Извеждат ли достатъчно децата навън в яслите и градините? Има ли стандарти за това? Спазват ли се? А струва ли ви се нормално едно тригодишно да стои от 8 до 10 часа между четири стени? Да разръчкаме тази буца, заседнала в българското образование. И да помислим как можем да променим това.
Беше октомври, 10-ти, 11:15. Минавам случайно покрай две детски градини в голям столичен квартал, отивайки към магазина. Не, не съм ги следяла умишлено като таен агент на ЦРУ. Пустош. Празен двор. Телефонът показваше 20 градуса. Наистина необичайно топло време, но си бях направила даже и скрийншот. Бях по тениска. Описвам ви така подробно обстановката, както съм я запомнила, за да прецените подходящо ли е децата да са навън по това време. Но за съжаление, това е само един от многото пъти, в който деца в двора на градината няма. А времето навън е прекрасно.
Ако членувате в една от най-големите групи за детски ясли и градини във Facebook и още една – за образование, ще научите много интересни факти за тези институции. Често срещам благодарности към адекватността на персонала в градините, на които им се налага да се справят сами с 25–30 деца, и в сивито им трябва да пише „успешно влизащи в ролята и на звероукротители в зоопарк“. Към учителите също, към директорите.
Преобладават жалбите и оплакванията под формата на осъдителни анонимни коментари. От тежестта на домашните работи на учениците, гадната храна в ученическия стол, липсата на плавна адаптация в яслите, неефективни учителски практики, безумни искания за 1000 различни хартиени бележки и множество още оплаквания от родители. И към детските градини, и училищата. Списъкът наистина е дълъг.
Но сте в този текст за едно специфично оплакване - (не)излизането навън на малките деца
Явление, характерно предимно за детските ясли и градини. Имам наблюдения, че в училище поне успяват да ги изведат в двора в големите междучасия (малките ученици 1–4 клас). Имат часове по физическо на двора. Както и има практика за повече класни стаи на открито. Надявам се поне тук да има повече инициатива от учителите за излизане навън, когато е възможно.
Родителите негодуват:
- В София само чакат да има сняг и са под ключ в сградите. Като затворници.
- В градината ни персоналът каза, че ако е под 10 градуса, няма да излизат. Казах, че в предишната градина всеки ден са излизали, и ми отговориха с клатене на глава „В частна е бил, нали?“ Казах „Да“ и ми затвориха вратата пред носа.
- На родителска среща от учители и директор съобщиха, че за неопределен период от време, децата няма да излизат на двора, нито сутрин, нито следобед. Заради липса на персонал.
Пролет пукна
Децата в някои общински ясли и градини прекарват месеци, без да излязат навън. Настъпи ли есен, зима и лято, сякаш тези институции минават към системата 10:4 – 10 часа между 4 стени. Да кажем, че няколко седмици през пролетта може да видим децата навън, сумарно за час на ден. Явно тогава има перфектни условия за извеждане навън? Не духа от северозапад умерен вятър, който да доведе със себе си циклон. А в останалите сезони тенденция ли е децата да са по цял ден вътре?
Ще кажат някои: „Има си закон, има си програма, то не е ей така, каквото всеки родител иска – да се прави“.
Наредба задължава децата да са навън
Според Наредба 26 и 3 (за дейността в яслите и градините) с промени от 16.07.2022 г. „децата прекарват на открито минимум по два часа на ден освен при лоши метеорологични условия (дъжд, силен снеговалеж, силен вятър, екстремални стойности на температурата на атмосферния въздух през студения и топлия период на годината или друга метеорологична обстановка, застрашаваща здравето и живота на децата) и/или влошено качество на атмосферния въздух“.
Тук ще забележите, че няма упоменати градуси. А само метеорологични условия. И ще отворя една скоба - при превишение на допустимите нива на фини прахови частици общините отправят ПРЕПОРЪКА към училищата и детските градини да намалят физическата активност на открито. А не ги задължават да държат децата вътре.
Повечето родители и преподаватели са съгласни, че играта на открито е естествена и критична част от здравословното развитие на детето. Стотици научни изследвания доказват, че чрез свободно избрани дейности за игра на открито децата научават много умения, включително социална компетентност, решаване на проблеми, творческо мислене и умения за безопасност. Когато играят на открито, израстват не само емоционално, но и академично. Те развиват преценка за околната среда, участват в игри с въображение, развиват инициатива и придобиват разбиране за основни понятия като изследване на свойствата на обектите и как да използват прости инструменти за постигане на задача. Но според чиновниците това не е структурирана дейност и не е записана изрично в програмата на Държавните образователни стандарти (ДОС). А трябва.
Липсата на персонал
Темата е „дъвкана“ много – от директори, учители и родители. И винаги се стига до един извод. Проблемът: как един учител (в часовете без помощник-учител) да облече и изведе 20–25 деца, да ги прибере и да успее да преподаде материала за деня!?
Ах, зимата....
юИма и родители, които не са съгласни децата им да играят в двора на детската градина през зимата, „за да не изстинат“. Но кое е по-вредно – да изстине детето или да хване грип или вирус!? Стоенето вътре (понякога над 8 часа на ден, за съжаление), от своя страна, подпомога циркулацията на микроби и бактерии и е много по-вредна за детето, отколкото играта навън, категорични са множество педиатри.
Добрите примери
Учители еднорози ги наричам аз. Ще разберете защо в следващите редове. Има ги, съществуват. Учители, които искат най-доброто за децата и се борят за това. Въпреки системата. Въпреки ПРОГРАМАТА.
Учителка, от пловдивска детска градина, пожелала да остане анонимна, споделя за Майко Мила как успява да извежда децата сутрин и следобед през цялата година. Ежедневно при това, когато метеорологичните условия го позволяват.
„Детската градина има дневен режим, включващ времето за приемането на децата, задължителните образователни ситуации по ДОС и, разбира се, свободното време за игри навън. Времето за излизане често се случва да е след 11:00 часа, когато изпълним работата по учебната програма“.
Например в седмицата 6 – 10 януари 2025 г. децата в тази детска градина в Пловдив са извеждани всеки ден сутрин и следобед. „Когато децата са облечени с подходящи за сезона дрехи, шапки и ръкавици, ги извеждаме да играят на воля в снега. Или в предходния ден предупреждаваме родителите да ги облекат подходящо. Помагаме на всички деца да се облекат и това не е проблем – отговарям за себе си – иначе защо бих избрала тази професия!? Ние като учители, освен че подпомагаме децата в тяхната социализация, ги подкрепяме, за да се научат да се справят самостоятелно в ежедневните дейности на самообслужване“, допълва учителката.
На въпроса дали родителите са съгласни децата им да излизат ежедневно независимо от сезона, учителката казва, че ако се допитват до всеки родител, ще чуят разнопосочни мнения. Затова се придържат към законовите разпоредби и се стремят към доброто на децата, които са им поверени, защото именно децата са най-важни. „Изключително съм против това учителите да търсят лесното и да не предпочитат закалителната игра навън“, допълва още педагогът.
Относно дали излизането пречи на обучителния процес, тя отговоря, че времето е достатъчно за всички дейности. И още нещо, немислимо е според нея децата да са над 10 часа затворени в една стая.
Една учителка в Англия иска да промени концепцията за учене
Джема Голдънбърг, учителка и бивш помощник-директор, напуска работата си като помощник-директор в училище в Англия, за да направи докторантура в областта на въздействието на престоя на открито върху стреса, вниманието и саморегулираното поведение на децата.
С надеждата, че би могла да промени мнението, че „истинското учене“ трябва да се случва навън.
„Прекарах много години в преподаване в начални училища в Лондон и почти цялото това време прекарах вътре в класната стая. Никога не ми е изглеждало естествено да държим малките деца затворени през по-голямата част от деня. Никой от нас не е създаден да седи цял ден на едно място. Нашите мозъци и тела са еволюирали на открито сред природата“, допълва тя.
Излизането навън подобрява концентрацията
Колкото повече време децата в предучилищна възраст прекарват на открито, толкова по-добре се концентрират върху ученето в бъдеще, категорична е Джема Голдънбърг. Децата, които прекарват повече време в игри навън, са по-малко склонни да се показват признаци на понижено внимание и повишена хиперактивност, дори години по-късно (бел. р. проучване Ulset et al, 2017). Други учени са доказали, че след като децата са играли или учили на открито, те са по-концентрирани към учебния процес (Lundy and Smith, 2020; Kuo et al, 2018). Учителката цитира голям брой изследвания, които също доказват, че времето навън сред природата намалява стреса. Сърдечната честота, кръвното налягане и нивата на хормоните на стреса са по-ниски, когато хората са в естествена среда.
Дали някой български учител или директор няма да тръгне по нейния път? Много се надяваме. Защото е време да разръчкаме тази ПРОГРАМА.
Още не сме свършили, скрол надолу
Нестуктурираната игра просто липсва в ПРОГРАМАТА
Анна А. Шиндарова, блогър в ПроСтранство, родител на две деца, в градинска и училищна възраст, завършила филология и педагогика, даде гласност на още един проблем. Липсата на свободната игра в детската градина (била тя на открито или на закрито).
„Именно времето, прекарано в свободна игра, предсказва по-късно уменията за саморегулация. Чрез играта децата учат, експериментират, развиват въображението си. Чрез играта взаимодействат социално и общуват най-пълноценно. Чрез играта порастват. Но не дирижираната, а именно свободната игра – с клечки и шишарки, гоненицата и криеницата, строежите на крепости, дори ролевата игра на коте и стопанка или бебе с майка.
В дните с театри или повече допълнителни дейности това време намалява и преди обяд буквално не остава такова. Гимнастика, закуска, занимание с тетрадки, плод, дейност английски, дейност приложни, обяд. Междувременно минаване през тоалетна и миене на ръце на 25–30 деца. Следобед – сън, обличане, закуска, ново занимание с тетрадките, още една допълнителна дейност. И времето за игра идва след 17:00. Да, не мога да обвиня госпожите, че понякога не успяват да изведат децата в свободния промеждутък от 30-тина минути. И аз не бих успяла. Ако го направят, то децата имат буквално 10–15 минути навън и отново се прибират за поредната структурирана дейност“.
ТУКА Е ТАКА
Ще кажете: „Госпожо, като сте недоволна, гледайте си детето, извеждайте го. Играйте с него. Тук е ТАКА. Хем ви е безплатно, хем мрънкате.“
Проблемът е не в учителите и директорите. Не ги съдя. Не мисля и че всички родители нападат тях. Малкото останали учители с желание и любов към професията и децата се борят. Ежедневно. Със закостенялата образователна система, която следва планове, писани от чиновници, които си нямат ни най-малка представа от какво има нужда детето днес. А дали не е просто малко игра навън?
