Текстът по-долу ни беше изпратен от една майка, която едновременно с това е и докторант. По изрична нейна молба няма да разкриваме самоличността ѝ. Личната ѝ всекидневна програма включва всичко, което включва всекидневието на майка на малко дете, но също и лекции пред студенти, презентации, писане и конференции. Как се справя една жена, която едва си казва името от умора и често не може да сглоби просто изречение с глагол, ще разберете от текста по-долу. А апелът на нашата авторка е - майки, грижете се за психичното си здраве и търсете помощ, когато ви стане прекалено трудно, защото стресът и умората в дългосрочен план не водят до нищо добро. И не забравяйте - Следродилното изтощение може да трае и 10 години!
********************
Истината е, че в България не се говори за психичното и емоционалното здраве на МАЙКАТА. Тя, от своя страна, също не говори и не следи за него, защото има бебе, пелени, храна, дрехи, лекарства, къща и мъж, който с повече късмет (или като моя- огромен) – ще ѝ помага повечко.
А сега си представете освен всичко това да имаш и ангажименти, които не можеш да отложиш, но с които не можеш и да се справиш?
Постоянно чета истории за майки, които са толкова уморени, че не могат да сглобят просто изречение с глагол. И това е не само много често срещано, но и абсолютно нормално. Кога, по дяволите (без извинение), да сглобите правилното изречение?
Между соченето на картинка, на която има крава, произнасяйки отчетливо, но провлачено „Муууу“ (или бау-бау, мяу, па-па, пи-пи ..all day long if you know what I mean), надявайки се детето ви да запамети тези сложни конструкции, когато за 673839-и път се опитвате да го приспите, а то дори не е формулирало тази идея в съзнанието си, когато се опитвате да накарате съзнанието си да приеме крясъците, виковете или плача за част от атмосферата, или когато междувременно вършите някак си домакинската работа?
И не, не говорим за стерилна среда, а просто за една здравословна за детето чистота. А в този момент се виждате и в огледалото, случайно минавайки през него, и се питате, клатейки глава – какво стана?
Хей, това изречение стана много дълго. Знаете ли, че пишейки този текст, смених шрифта поне пет пъти? А знаете ли защо?
Защото аз съм една от тези майки и мозъкът ми е спрял да разчита на мен самата, взел е нещата в свои ръце, а това явно е неговият начин да се разсее.
Та, аз съм една от тези майки, да, майка, която обича безкрайно детето си и му се радва във всяка секунда, в която може, и която има най-прекрасния съпруг във Вселената, но съм и майка, която се бори с емоциите, фрустрациите, вината и умората (което също е нормално), НО (за втори път) съм и докторант.
Няма да споменавам къде, нито по какво. Нека само кажа, че децата не са ми чужди.
Само дето докторантите нямат право да са майки.
Никой не говори за законовото право, разбира се, защото този въпрос дори не е обсъждан. Говорим за „академичното право“.
Тоест, никой няма да ти каже, че да имаш дете не е удачно, но когато се случи, никой няма да ти каже и "да, разбирам, че е трудно". Да спомена ли, че безразсъдно изпуках патрона си за прекъсване, докато бях бременна, и не знаех какво ме чака след това?
И нека сега се върнем към сглобяването на просто изречение с глагол в домашна среда, където не само че не го можем, но влачим думите, забравяме думите, заекваме, не знаем къде са ни ключовете и кога за последно се чувствахме нормални.
И нека пренесем това в работна среда, където на никой не му пука как си, защото има срокове, има ангажименти, има хора, които очакват от теб, има хора, които искат работата да бъде свършена, които имат амбиции, които не разбират какво значи думата дете. Което от своя страна също е нормално, без последното.
И сега, представете си ситуация, в която съм в най-съществената част от докторантурата, където тепърва ми предстоят експерименти, конференции (да, с презентация, с публика, пред която трябва да сглобя просто изречение с глагол), студенти, лекции, писане.
Писане, писане.
Междувременно не съм сигурна как беше ЕГН-то ми, чувствам се отчайващо изстискана, на ръба на нервна криза (или по средата , вече и аз не знам), не зная кой точно ден е, но имам бегла представа за месеца, защото го чакам да свърши, а с него и семестърът, годината и нея я бъркам все още.
В ума ми се блъска въпросът КОГА (в 6:00, когато започва денят ми, или вечерта, след като заспи синът ми?), и успешно се разбива в НЯМАМ ВРЕМЕ, НИКОГА, ТРЯБВА.
Но дори да има кой да ти помогне (както е в моя случай) идва вторият от много въпроси - КАК?
Как се прави, когато дори не си на себе си? Което е нормално в света на майките, но се гледа с лошо око в един академичен свят.
Оставям размислите на вас, с една молба. През каквото и да минавате, скъпи майки, следете за своето състояние. Обръщайте си внимание, и винаги, винаги, винаги, когато имате тази възможност, си помагайте – с приятел, с билково успокоително, с чай, с кафе, с пътуване, с разходка, с душ с по-голяма продължителност, с писане (на мен ми стана една идея по-леко след като написах тези редове).
А когато сте сами, бъдете наистина сами, на тихо. Няма да е за дълго... Хей, и имам предвид билково успокоително, не хапче със зелена рецепта!
Успех, усмивки, и това ще мине! (ах, как ги мразя тези фрази!)
Споделяме с вас една лична история на Кристи Кемп, майка на две деца и автор на блог в подкрепа на кърменето и кърмачките, която разказва как сексът става мисия (почти) невъзможна, когато имате деца. Нейната история се припознава от много майки, защото на практика всеки родител се е чувствал така, правил е (или не е, какъвто е случаят тук) същите неща.
******************
"По-голямото дете не се пуска от мен, винаги ме държи за ръката, някой крак, полата, косата... бебето пък суче на поискване... Кога да намеря време за нас двамата с таткото? Опитът да планирам малко лично време за нас двамата се оказа истинско предизвикателство... Родителско всекидневие – една история за най-добри приятели по действителен случай.
Боже Господи! Дори не мога да си спомня кога е бил последният път, когато сме правили секс, докато децата са будни! Всъщност вече не съм сигурна, че може да се прави секс при будни деца в къщата. Ние (аз) приготвих вечеря за семейството, изкъпах децата, измих им зъбите, облякох ги в пижами и ги приспах рано. Затичах се към спалнята, замених диска с „Маша и мечока“ с Бари Уайт. Изрових запалката от 2-рия рожден ден на детето и запалих прашасалите свещи. Опитах се да изглеждам секси, напук на обществените очаквания как трябва да изглежда женското тяло след две бременности и раждания. Знам, че той обича всеки сантиметър от мен. Влизаме заедно под душа, където топлата вода бързо свършва, защото двете деца са източили почти целия бойлер. Започваме да се целуваме страстно, но на всеки 30 секунди ни се причува, че някое от децата плаче. Докато пристъпям около мъжа ми в търсене на най-удобна поза, се чува мощно „КВИИИИИИИИИИИИИЙЙЙЙЙЙК!“ – оказва се, че съм настъпала гумено пате. Тихо псувам патето, но и двамата се опитваме да не разваляме момента. Точно тогава поглеждаме надолу и виждаме, че целият под в банята е осеян с буквички от Скрабъл. Навсякъде около нас е пълно със срички и букви! Избухваме в смях и желанието за секс вече е напълно отминало. Връщаме се пак към всекидневното ни вече състояние на най-добри приятели и толкова силно се смеем, че почти се задавяме. Решихме да снимаме момента, като доказателство каква лудница е това да си родител.
Някой може да се възмути: „Как може да споделяш нещо толкова лично?!“ Ами, аз съм открит човек и се опитвам да намирам забавното във всеки момент от майчинството. Вярвам, че ако не се забавляваш, докато децата растат, ако загубиш чувството си за хумор и не се смееш, просто няма да оцелееш като родител. Затова посвещавам тази история на всички изтощени майки и бащи, които полагат усилия да бъдат родители всяка минута от денонощието, същевременно опитвайки се да намерят и време за себе си. Смейте се на смешните моменти от всекидневието, за да оцелеете и този ден:)“
Представяме си колко коментари, в интернет или на живо, предизвикват такива разкази, може би защото на всяка майка се е случвала подобна случка. Да бъдем честни - направо е невероятно, че на някои деца въобще са им се родили братя и сестри!
Действителността е, че не само разсипаният Скрабъл ни пречи на шушу-мушуто, има и далеч по-тривиални неща, като например:
Абсолютната липса на лично пространство. Родителят няма абсолютно никакво лично пространство и време. Нищо от това, което прави родителят, не е лично. Непрекъснато, винаги, по всяко време имаш публика, която следи всяко твое движение, от скубането на веждите ти до ходенето до тоалетна, затова е нормално, когато пубиката е заспала, на практика да смяташ, че си сам.
Играчките – но не от онези, палавите. Сюблимният момент по време на секса, когато изведнъж се чува: “Пеят, скачат палците! Пейте, скачайте, весели деца!“ О. Боже. Мой. Сбогом завинаги, секс.
Чувството да си сгазена от влак и влачена от трактор до някое блато, което трябва да преплуваш, за да се обесиш – толкова да си уморена. Станеш ли родител, въпросът „да поспя или да правя секс“ е действителна житейска дилема. Това, разбира се, се случва само ако имаш време за едно от двете, а не както е в повечето случаи – за нито едното. Откровено казано, сънят май е по-необходим.
Гравитацията. Не на едно или две семейства се е случвало точно когато се увлекат в дългоочаквания и планиран секс, да чуят глухо „туп“. Най-често източникът на този звук е детето, което е успяло да се покатери на креватчето или кошарката си и да се изсули през глава на пода. Децата не са кой знае колко координирани и ако не ги гледаш всяка минута, се случва да падат от разни места. Или да изядат храната на котката. Както и да е, на една приятелка се е случвало, не на мен.
За жалост, нередовният и кратък секс също е част от това да си родител, или поне за известно време, докато децата научат основните закони на физиката, пораснат или ги заведете при баба за лятото.
„Спи, когато и бебето спи“ е като онзи виц, в който заекът отишъл при змията и казал: „Извинявай, че се шегувах с тебе за това, че нямаш крака. Хайде да си стиснем ръцете и да забравим за случката...“.
Майките на бебета не са просто уморени. Те са уморени от десетилетия – съвсем сериозно. Дори не сме сигурни от колко точно – както наскоро разбрахме, може да страдат от родилно изтощение десет години след раждането! Спрели сме да броим годините умора, защото нямаме време, а и ще се уморим още повече само от броенето. Истината е, че повечето майки на бебета действат на автопилот.
Майките на новородени са уморени, защото малкото човече (или човечета) не го е грижа, че на мама ѝ трябват 8 часа непрекъснат сън. Защото като се роди бебето или бебетата, часовникът се настройва спрямо тяхното време.
Нали знаете – има източноевропейско време, по Груинуич и така нататък. Има и бебешко. От първия ден на бебето, майката е стоик оптимист, в лек следродилен делириум, тя бълнува с надежда как ще спи, когато бебето започне да спи повече часове през нощта, вярва си, че и тя ще спи, и ще си почине, и ще се събуди освежена.
Пред ScaryMommy препатили майки споделят, че детето е на 4 години, а те все още чакат да се наспят. Защо се случва това? Ето кратък поглед върху режима на майките, който може да използвате като допълнителен помощен материал към картинки, слайдове в Power Point и пет-шест графики, когато ви питат:
Първите прозявки се появяват около 18:30. Най-доброто, което можете да направите, е да ги игнорирате, защото трябва да приготвите вечеря, да подредите дома, да помогнете с училището и домашната работа, и да изкъпете колкото налични деца има под опеката ви, затова просто в графика ви няма време за прозявки.
Стискате зъби. Заболява ви, но нямате време за зъболекар. Затова леко само ги допирате, без да стискате. За съжаление, 18:30 е един такъв никакъв час – не е време нито да се спи, нито да се пие кафе. Докато детето или децата вече са готови за лягане, тъмните кръгове около очите ви са станали достатъчно големи, за да им е необходим собствен пощенски код.
За да ви докаже правотата си, той ляга на спалнята и още по пътя към възглавницата главата му тупва в толкова дълбок сън, че чак захърква.
Това е второто, за което му завиждате. Първото е, че на мъжете, които ходят до тоалетна в парка, се гледа с по-малко лошо око, отколкото на жените, клекнали зад някой кестен. За разлика от вас, която всеки ден си обещава да се опита и така и не успява, мъжът ви съобщава, че ще си ляга и действително си ляга, а след 3 минути е в стадий 4 на дълбокия сън.
Както всеки друг ден, тази сутрин сте си обещали довечера да си легнете рано. За жалост, това, което се случва, докато си изпълнявате обещанието, са поредица от събития, които отново ще ви попречат да си легнете в нормален час.
Отивате в спалнята с намерението да си легнете. Заключих ли входната врата? Май не я заключих. Трябва да проверя. Излизате от спалнята на път към коридора. Минавате покрай банята. На земята пред душ-кабината има купчина чорапи и гащи, които явно сте изпуснали, когато сте събирали мръсното пране в пералнята. Подхващате купчината дрехи и ги носите към пералнята. Виждате в купчината любимата тениска на сина си и знаете, че утре ще иска да я облече (ако нямате син, заменете с „рокля на дъщеря“ или „риза на мъж“). Затова решавате да пуснете една кратка програма.
Ще пусна кратката програма без центрофуга и утре сутрин ще центрофугирам и изсуша с ютията. Така си казвате. Веднага си лягам, само да пусна пералнята.
Каква е тази миризма? Ох, по дяволите, идва от боклука! Не искам да е първото, което помириша утре, като се събудя. Ще взема да го изхвърля още сега. Бъркате за нова найлонова торбичка за кофата за боклук... Ох, свършили са пликовете за боклук... Преди да забравя, ще ги добавя в списъка за пазаруване... Къде го оставих? Ето го! Още нещо имаше, което не трябваше да забравям да допиша... А, да, кенчетата бира на промоция!
По дяволите. Кенчета! Детето каза, че за утре за училище трябва да носи кенчета или буркани за някакъв проект. Изравяте целия килер в търсене на поне едно кенче или буркан. Изсипвате доматения сос, приготвен от свекърва ви, в пластмасова кутия и слагате измития буркан в раницата.
Така и така съм отворила раницата, ще взема да подпиша бележника и самостоятелните работи, за които класната напомни. По-добре сега да го направя, утре сутрин сигурно ще забравя.
Вече си лягам. Този път наистина си лягам. Ох, а ключалката проверих ли? Връщате се и проверявате два пъти. Тоя път вече лягам.
На път към спалнята решавате да хвърлите поглед в детската стая, по навик и за спокойствие. Опитвате се да отворите вратата, но нещо ѝ пречи. Един детски пантоф. Решавате да намерите втория, защото иначе сутринта ще настане хаос от сънено босо дете и кисела майка. Докато търсите втория пантоф, настъпвате нещо лепкаво и гнусно на пода. Отивате в кухнята за кухненска хартия. Установявате, че рулото е свършило, трябва да вземете ново от банята.
Пералнята е до банята и виждате, че остават само 10 минути от програмата. Ще намеря какво да свърша за десетина минути, докато пералнята приключи и ще извадя дрехите, да не се вмирисват в барабана. И после лягам веднага! Едва гледам, лягам си моментално.
Връщате се в кухнята с ново руло кухненска хартия и решавате да извадите измитите съдове от миялната, докато чакате пералнята. Така и така съм в кухнята, ще приготвя на детето обяда отсега, да спестя време от сутринта. Пералнята отдавна е приключила, докато още печете сандвичи на парти грила.
Ох, Боже мой, по дяволите. Това дори не помня кога съм го изпрала... Излизате на балкона, простирате старото пране, вадите новото капещо пране в легена. Да го бях пуснала на центрофуга досега, тя е десетина минути, щеше да е готово вече...Ще взема да го пусна, да не ми остават за сутринта неща от снощи и после си лягам, тоя път наистина.
Докато чакате центрофугата, решавате да си измиете зъбите и лицето. Намазвате се обилно с крем против бръчки, с който бръчките около очите ви се изглаждат все едно сте спали цял уикенд...
Че в часовете между 18:30 и времето за лягане, когато сте клюмали като преял ленивец, всяко мигане е било кратък сън. Но когато настане действително време да си лягате, се оцъкляте като бухал и тялото ви няма никакво намерение да заспива. Така става всяка вечер, нали?
Затова не е изненада, че като си легнете, решавате да си проверите Фейсбука, пропадате в черната дупка на Pinterest за няколко изгубени часа от живота си. След което си правите теста „Кой герой от „Игра на тронове“ сте?“, докато мъжът ви хърка до вас като моторна резачка. Звучи така, все едно се опитва да вдиша завесите, с което никак не ви улеснява в опита да заспите. Така хърка, че прекъсва мислите ви и не помните въпроса от теста за „Игра на тронове“.
Чакайте, прекъсване ли казахме? Това ви напомни за кабелната. Дали я платихте, или ще я прекъснат утре? Май е най-добре да отидете в хола да проверите дали има съобщение на телевизора...
Наскоро чухме една история на майка на 3 деца, която сега ще пресъздадем, за да ви напомним, че майчинството не е каторга и че не бива да принасяте себе си в жертва, в името на простряното пране и измитите чинии. Самоличността на тази майчица не е от значение, защото нейната история не е уникална – това е всекидневието на повечето майки, без значение на едно или повече деца. И тя, като повечето от нас, когато е станала майка, е позабравила да бъде жена.
Посвещаваме този разказ на всички трудолюбиви, изтощени майки, които имат нужда и най-вече напълно заслужават почивка.
"Преди пет години станах майка. Вече пета година усещам как бавно губя все повече от себе си и чезна с всяко „Деца, събуйте си обувките“, с всяка сготвена вечеря, всяко простряно пране, всеки понеделнишки учебен ден, всяка безумна стресираща сутрин, всяко ходене до хипермаркет за месечно пазаруване и всеки път, когато съм отклонявала покана за гости, защото съм била твърде уморена.
Една сутрин се погледнах в огледалото и видях една изтощена, стресирана, преработила, луда жена, която изпада в истеричен пристъп, когато кучето изяде рулото тоалетна хартия. Доплака ми се, защото гледах тази жена и не знаех коя съм вече, в какво съм се превърнала.
В този момент ми се изясни, че повече не можех да продължавам така и нещо трябваше да се промени. Така започна и промяната в живота ми към това да правя по-малко като майка, за да имам повече като жена.
Точно така. Ще правя по-малко като майка, за да имам повече като жена.
Помня повратния момент, в който приложих това ново верую. След пореден много натоварен работен ден бързах към училището на децата, прибрахме се малко преди времето за вечеря, а аз бях толкова уморена, че имах чувството, че ще се разпадна на парчета. Както всяка друга вечер, нямах време да си поема въздух, защото трябваше да приготвя вечерята, да събера изсъхналите от предното пране дрехи, да пусна пералнята, да простра, да разтребя къщата, да прекарам малко време с децата, да помогна с домашното, да изгладя, да почистя масата и да измия съдовете и така нататък, докато всичко, което исках (и от което имах нужда) беше да легна на дивана с чаша вино.
Влязох вкъщи, последнах след децата, те крещяха в коридора, както всяка друга вечер, всеки се опитваше да надвика другите, за да привлече вниманието ми, кучето скачаше на краката ми, за да ми напомни, че трябва да го разходя и тъкмо да си отворя устата да кажа същата реплика, като всяка друга вечер („Свалете си якетата!“), когато изведнъж ми просветна и си казах: „Майната му! Ако искат, да седят с якетата вътре, докато се изпотят. Аз ще си сипя вино.“
Минах покрай пищящите деца, всички още с якетата и обувките, и отидох в кухнята, взех си чаша от шкафа и си налях червено вино. С чашата в ръка отидох до дивана, седнах спокойно и си вдигнах краката. Децата все още седяха с якета и обувки в коридора и ме гледаха. Отпуснах глава назад и затворих очи.
В този момент трите деца изведнъж спря да говорят. Отворих очи, за да видя как ме зяпат.
Не мисля, че някога са ме виждали да правя така. През целия си живот децата бяха виждали майка си да тича напред-назад, винаги заета с нещо, постоянно нещо носи или прави с ръце, но никога така отпусната на дивана по това време на деня с видимо безхаберие за домашните задачи, които я чакаха.
Най-големият наруши тишината и попита какво правя. Отговорих му: „Почивам си.“ Последва тишина, явно децата са били в шок. Минаха няколко минути и той пак се престраши: „Мамо, добре ли си? Защо седиш така?“ Отговорих: „Уморена съм. Имам нужда от почивка.“
„Имам нужда.“
Израз, който не мисля, че моите деца са ме чували да използвам. През изминалите 5 години моите нужди бяха избутани в дъното на приоритетите на семейството, след децата и домакинската работа, и накрая мисля, че просто забравих за тях. Децата продължиха да стоят в коридора, с обувките и якетата, още няколко минути, явно не знаеха какво точно да направят. В един момент се окопитиха и плахо първо едното, после и другите, свалиха якетата си и събуха обувките си. Аз продължих да лежа на дивана и да си допивам виното.
Когато се почувствах отпочинала, станах. Не сготвих тази вечер, поръчахме храна. Не пуснах пералня. Казах на децата да заредят пералнята вместо мен. Не събрах изсъхналото пране – казах на всяко дете да прибере своите дрехи. След вечеря гледахме филм, гушнати на дивана, и всички си легнахме по едно и също време.
За моя изненада – никой не умря и къщата не рухна. Децата изглеждаха щастливи и нахранени. Най-важното – погледнах се в огледалото тази вечер и видях лек помен от жената, която бях преди пет години. Едно забавно, весело и усмихнато момиче на 25, което обича сладолед и да пътува на стоп, да пие вино и да се смее с приятели.
Легнах си тази вечер една идея по-щастлива, защото знаех, че животът ми ще е същият, но аз се промених, за да го живея по-щастливо и спокойно.
Нямате сили да си вдигнете главата от възглавницата, влачите крак цял ден и нямате търпение да се завлечете обратно в леглото. Звучи ли ви познато? Не сте сама - нормално и често срещано е да сте уморена, ако сте бременна. Особено в началото и в последните седмици преди раждането.
Има обаче жени, които се чувстват изморени през всичките 9 месеца, а умората понякога е първи признак за бременноста – много преди всеки друг. Да не говорим, че тя най-вероятно ще ви съпътства и доста дълго време след раждане!
Да си бременна е като да изкачваш планина или да тичаш на маратон, без да си тренирал преди това, нарамила раница, която всеки ден натежава повече и повече.
Иначе казано, бремеността е адски тежка работа!
По време на първия триместър по-голямата част от енергията, която тялото ви отделя за бебето, отива за изграждане на животоподдържащата система на плода – плацентата. Заради това е твърде вероятно още в 9-та гестационна седмица да се чувствате като изцедени. В допълнение, метаболизмът ви се е ускорил значително, за сметка на понижено кръвно налягане и кръвна захар, което пък води и до честа смяна на настроенията.
В края на първото тримесечие тялото ви ще е завършило с Херкулесовата задача да произведе плацента и да порасне малко. Този процес е довел и до хормонални и емоционални промени, които са се случили в рамките на няколко седмици.
Второто тримесечие е моментът да възстановите енергията си. Обикновено умората и изтощението се завръщат в последните три месеца пред раждането - тогава бебето трупа съществена телесна маса и има нужда от повече енергия. Много вероятно е през целия период на бременността да се борите със системно недоспиване - заради учестен сърдечен ритъм, болки в гърба, безпокойство и притеснения за бебето, подути крайници, твърде чести посещения в тоалетната...
Слушайте тялото си. Ако се чувствате уморена, почивайте си. Не се насилвайте да бъдете майка-героиня или супер бременна! Чиниите могат да почакат и до по-късно, никой не е умрял от малко прах по рафта и не е задължително точно сега да пуснете втора пералня.
Отменете или насрочете за друг ден/час заниманията, които имате планирани за този момент. Не можете да спите денем? Опитайте пак! Или поне легнете и нека тялото ви почине час-два.
Важно е партньорът ви да е наясно какво точно се случва с вас и че сте изтощена. Позволете му/ѝ да ви отмени и да помогне.
Ако семейството или приятел ви предложи помощ, кажете "да", винаги казвайте "да"! Дори това някой да отиде до магазина вместо вас и да напазарува по списък, който сте изготвили, ще ви спести енергия и време, които можете да използвате за кратка разходка, да раздвижите тялото си, да отпочине умът ви и да се разведрите.
Да, очевидно е, че този съвет ще присъства в такъв списък. Опитайте се да си лягате поне с час по-рано и да ставате час по-късно.
За да имате енергия, е необходимо да имате постоянен запас от качествено гориво. Следвайте здравословна диета за бременни, която включва и трите основни вещества – мазнини, протеини и въглехидрати. Важно е да приемате достатъчно калории (което е лесно да се каже, но трудно да се следва при сутрешното гадене). Кофеинът и захарта може да ви се струват идеален сутрешен заряд с енергия, но не посягайте към блокчето шоколад вместо питателна закуска, защото скоро след това ще се почувствате още по-уморена и гладна.
Подобно на другите симптоми на бремеността, умората се влияе добре на режим от 6 хранения. Ако поддържате кръвната си захар стабилна през целия ден ще се чувствате и заредена с енергия – затова не пропускайте хранене, вместо това яжте често на малко порции.
Парадоксално, но факт. Диванът може никога да не е изглеждал по-привлекателен, но точното количество от правилни физически дейности ще окаже чудотворен ефект върху тялото и енергията ви. Идете на разходка (движението активизира отделянето на ендорфин - хормона на щастието) и после ще спите по-добре. Повече сън през нощта, повече енергия през деня. Само не прекалявайте – движете се, колкото да се поразкършите и почувствате свежи, а не изтощени, потни и без дъх.
Ако умората ви е хронична и тежка, ако трае през цялата бременност и не се повлиява от промени във всекидневния ви режим, говорете с лекаря си – особено ако е съпроводена с други симптоми като немощ, задух или виене на свят (това говори за недостиг на желязо и анемия, често срещани проблеми по време на бременност, напълно лечими).
А ако се чувствате тъжна и апатична, ако нямате апетит, изпадате лесно в паника и безпокойство, това може да са симптоми на предродилна депресия. Това е състояние, за което е задължително да говорите с лекаря си. Той ще ви помогне и насочи с подходяща терапия.
Дори и за профилактика, силно препоръчваме всекидневен допълнителен прием на витамини и микроелементи (рибено масло, витамин А, D, К, Е, С, В1, В2, В6, В12, желязо, калций, фосфор, магнезий, цинк, йод, селен и фолиева киселина). Посъветвайте се с лекаря си кои витамини за бременни са най-подходящи за вас – в аптеките има достатъчно много видове.
Изследвайте си нивата на витамин D и витамин B12. Ужасно много хора имат дефицит на тези два витамина и не го знаят!
И не забравяйте – ако сте бременна, цената на опаковката витамини не трябва да е решаващият критерий! Изберете качествен продукт, който да даде на тялото ви всичко необходимо и да ви помогне да минете през този понякога тежък и изтощителен период. Почивайте си повече и се подгответе за следващия етап - този, в който ще се срещнете с детето си и ще бъдете майка!
Случвало ли ви се е да ходите като ударена с парцал, изморена, изтощена? Да нямате сила да си вдигнете ръцете...
ШЕГУВАМЕ СЕ!
Естествено, че ви се случва. И не само случва! Вероятно вече не си спомняте кога сте се чувствала по друг начин - както вече стана ясно, може и още да страдате от следродилно изтощение, въпреки че сте родила преди пет години, а може да страдате и от най-обикновено изтощение!
Аз, лично, последните месеци се чувствам като котка, която е тичала до Пазарджик, за да я сгази бетонобъркачка и да я запокити в локва на минус 11, където е преседяла две денонощия преди да я изпратят доброволец в Афганистан с 30 килограмова раница на гърба.
Да, толкова е зле!
Обаче, сега към това чувство на отпадналост, умора, сънливост и почти трупешка отпуснатост да прибавим и ... истерия? Нервност? Внезапни енергични избухвания, които нямат нито рационално обяснение, нито физиологическо такова, защото само допреди 5 минути съм била напълно сигурна, че нямам сили дори да се довлача до леглото и да си легна.
Към това ще прибавим малко сълзи за безрадостния живот, в който едвам съществувате. За тъжната ви съдба на домакиня.
Накрая ще поръсим този букет от състояния с блед, жълтеникав оттенък на кожата, ококорчени очи, подути пръсти и кървящи венци.
След тази катастрофална картина, в която липсва само протрит чехъл, бархетна нощница и пиринчено легло нейде в някое забравено село, на което да дочакате сетните си дни в пълна покруса, се налага да направите едно-единствено нещо.
Или поне ние с Красимира разбрахме, че трябва да направим нещо. Всъщност, това е нещо, което всяка жена трябва да направи. Да вземе си пусне кръвни изследвания, за да види дали всичко ѝ е наред.
Обикновена кръвна картина с няколко допълнителни екстри. Така евентуално можем да разберем защо като се събираме двете да обядваме изглеждаме, чувстваме се и се държим все едно ни е последната среща?
И така, направихме си изследвания – първо Елисавета, после Красимира.
Оказа се, че на пръв поглед ВСИЧКО Е НАРЕД. Но тъй като Елисавета и Красимира не са някакви обикновени жени, а де факто са изключително умни, хитри и като цяло - поразяващи, решиха, по съвет на приятелки и доктори, да си пуснат изследване за нивата на Витамин D и Витамин B12. За което заплатиха немалката сума от 56 лева, защото тези изследвания не се покриват от касата.
А след това си пуснаха и хормони. Защото, драги ни приятелки, господин Хашимото дебне отвсякъде.
И какво, мислите, се оказа? ... При най-долна граница на витамин D от 10 до 30, която се счита за „тежък дефицит“, Елисавета има 10, а Красимира - 17.
С други думи – пълна трагедия.
И все пак, какво значи дефицит на Витамин D. Да видим какво му се приписва на този витамин.
Когато ви липсва този драгоценен витамин, може да страдате от:
Липсата на витамин D причинява състояние на умора и депресия. Голяма част от психолозите и лекарите приписват депресията на липсата на Витамин D. Особено в големите градове, в които от много замърсяване слънчевите лъчи не могат да достигнат адекватно до кожата и така не можем да си набавим препоръчителното количество.
Тук е мястото да отбележим, че Елисавета, бидейки с индекс 10, е по-зле от Красимира. И има право да е много по-депресирана, но всъщност не е, а само прилича на пиян майстор, който бавно и със залитане климбичка по улиците.
Това е болест, при която костите губят своята плътност и стават тънки и чупливи. От нея страдат както жени, така и мъже, но процентът на жени е по-голям. За съжаление, протичането на болестта става често без симптоми. Но остеопорозата е изключително сериозно заболяване. Витамин D улеснява усвояването на калций и заздравява костите, затова и повечето калциеви препарати и хранителни добавки са комбинирани с витамин D. Ако не друго, само за това трябва да си набавяте витамин D. Докато сте на 30 всичко е супер, тичате като кобила и влачите двеста задачи, но на 50 нещата са съвсем различни и едно счупване може да доведе до много продължителни периоди на болка, обездвижване, скъпо лечение... И още по-дълбока покруса.
Това е състояние, което се среща при деца, които нямат достатъчно витамин D. Състоянието води до меки и деформирани кости. Тоест, помните ли оня Вигантол, дето ви предписа лекаря (само лекар трябва да предписва такива неща, не си ги предписвайте сами)? Е, това е заветното витамин D – толкова важно за организма.
Недостигът на витамин D пречи на производството на хормона лептин, който регулира мазнините в тялото. Елисавета много се надява това да е причината за повишеното ѝ тегло, а не осемнайсетте филии с лютеница, които изяде онзи ден за закуска.
Карциноми, проблеми с бъбреците и щитовидната жлеза – липсата на витамин D може да бъде основна или съпътстваща причина за някое от тези състояния.
Трябва да признаем, че бяхме доста разтревожени от резултатите. И като истински екшън героини тутакси решихме да си набавим Витамин D. Най-естественият начин е да го получите директно от слънцето. Но през зимата, затънали в преспи, увити в шапки и якета и щъкащи из софийския смог, това изглежда като изгубена кауза. Затова, по препоръка на медицински специалисти и след консултация, си купихме капки. Сега се надяваме да повдигнем духа и силите си заедно с нивота на витамин D в организма.
Има, разбира се, и други естествени източници на Витамин D - рибата, месото, млякото и яйцата. Смятаме да наблегнем и на този тип храна в следващите седмици. И след това, разбира се, да си направим контролни изследвания.
Това, което искаме да ви кажем, е, че ви препоръчваме да си пуснете изследване за витамин D. Особено ако се чувствате изморени, тъжни, ако имате необясними болки в костите и по-специално в гърба, моля ви, направете си изследвания.
И тъй като си даваме сметка, че не сме никакви специалисти по въпроса, ще ви предоставим доклад по въпроса. Запознайте се с него, оценете сериозността на проблема и вземете мерки навреме.
Изследванията показаха и сериозни липси и на витамин B12. За него обаче ще ви разкажем в друг нарочен материал.
Разбира се, Елисавета ОТНОВО има по-голяма липса, отколкото Красимира, затова заслужава вашата по-голяма съпричастност и съчувствие, но като цяло, ако ни срещнете на улицата и не ви изглеждаме много румени и весели – да знаете, от витамините е и по-скоро от липсата им!
Послепис: След прием на витамин D и витамин B12 в продължение на една седмица, Елисавета се чувства значително по-добре. Прибави и калций, магнезий и рибено масло за разкош. Освен това, тъй като има леки отклонения в изследванията на щитовидната жлеза си е запазила час при ендокринолог, както е редно да се прави.
Опитва се да го кара по леко (хаха) и пробва да се храни пълноценно. Не забравяйте, че организмът не може да усвои съвсем витамините на хапчета, а най-лесният начин е чрез храната. До спорт, да си признае, още не е стигнала. Но ще стигне и до там.
Красимира, от своя страна е много по-напред. Тя спортува, пие витамин C, витамин B комплекс, Omega 3 и минерали като изоглавена, защото е по-умна.
Въобще, бъдете като Красимира!
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
Знаете, че в Майко Мила, наред със смешните неща, говорим доста и за сериозните. Следродилната депресия и изтощението са теми, по които неведнъж сме пускали текстове - само преди два дни публикувахме откровения разказ на жена, която все още се бори с това състояние – Депресията не пита кога ни е удобно да дойде. Днес ще ви запознаем с един изключителен текст, даващ отговор на въпроса, който хиляди жени си задават в продължение на години след раждане - защо се чувствам толкова зле? Австралийският лекар д-р Сералак ще ви отведе в дълбините на това какво ни коства да станем майки - от биологична и психо-физична гледна точка, защо в днешно време жените страдат самотни и не споделят, какви мерки да предприемем, за да си върнем жизнеността отпреди бременността и какво да правим, за да се поддържаме здрави. Запазете този текст и го препрочитайте всеки път, когато се почувствате зле - ние така правим. Разбира се, би било още по-добре и тук да си имаме някой като доктор Оскар, който да превърне здравето на майките в толкова лична цел. Дотогава можем просто да четем и да се опитваме да поправим нещата, които са се повредили в процеса на превръщането ни в "идеални" майки. Приятно четене!
*****************************
Помислете хубаво над това, което ще прочетете сега: ако сте родили дете през последното десетилетиe, може все още да страдате от някои последствия – летаргия, нарушения в паметта, ниски нива на енергия, наред с доста други симптоми.
Според д-р Оскар Сералак, семеен лекар в провинциалните части на Австралия, това не се случва само защото да си родител е тежко – просто от физическа гледна точка растежът на бебето в матката коства наистина много.
Плацентата подава близо 7 грама мазнини на ден към растящото бебе в края на бременността, като в същото време пренася от майката и желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен, плюс омега 3 мазнини (като докозахексаеновата киселина) и специфични аминокиселини от протеини.
По време на бременността мозъкът на майката се свива със средно 5%, тъй като поддържа растежа на бебето (голяма част от мозъка са мазнини) и се препрограмира за родителството.
Д-р Сералак е прекарал по-голямата част от кариерата си в изследване на този синдром, който нарича „следродилно изтощение“, докато наблюдава от първа ръка трудностите и неуспехите – хормонални, здравословни и емоционални - на жени, които се опитват да се изправят на крака след появата на бебето.
Лекарят диагностицира проблема за първи път, когато при него идва пациентка на име Сюзън - майка на пет деца, толкова изтощена и изчерпана, все едно „работи на празни обороти“. След доста продължителен преглед, по време на който докторът взима всякакви кръвни проби и препоръчва на пациентката да потърси професионална помощ от психолог и диетолог, тя поглежда часовника и изхвърча от кабинета. Той повече не я вижда, докато един ден не я докарали в спешното отделение с пневмония, която била толкова напреднала, че се наложило вливане на антибиотици венозно.
Жената останала в стационара по-малко от ден и настояла да бъде изписана въпреки неговите лекарски нареждания. Този образ се запечатва в ума на доктора – една жена, която изтръгва сама иглата на системата от вените си и бяга от реанимацията, за да се върне при семейството си – това е образът на майката, която жертва абсолютно всички свои нужди в полза на децата си.
Доктор Сералак обяснява, че така нареченото свиване на мозъка представлява препрогамиране:
„Това помага на жените да развият нещо като „бебешки радар“, чрез който майката усеща интуитивно нуждите на детето си - дали му е студено или е гладно, или дали плаче нощем“, обяснява той.
Тази хипер бдителност е много опасна за майката, когато тя самата има нужда от помощ и грижи.
Когато съпругата на доктора ражда третото им дете, той установява, че тя е пълна развалина и „вече не е същата“.
Звучи ли ви познато?
„Майката получава помощ и подкрепа отвсякъде преди раждането на бебето“, казва докторът, „но след това цялото внимание бива насочвано към бебето. Майката остава на заден план. Тя всъщност бавно изчезва в сянката на новата си роля.“
Както при всяко друго нещо, знанието е сила. С този материал д-р Сералак очертава точно какво трябва да направите, за да разсеете мъглата в мислите, да възстановите енергията си и да се изправите пак на крака.
Разкажете какво се случва с майката, физиологично и емоционално, докато бебето расте в нея?
Днес много бъдещи майки всъщност са изтощени от самото зачеване и бременността. Природата така е проектирала този процес, че развиващият се плод да вземе всичко необходимо от майката. Това, което гарантира, че този процес ще се случи безопасно, е плацентата. Тя е с огромна площ, а причината за това се крие в мозъка на плода и огромната му потребност от енергия и мазнини (под формата на специфични мастни киселини като DHA, описана по-горе).
Към края на бременността до 7 грама мазнина преминават през плацентата всеки ден, за да нахранят и спомогнат за растежа на бебето (много повече отколкото при всяко друг животно!). В допълнение, 60% от цялата енергия, която преминава в бебето чрез плацентата, се използва за хранене на мозъка (при приматите, включително и горилите, това число е около 20%).
Плацентата обслужва две основни цели: растежа на бебето И майката. По време на бременността майката доставя всичко необходимо за бебето, поради което много бременни и родилки страдат от недостиг на желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен. Намаляват и запасите им от омега 3 мазнини и аминокиселини от протеини.
Плацентата също така настройва и синхронизира майката към бебето ѝ, както и бебето към майката и в това няма нищо случайно. Плацентата се развива по същото време, когато и ендокринна система на плода (жлезите, които ще произвеждат хормони в хипоталамуса или висшия център на вегетативната нервна система на бебето), като хормоните, произведени от плацентата, много наподобяват тези, произведени от хипоталамуса – отново неслучайно.
Много красив пример за това се случва по време на раждането. Това, което предизвиква родилните болки (контракциите на матката) е окситоцинът, познат също и като „хормон на любовта“. Когато бебето е притиснато в родовия канал, от хипоталамуса му се отделя окситоцин, който се абсорбира в кръвта на майката, причинявайки още повече контракции. Все едно бебето помага на майка си за собственото си раждане! След като бебето се роди, в неговия организъм и в този на майката има огромни количества окситоцин, като един своеобразен облак от любов, който на запад наричат „бебешки балон“.
Това трябва да бъде поощрявано и уважавано, болничният персонал, бащите и близките на родилката трябва да осъзнават важността на този следродилен момент, когато се изгражда връзката между майката и бебето. Кърменето, което започва от този момент, поддържа тази връзка силна. Така го е създала природата, затова колкото повече се отдалечаваме от тези порядки с интервенции като раждането със секцио или решението бебето да не е кърмено, толкова повече се очакват усложненията и трудностите след раждането за майката и за бебето.
Част от функцията на плацентата е и да препрогамира майката. Представете си го все едно майката получава „актуализация на софтуера“, при която някои части от мозъка се подсилват, а други - заглушават. Общото свиване на мозъка по време на бременност е около 5%, но това не значи, че мозъкът става по-малък, а по-скоро, че се модифицира, за да усвои новите умения да бъдеш майка.
Това не се обсъжда в обществото ни и сякаш е омаловажено, затова ми се струва, че майките имат нужда от подкрепа и признание в този нов етап от живота. Част от тази актуализация е придобиването на „бебешки радар“, чрез който майките усещат интуитивно от какво се нуждае бебето, дали му е студено, гладно или плаче нощем.
Тази хипербдителност очевидно е жизненоважна за оцеляването на бебето, но ако майката се намира в неподкрепяща среда, това може да доведе до
проблеми със съня, съмнения, несигурност, ниско самочувствие и чувство на безполезност
Краен пример за това какви вреди могат да бъдат нанесени е описаният по-горе случай на майката, която изтръгва от ръката си венозна система и бяга от спешно отделение с пневмония, защото трябва да се върне при децата си – без никаква подкрепа и помощ, препрограмираният ѝ мозък ѝ нарежда да се погрижи за децата си дори с цената на собственото си здраве.
Наблюдавали сте определен синдром при майките, който наричате Следродилно изтощение – какво точно представлява?
Това е често срещания феномен на умора и изтощение в комбинация с чувството, наречено „бебешки мозък“.
„Бебешки мозък“ е термин, който обобщава симптоми като липса на концентрация, лоша памет и емоционална нестабилност. Емоционална нестабилност е налице, когато чувствата и емоциите на един човек се променят от една крайност до друга много по-често, отколкото в предишни периоди, или както се казва - „плач без причина“.
Често всичко това е съпроводено с чувство на изолация, ранимост и самомнение, че „не съм достатъчно добра“. Много майки изпитват това, което е разбираемо и не е изненада, като се има предвид колко изискваща е ролята на майката, от която се очаква не само да отгледа, но и възпита детето.
Наред с описаните симптоми, успях да установя и характерен биохимичен „отпечатък“, който отчасти е причина, отчасти резултат от следродилното изтощение.
Според Вас колко жени страдат от това състояние? Колко време продължава?
По мое мнение близо 50% от майките страдат от някаква форма на следродилно изтощение – вероятно и повече, но предвид основната мисия на клиниката ни, наблюденията ми може да са малко неточни. Майки, който се чувстват „страхотно“, не идват в моя кабинет.
Следродилното изтощение, според мен, може да засегне една майка от раждането на детето ѝ докато то навърши 7 години (или дори по-дълго).
Има много голямо припокриване между следродилното изтощение и депресията от гледна точка на симптоми и биохимични данни. Някои жени изпадат в следродилната депресия, след като са прекарали крайно следродилно изтощение.
В Австралия най-високата честота на проявяване на следродилно изтощение е четири години след раждането на детето, а не в първите 6 месеца от раждането, когато се смята, че е най-честото проявление на депресията.
Това показва, че следродилната депресия се получава заради натрупани фактори от бременността, раждането и периода след раждането. Същото е и със следродителното изтощение, макар че много майки, които страдат от такъв вид изтощение, не са в депресия, както е възможно и обратното – някои майки да страдат само от депресия, без следродилно изтощение.
Какви са симптомите?
Изпитвате умора и изтощение
Събуждате се уморени
Заспивате несъзнателно
Свръхбдителност (усещане, все едно „радарът“ ви е винаги включен), което често се свързва с безпокойство или напрегнатост. Често чувам описанието „като опъната струна“ от устата на преуморени майки!
Усещане за вина и срам като майка и загуба на самочувствие. Това често се свързва с чувство на изолация и боязън, понякога дори до страх да се социализират или да излязат от вкъщи
Раздразнение, несигурност, усещане за неуспех, опасение, че не се справят. Често чувам майки да казват: „Нямам време за себе си.“
Както вече беше споменато, разсеяност или „бебешки мозък“
Загуба на либидото.
Какви са причините?
Причината не е само една.
1. Живеем в общество на постоянен стрес и действително не знаем как да си почиваме или да изключваме. Това оказва силно влияние върху хормоните, имунната система, мозъчната структура и храносмилателната система.
2. Жените раждат в по-късен етап от живота си. В Австралия средната възраст на майките, които раждат първо дете, е 30,9 години.
3. Обществено прието е жените да са уморени, когато станат майки, тъй като от тях се очаква да преминат в майчинството непосредствено от своята кариера, натоварена обществена програма и хронично недоспиване.
4. Обществото не позволява на майките напълно да се възстановят след раждането преди да забременеят отново. Не е рядкост майка да роди две или повече деца от различни бременности в една и съща календарна година. С методите за асистирана репродукция по-често се раждат и близнаци, което влияе още повече на изтощението на майката.
5. Съществуват изследвания, според които нарушенията в съня около грижите за новороденото бебе до неговата първа година са около 700 часа пропуснат сън! Това, обаче, обикновено се смята за нормално от семейството и обществото.
6. Храната ни не е достатъчно питателна. Необходимо е двойно количество храна, за да компенсира ниската хранителна стойност.
7. Макар и да няма още достатъчно изследвания на темата, педполага се, че характерни за начина на живот през 21 век аспекти също допринасят за следродилното изтощение. Това включва замърсяванията в околната среда, например мръсният въздух, тежките метали, хлорираната вода, „електросмогът“ и други.
8. Наложило се е схващането, че майката трябва „да бъде и да може всичко“ и в резултат от това много майки се затварят в себе си и не дават гласност на болката си, като и не търсят информация или подкрепа. По целия свят векове наред майките са били подпомагани от групи за взаимопомощ, съставени от хора от различни поколения, което, за жалост, липсва в нашата пост-индустриална култура.
9. Епигенетичните промени (или наследствените изменения, които се случват между поколенията) в проявлението на гените ни са много сложни, но обясняват отчасти високия процент на алергични и автоимунни заболявания, които виждаме в обществото.
Накратко, не може да правим същото, което са правили родителите или бабите и дядовците ни и да очакваме същото добро здраве. Едва ли не, трябва да надскочим себе си, за да сме толкова здрави, колкото нашите родители, а какво остава за по-здрави.
Откъде да започнат възстановяването си жените?
В нашата клиника говорим за четирите колони на здравето: Сън, Цел, Активност и Захранване. На английски тези думи образуват съкращението SPAN, подобно на английската дума за продължителност на живота – life span, като целта на тази игра на думи е да подчертае, че докато общата продължителност на живота ни се удължава, годините на добро здраве (годините на независим живот) намаляват.
Създали сме програма за поддържане и на четирите стълба чрез хранително насищане, възстановяване и личностно израстване. При приключването на всяко ниво, изследваме заедно с майката всеки стълб в дълбочина и надграждаме върху усвоеното при предишните нива. Стремим се да не заливаме с твърде много информация майките, но за да се възстанови жизнеността ѝ е важно да се надгражда непрекъснато.
Опитите да се научи една майка на нови хранителни навици, кои пластмаси да избягва, да познава пестицидите, да знае кои почистващи препарати и козметика могат да влошават умората и хормоналните нарушения може да е изключително натоварващо за нея, особено ако в този момент се бори с липсата на концентрация от т. нар. „бебешки мозък“. Въпреки това обаче тази информация е от съществено значение за фазата на възстановяване, за да даде на майката знанията да продължи да поддържа здравословен начин на живот не само за себе си, но за цялото семейство.
Ние сме въвели 3-степенна програма като насока в помощ на майките.
ЗАХРАНВАНЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на микроелементи и макроелементи
1. Консултирайте се с добър диетолог и си направете обстоен анализ на състояние на микроелементите, витамини и минерали в организма ви: често откриваме дефицит или нарушени нива на желязо, витамин В12, витамин С, цинк, витамин Д, магнезий и мед.
2. Препоръчвам приема на DHA (омега 3 есенциални мастни киселини), това е изключително важно за възстановяването на нервната система и мозъка. Такива киселини могат да се намерят в редица добавки и риба или водорасли.
3. Изследвайте се за непоносимост към определени храни или алергии, тй като често те се появяват или засилват по време на бременност.
4. Един от първте съвети за здравословно хранене е да се отървете от „картонените хидрати“, така наречените кухи въглехидрати, от които не се повишава теглото, и да се фокусирате върху богатите на въглехидрати питателни храни.
5. Потърсете помощ, подкрепа, съдействие! Помощта никога няма да е излишна и бавачката със сигурност ще струва по-евтино от развода.
6. Физически упражнения, терапии, които помагат да се отпуснете са много полезни в тази част на възстановителната програма. Горещо препоръчвам възстановителна йога и акупунктура.
7. Изследвайте хормоните си.
8. Консултирайте се с психолог или ментор, потърсете помощ за емоционалното си възстановяване.
9. Даваме конкретни препоръки за подобряване на цялостната енергия, качеството на съня и физическата активност, които са еднакво важни при общото възстановяване.
10. Хормоналният баланс е изключително важен. Изумително е, че често, след като са решени проблемите около хранителния режим и здравословния сън, хормоналното здраве също се подобрява. За изследване на хормоните смятам за най-полезно използването на въпросници и тестове със слюнка. Най-обстойният хормонален скрининг се прави чрез анализ на урина, но той е по-скъп, изисква повече време за тълкуване на резултатите и отнема повече време.
Кръвните тестове за хормони не са много полезни, заради вариациите в стойностите им денем и нощем и заради натрупването на глобулин в кръвта, което може да доведе до неточен резултат.
„Чистият“ хормон, който се съдържа в слюнката, е това, което всъщност се използва от организма. Предвид това, кръвните тестове, които биха били от полза, са тези, които изследват тироид - стимулиращ хормон на щитовидната жлеза, DHEA - дехидроепиандростерон сулфат е стероиден хормон,който се произвежда в кората на надбъбрека и е с много ниска андрогенна активност, и тестостеронът. По отношение на терапията е важно да се вземат предвид характеристиките на стила на живот, физическата активност, съня и нивата на стрес.
Всъщност най-важното е да се проследи дали опитите за релаксация са действително ефективни и дали тялото наистина си почива. Може да звучи странно, но много от нас не знаят как да си почиват наистина и на практика вместо да релаксираме, ние се стресираме. Възстановителна йога, акупунктура, лечение чрез звуци и техники за намаляване на стреса са пример за дейности, които могат да помогнат за активната почивка.
11. След оценка и решение на проблемите около начина на живот, описани по-горе, следващият аспект от хормоналното здраве е индивидуално лечение чрез билки и добавки като Ashwaganda или индийски женшен, Rhodiola (Розов златовръх), Hypericum (Жълт кантарион) и Phosphyltidyl Serine (Фосфатидил-серин).
Големият проблем около билките е качеството – установих, че само качествените билки вършат работа, затова много внимавам с марките!
Понякога се налага и директното приемане на хормонални заместители, особено при тиреоидна дисфункция.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ е втората стъпка от програмата ни, която включва:
Оптимизиране на съня
Оптимизиране на физическата активност и упражненията
Образоване за здравословния дом и храна
Възстановителни и оптимизиращи отношения
При възстановителната част от програмата следваме същите принципи за Сън, Цел, Активност и Захранване, но навлизаме в по-голяма дълбочина, тъй като майките вече се чустват по-добре, мисля по-ясно и се справят с повече от гледна точка на домакинство, готвене и „време за себе си“.
Образоването на тема здравословен дом и кухня обикновено започва с източници като Здрав дом, здраво семейство (Healthy Home, Healthy Family) с автор Никол Бийлсма и Environmental Working Group.
Най-добрата активност са физическите упражнения, те са забавни и социални и е по-лесно за една майка да свикне да прави упражнения.
Препоръчваме да продължите консултациите с психолог или ментор, според мен това е от съществена важност за възстановяването и за майката да направи преоценка на смисъла на живота си, за да намери правилния баланс между семейството и личностното ѝ израстване и подкрепа.
Горещо насърчаваме това и обръщаме все повече внимание на този аспект в терапията, която провеждаме в клиниката. Това хвърля светлина и върху отношенията с партньора, семейните връзки и приятелите, които може да са били пренебрегвани и дори загубени, което е довело до още по-малка подкрепа за майката. Основната връзка между майката и другия родител (ако такъв присъства), без значение дали това е биологичен баща, пастрок или втора майка, често се нуждае от допълнително внимание. Има психолози и терапевти, които специализират в изграждане и възстановяване именно на такива връзки.
Умората е най-честият симптом на следродилната депресия. Жизнеността и неизчерпаемата енергия са резултат от синхрона в работата на всички системи на тялото. Дълбоката хронична умора е резултат от липса на такъв синхрон. Мисля, че комбинираното разрешаване на проблема с дефицита от микро и макроелементи е добро начало за справяне с този проблем.
Най-важниите микроелементи за начало включват желязо и витамин В12, цинк, витамин С и витамин D. Макроелементите трябва да включват увеличаващ се прием на здравословни мазнини и качествени протеини, като яйца, риба и месо, както и висококачествените въглехидрати, които се съдържат в „надземните“ зеленчуци, например броколи и зеле.
Сънят е главоблъсканица за много майки, тъй като те са преуморени, твърде стресирани и заети, за да спят. Хигиената на съня е важна част от целия процес, тъй като какво правите един час преди лягане прави огромна разлика за качеството на съня ви. Това включва да се заобиколите с мека жълта или оранжева светлина, успокояваща среда и релаксираща музика и, доколкото децата ви позволят, да третирате спалнята си като „храм“. Всъщност, ако има само една стая в дома ви, която винаги трябва да е подредена, това е спалнята ви.
След угасване на светлините, помещението трябва да е хладно, тихо и възможно най-тъмно. Използването на компютър, телевизия и всякакво емоционално натоварване ще влоши качеството на съня ви и трябва да се избягва, особено в часа преди лягане.
Според вкуса ви можете да приемате добавки за подобряване на съня, които съдържат мелатонин и магнезий под формата на хапчета, чай или соли за вана.
Ако проблемът е в „изключването“, използвайте техники за релаксация и успокояване, като например binaural beats – това е аудио вълна или звук, при който две различни вълни от чист тон, и двете с честоти по-ниски от 1500 Hz, с разлика по-малко от 40 Hz между тях, се възпроизвеждат дихотично (в двете уши се подават различни звукови сигнали), които ще помогнат да заспите по-бързо.
ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ е третата стъпка от програмата, която представлява разбиране и възприемане на майчинството и себеоткриването през този процес.
Планирам да публикувам книга по-късно тази година, която отчасти представлява ръководство за майки в трите етапи на програмата. В книгата ще има и четвърта част, която обяснява какво представлява следродилното изтощение и как ние, като общество, сме стигнали до това да имаме изтощени, дистанцирани и изолирани майки. Към книгата ще има и уебсайт, на който ще има много въпросници с онлайн анализ на резултата и генриране на протокол. Уебсайтът ще съдържа всякакви секции за съпорт, блогове и като цяло информацията, която бихте търсили в подобен източник на онлайн взаимопомощ.
Защо за този проблем се говори едва сега? Това съвременен проблем ли е или едва сега е признат за такъв? Жените изпитвали ли са това и в миналото?
Определено е много по-често срещано днес. Повечето от така наречените примитивни култури или първите хора на света са имали много характерни традиции, с които да гарантират, че майката ще се възстанови напълно след раждане. Днес не се говори много за това. Такива практики се наричат следродилни. От Китай до Индия, от Аборигенска Австралия до Америките, в продължение на векове са практикувани традиции на захранване, духовно пречистване и защита и е осигурявана допълнителна социална подкрепа.
В традиционната китайска култура има традиция, наречена месец на "Зоу Ю Зи", в който майката не напуска къщата в продължение на 30 дни, не посреща гости и няма други задължения освен кърменето на бебето. Специални топли храни за възстановяване се дават на майката, като не ѝ се разрешава да се охлажда или дори да се къпе през това време.
Древните култури са осъзнали това, което западното общество, за съжаление, не е:
за да бъде едно общество здраво и успешно, майките трябва да бъдат здрави и подкрепяни – във всеки смисъл на думата.
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
—-
Оскар Сералак завършва Медицинското училище в Оукланд, Нова Зеландия, през 1996, преди да се премести за постоянно в Австралия през 1998. След като приключва задължителния си стаж, работи в няколко болници и общностни центрове в сферата на спешната медицина, психиатрията, здравните проблеми на мъжете аборигени и пристрастяванията. През 2003 се мести в Нимбин, Нов Южен Уелс, и започва работа в алтернативна общност, която го запознава с диетологията, хербамедиката и домашното раждане. Създава свое семейство и има три деца в Нимбин, след което се мести в Мълъмбимби през 2011, където основава Mullumbimby Integrative Medical Centre. Там той се задълбочава върху диетологията и енвироменталната медицина с фокус върху подкрепата за възстановяване на жените в следродилния период. Доскоро той е член на управителния съвет на ACNEM (Australasian College of Nutritional and Environmental Medicine), понастоящем е редактор на списанието на колежа.
Текстът на английски език може да намерите тук: Postnatal Depletion—Even 10 Years Later
Йоана (това, разбира се, е псевдоним - по молба на авторката спестяваме истинското ѝ име) ни изпрати този изключителен по своята откровеност текст. Темата е тежка и в България тя често остава необговорена или неглижирана - да, става въпрос за следродилната депресия, на която ние, в Майко Мила, сме повдигали завесата вече два пъти - с текстовете "Скъпи, депресирах се!" и Даниела в страната на следродилната депресия. Сега ви предлагаме един абсолютно изчистен и директен разказ на човек, който все още се бори с причините и последствията от това състояние, и който би се радвал, ако може да помогне на поне една жена със същите симптоми да потърси помощ навреме. Прочетете го и ако се сетите за своя приятелка или близка, която отговаря на описанието - помогнете ѝ преди да е станало твърде късно.
*********************
Детето ми е близо двегодишно, а аз нямам почти никакъв ясен спомен за отминалото време. Добре е, че имам снимки – поглеждам ги - да, на този ден е бил на девет месеца, ето тези панталонки вече са му малки.
Спомням си и как бутам количката нагоре по една по-стръмна улица, както правя неотменно всеки ден и точно там понякога усещам проясняване и нещо като щастие от това, че съм млада, здрава и имам прекрасно дете.
Щастие, на което всяка нормална майка би следвало да може да се радва и тема, относно която всичките ми приятелки изглеждат единодушни, само аз мълча гузно, защото ме е срам да им призная, че през повечето време не съм щастлива въобще.
Подозирах, че ще имам нелек следродилен период по много причини, най-сериозната от които е, че бременността ми премина почти изцяло в болница.
Броях дните и часовете, през които „плодът“, както го наричаха, растеше, а заедно с него и шансовете му да оцелее.
Бях събрала толкова страх, че по време на раждането, когато едва не го изгубихме, стоях напълно безразлична и сякаш безчувствена към случващото се около мен.
Кулминацията на страха, както по-късно разбрах, е просто шок, толкова мощен, че оставя нервната ти система без чувствителност, а ужасът от случващото се рикошира в главата ти седмици, след като събитието е отминало.
През тези следващи седмици всичко, което исках, беше да ме оставят на мира, за да си почина и да поема глътка въздух. Както е добре известно, обаче, глътките въздух на новите майки се отлагат за след първите няколко години на детето. Тези, които имат късмета да имат подкрепящи родители, разбиращи партньори и възможност да наемат помощ, са извадили по-голям късмет и биха могли да подишат и преди това.
На всички останали им стига да оцелеят.
Тази равносметка я правя по-късно, сега на дневен ред са безсънието, неуспешното кърмене, преместването в нов дом, пълната липса на познати и близки наоколо, рутината, безкрайният плач, хранене, миене, преобличане, в обратен ред, отново и отначало.
Аз знам, че съм уморена, но не знам дали е само това, не знам и колко точно съм зле. Имам чувството, че хората са предимно недобронамерени, никой не ме разбира, не ми съчувства, лесно се обиждам, а наоколо няма някого, с когото да (съм готова да) споделя.
Партньорът ми по начало не е въплъщение на емпатията - той предпочита хората да идват с инструкция за употреба и да има на разположение сервиз за евентуален ремонт, тъй като ако някой от близките му даде „error”, той няма никаква идея какво да прави с него.
Аз съм пълната негова противоположност и крайната ми емоционалност в тази ситуация ми изиграва лоша шега - просто прелива от мен и става неконтролируема.
Правя неща, на които не съм знаела, че съм способна.
Преминавам от настроение в настроение.
Плача по абсурдни поводи.
Планирам самоубийство по няколко различни начина, всеки един премислен до най-дребни детайли и готов да бъде реализиран в удобен момент.
Страхувам се от себе си, страхувам се, че някой ден бих могла и да навредя на детето си – не защото го искам, а защото не се владея, а в симбиозата между майка и бебе тя няма право да изгуби контрол.
След доста време ми хрумва, че извън чисто физическото изтощение, обоснованите притеснения и шока от всичко ново, което ми се случва, изглежда преживявам и още нещо.
Започвам да ровя в интернет. Намирам симптомите на следродилната депресия, които покривам идеално като отговори на изпит, за който съм добре подготвена.
Повече от шест месеца след раждането на детето ми, до съзнанието ми успява да достигне мисълта, че по всяка вероятност съм извадила късата клечка и не просто съм сред онези 50% от жените, които имат преходен психологически дискомфорт след раждането, ами и една от тези 15%, които развиват тежка следродилна депресия и имат належаща нужда от помощ.
Намирам се в точната статистика, в идеалната среда на всички клишета, значи няма нищо страшно и непоправимо, нали?
Да, следродилната депресия се оказва състояние, на което може да се помогне, ако имаш достъп до специалист, финанси и време, за да се погрижиш за себе си. Само че специалистите са малко, информацията за тях е оскъдна, в разпределението на финансите по време на майчинство детето е с приоритет, а времето е последното нещо, с което разполагаш.
Въпреки всичко е наложително да намериш някакъв начин и да опиташ да се измъкнеш, защото си наясно, че алтернативата е малкият човек да остане без теб.
Чудото все някак трябва да се случи.
Случват се няколко. Най-голямото е самото ти дете, което расте и се променя, обича, радва се и общува все по-пълноценно. Чудото е и късметът да познавам лекар – не специалист, но достатъчно добронамерен, за да ме изслуша внимателно, да ме изпрати в аптеката с дълга рецепта и да ме задължи да му докладвам за състоянието си всяка седмица със загриженост и човечност.
Той е наясно с няколко неща, които нито жената в следродилна депресия, нито нейните близки приемат лесно:
раждането не те прави майка автоматично
Понякога инстинктът идва по-късно и това е в реда на нещата. Умората се натрупва, напрежението – също, и ти не си длъжна да си безупречна постоянно.
Ти и твоето бебе имате уникални по рода и силата си взаимоотношения, в които обаче има и моменти, когато няма да се харесвате особено - това също е нормално.
Като нова майка имаш нужда от всяка помощ, която може да ти се окаже, и това не те прави нито слаба, нито некомпетентна. Никой няма право да поставя под съмнение или критикува уменията ти, ако правиш всичко, което е по силите ти и го правиш с любов.
Ако имаш дори най-малкото съмнение, че нещо с теб не е наред, напълно нормално е да поискаш помощ - това не означава, че се справяш зле.
Колкото по-рано я потърсиш, толкова по-добре и за теб, и за детето ти.
Към днешна дата аз не зная дали съм излекувана. Последиците за мен и семейството ми са големи, защото натрупването при нас продължи твърде дълго.
Времето, в което стояхме на двата бряга на една и съща река и си крещяхме на различни езици няма как да бъде заличено.
На този етап от живота си съм убедена, че независимо от всичко, което се случва в живота ми и независимо от хората, които идват и си отиват, оттук нататък
най-важно за моето дете ще бъде аз да съм добре, за да бъде добре и то.
Около всичко преживяно знам също така и че не съм единствената, която се бори с подобно състояние. Важно е майките да знаят, че такива усещания могат да се появят, както и да знаят какво да правят със себе си тогава – това може да спаси живота и щастието им.
Не по-малко важно е с проблема и евентуалните му последици да са наясно и близките им, защото две неинформирани и изтормозени страни са в състояние да вземат куп грешни решения, които често се оказват необратими.
Ако поне за миг накарам някого да се замисли и спестя някому болката и объркването, през които все още преминавам, това ще даде повече смисъл и на моето оцеляване.
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА - МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК
Всяка майка си има любими обобщения, излизащи от загрижената уста на близки и недотам близки хора, които вероятно искат да я окуражат, но вместо това често постигат точно обратния ефект – напрягат я и я фрустрират още повече.
Първата е прокобата „Майка не се става лесно!“, която обикновено се изрича с наставническа въздишка от по-възрастни жени, на които майката е имала неблагоразумието да се оплаче – я от недоспиване, я от схванат врат, я от повърната тиква върху мокета.
Изразът има за цел да покаже на клетото същество, че животът му оттук нататък по атрактивност ще се доближава до този на крастав каторжник, изпратен да чука камъни в някоя кариера, но това не бива да го обезсърчава.
Напротив, съществото трябва да прегърне трудностите смирено, защото това е неговата СЪДБА. И в никакъв случай не бива да се отпуска и оплаква, камо ли да се стреми да се улесни по какъвто и да е начин. Колкото по-трудно ѝ е на майката, толкова по-добре се справя тя като такава. А ако вземе да се сецне или да се изсипе от зор, направо ще се изстреля във висините на класациите на майките героини.
Нерядко компания на този израз правят тягостни спомени от късната пролет на 59-та година, когато по-възрастната жена е отишла да ражда сама, наметната с жилетка, прекосявайки пеша половината град, защото по това време тролей петица все още не е минавал по булевард „Ленин“.
Уж невинното „Ама, ти от какво си уморена – нали по цял ден ходиш по паркове и градинки?“ съдържа тънък намек, че майката няма какво да се прави на заета, защото на всички е ясно, че тя спи до 10 часа, след това се лакира, обядва пъстърва на пара и следобед се загнездва в градинката, където изучава португалски език със самоучител в ръка, докато детето спи в количката.
Подмолното твърдение, че майката няма никакви съществени трудности, ходейки на РАЗХОДКА, е толкова несправедливо, че заслужава да му бъде направена публична дисекция, което и ще сторим точно сега.
Преминали сте през първите параноични седмици, в които сте го извеждали по график, увито в пет одеала и космонавт, и задължително в компанията на мъжа си, и нещата са започнали да се връщат постарому – за другите, не за вас.
Вие, понеже майка не се става лесно, сте започнали работа в безкраен моноспектакъл, в който едновременно играете ролята на млекодайно добиче, съдомиялна и клоун в следната последователност: добиче през 3 часа, съдомиялна през 4 часа, клоун – денонощно.
Разбираемо е, че в този непрестанен кръговрат от обслужващи дейности имате нужда и от някакво разнообразие като да идете до магазина за грах или нещо много по-авангардно като РАЗХОДКА. Ходенето до магазина за грах е ужасно интересно и вълнуващо, но в общи линии се изчерпва с отиване до магазина, взимане на грах и връщане обратно вкъщи. Като го направите три пъти, разходката започва да изглежда като един гигантски диамант на развлеченията.
Ето обаче какво ни коства тя (колкото и да е невероятно – много повече истинска работа, отколкото безгрижно развяване по тучни алеи).
Не знам как е в другите градове, но „разходката“ с количка в София е като състезание по силов трибой. Настилките в този град наподобяват антиматерията, която учените в ЦЕРН уловили за цели 1000 секунди, след което тя им помахала за чао и изчезнала с проблясъци, частица по частица.
Същите са и тротоарите. Таман успееш криво-ляво да ги уловиш и те изчезват, и докато се усетиш, вече си се стоварила, с все количката, в шахта без капак, или количката е заседнала в дупка между изкъртени плочки, или пък си настъпила плюещо паве, което, досущ люта индийска кобра, щедро облива глезените ти с кал.
Добре че е необятната детска чанта, съдържаща килограми мокри кърпички без алкохол, с които да се забършеш отгоре-отгоре и чевръсто да продължиш (все пак си тръгнала на РАЗХОДКА), само за да се наденеш на следващото препятствие –
Моят път, ако реша да ходя пеша, винаги включва преодоляване на подлеза на метростанция „Сердика“ – първата метростанция в България. Там, както всички майки много добре знаят, няма асансьор нито от перона до подлеза, нито от подлеза до Горната земя. Това означава, че или трябва да молите населението да ви пренася кервана по стълбите, или се хвърляте сами и се надявате да не си счупите крак и да трябва да ви спасяват така, както спасяват бедстващи жирафи по Animal Planet – с хеликоптер и огромна брезентова носилка.
Хубавата новина е, че асансьори вече има от другата страна – пред ЦУМ и пред бившия „Шератон“, които само през първия месец от живота си се развалиха едва три пъти.
След като някак сте се докопали до някой парк или градинка в сравнително приличен вид – не много кална и не много потна, започва същинската РАЗХОДКА, която хората си представят така: вие кръстосвате крака на удобна пейка, пиете кафе и ядете чийзкейк, а детето спи.
Какво всъщност се случва?
Предстои ви тежък работен ден, който започва с това, че детето вероятно всеки момент ще поиска да яде и в зависимост от това какво яде:
1. ще се опаковате с шалове и кърпи като някакъв миндер и в следващите 30 минути ще го кърмите максимално тайно
2. ще започнете да приготвяте мляко – с топла вода от термос, кутийка със сухо мляко и шише (ако забравите дори и едно от трите, храна няма)
и 3. ще отворите оранжево пюре, което сте сготвили сутринта, ще го поднесете на детето, то ще го изплюе по якето си, количката и вас, след което ОТНОВО ще обядва солети.
РАЗХОДКАТА продължава със смяна на памперси (в количката или директно на тревата), което е най-трудно при едногодишните деца, защото наподобява някогашните пехливански борби. Те искат да се изтръгнат от хватката ви и да тичат голи по площадката, вие крякате „СТОЙМИРЕНИПРЕСТАНИДАКРЕЩИШ!!!“, а случайните минувачи стоят на безопасно разстояние отстрани и правят залози.
1. Приспивате го чрез енергично бутане на количката, с умерено до бързо темпо, до постигане на желания ефект и след това или продължавате да тичате като щраус още 2–3 часа, за да не се събуди, или, ако сте супер късметлийка, свивате гнездо на някоя пейка, скривате се зад слънчеви очила и заспивате и вие.
Моето дете е от първия тип (събуждащо се при всяко спиране) и смело мога да кажа, че съм се тътрузила стотици километри, включително и на минус 15 градуса, когато то хибернираше като мечка в количката и спеше с часове, а аз подскачах и се надявах да не се напикая в снега.
Защото едва ли някой се е замислял по въпроса, но в София има точно 2 (ДВЕ) тоалетни, в които може да влезе майка с количка – в Южния парк и в Борисовата градина. Тоест, ако сте някъде по средата, или хуквате към едно от тези места и гледате да не се опикаете на някой светофар, или рискувате и влизате в кафене, молите персонала да ви наглежда детето и поставяте нов рекорд по скоростно облекчаване. Или си купувате памперси за възрастни и си пикаете на воля, когато и където ви напъне нуждата.
2. Завеждате го на детска площадка, където:
Ето така, няколко часа по-късно, една мърлява, рошава, потна и изтощена сянка със стремителна крачка напуска парка и бърза да се прибере вкъщи, където да търка с антибактериален сапун ръцете, ровчили в кофи, пясъчници и пръст, да се опита да сглоби нещо супер привлекателно за ядене, което детето няма да пожелае да яде, да отвори петия пакет солети, да измие отново детето, да го приспи за рекордните 38 минути и най-накрая, някъде към 10:30, да се изпружи полуумряла на някой диван, където да се опита да си почине от разходката, за да може на другия ден да я повтори в същия ред.
Така че следващия път, когато някой учудено ви попита защо сте уморени, след като киснете по цял ден в паркове и градинки, не се сърдете, а го поканете с вас на разходка. Мога да се обзаложа, че повече няма да чуете този въпрос.
