Елизабет Броудбент разказва какво значи да живееш с родител нарцисист и как да го познаем. Това описание важи не само във връзката деца-родители, но и във всички други отношения. Белезите не са много различни и ако ги разпознавате, замислете се дали не сте в токсични отношения, което има опасност да ви наранят по особено тежък начин.
Родителите могат да объркат нещата по много начини. Но израстването с родител нарцисист оставя по-специфична следа. Никога не сте достатъчно добри.
Постоянно подлагате на съмнение собствената си стойност. Имате проблем да заявявате нуждите си. Добрината може и да ви обърква и да се чудите къде ще свърши всичко това. В крайна сметка добрината винаги е идвала под условие – някой иска нещо от вас. Научавате се да поставяте под въпрос всичко.
Научавате се и да се съмнявате дали наистина имате родител нарцисист. Толкова са ви оплели в мрежата си от лъжи, че дори не можете да възприемете идеята за ужасната им токсичност. Дори и да успявате да си признаете, че не са съвсем като другите родители и че вашето детство не е съвсем като детството на другите, да ги наречете нарцисисти ви се струва… невъзможно.
Не са чак толкова лоши. В смисъл, лоши са. Но не по този начин.
Отне ми години и една пандемия, за да го осъзная. Както и дълго време, за да приема, че съм расла с нарцистичен родител. Но щом разпознах поведението, се почувствах свободна – всичко придоби смисъл. Детството ми си падна на място. Спомних си разни случки, които преди ми се струваха нормални, и си казах: “Какво, по дяволите, се е случвало тогава?”.
Тези спомени ме огорчиха и все още ме нараняват от време на време. Болезнено беше да осъзная дълбочината на загубата, която съм понесла в лицето на нарцистичния ми родител. Много хора са ми споделяли, че чувстват загуба заради прекъсване на връзката с родителите си. При мен не е така. Аз скърбя за родителя като цяло. Не скърбя конкретно за този човек, който е мой родител.
Може би никога не сте се чувствали достатъчно добри. Може би имате поразително ниско самочувствие. Може би се чувствате сякаш нещо в детството ви не е било както трябва. Може би осъзнавате, че родителят ви не е страхотен и някъде в главата ви същото нашепва и едно тъничко гласче.
Ето как да разпознаете дали имате нарцистичен родител.
Ти = те
Постиженията и усилията ви са считани за директно отражение на тях самите, затова по-добре да не се дъните. Много родители искат децата им да са перфектни. Но нарцистичният родител го изисква, защото той вижда представянето на детето си като продължение на самия себе си и жадува за допълнителна възхита и внимание. Това е една от ключовите черти на нарцисиста, според Medical News Today.
Когато хората хвалят детето, те хвалят и нарцистичния родител. Детето може да изпълни мечти, които нарцистичният родител никога не е успял, или пък родителят може да живее чрез детето си. И поради това те изискват да сте перфектни.
Например след тренировка може да ви се е налагало да изслушате дълъг списък от неща, които не сте направили както трябва, и как точно да ги коригирате. Родителите ви може и да са се радвали много на постиженията ви и дори да са ги преувеличавали. И ако не успеете в нещо (аз например не успях да вляза в колеж от Бръшляновата лига), започват шумни извинения пред роднини и приятели.
Нарцистичният родител има две лица
Нарцистичният родител е очарователен и симпатичен в общество, а в личния си живот може да видите много черти, които не го представят в позитивна светлина. Може би майката от училищното настоятелство, която би направила всичко за всеки, в същото време има нерационални изисквания към децата си. Винаги е мила, но вкъщи крещи и мачка хората.
Най-вече се забелязва липса на емпатия към другите, която се маскира в публичното им представяне. Липсата на емпатия всъщност е една от ключовите черти на нарцисиста. Отдавна сте разбрали, че не можете да очаквате истинска емоционална подкрепа от родителя си, без значение колко добре се прави пред останалите. Изглежда, че не забелязва (или не му пука) как ви засяга поведението му.
Например, като дете, когато сте плакали за нещо, обикновено не ви е предлагана утеха, а когато това се е случвало, е било странно. Ако са ви тормозили в училище, този родител едва ли ви е симпатизирал, а може би често се е случвало да хвърли вината върху вас. Разочарованието ви от нещо е било пренебрегвано. Но всичко това е проличавало само насаме.
Добре е да изразявате благодарност
Специалистите отбелязват, че нарцисистът винаги ви напомня за задълженията ви към него. Ако ви е напомняно постоянно да благодарите за всяко нещо, което родителят ви прави за вас, може би сте отгледани от нарцисист.
Неща, които правят родителите на другите деца за тях просто така, при вас са изисквали сериозни благодарности и горко ви ако не изразите тази благодарност подобаващо.
Завист: към тях и към другите
Нарцистичният родител вярва, че другите хора му завиждат по ред причини, но също така и той самият завижда на останалите. Например, другите хора може би искат неговата позиция, авторитет, богатство или успех и в същото време този родител говори грубо за други хора с повече авторитет, богатство и успех.
Ако родителят ви се е хвалил за авторитета, който има пред останалите, но всеки друг, постигнал повече, го е направил по нечестен или насилствен път, то е много вероятно да имате родител нарцисист.
Моите родители обожаваха да се хвалят с антиките си и гледаха с презрение на всеки, който си купува съвременнни мебели, но страдаха от жестока класова завист: богатите бяха ужасни хора.
Нарцистичните родители отрязват хората
Какво толкова може да ви направи детето ви или брат ви/сестра ви, за да не говорите повече никога с него (освен насилие)? Помислете. Нарцистичният родител отрязва хората. Ако не сте съгласни с тях или не правите това, което искат, не отговаряте на идеалите им или не се държите по начин, по който те искат, ще бъдете отрязани. Може би сте ставали свидетели как правят това постоянно – с приятели или може би с роднини.
И дори и да не ги отрежат изцяло, не пропускат възможност да ги омаловажат и се виждат с тях колкото се може по-малко. Имате ли роднини, които родителите ви презират, за които говорят лошо, и то с аргументи, които не разбирате? Ако родителят ви е оставил следа от прекъснати приятелства и връзки след себе си, замислете се защо.
Не могат да се извиняват
Тези хора не могат да се извиняват, защото не могат да си признаят, че са сгрешили. Ако никога не сте чували от родителя си “Извинявай”, има голяма вероятност да е нарцисист. Отне ми много време да осъзная, че реалните хора в истинския свят се извиняват, когато сбъркат.
Самите вие може да имате проблем с извиненията по тази причина. Дори може да виждате извинението като проява на слабост, а споровете не като шанс за постигане на компромис, а като битка, в която единият излиза победител, а другият губи. Не това е целта на споровете. Осъзнах го чак в края на 30-те ми години.
Нещо повече, може да виждате спор дори в дискусия и да изпитвате затруднения да приемате критика, защото критиката без гняв не е нещо, на което сте свикнали. Това е още една черта на нарцистичния родител. Каквато и да е критика се посреща с гняв – никога не е от полза и винаги, едва ли не, е лична нападка.
Може да сте израснали с нарцистичен родител. Той може да има клинично проявление на нарцисизъм – с диагноза, или не. Така или иначе това поведение вероятно ви е увредило по някакъв начин. И е добре да успеете да го окачествите по правилния начин, за да се справите с него.
