Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Лора Славева ни разказва за един не съвсем лек път, в който радостта и тревогата се редуват, но пък резултатът те прави щастлив.
Една ранна мечта
Още откакто започнах да се усещам като жена, да кажем в началото на 20-те си години, в мен започна да се заражда все по-силно желанието да стана майка. Работех като детегледачка няколко поредни години и тогава направо душата ми пееше. Когато станах на 26 години, срещнах бащата на моя бъдещ син и година по-късно му споделих за мечтата ми. Той прегърна идеята и започнахме да правим опити.
В продължение на няколко месеца бяхме в ремонти и стрес и аз дори не успявах да хвана овулацията си, макар редовно да правех тестове.
В момента, в който купихме дом и ремонтирахме, решихме да се наградим за добре свършената работа с почивка до остров Капри, Италия. Там сякаш усетих как душата ми се отпуска и пуска контрола над идеята за бременност.
Като се прибирах от Капри, докато подреждах багажа, изпадна един тест за овулация. Казах си, че това е знак, направих го и той излезе положителен.
Няколко часа по-късно, създадохме нашето детенце.
Усещане за... бременност
Много добре помня как от първата минута бях сигурна, че вече съм бременна. Живях с тази мисъл през следващите дни и 3 седмици по-късно си направих тест, който излезе положителен. Бях най-щастливата жена на света.
Помня как казах на моя любим, че от баща на котките ни, ще бъде повишен в баща на бебе. И той се разплака от радост.
Но… Седмица по-късно прокървих обилно и тогава реших, че е станал спонтанен ранен аборт, все пак бях в едва шеста гестационна седмица. Цяла седмица живях с мисълта, че съм изгубила детето и просто си кървя, докато в петък посетих гинеколог и той ми каза: „Искам да ти пусна нещо“ и тогава усили тоновете на бебето, за да ги чуя ясно. Този ден ще помня през целия си живот! Бях толкова щастлива и благодарна. Оказа се отлепено плодно сакче.
Препоръчаха ми почивка и прием на медикаменти за задържане.
Месец по-късно вече бях по-добре и след първата фетална морфология и потвърждение, че всичко е повече от добре, на следващия ден прокървих отново обилно. Веднага отидох в спешното, където казаха, че сакчето се е отлепило отново и отново назначиха ударна доза медикаменти за задържане, от които ми се виеше свят.
Задържа се детето и така всеки месец до деветия влизах в болница за задържане на плода.
Ще изброя накратко всички усложения, които получих.
- скъсена шийка от самото начало – 2,5 см;
- прееклампсия от шестия месец;
- тромбофилия – през цялата бременност инжекции;
- анемия;
- ранни контракции от четвъртия месец, поради които влизах в болница за вливане на магнезий, а и заради прееклампсията.
- ранно стареене на плацента и малък плод.
Още не сме свършили, скрол надолу
Важен е резултатът
В крайна сметка на 19 април 2022 г. в първия ден на 38 гестационна седмица, след едно дълго и травматично за мен раждане, на бял свят се появи моят син!
Прекрасно здраво момченце. Помня сякаш беше вчера как акушерката, която го извади, каза: „Леле, такова красиво бебе отдавна не съм виждала.“ Е, не беше излъгала – синът ми и до днес, където и да отидем, получава комплименти колко е красив.
Но за мен най-важното всъщност е, че той е успял да чуе постоянните ми молби:
„Не ме пускай, миличък, нямам търпение да се срещнем.“ Бях си купила домашен ехограф от китайски сайт, за да следя тоновете сутрин, обед и вечер през цялата бременност.
Детето ми е прекрасно, с голямо и добро сърце и няма ден, в който да не му казвам, че той е моята сбъдната мечта. И въпреки всички мъки, през които преминах, и 25-те килограма, които качих, винаги с любов си спомням за всичко това и си казвам, че за нищо не съжалявам и ако трябва, пак бих минала през същото, за да го имам.
Да имаш дете е пълнота!
Изисквания към текстовете
- да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
- да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
- да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.
