Какво се случва в главата на една жена, която току-що е разбрала, че мъжът ѝ изневерява? Авторката, която остава анонимна, споделя с читателите на CafeMom за житейския вододел "преди и след изневярата". Отношенията между хората са сложно нещо, пълни са с фини настройки, които може да се разцентроват дори от полъха на вятъра. Оцеляваш ли обаче, когато мине ураганът...
Бях на бюрото в работата си, пръстите ми надвесени над клавиатурата. Поех си дълбоко въздух и написах най-доброто предположение, което имах, за парола на имейла на съпруга ми. Един клик по-късно разбрах, че съм права – и за паролата, и за това, че ми изневерява. Никога през живота си не съм искала толкова силно да бъркам.
След като хакнах имейла и Туитъра му, не можех да спра да чета. Имаше толкова много съобщения. Имаше разговори за книги и музика, но и цветисти описания на секс и – най-болезненото – признания за любов и копнеж. Четох, колкото издържах, и после се скрих в колата. Плаках на паркинга цял следобед. Изведнъж телефонът ми избръмча със съобщение от съпруга ми:
"Здрасти, мило, прибираш ли се? Целувки."
Целувките, които преобърнаха мъката
Ей тия "целувки" накрая преобърнаха мъката ми от това, че бракът ми е лъжа, в унищожителен гняв. Карах до вкъщи на автопилот, представяйки си как ще му се развикам и чудейки се дали съм способна така да го ударя, че да го нараня както той мен. Представях си, че съм героиня от филм: изхвърлям го и запалвам дрехите му. Докато карах към вкъщи, си мислех: "Това е последният ден от брака ни. Последният ден, в който се прибирам вкъщи при съпруга ми."
Влязох вкъщи, за да се изправя пред него – лъжеца, кръшкача, задника, и го видях как реше косата на дъщеря ни. Тя си беше сложила главичката върху крака му и той ѝ пееше любимата ѝ песен. Тя си беше момичето на татко, а нежността, с която той разплиташе всяко непокорно кичурче в косата ѝ, ми напомни колко много я обича още от първия ѝ миг.
Лъжецът. Кръшкачът. Бащата на децата ми.
Към момента знаех, че тези три неща са истина: съпругът ми е страхотен баща, съпругът ми ми разби сърцето и решението какво да правя оттук насетне щеше да е много по-трудно, отколкото си мислех.
Дали върша правилното нещо?
В следващите дни, след като говорих с него и ужасната истина излезе наяве, изобщо не знаех дали върша правилното нещо. Помолих го да се изнесе, но също така изисках от него да идва до вкъщи всяка сутрин, за да води децата на училище, както обикновено, и да остава за вечеря. Казах му да се види с психолог, но отказах да отида на семеен терапевт. Прехвърлих пари от общата ни сметка в отделна на мое име и пробвах да видя дали мога да остана в къщата без него. Опитах се да си представя живота ми без него. Мисълта някога да го целуна пак ми се струваше невъзможна. По-скоро мислех за децата и какво е най-добре за тях.
Тези първи дни и седмици, след като разбрах, че ми изневерява, бяха може би най-самотните в живота ми. Макар че не бях виновна за нищо, се срамувах и се притеснявах да говоря с децата си. Несигурното бъдеще и крехката надежда, че може и да излезем от това, ме караха да мълча. Какво ще стане, ако им кажа и после пак се съберем? Ще го мразят ли завинаги моите (НАШИТЕ!) приятели? Струва ми се, че не смеех да кажа на глас, че съпругът ми изневерява, за да не го направя по-истинско. Исках да им кажа, че го мразя, че го презирам, че никога повече няма да го обичам, но нямаше как да не се надявам, че все пак бих могла да го обикна отново някой ден.
Любовта е сложна. Бракът е сложен. Изневерите са много, много сложно нещо.
Мина повече от година, откакто отворих имейла му. Все още (засега) сме заедно. Справяме се добре като родители и се разбираме. Все още успява да ме разсмее. Сега могат да минат дни, даже седмици, без да се сетя за връзката му и за другата жена. И в същото време има дни, в които щом го чуя, че пише на компютъра си, стомахът ми се свива и започвам да се чудя дали изобщо някога мога да му вярвам отново.
Няма шаблон за случая "изневерява"
Сега обаче знам нещо, което не знаех тогава. Няма шаблон, по който да се справиш с извънбрачната връзка на партньора си. Няма перфектен сценарий. Истинският живот не е филм и ако му запалиш дрехите, най-вероятно ще те арестуват. Вместо това правиш всичко възможно да се погрижиш за себе си, за децата си, и да продължиш да ставаш всяка сутрин, докато не дойде денят, в който просто няма да боли толкова силно, колкото преди.
Ако откриеш, че бракът ти е съсипан или не върви добре, с времето заемаш нова форма, намираш си новото "нормално". И ако имаш достатъчно късмет, ще се научиш как да простиш и как да живееш с мисълта, че някой може едновременно да те обича безкрайно и да ти изневери.
Любовта е сложна. Бракът е сложен. Животът продължава.
