Столична община обяви промени в критериите за прием в ясли и градини в София. Те влизат в сила от новото класиране през май.
„Постоянен или настоящ адрес на един от родителите на територията на Столичната община:
Това е една от най-големите промени, която ще засегне точкообразуването – точките за уседналост по постоянен и по настоящ адрес се уеднаквяват и постоянният адрес няма да носи повече точки от настоящия, както бе до момента. Освен това уседналостта се превръща в критерия с основна тежест при приема. Истината е, че с уеднаквяването на този критерий общината иска да обедини преференциите на децата, кандидатстващи за ясла и градина в София, независимо от адресната регистрация.
„Дете, което кандидатства за общинска СДЯ/ДГ/ПГУ, находяща се в кметство на територията на административен район, в което кметство детето живее по постоянен или настоящ адрес, допълнително към начислените точки по Критерий 2 – 1 точка, или „Дете, което кандидатства за общинска СДЯ/ДГ/ПГУ, находяща се в кметство на територията на административен район, и детето живее по постоянен или настоящ адрес в друго кметство на територията на същия район, в което няма функционираща детска градина, допълнително към начислените точки по Критерий 2 – 1 точка“
Създава се и нов критерий, който ще носи една бонус точка за децата в по-отдалечени места в столицата (в кметство на територията на административен район) – като например Владая, където кандидатстват деца от кварталите „Витоша“ и „Манастирски ливади“, само за да имат място, което впоследствие да разменят, с което ощетяват децата от района.
§ 8. Създава се нов чл. 21а.: „Дете, чийто родител е задържан и е с взета мярка за неотклонение задържане под стража на основание чл. 63, ал. 12 от Наказателно-процесуалния кодекс или изтърпяват наказание „Лишаване от свобода“, се настанява незабавно чрез Столичната община в общинска детска ясла или детска градина.“
Промяната на този член от Наредбата касае единствено смяната на процедурата по прием на деца с родители в затора. До момента тя се случваше през работна група по същия ред, по който бяха приемани и деца в по-специфични ситуации.
Служебната бележка от работодател, която родителите предоставяха при записване на детето в ясла или градина, отпада. Трудовият статус на родителите ще се проверява служебно. Бележка ще е нужна само когато при проверка в системата RegiX липсват данни за служебния статус на родителите.
§ 2. Раздел III, чл. 18, т. 5 от общите критерии „Дете, което посещава/е посещавало общинска самостоятелна детска ясла или частна детска ясла, регистрирана в СРЗИ на територията на Столичната община най-малко 6 месеца от последните 12 месеца към датата на класиране - 1 т.“ се отменя, считано от датата на обявяване на свободните места за прием за учебната 2028/2029 година.
Тази промяна също е ключова. От години експерите от Столична община искат тази точка да отпадне, защото е свързана със злоупотреби или т. нар. „пазене на място“. Родителите записват детето на ясла, само за да имат тази бонус точка за градина. Съответно детето не посещава яслата, а родителите взимат бележки за боледуване с месеци. Но пък тази промяна обезсмисля като цяло съществуването на самостоятелните детски ясли, защото децата в тях няма да имат предимство за прием в детска градина и по този начин ще бъдат ощетени, смятат някои родители. Премахването на бонус точката беше отложено с още една година от Столичния общински съвет на заседание миналия четвъртък, така децата, родени през 2024 г., последно ще се възползват от нея.
§ 5. Чл. 17 се изменя: „Чл. 17 (1) Дете, посещаващо общинска СДЯ/ДГ или подготвителна група в общинско училище, може да бъде отписано:
Възможно е формулировката да е резултат от недоглеждане, тъй като в Наредбата не са дадени никакви уточнения относно вида на отсъствията – дали са по болест, по семейни или други уважителни причини, както и дали са извинени или неизвинени. Същевременно формулировката е в разрез със закона, според който децата над 4-годишна възраст подлежат на задължително предучилищно образование – как така ще бъде отписано дори и при 15 дни с неизвинени отсъствия?
Още не сме свършили, скрол надолу
Създава се и допълнителен критерий за точки за деца на психично болни родители. Предвижда се и компенсация от общинския бюджет за неприетите деца на служителите в яслите и детските градини.
Промените се очаква да влязат в сила още преди следващото голямо класиране за прием на ясли и детски градини, с изключение на точката от ясла, която се предвижда да влезе за учебната 2028/2029 г.
Преди дни дирекция „Образование“ към Столичната община изпрати писмо на районните кметове, за да напомни на детските градини, че нямат законово основание да затварят през лятото. Като се позовават на Закона за предучилищното образование и Наредба №5 от 2016 г., в които е описано, че работното време на детските градини е 12 месеца в годината и няма предвидена ваканция.
Практиката в последните години беше да има дежурни детски градини във всеки район, за да приемат децата от затворилите. По този начин определени градини затваряха в един от месеците юни, юли или август за планов ремонт или друго основание като например натрупан отпуск на персонала. Но общината в своя документ уточнява, че от директора на детската градина зависи да изготви график през годината, така че персоналът да е взел своите отпуски, но и да не се прекъсва учебният процес. Допустимо е единствено директорът да затвори детската градина за основен ремонт. В тази връзка от общината са категорични, че ще следят за злоупотреби и „фалшиви“ основни ремонти. От общината посочват детските градини в район „Изгрев“ като добър пример, тъй като не затварят през лятото.
Това писмо нажежи обстановката. След провела се работна среща с участието на общински съветници от комисията по образование в Столичния общински съвет и директори на над 120 детски градини в София стана ясно, че много от директорите са против да работят без почивка през лятото.
Според Антонина Кенова, граждански активист в сферата на образованието и създател на „Трайна образователна национална инициатива“, крайно време е законът да се спазва. „Както е описано в Закона за предучилищното образование работното време на детските градини е 12 месеца в годината, а това означава, че те могат да работят със сборни групи още от юни, но не могат да затварят и да изпращат децата в т.нар. дежурни градини. Детските градини трябва да работят през лятото, освен ако няма планиран основен ремонт на сградата. Но напомням, че пребоядисването на коридора или стаите не се води основен ремонт.“
Пламена Николова, образователен експерт от фондация Risе България, е на мнение, че това е грешен ход на общината и се хаби ресурс. „Действително има злоупотреби и натиск върху родителите да не водят децата си през лятото, както и да се укрива информация за дежурни градини, но това се случва обикновено в едни и същи градини. И вместо да се справи с тази лоша практика, общината наказва добре организираните райони. Също така държа дебело да подчертая, че последните публикации и интервюта по темата оставят впечатлението, че градините затварят за три месеца от юни до септември и отварят в началото на учебната година, а това никога не е било така.“
Тя напомня, че градините винаги са затваряли за един от двата месеца – юли или август, с изключение на случаи на ремонтни дейности. „Ако има изключения и нарушения в гарантирането на дежурни градини в тези случаи, или ако в един район за юли или август са затворили всички градини, общината е отговорна да контролира процеса и да гарантира, че ще има подсигурен вариант за работещите родители. И това би следвало вече да се е случило, защото всяка година директорите се събират на срещи през пролетта, за да определят този график на дежурене. Ако пък в даден район е наложително градините да работят и през двата месеца поради малкия си брой, то нека се вземе разумно решение за този конкретен случай, а не едно универсално за цяла София, която е достатъчно голяма и разнообразна, за да не сработи то; както и да се осигури заместващ персонал“, казва още Пламена по темата.
Столичният общински съвет гласува да бъдат отделени 310 хил. лв. от общинския бюджет за изпълнение на програмата „Учим се заедно“. Чрез нея студенти ще помагат на персонала в общинските детски градини през юли и август, за да може служителите в градините да не бъдат ощетявани откъм почивка.
„Чисто организационно няма логика цяла градина да работи за минимален брой деца през август. Ако има такива нужди по райони и в конкретни квартали, в които има една детска градина, и децата се разпределят към съседни райони, нека тези данни се предоставят. Вече на тяхна база да се направи планиране за този район. В този смисъл е неадекватно такава реорганизация да се прави през април. Би трябвало още през зимата да е планирано. Защото съвестно и добре планиращите градини вече са предвидили какво и как ще правят през лятото. И те вероятно са уведомили и родителите. А в момента се създаде хаос и паника от рязката промяна“, казва Пламена Николова.
„Няма как да се работи изцяло без сборни групи през лятото“, смята тя, като допълва, че другият проблем е заявяването за присъствие месеци по-рано.
„Често родителите се застраховат и пишат максимално дни присъствие, а след това плановете им се променят и децата не отиват в заявените дни. Това означава храна на боклука, непредвидимо прекъсване или връщане обратно в отпуск на учителите, несигурност точно колко групи трябва да работят, дори ден за ден в дадена седмица“, обяснява Пламена. Според нея малко са присъстващите деца през август, дори при наличието на дежурни градини, каквато е практиката до момента.
„Едва ли се събират повече от 50 деца в една детска градина през летните месеци, освен в районите, където детските градини просто са много малко. Но тук се връщаме към проблема с недостига на градини по райони, който е първопричината. Не разбирам и аргумента, че като всички градини работят през юли, това значи, че няма да има сборни групи и всички групи ще са отворени за потенциално присъстващите 2, 3 или 5 деца“, казва още тя.
„Когато лекарят ни е в отпуск един месец през лятото, отиваме при друг или чакаме нашият да се върне, ако държим на него и случаят го позволява. Не очакваме да работи без прекъсване като поточна линия, защото това е трудна и отговорна работа с хора и води до лесно прегаряне. Учителите в училище също използват ваканциите на децата за почивка, а такива има и през годината, макар и кратки, за разлика от детската градина, която е целогодишна услуга“, казва Пламена Николова.
И допълва, че за нея е важно учителите да имат възможност качествено да се отделят от процеса и да си починат, за да са налични и адекватни през цялото останало време от годината. „Те нямат възможност за хоумофис или работа от разстояние за разлика от много други професии особено след пандемията. Не бива да се допуска противопоставяне между учителските и родителските нужди. Разбира се, че работещите родители, за да продължат да са такива, имат нужда от алтернатива и през лятото, защото малцина имат 60 дни отпуск или възможност да вземат пълен месец наведнъж. Затова и решението е заместващ персонал и разнообразни възможности за занимания през лятото за всички деца.“
Все пак Пламена казва, че е важно да се дава възможност на родителите да прекарват време с децата си, а не просто да имат къде да ги оставят, докато работят цяло лято. Такива са и практиките в повечето европейски държави, където грижата е не само негарантирана и платена, но може да е по-скъпа в периода извън учебната година. В същото време общините се стараят да създадат възможности и да дофинансират родителската издръжка за малките деца под формата на различни ваучери или компенсации за такси. Все повече родители избират дистанционните възможности за работа не само заради гъвкавостта, а и за да имат опция да не са физически свързани с работно място, което освен всичко друго позволява и да се пътува по-често. Това също поставя въпрос за реалния обем на нуждите на големите градове през лятото от напълно отворени детски градини.
Пламена ни споделя каква е организацията през лятото в други държави. Обикновено те просто затварят планирано за 3 седмици през август и хората си организират почивката тогава. „Такава е организацията в Исландия например. Друг добър пример е от финландската столица Хелзинки, където само някои детски центрове остават отворени през лятото, като както децата, така и персоналът сменят мястото, което посещават или в което работят.
За децата това може да е стрес, но също така може да е и интересно ново преживяване. Друг важен детайл е, че през лятото децата и учителите прекарват много време навън в различни дейности, свързани с природата и хубавото време – нещо, което не се коментира у нас. Какво всъщност правят децата през лятото и дали посещаването на детска градина през август не означава просто стоене в стаята, колкото да мине денят, и липса на условия за игра през горещите летни дни?“, казва Пламена.
И все пак, дори в непрестанен режим на работа, има сборни групи във всяка детска градина и някои деца страдат от тази промяна, както и от смяната на обстановката, на учителя и на останалите в групата деца. Според психолога Теодора Генова практиката на сборните групи или преместването на децата в напълно различна детска градина не е препоръчителна. „При най-малките това може да доведе до сериозно емоционално сътресение и повишена тревожност. Не е изключение това да се наблюдава и при по-големите деца – някои от тях просто не се адаптират толкова бързо и също могат да страдат от такава промяна. В крайна сметка в образователната ни система съществуват достатъчно предизвикателства и едно допълнително преместване и смяна на средата по-скоро би причинило вреди, отколкото ползи.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Тя подчертава, че възрастта на детето и дали вече е преминало през първоначалния адаптационен период са ключови фактори. „Нека не забравяме, че по-големите деца са имали повече житейски опит, чрез който са се научили, че се налага да се адаптират към различни ситуации. За по-малките обаче всичко е много по-ново, непознато и често плашещо. Не на последно място значение имат и различните педагогически подходи, които се прилагат в отделните детски заведения.“
Ще има ли София нов подход към детските градини? Как ще се справи с нарастващата миграция и липсата на над 10 000 места в яслите и градините? Кога София ще има детска градина по подхода Реджо Емилия? Как ще се справи с липсата на кадри в сектора? Ще прочетете какво има да ни каже Цветелина Заркин по тези теми, действащ общински съветник в Столичния общински съвет и председател на постоянната комисия по международно сътрудничество и туризъм, европейски програми и проекти в Столичната община.
Столичната община е наясно с предизвикателствата, произтичащи от нарастващата миграция и недостига на места в детските заведения. В съответствие с принципите, заложени във Визия за децата – стратегически документ за дългосрочни цели и принципи за развитие на детските услуги в страната, аз виждам разрешаването на проблема чрез предприемането на няколко мерки.
Първата – насърчаване създаването на родителски кооперативи и други форми на самоорганизирани услуги, които да допълнят съществуващите.
Това би позволило по-гъвкаво и бързо адаптиране към нуждите на различните квартали. Разработване на механизми за сътрудничество с частния сектор и неправителствени организации, които да подпомогнат разширяването на капацитета и разнообразието на предлаганите услуги за деца.
Нужни са повече алтернативни форми на грижа като дневни центрове и почасови услуги, които да отговорят на разнообразните потребности на семействата. За реализирането на тези мерки обаче е необходима промяна в националното законодателство. София – като най-голямата община в страната, където расте всяко четвърто дете – трябва активно да отстоява тези промени. Към момента общината прави възможното – строи нови детски градини, филиали на съществуващи и разкрива нови групи.
Това, по мое мнение, няма обективна възможност да реши проблема устойчиво. Виждаме, че въпреки разкритите нови места през последната година, броят на децата извън системата остава почти същият.
В момента нормативната уредба в България поставя редица административни и финансови бариери пред общините, за да могат да отговорят на нужните на семействата:
Заложили сме интегриране на алтернативни форми на грижа, които да предоставят реален избор на родителите. Например – нормативна рамка, която да улесни създаването и функционирането на един родителски кооператив. Подкрепа за ведомствени детски градини също е ключова стъпка към облекчаване на недостига на места и улесняване на работещите родители. Общината следва да насърчи работодателите чрез административни облекчения, финансови стимули и консултантска подкрепа.
На дневен ред е необходимостта от преосмисляне на традиционните възгледи за детството и признаване на децата като активни участници в обществото. За преодоляване на това, организираме кампании и обучения, които да повишат осведомеността и да насърчат демократичните ценности. Общината оперира в условията на една централизирана система и установена управленска култура на общината като администратор. Необходима е демократизация на образователната система. Липсват установени механизми за участие на родителите и общността в управлението на детските заведения.
В отговор ще предложа тази година да въведем програма за насърчаване на участието на родителите в детските градини. И ще завърша с нещо не по-малко важно oсигуряването на качествени кадри.
Вярвам, че стъпка напред е и установеното партньорство с Община Реджо Емилия и възможността да кандидатстваме за европейско финансиране, за да предложим програми за обучение и професионално развитие, както и стимули за привличане и задържане на кадри.
Припомням, че София и Варна подписаха Меморандум за сътрудничество в сферата на образованието с италианската организация Реджо Чилдрън. Основната цел на инициативата е да се обменят успешни практики в сферата на ранното детско образование на международно ниво.
Обсъждаме как можем пилотно да приложим подхода в София. Надяваме се скоро да имаме конкретни предложения за стартиране на пилотен проект в поне една детска градина. Като в момента проучваме възможностите за финансиране и необходимите промени в учебната среда.
Педагогиката на Реджо Емилия поставя детето в центъра на образователния процес и го насърчава да бъде активно в собственото си учене. Тя развива критично мислене, творчество и социални умения, което я прави изключително подходяща за съвременните образователни предизвикателства.
Подписахме меморандум с представители на този подход, защото вярваме, че той може да обогати съществуващите образователни модели в София и да предложи нови перспективи за развитие на детските градини.
Този тип обучение вече се прилага успешно в редица европейски градове, а адаптацията му в България може да бъде важна стъпка към модернизиране на образованието.
Още не сме свършили, скрол надолу
Столичната община може да работи заедно с МОН по няколко ключови направления:
Таня Лий e омъжена за южнокореец и имат дете на 7 години. В момента живеят в България, като в Корея са били близо 5 години. Запознават се чрез общи познати, докато той завършва университет в САЩ, но решава да посети България на връщане за Корея. И така Таня и съпругът ѝ Джегук Лий започват да градят семейството си, създават и бизнес център за обучение по корейски.
Тя, в ролята си на вече бивш учител по английски в няколко детски градини в Южна Корея, ни разказва как минава един ден на децата там, какви са заниманията им, как се справят с технологиите, каква е разликата с нашите градини и още интересни подробности какво е да имаш дете в Южна Корея.
След една година връзка от разстояние, в която той дойде три пъти до България, а аз веднъж отидох до Корея, направихме планове да отида да поживея при него за по-дълго. Там продължих да преподавам английски и да уча корейски, за да мога да си комуникирам с неговите роднини.
Живяхме в град Сууон 3 години. Преподавах частни уроци по домовете, а също така и работих в частна английска детска градина. Така научих много за културата на корейците – как се работи с тях, какви са семействата им, обичаите, навиците, че дори и какви са трудностите, тъй като много си говорихме с майките на децата след уроците. За мен беше изключително интересен този нов свят и с голямо удоволствие оставах след уроците да си бърборим.
След 3 години здрава работа, за да спестим и да се върнем в България, където искахме да отворим наш езиков и културен център, това стана реалност. Центърът се оказа наша обща мечта, която сме имали отпреди да се срещнем. Джей от малък е мечтал да стане професор в университет и е преподавал още от ученическите си години. Това и работеше, докато бяхме в Корея. И така през 2015 г. се преместихме в България, отворихме центъра, междувременно стягахме и дом и вече мислехме за детенце. Минах през много перипетии, свързани със здравето, които си продължават и до ден днешен. Но се чувствам късметлийка, че имаме опцията да ги борим и в България, и в Южна Корея. Тъй като всяко място има своите силни страни. Оттогава често ходим до Корея и оставаме за по-дълги периоди.
Така детето ни имаше възможността да изпробва ясла, детска градина и предучилищна в двете държави.
Със съпруга ми си изградихме собствен свят, който съчетава различни култури, езици и преживявания – не само за нас, но и за нашето дете. Вярваме, че светът трябва да бъде място без езикови бариери, където общуването да ни сближава, а не да ни разделя.
В корейските детски градини – тази, в която работих, и също многото, които детето ми посещаваше, докато живеехме там, общо пет в различни градове – поведението на персонала е много различно. Не само възпитатели, а абсолютно всички – от директор до готвач или хигиенист – винаги говорят много мелодично и с усмивка на децата. Променят си и тона, и изражението автоматично, когато говорят с децата. Това е културна особеност, тъй като виждам, че и майките така говорят на малките си деца.
Няма го изискванете децата да са самостоятелни и концепцията „не се лигави“ не съществува изобщо.
Имахме късмета в България да попаднем на невероятен екип в общинска градина, така че и тук нямаме лош опит с грубо държание към децата. Но съм чувала много разкази от други хора за други градини и по това сравнявам.
Корейските детски градини са два типа. Единият – ориниджиб – е по-насочен към играта и олекотената програма на занимания. Докато другият вид – ючиуон – е насочен към ученето – букви, четене, писане, начална математика. На 3 години родителите могат да изберат къде да пратят детето си спрямо техните желания. Ориниджиб е от 0 до 5 г., а ючиуон от 3 до 5 г. Ючиуон е по-строга градина, с академична обстановка. И възпитателите се държат по-взискателно към децата. Смятам, че ючиуон се доближава до нашата предучилищна, макар че в България много зависи от самите педагози.
Още една голяма разлика е, че децата ги води и връща автобус. Всяка градина е длъжна да има превоз, който да събира децата, освен ако родителите не искат сами да ги карат или водят. Това са малки жълти автобуси и те идват до всяка градина. Автобусчето връща децата към 16:00 – 16:30. Ако родителя иска детето да стои до по-късно, 18:00 – 19:00, тогава трябва сам да си го вземе. Ориниджиб по-принцип има по-дълго работно време и се предпочита от родители, които работят на пълен работен ден.
Последната разлика се отнася за частните английски градини, където работих и аз. Наемат се чужденци, които добре владеят езика. Защото много се държи децата да говорят правилно, без акцент и без грешки, с нюансите на нейтив спикърите. Смятам, че това липсва в България.
Имали са и готвене, рисуване, изрязване, лепене, песнички, танци или друга двигателна активност, има опция за уроци по английски, има и време навън. Синът ми Дамин ходеше в градина сред природата.Там ги извеждаха всеки ден на различно пътешествие с автобусче сред природата – в гората, в парка, до близката планина. Тематиката на градината зависи от директора. Бил е и в градина, където директорът не харесваше извеждането навън и главно стояха на затворено.
Още една разлика е, че във всички градини учителите ползват апликация, в която всеки ден пускат снимки какво са яли децата, колко са изяли и какви дейности са имали. Всеки ден описват как е било детето физически и емоционално, какъв е прогресът му, и ако има нещо, на което трябва да се обърне внимание. Там винаги родителите имат връзка с учителите и могат да обсъдят как е детето.
Още нещо, което много ми харесва, задължително по закон имат камери във всички детски градини и учебни заведения във всяка стая и на всеки ъгъл. Ако има някаква ситуация, родителите могат да изискат да видят запис. Тези записи могат да се ползват в съда като доказателство.
Различното е, че там децата си носят приборите от вкъщи – вилица, лъжица и купички, а учителите им сервират и отсервират, като се спазват пропорциите и се насърчават децата да хапват от всички типове храни и нутриенти – протеини, въглехидрати, мазнини. Готви се на място и храната винаги е топла. По-големите деца сами си изплакват съдовете и помагат с почистването в стаята.
Учат ги на рециклиране, отговорност към природата, градинарство, готвене, обноски – правилно поздравяване с учтивата форма, поклон, казване на довиждане, приемане на вещи с две ръце, ако са подадени от възрастен, йерархия; нива на учтивост в езика, грижа за по-малките от тях и слушане на по-големите, да не се пипат чужди вещи, да не се проявява агресия.
@tania.jay.damin Културата на хранене в #училища и #детски #градини в #Южна #Корея #southkorea #한국 #public #everyone #original #fyp #въпроси @koreanbulgarianfamily ♬ original sound - Tania.Jay.Damin
Телевизори има почти във всички градини и понякога им пускаха детски. Беше, общо взето, по решение на директора и учителите. Много корейци дават телефони на децата си от много малки, дори повече от нас в България. И там, както и тук, има деца с неограничено екранно време, но има и такива с ограничено или без екранно време. Повечето обаче имат някакво екранно време.
Мисля, че до 1. клас няма дете, което да не знае как да борави с таблет или телефон.
Обикновено на годинка записват децата, тъй като толкова е майчинството в Южна Корея. Вече все по-рядко има майки, които остават вкъщи с децата до по-късна възраст. Първо, доходът не е достатъчен и жените работят наравно с мъжете. Но за жените е по-трудно да запазят работата си, след като имат дете, затова някои се връщат дори по-скоро.
Да, казват се джориуон и са много популярни. Майките, след като родят, остават в тези центрове с бебета си. Има и много скъпи, но има и на прилични цени. Почти се смятат за задължителни, защото със забързания живот далече от роднините няма много кой да помага на новата майка. Те разчитат на тези центрове, за да се възстановят и да се научат как да правят всичко с бебето. Като училище за нови майки. Има лекции и демонстрации, в които можеш да се включиш, може и персоналът на центъра да се грижи за бебето ти. Има меню за възстановяване, масажи, терапии, групови дейности, като all inclusive хотел. Повечето жени си го предвиждат в бюджета, тъй като има пари, отпускани от държавата за раждането.
Още не сме свършили, скрол надолу
А с карта, пак от държавата, изследванията и проследяването на цялата бременност са безплатни.
Този текст може да приключи с едно бързо “Зле” като отговор и да ходим да правим каквото трябва да правим, защото постоянно има да се вършат неща. Но докато продължаваме да заобикаляме проблема с кратки, неангажиращи констатации и коментари, нищо няма да се промени.
Всички знаем, че липсата на места в детските градини и ясли се отразява сериозно на живота на майките, но как точно и до каква степен разбираме за първи път от ново социологическо изследване с автор Леа Вайсова.
В проучването вземат участие 300 жени, които са майки на едно или повече деца до 6-годишна възраст и искат да запишат тъкмо тези едно или повече деца в детско заведение в София, но поради липса на места не могат да го направят.
Този първи анализ е направен с данни от жени от София, тъй като в столицата проблемът е по-задълбочен, но подобна тенденция се наблюдава и в други големи градове в страната.
Социалното проучване засяга жените, защото се доказва, че предимно те са тези, които остават вкъщи, за да се грижат за децата. Истината е обаче, че тази липса на места засяга цялото семейство.
Целият доклад може да бъде разгледан на страницата на организация Левфем. Тук ще обобщим някои от резултатите в него.
Основната група са жени на между 30 и 40 години. Половината от тях са омъжени и още 42% от респондентите живеят в съжителство без брак. Т.е. говорим за наличие на партньор в голямата част от тези семейства.
Над 70% са на безсрочен трудов договор. Малко над 50% определят месечния доход на домакинството си в размер между 1000 и 3000 лв. От всички запитани жени 59% са се сблъсквали с проблема “кандидатствало, но неприето дете”.
За 20% периодът на безуспешно кандидатстване е над 2 години. А за 7% - и над 3 години.
Как се справят жените с това?
Картината в семействата с едно дете до 6 години е следната:
Над 50% удължават майчинството си през втората година. 38% са принудени да използват натрупания годишен отпуск, за да се грижат за детето вкъщи. Близо 13% са загубили работата си, а 7% дори не мога да си намерят работа. 16% са преминали на почасово/гъвкаво работно време.
Това доста се задълбочава при семействата с две деца до 6 години.
Процентът на жените, удължаващи майчинството си, тук е над 62, а тези, които преминават на гъвкаво работно време са над 30%.
Близо 87% от жените с едно дете се грижат сами за него, а при жените с две деца това е 100%.
Всекидневните затруднения, които жените посочват в изследването, са изключително показателни.
31% свидетелстват за финансови затруднения. Над 21% казват, че нямат възможност да работят. Умората и липсата на време е нещо, което споменават над 15% от жените с едно дете и 60% от жените с две деца с малка възрастова разлика.
Резултатите от изследването вероятно не са изненадващи, но са важни, защото хипотезите вече имат някакво фактологическо измерение.
Когато майката желае да работи, но не може да се върне на работа, защото трябва да се грижи за децата вкъщи, тя се деквалифицира и става финансово зависима от партньора си. Това засилва по неестествен начин патриархалната структура на семейството, в което по принуда се приема, че майката готви, чисти и гледа деца, а бащата изкарва пари. Защото в този период майката няма как да осигури доход.
Ако жената все пак е на работа, то тя често преминава на гъвкаво работно време, което пък влияе на работния ѝ стаж. Всичко това води до т. нар. феминизирана бедност - жените имат по-малко доходи и по-ниски пенсии в бъдеще.
По този начин се задълбочава и разликата в заплащането между мъжете и жените. При мъже и жени до 25-годишна възраст то е едва 6%, т.е. стартът е горе-долу равен. Но когато жената влезе в семейство и започне да се грижи за деца, тази разлика става 17% (информацията е на Виолета Иванова от КНСБ). И накрая излиза, че когато жените са в най-активната си икономическа възраст, понасят най-много щети.
Щети понася и икономиката на страната, защото огромна група трудоспособни и квалифицирани хора не могат да участват на трудовия пазар.
Основният извод от изследването, посочен от авторите, е, че липсата на места в общинските ясли и детски градини обострят социално-икономически неравенства, както и неравенствата между мъже и жени. Домакинствата, които не могат финансово да си позволят частна услуга, компенсират с нископлатен и/или безплатен грижовен труд, извършван от жените, които се декласират и прекомерно натоварват.
След официалното представянето на изследването, което беше на 12 май - в деня на най-голямото класиране за детски градини и ясли, имаше обсъждане с експерти в различни области какви биха могли да са решенията на проблема. В обсъждането взеха участие Виолета Иванова (зам. директор на ИССИ на КНСБ); Надежда Дерменджиева (изпълнителен директор на Български фонд за жените) и Пламена Николова (директор „Политики за децата“, Национална мрежа за децата).
Всички се обединиха около извода, че е необходимо държавните, общинските и частните структури да работят в партньорство.
Некласираните деца са толкова много, че какъвто и строеж на градини да се предприеме, той сам по себе си няма да е достатъчен. Затова трябва да се помисли и за още възможности за откриване на места, освен реалното строителство, което е доста бавно предвид намирането на подходящи терени, вкарването на планове и пр.
Детските кътове или т.нар. корпоративни детски градини като вид публично-частно партньорство са възможна алтернатива. Легализирането и регулирането на съществуването на родителските кооперативи също е още една възможност. Подобряване и актуализиране според нуждите хората на някои социални програми като "Родители в заетост" също би могло да е работещ вариант за някои семейства.
Ако за детето няма място в желаната детска градина в района по местоживеене, в София и големите градове за равностойно ще се смята алтернативно място в същия административен район по настоящия адрес на детето, съобщават от МОН.
Това ще бъде възможно с решение на кмета. Ако общината не предложи такова място, държавата ще дължи компенсация. Целта е родителите да не водят децата си в детски градини, отдалечени на десетки километри от дома им.
Това предвиждат промени в Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места. Документът е публикуван за обществено обсъждане до 2 септември т.г.
Освен това Министерството на образованието и науката разширява кръга на специалистите, които имат право да се грижат за обучението на децата, останали извън държавните и общински детски градини.
Държавата ще компенсира разходите на родителите за образователни услуги, ако имат договор не само с дипломирани педагози, но и със студенти в последна година от обучението си по педагогически специалности. За такива се смятат „Предучилищна педагогика“, „Предучилищна педагогика и чужд език“ и „Предучилищна и начална училищна педагогика“ от професионално направление „Педагогика“ от област на висшето образование „Педагогика, педагогически науки“.
Заявлението за придобиване на право на компенсация ще може да се подава или веднъж годишно до 5 ноември, или до 5-о число всеки месец от декември до юли. Сега се подава само веднъж в началото на учебната година.
Намаляват се документите, необходими за изплащане на компенсациите. Договорът за обучение или за отглеждане и обучение се прилага само към първото искане за изплащане, а за следващите периоди – само ако са настъпили промени.
Съгласно Закона за предучилищно и училищно образование право на компенсация имат родители на деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас, които не са приети в детска градина за съответната учебна година поради липса на места.
Ако промените в наредбата бъдат приети, повече деца без места в държавните и общински детски градини ще получат компенсации. По този начин няма да се стига до критични ситуации като тази в София от преди няколко месеца. Тогава хиляди деца не бяха приети, но по сега действащите правила родителите им нямат право на компенсации.
Всички деца във всяка общинска и държавна детска градина и училище трябва да прекарват поне два часа навън. Това време за игра на открито е подсигурено от промените в Наредба №5, за които пише detskitegradini.com.
Тези два астрономически часа на открито ще са задължителни за всички деца в целодневна организация. При децатам посещаващи градина или училище полудневно, е определен минимум един час.
В наредбата пише, че излизането на децата трябва да е подсигурено всеки ден, когато климатичните условия го позволяват. Надяваме се да не се появят рязко урагани и пясъчни бури и децата да имат възможност действително да прекарват време навън. Защото в момента на много места то е твърде ограничено. И през топлите месеци се случва да стоят по цял ден в сградата, без да ги извеждат.
В промените в наредбата, въведени още в края на 2020 г., се въвежда и адаптационен период с присъствие на родителя в началото. Продължителността на родителското присъствие и дейностите, в които може да участва, ще се определят предварително в разговор с учителите.
Искрено съчувствам на всички родители, чиито деца ОТНОВО или за сефте не се класират в напрегнатата надпревара за държавна ясла или градина. Съвършено искрено го казвам.
Аз например не знам къде щях да бъда, ако моето дете не беше извадило късмета да влезе и в ясла, и в градина. Сигурно щях да съм под някой мост и да се храня с луковици. Как работят майките, чиито деца не се класират? Как живеят?
Аз ще ви кажа – работят на три места, за да могат да изкарат достатъчно пари, с които да платят частната детска градина. Тая градина например струва 750 лева ЗА ЕДНОТО ДЕТЕ. Понякога обаче децата са две и съответно и двете ходят на частна детска градина, за да може тая майка да работи още повече.
Така че тия деца да се развият удовлетворително, да различават катерица от жълъд и да могат да кажат стихотворение за майката на 8 март. Това остава горе-долу единствената утеха на тая майка, на която междувременно почва да ѝ пада косата от стрес и изтощение.
В същото това време идва и локдаун и всички си оставаме с децата вкъщи, но някои родители ПРОДЪЛЖАВАТ да плащат такси в почти пълен размер, за да не се губи мястото на детето в частната детска градина.
И когато дойде пролет и отворят СКЪПОЦЕННАТА система за кандидатстване, пълна с бъгове и направена като с краката на някой програмист, тия родители ПАК кандидатстват, въпреки че знаят, че нямат шанс детето им да влезе в държавна детска градина. Ама надеждата нали умирала последна и така.
И всичко това се развива на фона на: 1 милиард лева, раздадени на 8 фирми, безпрецедентни скандали и разкрития за корупция и изнудване, неграмотни и нагли хора, назначени на сладки позиции, които признават, че не са си мръднали пръста в тази най-сладка работа, на фона на асфалти, магистрали, укрепления, мостове, тежки погледи, включвания от резиденции, джипове, джетове и частни плажове.
Та на фона на всичко това и още много, някак си не можаха да се изпонастроят 10 детски градини с ясли за толкова години в София. Но пък можА да се осере целият град с психеделични плочки, с пластмасови чешми и бетонни пейки, с малоумни проекти за площади и фонтани, с грозни и селски бордюри и всякакви други провинциални и некадърно изпълнени приумици.
Но няма десет скапани сгради в града, в които да се направи ремонт и да се ПОКАНЯТ тия родители и тия деца да се запишат там.
Някой снощи каза, че да ти се класира детето за държавна детска градина наподобява радостта от това да влезе в Харвард. Или ХарвАрд, както разбрах, че го наричал Йордан Цонев тая сутрин по телевизора. И сигурно е така. За други обаче няма Харвард, няма и детска градина „Юначе“.
Снощи 10 000 родители са получили благата вест, че детето им не е класирано. Но те не трябва да страдат – това просто означава, че ще имат уникалната възможност още една година да се разхождат по цял ден във великолепната градска среда.
Да се спъват в счупени бордюри, да пият вода (ако имат късмет) от грозните пластмасови чучури на чешмата в Борисовата градина и да се чудят къде да се изпикаят. Защото в тоя град има три или четири градски тоалетни, които стават за нещо, КОГАТО РАБОТЯТ. Цената на четири от модерните тоалетни беше 450 000 лева.
Но то не може и детски градини, и кенефи, и плочки. Ще чакате да му дойде времето на всичко, да се изпонакраде, да се изпонаплатят заплати по хиляди левове, да се изпоназначат на важни позиции дъщери на шлосери и заварчици от Мадан*, и едва тогава може да дойде времето на детските градини.
А сега стискам палци поне да си получите ваучерите за това, че децата ви не са класирани. Така и не разбрах какви са условията за това и сигурно държавата безмилостно ще се опита да не се раздели с тия пари, но вие не се отказвайте и си ги търсете до дупка. И догодина пак пробвайте да се преборите с калпавата система** за кандидатстване и междувременно не забравяйте, че е добре и да гласувате на 11 юли, а след това и на местните избори. Друг начин няма.
И едно допълнение, което стана наложително след някои коментари:
1. Няма ли баби да ги гледат тия деца, какво реват всички родители? Не, представете си, понякога няма баби – починали са или пък още работят. ИЛИ ИМАТ СОБСТВЕН ЖИВОТ. ОАО! Бабата на детето не е детегледачка по подразбиране и тоя социалистически манталитет е добре да си остане в миналото. Частните случаи на гледане на дете от баба, която няма друга работа в продължение на 6 години, е именно това – частен случай. Общият нито е такъв, нито е редно да бъде такъв.
2. Майките ревяли, че искат детски, защото не им се занимава да си гледат децата. НЕ, ревем, защото искаме да работим, а тия деца да се развиват в съответстващата им среда – с връстници и групови правила.
*Баща на Десислава Трифонова (бившата шефка на БАИ) е съдия (!!!) Цветанчо Трифонов. Той се прочу с факта, че НЯМА НИТО ЕДИН ДЕН ОПИТ КАТО РЕДОВИ МАГИСТРАТ, а бе избран от Висшия съдебен съвет за нови пет години начело на Районния съд в Козлодуй през 2015 г. От атестацията на съдия Цветанчо Трифонов става ясно още нещо по-любопитно. Дипломата му по „Право“ от Софийския университет е издадена на 5 април 1992 г., четири месеца СЛЕД КАТО той вече е бил назначен за шеф на съда в Кнежа. ПРЕДИ ДА СТАНЕ СЪДЕБЕН ШЕФ, ТОЙ Е РАБОТИЛ 5 МЕСЕЦА КАТО ПОДЗЕМЕН ШЛОСЕР В МАДАН И ОЩЕ 11 ГОДИНИ КАТО ЕЛЕКТРОТЕХНИК В КНЕЖА.
**Ако някой, разработвал системата за кандидатстване в ясла, детска градина и училище, чете това, да си запише – включете в кода на тая най-вълшебна страница да СЕ МАРКИРА В ЧЕРВЕНО ПОЛЕТО, КОЕТО НЕ Е ПОПЪЛНЕНО ВЯРНО ИЛИ НЕЩО Е ПРОПУСНАТО. Така двайсет хиляди родители няма да ровчат като лалугери и да се ЧУДЯТ къде и дали нещо е пропуснато, запазено ли е от тая система, или не е. Във всеки най-скапан сайт при регистрация грешните неща се отбелязват в червено, само в нашия всичко, по стара българска традиция, е направено максимално неудобно.
"Вчера с много експерти коментирахме какво трябва да се случи занапред. Най-високо натрупване на мнения има за връщане на учениците от 12-ти април в училище. Децата ще се върнат в детските градини и яслите на 5-ти април", каза на брифинг министърът на здравеопазването Костадин Ангелов, цитиран от dnews.bg.
Ето още кои мерки остават и кои ще отпаднат след 31 март:
Моловете и големите магазини няма да бъдат отворени от 1 април. Обмисля се отваряне на ресторантите само с открити градини. Нощните заведения остават затворени.
„От 1 април театрите ще работят на 30% капацитет. Моловете няма да бъдат отворени от 1 април, както и големите магазини. Изключение ще се направи за тези, които могат да осигурят пространства на открито. За ресторантите най-голяма подкрепа се събира експертното становище, че ще бъдат отворени само тези, които имат открити площи - градини. Нощните заведения остават затворени“, заяви здравният министър.
"От 1-ви има предложение фитнесите да работят при 30 процента капацитет. Най-вероятно това ще бъде факт в заповед, която ще издам. Засега не предвиждаме мероприятия на закрито да се провеждат до края на април", посочи Ангелов.
Предвижда се учениците от 5-и до 12-и клас да се върнат в училищата от 12 април. Заедно с министъра на образованието ще бъде изготвен график, по които да се случи това. Детските градини ще могат да заработят от 5 април.
До 12 април ще остане настоящата форма на присъствено обучение в университетите - само за специалностите, които са отбелязани в заповедта към момента, стана ясно още на брифинга.
На национално ниво броят на хоспитализациите намалява. Надяваме се, че се намираме на най-високата точка на третата вълна, обяви още проф. Ангелов.
У нас тази сутрин пристигнаха 51600 дози от ваксината срещу COVID-19 на „Модерна“. От склада на „Бул Био-НЦЗПБ“ ваксините ще бъдат разпределени към регионалните здравни инспекции в страната.
Ситуацията в страната за последните 2-3 седмици е следната - продължават да се увеличават случаите на пациентите, които постъпват в лечебни заведения, както и на положителните проби за К-19. Всичко това ни мотивира да предприемем ограничителни мерки за цялата страна, които да бъдат въведени от понеделник и да бъдат с продължителност 10 дни.
Това каза министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, цитиран от dnews.bg, в началото на редовния брифинг за актуалната епидемична обстановка и въведените противоепидемични мерки в страната.
Мерките, които ще бъдат в сила 10 дни, считано от 22 март, са следните:
По отношение на заболеваемостта последните данни са 551 на 100 000 души, това е средната стойност за страната. В сравнение с миналата седмица има нарастване с 40%, а на базата на две седмици - нарастване с 94%.
По отношение на смъртността има стръмно покачване на кривата. За една седмица се е покачила с 46 %, а на база на две седмици - със 124%.
Това ни слага на трето място в света по интензивност на нарастване на смъртните случаи и сме след Чехия и Унгария. Това са данни от един специализиран сайт към „Ню Йорк Таймс“ за Изследване на пандемията като динамика. Там сме и на седмо място в света по нарастване на случаите регистрирани на ден. Това каза председателят на Националния оперативен щаб и началник на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски.
"България с нищо не е изключение от ситуацията с коронавируса. Вълната на британския вариант обхвана целия континент", коментира доц. Кунчев.
