fbpx
Раждане

Раждането като епичен резил

21 август 2021

Това е просълзяващата история на Марина Георгиева за раждането на първото ѝ дете. Тя ни я сподели в групата ни във Фейсбук "Положението е Майко Мила", а ние и още стотици хора се почупихме от смях на този епичен резил, както го нарича авторката.

Ако и вие искате да ни разкажете за вашето раждане (има се предвид, когато вие сте родили дете, а не когато са родили вас - но може и това, стига да го помните), пишете ни на maikomilabg@gmail.com. Обещаваме ви, че и на вашата забавна излагация ще се посмеем, а ако се налага, и ще съчувстваме.

Ето го сега знаменателното раждане на Магдалена точно преди 15 години.


Боже, раждането на Магдалена беше епичен резил! За да стане ясно, че думата "епичен" е използвана уместно, ще кажа само, че на следващата година, като се появих за раждането на Дара, ме посрещнаха с думите: "Госпожа, нима идвате за второ раждане толкоз скоро?"

Да те разпознаят на Пещерско в родилното година и три месеца по-късно, при положение че на вечер се раждат 7-10 бебета, явно доста си се постарал.

Началото

Та. Него ден петък, жега от сутринта, се помъквам рано да пия кафе с приятелка. Сядам, поръчвам и се почнааааааааа.

Ще раждам, да идва Атанас (мъжът на Марина, бел. ред.)!

Хващаме такси и след час вече съм налична в болницата. Ей тъй, от стола на кафенето се телепортирах направо там.

По принцип съм куражлия и излишни драми няма, но в тоя случай мога да се закълна, че ако се бе наложило да пледирам временна невменяемост, единодушно всички биха се съгласили, че друго не мож' да е.

В мен се всели някакво същество, дето не знае какво прави, ма го прави със Сички Сили, спонсорирани от ужасТ! От вратата стана ясно, че се задава проблем.

Викат ми: "Охоооо, вие сте от ония... Ама я се успокойте малко, всичко ще е наред.

Ко? От "ония"? Че аз съм баш на върха на тая пирамида от жени, дет' не знаеш какво да ги правиш, докат' родят. Тоалети - моалети, легло и хоризонтално.

Ако са правили разбор на поведението ми, със сигурност са осъзнали, че допуснаха стратегическа грешка. Да пльоснеш някаква луда под прозорец, дето слънцето бавно ѝ пече мозъка на 40 градуса, е предпоставка за последвалите събития.

Към момента на моята поява има още 8 жени, които кротко си търпят и чакат ред. Б*х тия контракции... Викам си, тези нещо са се объркали, напънът отвътре предполага да са появи дете първи клас.

Уплаших се, че няма да се справят и скъсах рязко синджира с реалността и добрите обноски. Циркът продължи 10 часа. През това време успях:

Предродилна зала

1. Да сваля панталона на акушерката, да се докопам до парцала, с който бършеше машината до главата ми, и хубаво да си омажа лицето с него, исках да пия и вода от кофата.

2. Да апелирам от високата трибуна на болничното легло за “сдобиванесъссърца, щото вие такива нямате"!

3. Да подстрекая другите потърпевши да викат силно, а не лицемерно да се стискат. Дет' се вика, един път ще раждаш, ще ни изтърпят.

4. Да търся точен размер на ръката на лекаря, щот' ми се видя много голяма и не пасва според стандартите за гинеколожка употреба.

5. Да вия като чакал независимо дали имам, или не, контракции.

6. Да искам среща с ръководството и незабавно закупуване на нови щори.

7. Да питам във всеки свободен от други дейности момент другарките по съдба "Всички живи ли са?" и "Нали няма да умрем" (това на фона на жена, дето небрежно си вееше с някакъв лист).

Родилна зала (същинската част)

1. Успях да се откопча при влизане и да хукна по гол гъз из залата.

2. Като кандисах да се качвам на магарето, държах "Никой да не ме пипа, щот' мъжА ми е отвън". На първото вдигане на крака се отказах и реших, че е време да си ходя. Започнаха преговори.

3. Те победиха, а аз нищо не чувах от инструкциите, щот' НЕ МЛЪКНАХ!

4. Не знам как ставаше така, че всеки път като трябваше да напъвам, всички сили ги хвърлях в концентриран вик от дълбините на Земята – за работа по същество нищо не оставаше.

5. За някакви секунди припаднах, май ме свестиха с шамар.

6. Извикаха подкрепление (разбирайте колеги, дет' да видят това чудо). Такива глупости съм говорила, че отделението се тресеше от смях на фона на мойта битка за живот.

7. Родиха ГООоооооооооооооооооо. Не помня името на лекаря, 'ма е първият мъж родил чрез чуждо тяло, свърши всичката работа.

8. Заподозрях подмяна на бебето. Чаках първолак, показаха ми бебе 2850 г.

9. Кандисах!

Последна фаза (манипулации следродилни)

1. Преговори за заслужена почивка. Не може ли утре да продължим?

2. Рев как от мен нищо не е останало и по-добре да не си правят труда да ШИЯТ "тая съсипия".

3. Използване на краката като лост, за да копна лекаря под мишниците в опит да го вдигна и изхвърля.

4. Край на манипулациите и осъзнаване, че имам бебе.

5. Пълна ахница и прилив на неимоверна гордост от добре свършената работа... от моя страна. Междувременно са излизали сестри да питат "Чийна е таз жена?", има ли някаква вълшебна реплика, дет' да ме свърне и "Казвайте ги тия неща, бе, че водите туй нящо". (Всичко, съпроводено с много смях.)

Атанас е изпушил две кутии цигари, взрян в икона на Христос върху кибрит.

За да стане още по-ясен колосалният размер на това падение, съм длъжна да кажа, че нямам никакво оправдание. Бях качила 9 кг през бременността върху 53 и в чудесна физическа форма. Седмица преди това се чепих върху маса да боядисам тавана.

Нямам в крайна сметка нито един шев РЕАЛЕН (жената, дето си вееше с листа, бе с 30-32 броя). В нито един момент не е имало заплаха за мен или бебето. Раждане по учебник.

Съзирам планувано представление от страна на Всевишния за разтоварване и забава на цял етаж медицински персонал.

На изпроводяк към стаята, седнала на носилката, с високо вдигнати ръце, като Цезар в колесница на почетна обиколка на Колизеума, виках с пълно гърло: "Аз го родих това бебе"! Добре, че не съм решила да го вдигна над главата си като "Цар Лъв". (Атанас: "Ти го роди, браво, душо, ти си герой"! Муахахха и героя!)

Честита да ни е Магдалена!

П.П. Как Атанас ми донесе корсета от сватбата за изписването (а ми забрави гащите!) в комбинация с фру-фру нощница и боти – догодина по същото време. Сега само ще кажа, че от болницата си тръгнахме с Ладата на татко, цялата в слама, защото беше товарил бали за конете, аз с корсет и по гол гъз, Атанас с работни дрехи и Магдалена, която беше олицетворение на Снежанка в някакъв пънк вариант. Щастието бе безмерно.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross