Да се говори за изневери не е най-приятното нещо. Имали сме няколко текста, които разглеждат изневярата, но от гледната точка на жената, чийто мъж има паралелна връзка или забежки.
В този текст Марина Пиърсън разказва личната си история и причини, поради които е изневерила на бившия си съпруг. Прави го честно, без страх, че някой ще я осъди, тъй като за нея е по-важно да сподели какво е научила с идеята да помогне на друга жена, която се чуди дали изневярата може да е решение.
“Как можа да ми го причиниш; да НИ го причиниш? Коя си ти? За каква жена се ожених?” Бившият ми съпруг крещеше тези въпроси в лицето ми, когато разбра, че съм му изневерила. През цялото време стоях пред него трепераща и в шок, без да знам какво да кажа, за да поправя нещата.
Бях изневерила.
Като се връщам назад във времето, си давам сметка, че в онзи момент нямаше нищо, което да му даде утехата и комфорта, които искаше. Или които аз исках. Любовта и загрижеността му към мен преминаха в чисто презрение и омраза към чудовището, в което се бях превърнала в неговите очи.
Въпросът, който изникваше постоянно, след като бракът ни се разпадна, беше защо. Защо му изневерих? Защо причиних нещо на такъв любящ, забавен и щедър човек? Не е като да ме е малтретирал или нещо такова.
Ако докато четете този текст, ме осъждате за стореното, знайте, че ви разбирам - такава е човешката природа. И вярвайте, никой не ме е съдил по-строго от мен самата (дори в момента). И макар че всичко завърши по най-добрия начин, не бих тръгнала по този път пак. Но, в същото време, вече абсолютно разбирам защо жените изневеряват. За съжаление, вече бившият ми съпруг също го разбира.
Според едно проучване изневеряващите жени обикновено кривват от пътя в търсене на емоционална задоволеност, повишаване на самочувствието и романтика. Кога ще изневерят зависи от това колко удовлетворени се чувстват в брака си. Според това изследване жените са по-склонни да го правят след петата година от брака, а мъжете – след седмата.
И след толкова ровене в душата ми най-накрая започнах да разбирам кои са факторите, подтикнали ме към изневяра.
Преследване на фалшиво щастие
Тогава все още живеех с илюзорната представа, че щастието е нещо, което може да дойде отвън. И се поддадох на фантазията, че някъде по света съществува един мъж, чиято единствена цел е да ме направи щастлива.
Вярвах, че понеже не съм щастлива в брака с бившия ми съпруг, някой друг може да ми поднесе щастие на сребърен поднос. Сигурно някой би могъл, нали? Но разбира се това просто не е вярно и никога няма да бъде. Истината е, че цялото изпитание около аферата ме стресира изключително много и ми докара още повече объркване и нещастие.
Научен урок
Като част от клуба на неверните съпруги вече разбирам, че бягството от мен самата не е отговор и че сама съм отговорна за щастието и удовлетвореността си. Моето щастие не е чужда отговорност - нито на съпруга ми, нито на някакъв любовник - само моя!
Увъртане вместо говорене
Съвсем честно си мислех, че съм лош човек, задето вече не се чувствам привлечена от бившия си съпруг. И за да не го нараня, си мълчах, докато това отмиращо желание съвсем отшумя. Просто не намирах думи, с които да му кажа, че повече не ме привлича сексуално. Вместо да говоря с него честно за чувствата си, накрая наистина станах “лош човек”, когато изневерих (като се надявах да не разбере и за това).
Дълбоко заровено под този модел на вина-водеща-до-мълчание стоеше схващането, че не заслужавам някой да ме обича толкова, колкото ме обичаше бившият ми мъж.
Научен урок
Това, за което си давам сметка сега, е, че разбиранията ни и начинът, по който възприемаме самите себе си, може да ни накарат да направим някои доста неадекватни неща. Ценностната система е изключително мощен катализатор за поведението. Едва след като поработих върху себе си, успях най-сетне да преодолея този модел и да имам истински любяща връзка.
Зацикляне в незрял начин на мислене
Вече знам, че тогава ми липсваха и зрялост, и житейски умения, за да се изправя по подходящ начин срещу проблемите, които срещахме с бившия ми съпруг. Карахме се, разстройвахме се, комуникацията ни се разпадаше и в резултат на това се разпадна и интимността помежду ни. Не знаех как да променя тази динамика, нито как да се справя с мислите си по тези въпроси.
Честно - всеки път, като се карахме, си мислех, че той не ме обича! Затова си позволявах да се държа лошо, за да му го върна. Научен урок
Жизнено важно е да оставите отворени каналите си за комуникация, защото усетите ли, че комуникацията ви се затваря, обикновено и интимността вече се е изплъзнала (и бързо следва пълен разпад на връзката). И преди да се усетите, вече копнеете за интимност и връзка, само че не с вашия партньор.
Често чувам, че жените, които изневеряват, го правят точно заради този срив в комуникацията в съществуващата им връзка. Чувстват се фрустрирани, неизслушвани и неразбрани и затова започват да търсят комфорт, връзка и бягство в прегръдките на друг.
Нуждата ми не беше грешна, действията ми бяха такива.
В момента, когато изневерих, страстта във връзката ми беше умряла. Исках съпругът ми да ме желае, да ме иска, да го е грижа толкова много за мен, че да иска да ме спечели. Но връзката ни беше влязла в рутината на всекидневието, без никакво вълнение, и накрая страстта умря. Исках да скъсам с това и реших, че е най-добре да го направя през егоистично действие (да изневеря).
Вече знам, че да търсиш страст извън установената връзка е краткосрочно решение и никога няма да бъде друго. По-доброто решение може би щеше да бъде да се опитаме да възстановим това, което имахме някога помежду ни с бившия ми съпруг - а то беше много.
Всички тези причини може да звучат като извинения. И знаете ли какво - изневярата ми беше егоистична постъпка. Ще си го призная сама. Имах различни възможности, избори, но като вляза в обувките на младата жена, която бях тогава, знам, че наистина си мислех, че изневярата е някакво решение.
Ако вие сте жена, която обмисля дали да не влезе в клуба на неверните съпруги (или сте жена, която вече е изневерила), ви моля сериозно да се замислите какво се надявате да получите от това и какво ви е подтикнало към подобни действия. Ако търсите щастие, съм длъжна да ви кажа, че щастието идва отвътре. Никой не може да ви го създаде.
Не съжалявам за това, което направих (макар да съжалявам дълбоко за болката, която причиних). Като резултат от изневярата и след това от развода ми, получих най-големия подарък от бившия си съпруг - възможността най-сетне да открия щастието вътре в себе си.
