Мрежа за съвременна родилна грижа повдига за пореден път темата за злоупотребата с цезарово сечение. В България процентът на оперативното раждане само се повишава, за да достигне почти 50% и да е на едно от челните места в Европа и света.
От своя страна различните проблеми с очите на бременните жени често стават причина за цезарово сечение. Можем само да предполагаме колко често, тъй като тук подобна статистика не се води и анализира. Както ще стане ясно и от преводната статия, в професионалните среди „цезарово сечение за късогледството“ отдавна се счита за градска легенда. Не и в България. У нас все още бременните с късогледство се насочват за консултация с офталмолог, който да определи начинът им на родоразрешение. И все още немалко жени раждат със секцио, само защото имат офталмологична диагноза.
Във времето, когато в цивилизования свят се води битка за намаляването на честотата на цезаровото сечение, когато не е абсолютно необходимо, ние не просто подценяваме значимостта на този проблем, но и сме се превърнали в един от лошите примери. Настоящият текст е за това.
Бременността може да даде отражение върху очите и това се случва понякога. Но препоръката жените с късогледство да раждат със секцио, за да предпазят зрението си, е остаряла и ненужна.
През 2015 г., 21% от ражданията в света са чрез цезарово сечение1, което е двойно повече в сравнение с цифрите преди две десетилетия. Когато има медицински показания, секциото спасява животи. Но все пак то представлява сериозна операция и е съпътствано от многобройни рискове, включително смърт на майка, кръвоизлив, руптура на матката и, при последващи бременности, мъртвородено или недоносено бебе. Съответно, от години се полагат усилия да се разбере каква е причината за тази тенденция и да се идентифицират жените, при които интервенцията не е необходима.
Непропорционалната разлика в Източн Европа
При жените с късогледство – т.е. тези, които се затрудняват да виждат далечни обекти в резултат от това, че окото им е с дълга предно- задна ос, лещата им е удебелена или роговицата им е твърде извита – има непропорционално висок брой цезарово сечение, особено в Източна Европа. Учени от Университетската клиника Риека в Хърватия, например, са установили, че за период, покриващ 10 години от дейността на болницата, при жените с късогледство е било 1.5 пъти по-вероятно да родят с операция в сравнение с жените, които нямат късогледство. За жените, на които са изписани най-силните лещи, има почти четири пъти по-голяма вероятност от раждане с цезарово сечение.
Смятало се е, че по време на родилните напъни, жените с късогледство може да са изложени на риск от отлепяне на ретината. Това е състояние, при което ретината се отделя от слоя под нея, в дъното на окото, което от своя страна води до перманентна загуба на зрението или до слепота. Въпреки това, от гледна точка на механиката или физиологията, няма връзка, която да подкрепя това, казва Самер Елшербини, очен хирург в болницата „Уоруик“ в Обединеното кралство. „Това е широко разпространен мит“, убеден е той.
Този мит продължава да съществува поради няколко причини. Хората, които имат късогледство, могат да имат по-тънка ретина, която може да се разкъсва по-лесно, ако има някакви промени в гелообразната материя вътре в окото, която се нарича стъкловидно тяло, което да доведе до отлепяне. Но, както обяснява Елшербини, въпреки че венозното налягане в окото се увеличава, когато жената напъва по време на раждане, това налягане няма ефект върху стъкловидното тяло.
Бременност и промени в зрението
Бременността може да предизвика промени в очите и зрението заради колебания в нивата на хормоните, метаболизма, кръвоснабдяването и имунната система. Тези промени могат да доведат до засилено удебеляване и изкривяване на роговицата, което изменя зрението. Поради тази причина, като цяло оптометристите препоръчват бременните жени да не правят нови очила преди да са минали няколко седмици след раждането и да отложат с няколко месеца решението за извършване на лазерна корекция на зрението – процедура, при която лекарите използват лазер, за да променят формата на роговицата.
Някои лекари също така съветват жените да избягват забременяване в годината след лазерната операция или да отложат тази корекция на зрението за периода след като вече са родили децата си. Но тези съвети може би са остарели, казва Алехандро Фернандес-Монтеро. Той е лекар специалист по трудова медицина в университета Навара, Испания. И през 2017 г. открива, че жените имат по-нисък риск от развитие или влошаване на късогледството по време на бременност3.
По време на раждане жените често са насърчавани да изпълняват маньовъра на Валсалва – силно издишане при затворени дихателни пътища – за да увеличат налягането в гръдния кош и стомаха при напъване (бел. прев. т.нар. дирижирано напъване). Това увеличаване на налягането не причинява отлепяне на ретината, но може да доведе до спукване на капиляри в очите и да окаже въздействие върху зрението – състояние, което се нарича ретинопатия на Валсава. Това състояние обаче не е тежко и обикновено преминава от само себе си.
Има ли научни доказателства?
Дори на бременните жени с установени преди това проблеми с очите като диабетна ретинопатия, състояние, причинено от високи нива на захар в кръвта, което уврежда ретината, не се препоръчва рутинно цезарово сечение, казва Джанет Сънс, специалист по заболяванията на ретината и медицински директор на Центъра за рехабилтация на зрението Ричард И. Хувър в Таусън, Мериленд. Този съвет се отнася и до жени, при които заболяването е в по-напреднал стадий, когато абнормните кръвоносни съдове могат да доведат до кървене или отлепяне на ретината. „Няма достатъчно силни научни доказателства за това тези жени да раждат със секцио“, казва Сънс.
Но липсата на доказателства не предотвратява много жени с очни проблеми да раждат с цезарово сечение. Трудно е да се посочи точна бройка, но през 2010 г. учени от Полша отчитат, че 2% (100 от 4895) от ражданията със секцио, извършени между 2000 и 2008 г. във Втора университетска болница „Д-р Ян Бизиел“ в Бидгошч са били извършени вследствие на писмена препоръка от офталмолог. При почти половината от случаите, единствената причина за процедурата са били проблеми с очите. И най-често посочената от офталмолозите причина е била късогледство.
Как е в Хърватия, Словакия и Румъния
В момента се полагат усилия да се намали броя на ражданията с цезарово сечение заради заболявания на очите. През 2003 г. след резултатите от проучването в Хърватия, което показва, че почти 40% от жените със силно късогледство раждат с цезарово сечение, директорът на болничното звено по акушерство и гинекология, Олег Петрович, променя политиката на болницата. Така силното късогледство само по себе си не е достатъчна причина за оперативно раждане.
За да гарантира, че това решение не води до отрицателни последствия за заболяването на очите на жените или за техните раждания и бебета, Петрович провежда второ проучване между 2003 и 2007 г., в което участват 240 жени. Неговият екип показва, че независимо дали жената има слабо, средно или силно късогледство, промяната на политиката не увеличава броят на усложенията по отношение на очите5. През 2015 г., Университетската болница в Търнава, Словакия, също спира да извършва цезарово сечение по офталмологични причини. Между 2010 и 2014 г., преди да бъде въведена новата политика, цезарово сечение заради проблеми на очите като късогледство са представлявали 1.8% от всички операции в болницата6.
На някои места обаче тази практика остава разпространена. Като например в селските региони и малките болници в Румъния, където и лекари, и пациенти са свикнали с тази практика, казва Корина Табан, офталмолог в детската клиника „Д-р Виктор Гомоиу“ в Букурещ. АГ лекарите, които са запознати с проблема, трябва да образоват своите колеги, казва Петрович. Разбиването на погрешната връзка между късогледство и цезарово сечение, казва той, „може да доведе до намаляване на броя и честотата на секциото в световен мащаб и същевременно да подобри смъртността и заболеваемостта при майките и бебетата“.
Превод: Христина Шопова
doi: 10.1038/d41586-019-01108-7
Тази статия е част от Nature Outlook: The eye, независимо издание.
Препратки:
1.Boerma, T. et al. Lancet 392, 1341–1348 (2018).
PubMed
Article
Google Scholar
2. Loncarek, K., Petrovic, O. & Brajac, I. Int. J. Gynecol. Obstet. 85, 287–288 (2004).
Article
Google Scholar
3. Fernández-Montero, A., Bes-Rastrollo, M., Moreno-Montañés, J., Moreno-Galarraga, L. & Martínez-González, M. Á. Eye 31, 1085–1092 (2017).
PubMed
Article
Google Scholar
4. Socha, M. W. et al. Ginekol. Pol. 81, 188–191 (2010, in Polish).
PubMed
Google Scholar
5. Petrovic, O. et al. Gynaecol. Perinatol. 18, 13–16 (2009, in Croatian).
Google Scholar
6. Psenkova, P., Bucko, M., Braticak, M., Baneszova, R. & Zahumensky, J. Int. J. Gynecol. Obstet. 142, 23–27 (2018).
