Този текст може да приключи с едно бързо “Зле” като отговор и да ходим да правим каквото трябва да правим, защото постоянно има да се вършат неща. Но докато продължаваме да заобикаляме проблема с кратки, неангажиращи констатации и коментари, нищо няма да се промени.
Всички знаем, че липсата на места в детските градини и ясли се отразява сериозно на живота на майките, но как точно и до каква степен разбираме за първи път от ново социологическо изследване с автор Леа Вайсова.
Изследването
В проучването вземат участие 300 жени, които са майки на едно или повече деца до 6-годишна възраст и искат да запишат тъкмо тези едно или повече деца в детско заведение в София, но поради липса на места не могат да го направят.
Този първи анализ е направен с данни от жени от София, тъй като в столицата проблемът е по-задълбочен, но подобна тенденция се наблюдава и в други големи градове в страната.
Социалното проучване засяга жените, защото се доказва, че предимно те са тези, които остават вкъщи, за да се грижат за децата. Истината е обаче, че тази липса на места засяга цялото семейство.
Целият доклад може да бъде разгледан на страницата на организация Левфем. Тук ще обобщим някои от резултатите в него.
Резултати
Основната група са жени на между 30 и 40 години. Половината от тях са омъжени и още 42% от респондентите живеят в съжителство без брак. Т.е. говорим за наличие на партньор в голямата част от тези семейства.
Над 70% са на безсрочен трудов договор. Малко над 50% определят месечния доход на домакинството си в размер между 1000 и 3000 лв. От всички запитани жени 59% са се сблъсквали с проблема “кандидатствало, но неприето дете”.
За 20% периодът на безуспешно кандидатстване е над 2 години. А за 7% - и над 3 години.
Как се справят жените с това?
Картината в семействата с едно дете до 6 години е следната:
Над 50% удължават майчинството си през втората година. 38% са принудени да използват натрупания годишен отпуск, за да се грижат за детето вкъщи. Близо 13% са загубили работата си, а 7% дори не мога да си намерят работа. 16% са преминали на почасово/гъвкаво работно време.
Това доста се задълбочава при семействата с две деца до 6 години.
Процентът на жените, удължаващи майчинството си, тук е над 62, а тези, които преминават на гъвкаво работно време са над 30%.
Близо 87% от жените с едно дете се грижат сами за него, а при жените с две деца това е 100%.
Всекидневните затруднения, които жените посочват в изследването, са изключително показателни.
31% свидетелстват за финансови затруднения. Над 21% казват, че нямат възможност да работят. Умората и липсата на време е нещо, което споменават над 15% от жените с едно дете и 60% от жените с две деца с малка възрастова разлика.
Какво означава всичко това
Резултатите от изследването вероятно не са изненадващи, но са важни, защото хипотезите вече имат някакво фактологическо измерение.
Когато майката желае да работи, но не може да се върне на работа, защото трябва да се грижи за децата вкъщи, тя се деквалифицира и става финансово зависима от партньора си. Това засилва по неестествен начин патриархалната структура на семейството, в което по принуда се приема, че майката готви, чисти и гледа деца, а бащата изкарва пари. Защото в този период майката няма как да осигури доход.
Ако жената все пак е на работа, то тя често преминава на гъвкаво работно време, което пък влияе на работния ѝ стаж. Всичко това води до т. нар. феминизирана бедност - жените имат по-малко доходи и по-ниски пенсии в бъдеще.
По този начин се задълбочава и разликата в заплащането между мъжете и жените. При мъже и жени до 25-годишна възраст то е едва 6%, т.е. стартът е горе-долу равен. Но когато жената влезе в семейство и започне да се грижи за деца, тази разлика става 17% (информацията е на Виолета Иванова от КНСБ). И накрая излиза, че когато жените са в най-активната си икономическа възраст, понасят най-много щети.
Щети понася и икономиката на страната, защото огромна група трудоспособни и квалифицирани хора не могат да участват на трудовия пазар.
Основният извод от изследването, посочен от авторите, е, че липсата на места в общинските ясли и детски градини обострят социално-икономически неравенства, както и неравенствата между мъже и жени. Домакинствата, които не могат финансово да си позволят частна услуга, компенсират с нископлатен и/или безплатен грижовен труд, извършван от жените, които се декласират и прекомерно натоварват.
Възможни решения
След официалното представянето на изследването, което беше на 12 май - в деня на най-голямото класиране за детски градини и ясли, имаше обсъждане с експерти в различни области какви биха могли да са решенията на проблема. В обсъждането взеха участие Виолета Иванова (зам. директор на ИССИ на КНСБ); Надежда Дерменджиева (изпълнителен директор на Български фонд за жените) и Пламена Николова (директор „Политики за децата“, Национална мрежа за децата).
Всички се обединиха около извода, че е необходимо държавните, общинските и частните структури да работят в партньорство.
Некласираните деца са толкова много, че какъвто и строеж на градини да се предприеме, той сам по себе си няма да е достатъчен. Затова трябва да се помисли и за още възможности за откриване на места, освен реалното строителство, което е доста бавно предвид намирането на подходящи терени, вкарването на планове и пр.
Детските кътове или т.нар. корпоративни детски градини като вид публично-частно партньорство са възможна алтернатива. Легализирането и регулирането на съществуването на родителските кооперативи също е още една възможност. Подобряване и актуализиране според нуждите хората на някои социални програми като "Родители в заетост" също би могло да е работещ вариант за някои семейства.
