Свобода на изследване и изразяване. Учене чрез активна игра, базирана на интреса на всяко дете. Педагогика, в която децата са активни участници в своето собствено обучение и диктуват правилата. Как е възможно това на практика? Ще направим виртуална обиколка на детска ясла в провинция „Реджо Емилия“. А с Фондация Калейдоскоп ще коментираме подходът Реджо Емилия. Как се преподава на практика и какви са предимствата му. Организацията свързва България с Reggio Children – Loris Malaguzzi Center, Италия – една от значимите обучителни организации за качествено и включващо ранно образование.
Историята на подхода Реджо Емилия започва в Италия. И е тясно свързана с духа на възстановяване на региона след Втората световна война. През 1946 г., скоро след края на войната, местните хора решават да изградят наново живота си от руините. И тук идват идеята и стремежът за по-добри условия и образование за новите поколения. Тази инициатива е водена от Лорис Малагуци, италиански педагог и психолог.
Група жени, които по време на войната участвали в антифашистката съпротива, се събират и обединяват усилия с Малагуци. Те създават детска градина, финансирана със собствени средства и с материали от разрушени сгради. И полагат основата на един от най-успешните методи за ранно детско образование в света според редица организации и институции. Днес подходът Реджо Емилия присъства в повече от 140 държави на шестте континента.
„Детето е направено от сто. Сто начина да мисли, играе и говори“
Всеки метод на преподаване се различава по своите специфики. При Монтесори на преден план е свободата. Валдорфската педагогика се фокусира върху личностното развитие. При подхода Реджо Емилия децата са активни участници във всички процеси на развитие и учене. Те мислят и се изразяват, изследват и опознават света през т.нар. „100 езика“, които учителите трябва неизменно да преподават. Разбира се, метафорично, това означава богатството на изразни средства и творческите възможности на детето, които традиционните образователни системи често ограничават.
„Вместо задължителните теми и ситуации, в подхода използват отворена рамка за проектно учене. Чрез нея се очаква децата и учителите да се задълбочават в теми на изследване, произтичащи от директната им среда и култура. Така ученето никога не е константа — то се ражда и расте в живото общуване. Това означава, от една страна, че учителите се учат да ценят и работят с индивидуалното, а не с идеята за еднаквост. От друга страна, много важен принцип е, че ученето неминуемо е зависимо от качеството на общуване с децата. Например от изобилието на провокации в средата. Както и от наличието на различни стратегии за изследване или от самите нива на участие, които ще направим достъпни за децата“, казва Нора Гавазова, председател на Фондация Калейдоскоп.
Още не сме свършили, скрол надолу
Виртуална разходка в Детска ясла "Ириде", Гуастала, в провинция Реджо Емилия
Детска ясла „Ириде“ (0 – 3 г.) предизвика интерес в нас заради иновативния си дизайн, събуждащ сетивата на малки и големи. Формата, интериорът, организацията, изборът на материали и всички сетивни възприятия, свързани със светлината, цветовете, звуците и тактилните усещания, са проектирани, така че да се обърне внимание на педагогическите и образователните нужди, свързани с израстването на детето. Най-елементарното, но същевременно гениално решение – стените играят ролята на пързалки. Има френски тип прозорци, много простор и изглед към градината, което позволява на децата да бъдат малки наблюдатели и изследователи на света около тях.
Цялата конструкция на сградата е планирана да буди любопитство в децата. Дори зоните на свързване между помещенията са проектирани с цел игра. Например по маршрута от стая в стая има разширения, игрални зони, ниши, където децата могат да си взаимодействат.
„В подхода наричат детската ясла или градина „третият учител“. Всички пространства, от класната стая до градските и извънградските, са част от обучението.
Знанието се добива не от учебниците, а чрез преживявания в града, в ежедневните взаимодействия, които формират основите на разбирането на детето за света“, обяснява Нора Гавазова.
Тя ни разказва, че всяка детска градина, която преподава по метода Реджо Емилия, носи своя идентичност и организационна структура. Но това, което би трябвало да е общо, е правото на избор и участие, предлагането на богата образователна среда и 100-те езика. Има и проекти, отворени към интересите на децата и учителите. И не на последно място – поддържането на по-широки връзки към общността, селото или града.
Учителят – наблюдател и слушател
„Учителят, също като децата, е изследовател. Той се вслушва, учи, расте в общуването си с групата и чрез различните взаимодействия, които средата предлага. Освен това, учителят създава културата на учене още в детската градина. Видима и достъпна отвъд стените на институцията“, допълва Нора. И не преподава по норми, учебно съдържание, планове, педагогически ситуации, напротив. Адаптира учебната програма в движение въз основа на наблюденията си и нуждите на децата. Променя средата, инструментите и дейностите според интересите им.
Българското образование по калъп
На въпроса ни може ли да променим нашето образование, да изглежда поне малко като това, Нора Гавазова отговоря: „Крайно спешно е да осъзнаем абсурдността на самата идея, че в 21. век все още можем да поддържаме държавно образование по калъп.
Тази поточна линия, на която качваме всички деца, за да получат едно и също в еднакъв темп, е нереалистична и тромава. Но най-вече – ужасно вредна.
„Тя дърпа назад не само децата ни, но и нас, родителите, както и цялата държава. Защото поточната линия в образование не изгражда умения, а пасивност. Не обслужва стремежа към отговорност и учене през целия живот, от който зависим, включително в икономическо отношение. Напротив, прави точно обратното — поддържа живи насилнически модели на подчинение и послушание, които трябва да оставим в миналото. Така че нуждата, според мен, далеч не започва с промени в програмите или даже с реорганизацията на съществуващите ясли и градини. Не и преди самата система да бъде освободена от дълбокия министерски плен, в който е попаднала при социализма, и така и не сме я измъкнали от там“.
Да се предефинира образованието на най-малките деца като споделена отговорност на равноправни участници в процеса, предлага Гавазова и допълва: „Демократичната държава може да прогресира само при децентрализирана и плуралистична организация, където ключови решения в името на децата могат да се вземат бързо и лесно от местната власт и общности. Общините са близо до децата и трябва да работят заедно с родителите.“
