„Елена е много крива днес, сигурно е в цикъл“. Тези коментари все още са често срещани и не особено полезни. Схващането, че сме толкова подвластни на хормоните си, че изобщо не умеем да контролираме поведението си и си падаме малко луди в определени дни от месеца, - отдавна служи като оправдание на хората, които подценяват жените. Науката обаче не подкрепя тази теория.
И все пак - хормоните наистина играят известна роля в поведението на жените. В интервю за британското издание The Guardian биоложката Марти Хаселтън казва: „Хормоните не ни правят луди, нито пък ирационални. Те ни дават тласък.“
Този тласък може да доведе до доста комични ситуации, както много жени признават. Bored Panda събира най-шантавите случки на "жени под влияние на хормоните", споделени в социалните мрежи:
Опитах се да приготвя омлет. Тотално го оплесках. Плаках истерично и си казах, че не мога да изям тая помия. След 5 минути я изядох. Докато хапвах, по телевизията вървеше реклама за малтретирани магарета, затова пак се разревах. Три години по-късно още финансирам отглеждането на магаре на име Фред.
Веднъж изригнах срещу служител в кол център на банка. Грешката беше тяхна, но аз прекалих. Казах на човека да си завре ипотеката отзад, разкрещях му се няколко пъти и затръшнах телефона. Ревах в продължение на 45 минути. После се обадих на служителя, извиних се и го умолявах да не заличават ипотеката ми. Накрая банката ми се извини с огромен букет цветя и писмо, което гласеше, че понеже разговорът ми със служителя е бил записан, вече го използват при обучението на нови кадри. Явно са пуснали записа по време на съвещание в централния офис в Лондон.
Мъжът ми пръдна толкова мощно, че се разплаках от страх. И понеже той се скъса от смях, аз побеснях и му казах, че искам развод и че трябва да обявим къщата за продан. После плаках, защото щях да остана бездомна. Заради една пръдня…
Бях в напреднала бременност и СЕ НУЖДАЕХ от сирене. Затова отидох в магазина, но друг успя да грабне последното парче, което исках. Хванаха ме лудите и започнах да преследвам крадеца на сирене из магазина. Накрая използвах невниманието му, за да открадна опаковката от количката му, и се засилих към касата колкото ме държаха краката.
Получих тотален нервен срив, защото бях купила грешния размер скариди. В яда си започнах да ги разхвърлям из къщата, подхлъзнах се на една и се проснах на пода. Лежах, оградена от скариди, и плачех.
Съпругът ми се върна от работа и ме завари на пода, ревяща. Бях бременна в 12-ата седмица и вегетарианка. Между хълцанията успях да изрека „Имам… нужда… от… пиле“. Накарах го да ме заведе до KFC и изядох цяла кофа пържени крилца съвсем сама, все още плачейки.
Изрязах пръстите на всички чорапи на бившия, защото ме вбеси.
Малко след като родих втория си син, свекървата се появи вкъщи, за да ме критикува, вместо да помогне. Направи коментар, който сметнах за неуместен, затова ѝ казах да се маха. Докато слизаше по стълбите, аз минах покрай шкафа със съдове за готвене. Хвърлих 3 тигана по нея, преди да се скрие зад завоя, а четвъртият се удари в стената и я последва по коридора. Междувременно я бях настигнала и я ударих по задника с тигана, преди да успее да излезе през входната врата. Това беше най-славният ми момент.
Плаках и започнах да мисля как с половинката ми да си разделим покъщнината, след като се бе държал лошо с мен… в съня ми.
През първия триместър от бременността мъжът ми ми показа смешно клипче на грозно куче. Разплаках се, защото кучето носеше моето име.
Така ме беше ударил предменструалният синдром, че след караница с тогавашния ми приятел хванах автобуса за Хийтроу и се качих на изчакващ полет за Торонто. Когато пристигнах в къщата на леля си в Торонто, разбрах каква драматизираща идиотка съм била.
Веднъж сготвих печено пиле за мъжа си (тогава ми беше само гадже). Поднесох му пилето в хола, върху табла. Дадох му прибори. И той каза, „Вчера ядохме пиле“. Вдигнах таблата и приборите и, без да обеля и дума, хвърлих всичко в кофата.
Бременният ми мозък забрави думата „хладилник“, затова използва „студен шкаф“. Гаджето ми, естествено, се скъса от смях. А аз плаках с часове с мисълта как може да е толкова безчувствен…
Получих нервен срив (и шефът ми ме изпрати у дома), защото KitKat-ът ми се заклещи в автомата.
Разплаках се на работното място, защото не можех да намеря вилица за обяда си. Даже се скарах с шефа си. Накрая седнах нацупена зад бюрото и осъзнах, че съм си поръчала супа и всъщност ми трябва лъжица.
По темата:
Миналият петък, само 2 дни след като загуби делото срещу Международната федерация по лека атлетика (IAAF) за нарушаване на човешките ѝ права, Кастер Семеня отвя конкуренцията в своето последно бягане на 800 метра.
От днес, 8 май, влиза новото правило на IAAF, лимитиращo участието на жени с повишени нива на тестостерон.
Победата на Семеня в старта от Диамантената лига в Доха бе подобаващ отговор на решението на Спортния арбитражен съд (KAC) Лозана, което ѝ забранява да се съревновава с други жени, ако не намали чрез медикаменти нивото на естествения тестостерон в тялото си. Тя има избор и да премине към бягане в по-дълги дисциплини.
Тази победа обобщава борбата, която Семеня – чернокожа хомосексуална жена от малко градче в Южна Африка – води вече десетилетие с невъобразимата враждебност към себе си – с достойнство и стоицизъм, на каквито малцина са способни, пише Линдзи Кроус в The New York Times.
Не съществува лесен отговор на по-широкия дебат за кого има място в женските спортове, но е изключително несправедливо спрямо Семеня да търпи тази токсична комбинация от расизъм, сексизъм и хомофобия. Дори Спортният съд признава, че решението му дискриминира лекоатлетката. Никой не спори, че това е така.
Можем единствено да гадаем как се чувства Семеня, когато по принуда излага тялото си на неимоверно строги и инвазивни проверки, по време на които бива наричана „мъж“ и други далеч по-неприятни неща. Причината е, че тя премълчава.
Знаем обаче как работи – състезава се за победа, здрависва се с опонентките си и спазва правилата, оставайки вярна на себе си. И демонстрира упорство.
Способността да се държи по този начин – да търпи – е отличителна черта на истинските шампиони, атлети и личности. Трябва да възхваляваме нейния характер, както правим и с другите си герои. Битката на Семеня и спортните ѝ успехи са също толкова велик подвиг. Жалко е, че чуваме повече за нивата на хормоните на една от най-награждаваните жени в леката атлетика, отколкото за постиженията ѝ.
Парадоксално, Семеня се превръща в една от най-ярките лекоатлетки в света точно когато получава забрана да бъде такава.
Решителността ѝ да се състезава ни кара да обърнем внимание на жените в леката атлетика и на степента, в която ги уважаваме. А това внимание все още е оскъдно.
Според скорошно проучване едва 0,4% от спортните спонсорства отиват при жени. А кога за последно женското бягане получи солидно медийно отразяване? Кой, освен шепа запалянковци, знае имената на другите жени, с които Семеня се състезава на 800 метра – онези, които ще заемат мястото ѝ на почетната стълбица?
Една от тези жени е олимпийската шампионка Кейт Грейс от САЩ. Тя присъства на снимка от 2016 г. към Instagram публикацията на New York Times за тазседмичното решение на Спортния арбитражен съд. На снимката Семеня печели квалификационно бягане за финала на 800 метра на Олимпийските игри в Рио; Грейс финишира след южноафриканката, на трето място.
За американката тази снимка носи друго значение – тя показва „моментът от последните 10 години, който най-силно промени живота ми“.
„Аз съм зад нея, правя гримаса в стремежа си да финиширам“, казва Грейс. „На път съм да постигна личен рекорд от 1,58 на 800 метра, да се преборя за място на олимпийския финал.“
Само година по-рано Грейс не може да се състезава поради контузия. Затова за нея тази снимка обобщава цялата ѝ спортна кариера. И затова трябва да възхваляваме всички лекоатлетки. Този паметен момент обаче получава публичност едва сега и не заради постиженията на състезателките, а заради забраната на Семеня.
Ако южноафриканката загуби правото да се състезава на 800 метра, мястото ѝ лесно ще бъде запълнено от други таланти. От Грейс или Аджий Уилсън, американката, която грабна бронз на последното Световно по лека атлетика. Или от съотборничките на Грейс от Bowerman Track Club – Колийн Куигли, Кортни Фрерикс и Шелби Хулихан, чиито имена Times е споменавал точно веднъж и които се борят за участие в Олимпийските игри догодина с помощта на Шалейн Фланагън. Трябва да ни пука за всички тях.
Без Семеня вероятно нямаше дори да знаем кои са. Нямаше да ги виждаме, нито да говорим за тях.
Разбира се, можем да спорим за тестостерона на цветнокожата лекоатлетка и трябва да обсъждаме кой има място в женските спортове, ако искаме да ги опазим (а ние искаме; дори Семеня не би могла да се конкурира с мъже на глобалната сцена). Но сами по себе си тези дискусии няма да помогнат. Важно е да следим с интерес женските спортове и да инвестираме в тях. Да се гордеем със състезателките по-често, а не само когато Семеня получава забрана да мери сили с тях.
Чернокожата спортистка казва следното: „Знам, че правилата на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации винаги са били насрочени конкретно срещу мен. От 10 години IAAF се опитва да ме забави, но това ме прави единствено по-силна. Решението на Спортния арбитражен съд също няма да ме спре. Отново ще се извися и ще продължавам да вдъхновяваме младите жени и атлетки в Южна Африка и по света.“
Иронично е, че в момента се вдига подобна врява около дисциплина, на която иначе се обръща толкова малко внимание. И все пак този референдум за стойността на женските спортове може да се окаже полезен, а достойнството, което Семеня запазва в лицето на враждебността, е доказателство, че поначало трябва да се гордеем с женските спортове. Ако ги следим внимателно.
Още:
Начинът, по който бременността се отразява на емоционалното ни състояние може да варира от съвсем поносими (поне за нас, за околните не гарантираме) промени в настроението до по-тежки странични ефекти.
Те се дължат не само на комбинация от биологични промени в тялото, свързани с нивата на хормоните естроген и прогестерон. Промените в емоционалното ни състояние зависят от простия факт, че бременността и подготовката за раждането са достатъчно стресиращи и стават двойно по-стресиращи при реплики от рода на „ПО-СПОКОЙНО, ЗАЩОТО ЩЕ СТРЕСИРАШ И БЕБЕТО…“
„Минаха няколко години, откакто бях бременна, но наскоро, когато приятелка ми разказваше как бременността променя поведението ѝ, си спомних всички странни неща, които и аз правех и изпитвах“, пише Шона Хендли за mamamia.com.au. За да каже на всички бременни, че състоянията, през които минават са абсолютно нормални и често срещани, Шона се обръща към пет жени, които споделят какви са ги вършили по време на бременността:
ПЛАЧ
Независимо дали е заради хормонални или пък чисто логистични промени, ревливостта и свръхчувствителността са често срещани състояния по време на бременност. „Откакто забременях, емоциите ми са като влакче на ужасите“, казва София и добавя, че редовно се озовава в тежки епизоди на плач, което не е било характерно за нея преди.
„Буквално мога да се разплача върху закуската си, защото не е толкова добра, колкото съм си представяла. Плаках и когато нарисувах маската за Хелоуин на съпруга ми, защото изобщо не приличаше на модела, който използвах за вдъхновение…".
СЪЛЗИ ОТ ЩАСТИЕ
Честият плач обаче може да не е свързан с разочарование, а с дълбоко вълнение, докато гледате някое риалити по телевизията. „Дайте ми някое семейно шоу или състезание, и гледайте какъв рев настава“, споделя Мел. „Особено пък, ако някой спечели някаква битка - склонна съм да изплача река в чест на победата на хора, които изобщо не познавам!“
Веднъж Мел обаче се разплакала след едно кихане - защото усетила как ѝ отнема цялата енергия, която ѝ била останала!
ЗАБРАВЯНЕ И ЧУВСТВО, ЧЕ "ЗАТЪПЯВАШ"
За Сара забравянето бил един от първите признаци, че е бременна. "Бях на работа и тотално бях изключила върху какво точно работя. Но освен че бях направила куп глупави грешки, най-втрещяващото беше, че се опитах да отговоря на БАНАНА, вместо на телефона, когато той звънна. Слава Богу, никой не отговори отсреща, защото тогава щях да помисля, че съм напълно луда!“
Забравянето е най-голямата промяна и при Брон, която всеки ден губи часове в търсене на вещите си. "Вкъщи често се озъртам за телефона или ключовете и ги намирам във фризера, хладилника или килера. Също така използвам неправилни съставки или подправки – например захар за сандвича, вместо сол, или сол за чая…".
ФРУСТРАЦИЯ
В самия край на бременността много жени изпитват силно раздразнение. За Кари то достига такива размери, че тя отчаяно започва да се опитва да "измъкне бебето“. „Вече се чувствах тотално ПРИТЕЖАВАНА“, казва тя. "Опитах да ям къри, ананас, косях поляната, вървях с единия крак на пътя, а с другия на тротоара нагоре-надолу по улицата, за да опитам да го разтърся, дори танцувах, а аз никога не танцувам!
Най-накрая, след секс с мъжа ми, бебето ни удостои със своето присъствие в 42 гестационна седмица!“
Надяваме се след тези признания да сте се почувствали една идея по-спокойни, че не сте сами в състоянията, които ви връхлитат. Не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.
Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.
Майко Мила! Бременна съм! обещава да бъде ваш неотлъчен приятел и душеприказчик до края на бременността ви и никога, никога да не ви се сърди, ако в 12 през нощта му признаете, че много ви се яде диня със сладолед!
В обичайния случай именно сексът ви е довел дотук - с две чертички на теста и растящ корем. Но това че сте бременна, не означава край на секса - освен ако гинекологът ви не е забранил по медицински причини. Да го кажем направо - няма причина да се лишавате от секса по време на бременност.
За съжаление, нашето собствено желание не е достатъчно и въпреки че именно в тези 9 месеца то удря невиждани висоти, партньорът ни може да се окаже доста смутен. Ако се чудите защо не смее да ви докосне с пръст, докато вас хормоните ви тресат по невиждан до момента начин, прочетете текста Мъжките терзания за секса по време на бременност! А ако сте от щастливките, чиито партньори нямат проблем, по-долу имаме някои предложения за най-удобните секс пози в този период.
Заради хормоните в един момент може да ви иде да изхвърлите партньора си заедно с кофата за боклук, а в следващия да ви се прииска да играете на гол покер. Това се случва, защото нивата на естроген и прогестерон в тялото ви растат. Това води до промени, които засилват либидото ви. Естрогенът, който отговаря за това матката ви да е богато кръвоснабдена по време на бременност (и оттам - и целият ви таз), увеличава също така вагиналната секреция. А освен това вдига нивата на чувствителност на гърдите и зърната ви.
Това си е направо рецепта за гореща романтика! Обаче това са същите хормони, които преди са ви саботирали, особено в началото на бременността. Именно заради тях и заради гаденето и повръщането ви се е искало да прекарате цялото денонощие в леглото. А към края на бременността сигурно се чувствате огромна, тежка и уморена. Заради това времето между 4-тия и 6-тия месец се считат за "удължен меден месец". Хубаво е, защото хем вече не ви се повръща, хем не се чувствате като изтощен кит.
Не забравяйте обаче, че както всяка бременност е уникална, така и желанието за секс по време на бременност не е нонстоп еднакво през всичките 9 месеца. Ако ви се иска, но се страхувате заради бебето (което обикновено е породено от липса на информация), тези съвети може би ще са ви от полза.
Ако искате да правите секс, приемете и повярвайте в слогана на Nike ("You can do it"). Стига бременността ви да напредва нормално, можете да правите секс толкова често, колкото искате. Изключение тук е медицинска история със спонтаненни аборти или преждевременно раждане - в този случай се консултирайте с гинеколога си.
Имайте предвид, че е напълно нормално да получите съвсем леко кървене по време на полов акт, особено през първия триместър. Това се дължи на нормалното подуване на капилярите в шийката на матката, които се пукат, когато се раздразнени по време на секс. Макар че такова зацапване или леко кървене обикновено не е повод за притеснение, все пак го споделете с лекаря или гинеколога си.
Много е важно да знаете, че обикновено няма риск от нараняване на бебето по време на секс. Причината е, че амниотичната течност и шийката на матката го предпазват.
Старата и изпитана мисионерска поза може и да не е най-подходяща сега. Вместо това ви предлагаме няколко алтернативни, но изпитани секс пози.
Като лъжици една зад друга: Легнете заедно с партньора зад себе си. Това води до по-плитко проникване.
Вие отгоре: Така върху корема ви няма да има натиск и ще можете да контролирате скоростта и дълбочината на проникване.
Настрани: Легнете по гръб с таз на ръба на леглото, сгънати колене и стъпала на ръба на леглото. Партньорът ви застава пред вас. Това е като класическата мисионерска поза, но партньорът ви няма да полага тялото си върху вас.
В хола или дневната, където има удобни мебели: Коленичете върху дивана, така че коремът ви да е почти облегнат на облегалката на дивана. Използвайте ръцете си, за да балансирате и се подпирате в дивана. Партньорът ви застава зад вас.
Когато бебето се роди, пак ще правите секс. Просто трябва да сте наясно, че с рязкото понижение на нивата на естроген след раждането, либидото ви може да се понижи, а лигавицата на вагината ви да изтънее. Това може да доведе до усещането, че все едно отново губите девствеността си. Въпросното усещане се подсилва допълнително и ако кърмите - отново заради същите хормони.
Повечето лекари препоръчват да изчакате шест седмици след раждане (дори и за орален секс). Смисълът на това изчакване е да позволите на тялото ви да се възстанови, да избегнете риск от евентуално заразяване с бактерии и да се справите с психологическите и емоционалните предизвикателства от появата на бебето и новия ви житейски ритъм. Още повече партньорът ви също може да продължава да бъде объркан.
Когато постепенно върнете секса във всекидневието си, важно е партньорът ви да разбере, че може да се нуждаете от много прелюдия и евентуално допълнителен лубрикант, докато се възстановите напълно.
Не забравяйте, че след раждането най-важното е да се грижите за себе си и бебето. Ако това значи да предпочетете да поспите, вместо да правите секс, не бива да изпитвате вина и партньорът ви трябва да разбира това! В този ред на мисли и особено ако изпитвате тревога, че повече ви се спи, отколкото ви се прави секс, ето нещо, което ще ви успокои. НОРМАЛНО Е! Дори и на известните майки им се случва - убедете се сами в този текст: Признанието на Пинк за сексуалния ѝ живот ни звучи толкова познато…. В него Pink сподели публично, че след раждането на детето не е правила секс със съпруга си... 1 година.
Истината е, че хич не ни се иска да говорим за болести в Майко Мила!, но понякога се налага, особено когато ще говорим за една болест, която "жъне" ужасяващ брой жени, съсипва животите им, телата им, разума им и душата им.
Тя идва внезапно, без да се усетиш, сякаш всичко е било наред до вчера, а днес вече си болна. Твърде много жени и майки страдат от нея - лекарите твърдят, че има и наследствен елемент, но всички знаем, че най-вероятно стресът е отключващ фактор. Сигурно вече сте се сетили, че става въпрос за Хашимото - тази ужасна диагноза, която нито една жена не желае да чува.
Помислете си сега колко приятелки имате с Хашимото? Ние, в Майко Мила!, имаме доста. Може би дори вие самата имате и знаете прекрасно какво е да живееш с това заболяване, да се борите с килограмите (ако имате хипофункция), да сте вечно раздразнителна, депресирана и да не искате да правите секс.
Но това не е всичко. Освен че се чувствате зле, никой не може да ви разбере. Особено близките! И вероятно най-вече мъжът ви, който негодува, защото вие сте раздразнителна, депресирана, качвате килограми и не ви се прави секс. Това се превръща в порочен и отровен цикъл, от който, сякаш, няма излизане, защото дори лекарствата, които ви предписват, не помагат особено.
А сега си представете, че на този свят има един мъж, който не само е разбрал какво коства на жените, живеещи с Хашимото, но и дори е написал обширна публикация по въпроса. Представяме ви текста "Женен за Хашимото: Къде е жената, за която се ожених", който прочетохме в блога Thyroiddietcoach.com и силно ви призоваваме да го изпратите на всеки мъж в подобна ситуация, за когото се сетите.
Всеки мъж, обвързан с жена, болна от Хашимото, трябва да прочете този текст - това ще е само за добро. Жените, преминаващи през този кошмар, имат нужда от подкрепа, разбиране и търпение у партньора си, и този текст ще вдъхне на много мъже надежда и сила, че могат да се справят - дори и тогава, когато ситуацията изглежда непоправима.
Затова, моля, споделете този текст и направете нечий живот малко по-лек и поносим.
Ако сте мъж и четете това – поздравления. Това, че дори сте си спрели погледа върху подобна публикация, ви поставя в рядката категория на мъже, които се опитват да разберат през какво минават жените. Браво, давайте все така! Мога да кажа, че аз самият не бях част от тази категория допреди няколко години от връзката ми с моето момиче - Стейси. И ако трябва да сме честни, „средностатистическият мъж“ вероятно няма никакви проблеми с това, че жена му преживява някакви здравословни промени и трудности, стига да:
Не му се налага да прави нещо сериозно по този въпрос
и
Не му се налага той да мисли твърде много по този въпрос.
Ако сте като мен, сигурно оставяте жена си да се разправя със здравословните проблеми, просто защото тя е по-грижовната от двама ви. Повечето мъже се грижим за друга част от всекидневието – семейството, работа, приятели, финанси, спорт, коли... Ако вече сте се записали в отдел „помагам и подкрепям жена си“, браво на вас, продължавайте в същия дух.
Ожених се за Стейси преди около 27 години. След седем години тя се разболя и няколко години по-късно беше диагностицирана с болестта на Хашимото. Това промени живота ни, защото промени нейния живот. Изведнъж аз се оказах женен за Хашимото.
(Болестта на Хашимото, драги мъже, които още се ориентирате в ситуацията, е автоимунно заболяване, при което тялото атакува щитовидната си жлеза. Щитовидната жлеза контролира горе-долу почти всичко в тялото. От теглото до настроението, от съня до секса, както и още милиони неща.)
И така, предвид горното, ми се иска да ви дам някои съвети. Те ще ви спестят време, ще спасят здравия ви разум и сексуалния ви живот. Дори ако решите да спазите само някои от препоръките ми, е много вероятно животът ви и отношенията ви с жена ви да се подобрят значително, докато тя се бори с диагнозата Хашимото.
Това е НЕЩОТО, толкова валидно за болестта Хашимото. Когато започне да се развива в тялото на човек, отвън той продължава да изглежда съвсем нормално, досущ както преди. Нещата изглеждат наред, но изведнъж човекът започва да страда от неща като:
И това са само някои от симптомите, с които тя ще се сблъска. И то преди още да сме навлезли в чудния свят на качването на килограми.
Проблемът е, че в началото ние, като мъже, може да не забележим тези неща или да се надяваме те да отминат от самосебе си. Така, както се случва при повечето здрави хора. Но при хората с Хашимото, особено ако не се лекуват, състоянието става все по-сериозно. И се случват много не-забавни неща, които просто не отминават от самосебе си.
Иска ми се да не се налагаше да пиша това, но дори и аз паднах жертва на мисленето „аз съм добре, значи и ти трябва да си здрава“. Толкова сме заети в днешно време, че когато партньорът ни се разболее, това пречи на графика ни. И на всичко, което имаме да правим. Ако тя ви изглежда „наред“, изкушаващо е да кажеш: „Я се стегни и да продължаваме със забавните неща, които правехме!“ Обаче, за разлика от здравите хора, при които с малко почивка и време тялото се възстановява и лекува от всичко, тук не става дума за обикновено здравословно неразположение.
Болестта на Хашимото всъщност означава, че тялото ви се бори срещу себе си и атакува „върховната“ жлеза в организма ви – щитовидната жлеза. Основната задача на щитовидната жлеза е да контролира метаболизма, тоест - способността на тялото ни да смила храна и да я превръща в енергия. Хормоните, които щитовидната жлеза произвежда, са основен фактор за правилното развитие на всички клетки е човешкото тяло. Уау... нека спрем за момент и прочетем отново предното изречение, особено частта с „ВСИЧКИ КЛЕТКИ в човешкото тяло“.
Тези хормони, също така, регулират и метаболизма на протеините, мазнините, въглехидратите и витамините. Причината да можете да седите сега спокойно и да четете тази публикация се крие в това, че щитовидната ви жлеза работи в хармония с останалата част на тялото ви. Вярвайте ми, никой не иска такова нещо и никой от болните с Хашимото не иска някой да им дудне и да им натяква за това как се справят с положението си.
Аз си падам малко нещо компютърджия, затова се опитвам да гледам на този проблем като на поправка на компютър. Ако дънната платка е повредена, няма да има значение дали останалите части работят безпроблемно. Частите няма дълго да работят правилно, ако изобщо работят. В случая с Хашимото е лесно тази болест да бъде диагностицирана погрешно като друго медицинско състояние или заболяване – може да ви се наложи да правите безброй тестове на повредения си компютър и да изследвате всеки отделен симптом, докато най-накрая разберете пълната картина на диагнозата Хашимото.
За ваша информация, ето малко статистика отвъд океана. Заболявания на щитовидната жлеза засягат 20% от американските жени, което значи всяка пета жена в Америка! От тези 20%, болестта на Хашимото е най-честата причина за хипофункция на щитовидната жлеза. И засяга жените десет пъти по-често от мъжете.
Повярвайте, ако тя можеше просто да щракне с пръст и да се върне обратно към „нормалното“ си аз, щеше да го направи. Тя не иска да е парцал. Тя не иска да не се чувства добре. Тя не иска да се чуди какво да направи. И тя не иска да се изнервя на лекаря си, който очевидно не може да я излекува.
Затова, направете си услуга. Вместо да насочвате енергията от яда си към нея, вложете я в това да ѝ помогнете да се почувства разбрана, спокойна и обгрижена поне за малко. А после заедно измислите какво ще предприемете като следваща стъпка. Пак ви казвам, че това ще ви даде допълнителни бонус точки като част от решаването на проблема. А пък вие няма да сте поредния човек, който ѝ натяква колко е луда и увредена.
Това си върви ръка за ръка с предния съвет. Извинете, че съм толкова директен, но понякога се държим малко пренебрежително с близките хора, които се борят със здравословен проблем.
„Изглеждаш наред.“
„Защо само лежиш?“
„Ако станеш да се раздвижиш, ще ти стане по-добре.“
Може да сме абсолютно сигурни, че сме прави и знаем какво се случва. И за това се отнасяме към хората по начин, който ние смятаме за правилен, а не по начина, по който наистина е правилен за тях. Към това добавете факта, че голяма част от добронамерените ни лекари следват остарял протокол. Не всичко се лекува с едно хапче – в повечето случаи не става така.
Болестта на Хашимото се проявява като изключително сложно заболяване, което направо ни разказва играта. Вярвайте ми, ако минавахте през това, ако се чувствахте ужасно, ако нямахте никакви сили, ако умът ви е размътен и ви боли тялото, щяхте да проявите много повече съпричастност и разбиране.
Ако ще помогне, представете си чувството да ви изритат в слабините. И си представете жестоката болка няколко минути след това. После си представете, че това чувство трае в продължение на дни или месеци...или години... Как ще се чувствате, ако някой сутрин ви се навре в лицето и ви каже:
„Какво ти става?“
„Всичко ти е наред.“
„Просто стани и се дръж нормално.“
Да се надяваме, че вече се справяте с това. Но ако някога сте виждали семейство, в което майката е повалена от грип или упорита настинка, знаете какви сериозни последствия има това върху цялото семейство и дома. Храненето бързо се превръща в зърнена закуска, приготвена от таткото, полуфабрикатна супа или претоплена в микровълновата храна от топлата витрина на някой магазин. Или поръчване на храна по телефона в продължение на дни. За една нощ къщата се превръща в пълен хаос.
Графикът със спортни дейности и социализиране минава на заден план, ако бащата не успее да ги вгради някак във всекидневието си. В добрия случай, на помощ на семейството идват приятели или роднини. Въпреки това, обаче, дълбоко в семейството се усеща промяната. Все пак човекът, който управлява дома, е изваден от играта заради болест.
Ако вече сте взели нещата в свои ръце и ѝ помагате да си почива и да се храни добре – страхотен сте. Ако не, поемете руля вкъщи и бъдете източник на подкрепа и мир. От това само ще спечелите по всякакъв начин.
Последният път, когато бях болен от грип, бях зле в продължение на 3-4 дни. Не помня как жена ми извади екстра сили, за да ми помогне (заедно с домакинската работа, служебната ѝ работа, майка ѝ, която беше дошла на гости и училищното задание на децата да построят иглу, което беше направено от огромни маршмелоу бонбони, стопени един по един със сешоар).
Толкова съм благодарен и впечатлен от постоянната ѝ грижа към мен, без нито веднъж да се оплаче. Ето това се опитвам да помня в моментите, в които тя има нужда някой да ѝ подаде ръка или се чувства зле, или е депресирана. Нямате идея колко много ще ви е от полза на вас това да инвестирате в здравето на жена си. И все едно дали като се погрижите за неотложните ѝ нужди, или като потърсите информация какво би могло да ѝ помогне.
Това е като да инвестираш в сметка, която ти връща 150% лихва. Заслужава си всичко, което влагаш в нея, заради количеството благодарност и всякакви други позитиви, които ще ви се върнат от жена, която знае, че ще се погрижите и сте зад нея. Не казвам, че трябва да направите всичко това, за да получите секс. Обаче, хей, ако не се държите като пълен гъз и ѝ помагате, да знаете – нещата си се случват.
Ясно е, че това определено изисква усилия и мотивация, Когато една жена преживява болестта на Хашимото, заедно с всички емоционални и физически пикове и спадове, може партньорката ви изведнъж да стане:
Нека го кажа така... Жена ми е италианка, която е супер страстна, креативна и изключително земен човек. Имали сме страхотни моменти, не толкова страхотни моменти и тежки моменти за близо 30-те ни години брак, и няма човек, когото да обичам повече от нея. Едно от нещата, които са ми помогнали много през годините, е, че се научих да прегръщам таралеж. Или с други думи - да обичам жена, която е изнервена, бясна и безсилна.
Случвало ми се е да се насилвам да надскоча себе си, когато избирам да я обичам, дори когато тя не ми отвръща със същата любов. Друг път пък съм ѝ се ядосвал и нарочно съм ѝ отмъщавал – това не помогна на никого. Обикновено си спомням моментите, в които тя ми е помагала и това ме е връщало обратно в релси. Но, по дяволите, дори и да не се беше погрижила за мен никога, аз съм ѝ се врекъл и обещанието ми към нея се е доказало през дългите години на откачени симптоми.
И така стигаме до въпроса към вас: какъв е вашият ангажимент към този човек? Защото всичко може да стане много грозно, преди да започне да се подобрява. Лекарства, добавки, диети – всичко това не се случва за една нощ и, дори да сте на прав път, на нея и тялото ѝ ще им трябва време, за да се повлияят от положителните неща, които правите. Наистина трябва да решите кой ще бъдете в този момент, защото е много възможно да стане проблематично. И то най-вероятно за дълъг период от време, докато и двамата уцелите какво ѝ помага.
Не се опитвам да ви уплаша. Но ако сте със слабо сърце или по-скоро с виждането „докато някое неудобство не ни раздели“, това няма да завърши добре за нито един от двама ви. На нея ще ѝ се налага да фокусира енергията си върху отпочиването, следене на симптоми, промени в хранителните навици, проблеми с разума и вслушването в собственото ѝ тяло, за да открие точно какво ѝ помага да се чувства добре.
Искрено се надявам да сте до жена си по същия начин, по който ми се иска аз да съм подкрепата за моята жена. Да сложим настрана всякакви извинения (ако имате такива) и да вложите времето и усилията, които са необходими, за да се възстанови и да стъпи обратно на краката си. Пак ви казвам, това е инвестиция, от която ще имате полза и двамата.
Можем да го направим.
Вие можете да го направите.
Това е важно. Без надежда всеки опит би бил обезкуражителен. Толкова много доктори и изследвания, лекарства и диети. Четене на книги за лечение на щитовидната жлеза. Записване в тефтер на симптомите и нивата на хормоните. Излизането на разходка заедно и разговорите как се справяме. Обясняването на децата. Намирането на време за мен самият и моята собствена почивка и възстановяване.
Но за себе си мога да ви кажа, че всичко си е заслужавало усилията, които вложихме, за да може жена ми и здравето ѝ да са там, където искахме. Сега тя има много повече енергия и спокойствие. Знае каква храна ѝ действа добре и кои отношения с хората не са благотворни за живота ѝ.
Цялото това приключение не е само диета и хапчета. Сигурно си мислите: „Олеле, и още ли има?“. Да, има още много, но в крайна сметка това не е лошо нещо. Много е възможно част от предишния ѝ начин на мислене и живот да са част от проблема. Истината е, че нейното ново „нормално“ всекидневие може да е адски различно от това, което е било преди или до скоро. Различна храна, различно място и различен начин да бъдеш себе си. Това, което е помагало преди, може да не действа сега.
Чрез болестта на Хашимото тялото ѝ развява бялото знаме и чрез симптомите казва: „Нещо не е наред! Не мога да продължавам по същия начин повече!“ Това е възможност да приемете промяната и да се адаптирате.
Надявам се преживелиците, през които минахме с жена ми, да бъдат урок и съвет за най-бързия път обратно към здравия разум, излекуването, игрите, хармонията, спокойствието и дори спалнята.
Не сте сам.
Заедно сме в това.
Рок Робинс
Помните ли Пътник О' Свиден - тази прекрасна душа от мъжки пол, която от време на време ни разтопява и разсмива с разкошните си прозрения от света на бащинството? Няма как да не го помните, но ако съвършено случайно никога не сте се сблъсквали с него, веднагически наваксвайте със следните текстове: За някои видове майки, Четирима мъже в родилното, Бременността е като казармата – като минат години, става хубава и “Как се справяте със секса?”. Днес нашият Пътник О'Свиден е в Майко Мила! с един текст, който ще ви разсмее и умили, защото от него ще разберете какво му е на един мъж да разбере, че е татко.
*********************************
- Пичове, ще ставам баща.
- Браво! Кога?
- Какво кога?
- Ще ставаш баща. Кога е терминът?
- Че терминът какво общо има?
Кога ставаш баща? Двете черти и безумната математика (кога ѝ е дошъл за последно, извади три дена, раздели на две тръби и един басейн, умножи по циклите на луната, вържи червен конец на дойна крава във вторник, добави мая, за да бухне добре, и накрая изчисли девет месеца след онази нощ, когато беше пиян и едно главоболие не успя да те спре) са едно добро начало.
Те дават доста бегла представа кога приблизително любимата ти ще стане майка. Нищо повече. Последващите хормонални вихрушки, търсенето на диня в три сутринта през октомври, спешното обаждане, което те вади от важна среща, за да чуеш “Скучно ми беше и излъгах секретарката”, онова незабравимо “яде ми се сладолед” в януарско утро, заради което ринеш два часа сняг от колата, разбиращите погледи на продавачките...
Всичко това те подготвя за времето, когато у дома ще имаш МАЙКА.
Във времето, когато природата пренамества чакри и хормони в тялото на любимата, тя цъфти и става все по-красива с всеки изминал ден, а кожата ѝ се опъва под напора на живота, целият свят се изрежда да ти обяснява колко е хубаво да станеш баща.
Но не ти казва най-важното. Кога.
Раждането, паниката, задължителните промени и неизбежният стрес са само една малка стъпка към превръщането ти в баща. Първо трябва да вземеш изпита за подържащ персонал. Да откриеш търпението. Да си там, когато се леят сълзите, да намираш успокоителни думи, които никога няма да помагат.
Да се запознаеш със следродилната депресия, с депресията след депресията и депресията, последваща тази депресия.
Да си там.
Вторият изпит е да откриеш разбирането. Да срещаш всекидневно нелогични ситуации, да изпълняваш абсолютно безмислени желания, да решаваш спешни казуси за след две години и да отговаряш мъдро на въпроси като: “Ама нали вече родих, ко прай това шкембе тука?” и “Кога пак ще стана 46 кила, две седмици минаха, докога трябва да чакам?”.
Да не се нервиш, когато ти обясняват как петкилограмова тонколона има “дълги пръстчета, ще стане пианист”, да слушаш с разбиране, че “има красивата структура на нашия род, само тез, големите уши и космите по гърба, са от теб”.
Да се научиш да не спориш, когато те заковат с “това синьо не му отива на очите” и “как можа да купиш червени бодита, ние нямаме пасващи панталони, с какво да го облека сега?”, дори и да си наясно, че “го” обличате, само за да го завиете в двеста и единадесет пелени, чаршафи и одеалца и да излезете за половин час с количката.
Да си наясно, че каквото и да правиш, както и да си скъсваш гъза, ще чуваш “лесно ти е на теб” и “никой не ми помага”. Да си там и да чакаш да мине.
И тогава идва един момент. Секунда. Ако си все още там да го преживееш, ако си минал през тестовете, ако си устоял на напора, ако си развил търпението и разбирането, ако, ако, ако.
Един поглед е. И една усмивка. Към теб. Онази секунда, в която “то” поглежда ТЕБ, усмихва се НА ТЕБ и се намирате. Един поглед, пълен с двупосочни обещания.
Разбираш, че вече не си сам. Разбираш, че с кеф ще гониш чудовища изпод леглото, смело ще влизаш в тъмната баня, за да светнеш, и с чутовна сила ще вдигаш целия кош с играчки. Моментът на осъзнаване, че битката не е само твоя.
Нетърпението да прочетеш с граничещ с оргазъм тон как вълкът изяжда майката на майката. Да крещиш “защо са ти толкова големи зъбите (ма, ТЪЩО, наум)?”.
И да знаеш, че вече въпросите на любимата “кога най-накрая ще пораснеш?” и “не ти ли омръзна да си такова дете?” губят смисъл и не трябва да стискаш зъби, за да премълчиш.
Започнеш ли да чакаш с нетърпение момента, когато леглото пак ще е кораб в буря, пространството под масата пак ще бъде палатката, пред която реват вълци и лъвове, а всяка дръжка на метла е магически меч за борба с дракони, ще знаеш. И ще го искаш.
Тате.
В Майко Мила! често обговаряме темата за проблемното зачеване - досега най-вече чрез няколко текста за ин витро процедурите. Последния доста силен текст по темата - Инвитро процедурите в България. Игра на надежда и мълчание., беше написан от Кирил Гурбетов - един мъж, който копнее той и съпругата му да имат бебе, но засега - безуспешно. Този път обаче искаме да акцентираме върху друг аспект от живота на бездетните семейства, а именно - съветите, които получават от околните, времето, което губят в практикуването на митологични процедури, коренящи се дълбоно в народния фолклор, и реалните възможности за зачеване, които имат, като например срещата със специалист по репродуктивно здраве. За всичко това днес при нас ще говори Неда Дойчинова - член на сдружение “Зачатие”, първата неправителствена организация на пациентите с репродуктивни проблеми в България.
************************
В България има 145 000 бездетни семейства. Прочетохте внимателно, нали?
А сега го кажете на глас и се слушайте внимателно:
“В БЪЛГАРИЯ ИМА СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ХИЛЯДИ БЕЗДЕТНИ СЕМЕЙСТВА”.
Успяхте ли да изречете тези думи без гласните ви струни да потреперят? Без една грапава буца да заседне дълбоко в душата ви и да усетите някаква странна горчилка?
Ако отговорът ви е НЕ, то вариантите са няколко:
1. Вие сте БИЛИ част от горната статистика и вече сте приключили с репродуктивните неудачи. С вас вероятно вече се засичаме в някоя дискусия “за и против” ваксините или камерите в детските заведения.
2. Все още живеете с този проблем и не сте победили стерилитета.
3. Ваши приятели, близки или роднини са засегнати от безплодие, съчувствате и сте съпричастни с техните страдания.
Е, има и вариант да сте лидер на политическа партия, гостуващ в предизборно студио на някоя телевизия. В този случай приемете поздрави за актьорските си умения и потренирайте още малко до следващите избори.
А сега кажете бързо и на глас следните термини – Крюгер, лапароскопия, поликистоза, хистеросалпингография, (бета) човешки хорионов гонадотропин….
Ако сте успели да ги изречете без да сричате, това най-вероятно означава, че вече сте пациенти на клиника по репродуктивна медицина. Вероятно сте на финалната права и на крачка от успеха. Знайте, че имате много стиснати палци!
Но аз все пак искам да ви кажа нещо. Мили хора, за които бебето е все още несбъдната мечта, моля ви, не се осланяйте на следните съвети и не чакайте „чудото“ да стане от само себе си!
“Успокой се и ще стане”. Вече не си спомняте кой пръв ви го каза, нали? Дали леля Цецка от 3-тия етаж, колежката на майка ви или продавачката в кварталното магазинче. Да, има и такива случаи. При тях вероятно е нямало никакъв физиологичен проблем, а просто стресът и “пренавиването” са им били в повече. И макар че процентът такива двойки е доста малък, всеки от горепосочените (съседката, колежката и продавачката) имат поне по 3 такива познати жени, нали?
Без да отричам силата на човешкото подсъзнание, ще ви кажа, че с постигнато спокойствие едва ли ще подобрите спермограмата на мъжа си, нито пък ще излекувате възпалително състояние на маточните си тръби.
"Идете на църква". Тук съветите са няколко – можете да помолите да ви прочетат “Киприянова молитва”, да отключите църква, да спите в нея, да ви вържат коланче за зачеване и т.н. Не отричам религията и вярата в Господ, но винаги съм се чудила възможно ли е Той да направи така, че да ви пораснат тръби? Дали упованието в Бог може да повиши анти-мюлеровия хормон, ако яйчниците ви са спрели да произвеждат яйцеклетки? А какво се случва с атеистите? С изповядващите други религии, различни от християнската? Нали и те заслужават да бъдат родители…
“Една жена ми каза, че….”. Ако сте фенове на бабините деветини, то тук изборът ви е неизчерпаем – можете да клечите върху разрязана зелка, да си поставяте влагалищни тампони от заешка мас, да стоите в поза свещ по половин час след полов акт, да ядете три сутрини поред на гладно “ядките”, намиращи се в суровите яйца и т.н…. Вероятността нещо от това да ви бъде полезно клони към нула. По-добре използвайте всички горепосочени продукти по предназначение и сгответе с тях нещо вкусно.
“Отиди на гинеколог”. Макар че този съвет звучи доста разумно, и към него имам резерви. Първо, защото кварталният гинеколог в повечето случаи не е репродуктивен специалист. Възможно е да много добър професионалист в областта си, но едва ли е точно специалистът, от който имате нужда. И второ, защото проблемът със зачеването не е само ваш, а на двамата с мъжа ви. И вероятността причината за липсата на забременяване да е в него е точно толкова голяма, колкото и тя да е във вас.
Може би ще кажете – е, дори и да не помогнат, то горните съвети поне няма да ми навредят. Напротив, ще ви навредят. Защото ще ви изгубят време. Ценно време, което е изключително важен фактор. Повярвайте ми, ще съжалявате за него, ако сте го пропилели ей така.
А всички вие, които искате наистина да помогнете на ваши близки по пътя им към сбъдаване на мечтата за дете – дайте им един единствен съвет :
“Хванете се с партньора си за ръка и посетете репродуктивна клиника. ЗАЕДНО. СЕГА.”
Една страхотна възможност да последвате този съвет е посещението на Деня на Репродуктивното Здраве, което се организира всяка година от “Сдружение Зачатие”.
Там пациентите могат да се срещнат и консултират НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО с много от най-добрите репродуктивни специалисти у нас.
Тази година мероприятието ще бъде на 10 юни, събота, в град Бургас. Подробности за събитието може да намерите тук.
А ние пожелаваме на всички бездетни двойки в България, които искат да видят заветните две чертички, да бъдат силни, уверени, да се информират качествено и да открият специалисти, които да им помогнат в този тежък, но не и непосилен път.
Рубриката на Майко Мила! с текстове от специалисти в различни области бе стартирана със статията Кризата в партньорските отношения след раждането на детето от психолога Елена Кръстева, а днес ще бъде попълнена с материал по един много разпространен проблем - емоционалното хранене при жени, които са родили наскоро. Много от тях изпаднат в дълбока дупка, породена от бушуващи хормони, промяната в живота, с която не могат да се справят лесно, липсата на подкрепа у семейството и партньора и много други фактори.
Следродилната депресия е сериозно състояние, но често остава неглижирано както от самата жена, така и от нейните близки. Така става, че жените постепенно започват да намират утеха единствено в неконтролируемото хранене и буквалното „тъпчене“ със сладки неща – вафли, шоколади, сладолед и какво ли още не.
Безразборното поемане на храна е симптом за проблеми, които трябва да бъдат правилно и навременно адресирани, за да не се развият в по-големи мащаби.
Какво ни кара да посягаме към храната, когато се чувстваме зле, ще ни разкаже Детелина Стаменова.
Детелина Стаменова е психотерапевт и в своята практика се среща с хора, които реагират на стреса в живота си чрез „емоционално хранене“, както и такива, които страдат от хранителни разстройства. Била е дългогодишен главен редактор на Cosmopolitan България, работила е и в други медии.
********************
Слава Богу, сладкото е законно удоволствие, което дава ефект, когато много други неща не помагат. Действието му е чиста биохимия и малко психология.
Защо сладко?
Сладки са и кърмата, и адаптираното мляко. От първите си дни свързваме сладкия вкус с онова блажено удоволствие, което ни прави изцяло безгрижни.
В живота на жените, които са родили скоро, се случват много промени - те постепенно осъзнават голямата отговорност, която дори и да сте очаквали, вече придобива все по-ясен и детайлен образ. Пренастройването на собствените виждания изисква време, но също и разбиране, и приемане, и свикване – и те имат огромна нужда от нещо, което да ги връща назад във времето, когато всичко около тях е било по-различно.
Често обичам да давам един пример, който шокира и мен, когато го чух за пръв път:
еднакво силни стресови фактори за човек са появата в живота му на нов член на семейството и смъртта на близък.
Причината?
Огромната промяна в живота.
Решението?
Дайте си време. Опитайте се да си починете. В България следродилната депресия се подценява от широката публика, а в специализираната изключение правят единствено психотерапевтите и някои психиатри.
Какво можете да направите, за да не посягате толкова често към сладкото
Опитайте се да заместите сладкото със... сладко, но в по-малки количества, които да ядете бавно, или пък го заместете поне на първо време с плодове. Ако ви става все по-черно, а сънят бяга от вас, непременно се свържете и вижте с психотерапевт и ако той/тя прецени, може да ви предложи да отидете на друг лекар в случай на нужда!
Ето и част от въпросите и проблемите, с които се сблъскват жените в моята практика
През бременността бях добре горе-долу, но след като родих, започнах да ям неконтролируемо и качих близо десет килограма за около година. Не мисля, че съм в депресия, просто всичко ми е вкусно.
`
Апетитът, освен с храненето, идва с умората. Жените често компенсират умората от всекидневните грижи и недоспиването с храна. В зависимост от това колко време спите и дали ви стига това време, зависи и вашето здраве. Щом успеете да увеличите съня, дори и да лягате с детето следобед, ще се почувствате по-добре.
Знам, знам - докато то спи, на вас ви идва да направите нещо друго – пералня, телефон, кафе... Но в момента сънят е, точно така – здраве.
Колко часа е количеството сън, което ви зарежда на 100%?
Това е сънят, който сте имали в най-добрите си периоди преди бременността и раждането на детето.
Много хора подценяват съня (българската класика гласи „от сън спомен няма“), но истината е, че той е основен фактор, за да се чувствате добре, а недостигът му води до компенсаторни поведения, някои от които може да е свръх храненето.
Зад засиленият апетит може да стоят и други причини – като проблеми в семейството и дори трудно раждане - всеки случай е индивидуален.
Изпитвам пълно безразличие към това, което ям. Ям, когато се сетя и каквото ми падне. Нямам никакво отношение към храната и всички казват, че не е нормално. Така ли е?
Всички сме с различни способности да оценяваме храната и напитките – само си помислете за сомелиерите, които напълно сериозно изживяват пред отбраната си публика оргазми с носовете си, душейки някое вино!
Безразборното ядене и преяждане често е знак за състояние, познато като „болестно преяждане“, причините за което се коренят в душевни травми. Те са строго индивидуални, но най-общо казано - един проблем се „натъпква“ надълбоко с храна, така че да не се мисли за него.
В същото време обаче, оставайки нерешен, той търси как да напомни за себе си – и чисто телесно това става чрез „дъвчене и предъвкване“. При приемането на много храна наведнъж също има проблем, защото освен психологичния аспект на този процес, вие товарите и стомаха и червата си, което води и до здравословни проблеми – започва се с наднормено тегло, а оттам нататък вариациите са много.
Въпросът с безразборното хранене ме кара аз да си задавам други – а какво обичате? Колко време му отделяте? Какви удоволствия си доставяте в живота? В случай, че не изпитвате никакви удоволствия от каквото и да било – не само от хранене, може би наистина имате проблем и е добре да се видите с някой психотерапевт – или психиатър.
И накрая – ако имате своите удоволствия, но просто храненето за вас не е такова удоволствие, каквото е за кулинарите, и това не ви пречи – значи просто няма проблем и няма значение какво казват другите!
Бях на различни лекари, защото имам болки в гърдите, задух и главоболие, които не минават с лекарства – и джипито, и кардиологът, и неврологът ми казват, че нищо ми няма, а трябва да потърся помощ от психотерапевт? Защо?
Психотерапевтите са добре действащ гръмоотвод при един тип болести, които носят наименованието „психосоматични“. Душата (психе) действа на тялото (сома) и изведнъж душевната болка излиза на сцената като физическа.
При тези болести тялото реагира, давайки „на късо“. Усещането е за сърдечна болка, а сърцето е здраво. Коремът е нервен, но изследванията не показват нищо нередно. Имате усещане, че получавате инфаркт, но след изтощителните минути болката минава. Понякога тревогите взимат за заложник тялото и лекарите вдигат рамене, а някои от тях все пак се сещат да ви изпратят при психотерапевт.
Паническите атаки са пример за такова състояние, при което всякакви други средства имат спорен ефект, а чрез психотерапия се овладяват сравнително бързо. Откривайки какво стои зад паниката, чрез разговор се стига до онези проблемни точки, които провокират физическото състояние.
Не се чувствам никак добре – даже бих си поставила диагноза депресия, като чета разни неща в интернета. Приятелка ми каза да си взимам, като нея, едни хапчета и даже си ги държа в чантата. На психиатър ли да ходя?
Първо, бих ви препоръчала да не взимате лекарства ей така, защото другите ги взимат. Това е безотговорно към вас самата. И второ - да, препоръчвам да потърсите професионална помощ.
Каква е разликата между психолог, психоаналитик, психотерапевт и психиатър?
Психологът, психотерапевтът и психоаналитикът се занимават с физиологично здрави хора и не предписват лекарства, докато психиатърът е учил медицина и работи с органичното състояние на човека и проявите му чрез поведението. Те предписват лекарства, когато се налага.
Има психиатри, които са обучени и като психотерапевти, но са рядкост. При психиатъра рядко ще проведете дълъг разговор как се чувствате, как възприемате света около вас и т.н. Те ще искат да разберат основните ви проблеми и техните проявления – както при джипито, което иска да знае и чуе как кашляте, а не как се чувствате, когато кашляте.
Психолозите са онези, които са завършили бакалавърска или магистърска програма по психология и могат да бъдат срещнати на много места - като специалисти по човешки ресурси, в училищата и в други институции и организации. Те знаят много неща за психологията на човека, но не могат да провеждат друго, освен психологични консултации – не и психотерапия.
Психотерапевтите са обучени да провеждат психотерапия. В България има различни психотерапевтични школи – един психотерапевт може да е обучаван в една или няколко от тях, и да прилага наученото спрямо пациента, който идва при него.
Различните школи са например (без претенция за изчерпателност): телесната психотерапия, юнгианската терапия, психодрамата, когнитивно-поведенческата терапия, арт-терапия и т.н. Психотерапевтът работи чрез разговор.
Психоаналитикът пък е психотерапевт, който работи по най-старата школа – психоаналитичната, която е много сериозна и изисква време и отдаване от страна на психоаналитика и пациента.
Един психолог, психотерапевт или психоаналитик могат да изпратят свой пациент за консултация към психиатър, когато искат да са сигурни за състоянието му и да изключат наличието на болест.
В Майко Мила! добре се познаваме с депресията в първия триместър от бременността - чувството на отчаяние, самота и страх те поглъща и човек започва да се чувства като нещо, изпълзяло от канала. Преди да се паникьосате искаме да ви успокоим - всичко това обаче МИНАВА, при това още в началото на четвъртия месец - или поне така става при повечето бременни.
Ето какво трябва да знаете за този нестабилен период от 9-месечното приключение, което много хора наричат "най-розовия период в живота на жената", въпреки че ние нищо розово не виждаме!
Марта Блънт е гост в Майко Мила днес, за да ни запознае с някои свои разсъждения около вечния въпрос "Защо да имам деца?". Минавайки през всички последствия от това да си майка на три (крясъци, сополи, липса на усамотение, живот по график, въшки и още много подобни вълшебни НЕЩА), тя все пак знае, че е щастлива поради една проста причина - всичко това се случва по нейно желание (въпреки че една почивка сама на някой плаж също би я направила щастлива). Марта, разбираме те напълно - пожелаваме ти здрави нерви, сили и някоя и друга почивка отвреме-навреме!
Докато си пийвам леденото джинче на английската ми морава и си задоволявам нуждата от дневна доза клюки във Фейсбук, си чатя с приятелка, която настоява да няма деца, но не може да изключи звука на тиктакащия биологичен часовник.
Както си подобава, е разкъсана от много въпроси, намира си всякакви причини Против детегледането, но отвреме-навреме и изкача по някоя ЗА, като например: "Виж ти колко си щастлива! И какви са ти прекрасни децата!”, на което аз за малко не утрепах кучето от преждевременен инфаркт, като си изплюх разхладителната напитка върху него!
Че са прекрасни - прекрасни са. Такива съм ги направила. Щастлива съм. Въпреки че то, щастието, е локумено-разтегливо понятие. Щастлива съм, че всички в този момент са здрави, ако не се брои дете номер 3, което гордо донесе въшки вкъщи.
И ако не се броят вечните футболни травми на дете номер 2, което, бидейки мъжко, е също така и малко по-лигаво. А, и ако не броим невероятния коктейл от хормони, с които се бори дете номер 1 - с което, като стара гей двойка, сме си синхронизирали месечните цикли, та у нас не се трае за седмица всеки месец - писъци, сръдни, бръмчене на летящи метли...
О, да не споменавам вечните болежки на съпруга ми, моята анемия, синузита и тоновете сополи, с които се научих да съжителствам целогодишно откакто си родих деца!
Та, щастлива съм. Но бих била щастлива и ако вместо на зелената си английска морава, с куче в краката, се излежавах на някой тих екзотичен плаж, с малък бял бански, с дългите си почернели крака и перфектния си бюст, и вместо джинче, пиех многоцветен коктейл, а единственото ми движение е да разгонван гларусите отвреме-навреме.
Така че, мани го ти това щастие. Щастие къща не храни. А аз храня една такава голяма.
Затова ѝ отговорих на тази приятелка: ”Ама цената за прекрасните ми деца знаеш ли я?”..., а тя, невинно, само така, както жена, която никога не е ходила на срещи в работата с бяло, оповръщано рамо или избърсан в ръкава детски сопол, ми изчурулика: “Че колко трудно може да е? Какво толкова правиш по цял ден?”.
ХА!
Добре че не ми беше наблизо, че приятелството ни щеше да приключи по един от два възможни начина - или тя би била изпепелена с поглед, или аз бих умряла от задушаване, причинено от истеричен смях...
Събрах си цялото останало спокойствие - аз съм ветеран в това отношение, оцеляла съм след многократни битки с пищящи полу-бебета (даже не са и човеци!), гаврътнах си останалото джинче за кураж, преброих до десет наум и и написах, цитирайки една друга майка: ”ООООО, нищо особено....Само държа три деца живи от сутрин до вечер!”, знаейки много добре, че няма да ме разбере.
И как би могла? Тя никога не е трябвало да си бръсне краката в кухненската мивка, докато готви; нейните прекрасни дълги нокти никога не е трябвало да вадят мъниста, набутани в нос... или ухо; тя все още изглежда секси по размъкната мъжка фанелка и бели гащички, а на мен ми е нужен мъж с тениски XXL; за нея тишината вкъщи е спокойствие и релакс, а аз ЗНАМ,че тишината не означава НИЩО добро в къща с най- малкото три деца: или са изгорили нещо, или се спускат по стълбите в коша за пране, или айПада ми е във ваната, или съзаклятнически са пренесли целия хладилник в креватите си.
Моята приятелка няма съпруг, който, уморен след 10- часов работен ден, се прибира вкъщи и ме намира отново по пижама (може би си мисли, че цял ден я нося?), на вече трета чаша вино, с празен поглед, в който последното нещо, което може да се открие, е сексапилно пламъче.
Нейният живот не е разделен на дни и часове, със стотици скандали, тропане къде с крака, къде по врати, къде по маси; за нея приготвянето на вечеря не е акт на най- висша делегация и шпионаж (как да скрия лука, как да убедя дете номер три, че свинското е пилешко, а дете номер 1, че всички животни, които сме сготвили, са умрели от естествена смърт след многогодишен щастлив и ползотворен живот...).
О, колко много неща не знае моята приятелка!
Та, накрая, след многочасов разговор по темата - тя неразбираща и убедена, че се правя на интересна, аз заключих:
”Мила, децата са като домашните любимци. Всеки има стотици причини да не ги има, но само една единствена да ги. И тази причина е, че ги ИСКАШ”.
Има моменти, в които с удоволствие бих заменила резервните детски гащи в чантата ми с книга или червило, и други моменти, в които бих запратила ютията по най-близкия нищо неподозиращ минувач по улицата. Има моменти, в които ми се плаче и ми се вика: "А аааааааз, за мен някой мислиииии лиииииии, аааааа?"
Но тези моменти минават бързо и не, не бих избрала онова, другото, което имах преди и което уж трябваше да ме прави щастлива.
