fbpx
И аз съм човек

"Как се справяте със секса?"

8 юни 2016

Пътник О'Свиден е тук, за да ни покаже мъжката гледна точка към онези тежки първи месеци след раждането на детето. Романтиката я няма, сънят е далечен мираж, храната е надве-натри над кошчето за боклук, а за секс изобщо не говорим. Но там някъде, в цялата лудница и умора, има една мъжка душа, която мълчаливо подава памперси и иска да си каже. 

– Как се справяте със секса? Въпросът идва от приятел, който стана баща преди седмица. И е насочен към мен и цялата мъжка общественост, събрана на терасата ми да "полеем щерката". Вечерта се лее в типичната за мъжка компания безразборна яхния от смях, алкохол и нецензурирана реч. До този момент. Въпросът се стоварва като бухалка в ухото на разговора. Като думата "памперс" във филм със Силвестър Сталоун. Като "Ще отскочиш ли спешно до магазина?" по време на последните обиколки на Формула 1.

Ступор.

Аз рязко откривам едни пукнатини по дюшемето. Останалите намират произволна точка от стените, пода, хоризонта, подходящи за замислено съзерцание тип "ще се видим в четвъртък". Един карък, неуспял да преглътне, изплюва бирата с пърдящ звук над цялата маса и превръща и нас в каръци. След ненужно дълга пауза, с неувереният тон на първокласници, попитани за втория закон на Нютон, се връщаме в разговора:

- Ъъъ, с кое?

- Койтуйсекса?

- Тоз чува ли се к'ви ги плещи, бе?

- Господи, не съм единствен!

- Ти сигурен ли си, че искаш да говорим за това ТОЧНО СЕГА?

- Ама не, аз искам да знам тоз чува ли се кви ги плещи?

Но темата вече е отворена... Вечерта бавно прелива в нощ, после в утро. Започват да звънят телефони, леко истерични женски гласове рикошират в чашите и кънтят из празните бутилки. Думи като "имаш отговорности" и "Боже, права беше мама" се опитват да ни прекъснат, но това е невъзможно. Тапата е махната, духът е пуснат от бутилката. Разговорът ни се е превърнал в групова изповед. Мнозина сме минали през еднакви драми и подобни решения. Говорим за объркването, което едно дете причинява. За рязката промяна на статута от "мъжът в семейството" в "стани и ми донеси памперси и ако може - по-тихо". За изпадането от  "решаващ фактор в семейството" до "поддържащ персонал". И новите, непознати битки, които един пресен татко води ежедневно за вниманието на Любимата си и безславно губи всеки път. Тихото потъване в семейна среда и бавното, трудно намиране на обратния път към комфорта на семейството. Ново, по-голямо, непознато с нови отговорности.

С времето всичко си идва на мястото. Задължения и занимавки се разпределят поетапно. Причините за мрънкане пред приятелите в кръчмата намаляват постепенно, а след години дотолкова избледняват, че някои смелчаци даже скачат в студената вода на второто дете. Завъртането на кръга... И, много странно, всеки един от нас някога си е помислял "Да бе, да ебеш, тя що не послуша майка си?" За сметка на това, се чудим защо ние сме послушали нашите майки. Че не сме усетили капана и разминаването между "Ако приятелите ти ти кажат да скочиш в морето, ще скочиш ли?" и "Всичките ти приятели се изпожениха, ти какво чакаш?"

В тази нощ, която отива вече към зазоряване,  откриваме, че всички, в различни моменти, сме осъзнали няколко неоспорими истини: Сексуалният ни живот след раждането се подчинява на четири правила :

  1. Няма възможност.
  2. Няма време.
  3. Няма сили.
  4. Няма желание. (Както и произволни комбинации между тях.)

Мъжете винаги (ВИНАГИ!!!) сме жертви! Жените са егоистични чудовища, които са убедени, че ние сме егоистични чудовища! С часове се смеем на начините, по които всеки от нас се е справил с безсексието. Сам. Някак. Само един е решил, че е достатъчно мъж и тропнал на жена си. После няколко месеца спал при майка си, но поне не отстъпил. Но всички в началото сме били нелепи като камъни в бъбреците на конска муха и неадекватни като нутрии с гастрит.

В три и половина сутринта решаваме да звъннем на наша обща бивша (много обща и не много бивша) приятелка. Събуждаме я. Майка е от 9 месеца и, естествено, мрази ни до един в момента. На лавината от въпроси, отговаря така:

"В един момент се научих да спя със задник към мъжа ми и цици към сина ми. Да се оправят. Единият е много лигав, постоянно мрънка, че е онеправдан, готов да се разплаче за всяко нещо, да повиши глас във всеки един момент и да седи намусен с часове, ако не получи, каквото желае. Другият е още бебе..."

След разговора настъпи кратко затишие. Всички ние осъзнахме, че изключения има. И че, както обикновено, кент флош роялът е винаги някъде наоколо, само не и в нашите ръце... (Видя ли, Галя Петрова, живееща до Била на булевард България в София, майка на Борис и съпруга на Иван Петров, както ти обещах, на никого не казах коя си).

Но, както всички мъже на нашата възраст и в нашата ситуация, след като си вземем дозата разбиране, съчувствие и съпричастност, се прибираме у дома. Където онези гадни, злобни, незадоволени, егоцентрични и вживяващи се в ролята на жертви наши половинки, говорят по телефона с приятелки относно "онези гадни, незадоволени, егоцентрични и вживяващи се в ролята на жертви" техни половинки...

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross