Много е вълнуващо и също толкова объркващо, защото някак излиза, че бъдещите деца, освен че ще са братовчеди, ще са и генетични братя/сестри.
Двете сестри Британи и Бриана, които са еднояйчни близначки, се омъжват за Джош и Джереми, които - изненада - също са еднояйчни близнаци, и съвсем скоро двете двойки обявиха, че чакат бебета заедно, пишат People.
В специален Инстаграм пост те обявиха, че са бременни.
"Изключително сме развълнувани и благодарни, че бременностите ни съвпадат и можем да споделим тази новина с всички вас", пишат двете еднакви семейства, които се женят на двойна сватба през 2018 г., година след като се срещат. Забавното е, че служителите, които ги бракосъчетават, също са еднояйчни близнаци.
Двойките живеят под един покрив и планират да отглеждат децата си заедно.
Двете сестри отдавна са много навътре в близнашката субкултура, като не само се обличат еднакво, но излизат на двойни срещи и смятат себе си за "двете половини на едно цяло". Можем да си представим, че не са имали никакви проблеми, когато са планирали общата си сватба. Подозираме, че е било същото, когато са планирали и зачеването.
"Приказката стана реалност. За нас беше много важно да се омъжим за близнаци", признава Бриана. И добавя, че още от детската градина двете са си представяли обща сватбената церемония с еднояйчни близнаци за съпрузи.
"Знаехме, че шансовете за това са минимални. Звездите трябваше да се подредят по определен начин, за да се сбъднат по определен начин. Успях да се омъжа за човека на мечтите ми и да съм свидетел как сестра ми прави същото", казва Британи.
А колко минимални са били шансовете да забременеят по едно и също време и що звезди са се подредили, за да се случи всичко това по график, дори не можем да си представим.
Домакинството с много деца в него не е шега работа и не е за всеки. Много семейства имат по няколко деца плюс близнаци като бонус. Но не са мнозина тези като семейство Дерико от Лас Вегас. Те има 14 (ЧЕТИРИНАДЕСЕТ!!!) деца от общо 6 бременности и 6 раждания, пише People.
Как става това?
Ами с петзнаци, тризнаци и две двойки близнаци след първите им две деца, които, "горките", не са споделяли утробата с друг и са си дошли съвсем самички на този свят. Всички деца са заченати абсолютно естествено.
Карън и Дион споделят какво е да имаш 14 деца и да заченеш петзнаци, тризнаци и близнаци един след друг: "Все едно е да те удари светкавица, докато те удря светкавица". Това прозрение всъщност е на бащата и трябва да ви кажем, че го разбираме този човек.
Първо се появява най-голямата им дъщеря Дариан. След това идва Дерик, а след него се появяват близнаците Далас и Денвър. Следващата бременност се оказва с 5 плода, които идват на бял свят като Деника, Дариз, Диони, Дейшън и Дейтън. После "светкавицата" удря пак и изскачат още едни близнаци - Диез и Диор. И най-накрая семейството, вече в адски разширен състав, приветства триото Доусън, Ди'Арън и Дайвър.
Както разказват майката и бащата герои в документалното риалити, което TLC съвсем скоро ще започне да излъчва за тях, двамата винаги са знаели, че ще имат голямо семейство. От една страна, защото са искали такова, но от друга, са били наясно, че и в двете им семейства има близнаци.
Карън споделя, че от страната на майка ѝ имало четири двойки близнаци, а от страната на баща ѝ имало вуйчо с две тройки тризнаци.
Бащата Дион пък знае, че майка му е имала неуспешна бременност с тризнаци точно преди да се роди той, а братът на баба му имал 11 деца, сред които две двойки близнаци. Така че това с джакпота от една бременност явно си върви в семейството.
Първите близнаци не били изненада за никого. Но следващата бременност се оказала абсолютен шок за всички. Първоначално им казали, че Карън носи четири плода. После на един от профилактичните прегледи нещата станали още по-"страшни". Лекарят открил и пето бебе, някак скрито зад гръдната кост на майката.
Това се случва само два дни, след като са разбрали, че ще имат 4 деца наведнъж. И върху шока от тази новина, се е стоварил и този, че не са 4, а са 5! Точно удар от светкавица, след като току-що те е праснала светкавица.
Как се оправят с всички тези деца е един от редовните въпроси към семейството. "В 7 сутринта всеки един минава през мен, за да ми даде каквото има да се подписва, да видя домашните и дали всичко е свършено, както трябва, раниците им са подредени, всичко е опаковано и наредено по реда на раждането им", разказват двамата родители.
Не им е никак лесно и не се опитват да изглежда така. "Родителите знаят, че дори с едно или две деца това си адски отговорна работа. Но когато си с 14, това си е РАБОТА!", споделя 49-годишният Дион. Въпреки всички трудности Карън и Дион, разбира се, обожават децата си и всичко свързано с тях. "Има си добри и лоши дни - като навсякъде. Но винаги има достатъчно любов", казва Карън.
Какъв е шансът да имаш две матки и във всяка от тях да носиш по едно бебе? Според лекарите 1 на 50 милиона.
Е, точно това се е случило на 28-годишната Кели Фейхърст, която разбира, че има двойна матка, т. нар. uterus didelphys, едва когато отива на ехографски преглед в 12 седмица от бременността си, предава The Guardian. По време на същия преглед става ясно, че във всяка от двете матки Кели носи близнак.
Лекарите ѝ обясняват, че близнаците може да са еднояйчни. Състоянието е изключително рядко срещано, всъщност uterus didelphys се смята за най-рядката вродена аномалия на матката. А шансът да заченеш по един близнак във всяка матка е 1 на 50 милиона.
Състоянието е такова, че при него на практика матката е чифтен орган и съответно има и две шийки. Кели вече има две момиченца на 3 и на 4 годинки. "Когато бях бременна с второто ми дете, ми казаха, че имам двурога матка, което означавало, че не е съвсем развита. Затова когато отидох на този преглед, бях изключително изненадана, че не просто имам двурога матка, а цели две матки", разказва Кели.
"Помислих си: "Господи, какъв шок!" Чувствам се страшно благодарна, че се е случило така, че мога да имам две невероятни бебета", добавя тя.
Лекарите са я предупредили, че при нея биха могли да започнат две отделни раждания, с два отделни "комплекта" контракции, затова планът е да извадят бебетата с цезарово сечение.
Професор Асма Халил, гинеколог в болница Сейнт Джордж в Лондон казва за рядкото състояние: "Много жени с аномалии на матката не знаят за тях". Тя обяснява в допълнение, че състоянието може да се пропусне дори при жени, които вече са родили деца, защото формата на матката се променя по време на бременност.
Халил потвърждава, че е абсолютно възможно Кери Фейхърст да носи еднояйчни близнаци, всеки развиващ се в отделна матка.
Месец след като ражда сина си, 20-годишна жена от Бангладеш с две матки ражда и близнаци, съобщава BBC, като цитира лекаря на жената д-р Шейла Подар.
Арифа Султана ражда недоносено момченце в края на февруари. 26 дни по-късно, на 21 март, тя е откарана по спешност в болница заради болки в стомаха. Прегледът показва, че е бременна с близнаци. Малко след това лекарите извършват цезарово сечение.
Майката и близнаците - момче и момиче, са в добро здраве и са изписани от болницата четири дни след раждането.
Д-р Подар, обяснява, че семейството е много бедно и на Арифа не е правен преглед с ултразвук по време на бременността и затова не е знаела за съществуването на втората бременност.
Състоянието Uterus didelphys (двойна матка) всъщност не се среща толкова рядко, колкото си мислят хората, коментира пред BBC гинеколог от клиниката GynaeMD в Сингапур. Според него това се вижда много ясно по време на преглед с ултразвук. "Три яйцеклетки овулират и са били оплодени по едно и също време през фертилния период на жената, което е довело до три ембриона", добавя той.
Има различни оценки за това колко често срещан е случаят на Арифа. Смята се, че засяга около 1 на 1000 жени във Великобритания, коментира BBC.
Често жените, които имат две матки, нямат симптоми - те обикновено се откриват по време на бременност и преглед с ултразвук.
Колкото до положението на Арифа Султана - тя казва пред АФП, че е много щастлива от внезапното увеличение на броя на децата си, но и загрижена за отглеждането им. Съпругът ѝ печели по-малко от 100 долара на месец като работник. Въпреки това са благодарни, че децата им са здрави и ще направят всичко възможно да се грижат за това чудо.
По темата:
След като мина през най-екстремното си приключение - бременност с близнаци, пътешественичката Диляна Георгиева отново е тук с вдъхновяващ разказ за първата година на своите бебета Йоан и Габриела, които се раждат на Бъдни вечер, 2017-а, ей така за изненада на всички! Една година по-късно продължават да изненадват. Все по-приятно...
С бебетата Йоан и Габриела се прибираме от болницата през един хладен, но слънчев януарски ден. С мъжа ми Слав сме горди и щастливи родители на близнаци. Животът е прекрасен.
Натоварваме двата дребнички вързопа в колата, като единият от тях започва да плаче и не спира през целия път. Прибираме се, разтоварваме ги на дивана и ги гледаме стреснато. Започваме да поизтрезняваме от радостното опиянение, в което сме изпаднали.
А сега? Какво ще правим с двете новодошли бебета? Как ще се грижим за тях, кой ще ни казва какво искат и как точно ще се случва съвместният ни живот?
За щастие, към наплашения ни екип се присъединява силна бойна единица в лицето на майката на Слав, която с извънземни сили успява да ни предпази от полудяване и тежка депресия, като обгрижва нас и бебетата.
Началото
Много неща може да не помня ясно, но първата нощ я помня. Бебетата заспиват в кошарата до нас и със Слав решаваме, че и ние ще спим. Хахаха! Оказва се, че някои новородени бебета са доста шумни, дори когато спят. Затварям очи и веднага след това се облещвам. От кошарата започват да се чуват странни звуци, наподобяващи нещо средно между блееща козичка и грухтящо прасенце. Скачам изплашена, но то бебето хем издава ужасяващи звуци, хем спи.
Било нормално, ни казва после педиатърът. За няколко месеца щяло да мине...
Да си призная, други ясни спомени от първите 3 месеца на Йоан и Габриела нямам. Прекарвам ги в полубудно състояние. Понеже е зима и навън така или иначе е мрачно, тотално губя представа кога е ден и кога - нощ. Все едно живея в тъмна пещера. Околният свят изчезва и на моменти съм убедена, че никога не е съществувал. Грижата за мен самата се свежда до измиване на зъбите веднъж дневно (не винаги) и смяна на една развлечена тениска с друга, по която няма ако или повърнато мляко. Торбичките под очите ми стигат до бузите.
Бебешкият плач е почти непрекъснат. Като се укроти едното бебе, напълно в реда на нещата е другото да се събуди от 13 минутната си дрямка и да се активира с нови сили. В редките моменти в които никой, в тово число и моя милост, не плаче, аз, Слав и майка му изпитваме известна доза неловкост, понеже сме позабравили що е то тишина и редно ли е да я има.
Имам си нова най-близка приятелка и това е помпата за кърма. Тя виси на гърдите ми през 2 часа и половина, ден и нощ. Първо стартирам с ръчна помпа, но след това минавам на механична, за да може поне ръката ми да отпочива периодично. Цедя кърма, замразявам, размразявам, надписвам, топля, разливам, всичко лепне, храня. Задрямвам, някой плаче. Гушкам, успокоявам, потича мляко, цедя, замразявам.
Други нощни изживявания
Нощите са свързани с регулярно хранене на бебета. Със Слав се провъзгласяваме за господарите на шишетата, тъй като бебетата така и не засукват. След няколко безсънни нощи, нивото ни на концентрация обаче спада драстично.
В ролята си на организатор на процеса по хранене и мастър шеф, примъквам бебетата в леглото. Едното ще храня аз, другото настанявам до Слав. Връчвам му пълно шише с мляко, което той взима с готовност. Веднага след това заспива и в просъница започва да движи бутилката в предполагаемата посока към лицето на бебето, така че евентуално шишето да пропадне в отворена уста.
Хващам ръката му и я местя, защото биберонът попада или в очите, или под брадичката на бебето. Или пък директно се забива във възглавницата. Намествам ръката му, но не бива да се разсейвам, защото всеки момент може да я отпусне. В такъв случай се изисква незабавна реакция от моя страна, за да я върна в малката уста, преди тя да нададе вой.
Когато среднощната закуска приключи, в продължение на 10 минути обикалям из стаята, залитайки от умора, за да чуя така заветното оригване, чиято важност, признавам си, дълбоко съм подценявала в немайчинския си период.
То това оригването е голяма работа, направо животоспасяваща. Не чуя ли оригване, изпадам в луда паника, че бебето може да повърне, да се задуши и аз нищо да не разбера, понеже ще съм заспала. Бебетата се оригват и заспиват, а аз спокойно се насочвам към моята приятелка помпата, защото гърдите ми ще експлоадират всеки момент.
Е, вече не ми остава нищо друго освен ведро да се насладя на оставащия час и половина до следващото хранене.
Почти навън
Във всички книги и статии, с които съм се запознала, пише, че новородените трябва да дишат свеж въздух, но в никакъв случай да не се извеждат на минусови температури. Решаваме първото им извеждане да е на балкона. Опаковаме ги с 4 ката дрехи, увиваме ги с дебели вълнени пелени и напъхваме половината им лица в шапки.
Изнасяме победоносно бебетата на терасата, като си представяме колко очаровани ще останат те. Часът е някъде между 2 и 4 следобед. На мен ми става топло, хм, май не е толкова студено. Като по команда започва рев в моите ръце и в тези на Слав. По-скоро са крясъци, на които и маймуна-викач би завидяла и веднага би се преселила по нашите географски ширини, за да почерпи от този талант. Със сигурност събуждаме къде що има човек, отпуснал се в сладка следобедна дрямка в квартала.
Сама, но не съвсем
След първия месец обитателите на нашата пещера рязко намаляват. Майката на Слав си заминава, а той тръгва на работа. Ето ме на̀— въоръжена с шишета, храна, памперси, люлеещи се шезлонги, биберони, одеялца за гушкане и две бебета.
Най-трудно е, когато и двамата плачат заедно. Често подобна ситуация ескалира, защото те се нахъсват и надплакват един друг. В най-лошия вариант плачещите ставаме трима. Има и случаи, в които Йоан, понеже е извънредно гръмогласен, узурпира позицията на водещ вокал. Габи млъква и го гледа с възхищение, а очарованият ѝ поглед говори: “Ех, как бих искала и аз да мога като него!”
Първоначално ме плаши и едновременното хранене на бебетата. Не си представям чисто физически как жонглирам с тях и с две шишета. Да, обаче аз съм гениална и намирам различни работещи решения за всичко. Смея да твърдя, че надминавам и най-смелите си очаквания в тази област. До такава степен развивам изкуството на едновременното хранене, че бих могла да напиша дисертация по темата.
Първите дни, като всеки лаик, държа бутилката на едното бебе, полегнало в шезлонга, докато другото бебе е в мен и се храни от шише, подпряно на брадичката ми. В последствие делегирам правата за хранене на различни други обитатели на дома ни - плюшения бял едряга от Big Hero 6, който ние кръстихме Пенчо; зеления женски бухал - Бухлата; възглавницата за кърмене, която не кръстих и още ми е гузно, защото тя много ми съдейства, макар и не чрез оригиналното си предназначение. Всеки от тези самоотвержени помощници придържа по някакъв собствен начин бутилката на едното бебе, докато аз храня другото.
На вашето внимание - близнаци
Да разхождаш близнаци в София е почти като да си съдържател на атракционен парк. Хората се спират и им се радват, приказват им, поздравяват ме, благославят ни, пожелават ни здраве, щастие и сила. Говоря за всякакви, най-различни хора. Дядото, който храни гълъбите в парка Заимов, продавачката от плод и зеленчука, забързаната група млади хора, отиващи на обяд, изрусената тийнейджърка с тежък черен грим, малките деца, възкликващи екзалтирано: “Две бебета!”, бабата, която продава розови домати на улицата, колоездачът, който пожелала на Слав още една двойка близнаци, случайни жени и мъже - всички те се радват на нашите бебета.
В началото се чувствам малко неловко, че Йоан и Габи обират толкова овации и събуждат спонтанно умиление у напълно непознати хора. После свиквам и ми става хубаво и горделиво. Като видя насреща си човек, чиято усмивка се разлива по лицето му, щом ни зърне, знам, че предстои кратка и хубава среща.
След третия месец бебетата и ние изведнъж излизаме от пещерата и започваме да се виждаме и да се откриваме. Вече не е мрачно и тъмно.
Наистина навън
Когато стават на 6 месеца лятото буквално и преносно нахлува с бясна скорост в дома ни. Малките вързопчета вече са малки човечета, които се смеят, докосват и прегръщат. Имаме си чудесни летни вечери навън, в които ние пием вино, а те спят в количката. Вече познават вкуса на морската вода и този на пясъка. А, и на един жълт фас, намерен на плажа.
Месеците се изнизват неусетно, макар и някои дни да ми се виждат безкрайни и да съм сигурна, че точно ей сега ще полудея. Има вечери, в които Слав се прибира, а аз напълно отказвам да си комуникираме, защото ми е много по-важно да си сипя чаша вино и да я изпия в тишина.
Но през повечето време всичко си е супер и малките ни човечета се променят всеки ден.
Имат си собствени особености и характери
Йоан има гъдел навсякъде и със смеха си оглася цялата къща. Габи, като чуе музика, започва да се клати и да танцува. Сутрин в продължение на половин час ги слушам как се смеят в тяхната стая и си приказват разни там бебешки неща от леглата. Пълзят из къщата и бутат важно столовете из кухнята, изправени на краката си. Могат да гледат как върти пералнята в продължение на половин час и после да тупат с ръце по един празен кашон още половин. Йоан си има меч, с който кръстосва победоносно, а Габи не понася чорапи и на секундата ги разкарва от малките си крачета. Всяка минута им е запълнена, не искат да почиват. Прекалено много имат да откриват.
А ние със Слав само гледаме и се дивим на всичко, което се случва. Два чифта очи, които ни гледат влюбено: едните - сини, другите - маслинки. Два детски смяха ни разтапят: единият - звънче, другият - силен и заразителен. Два чифта ръчички ни прегръщат: едните - по-едри, момчешки, другите още по бебешки пухкави, момичешки.
И когато вечер сме грохнали от умора, все си казваме какво голямо щастие си имаме.
Оригиналният текст е в medium.com
Още:
Деси, майка на близнаци и тв водеща, на която още ѝ се ходи по въже
Близнаци?? Какво, кърмене, бе, госпожа!
Нещата, които не трябва да казваме на майките на близнаци
Десислава Стоянова няма как да не ни една от най-любимите тв водещи, заради способността си да е едновременно лъчезарна и предразполагаща, но и супер прецизна, подготвена и твърда по темите, които всеки ден обсъжда с гостите си в „Преди обед“ по bTV. Води предаването, заедно с Александър Кадиев, от 7 години, а две години по-рано ражда близнаците си Стефан и Красимир.
Завършила е журналистика в Софийски университет и през 1998 г. започва работа във вестник „Сега“ - първо в международния, а след това във вътрешно-политическия отдел. През 2002 г. става част от екипа на bTV Новините и Репортерите. Печели журналистически награди за документалните си филми „Двойният живот на Ванко 1“ и „Трафик“ и за репортажите си за незаконно строителство в Еленския балкан.
Казва, че от тези екшън години ѝ липсва работата на терен, но се връща на него през изминалата година с няколко екстремни интервюта. През останалото време се появява в ефира все едно още със ставането ѝ постилат червен килим, но понеже на нас такива не ни минават я хванахме на къс пас да разкаже през какво точно минава сутрин и как е толкова усмихната всеки божи делничен ден.
Заради всичко това, а и още много, Десислава Стоянова днес е в рубриката "Жените могат всичко"!
-- Деси, разкажете ни как започва денят на една телевизионна водеща, която е майка на две момчета, близнаци? Има ли място вкъщи, до което ви е трудно да получите достъп, или пък имате специални VIP права, защото, все пак, всеки ден ви дават по телевизора?
Денят започва рано – между 5:30 и 6:00, защото има бая неща да се вършат преди излизането, което е здравословно да се случи не по-късно от 7:20-7:30. Иначе следва драма (закъснявамееее, ще ни пишат закъснение и прочие, наясно сте с нещата).
Уви нямам никакви VIP права (което е много несправедливо, но си е факт). С времето обаче съм се научила ловко да заобикалям хвърлените в коридора раници, докато избягвам да настъпя обувките, които също са артистично метнати, където на децата им е паднало, да НЕ обръщам внимание на купчините с дрехи, които някой просто е свалил и забравил да транспортира до коша за пране и т.н. Така че, през по-голямата част от времето съм в сравнителен мир със себе си.
Има, разбира се, моменти, в които подреденият човек в мен се вдига на бунт и следва конско на тема кое къде стои, как може това да е тук, защо не си си закачил якето на закачалката и други такива. Най-неприятно е, когато някой си е „загубил“ нещо (разбирай, не знае къде си го е оставил) и някакси от мен се очаква да знам къде в целия хаос се намира въпросното нещо...
-- В началото, когато близнаците ви са били бебета, сигурно е било още по-сложно. Знаете, че в "Майко Мила" може да си кажете всичко - как си спомняте първите месеци след раждането?
Когато разбрах, че ще имаме близнаци, много се зарадвах, естествено. Но, предполагам както другите майки на близнаци, не съм си давала сметка какво всъщност следва от това - че един ден се прибираш от Майчин дом не с едно, а с две прекрасни ревящи вързопчета.
В началото беше трудно. През първата година на моите чудни синове почти не бях спала. Бях се превърнала в ходещо зомби. И то при положение, че и майка ми, и сестра ми помагаха. Децата се будеха буквално на всеки час, освен в случаите, в които се будеха по-често. И много трудно заспиваха, освен това...
Още си спомням деня, в който (трябва да са били вече на около 10 месеца) спах цели 5 часа накуп. По-отпочинала не се бях чувствала в живота си, ако щете вярвайте.
След това дойде моментът, в който успях да измия чиниите без никой да се разреве по средата на начинанието (следваща победа) и така някъде към втората им година животът започна да се нормализира.
-- И ето ви днес, вечно усмихната, всеки делничен ден. Едва ли пет дни в седмицата сте в супер доброто настроение, което излъчвате? Как се настройвате?
Не знам дали ще ми повярвате, но настроението самичко си идва. Някакси то до такава степен е естествена част от нашето предиобедно битие, че дори и някой да е крив за нещо, като се съберем и наближи 9:30, превключваме. Това е почти автоматичен механизъм сега. Но това е след 7 години, в които работим заедно със Сашо, а и с целия екип на предаването. Извървели сме дълъг път заедно в bTV. Дълъг беше, повярвайте ми, и в началото хич не беше гладък, хаха.
-- Как се разбирате с екранния си партньор – Александър Кадиев? Разкажете ни повече за спойката в такъв тандем – трудно ли е да работиш всеки ден с един и същи човек, да разчиташ и зависиш от него?
Как се разбираме със Сашо – в момента повече от прекрасно. Направо неочаквано добре, предвид че в началото бяхме две вселени. Към днешна дата си знаем и кътните зъби и можем да разчитаме един на друг, смея да кажа - безрезервно. Докарали сме го дотам, че има моменти, в които той задава ТОЧНО въпроса, който аз се каня да задам, примерно.
Представяте ли си? Това е нещо, което преди 7 години бих се заклела, че е невъзможно. Освен това да работиш със Сашо е страшна забава. Гостуват ни само готини хора, имаме страхотен екип и въобще страшни късметлии сме. При нас го няма най-неприятното, което повечето хора свързват с работата си – напрежение.
-- Кои са темите, които покачват адреналина ви – и тези, от които буквално ви се доспива?
Сега, като ми задавате този въпрос, се замислям имало ли е нещо, което да ми е било досадно, и честно – не се сещам. Има, разбира се, теми и гости, които те докосват в по-голяма степен от други, но, като цяло, аз си харесвам съдържанието на „Преди обед“ и , Слава Богу, не ми се доспива никога.
А ако трябва да кажа кое ми е най-интересно – това са хората, начинът им на мислене, начинът, по който взимат решенията си и правят изборите си, начинът, по който преследват мечтите си, това как се изправят, след като паднат, психологията и мотивацията, която стои зад историите на личностите, които ни гостуват.
-- В началото на кариерата си сте била в международния и вътрешно-политическия отдел на в. „Сега“, а после - част от bTV репортерите – имате ли носталгия по тези години?
Никаква, но съм много благодарна за професионалния път, който съм имала, и за всяка спирка от него. Винаги казвам, че като погледна назад, и си давам сметка какъв шанс съм имала да се уча от най-добрите в професията.
Ако нещо ми липсва по някакъв начин на моменти, то това е работата на терен, но тази година си доставих и това професионално удоволствие, реализирайки интервютата с 3-ма изключителни мъже.
Швейцарецът Фреди Нок, който държи сума ти рекорди за ходене на въже (покрай когото и аз самата ходих на въже, страхотно беше).
Боян Петров, който за огромно съжаление не се върна от Шиша Пангма, но винаги ще бъде пример за това как се преследват мечти и как се посрещат удари на съдбата.
И Григор Димитров, когото общественото мнение у нас не знам защо третира като своя собственост и смята, че както го величае, когато побеждава, така има правото грозно да го хули, когато губи.
-- В тези години, за които ви питахме, правите филма „Двойният живот на Ванко 1“, спечелил първа награда в конкурс за разследваща журналистика. Каква е историята около него?
По онова време Ванко 1 беше един от любимците на тийнейджърите. Това, което ме шокира, беше как един от идолите на хлапетата е уличен в сводничество и трафик на момичета. Затова тръгнах по следите на тази история. Точно това и показахме – двете страни на монетата. Тогава едно от момичетата, които бяха станали жертви на тази престъпна група, се осмели да застане пред камерата и да разкаже. Благодарение на нейната смелост, ние можахме да си свършим добре работата като журналисти. През годините съм си мислила за нея и наистина много се надявам животът ѝ след епизода „Ванко 1“ да се е наредил и тя сега да е една щастлива жена
-- Кои са свързаните с жените теми, които смятате за най-важни? За какво ви се иска да се говори още повече в медиите?
Веднага се сещам за една тема, по която Красимира наскоро ни гостува в „Преди обед“ – темата за насилието срещу жените и безчувствеността, която нашето общество, уви, демонстрира. Това е много страшно. Трябва и да се говори, и да се действа, като особено по отношение на второто институциите са тежки длъжници на жените, които живеят в кошмара на домашното насилие.
Темата за сексуалния тормоз също. Тя превзе света и там успяха да стигнат и до крайности в преекспонирането ѝ, но у нас, за сметка на това, тази тема не съществува. Мълчи се. И аз съм сигурна, че не е защото това нещо не се случва, а защото жените, които са били обект на такъв тормоз, не смеят да се обадят, защото са сигурни, че няма да получат нито подкрепа, нито защита.
Смятам за изключително важна и темата за образованието, с всичките ѝ подтеми – остарелите методи на преподаване, остарелите хартиени учебници, начинът, по който системата третира „проблемните“ деца, липсата на достатъчно спорт в училище, храната, която се предлага на децата, и т.н.
-- Имате ли някаква специална договорка с мъжа си как да възпитавате момчетата си – стараете ли се да избягвате някакви стереотипи във възпитанието им?
Като цяло сме на един акъл, което много помага. Опитваме се да напипаме онзи труден баланс между това да сме достатъчно строги без да сме прекалено строги, да им даваме свободата, от която се нуждаят, без обаче да го обръщаме на слободия. Не е лесно.
-- Как всъщност се оцелява с трима мъже вкъщи – разкажете ни как ви подкрепят те? Споделете ни някакви трикове за бързо изпълнение на майчини заръки!
Това, което ме спасява е, че мъжът ми наистина пълноценно участва – и по отношение на децата, и по отношение на домакинството. Иначе би било невъзможно. И двамата работим, и ако не си поделяме тежестта на товара, ще издъхнем. А иначе „цената“ на съжителството с трима мъже е, че вкъщи винаги е разхвърляно. Не съм сигурна, че и за Коледа ще успея да подредя съвсем. И друго – само аз пера, защото когато мъжете тръгнат да го правят, става страшно.
-- Какво бихте казали на момичетата, които искат да тръгнат по вашия път? Откъде да подкарат журналистиката, така да се каже?
Не съм сигурна, че в момента с чисто сърце бих препоръчала на някой да тръгва по този път. Той е много труден. Особено предвид медийната среда в момента. Да си журналист в България е изпитание. Аз имам щастието да съм част от един оазис, но ясно си давам сметка, че действителността извън него е доста мрачна.
-- Сигурно непрекъснато сте в час за нови музикални изпълнителни, актьори, писатели – препоръчайте ни нещо готино?
Мога да ви кажа кои са част от нещата в личния ми лист на „чакащите“.
За четене: Фредрик Бакман „Баба праща поздрави и се извинява“, Ей Джей Фин „Жената на прозореца“, Захари Карабашлиев „Хавра“, препрочитане на „Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша и да го слушаме така, че да говори“.
За гледане: „Тя, той и още двама, трима“ (новото превъплъщение на Сашо), „Inside Out Teen” (представлението на „големите“ от театралната работилница на Мариан Бачев), „Mamma mia" (да видим защо този небивал успех), „Бохемска рапсодия“ (стар фен на Queen съм си, а още не съм успяла да стигна да го гледам) плюс едно две „детски“ заглавия.
А за слушане – билетите за концерта на Лени Кравиц са на видно място на библиотеката.
-- И за финал – как си представяте идеалната Коледа?
По най-класическия начин – всички заедно вкъщи, глъчка, добро настроение, топлина, любов.
Помните ли статията Въпроси и отговори за бременността, в която имаше странни запитвания (Трябва ли да имам бебе след 35?) и съответните препоръки (Не, 35 бебета са предостатъчни). За тези 9 месеца, пълни с разходки, хапване и сън си говорихме и в Бременност за начинаещи: Как да преживеем депресията в първия триместър и въобще - където и да кликнете в „Майко мила!“, винаги има какво да ви изненада по темата за бременността.
Сега благодарим на майсторите на провокативно съдържание BuzzFeed, които питат своите последователи Какво никога не бива да се казва на бременна жена? и получават ето тези отговори:
1. Ти сигурна ли си, че не носиш близнаци?
"Точно в момента, в който свикваш със своето бързо променящо се тяло...“ - jessicas436bad5f2
2. Трябва да е прекрасно да си бременна. Стоиш си у дома по цял ден...
"... каза доставчикът, който ме намери вкъщи след като лекарят ми ме посъветва да спра да работя - в деветия месец.” – bunnywashington
3. Спи сега, защото никога повече няма да спиш, когато бебето се роди.
"Чудесно, а мога ли да си кътам сън в тялото, за да го използвам по-късно?!" – robbinh
FOX / Giphy.com
4. Ще опитате ли отново за момче/момиче?
"Когато бях бременна с втория си син, хората все ме питаха дали ще опитаме отново за момиче... Ъъъ, дори това бебе не съм родила още. И, чакай малко, как точно „опитваш“ за момиче, просто опитваш за бебе." – sydneyq4d658384c
5. Е, още ли го няма това бебе?!
"Така ме посрещаше един колега през последния месец и половина от бременността ми. Да, няма го още това бебе, защото искам да родя в 40-а гестационна седмица!" – courtneyoliver08
Disney / Mashable.com
6. Планирано ли беше?
"Много странен въпрос, тъй като обикновено е от член на семейството!" – kaejackson
7. Колко килограма качи досега?"
"С любезното съдействие на майка ми, на всички хора." - ramabile
8. С кърменето и тичането след бебето веднага ще отслабнеш!
- tristinl3
E! / Gifimage.net
9. Чакай да ти разкажа за едно ужасно раждане...
"Тези мисли вече ми минаха през ума, няма нужда да ги възстановяваш." – kirstylm
10. Не знаех, че си омъжена!
"Не сме 1900 година, нямаме нужда от съпрузи, за да имаме бебета." – ihateredroses
FX / Gifimage.net
11. Сигурна ли си, че ти харесва това име?
"За родителите на бебето е важно да намерят име, което и двамата харесват, а не вашето одобрение." - aram47706bc29
12. Всеки път, когато те видя, си все по-голяма!" - kelseya93
13. Ау, дизайнерите на дрехи за бременни не си поплюват… - amandaj48ab761da
NBC / Foolishwatcher.com
14. О, чакай, още не знаеш какво е болка!
"Винаги, когато усещам болка от движенията на бебето, се намира някой да каже това. По дяволите, не съм глупава, знам че раждането е болезнено, но и това многократно ритане не ме прави щастлива." - mikaalanaq
15. Успокой се, нищо не е станало, това са просто хормони...
"Всеки път, когато се разстроиш от нещо дребно." - alannahn479e47edf
Universal Pictures
Въпреки че споделените удоволствия са важни за брака, за повечето мъже актът на раждане на детето им e удоволствие, което жена им може да си споделя сама.
За да преосмисли този стандарт, преди време един откровен татко ни сподели: Аз присъствах на раждането на сина си и не ме е страх да разкажа! Напълно се уверихме, че мъжката психика не може да бъде срината от чудото на раждането и в статията Пазете се! Баща в родилното.
Някои татковци пък направо плуват в свои води, веднъж попаднали в родилната зала – те могат да обсъждат с гинеколога мача от снощи така разпалено (какъвто случай имахме в Глупостите, които мъжете казват и правят, докато жена им ражда),
че чак да се притесним да не им секнем ентусиазма с виковете си.
Каквото и да сме чували и преживявали по темата Баща в/пред/далеч от родилното обаче, винаги има нещо по-коварно от собствения ни опит.
Такъв е случаят на бременната с близнаци Изабела Лагуна, която крехко сподели в социалната мрежа Quora, че съпругът ѝ настоява родителите му също да присъстват в залата за раждане.
Дали защото той си представя, че тая работа минава като семейна вечеринка пред телевизора, или пък иска да си поплаче на нечие рамо по време на родилните мъки – Изабела не казва.
Угнетена от това намерение, тя просто моли потребителите на Quora за съвет и… как мислите, дали са я подпомогнали? Вижте Boredpanda селекцията с най-пламенни отговори, които Изабела отнася:
“Скъпи, когато се сдобиеш с утроба и ти се отдаде възможност да раждаш, можеш да поканиш целия футболен отбор на Англия в родилната зала“.
„Кажи му, че преди да допуснеш мама и тате в родилното, той също трябва да стои гол и разчекнат поне 12 часа, по време на които е вероятно да се „изпусне“ – ако приеме това предизвикателство, родителите да заповядат!“
„Това е вашето дете и той би трябвало да има равни права при взимането на всички решения, свързани с всяка част живота на вашето дете. С изключение на раждането.“
„Какво? Чакай малко? Как така НАСТОЯВА? Защо изобщо му позволяваш да иска каквото и да било? Скъпа, ти си пациент, кралица, ти си звездата на шоуто! Нищо няма да се случи без теб. Това е твоето здраве, твоят комфорт, твоята болка. Това е твоята гола вагина!“
Други потребители се грабват да дадат някакъв по-практичен съвет:
„Честно да ти кажа, този твой съпруг никак не ме радва. При нормални обстоятелства бих казала, че решението е в комуникацията. Но говорим за това, че чакаш близнаци – двойно безпокойство и двоен потенциал за медицински усложнения.
Той би трябвало да е приел отказа ти от първия път. Фактът, че държи на своето, предполага, че ти ще преминеш в защитна позиция, която ще ти причини стрес, който не ти е необходим в този момент от бременността.
Отнеси въпроса до компетентните лица в болницата! Така ако твоят съпруг и роднините ще се ядосват на някого, нека беснеят на докторите, вместо на теб.
Сподели на гинеколога си за идеята на мъжа ти да раждаш пред свидетели, която ти причинява непоносим стрес, но се страхуваш, че той няма да уважи отказа ти. Поискай от него да забрани присъствието им в родилното и се увери, че той ще предупреди целия персонал никой, освен мъжът ти, да не бъде допускан вътре.
Мисля че в дългосрочен план ще имаш драми и с мъжа си, и с родителите му, но се опитай да решиш поне този проблем засега. Това е времето, в което трябва да се фокусираш върху свиването на гнездо, да се подготвиш за посрещането на две здрави деца. Така че остави ролята на лошото ченге на гинеколога. Късмет!“
Не за първи път се срещаме с особеностите на това да имаш близнаци. Преди време Даниела Димитрова сподели своя комедиен хорър за живота с две отрочета от един калибър и много ни разсмя с „Китайска капка? Нееееее, близнаци!!!!“. Днес решихме да ви запознаем със списъка на Алесандра Дъбин с изключително неподходящи и дразнещи неща, които хората казват на майките с близнаци. Като че ли не е достатъчно, че си ги износила до мащаб 17:1 спрямо предишното си аз и тепърва се освестваш, ами някой те пита дали не чакаш още едно бебе... Дни след като си родила двете малки човечета. Да полудееш просто...
---------
Когато бях бременна с близнаците си, които износих до термина, чутовните ми размери привличаха доста нежелано внимание. По това време приятелка, която вече имаше близнаци, ми каза: „О, въобще не очаквай, че това ще се промени, след като родиш – даже напротив – става по-зле“. И сега, когато съм горда майка на чифт подрастващи, мога да потвърдя, че това е напълно вярно.
Напоследък все още твърде често ни заговарят, в повечето случаи доброжелателни непознати, които просто се опитват да общуват с нас. Вероятно, както всяка друга майка на близнаци в Америка, и аз чувам същите коментари отново и отново. Дали умишлено негативни, или не – тези умотворения ме влудяват. Ето и някои от най-неприятните:
„Ама по естествен път ли са заченати?“
Това винаги е първенец в списъка, заради своите 50 нюанса неуместност – поради толкова много причини. Все едно да ви кажа: „Хубави гърди, естествени ли са?“. В сърцевината на въпроса ви се корени нагло любопитство за нещо, което съвсем не ви засяга, щом не сме близки. И да намеквате, че човешки същества са каквото и да е, освен „естествени“, е направо възмутително. Никой цивилизован човек не би питал подобно нещо с такава липса на такт!
Разбира се, че тези, които питат, биха искали да разберат дали близнаците са заченати чрез изкуствено осеменяване – което сякаш би могло да ги направи по-малко достойни човеци?! Тези, които все пак искат да знаят, може да подадат официално запитване в отдел Не Ви Влиза В Работата.
„Имате ли близнаци в рода?“
Въпросът изглежда невинен. Но независимо от това дали хората го осъзнават или не, често по този начин ровят за отговора на питането за осеменяването. И повярвайте ми, в повечето пъти го осъзнават.
„Еднояйчни ли са?“
Без да е злонамерен, този въпрос често е неуместен, особено в моя случай. Имам момче и момиче... не е възможно да са еднояйчни. (Игнорираме факта, че едното е с кестеняви къдрици, а другото има платиненоруса права коса.) На тези, които питат в повечето случаи им е простено... Аз също не знаех нищо за близнаците преди да родя!
„Кой е по-умен?“
И двамата, разбира се.
Една дама, която също е майка на близнаци, има изключителен отговор: „Хората все ме питат кой е лошият. Просто ще започна да казвам „аз“ и ще си тръгвам! Много съм отзивчива и отговарям на всякакви въпроси, но не ме карайте да лепвам негативен етикет на едно от децата си.“
„Кой е по-голям?“
Въпреки че аз не се засягам лично от този коментар, винаги ме впечатлява колко много хора имат жив интерес към последователността на раждане на децата ми. Синът ми е с минута по-голям и с радост споделяме тази информация. Доста други родители обаче не са на същото мнение.
„Много родители на близнаци решават да не казват на децата си кой е роден първи, защото идеята е погрешна и може да създаде ненужно напрежение“, споделя една от майките в клуба на родителите на близнаци.
Друга добавя: „Тогава се опитват да си вадят неверни заключения на базата на отговора, като: „Затова е по-висок“ или пък „О, трябва да се държиш като по-голям“. Веднъж родител на деца, които не са близнаци, се опита да ме убеди, че това кой е роден първи наистина има значение за характерите им... които така и така са различни без значение от поредността, в която са се появили.“
„Две бебета и трето напът!“
Благодарение на нечовешкото напрежение за тялото ми, се оказах с диастаза след раждането. Освен това матката ми имаше нужда от време, за да възвърне предишния си размер. Така че на жената, която се надвесваше над количката в супермаркета, когато близнаците ми бяха още само на няколко дни, и която след това се обърна към мен и изтърси това – както и на всички други прозорливи в първите дни, след като родих – просто... НЕ. Не го казвайте!
„Клетата!“
На една сватба братовчедът на булката ми каза: „Близнаци?! Не бих го пожелал и на смъртния си враг“. Струваше ми се невъобразимо шокиращо, докато друга майка от клуба на родителите на близнаци не каза, че е чувала абсолютно същите думи – дословно.
Шегувате ли се? Вероятно не е необходимо дори да обсъждаме защо не трябва да казваме това на глас, но ще удостоя чудещите се с отговор: „Да – да имаш близнаци не е шега, най-вече частта с бременността и когато са новородени. Както и всяко друго нещо в тоя живот, което е дълбоко възнаграждаващо“.
Редовният ми отговор за живота ми с близнаци? „Лесна работа“ казвам – просто така, за забавление.
Ин витрото е от много важните за Майко Мила! теми. Писали сме по нея няколко пъти - започнахме я с личната история на Диана Кръстева Моите недоносени бебета, моите малки герои, последвана от разказа на Илинда Евтимова Как се роди нашата прекрасна грешка, по темата се включи и Неда Дойчинова от сдружение "Зачатие" с текста си Зачатието възможно, а може би най-силният текст беше този на Кирил Гурбетов - един мъж, който мечтае да стане баща - Инвитро процедурите в България. Игра на надежда и мълчание.
И понеже сега сме в месеца на коледните чудеса, продължаваме темата с един анонимен разказ за това как мечтите се сбъдват, понякога с помощта на добър приятел. Ние пожелаваме на всички, които изпращат годината с тази мечта, да я видят реализирана догодина - така, както се е случило на днешната ни авторка.
*************************************
Този текст е за всички онези жени, които имат страх от ин витрото и предпочитат да
осиновят дете, вместо да опитат да забременеят чрез репродуктивна медицина.
За всички, които са чували за кошмарните инжекции около процедурата „ин витро“, че не се получава от първия път и всичко е комерсиално.
И най-вече за една много специална, настандартна приятелка, която ми записа час (без мое знание) за преглед именно при една такава лекарка, в една такава болница, и ми направи най-милия коледен подарък.
Та, наближава Коледа. Навън е снежно, в очите ми има сълзи, а до мен спят 2 малки бебчета, близнаци на 6 месеца, за които това ще е първата Коледа в нашия дом.
Но нека започна отначало.
И при нас не се получаваше със забременяването. След около 5-6 години в опити се разбра и проблемът – беше в съпруга ми. Изживяхме си кризата, доколкото може да се изживее при мисълта, че може би няма да имаме деца.
Аз исках да осиновяваме. Съпругът ми искаше да пробваме с ин витро.
Мисълта за всички инжекции, с които ще ми надупчат корема (и не само), споменът от всички несполучливи истории на мои близки, хормоналните нарушения, за които бях чувала, надебеляването и най-вече надеждите, които те крепят през всички тези процедури и накрая негативния тест за бременност – само една чертичка, не ми даваха мира.
Нямах никакво желание да стартирам нещо, което ще завърши с отрицателен край. Разбити хормони, разбита психика, още по-разбити взаимоотнощения с партньора. Бях категорична: не на инвитрото!
И така си минаха още 2 години в мълчание и чакане да „се появи“ нещо, да се случи нещото, да вземем някой ден някакво решение.
За щастие, някой друг беше взел едно решение вместо мен. Иначе казано, моя близка
приятелка бе решила на всяка цена да ми направи един нестандартен коледен подарък, без значение дали ще ѝ проговоря отново или не.
На 13 януари 2016 ми звънна телефонът. Непознат номер. Гласът отсреща отсече:
Моля да ни потвърдите записания час при др Х в болница Y.
Аз: Моля? Какъв час?
Тя: Имате записан час за преглед при др Х. Трябва да се явите със съпруга си.
Казах само „Потвърждавам“ и затворих.
Бях бясна на съпруга ми. Разбира се, реших, че той е замесен в цялата тази история.
След кратък разговор вкъщи се разбра кой ни е записал часа и известно време не исках да чувам приятелката, която беше решила да се намеси по този начин в личния ни живот.
Явихме се на прегледа, започнаха се едни изследвания, истини за това кое-как- какво-кога и някак нещата вървяха към целта – инвитро, без да разбера.
Минаха близо 10 месеца, дойде септември и изведнъж аз вече имах час за трансфер на многото оплодени яйцеклетки, които „се получиха“ от мен и съпруга ми.
Чудо!
И трансферът беше зад гърба ни. Дойде най-тежкият момент – чакането. Чакаш да минат 2-3 седмици и да си направиш тест за бременност. По цял ден лежах на дивана, строго ми забраниха какъвто и да било стрес, движения, работа и т.н. Та, лежах, мислех, молих се, мислех, ядях и пак мислех. Не знам дали можете да си представяте какво е да чакаш резултата от близо 10-месечните исзледвания, инжекции и упойки!
Изтекоха 20-те дена и дойде денят с голямо Д. Събудих се с огромна надежда, че се е
получило. С усмивка си направих теста, но, за съжаление, се разплаках, когато видях резултата.
Беше негативен. Една чертичка.
Избърсах сълзите, преглътнах и си повторих няколко пъти, че няма да изпадам в депресии. Съобщих новината на съпруга ми, но той отказа да приеме резултата. Сипах си чаша вино и запалих цигара след дълга пауза от тютюнопушенето.
Имах 3 теста за бременност вкъщи, оставаха ми 2. Реших да не ги изхвърлям. Все ще ми потрябват...
След няколко дни си направих втори тест. Една чертичка. Отрицатен. Винце и цигарка помагат.
Аз заживях с мисълта, че не е станало. Съпругът ми не искаше да приеме резултата. След още седмица си направих трети тест.
Две чертички. Положителен. Онемях.
В момента си седя вкъщи на дивана, снегът белее навън, а до мен спят двете ми най- мили същества.
Близнаците - най-прекрасният коледен подарък, който някога съм получавала.
Нестандартен подарък от една нестандартна приятелка.
Инвитрото се получи. От първия път. И знаете ли - пак бих минала през всички процедури. Нека ми забият всички налични инжекции. Резултатът си заслужава.
