В двойката

Мъжът ми изневери, но аз останах

28 юни 2023
жена брачна халка изневяра

Много е лесно да имаме готови отговори и решения, когато гледаме нечии чужди проблеми отстрани. Тогава винаги знаем какво е най-добре да се направи и със сигурност бихме го направили „по друг начин“. Много от нас имат предварително заложени модели за реакция при катаклизми в отношенията, които обаче се оказва, че невинаги работят така, както сме си представяли. Изневярата и отношенията в двойката преди и след нея е една от темите, по които обикновено имаме готово мнение и за мнозина то е „Не се прощава и точка.“

Авторката на този текст е била от същата страна на барикадата, докато неусетно не се е оказала от другата. И тогава решението дали да остане, или да си тръгне въобще не изглежда толкова лесно.


Била съм свидетел на изневери, приключили едновременно с развод и с помирение. Гледала съм как по телевизията се развяват сексуални и емоционални афери почти до степен на безчувственост. С приятелките ми сме водили дълги разговори за това какво бихме направили, ако някой от мъжете ни стъпи накриво, както и за мъжете, които изневеряват, и жените, които остават. „Никога“, мислех си тогава. „Това никога няма да съм аз.“ Не само че не бих се омъжила за някого, на когото му шарят очите, но и никога не бих останала с кръшкач – нито във връзка, а още по-малко в брак.

Когато срещнах съпруга си преди 20 години, се почувствах все едно го познавам отдавна. Бях първото му сериозно гадже. Първата жена, която запозна с майка си. Никога не беше изневерявал. Обожаваше ме и това бе видимо с просто око за всички. Почувствах се в безопасност. Може би прекалено много.

Оженихме се и децата се появиха почти веднага. 

Три деца в три поредни години и аз се изтощих. И двамата спряхме да инвестираме в отношенията си и отделяхме толкова много време и внимание на децата и на неговата кариера, че бракът ни застърга дъното на листа с приоритети. Никога повече не излязохме на среща само двамата. Бързахме да напъхаме децата по леглата и да прекараме остатъка от вечерта в отделни кътчета на къщата, защото бяхме твърде изморени, за да функционираме. Отказвах му секс постоянно. Не се бяхме целували или докосвали над шест месеца. Не можех да понеса мисълта за това, след като съм била сама с децата с часове, докато той работи. Бях твърде скапана, а тялото ми беше обект на атаки на няколко чифта малки ръце почти нонстоп през деня. 

Превърнахме се в клише.

Един ден се прибра с няколко картини и ги закачи в кабинета си. Картини, които впоследствие разбих върху масата му за билярд, когато ми разказа за жената, с която е имал аферата.

Знаех, че сме отчуждени, но никога не съм си и помисляла, че ще потърси решение извън брака ни. Всъщност, бях готова да се обзаложа, че съпругът ми не би изчукал друга. Но го направи. И си призна една октомврийска вечер, плачейки на дивана до мен.

Повърнах и се обадих на най-добрата си приятелка, въпреки че минаваше полунощ. Тя живее на пет часа с кола от нас и заяви, че на другия ден ще дойде. Наистина го направи. Накарах съпруга ми да напусне, а тя ми помагаше да не се разпадна пред децата. 

Той беше развалина, но не ми пукаше. 

Определи случката като „къс флирт“. Нямал чувства към нея. Просто му харесвало да се чувства нужен. Нямаше какво да ми каже, за да поправи стореното. Не ми пукаше коя е тя. Никога не ми е било любопитно коя е жената, която е изчукала съпруга ми, знаейки много добре, че вкъщи го чакат съпруга и деца. Защото той бе този, който наруши обета си към мен. Таях толкова много гняв и болка към него, че не можех да разпозная подобни чувства към другата жена. Никога не я потърсих в Google и не попитах как изглежда. Не заслужаваше моята енергия. Имах енергия само да тъгувам за брака си, да ме е грижа за децата ми, да се тревожа за себе си и как ще продължа напред. 

Имаше дни, в които едва говорех и функционирах. 

Смотолевях някакви кратки думи пред децата ми, които тогава бяха на 4, 5 и 7 години, и това беше единственото, на което бях способна. Толкова можех. Давах най-доброто от себе си. 

В други моменти имах енергията да се гмурна и да бъда фантастична майка. Но то беше само за отвличане на вниманието. Гневът и обидата от съпруга ми и изневярата му винаги изплуваха на повърхността. Ядосвах му се, че е забравил да купи кухненска хартия, и преди да се усетя, вече му обяснявах да  ходи да изчука пак някоя друга, след като не знае как да бъде адекватен партньор.

И той ми позволяваше това. Навеждаше глава. Никога не кресна в отговор. Планираше излизания, водеше ме в любимите ми ресторанти и никога не коментираше парите, които започнах да харча за себе си, опитвайки се да запълня празнината. 

Казвах му да се маха, да изчезва и да ходи при нея. Аз ще съм си добре. Ще се оправя. Предпочитах да бъда сама, отколкото с някой, който се чувства задължен да остане. Заслужавах повече. Той също. Това бяха моментите, в които изглеждаше най-наранен и най-шокиран от постъпката си. 

Много бавно успях да мина през това и да заложа всичко в брака ни, но, честно казано, и досега чувството ту се появява, ту изчезва. 

Децата ни не знаят за изневярата на баща си. 

Никога не сме говорили по темата край тях. Мнението им за него е свещено за мен. Обожават го и не искам никога да разбират за забежката му. Тя не го определя като човек, не определя и връзката ни. 

В някои дни, когато се чувствах премазана от мисълта за изневярата, започвах скандал с него от нищото пред децата. Защото съм човешко същество, което се опитва да се справи с болката. Те винаги го защитаваха и казваха, че съм „много лоша с тате“. Полагах зверски усилия да не кажа „Само ако знаехте! Не аз съм лошата. Баща ви ме нарани.“ Никога не стигнах дотам. И не защото смятам, че би било ужасно решение, а защото не виждам с какво такова избухване би помогнало на семейството в този момент.

Ситуацията е изключително деликатна и всяко семейство е различно. Затова зависи изцяло от вас дали ще кажете на децата, на майка ви или на приятелите, че имате проблеми в брака. 

Реших да споделя с най-добрата си приятелка и със сестрите си. Това е. Не защото не исках да се разбира, а защото не бих понесла някои реакции по отношение на постъпката на съпруга ми. Беше ми нужна яснота и енергия, за да изградя наново семейството си. И знаех, че мнението на другите ще замъгли преценката ми и ще ме отклони от целта.

Мислех, че ще го напусна, след това, че ще остана завинаги, а после се исках да избягам възможно най-далече от него. Тези мисли са на приливи и отливи и не стихват.

И ето ме — пет години по-късно, все още омъжена, все още крайно незаинтересована от любовницата на мъжа си. 

Останах, защото семейството ми заслужава да се боря за него. Останах, защото обичам мъжа, с когото си разменихме обети, въпреки че и двамата нарушихме някои от тях. Останах, защото съпругът ми ме обича. Останах, защото мисълта как си тръгва от вкъщи или как си разменяме децата всеки уикенд в близкия „Макдоналдс“ може да ме разболее. Останах, защото вярвам в брака си. Останах, защото сега разбирам какво значи да приема грешката му, да простя и да го обичам независимо от всичко. Това е нещо, което не си и помислях, че можех да направя, когато навремето осъждах другите жени, предпочели да останат. Преди да ми се случи. Много е лесно да се седиш до някого и да съдиш начина, по който отиграва ситуацията. 

Изневярата на съпруга ми не определя брака ни. И още по-важното е, че не определя мен като човек. Знам, че мога да водя щастлив живот като самотна майка (казвам „щастлив“, не „лесен“). Знам, че мога да сложа край на брака ни, когато пожелая. Но точно сега все още искам да бъда негова съпруга. Реших да вложа енергията си в тази наша нова връзка, защото няма връщане назад. Сега е различно. Няма да ви лъжа и да ви казвам, че сме добре. Понякога така ме пробожда, че не мога да дишам. Но не боли толкова, колкото ще боли да прекратя връзката ни.

Останах, защото това е моят избор, моят живот и моят брак. Избрах да направя най-доброто за себе си – не за децата ми или за съпруга ми, а за себе си. И реших да пиша за това, защото ако се припознавате в тази история (дано да не се!), ми се иска да знаете, че си е ваша работа дали ще останете, или ще си тръгнете, или ще си тръгнете и после ще се върнете. Вие решавате дали ще кажете на децата, на съседите и на приятелите. Можете да поемете контрола, да го задържите и да стигнете до щастлива развръзка, каквото и решение да вземете.


Източник: Scary Mommy

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross