fbpx
И аз съм човек

Глупостите, които мъжете казват и правят, докато жена им ражда

22 февруари 2017

Ако терминът ви наближава или планирате да раждате някога в тоя живот, моля, прочетете този текст. Трябва да сте подготвена, в случай, че ще раждате с наличен мъж до себе си и докато напъвате (ако раждате естествено) или гледате в тавана (ако раждате със секцио), и се ослушвате за първия бебешки плач, трябва да знаете, че до/около/зад вас има мъж (или четирима!), който не знае какво да прави, докато този процес приключи, и затова прави глупости.

Ние, в Майко Мила, вече сме чували това-онова за мъжките идиотщини, докато жената се трепе да ражда. Лично култовият Самуил Петканов ни описа своите изживявания в този сюблимен момент в текст, озаглавен Как жена ни ще роди, докато ние сме паникьосани наоколо, след това любимият ни Пътник О'Свиден дооформи картинката в текста Четирима мъже в родилното и накрая Зорница Колевски изби рибата с разказа Ще се изпотя!.

У нас не е чак толкова разпространено мъжете да присъстват на раждането, защото все още твърде много жени смятат, че вагината им е нещо като изложбена зала, която ако не е подредена красиво, няма да привлече мъж, който да иска да я посети отново, а раждането обикновено прилича на нахлуване с взлом на специалните части в китайски магазин.

След щателно търсене в интернет и изчитане на десетки лични истории на клети майчици, ни идва само един въпрос: „Кое точно във фразата „10 сантиметра разкритие“ кара един мъж да зареже нероденото си дете, за да отиде да пуши или да си купи кафе например?

Някои случки са много смешни, други изглеждат като цитирани в молба за развод, трети ни се иска да не са истина, но все пак ще ви ги представим. И така, започваме - седнете някъде, защото има попадения, от които може да се сринете от смях.

**************************

"Анестезиологът ме пита колко ме боли, да посоча от 1 до 10, аз казах 8 и съпругът ми каза: „Ох, моля ти се, не се превземай!“

"Имах насрочено секцио за един петък, но мъжът ми каза, че ще дойде, след като купи PS4 на промоция – беше Черен петък в един мол. Дойде, след като бебето се беше родило. Но пък беше успял да купи плейстейшън."

"През цялото раждане мъжът ми обсъждаше с гинеколога футболния мач от снощи. Аз напъвах. Дано не съм ги прекъснала с виковете си."

"След близо 19-часово раждане мъжът ми каза, че това не било „истинско раждане“, защото контракциите не били на равен интервал, както „пишело в книгата“."

"Мъжът ми отиде с ловната си компания на риболов. Забравил да си зареди телефона. Водите ми изтекоха и започнах да раждам, докато той е седял на лодка в язовир и е гледал залеза. Прибрал се, видял, че ме няма и решил, че съм излязла с приятелки или до магазина, затова си легнал да поспи. Понеже нямаше как да се свържа с него, най-накрая баща ми се обадил на съседите, които трябвало да блъскат по вратата, за да събудят малоумния ми съпруг."

"Аз бях приготвила всичко за раждането, дрехите, принадлежностите, нещата за бебето, всичко. Мъжът ми имаше само една задача – ЕДНА – да намери най-прекия маршрут към болницата. Посред нощ ми изтекоха водите и още като се качих в колата, осъзнах, че той е в паника и не знае къде отива и защо. Подкара с бясна скорост по грешната улица, докато търсеше в Гугъл адреса на болницата, за да го въведе в навигатора. Изкрещях му, че ако закъснеем и няма време за епидурална упойка, ще го упоя него в съня му. Той също ми се разкрещя, че никоя нормална жена не раждала посред нощ като някакъв вампир. Понеже бяхме заети да си крещим, никой не внимаваше накъде кара и се оказахме извън града в някакво гето. Заплаших го с развод и той накрая се обади в болницата да го упътят. Успяхме да стигнем, докато все още бях бременна."

"Малко след като синът ни се роди (след близо 10-часово раждане), мъжът ми каза, че ще се прибере за малко да си почине, защото „бил изтощен“."

"Приеха ме по спешност в болницата заради силни контракции. Цяла нощ имах контракции, които обаче не бяха достатъчно чести за раждане и нямах разкритие, а държах да раждам естествено. Мъжът ми спа до мен, на един фотьойл. Сутринта вече не издържах и се съгласих на секцио, само и само да извадят бебето и да спре болката. Точно ме извеждаха към операционната, мъжът ми дръпна сестрата за ръка и помоли да му дадат обезболяващо, защото му се е схванал крака и го боли."

"Докато чаках да ме приемат в родилното, мъжът ми отиде да търси контакт, за да си зареди телефона и да се обади на майка си. Междувременно ме приеха в отделението. Той се качи след около час и каза, че телефонът му се ъпдейтвал и трябвало да завърши инсталацията."

"В операционната, докато мен ме подготвяха за секцио, мъжът ми изпадна в хипогликемичен шок, защото не е закусвал. Моят лекарски екип трябваше да спасява него, вместо да изражда бебето."

"Точно преди да започне раждането, мъжът ми си направи толкова много снимки с лекарската маска и облекло, на фона на магарето, със стетоскоп в ръка и още куп подобни, че когато бебето се роди, телефонът нямаше батерия и изгасна и не можахме да го снимаме. В албума от раждането на детето то самото не присъства!" (НА ТОВА МАЙКО МИЛА СЕ СМЯ МНОГО ДЪЛГО!!!)

"Имах пълно разкритие, а мъжът ми ме попита дали мисля, че мога да задържа няколко минути, да скочи до лафката за кафе, да си има за после."

"Моят ме свали от колата с чантата за родилното и ме остави сама да се оправям и отиде да търси удобно място за паркиране!"

"Бяхме на кино, когато ми изтекоха водите и започнаха контракции. Понеже домът ни беше на път към болницата, минахме да си взема чантата за родилното. Чаках в колата мъжът ми да я вземе и да продължим. Чаках 5...10...15 минути и вече тъкмо смятах да му причиня физическа болка, той се появи и обясни, че между зъбите му е влязла храна и досега се е мъчил да я извади с конец за зъби."

"Имах супер силни контракции на всеки 5 минути и болки, бях в 34 гестационна седмица. Мъжът ми каза да се успокоя малко и да полегна, щяло да ми мине."

"Приеха ме по спешност да раждам и не си бях подготвила багаж за болницата. Помолих мъжа ми да ми донесе бельо. Той се върна с прашки."

"Бебето тръгна да се ражда 4 седмици преждевременно. Понеже мъжът ми няма шофьорска книжка, а живеем извън града и той каза, че такси ще ни излезе адски скъпо, а не искаше да чакаме за линейка, се наложи аз да шофирам 30 минути до болницата, докато бях с контракции."

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross