Емоционалните изневери винаги звучат като нещо по-тежко от обикновената изневяра. Специфично е да споделяш интимност с човек, който не е партньорът ти. И да знаеш, че дълбоко в себе си изпитваш много повече от физическо привличане. Всички видове изневери са изневери, разбира се, но емоционалната обвързаност често изглежда по-трудна за преодоляване. Някои хора се надяват да им бъде простено, някои двойки работят върху отношенията си, за да останат заедно, а други смятат, че това е по-голямо предателство от еднократна физическа изневяра, отбелязва Scary Mommy. Затова процесът по осъзнаване на емоционалната афера често е толкова сложен, колкото и разкриването на такава връзка.
Проблемът при разпознаването на емоционалната изневяра започва от факта, че някои хора не смятат, че вършат нещо нередно. Някои биха казали, че приятелството е просто приятелство, а други биха се опитали да хвърлят вината върху партньора или съпруга си. Psychology Today дефинира емоционалната изневяра като дълбока връзка с някого извън брака или партньорството – човек, на когото разчитате за компания и душевна близост, и спрямо когото влагате емоции.
Но това не означава, че хората винаги умеят да разпознават, че изневеряват, дори и да са в разгара на измяната. Предлагаме ви признания на 11 души, публикувани от Scary Mommy, кога тези хора са осъзнали, че изневеряват емоционално. За някои просветлението е било като леко побутване. За други е било голям удар, който не са можели да игнорират. А мнозина са били наясно от самото начало. Имената на хората са променени.
Джулия, 35 години
„Знаех, че на мъжа ми няма да му хареса, че говоря с приятел така, но не мисля, че го осъзнавах като емоционална изневяра, докато не се обадих на приятеля си, за да му споделя нещо обидно, което майка ми направи. И тогава си дадох сметка, че първо помислих за него, преди да се сетя за съпруга си. Тогава вече със сигурност ми стана ясно.“
Ейми, 40 години
„Най-добрата ми приятелка ме разобличи. Бяхме в ресторант и срещнахме едно момче, което познавахме от гимназията. Тя предположи, че също като нея не съм го виждала от години. Когато обаче двамата с него започнахме да говорим така, сякаш се чуваме постоянно, тя ме дръпна настрана и ме попита какво става. Признах ѝ, че си пишем във Facebook от повече от година. Приятелката ми отвърна с въпрос как бих се чувствала, ако мъжът ми правеше същото. И тогава осъзнах, че това, което се случва, не е нещо невинно.“
Рейчъл, 30 години
„Не знам. Предполагам, че още в началото разбрах… Не мисля, че щях да изпитам емоционална привързаност към различен от съпруга ми човек, ако нещата у дома бяха наред. Но вината за това е и на двама ни, не само негова.“
Дейвид, 39 години
„По време на домашно събиране на барбекю една съседка, с която бях близък, започна да ме разпитва за играта на голф с баща ми предната седмица – как е минало, дали баща ми се е справил с новия си стик и всякакви такива подробности. След като тя си тръгна, жена ми ме погледна с толкова болка, каквато никога не бях виждал у нея. Стана ми ясно, че съм споделял със съседката повече, отколкото е трябвало. Мисля, че точно тогава осъзнах колко съм наранявал съпругата си и това се е отразявало на брака ни.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Даниел, 31 години
„В момента, когато усетих, че съм по-развълнувана да отида на работа, отколкото да се прибера у дома, знаех, че вече съм стигнала твърде далеч.“
Мелиса, 35 години
„Имах най-добър приятел от детството. Говорехме си постоянно и бяхме много близки – никога не сме имали нищо интимно. Той беше кум на сватбата ми, а аз – шаферка на неговата. Никога не сме се притеснявали, че съпрузите ни биха имали проблем, защото просто не сме усещали, че близостта ни е нещо неправилно. Но с времето съпругът ми започна да се дразни, когато се прибираше и най-добрият ми приятел пиеше бира с мен на верандата. Или когато ми звънеше сутрин, докато се приготвяхме. Затова започнахме да се крием, за да си говорим. Не знам дали именно заради тази забранена част, но започнахме да осъзнаваме, че имаме сериозни чувства един към друг. Вината донякъде е на съпруга ми, който направи брака ни труден, но трябваше да приема, че може би най-добрият ми приятел винаги е бил емоционална връзка и резервен вариант.“
Марк, 41 години
„Не знам дали някога е имало знаци за емоционална изневяра, освен очевидния – че имах афера. Когато се обръщаш към друг човек по интимен начин и знаеш, че партньорът ти би се почувствал неловко от това, значи изневеряваш емоционално. За съжаление, осъзнаването не означава, че ще спреш. Едва след развода и доста часове терапия успях да се справя с хаоса, който създадох.“
Джесика, 29 години
„Веднага разбрах, че това, което правя, е емоционална изневяра. Знаете ли какви са Джим и Пам? И когато Рой е наоколо, те са напълно различни? Точно така беше между мен и един колега. Ако приятелят ми беше видял как говоря с колегата, щеше да скъса с мен веднага. Но когато приятелка ми отвори очите, реших да сложа край на всичко.“
Ричард, 45 години
„Имах нещо като работна съпруга, за която истинската ми съпруга често се шегуваше. Тя беше човекът, с когото се разбирах чудесно в офиса. Всяка сряда пиехме кафе след първата работна среща за деня. Жена ми я обожаваше – двете си пишеха често – но след това колежката ми и аз започнахме да си пишем и да се чуваме и след работа. Когато един ден се връщах у дома и ми стана тъжно, че трябва да затворя телефона с нея, разбрах, че нещата са стигнали твърде далеч. Признах на жена си, след което настоях да бъда преместен в друг отдел. Вината е изцяло моя, но стана толкова бързо – един ден тя беше просто човек, с когото работех, а на следващия ден беше първият човек, когото исках да чуя на път за вкъщи. Все още не мога да повярвам, че се случи.“
Сара, 37 години
„Бих искала да кажа, че изведнъж осъзнах, че правя нещо грешно, но всъщност беше много по-постепенно.“ Убеждавах се, че флиртът е безобиден, а следващата седмица се опитвах да си внуша, че да споделя проблемите си със своя колега е по-добре, отколкото да натоварвам приятеля си с тях. На всеки няколко седмици ми се струваше, че се чувствам зле, но след това просто оправдавах поведението си, докато не дойде следващият път.“
Хана, 51 години
„Когато трябваше да лъжа децата си с кого си пиша, защото не исках да ме издадат на баща си. Тогава разбрах.“
Източник: Scary Mommy
