Испания променя нещата.
С моя партньор сме заедно от три години и половина и още от началото мечтаехме за дете. Опитвахме почти веднага, но една година мина, без да се случи нищо. Тогава започнахме посещения при репродуктивни специалисти – изследвания и на двама ни, спермограма, хормонални тестове...
Промених начина си на хранене, взимах витамини и добавки, преминах през безброй тестове за овулация… но бебе така и не идваше. Годините се нижеха.
Преди около шест месеца отново посетих ендокринолог. Коригирахме терапията и хормоните влязоха в норма. Но и тогава надеждата не се превърна в реалност. При последния преглед и направена цветна снимка се установи, че фалопиевите ми тръби са нагънати, което силно намалява шанса за естествено зачеване.
Един от водещите специалисти в Пловдив ни каза ясно: „Единствените реални възможности са инсеминация или инвитро“.
Започнахме да се ориентираме към клиника в Турция. Оказа се обаче, че за процедурата задължително трябва граждански брак, а ние нямахме. Вече бяхме избрали дата и кумове, почти бяхме готови да резервираме ритуалната зала…
И тогава, като по чудо, предстоеше почивка в Испания. Там за първи път от години изцяло забравих за мислите за бебе. Починахме си, насладихме се на времето заедно и се прибрахме заредени.
„Може би съм бременна.“ Купих тест, направих го… и две ярки черти се появиха мигновено. Не повярвах на очите си. Повторих теста – пак положителен. Кръвният резултат показа висок ЧХГ, а при първия преглед вече се виждаше сакче.
Днес съм в 13-та гестационна седмица. Всичко засега е наред и всеки ден благодаря на Бог за това чудо.
След толкова години борба, надежди и разочарования сега най-съкровената ни мечта е на път да се сбъдне. Сърцата ни са пълни с вяра, че догодина ще държим в ръцете си нашето дългоочаквано малко момиченце.
Може ли държава като България, която уж цели да повиши раждаемостта си, да си позволи да утежнява донорството на яйцеклетки с изисквания, които на практика не съществуват в много други страни? Явно може. Светла Енчева разсъждава по темата и посочва какъв е опитът в Европа и по света. Споделяме материала с разрешение на авторката и медията „Тоест“.
Случвало ли ви се е да се чудите за нещо, което като че ли на всички около вас е ясно като бял ден? Или поне не ви е известно някой да го поставя под въпрос. Например защо в България една жена трябва да има поне едно живородено дете, за да стане донор на яйцеклетки? Това не е тема. Изглежда някак разбиращо се от само себе си, че трябва да бъде така. От друга страна, няма изискване за мъжете, че трябва да докажат наличието на собствено дете, за да дарят сперматозоиди. Вероятно има и жени, които по една или друга причина нямат деца, но биха дарили репродуктивен материал, ако имаха това право.
Темата за асистираната репродукция включва още много важни аспекти, като например сурогатното майчинство и донорството на ембриони. В случая обаче ме интересуват конкретно изискванията за даряване на яйцеклетки, и то в частта си, че даряващата вече трябва да има собствено дете.
Споделих чуденето си с контактите си във Facebook. Отговорите им мога да обобщя в три групи. Най-често изтъкваните аргументи са медицински. Освен това се срещат и психологически аргументи, както и проблематизиране на темата. Някои от отговорите попадат в повече от една група – например отговарящият посочва медицински или психологически аргументи и в същото време изразява съмнение в тях. Сред коментиращите, освен просто разсъждаващи по темата, има и такива, които са работили в областта на репродуктивното здраве, притежаващи личен опит с асистирана репродукция и професионални психотерапевти.
Основният медицински аргумент в полза на забраната нераждали жени да даряват яйцеклетки е възможността да възникнат усложнения, които да увредят яйчниците и съответната жена да не може да има собствени деца:
Причината е чисто медицинска: макар и с нисък риск, процедурата по екстракция на яйцеклетките от яйчниците крие опасност от увреждане на тези органи до степен да се наложи отстраняването им или да спрат да функционират. При мъжете... Е, да кажем, че „процедурата“ не крие подобни рискове.
Защото шансът да се увреди яйчник при извличане на яйцеклетка е ненулев. Което означава, че жената може да остане безплодна. Поне навремето по биология така ни го обясняваха.
Може би, [за] да се знае, че жената е плодовита и за да не рискува бъдещата си способност да има деца? Все пак вземането на яйцеклетка е медицинска процедура, докато при даряването на сперма фертилността се вижда на микроскопа, а самата процедура не изисква медицинска манипулация.
Някои изтъкват и други медицински аргументи, например хормоналното стимулиране за производство на яйцеклетки и трудността да се докаже бащинството:
Проблемът не е толкова увреждането на яйчника, колкото другите процедури, които имат влияние върху тялото – предварително третиране с хормони например за по-успешно събиране на добри яйцеклетки. Доста си е рисково.
Има едно правило в римското право, че бащата винаги е неизвестен. […] сега наистина би могло да се докаже, но усложнението може да е голямо.
Психологически аргументи
Тук се изтъква майчинският инстинкт, както и по-общо родителският инстинкт:
Мисля, че отговорът се корени в особено силния майчински инстинкт при жената и вероятните последици от това. Гадая…
Ако срещнеш партньор и има чувства, вероятността да се появи желание за ваше дете не е съзнателно подвластна. Целият ти мироглед и умонастройка могат да се променят с една корекция в синтезите на невротрансмитерите, траеща секунди. Това не е теоретично или само по клинични данни – твърде многото реални случаи са довели до законовото положение.
Някои от коментиращите проблематизираха цялата законодателна уредба на асистираната репродукция у нас, други се концентрираха върху конкретния казус:
В други държави не е задължително условие. […] Навсякъде, изглежда, е различно законодателството. […] И съм търсила каква е аргументацията за някои от условията, ама не съм успяла да я разбера.
Много странно изискване. […] Какво, ако жената не иска да има деца, но иска да помогне на друга да има?
Българското законодателство е много несъвършено в тази област.
Цялото репродуктивно законодателство у нас е вътрешно противоречиво.
В България организацията, която популяризира темата за донорството на яйцеклетки и сперматозоиди, е Фондация „Майки за донорството“. Затова се обърнах към представителите ѝ с два въпроса. Първият беше каква според тях е причината за изискването в българското законодателство жените, които даряват яйцеклетки, да имат поне едно живородено дете. След като получих отговор, зададох и втори въпрос – дали се изисква от мъжете, донори на сперма, да доказват, че имат дете, защото не ми е известно да има подобно ограничение.
Отговори ми председателката на фондацията Мариела Куртева. С известни съкращения представям тези части от отговорите ѝ, които са релевантни на темата.
Председателката на „Майки за донорството“ изяснява правната регулация на даряването на яйцеклетки – то е узаконено в Закона за здравето. Изискването само раждали жени да даряват яйцеклетки присъства в Наредбата за дейности по асистирана репродукция, „за изготвянето на която участват мненията на медицинските специалисти с ежедневна практика в областта“, подчертава Куртева.
В световен мащаб са много малко държавите, които разрешават нераждала жена да дарява, и това са основно държави, в които донорството е комерсиализирано. В България донорството е анонимно и безвъзмездно. Европейската практика е същата, твърди тя.
Според нея „раждането на дете е доказателство за „завършена успешна репродуктивност“.
„Фондация „Майки за донорството“ е твърдо за това изискване, въпреки че жените раждат все по-късно и съответно намалява [делът] на жените, които могат да дарят яйцеклетки“, казва още председателката на фондацията. Тя смята, че жени, които нямат деца, но искат да дарят яйцеклетки, на по-късен етап могат да пожелаят да родят собствени деца. Според нея ограничението е правилно „не само от емоционална гледна точка – жената, познала майчинството, може да бъде по-съпричастна и отговорна към процеса на даряване, но и от гледна точка на бъдещи казуси“ – например нераждала жена да дари яйцеклетки, но след време да получи увреждане на репродуктивната система и да не може да има собствени деца. „Съответно рискуваме нейното последващо състояние – психологически, емоционално и дори юридически.“
В аргументацията прозира и нюанс, който може да се интерпретира като религиозен, доколкото думата „праведност“ не се употребява в светски контекст: Ролята на разрешаващите процедура по донорство, което е доброволен акт, но и отговорност, е да разреши процедурата така, че да има праведност и да бъдат всички страни защитени.
Що се отнася до даряването на сперматозоиди, според Мариела Куртева няма изискване донорите да имат деца „нито в България, нито по света“, защото „те не забременяват и не раждат“, а „при тях репродуктивната система е на ниво оплождане“.
Отговорите на Фондация „Майки за донорството“ предизвикаха у мен още повече въпроси:
В България даряването на яйцеклетки е правно уредено от 2007 г. насам. В първия вариант на Наредбата за асистирана репродукция от същата година липсва ограничението, че само раждали жени могат да стават донори на репродуктивен материал. То е добавено през 2011 г. Следователно между 2007 и 2011 г. е било възможно и нераждала жена да дари яйцеклетки, стига да е знаела за съществуването на такава възможност и да е отговаряла на останалите критерии.
Международната практика е разнообразна. Има държави, в които донорството на яйцеклетки е комерсиализирано, например САЩ. Във втория сезон на американския сериал „Сексуалният живот на колежанките“ героинята на Полин Шаламе остава без стипендия и продава свой генетичен материал, за да финансира следването си.
В други държави донорството на яйцеклетки е разрешено само ако е безвъзмездно, в трети се предвиждат финансови компенсации (но не твърде високи, за да не е финансовият аргумент водещ), а в четвърти то е забранено.
Откриването на друга държава, в която само раждали жени могат да даряват яйцеклетки, се оказва много трудна задача, ако не и невъзможна.
Година преди влизането на България в ЕС подобно изискване не е тема на европейско равнище. От анализ на практиките в различни европейски страни, актуален към 2014 г., става ясно, че освен в България, подобно ограничение има и в Хърватия, Нидерландия и Словения, а във Франция то е отпаднало през 2011 г. Към днешна дата обаче в Нидерландия няма такова изискване. Не намерих данни, че забраната е валидна и в Хърватия и Словения.
В този сайт се обобщават регулациите, свързани с изкуственото оплождане, в 20 държави (в които не влизат САЩ, Великобритания, Хърватия, Словения и др.). За нито една от тях, освен България, не се споменава изискване донорите на яйцеклетки да имат собствени деца.
Като изключим България, успях да намеря такова ограничение само на сайта на руска клиника по репродуктивна медицина. То обаче е по инициатива на конкретната клиника, а не е част от руското законодателство.
Много държави не поддържат общ регистър на донорите на яйцеклетки, така че липсват статистически данни какви са те. Във Великобритания обаче има такава статистика. По данни от 2020 г.
По-малко от една трета от донорите на яйцеклетки (31%) имат собствени деца. Това опровергава допускането, че жените, които вече са раждали, са по-съпричастни към даряването.
От факта, че в България няма обществен дебат по темата защо само майки могат да даряват репродуктивен материал, не следва, че това ограничение е широко разпространено. А може би е време за подобен дебат. Ето няколко аргумента в полза на отмяната на ограничението:
Още не сме свършили, скрол надолу
Ограничението само раждали жени да даряват яйцеклетки напомня на аргументите за забрана на аборта по това, че и в двата случая държавата решава какво една жена може или не може да прави със собственото си тяло. Но докато при забраната на аборта са намесени също демографски и религиозни аргументи, когато донорството на яйцеклетки по принцип е разрешено, няма нито демографска, нито религиозна логика. Има само стереотипи. Като например че майчинският инстинкт е толкова присъщ на всяка жена, че животът ѝ ще бъде разбит, ако тя дари генетичен материал, а няма собствени деца. А стереотипите не са основа за добра политика.
Днес говорим за непоисканите съвети, които много често отиват непремерено и несправедливо към хората, които най-много обичаме, или към такива, които никак не го заслужават. Най-малкото защото им е достатъчно трудно и без нашите напътсвия.
За опитите за забременяване, загубите и трудните разговори ни разказва авторката на този текст, която предпочита да остане анонимна.
Тази реплика често я чувах в тийнейждърството си и за да не свърша по този начин, гледах да забавя момента с децата. Забременях, докато отлагах за „по-натам“.
Не така се случиха нещата със сестра ми, чувала същата мантра с години. Мина през поне три клиники за репродуктивно здраве и Х на брой специалисти. Още беше в началото на 30-те си години. Със съпруга ѝ си направиха всички необходими изследвания и стана ясно, че е добре да се ориентират към инсеминация и ако не стане – да се хвърлят в дълбокото с инвитро процедури.
Все едно от нея зависи кога ще си намери партньор, с когото иска да споделя родителство.
При втория лекар нещата не изглеждаха по-различно откъм подобно отношение, но пък и сестра ми вече с повече „опит в занаята“ сякаш беше имунизирана за подобен род забележки.
Клиниката беше голяма, носеше ѝ се славата на пълна със специалисти, които знаят как да съдействат. След два неуспешни опита на инсеминация, дойде ред и на инвитрото. Опитите бяха отново в същата болница. Два ембриона се развиха добре и единият беше прехвърлен в сестра ми. Тя вече го обичаше. Говореше му, все едно е реално бебе.
Последваха още няколко подобни процедури, смяна на клиники... Всеки път всичко започваше с вълнения и надежди и контрастно завършваше с поредната регистрирана загуба.
Загуба – точно това е думата. Всеки нероден ембрион сестра ми и нейният мъж възприемаха като загуба на дете.
Беше ми непосилно да наблюдавам през колко тежък период преминават. А моята „подкрепа“ се състоеше в това не просто да съм опора за сестра ми, но и да ѝ давам от онези непоискани съвети, от които тя със сигурност нямаше нужда.
И макар да не повтарях нейните ужасни наставления за безопасен секс по време на тийнейджърството, които никой млад човек не иска да чува от родителите си по този начин, думите ми звучаха все така нелепо.
Зачудих се доколко тези съвети да не вземем да забременеем, докато „не му е дошло времето“, са останали в нас и продължават да работят на този по-късен етап – срещу нас.
Още не сме свършили, скрол надолу
Поне регистрирах собствената си безпомощност, заради която реагирам толкова тъпо с човека, когото много обичам и чувствам най-близък. И се зачудих как точно на нея не ѝ спестявам глупостите, които сигурно е чувала от кого ли не.
Никой не ни учи как да даваме реална подкрепа, да бъдем емпатични, без да прекрачваме една важна граница с хората, колкото и близки да са ни те.
Помните ли клипа на Енигма на Return to Innocence, в който с обратен кадър козите вървят назад или пък яйцето се прибира в черупката си? Сигурно всеки е искал да върне времето за нещо. Аз бих лишила сестра ми именно от тези моменти.
Как приема новината за поредните приятели и познати, които чакат бебе. Как вижда децата на познатите си, които растат, влизат в детска градина, училище, университет.
Откровено си говорихме за това, че се радва за тях и в същото време колко я боли за нея.
По света процентът на успеваемост във висококачествените центрове за инвитро оплождане е около 60. Гаранция няма при никого. Самата процедура съвсем не е щадяща и всеки, захванал се с това, е приел, че може да има последици и рискове.
У нас процентът на успеваемост е значително по-нисък – около 20.
Това, което може да спестим на близките си, тръгнали по този сложен път, е да не ги заливаме допълнително със съвети, от които те не само нямат нужда, но направо им вредят.
Спрях с идеята за „перфектни“ разговори със сестра ми. Признах, че не ме бива в това и че се опитвам да осъзная през колко дълбоки емоции преминава. Казах ѝ, че би била чудесен родител. И че ще съм до нея в решението да продължи с опитите или да спре.
Това е щастливата история на семейството на Уитли Кокси, която никак не започва с радост, когато младата двойка прави опити за дете. Само хора, които са се борили с невъзможността да забременеят, знаят колко тежко и изтощително – и физически, и психически, е цялото занимание. Уитли и Джарод обаче не се отказват, но им се налага да минат през доста перипетии, докато накрая им се случват буквално чудеса. Като това да имат близнаци... с един месец разлика.
Винаги съм била от хората, които планират. Няколко месеца след като със съпруга ми се оженихме, решихме, че е време да започнем опити за дете. След като опитвахме няколко месеца, си дадох сметка, че не мога да планирам всичко.
През ноември 2015 г. вече бяхме опитвали безуспешно около година и затова отидохме на гинеколог. Надявахме се на някакви отговори, но не получихме много. Гинекологът ни насочи към клиника по безплодие.
През следващата седмица вече се подготвях за хистеросалпингография (процедура, в която се преценява състоянието на маточните тръби), а на следващия месец узнахме, че съм бременна. С Джарод бяхме страшно щастливи.
За съжаление, радостта ни скоро премина в сълзи, след като направих спонтанен аборт няколко седмици по-късно. Това беше най-трудното нещо, през което бяхме минавали досега.
Изобщо не можех да разбера защо всички останали жени забременяват и раждат здрави бебета, само аз не можех.
През следващите две години взех безброй хапчета, минах през толкова процедури, вземаха ми кръв толкова пъти и всичко минаваше от посещение при лекар до посещение при лекар. Нищо не проработи. Бях съсипана. Чувствах, че разочаровам Джарод. Знаех колко много иска деца… И аз не можех да го даря с единственото нещо, което искаше повече от всичко.
През лятото на 2017 г. вече мислех за осиновяване. Обсъдих го с Джарод, но той не беше съгласен. Обикновено е много отворен към идеите ми, но този път беше различно. Спрях да говоря за това, но започнах да се моля Господ да промени мнението на Джарод и да ни даде възможност да осиновим, ако Неговата воля е нашето дете да е осиновено.
През ноември почувствах, че трябва да спра лечението за безплодие, но не исках да изпускам нещата от контрол. Малко след това Джарод ми каза, че иска да продължим напред и да се опитаме да осиновим дете. Бях шокирана.
Започнахме целия процес по осиновяване с проучвания, домашни посещения, документи, посещения при лекар и ходене на курсове. Работихме здраво върху профилите си, за да може да получим одобрение. След месеци труд домът ни вече беше готов и отворен за бебе. Беше 1 януари 2018 г.
Когато обявихме, че ще осиновим бебе, имаше един коментар, който изпъкна: „Когато осиновите, ще забременеете. Случва се на всички“. Мразех този коментар. Хората не разбраха ли през какво минахме? Колко време сме се опитвали да имаме дете? Никой не знаеше дали ще се случи нещо такова. Това, че някой се опитваше да омаловажи трудностите, през които минахме, и решенията, които трябваше да вземем, много ме нарани.
През февруари 2018 г. бях насред стимулация за забременяване и просто си знаех, че не съм бременна. Пак започнах да се моля този път с идеята да получа някакъв знак дали трябва да спра с лечението за безплодие. Имах нужда нещо да ми подскаже, че правим правилното нещо.
Бях безкрайно притеснена, че съпругът ми ще ме помисли за слаб характер, задето искам да спра. Чудех се дали няма да реши, че се отказвам от общата ни мечта за деца.
Още не сме свършили, скрол надолу
И тогава една сутрин се събудих и просто вече мислех по различен начин. Бях спокойна за всичко. Казах на мъжа ми, че приключвам със стимулациите и че не искам да ги правя повече.
Какво отговори ли? „Знам. Знам, че от известно време ти е писнало, но исках сама да вземеш това решение. Обичам те, каквото и да става. Ти си най-силният човек, когото познавам, заради всички неща, през които мина заради нас.“ Тогава осъзнах, че Господ си има план за нас, просто трябваше да Му се доверим.
До юни 2018 г. вече бяхме сменили осиновителските компании и къщата ни отново беше готова за бебе. През август ми закъсня. С 3 седмици. Съпругът ми ми каза да си направя тест, но аз се инатях. „Не, не съм бременна. Няма да давам пари за тестове.“ Но в крайна сметка взех един. И бях БРЕМЕННА. Най-големият шок в живота ни!
Решихме да продължим с осиновяването, но ще се насочим към майки, които трябва да родят след мен.
На 24 октомври 2018 г. ни уведомиха, че има майка, която е избрала нас за родители на бебето ѝ. Терминът ѝ беше 3 седмици след моя и живееше на 14 часа път от нас.
Чувате ли ме? Разбирате ли какво казвам? След ГОДИНИ в опити да имаме дете, сега се оказва, че ще имаме ДВЕ! Приятелите ни планираха парти за разкриване на пола на бебето и на купона обявихме на всички, че има майка, която ни е харесала за родители на нейното бебе. Трябваше да видите лицата им. Говоря ви за абсолютен шок за семейството ни и най-близките ни приятели! Както сме си само двамата, изведнъж към нас ще се присъединят две момченца, и то само с месец разлика.
Превъртам набързо до март 2019 г. Бременна съм в 36 седмица и лекарите решават, че трябва да извадят бебето, защото водите ми са спаднали ужасно много. Влизах в болница заради това през цялата бременност и бях готова вече да се срещна със сина ни.
Той се роди на 22 март. След 3 седмици и половина в интензивното отделение за новородени Джеб най-накрая си дойде вкъщи.
Имахме точно една седмица, за да се нагодим към живота с новородено, когато ни се обади адвокатът ни и ни каза, че е раждането на майката, чието дете ще осиновим, ще бъде индуцирано (изкуствено започване на родилния процес). НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН. Какво?!
Мислехме си, че ще имаме поне месец да се нагодим към живота с едно бебе, преди в компанията да влезе още едно новородено. Оказа се, че са ѝ изчислили термина грешно. Той е бил същият като моя и вече преносва със седмица. Главите ни направо избухнаха.
Приготвихме се колкото се може по-бързо и тръгнахме на 14-часово пътуване с каране през нощта, за да може да сме там, когато се роди второто ни момченце. Денят беше 25 април.
Пристигнахме в болницата половин час, след като той се беше появил и успяхме да се видим с рождената му майка. Тя ни подаде бебето и видяхме Портър за първи път. Имаше толкова много сълзи от щастие.
Прекарахме известно време с Портър и биологичните му родители, след това го запознахме с брат му Джеб. После дадохме възможност на родителите на Портър да се сбогуват с него. Изписаха го на следващия ден, а ние останахме още няколко дни, за да се финализира процедурата. След седмица вече беше официално наш.
Можете ли да повярвате, че сега сме родителите на две прекрасни момченца, които са родени само месец и няколко дни едно от друго?
Ще ми се да се върна назад във времето и да посетя Джарод и Уитли от 2015 г. и да им кажа: „Само се дръжте. Знам, че ви е трудно да вдигнете поглед от болка и притеснение. И по-трудно ще стане. Ще има изпитания, разбито сърце, борба с безплодието, която ще ви съсипе, и един милион „не“-та. Ще ви се иска да се откажете. Ще сте огорчени и отчаяни и няма да разбирате защо точно на вас се случва. Но Господ си има план за вас“.
Като се обърна назад, с ръка на сърцето мога да кажа, че съм благодарна за трудностите. За обърканите планове, за съкрушените сърца, за разочарованията, защото те ни доведоха точно там, където трябва да бъдем.
Историята на Уитли Кокси е разказана от нея за cafemom.com.
Всички знаем, че месечният цикъл на жената спира за времето, през което тя износва своето бебе (с някои изключения). След раждането, обаче, мензисът не се възстановява веднага. Ако кърмите, цикълът ви може да не се появи в продължение на седмици, месеци или повече.
И така, кога трябва да очаквате менструацията да се върне и как тя ще се отрази на кърменето и на бебето?
Ето какво трябва да знаете за кърменето и менструацията.
Кървенето, което ще имате веднага след раждането, може да изглежда като мензис, но всъщност не е. Нарича се лохии и представлява смес от кръв, слуз и тъкан от лигавицата на матката.
Лохиите започват като яркочервено кървене. То може да е доста тежко и да съдържа кръвни съсиреци.
След няколко дни кървенето започва да се забавя и става розово или по-светло на цвят. С течение на дните цветът му ще стане кафяв и в крайна сметка жълт или бял. Лохиите и зацапването могат да продължат до шест седмици.
Ако кървите обилно и кървенето прилича на менструация или ако е прекалено продължително, информирайте лекаря си.
Всяка промяна в състава, цвета, миризмата или продължителността на лохиите може да е сигнал за следродилен кръвоизлив. Важно е да наблюдавате, особено през първите дни след раждането, дали кръвта намалява.
На практика всяка промяна в цикъла е сигнал за нещо, както вече сме говорили в текста "Какво се опитва да ви каже цикълът?".
Първата ви менструация може да дойде още шест седмици след раждането. Ако не кърмите, може да се очаква да се възстанови в рамките на три месеца. Всеки организъм е различен, така че времевата рамка варира от жена до жена.
Кърменето може да задържи идването на менструацията за по-дълго. Но дори и да кърмите, пак може веднага да ви се възвърне месечният цикъл. По-вероятно е това да стане по-рано, ако:
Когато цикълът ви се върне, това не означава, че трябва да отбиете бебето. Кърменето по време на менструация е напълно безопасно и не е вредно нито за вас, нито за детето.
Кърмата ви все още е здравословна и хранителна. Въпреки това хормоналните промени преди менструацията могат да повлияят на кърмата и на начина на кърмене за няколко дни.
От друга страна вие въобще може и да не забележите разлика в кърменето. А дори да има някои промени, бебето може да няма нищо против и да продължи да суче както обикновено.
Възможно е възвръщането на менструацията да доведе до повишена чувствителност на зърната и промяна на вкуса на млякото. Изследванията показват, че съставът на кърмата се променя около овулацията. Нивата на натрий и хлор в млякото се покачват, докато лактозата (млечната захар) и калият намаляват. Така че през това време кърмата става по-солена, а не сладни.
Също така пак около овулацията и непосредствено преди началото на менструацията нивата на естроген и прогестерон се променят, което може да повлияе на гърдите и кърмата. Когато нивата им се повишат, може да усещате гърдите си пълни и напрегнати.
По-високите нива на естроген също могат да попречат на производството на мляко. Изследванията показват и че нивата на калций в кръвта спадат след овулацията. По-ниското ниво на калций може също да допринесе за възпаление на зърната и спад в количеството мляко.
Случва се да започнат болки в зърната след връщане на менструация. Така че няколко дни преди началото на менструацията кърменето може и да не е особено комфортно.
Ето няколко съвета за този период:
Намаляването на кърмата по време на цикъл обикновено е временно. Може да забележите спад няколко дни преди началото на менструацията. След това кърмата започва да се увеличава отново, тъй като хормоните се балансират.
Използвайте билков чай за кърмене, за да увеличите производството на мляко.
Яжте храни, богати на желязо (червено месо, листни зеленчуци) и т.нар. суперхрани при кърмене (овесени ядки, бадеми, копър).
Пийте много течности.
Опитайте комбинация от добавки с калций и магнезий (1000 mg калций и 500 mg магнезий преди и по време на менструацията).
Говорете с лекар или консултант по кърмене за повече информация и полезни съвети.
Ако ви се струва, че количеството мляко спада твърде много, е добре да проследите дали бебето получава достатъчно кърма. Ако детето има нужда от още мляко, е добре да започнете дохранване.
По време на менструация пак може да забременеете (да, овулацията може да съвпадне с менструацията).
Има шанс да забременеете, докато кърмите, дори преди менструацията да се върне. Така че ако имате интимни отношения и не се предпазвате, е възможно да се окаже, че очаквате отново бебе, без дори да ви е дошъл мензисът след раждането.
Много жени решават да отбият децата си, след като цикълът им се върне поради различни схващания или заради намаленото количество кърма, което им се струва сигнал, че е време за отбиване. Но, както казахме, кърмата може да се възстанови – това зависи от вас и от вашите усилия. Понякога е въпрос на няколко дни.
А ето няколко оборени мита за менструацията и кърменето.
Някои хора казват, че най-доброто време за зачеване е през зимните месеци и всички бебета, родени през юли, август и септември го доказват. Има проучвания, които показват, че ноември и декември са сред най-фертилните месеци на база брой раждания в последващите 9 месеца.
Оказва се обаче, че има и научно обяснение защо зимата е най-добрият сезон за забременяване.
Ясно е, че зимата е само за гушкане под юргана, обаче освен романтиката и уюта се оказва, че броят на сперматозоидите се покачва при повечето мъже през зимните месеци, пишат mom.com.
И не е въпросът какво прави зимата с мъжете, а по-скоро какво НЕ прави. На първо място не е горещо, а жегата се смята за една от основните причини за лошите спермограми.
Специалистите съветват мъжете, които опитват зачеване с половинките си, да избягват спарване около интимната зона – тясно бельо или дори лаптоп в скута. С други думи – свободно, момчета!
Другото важно за зачеването са по-високите нива на тестостерон. Той оказва влияние на производството на повече сперма, а така се повишава и шансът за успешно оплождане.
През студените месеци не се засичат категорично по-високи нива на тестостерона, но пък има неща, които може да се направят тъкмо през зимата, за да се повишат.
Едно от тях е храната. Протеините са добър вариант, а те съвсем се вписват в менюто за безкрайните коледно-новогодишни трапези.
Другият важен момент е времето, прекарано заедно. А и самите семейни моменти около коледните празници и целият уют, който тихо се сипе отвсякъде, може би допринасят за настроението.
Пълно е с правила за това какво може и какво не може да се яде по време на бременност и след раждането. Но какво знаем за полезните храни, докато правим опити за бебе? Могат ли някои храни да повишат шанса за по-бърз положителен тест за бременност? Абсолютно. Ето Топ 5 от тях:
Нахут
Изследователи от Харвардското училище по обществено здраве разглеждат случаите на близо 19 000 жени (медицински сестри), които активно се опитват да забременеят, и откриват, че безплодието е с 39% по-вероятно при жени, приемащи високи количества животински протеини. При жените, които приемат повече растителни протеини, има значително по-малка вероятност за проблеми при опитите за зачеване. Така че, хвърлете шепа нахут в салата, или включете хумуса към редовните си предястия. Не ви е сред любимите храни? Заместете го с леща, тофу, едамаме или ядки.
Сладолед
Ура! Не говорим за някакви гурме сорбета или други видове разновидности без мазнини, а за истински сочни калорични сладоледи. Посоченото по-горе проучване установява, че една или две дневни порции пълномаслено мляко или пълномаслени млечни продукти (като сладолед!) предпазват от овулационни нарушения. Обезмасленото и нискомасленото мляко, изненадващо, правят обратното, казва д-р Хорхе Чаваро, асистент по хранене и епидемиология в Харвардското училище по обществено здраве и автор на книгата "Диета за плодовитост". Той смята, че премахването на мазнините от млякото променя баланса на половите хормони, което на свой ред пречи на овулацията. Не минавайте обаче границите, съветва д-р Чаваро, просто понякога замествайте обезмасленото мляко с любимия си сладолед.
Зеленолистни
Спанакът, руколата, броколите и други зеленолистни са с високо съдържание на фолиева киселина (витамин В9), която влияе благоприятно на овулацията. Не забравяйте да споделите салатата с вашия партньор - мъжете, които приемат по-високи дози фолиева киселина, произвеждат по-здрави сперматозоиди, като потенциално намаляват шансовете за спонтанен аборт или генетични проблеми с плода. Изследователи от Общественото училище по здравеопазване в Калифорнийския университет "Бъркли" изследват 97 непушачи (без истории за проблеми с фертилитета) и откриват, че мъжете, които имат най-висок прием на витамин B9, са имали с 20% по-нисък брой анормални сперматозоиди.
Пълнозърнест хляб
Сложните въглехидрати (хляб, най-добре пълнозърнест) отнемат по-дълго време за усвояване от рафинираните (захарни изделия) и не водят до рязко повишаване на кръвната захар, запазвайки нивата на инсулина стабилни. Какво общо има това с бременността? Повишените нива на инсулина могат да нарушат репродуктивните хормони. Холандско проучване, в което са разгледани случаите на 165 двойки, установили, че жените с високи нива на кръвна захар, са имали 50% по-ниска вероятност да забременеят по време на шестмесечното изследване. Не забравяйте - когато правите опити за бебе, избирайте тъмния хляб или ориз пред белите.
Сьомга
Тази риба е богата на омега-3 мастни киселини, което помага за регулирането на репродуктивните хормони и увеличава притока на кръв към репродуктивните органи. Освен с хапването на сьомга, може да получите 1,000 - 2,000 мг дневно омега-3 мастни киселини с 2 супени лъжици орехи или 2 супени лъжици ленено семе или семена от чиа.
Източник: Parents
Още:
Майко Мила! днес представя историята на Илинда Евтимова, която не е като да няма какво да ни разкаже по темата със забременяването. Започнала като всички нас - ентусиазирано и с очакване, че то става ей така, от един-два пъти, Илинда се оказва в ситуация, в която обикаля няколко доктора и клиники, получава съвети за "надупчване на яйчници" и прочие чудесни предложения. А как се случват нещата накрая, ще разберете от нея! Междувременно ви напомняме и за друг чудесен разказ по темата - Една щастлива ин витро история!
*******************
Нека и аз да разкажа моята история за бремеността. В далечната зима на 2012/2013 и крехката възраст от 26 години попитах моя мъж:
“Какво ще стане, ако си направим бебе?”, имайки предвид: “Хайде да си направим бебе”, той ми отговори “Е, как ще го гледаме?”.
Впоследствие се оказа, че той не искал нарочно да си правим бебе, но ако станело, нямало да има проблем.
Да, ама не. Аз вече бяха започнала подготовката за бъдещия наследник с романтични мисли за хиперскоростно забременяване. Мислите обаче бързо се изпариха, когато няколко месеца подред нямаше очакваното второ тире на теста. Допълнително имахме и прекъсвания от най-различни бактериално-гъбични инфекции, които спъваха моя ентусиазъм за бременност.
И така, след посещение при Доктор Н1, получих невероятното предложение да ми “надупчи” яйчниците за фертилност. Гарантираше ми така чаканото бързо забременяване само с няколко дни болничен престой.
Казах си: “А-а-а не, рано е за такива експерименти”.
Доктор Н2 и 3 се чудиха що е то поликистозни яйчници и имат ли те почва у мен. Отидох при Доктор Н4 в специализирана ин витро клиника и докато чакам 2 часа за доктора, започнах да се оглеждам около мен. Забелязах, че повечето жени могат да са ми майки.
Тогава реших, че може би не съм чак за там… Докторът все пак ни погледна резултатите и каза, че спокойно може да се опитваме до 1 година преди да предприемем по-сериозни изследвания.
А аз през това време си мислех: “Това включва ли и гадинките, които ни спират устрема през няколко месеца?”... Така или иначе не го попитах, а продължих досадните опити с тестовете за овулация.
След като споделихме с най-близките роднини за “проблема ни” и изтърпяхме всяка седмица баща ми да ни пита “А вие кога ще правите инвитро процедура?”, най-накрая геният на семейната мисъл, моята баба, ми се обади по телефона и каза:
“Ало, сине (така се обръщаше към всички внуци, без значение от пола), братовчедката (следва изреждането на родословното дърво) работи в клиника по СТЕРИЛИЗАЦИЯ” .
Уви, жената цял живот зимнина е правила. Поправих я неловко, че става въпрос за клиника по стерилитет и взех телефона на далечната братовчедка.
Така, след консултация с братовчедката, си запазих час при Доктор Н5. А тя съвсем спокойна, преглеждайки ме, каза: “А вие защо не пробвате на 29 септември, 1 октомври и 3 октомври?”
Казах “Ами, добре”, мислейки си: “Да, ние година и половина се трескаме до откат, точно пък тогава ще стане...”
Както и да е, споделих с мъжа и на заветната първа дата, след 10-часов работен ден и 2 часа на волейбол, се заловихме за работа. Естествено, нищо не стана. Същото направихме и в сряда. В петък вече имахме повече успех. Имаше и някоя нощ на успех, но така и не помня сънувах ли или беше реалност.
И така на 16 октомври 2014-та, около 2 седмици след заветните дати, малките гадинки отново показаха своя характер, но преди да отида при Доктор Н5 реших да си направя тест “за всеки случай”.
Изненада! Той се оказа положителен, но аз, досущ като Тома Неверни, показвайки го на моя мъж, казах “Сигурно е грешка”.
И така, 9 месеца по-късно се роди нашата прекрасна грешка.
Мария ни е на гости, за да ни разкаже мило, спокойно и в пълен мир със себе си за решението си никога да няма собствени деца. Майко Мила е пространство за всички и всичко, затова и ние ще я приветстваме с радост в редиците на нашите автори, за да обговорим тема, която потиска много жени, подложени на обществен натиск да родят, въпреки че нямат желание за това.
Много важно да разберем ясно и точно какво искаме в даден момент от живота. Също толкова важно е да разберем какво НЕ искам, и да отговорим защо не го искаме.
Връщайки се назад във времето, осъзнах, че в мислите ми за бъдещето никога не е присъствала идеята за майчинство, но тогава го отдавах на възрастта. На 18 години мечтите ми бяха свързани с много пътувания, а страховете - с това да забременея. На 25 исках собствен дом, независимост и да не забременея. На 31 мечтите са още по-големи, реализацията - още по-вълнуваща, а страхът е приел нова форма, обществена форма, по-скоро норма.
Има седем най-често задавани въпроса към жени, които не желаят да станат майки. Ще отговоря лично и на седемте. Не обвързвам никого друг с моето мнение.
1. Не те ли е страх, че един ден ще съжаляваш, но ще е късно?
Не, няма да съжалявам, че не съм родила собствени деца. Ако след 40 майчинският инстинкт се пробуди, може да осиновя, но не отчаяно и на всяка цена.
2. Не си ли егоист?
А кой не е? Ако не умееш да обичаш и уважаваш себе си, как даваш любов и уважение на околните?
Вечната жажда за одобрение не води до нищо хубаво.
3. Сигурно мразиш децата?
Моля? Що за логика? Много обичам децата, но не държа да имам собствени. Обожавам племенниците си, страхотни са. Не се изнервям от детския шум в ресторант или магазин, но ми е смешно да гледам как други го правят. Предполагам, че от първия си ден на тази земя са се родили отговорни и възпитани, или просто са забравили, че и те са били деца.
4. Сигурно ти има нещо, явно не можеш, но не го признаваш?
Няма как да знам дали мога, защото не съм опитвала. Нямам и намерение да опитвам.
5. Ще сте си само двамата, така ли? Колко мислиш, че ще продължи?
Да, ще сме си само двамата. Колкото - толкова! За съжаление, децата отдавна не са гаранция за дълга и успешна връзка. Така ни харесва, щастливи сме. Ние уважаваме и се радваме на вашия избор, но това е нашият - приемете го или поне опитайте!
6. Какво ще правиш с живота си?
Ще го живея, както всички хора. Ще работя, ще пътувам, ще имам тежки моменти и лоши дни.
Ще имам любов и разочарование, но ще съм си аз.
7. Какво мислят роднините ти?
Ето го бичът... Странно им е. Не го знаех допреди два месеца, когато големият ми племенник поиска да живее с мен, да не съм сама. Израснах в много стабилно семейство, родители - либерални и модерни, точно обратното на техните родители. Целият им живот е посветен на мен и брат ми, екскурзия до Италия за мен, още когато беше с визи, после уроци, балове, сватба.... Снощи си поговорихме след мача, че е време да помислят за себе си, а нас да оставят, каквито са ни възпитали.
И, все пак, наблюдавам особено отношение навсякъде, когато кажеш,че си на 30, имаш гадже, но щом не сте се оженили или заплодили, любовта не е сериозна. Не само не е сериозна, ами все едно я няма...
