Габи Хинслиф търси отговора на въпроса: Може ли мъжете да имат всичко? Да са едновременно добри бащи и да работят? И то в контекста на надигащото се недоволство сред бащите във Великобритания за увеличаване на отпуска по бащинство, който както в България, е две седмици.
Разбира се, че това е абсурден въпрос – предубеждение, от което жените изкараха години в опити да се измъкнат. Майките дълго и упорито работиха, за да оборят мита, че би трябвало сам човек да успява да съчетае работа, деца, щастлива връзка и пълноценен живот, без да се задъха или – по-важното, без да има нужда от помощ.
И до известна степен успяхме, съдейки по проучване на 5000 британски бащи, публикувано от благотворителната организация Working Families. То установява, че три четвърти от тях сега казват, че наистина искат да споделят родителските задължения, наравно с жените си.
Изглежда обаче, че останалите все още не са наваксали.
Един от всеки петима мъже казва, че когато е поискал отпуск по семейни причини, са го попитали къде е жена му.
- Превод: не е ли това нейната работа?
- И може би: ако в дома ви това не е нейната работа, какъв мъж те прави това?
Другите пречки, за които мъжете съобщават – като оспорване дали кризата в семейството наистина е толкова спешна, или страх, че шефът ще ги гледа с по-малко уважение заради искането – са добре познати на повечето работещи майки.
Но никога не са ме питали защо не мога просто да оставя съпруга ми да свърши всичко, по начин, който намеква, че с мен трябва да има нещо нередно, ако не го направя.
Борбата на работещите бащи е както същата, така и леко различна от тази на работещите майки, и в това се крие нотка на раздразнение между двата лагера, които реално водят една и съща битка. Стериотипът, че майките са родители по подразбиране, тези, които просто трябва да оставят всичко, ако детето е болно или се обадят от училището, е токсичен и за двата пола, защото подкопава кариерите на жените и също така опитите на мъжете да бъдат добри бащи.
Въпреки това може да е трудно да се видят приликите на работното място, когато се борите един с друг у дома, в състезание за това кой е по-изморен или чий ред е да вземе детето.
„Къде беше ти, когато ние вършехме тежката работа?“ – мислят си жените, щом чуят онзи тип мъж, който казва колко много се гордее, че е „истински отдаден“ на децата.
О, сега мъжете се интересуват от гъвкаво работно време???
Пандемията напълно нормализира работата от вкъщи и всичко е просто въпрос на използване на законните права, за които жените някога са се борили като тигри. Когато част от новите депутати от Лейбъристката партия започнаха активно да се застъпват за по-добре платен бащински отпуск и открито го използваха сами, те не спечелиха симпатии сред колежките си, които са били на тези барикади с години, въпреки че бащите, които се включваха, винаги бяха последният елемент от пъзела за равенство.
Но някой трябва да покаже на мъжете, че е възможно.
Урокът от въвеждането на споделен родителски отпуск – което означава, че двойките на теория могат да разделят до 50 седмици отпуск помежду си през първата година на детето –е, че много бащи не се чувстват удобно да използват новите права, които им се предоставят, защото все още усещат натиск да бъдат основният източник на доходи.
Правителството вече е обещало преглед на закона в по-широк обхват, а това лято междупартийният комитет за равенство на Камарата на общините аргументира в доклад, че по-щедро платеният бащински отпуск трябва да бъде приоритет (в момента много мъже са ограничени до законовия минимум, замразен под половината от националната минимална заплата).
Но дори това няма да промени играта, освен ако мъжете не мислят, че могат да го ползват без наказание.
Едно от решенията, предложено на конференцията Equal Parenting в Лондон, където беше обсъдено изследването на Working Families, беше кампания за мъжете да „родителстват на глас“, като вземат пълния си отпуск и открито отбелязват в офисните си календари взимането на децата от детската градина, вместо да се преструват, че тръгват по-рано за някаква мистериозно важна среща. Ако не друго, това може да отвори разговор за стреса, който някои мъже изглежда трупат в себе си.
Как се чувстват мъжете?
Подробно проучване на нагласите на британските мъже към мъжествеността, публикувано от YouGov, рисува обнадеждаваща картина по много начини, отбелязвайки, че противно на популярното вярване, не всички млади мъже са ядосани женомразци, радикализирани онлайн. (Само 13% от поколението Z сега имат положително мнение за известния инфлуенсър Андрю Тейт, въпреки че може би 13% са твърде много.)
Но това предполага изненадваща нотка на горчивина сред мъжете между 30-те и 40-те им години, когато най-вероятно имат малки деца.
Те са възрастовата група, която най-често твърди, че на жените им е по-лесно в обществото от на мъжете, или че женските придобивки през последните десетилетия са били за сметка на мъжете. Въпреки че това все още са редки виждания, подкрепяни от по-малко от една четвърт от анкетираните, YouGov установява широко разпространено убеждение сред поколенията, че животът е бил по-добър за мъжете преди 25 години.
Може би това са просто гласовете на романтично изоставените, белязани от години отхвърляне в приложения за запознанства мъже. Милениалите (групата на 30 и 40-годишните) са и възрастовата група, която най-често твърди, че жените се интересуват само от мъже с висок статус. А дали поне един от тях не е чувал от жена си упрека, че не поема достатъчно от грижите за децата – което, честно казано, някои все още не правят, ако се съди по статистиката, показваща, че мъжете отделят само две трети от времето, което жените влагат в неплатена грижа за децата – и страха от провал в офиса?
Още не сме свършили, скрол надолу
Проучването на Working Families определено предполага, че много млади бащи се чувстват разкъсани, до степен, до която техните собствени бащи може би не са били. Те се тревожат за пропускането на важни моменти в живота на децата си, но също така и за това да не бъдат бреме за колегите си, ако вземат отпуск.
Една трета не са взели толкова бащински отпуск, колкото биха искали, а почти две трети редовно се чувстват зле на работа заради поставянето на семейните ангажименти на първо място. Почти осем от десет смятат, че резултатните напрежения натоварват тях, партньора им или благосъстоянието на детето им.
Източник: The Guardian
