Майко Мила! днес представя историята на Илинда Евтимова, която не е като да няма какво да ни разкаже по темата със забременяването. Започнала като всички нас - ентусиазирано и с очакване, че то става ей така, от един-два пъти, Илинда се оказва в ситуация, в която обикаля няколко доктора и клиники, получава съвети за "надупчване на яйчници" и прочие чудесни предложения. А как се случват нещата накрая, ще разберете от нея! Междувременно ви напомняме и за друг чудесен разказ по темата - Една щастлива ин витро история!
*******************
Нека и аз да разкажа моята история за бремеността. В далечната зима на 2012/2013 и крехката възраст от 26 години попитах моя мъж:
“Какво ще стане, ако си направим бебе?”, имайки предвид: “Хайде да си направим бебе”, той ми отговори “Е, как ще го гледаме?”.
Впоследствие се оказа, че той не искал нарочно да си правим бебе, но ако станело, нямало да има проблем.
Да, ама не. Аз вече бяха започнала подготовката за бъдещия наследник с романтични мисли за хиперскоростно забременяване. Мислите обаче бързо се изпариха, когато няколко месеца подред нямаше очакваното второ тире на теста. Допълнително имахме и прекъсвания от най-различни бактериално-гъбични инфекции, които спъваха моя ентусиазъм за бременност.
И така, след посещение при Доктор Н1, получих невероятното предложение да ми “надупчи” яйчниците за фертилност. Гарантираше ми така чаканото бързо забременяване само с няколко дни болничен престой.
Казах си: “А-а-а не, рано е за такива експерименти”.
Доктор Н2 и 3 се чудиха що е то поликистозни яйчници и имат ли те почва у мен. Отидох при Доктор Н4 в специализирана ин витро клиника и докато чакам 2 часа за доктора, започнах да се оглеждам около мен. Забелязах, че повечето жени могат да са ми майки.
Тогава реших, че може би не съм чак за там… Докторът все пак ни погледна резултатите и каза, че спокойно може да се опитваме до 1 година преди да предприемем по-сериозни изследвания.
А аз през това време си мислех: “Това включва ли и гадинките, които ни спират устрема през няколко месеца?”... Така или иначе не го попитах, а продължих досадните опити с тестовете за овулация.
След като споделихме с най-близките роднини за “проблема ни” и изтърпяхме всяка седмица баща ми да ни пита “А вие кога ще правите инвитро процедура?”, най-накрая геният на семейната мисъл, моята баба, ми се обади по телефона и каза:
“Ало, сине (така се обръщаше към всички внуци, без значение от пола), братовчедката (следва изреждането на родословното дърво) работи в клиника по СТЕРИЛИЗАЦИЯ” .
Уви, жената цял живот зимнина е правила. Поправих я неловко, че става въпрос за клиника по стерилитет и взех телефона на далечната братовчедка.
Така, след консултация с братовчедката, си запазих час при Доктор Н5. А тя съвсем спокойна, преглеждайки ме, каза: “А вие защо не пробвате на 29 септември, 1 октомври и 3 октомври?”
Казах “Ами, добре”, мислейки си: “Да, ние година и половина се трескаме до откат, точно пък тогава ще стане...”
Както и да е, споделих с мъжа и на заветната първа дата, след 10-часов работен ден и 2 часа на волейбол, се заловихме за работа. Естествено, нищо не стана. Същото направихме и в сряда. В петък вече имахме повече успех. Имаше и някоя нощ на успех, но така и не помня сънувах ли или беше реалност.
И така на 16 октомври 2014-та, около 2 седмици след заветните дати, малките гадинки отново показаха своя характер, но преди да отида при Доктор Н5 реших да си направя тест “за всеки случай”.
Изненада! Той се оказа положителен, но аз, досущ като Тома Неверни, показвайки го на моя мъж, казах “Сигурно е грешка”.
И така, 9 месеца по-късно се роди нашата прекрасна грешка.
