Ще има ли София нов подход към детските градини? Как ще се справи с нарастващата миграция и липсата на над 10 000 места в яслите и градините? Кога София ще има детска градина по подхода Реджо Емилия? Как ще се справи с липсата на кадри в сектора? Ще прочетете какво има да ни каже Цветелина Заркин по тези теми, действащ общински съветник в Столичния общински съвет и председател на постоянната комисия по международно сътрудничество и туризъм, европейски програми и проекти в Столичната община.
Какви конкретни мерки предвижда Столичната община, за да отговори на нарастващата миграция в София?
Столичната община е наясно с предизвикателствата, произтичащи от нарастващата миграция и недостига на места в детските заведения. В съответствие с принципите, заложени във Визия за децата – стратегически документ за дългосрочни цели и принципи за развитие на детските услуги в страната, аз виждам разрешаването на проблема чрез предприемането на няколко мерки.
Първата – насърчаване създаването на родителски кооперативи и други форми на самоорганизирани услуги, които да допълнят съществуващите.
Това би позволило по-гъвкаво и бързо адаптиране към нуждите на различните квартали. Разработване на механизми за сътрудничество с частния сектор и неправителствени организации, които да подпомогнат разширяването на капацитета и разнообразието на предлаганите услуги за деца.
Нужни са повече алтернативни форми на грижа като дневни центрове и почасови услуги, които да отговорят на разнообразните потребности на семействата. За реализирането на тези мерки обаче е необходима промяна в националното законодателство. София – като най-голямата община в страната, където расте всяко четвърто дете – трябва активно да отстоява тези промени. Към момента общината прави възможното – строи нови детски градини, филиали на съществуващи и разкрива нови групи.
Това, по мое мнение, няма обективна възможност да реши проблема устойчиво. Виждаме, че въпреки разкритите нови места през последната година, броят на децата извън системата остава почти същият.
Какво липсва в нормативната уредба, така че да може да се създават по-лесно кооперативи? Или какви са точно пречките? Или изискванията?
В момента нормативната уредба в България поставя редица административни и финансови бариери пред общините, за да могат да отговорят на нужните на семействата:
- Липса на ясен правен статут – съществуват форми на предлагане на услуги за ранно образование и грижа, които не са изрично регламентирани в Закона за предучилищно и училищно образование. Това, от една страна, не позволява те да бъдат ползвани като допълващи услуги за разрешаване на проблемите с липсата на места в общинските ясли и детски градини. От друга страна, създава рискове, поради липса на контролни механизми за тях;
- Регулации за материалната база – строгите изисквания за сгради и оборудване, които не позволяват гъвкавост и разнообразие в предлагането на услуги за ранно образование и грижа, съобразно потребностите на децата и родителите;
- Финансиране – липса на механизъм за държавно или общинско финансиране на алтернативни форми на обучение и насърчаване на частна инициатива и публично-частни партньорства в полза на публичния интерес;
- Квалификация на персонала – изискванията за педагогически кадри невинаги отчитат нуждата от нови методики и интердисциплинарни умения. Липса на образователни програми за квалифициране на специалисти по ранно детско развитие;
Има ли общината план за интегриране на алтернативни форми на грижа за малките деца?
Заложили сме интегриране на алтернативни форми на грижа, които да предоставят реален избор на родителите. Например – нормативна рамка, която да улесни създаването и функционирането на един родителски кооператив. Подкрепа за ведомствени детски градини също е ключова стъпка към облекчаване на недостига на места и улесняване на работещите родители. Общината следва да насърчи работодателите чрез административни облекчения, финансови стимули и консултантска подкрепа.
А какви са предизвикателствата?
На дневен ред е необходимостта от преосмисляне на традиционните възгледи за детството и признаване на децата като активни участници в обществото. За преодоляване на това, организираме кампании и обучения, които да повишат осведомеността и да насърчат демократичните ценности. Общината оперира в условията на една централизирана система и установена управленска култура на общината като администратор. Необходима е демократизация на образователната система. Липсват установени механизми за участие на родителите и общността в управлението на детските заведения.
В отговор ще предложа тази година да въведем програма за насърчаване на участието на родителите в детските градини. И ще завърша с нещо не по-малко важно oсигуряването на качествени кадри.
Има ли програми за внедряване на иновативни методи на обучение в детските градини и училищата в София?
Вярвам, че стъпка напред е и установеното партньорство с Община Реджо Емилия и възможността да кандидатстваме за европейско финансиране, за да предложим програми за обучение и професионално развитие, както и стимули за привличане и задържане на кадри.
Припомням, че София и Варна подписаха Меморандум за сътрудничество в сферата на образованието с италианската организация Реджо Чилдрън. Основната цел на инициативата е да се обменят успешни практики в сферата на ранното детско образование на международно ниво.
Варна ще е първата с детска градина по подхода Реджо Емилия. Кога се очаква да говорим и за пилотен проект в София?
Обсъждаме как можем пилотно да приложим подхода в София. Надяваме се скоро да имаме конкретни предложения за стартиране на пилотен проект в поне една детска градина. Като в момента проучваме възможностите за финансиране и необходимите промени в учебната среда.
Защо тази педагогика е предпочитана според вас? Защо точно с тях подписахте меморандум?
Педагогиката на Реджо Емилия поставя детето в центъра на образователния процес и го насърчава да бъде активно в собственото си учене. Тя развива критично мислене, творчество и социални умения, което я прави изключително подходяща за съвременните образователни предизвикателства.
Подписахме меморандум с представители на този подход, защото вярваме, че той може да обогати съществуващите образователни модели в София и да предложи нови перспективи за развитие на детските градини.
Този тип обучение вече се прилага успешно в редица европейски градове, а адаптацията му в България може да бъде важна стъпка към модернизиране на образованието.
Още не сме свършили, скрол надолу
Как може общината да работи в сътрудничество с МОН, за да намерите повече кадри в сектора?
Столичната община може да работи заедно с МОН по няколко ключови направления:
- Обучителни програми и сертифициране – разработване на съвместни програми за обучение според нуждите на общината;
- Стимули за педагози – предоставяне на допълнителни финансови или нефинансови стимули за учители;
- Партньорства с университети – включване на иновативни подходи в учебните програми, както и провеждане на учебни практики в общински детски градини;
- Обмяна на опит – организиране на учебни визити в страни с доказано успешни образователни модели, за да бъдат усвоени и приложени добри практики в София;
