Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Стефани Георгиева е видяла бледа втора черта, която породила в нея огромна радост, но и страх, заради предишен спонтанен аборт в 12 гестационна седмица. Как се развива нейната приказка? Прочетете в следващите редове.
Доста тестове съм направила в живота си. Първият положителен го приех с радост – без въпроси и с пълно доверие.
Често срещано явление е, но този момент го изживях доста тежко. След доста време отново видях двете чертички. Факт е, че беше съвсем бледа втората черта. Веднага изтичах до аптеката за други тестове. През това време в мен бушуваха емоции, скачах, плаках от щастие, благодарих на Господ, молех се да е истина, молех се да го запази.
Връщам се от аптеката, правя нов тест – отрицателен.
Надеждата я има, не умира, но има и съмнение. Дали те има, бебче мое? Дали двете чертички са истина? Едва дочаках сутринта, за да си пусна кръвен тест – за щастие положителен. Хоп! Радост моя, тук си! Създаваш се! Обичам те! Благодаря ти, Господи!
Още не сме свършили, скрол надолу
Изчаках мъжа ми да се прибере вкъщи, отново с голямо нетърпение, за да му съобщя. След това написах на едно листче „Ще ставам кака“ и накарах кучето да го занесе на мъжа ми.
Двамата много се зарадвахме, но ни обзе страх да не се повтори спонтанният аборт. за щастие – не се. Вече имаме едно прекрасно момченце, макар бледата втора чертичка.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Светла Любомирова ни разкрива част от страховете си и извода, че всичко в крайна сметка е наред.
Винаги съм искала да бъда майка с поне две деца. За щастие, Господ ми даде две деца. Те вече са на 20 години и 18 години, но никога няма да забравя момента, в който щастието се сбъдна. Когато искаш дете, се притесняваш (много) – дали всичко ми е наред, дали ще мога да забременея, дали детето ще е добре и още куп други майчински страхове, та чак до днес.
Първия път не забременях веднага, чакахме около 6 месеца.
Не съм ходила на лекар, защото естествено си мислех, ето сега ще ми кажат нещо ужасно и няма да мога да го понеса. Имам много точен женски календар и един ден просто закъснение. Още вечерта си направих тест, най-дългите 2 минути в живота ми и най-хубавите чертички в живота ми.
Мъжът ми още не се беше прибрал, исках веднага да му кажа, но знаех че това не е новина за по телефона. Чаках го да се прибере, още щом влезе вместо „Добър вечер“ му казах „Бременна съм“. Шок и щастие се изписаха на лицето му и той ме попита сигурна ли си?
Втория път вече бях спокойна и щастлива. Имах едно дете, исках второ и знаех, че е въпрос на време. Тук, улисана покрай грижите за малкия ми син и системното ми недоспиване, нищо не следях – нито дни, нито календари.
Една сутрин отворих хладилника и ме лъхна тежка миризма. Веднага си помислих „Офф, кой пак е зарязал нещо.“ По-късно си дадох сметка, че съм бременна и хладилникът си е наред, но в този период обонянието е по-изострено.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Екатерина Илиева ни е изпратила разказ за своята първа бременност в забавна форма, но дали ѝ е било толкова забавно и когато докторите объркват пола на бебето, ще разберете тук:
Жега е, лято, София, през юли
двамата с мъжа ми чули-недочули
тръгваме да правим бебе с татко двама,
но в началото успехи – няма.
Следващ месец – август – пръчките за овулация:
резултати невалидни – чиста прецаквация.
Мислехме, почесвахме се и в приключение се впуснахме
30 дена плътно – не пропускахме...
Мина малко време, месец, мисля, или два,
само помня, че едва стоях на собствените си крака.
И от там –> аптека –> вкъщи –> тест с урина,
резултатът бе пределно ясен – ще сме трима!
Поизчакахме известно време и решихме:
джендър ривиъл балон – отидохме и купихме.
Доктор – преглед – листче, сгънато на две,
вътре с информация за нашето дете.
Ден, два, три изчакване, гостите поканихме,
и да пукнеме балона се наканихме.
Пук! Конфети – сини! Чакаме момче!
Таткото от щастие скача, мама пък реве.
С приятели, роднини – информация – споделяне –
с розовите ми мечти – разделяне.
Мина месец – аз пораснах – доктор – преглед, пак
с мъжа ми вече сме спокойни.
Фетална морфология, втора – и какво ли стана!?
Оказа се, че ще е малко по-различен планът...
Доктор – видеозона гледа и се кръсти и кълне:
„Малкото човече в мама няма как да е момче“.
Гледа пак и пак, и пак и други доктори повика...
и всички до един установиха:
„Нямаме представа кой какво е казал,
нито пък защо грешен резултатът е излязъл!
Тук на този апарат се вижда ясно!
Чакате момиченце! И то прекрасно!“
И отново – рев и мъка – от земята до небето:
„Как така докторите ми откраднаха момчето!?“
В крайна сметка – рокли, розови полички,
розови неща и розова количка!
Мацка е! Засега едничка! И дано не я обидим...
Мислим да я правим кака, пък да видим...
Още не сме свършили, скрол надолу
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Лора Славева ни разказва за един не съвсем лек път, в който радостта и тревогата се редуват, но пък резултатът те прави щастлив.
Още откакто започнах да се усещам като жена, да кажем в началото на 20-те си години, в мен започна да се заражда все по-силно желанието да стана майка. Работех като детегледачка няколко поредни години и тогава направо душата ми пееше. Когато станах на 26 години, срещнах бащата на моя бъдещ син и година по-късно му споделих за мечтата ми. Той прегърна идеята и започнахме да правим опити.
В продължение на няколко месеца бяхме в ремонти и стрес и аз дори не успявах да хвана овулацията си, макар редовно да правех тестове.
В момента, в който купихме дом и ремонтирахме, решихме да се наградим за добре свършената работа с почивка до остров Капри, Италия. Там сякаш усетих как душата ми се отпуска и пуска контрола над идеята за бременност.
Като се прибирах от Капри, докато подреждах багажа, изпадна един тест за овулация. Казах си, че това е знак, направих го и той излезе положителен.
Няколко часа по-късно, създадохме нашето детенце.
Много добре помня как от първата минута бях сигурна, че вече съм бременна. Живях с тази мисъл през следващите дни и 3 седмици по-късно си направих тест, който излезе положителен. Бях най-щастливата жена на света.
Помня как казах на моя любим, че от баща на котките ни, ще бъде повишен в баща на бебе. И той се разплака от радост.
Но… Седмица по-късно прокървих обилно и тогава реших, че е станал спонтанен ранен аборт, все пак бях в едва шеста гестационна седмица. Цяла седмица живях с мисълта, че съм изгубила детето и просто си кървя, докато в петък посетих гинеколог и той ми каза: „Искам да ти пусна нещо“ и тогава усили тоновете на бебето, за да ги чуя ясно. Този ден ще помня през целия си живот! Бях толкова щастлива и благодарна. Оказа се отлепено плодно сакче.
Месец по-късно вече бях по-добре и след първата фетална морфология и потвърждение, че всичко е повече от добре, на следващия ден прокървих отново обилно. Веднага отидох в спешното, където казаха, че сакчето се е отлепило отново и отново назначиха ударна доза медикаменти за задържане, от които ми се виеше свят.
Задържа се детето и така всеки месец до деветия влизах в болница за задържане на плода.
Ще изброя накратко всички усложения, които получих.
Още не сме свършили, скрол надолу
В крайна сметка на 19 април 2022 г. в първия ден на 38 гестационна седмица, след едно дълго и травматично за мен раждане, на бял свят се появи моят син!
Прекрасно здраво момченце. Помня сякаш беше вчера как акушерката, която го извади, каза: „Леле, такова красиво бебе отдавна не съм виждала.“ Е, не беше излъгала – синът ми и до днес, където и да отидем, получава комплименти колко е красив.
„Не ме пускай, миличък, нямам търпение да се срещнем.“ Бях си купила домашен ехограф от китайски сайт, за да следя тоновете сутрин, обед и вечер през цялата бременност.
Детето ми е прекрасно, с голямо и добро сърце и няма ден, в който да не му казвам, че той е моята сбъдната мечта. И въпреки всички мъки, през които преминах, и 25-те килограма, които качих, винаги с любов си спомням за всичко това и си казвам, че за нищо не съжалявам и ако трябва, пак бих минала през същото, за да го имам.
Да имаш дете е пълнота!
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Йоана Иванова ни изпрати своята история за пътя от „май съм бременна“ до потвърждението.
Не исках да го признавам, но още при зачеването някак знаех, че нещата са се случили. Но се притеснявах да не урочасам работите или да не се разочаровам прекалено, ако все пак греша. Трябваше да изчакам до момента, в който ще знам със сигурност и ще мога да кажа
Последваха дни на трепетно очакване, на нетърпеливо вълнение и усещането, че май тая в себе си една тайна. Но как щяха да се случат нещата? Беше ми за първи път и всичко, което знаех, бе от филмите. Там обикновено героинята повръща. После отваря един розов тефтер, гледа го, пули се и решава да направи тест. Прави един, втори, трети – всичките категорично показват две черти. Или пък се случва нещо, което я развълнува, тя припада като девойка в беда в някое средновековно произведение, водят я в болница и там ѝ казват: „Направихме някои тестове, бременна сте.“ И тя зейва невярващо.
Знаех, че при мен няма как да е така. Преди всичко, когато правиш съзнателен опит да забременееш, липсва този момент на изненадата. Вече бях проверила в Google кога започва прословутото сутрешно гадене и знаех, че преди него вече ще знам. Реших, че ще изчакам първия ден от цикъла, когато ще направя тест и всичко ще е ясно. А дотогава ще гледам да не се пренавивам особено.
Това, което никой не ти казва, е, че първите симптоми на бременността много приличат на тези преди цикъл. Все пак дойде съответната дата и естествено цикъл нямаше. Разбира се, можеше да дойде на следващия или дори по-следващия ден и това щеше да е в рамките на нормалното. Но аз бях нетърпелива. Едва избутах работния ден, купих си тест и се отправих към вкъщи. Направих го и зачаках най-дългите две минути в живота си. И когато погледнах с надеждата да видя категоричните две черти, след които ще мога да кажа „Бременна съм“, вместо тях имаше
Бях виждала подобни тестове в разни Facebook групи, придружени с въпроса „Бременна ли съм, как мислите, момичета?“. Та ми беше ясно, че това е положителен тест и е по-вероятно да имаш фалшиво отрицателен, отколкото фалшиво положителен тест.
Но все пак не беше онова потвърждение, което очаквах. И затова, когато отидох да кажа на бъдещия татко, думите, които отроних, бяха „Аз май съм бременна.“ Показах му теста и му обясних за бледата черта. Отново нямаше холивудска реакция. Все пак решението да забременея не го взех сама, въпреки че сигурно и такива ситуации съществуват. Така че и той не беше особено изненадан. По-късно ми каза само, че не е очаквал да се случи толкова бързо. И така, обсъдихме, че най-добре да отида на лекар, за да потвърди, и си пуснахме новия епизод на The Last of Us. Business as usual...
Само че какво се прави след положителен тест, па макар и с бледа черта? Кога по-точно се ходи на лекар? Едва ли щях да се втурна още на следващия ден. И какво следва? Чувала бях за някаква морфология – това за мен досега винаги е било наука, която изучава формите на думите, за някакво мистериозно съкращение „г. с.“ и за други подобни моменти от бременността, но изобщо нищо не ми беше ясно. А нямаше и как да питам някого, без да се издам. Затова отново на помощ дойде Google.
Проверих кога е най-добре да отида на доктор, запазих час и пак зачаках. Междувременно, на всички мои хрумки от рода на „Аз сега кафе мога ли да пия?“ или „На тренировка да ходя ли?“ мъжът ми отговаряше с:
Или пък ме окуражаваше да си правя всичко, както досега, сякаш бременността започва едва когато бъде потвърдена от специалист. Аз, впрочем, с изненада научих, че явно започва от последния цикъл, а не от зачатието, както си бях мислила до този момент.
Още не сме свършили, скрол надолу
Дойде най-накрая денят на срещата ми с гинеколога. Когато му обясних какво ме води при него, той не сдържа усмивката си. Знаеше за намеренията ми да забременея – само месец или два по-рано го бяхме обсъждали. Прегледа ме и каза: „Да, наистина си бременна. Честито.“ А аз щях да се разплача. Най-накрая можех с категоричност да кажа:
И го направих още по пътя към автобусната спирка – обадих се на бъдещия татко и му съобщих. А днес тази бледа чертичка е вече момиченце на една годинка.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Моника Чиликова ни изпраща история – „малко по-различна, отвъд съобщаването на новината, такава, каквато я усетих на емоционално ниво.“
Те правят света едно по-добро място, в което всичко придобива смисъл. Когато разбрах, че в едно тяло бият две сърца, тогава същият този свят се промени изцяло и придоби друг облик.
Зададох си много въпроси, например дали ще съм достатъчна, дали ще съм добър родител, дали ще давам винаги най-доброто от себе си, все въпроси, на които отговор щях да получа едва когато срещу мен застанат едни големи и любопитни очи, питащи всичко и искащи от всичко.
Разбирането за малкото човече беше колкото очаквано, толкова и неочаквано, мислейки си, че съм подготвена, но всъщност не бях.
Тогава, когато двете чертички на теста придобиват най-истинския смисъл, който след няколко месеца щях да държа в ръцете си.
Мигът, в който в най-големия ми приоритет се превърна най-малкото човече, за което щях да бъда целия му свят, а то за мен Вселена.
Моментът, в който споделих новината на любимия човек, емоцията от това да го видя с насълзени от радост очи, не може да се опише с думи, може само да се усети – усещане, което трае вечно и остава завинаги.
Тогава разбрах, че две половинки правят едно цяло. Цяло, което създава живот. И научих истинския смисъл на думата „любов“, да обичаш безусловно някого, още преди да си го видял и докоснал.
Разбрах, че децата са най-големите ни учители, те ни научават на неща, които си мислим, че знаем, но всъщност нямаме никакво понятие за тях. Учат ни и на любов, която най-трудно научаваме и доста често забравяме, а именно любовта ражда живот.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Ето го и разказа на Емилия Кривачкова за нейната бременност.
Това е един по-различен разказ за втората ми бременност. Резултатите от теста въобще не ни притесниха (макар че по-голямото ни дете и бъдещото бебе щяха да имат разлика от 2 г.), защото всичко беше очаквано и нямаше елемент на изненада.
Роднини и близки също не бяха изненади и нямаше фанфари и фойерверки за новината. Повече успяха да ни изненадат наши близки приятели, които ни поканиха да им гостуваме в новото им жилище.
Когато вечерята беше в своята кулминация, изненадващо нашата приятелка ни съобщи, че е бременна. При което аз за малко да се задавя с парчето пица, което така настървено дъвчех. Когато успях да се окопитя, съобщих и за своята бременност.
Ситуацията излезе извън контрол когато се оказа, че термините ни са изключително близки дати и бъдещите ни деца имаха изключително висок шанс да са родени с малка разлика, в един и същи месец. Определено шансът да се случи такова съвпадение се среща рядко и изненадата за двете страни беше огромна.
Половин година по-късно се сдобихме с две малки мадами, които не успяха да се родят точно в един месец (и при двете ми деца се случи да ги пренося), нито да са една и съща зодия, но завинаги ще бъдат предопределени да са приятелки още от раждането си. По чиста случайност и имената им започват със съседни в азбуката буква. Ето на това му се вика „съдба“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Габриела Махлелиева ни изпрати историята си как е разбрала, че е бременна с второто си дете. И разказва какво се е случило след това, за което да си признаем честно – шапка ѝ сваляме. Диагностицирана с форма на тромбофилия, Габи не се отказва от мечтата си за второ дете.
Разбрах, че съм бременна с втората си дъщеря след една напълно обикновена вечер с приятели – или поне така си мислех тогава. Танцувах до пет сутринта, увлечена от музиката, ритъма и усещането за свобода.
На следващия ден бях отпаднала, сякаш бях лепнала вирус. Приписах го на умората и задимената атмосфера в заведението. Но грешах. Оказа се, че не съм болна. Бях бременна. От този момент започна едно ново ежедневие, не с кафета и разходки, а с кръворазреждащи инжекции.
Ден след ден, в продължение на цели 35 седмици, се борехме да запазим живота, който носех в себе си.
Диагностицирана съм с форма на тромбофилия, което правеше всяка седмица подарък, всяко движение – мярка, всяка болка – тревога. Дъщеря ми реши да се появи точно в началото на летния сезон, сякаш и тя не искаше да изпусне лятото.
Родена преждевременно, тя прекара първите 14 дни от живота си в интензивното неонатологично отделение. Ден след ден, с трепет и страх, чаках момента, в който ще мога да я прегърна. И когато най-сетне дойде денят да се върна в болницата, но този път не за преглед, а за да я взема у дома, усещането беше победоносно. И тя, и по-голямата ѝ сестра, родена също преждевременно в 33-та гестационна седмица, ни научиха на търпение, смирение и сила.
Още не сме свършили, скрол надолу
Научихме, че понякога приказките не започват с „Имало едно време“ и не минават през розови облаци. Но ако имаш вяра, подкрепа и любов – „И заживели щастливо...“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Мая Г. ни разказва една история, която е с падения и възходи, но вероятно немалко хора ще се разпознаят в нея.
Не защото ме е срам, а защото всяка дума отваря врата, зад която е пълно с болка, страх и съмнения. Но днес, когато едно дете в парка се разплака близо до мен, нещо ми стана. И си казах, че може би има някой някъде, който има нужда да прочете точно тези редове.
Беше нежелана бременност, но не и нежелано дете. Бяхме заедно с П. от две години, живеехме под наем, споделяхме сутрините си с кафе и вечерите с тишина. Но тогава страхът беше по-силен от любовта. Аборт. Не медицински необходим, а „социален“, както го наричат. И първото парче от сърцето ми се откъсна.
Нов опит – този път желан, чакан, обмислян. Но не се получаваше. Диагнозата беше като присъда: поликистозни яйчници, тънък ендометриум и някакъв мистериозен „хормонален дисбаланс“. В очите на лекарите това бяха обективни причини. В моите – провал. Всеки месец носеше надежда, а после тишина. И отново и отново.
Станах затворена, напрегната. П. също. В един момент той просто каза: „Не знам дали мога повече“. И си тръгна. Аз не го спрях. Бяхме изгубили не само мечтата за дете, но и себе си. Живеех като в сън, сив и тежък.
Минаха месеци. Понякога си пишехме... Един ден той просто цъфна на вратата. Нищо не си казахме. Прегърнахме се. И това беше всичко. Не че болката беше изчезнала. Но решихме, че не можем един без друг. И че ако не ни е писано да сме родители, ще бъдем просто двама души, които се обичат. И толкоз.
Започнахме отново да живеем. Да се смеем. Да ходим по екскурзии. Да планираме пътувания и забавления. И може би точно тогава тялото ми реши, че е в безопасност.
Закъсня ми. Купих тест без никакви очаквания. Двете чертички бяха толкова нереални, че го направих още няколко пъти.
Последните месеци са пълни със страх, но и с нещо ново – вяра. Днес съм в шестия месец от първата ми бременност. Започнах да усещам движенията на бебето. И всяко ритниче ме кара да си спомня откъде съм минала и колко болка съм преживяла, но и ме подсеща, че чудесата идват. Тихо. Когато спреш да ги насилваш.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Рени Петрова – майка на четиримесечен господин, ни изпрати историята как е съобщила, че е бременна на мъжа и семейството си миналото лято.
Преди да направя няколкото теста, кафето вече не ми беше сладко, а цигарите... За тях дори не ми се говори. В първия момент помислих, че съм настинала, но в ранния следобед реших да си направя тест.
Напълно неочаквано и непланирано, но дълго мечтано. Веднага писах на приятелка, за да проверя вижда ли и тя същото. Да, очите не лъжеха. Знаех, че някъде вкъщи има и втори тест. Направих го. Отново две черти.
Този път се обадих на момичето. „Отиди за още един“, каза тя, но реших да купя два. Така след четири положителни теста, се убедих, че съм бременна.
Не исках да казвам на човека до мен по телефона, той беше на работа до късно, а моите нерви бяха на изчерпване. И така – писах му може ли да си дойде по-рано, после му звъннах, после пак му писах.... Не и не, заветният час си оставаше 19:30 ч.
Изтичах до близкия магазин, купих ароматизирани свещи, кутия, в която сложих тестовете, бебешки обувки и цветно сърце от хартия с надпис: „Здравей, тати!“.
В уречения час мъжкото тяло се прибра, но някак си чувствах неуверена и първата ми реакция бе да извикам: „Стой, не влизай!“, докато запаля свещите и наглася декорацията.
Когато му разреших да влезе в дома си, най-после разбра защо цял ден съм звъняла на пожар. И наистина е трябвало поне малко по-рано да се прибере вкъщи.
Проблемът беше, че той трудно повярва на четирите теста и реши, че трябва да направим и кръвен още на другия ден, който потвърди щастливата новина.
След кръвния тест реших да се обадя на баща ми, а неговата реакция бе истински шок. Когато му съобщих, че съм бременна и ще става дядо, попита: „Кой е бременен? Ти ли си бременна? Бременна ли си? Ти си бременна!?“, на което дълго се смяхме.
