Какво се случва с тялото ни след естественото раждане, конкретно с групата от мускули и сухожилия в областта на таза, която наричаме тазово дъно? И има ли усложнения, на които трябва да обърнем специално внимание? Как се чувстват жените след раждане и нормално ли е притеснението, което изпитват? Допитахме се по тези и други въпроси до акушерката Йоана Станчева и до физиотерапевта Надя Гелова.
Йоана Станчева. Снимка: Акушерска практика „Зебра“
Надя Гелова. Снимка: Личен архив
„Когато натежи коремчето и бременните жени започват да осъзнават, че раждането не само приближава с бясна скорост, но и няма как да бъде заобиколено, най-често питат: „Нали после всичко отдолу ще си бъде същото?“. Йоана Станчева е акушерка в самостоятелната акушерска практика „Зебра“. Екипът от специалисти там не са просто хора, които извършват едно израждане. Те се фокусират и вурху специфичните психологически нужди на всяка жена, върху процеса по възстановяване както по отношение на физиологията, така и в менталния му аспект.
Йоана признава, че дали всичко ще бъде същото няма как да бъде напълно сигурно. Понякога всичко изглежда и се усеща по същия начин – и отвън, и отвътре. Но друг път усещането е различно и това „различно“ може да има безкрайни измерения по спектъра на комфорта.
„За щастие на всички нас, които работим за повече нормални раждания в страната, „различното“ в усещанията след раждане и контролът върху мускулатурата при уриниране не са зависими изцяло от начина на раждане. Може да сте чували, че и жените, родили с цезарово сечение, често имат нужда от подкрепа за справяне с дискомфорта „там долу“, или полуават напишкване, въпреки че не са раждали вагинално“, добавя тя.
На какво се дължи това добре изследвано и описано в литературата състояние – усещане за тежест или „смъкване“ след раждането? Защо и жените, родили с операция, също могат да се борят с инконтиненция на урина?
Бременността с нейната механична тежест върху мускулатурата на тазовото дъно и хормоналните промени, настъпващи по време на бременност, са двата рискови фактори, в които можем да търсим отговорност. Начинът на раждане има по-малка тежест от очакваното – и при вагинално раждане, и при цезарово сечение имаме риск от смъкване на влагалищните стени и неволево изпускане на урина, уточнява Йоана Станчева.
Има жени, които се възстановяват блестящо, без да правят никакви усилия. Има жени, които се чувстват чудесно с известна доза усилия и професионална помощ. Има и жени, които имат нужда от интердисциплинарен екип и хирургия. Добрата новина, категорична е Йоана, е, че опитни специалисти, на които можем да разчитаме за правилна диагностика и изготвяне на подходящ план за действие, има. Технологиите в тази сфера също дават нужните резултати, преди да се наложи най-инвазивната стъпка.
Очакваните проблеми в тазовото дъно след вагинално раждане обикновено са свързани с преразтягане и понякога с увреждане на тъканите. Много често жените, които посещават Надя, признават, че се страхуват от неизвестното. Те не са наясно какво точно ще се случи „там долу“, ако родят по естествен начин – през родилния канал.
„Истината е, че никой не може да предвиди с точност. Но можем да разгледаме физиологичните или очакваните проблеми, както и най-честите травматични увреди“, казва Надя Гелова.
По време на вагинално раждане мускулите на тазовото дъно претърпяват голямо разтягане, при което може да има и някои разкъсвания. Мускулатурата и съединителната тъкан отслабва.
„Благодарение на гениалността на природата, тялото е подготвено по време на бременността и още преди започване на раждането, в него се отделят хормони, които да улеснят процеса на разтягане на тези структури. Релаксинът е хормонът, който прави структурите по-мобилни, за да могат да се адаптират към раждането. Също така обаче и правят тялото по-податливо на травми, свързани със съединителната тъкан и мускулатурата“, добавя Надя Гелова.
Първите шест седмици след раждането на бебето се считат за период на „възстановяване“. Този етап е осем седмици, ако раждането е с цезарово сечение. Но някои автори смятат, че възстановяването продължава шест месеца до една година след раждането, казва физиотерапевтката.
Много често жените се оплакват от тежест или усещане за чуждо тяло в областта след раждане, което се смята за физиологично и търпи естествен ход на възстановяване в повечето случаи. Това може да продължи месеци, но в съвременната физиотерапия не се чака, а по-скоро се подпомага процесът.
Нормално е също така мускулите на тазовото дъно да са с понижен тонус и да не са толкова реактивни. Понякога отнема време да се възстанови тази връзка „мозък – мускул“, тъй като може да има увредени рецептори в самата мускулна тъкан и жените често се оплакват, че не могат да контролират мускулатурата или изобщо не я усещат. Тези симптоми също отшумяват, но колкото по-рано започнем да се свързваме с тази зона след раждането, толкова по-малко „чужда“ ще ни се струва, съветва Надя.
Временната стрес инконтиненция (изпускане при кихане, кашляне, смях) също се среща често и обикновено се подобрява след няколко месеца.
След спонтанни разкъсвания в перинеума или епизиотомия зоната може да е подута и чувствителна обикновено за 4–6 седмици. Леките разкъсвания заздравяват в рамките на няколко седмици, по-големите може да отнемат 12 седмици или повече.
Вагиналните физиологични проблеми са свързани отново с подуване и натъртване, което отшумява в рамките на дни,със сухота поради намаленото ниво на естрогени в организма. Флората на влагалището също може да стане по-алкална, което да промени микробиома на влагалището. Това може да повиши риска от инфекции.
Самата вулва може да промени цвета си и да е подута, както и да е по-чувствителна на допир, особено ако е имало разкъсвания или епизиотомия. Чест временен ефект са и варикозните вени по вулвата, които също отшумяват до няколко седмици.
Надя Гелова обаче отбелязва, че има жени, които дори и не разбират за някои от тези промени, тъй като не са обърнали внимание или смятат, че трябва да изтърпят всичко. Според специалистката обаче почти винаги има какво да се направи, за да се облекчат някои симптоми. Тя насърчава жените да използват огледало и да огледат зоната както преди, така и след раждане, както и да са запознати, че двете картинки няма да съвпадат и да са подготвени.
Най-честите усложнения, които настъпват след естествено раждане, са:
OASIS се среща при 0,5–14% от вагиналните раждания (2,9–19% от вагиналните раждания на жени, които раждат за първи път). Надя Гелова казва, че около една трета от OASIS може да бъде диагностицирана 8 седмици след раждането чрез ендоанален ултразвук. В световен мащаб има все повече програми и финансиране за обучаване, изследване на това състояние, тъй като ранното диагностициране на травми на вътрешния сфинктер водят до навременни корекции и предотвратяване на фекална инконтиненция, добавя тя.
Инконтиненциите, които не отшумяват могат да бъдат стрес инконтиненция, инконтиненция по спешност или фекална инконтиненция. Всички те могат да имат различна степен, но винаги е добре да се потърси помощ, ако продължават повече от очакваното.
Същото важи и за симптомите на пролапс.
Консултацията с акушер-гинеколог, хирург или физиотерапевт не трябва да се прави единствено след самото раждане или след шест месеца, категорична е Надя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Въпреки че раждането е причината за появата на тези симптоми, навиците и начинът на живот са до голяма степен ключови за тяхното разрешаване. Много често жените, без да знаят възпрепятстват възстановяването си, защото не са получили навременна информация и препоръки как да се предпазват, смята физиотерапевтката. Колкото и терапии и упражнения да прави една жена, ако не обърне внимание на навици, които биха помогнали или задълбочили даден симптом, те няма да са ефективни.
Всички тези промени могат да стреснат много жени, но дали са основание за цезарово сечение? Тази препоръка би следвало да дойде от проследяващия лекар и да бъде обсъдена с жената. Едва след това тя да вземе информирано решение. Всеки начин на раждане крие своите ползи и рискове, казва Гелова.
Вагиналното раждане избягва големи хирургични интервенции, което води до по-бързо възстановяване, по-кратък престой в болница и по-малко усложнения като инфекция на рани, кръвоизлив или дълбока венозна тромбоза, отговаря Надя Гелова.
Вагиналното раждане е свързано с по-малък риск от плацента превия, плацента акрета и хирургични сраствания при последващи бременности. Все повече се говори и за ползите за новороденото и конкретно за микробиома.
Според ACOG (American College of Obstetricians and Gynecologists) при липса на майчини или фетални индикации за цезарово сечение планът за вагинално раждане е безопасен и подходящ и трябва да се препоръча. След проучване на причините за искането на пациентката и обсъждане на рисковете и ползите, ако пациентката реши да извърши цезарово сечение, тя трябва да се информира за възможните рискове и усложнения, обобщава физиотерапевтката.
Един от първите и може би най-важни уроци, които научаваме, след като станем родители, е, че никога нищо не можеш да планираш, предвидиш и прецениш така, щото то да се случи конкретно по твоето желание. Още от самото начало става ясно, че нищо не е ясно и всичките ни идеи и пожелателни мисли какво всъщност е родителството и какви родители ще бъдем отшумяват като приказка.
Горе-долу до същия извод стига и Кристен Анели – майка на 4 деца, всяко от които със съвсем различна история на раждането. Защо се концентираме върху раждането? Ами защото за самата Кристен дълги години „перфектното раждане” и ставането на майка” по точно определен начин е било фикс идея, лишаваща я от възможността да види какво всъщност е това, което те прави майка. А то, както знаем, не е просто раждането.
За липсата на „перфектното раждане” и за наличието на радост и любов във всички други неперфектни моменти разказва Кристен Анели в този текст.
Винаги съм имала представа каква ще бъда като майка. Ще кърмя, ще ползвам пелени за многократна употреба. Дъщеря ми ще хапва от крекери със сирене от органик щанда и ще я мажа със скъп слънцезащитен крем, струващ повече от шампоана и балсама ми взети заедно. А за съня? Няма изобщо да я тренирам да спи. Привързано родителство завинаги!
Първата ми дъщеря ми беше в седалищно предлежание и се роди с цезарово сечение. Това беше решение, с което се съгласихме и аз, и лекарят ми, след като обсъдихме опциите ми. И въпреки това продължих да се чувствам все едно са ме ограбили откъм цялостно родилно преживяване.
И когато други майки споделяха родилните си истории - часове с контракции, техники за овладяване на болката, точен брой напъни - слушах мълчаливо, мислейки си, че нямам с какво да допринеса към този разговор.
При мен превръщането в майка стана след един относително лесен и безболезнен час в операционната под вещото ръководство на опитния ми гинеколог.
Чувствах се като измамник. Все едно съм намерила как да мина по-тънко.
Представях си перфектното раждане като часове (даже дни!) в болезнени контракции, през които ще се налага да дишам и да медитирам (без никакви болкоуспокояващи, разбира се). Партньорът ми ще ми говори с любов, докато аз се потапям в майчината си сила и изтласквам бебето с няколко бързи напъна.
Така си представях, че трябва да изглежда раждането, затова се чувствах като пълен провал.
Две години по-късно, когато вече бях бременна с второто ми дете, бях твърдо решена да опитам вагинално раждане след цезарово сечение (VBAC). Споделих желанието си пред лекарката ми и тя ме увери, че мога да опитам.
Направих всичко възможно да остана здрава и активна по време на бременността - разходки, плуване, йога за бременни, медитация, здравословно покачване на теглото. Бях пациент за пример.
И когато и второто ми дете се оказа седалищно, взех нещата в свои ръце. Под ръководството на лекарката мануален терапевт опита да намести бебето в правилна позиция, а аз всяка вечер лежах с надолу главата на дъска за гладене.
Не помогна. Втората ми дъщеря си остана в седалищно предлежение и се появи неочаквано в 38 седмица също с цезарово сечение.
Бях съсипана, че раждането не мина, както планирах, но като майка с опит вече можех да оценя, че е по-важно, че дъщеря ми се роди жива и здрава.
Раждането на третото ми дете ни хвърли в джаза. След 12 часа болезнени контракции, никакъв сън, почти никаква храна, казах на акушерката, че имам нужда от помощ. Искам епидурална упойка. Веднага.
Всички се задействаха и ми облекчиха болките. И аз блажено потънах в дрямка. И добре, че направих така, защото бяха необходими почти 3 часа, за да се роди синът ми. Когато най-сетне го поставиха на гърдите ми, се почувствах облекчена.
Но и това облекчение и огромното ми щастие бяха някак примесени с чувството, че съм се провалила. Бях “слаба”, задето поисках болкоуспокояващо. Трябваше да продължа. Трябваше да мога да го родя естествено (под “естествено” в случая се има предвид без медикаменти, не просто вагинално, бел. ред.). Трябваше…
Толкова бях забила в това, че не мога да постигна “перфектното раждане”, че не можех да оценя какво имам. Три прекрасни деца. Здрави и щастливи. Лесно възстановяване след всяко раждане.
Сега като се върна назад, мога да видя колко глупаво е било всичко, което съм си мислила, но тогава се чувствах като истински провал.
Вече знам, че пътят към родителството за всеки е различен. И че няма такова нещо като перфектно раждане. Няма перфектен път. Но това, което истински ми отвори очите за тази истина, беше раждането на четвъртото ми дете.
Четвъртото ни дете, най-малкото, се роди бързо. Нямаше време да мисля за упойки. Три големи напъна и тя се появи. Ликувах! Но също така си спомнях, че казвах на мъжа ми “Кой би правил всичко това повече от веднъж?!”. Болката беше почти непоносима за мен.
С това раждане разбрах, че съм преследвала фантазия, която не съществува. Нямаше абсолютно никакво значение как са родени децата ми. Има положителни и отрицателни страни във всеки един сценарий. Имаше болка и радост при всяко раждане.
Още не сме свършили, скрол надолу
По някакъв начин самото раждане е перфектната подготовка за родителството - нещата рядко са каквито си ги планирал и всяко дете си е за себе си.
Вече се опитвам да съм по-внимателна към себе си и да елиминирам всякакви родителски фантазии. Благодарна съм за четирите ми уникални деца и четирите им уникални родилни истории.
И с времето откривам, че с много по-малко очаквания към мен самата успявам да оценя много по-добре и радостта, и болката в това да бъдеш родител.
На 12 декември малкият голям Али Джеймс Медлок идва на света с тегло от 6.7 кг и височина 55 см (14 паунда, 12 унции и 21,5 инча), предава USA Today.
„Не очаквахме да е толкова голям“, казва майката Дженифър, а докторът, направил Цезаровото сечение, споделя, че в 30-годишната си практика никога не е виждал толкова голямо бебе.
Дженифър и Ерик Медлок, учители по музика в Арлингтън, Тексас, имат още едно дете – 2-годишната Анабел, която пък се е родила около 4,5 кг. Двамата са знаели, че пак ще имат голямо бебе, но то надминава всякакви очаквания.
Веднага след раждането, Али е минал през едноседмично интензивно лечение, тъй като нивата на кръвната му захар са били опасно ниски, както и тези на тромбоцитите, имал е също така затруднения с дишането. Сега той и майка му са добре.
Най-голямото досега новородено е било около 10,5 кг (23 паунда), родено през 1879 г. в щата Охайо. То обаче умира 11 часа по-късно, пиеше Daily Mail. В щата Тексас обаче през 2011 г. се е родило по-голямо от Али бебе – над 7-килограмовият ДжаМайкъл Джонсън.
Ако бебето е особено голямо, е много вероятно майката да e имала диабет, така че лекарите задължително трябва да наблюдават нивата на кръвната захар на детето и да изследват неговите органи, допълва Daily Mail.
Още:
