Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
А Християна Христова ни връща в онези смутни времена, в които носехме маски, кашляхме зверски и имаше COVID карантина. Точно тогава тя разбира, че... има две черти, но не само на теста за бременност.
Краят на октомври 2020 година завари мен и съпруга ми в трепетно очакване на двете чертички. Но просто не на правилния тест.
Всичко започна с едно посещение на прекия началник на мъжа ми от Мюнхен. Имаше формални и неформални срещи с всички хора от екипа, при спазени мерки за безопасност и отрицателни тестове от всички страни (заради COVID). Една седмица по-късно обаче моят доста мрънкащ мъж, чиито оплаквания съм се научила да игнорирам, се оказа с „дращене в гърлото“.
Параноичното ми аз го изпрати да си направи от онези тестове в лаборатория, далеч от вкъщи. Не след дълго стана ясно, че има чисто нови две прекрасни чертички, които доказаха, че мъжкото тяло е положително за COVID.
Карантината.
Карантината по онова време беше задължителна част от живота на населението, а с нея идваше и несигурността - кой и как ще ни носи храна и лекарства, кой ще се погрижи ако възникнат усложнения? На тези въпроси се опитвахме да съчиним отговори в следващите няколко дни.
Скоро стана ясно, че моят съпруг няма да е от хората, преболедували модерната зараза за един ден. Той по-скоро ще е от тези, които се крепят на ръба между това да трябва непременно да се лекуват в болница, и това да си седят вкъщи и да се тресат от неистови пристъпи на кашлица.
Гледката на най-любимия ми на този свят човек, лежащ на дивана и отчаяно опитващ се да си поеме дъх след поредния пристъп на кашлица, ще бъде завинаги запечатана в съзнанието ми. Затова и бях слабо учудена, когато през тази ужасна седмица червената гостенка, иначе така редовна в живота ми, реши да пропусне да звънне вкъщи.
Разбирам я, все пак сме под карантина.
Обаче предупредих половинката за намерението си, ако не ми дойде до неделя, в понеделник обезателно да тествам ситуацията. С цел бърза проверка за това чакано от нас събитие си държахме от тези тестове вкъщи. Неделя мина и отмина и никой не тропаше на вратата, освен свекърът ми, натоварен с тежката задача да поддържа духа ни посредтвом храна и лекарства и по някоя дума за утеха от роднините.
В понеделник на обяд моята душа не издържа и употребих теста, за да се убедя с очите си, че няма как в тази къща да излязат наведнъж два пъти по две чертички.
В уречения момент обаче двамата с мъжа ми се намерихме седнали на дивана и взиращи се невярващо в положителния резултат от теста ми за бременност. От нескритата радост състоянието ни бързо премина в откровен ужас.
Ами ако се разболея и аз от носещата постоянна кашлица зараза!?
Мъжът ми реши бързо въпроса, като се влоши още същата вечер и влезе в болница, за да се лекува далеч от вече щастливо бременната му жена.
Още не сме свършили, скрол надолу
В крайна сметка съпругът ми оцеля коварната зараза и девет месеца по-късно, успя да прегърне нашето малко момче. Погледнато от тази гледна точка, COVID се оказа истинска благословия за нашето семейство. Той донесе много страх и напрежение, но и най-щастливото събитие, което толкова много чакахме раждането на нашия син.
Изисквания към текстовете
- да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
- да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
- да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.
