В този епизод на „Следващите 10“ Красимира Хаджииванова разговаря с Дарина Сарелска – журналист, дългогодишен изпълнителен продуцент и директор на новини и актуални предавания в най-големите български телевизии. Днес тя преподава в медийния департамент на Американския университет в България.
Поводът е по-актуален от всякога. Според ново проучване на Yettel за медийната грамотност почти половината българи между 20 и 50 години преценяват дали една новина е достоверна „по усет“, а 9 от 10 са попадали на подвеждащо или фалшиво съдържание онлайн.
Говорим защо журналистиката губи влиянието си, как социалните мрежи превърнаха всеки човек в медия, защо алгоритмите награждават гнева повече от истината и какво се случва, когато аудиторията започне да избира информацията според собствените си убеждения, а не според нивото ѝ на достоверност.
Ще чуете още:
Епизодът е осъществен с подкрепата на Yettel и инициативите им за развиване на дигитална и медийна грамотност.
Епизодът е тук:
Ако този епизод ви е бил полезен и интересен, споделете го с вашите приятели и се абонирайте за канала ни, за да имате достъп до всяко ново съдържание.
Още не сме свършили, скрол надолу
Случвало ли ви се е да ви излезе видео в социалните мрежи на перфектно чисто дом на майка с две деца? Изглежда ли ви нереално? Не че казваме, че е невъзможно... Но когато сравняваме нашия хаотичен живот с идеално подредените и изчистени домакинства на инфлуенсърите, които изглеждат така, сякаш при тях работят всички съвети и трикове, лесно може да започнем да се обвиняваме, че не се справяме достатъчно добре.
Може би най-големият хак за нас ще е да спрем да гоним идеалното и да дадем глас на онези истински истории на родители, които минават през същото като нас? Оказва се, че точно това ни дава усещането за свързаност и подкрепа. Които са от изключителна важност, за да се справим с предизвикателствата на родителството днес.
Според ново проучване сред 2000 родители с деца между 2 и 18 години 60% от тях признават, че внимателно подбират какво постват в социалните си мрежи, за да изглеждат като „перфектните“ родители. В същото време 62% си дават сметка, че е невъзможно да се сравняват с безупречните образи на родителството онлайн, затова биха искали да имат по-искрени и неподправени постове.
Проучването е проведено от Talker Research по поръчка на Mrs. T’s Pierogies. То е част от кампанията на марката „Spill The T(ea)“. Вдъхновена от стремежа на родителите към близост и разбиране, инициативата насърчава майките и бащите да споделят своите „несъвършени“, обикновени, но забавни моменти от родителството.
Родителите най-често се дразнят, когато децата им скрият ключовете за колата или дистанционното за телевизора (31% разказват за такива случки). Или внезапно започнат да тичат в друга посока по време на разходка навън (случва се при 30% от анкетираните). Както и когато хвърлят храната на земята (за това говорят 17% от участниците). Освен това, споровете какво да вечерят децата, както и да ги накарат да си отсервират, са обичайни моменти на раздразнение за 1 на всеки 5 от участвалите в анкетата родители. И тези моменти се случват при тях средно четири пъти в седмицата.
Резултатите от проучването обаче не са само мрачни, тъй като 79% от родителите казват, че се чувстват по-добре, когато споделят на приятели най-стресиращите си моменти с децата. С това е съгласна и една от инфлуенсърките, която подкрепя кампанията – Линдзи Гурк.
„Делничните дни вкъщи мога да опиша като вихрушка, особено след училище. Представете си: децата си идват гладни и пълни с енергия, със закуските от училище, разпръснати навсякъде, има раници по целия под и започват да питат какво има за вечеря“, описва тя картината. Олеква ѝ, като се свърже с приятелка вечер, след като децата заспят, за да сподели за деня си и заедно да си напомнят, че дават всичко от себе си.
Лицензираният психолог Нина Кайзер е на мнение, че когато споделяме нашите родителски тревоги и трудности с други родители, се чувстваме по-малко сами. „Толкова е лесно да се изолираме и да мислим, че сме единствените, които изпитват трудности с родителството. И че те са по наша вина или са наш личен провал.“
Цял нов тренд в социалните мрежи започна с идеята да насърчи родителите да „дръпнат завесата“ и да покажат разхвърляния си дом в социалните мрежи. Вместо да показват само идеално изчистени и подредени къщи, с чисти, сресани, облечени прилежно деца.
За съжаление, трудно може да спрем да се обвиняваме. И чувството за провал, което често възниква, когато мислим, че не сме достатъчно добри родители, може да ни накара да се изолираме от другите родители. Срам ви е, например, когато вашият тийнейджър влезе в стаята си след вечеря и ви затръшне вратата. А вие си мечтаете да е като онези тийнейджъри, които танцуват с родителите си и качват видеата в TikTok.
„Когато се изолираме от другите родители, или приемем, че ние сме единствените, на които им е трудно, е много по-вероятно да възприемем всичко много лично и да изпитаме срам и вина. А това може да доведе до затруднения да овладеем емоциите си, когато сме с децата“, казва Кайзер. От друга страна, тя споменава, че когато родителите говорят открито с другите за това колко им е трудно, обикновено разбират, че не са сами.
„Това ни позволява да приемам тези трудни моменти по-малко лично и да запазим хладнокръвие. Както и да се чувстваме по-малко стресирани и да бъдем по-пълноценни родители“, казва още тя. Кайзер също така посочва, че откритото споделяне на нашия опит с други родители може да ни вдъхнови за нови идеи или стратегии.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Ако се чувстваме уверени в себе си като родители, е по-вероятно да бъдем последователни и пълноценни в отношенията с децата си. И също така е по-вероятно да се насладим на родителството.“ Едно нещо, което може да помогне на родителите да развият тази увереност, е да не се взимат толкова на сериозно.
Разбира се, има моменти, в които трябва да поддържаме мир и ред. Но защо да не се оставим на хаоса и да се насладим на малко забавни мигове!?
Източник: Parents.com
Магдалена Василева – Magisanvlog става влогър и инфлуенсър неволно, както ни казва самата тя. В Instagram и YouTube тя споделя съдържание на принципа „да е полезно и да предизвиква усмивка“. Сред темите в профилите на Маги са родителство, ментално здраве, хомеопатия, видео и филмова продукция.
Харесваме я, защото е непринудена, а и често ни напомня да слезем от въртележката на деня и да се запитаме какво сме направили днес, за да се почувстваме малко по-добре. Напомняне, което ни се иска да получаваме по-често на фона на супертревожния фийд в социалните мрежи.
Маги е майка на петгодишната Дивна и често споделя приятните и забавни моменти да си родител. Но тъкмо за родителството получава най-много критика от аудиторията. Защо ли?!
В последните месеци заедно с психоложката Дони Христова организират терапевтична почивка за майки. С Маги говорим за живота на инфлуенсърите, родителството в социалните мрежи, езика на омразата, тревожността и още теми.
Докато бях ученичка, имах идея да уча кино, а впоследствие се оказах влогър. Точно когато това нашумя в YouTube около 2013 г. Бях 10-и клас във Втора немска гимназия, когато реших, че искам да ставам режисьор. Ходех често на театър и кино и снимах, измислях сценарии с приятели и участвахме във фестивали за аматьори. И тогава основах първия си канал.
Записах в Мюнхен бакалавър „Медийни и комуникационни науки“ – широкоспектърна специалност, за всеки случай. И започнах да снимам живота си в чужбина. С приятелки основахме нов YouTube канал, с други приятелки следващ... Снимах ли, снимах, да има за спомен, а и да не губя режисьорския пламък. Допуснах идеята за магистратура, приеха ме в НАТФИЗ, специалност „Продуцентство“ и сбъднах мечтата си.
Че излагат целия си живот на показ в социалните мрежи. Всъщност всеки човек, който може да прояви разум, би могъл да се сети, че в интернет се появяват единствено и само откъслечни моменти от деня на инфлуенсърите. Малко са хората, които искат да споделят болките си и проблемите си или неприятната част от живота. Въпреки че това също стана популярно напоследък и е много ценно, особено по линия на менталното ни здраве.
Хората мислят, че инфлуенсърите живеят изключително розов и приятен живот. Децата им са най-послушните на света. Те нямат никакви проблеми, изобилстват от помощ. Плащат им се безкрайно много пари, за да промотират продукти. И цялостно се създава един много напудрен образ. За себе си, както и за другите майки инфлуенсъри, с които съм приятелка, мога да кажа, че ситуацията не е такава.
Знам, че всичко, което се споделя, е с добри намерения. Ако има платени партньорства с брандове, които наистина харесваме и ползваме, ако показваме весели моменти с децата си, не означава, че нямаме и трудности. Това, че зад нас изглежда подредено, не означава, че в съседната стая не е тотален хаос. Това, че сме снимали красиво подредена маса, не означава, че чиниите в мивката не са се натрупали.
Според мен е изключително важна нагласата, с която човек споделя личните си моменти онлайн, независимо дали е със семейството си, или не. Нагласата и енергията, с която го правиш, влияят на това как ще реагира публиката. Много плашещ е фактът, че изкуственият интелект може да прави страшни неща с нашите снимки и видеа. Абсолютно никой не е застрахован. За себе си съм избрала да правя всичко от сърце, с подходящата нагласа и с добрите си намерения. И вярвам, че ще привличам главно и основно такава енергия обратно. Затова и много рядко срещам критика по темата.
Докато бях влогър, споделях всичко с ясни намерения да обогатявам с информация аудиторията ми. И тъй като тя беше главно от подрастващи, тази информация се възприемаше като чиста монета. И не съм получавала никакъв хейт. Откакто станах родител, нещата се промениха. Всъщност това ме научи, че заедно с детето се ражда и един родител, който по вселенските закони е длъжен да е изключително критичен към всяка информация, която възприема по темите отглеждане и възпитание на детето.
Съответно в момента, в който започнах да споделям опит, видях и колко много различни мнения има по най-обикновени теми за децата и родителските подходи. Научих, че всеки познава най-добре своето дете и знае кой подход ще е най-подходящ за него. И че не съществуват универсални съвети за родители. Децата не се раждат с указания за употреба, защото всяко е наистина единствено по рода си.
Затова и получавах доста критика, когато станах майка. За най-различни неща, които споделях онлайн. Просто защото много бавно разбрах колко сме различни всички.
Що се отнася до отглеждането на детето ми, съм получавала коментари за всевъзможни неща. Например, че съм избрала определен подход или как съм го облякла в топло или в студено време; или че я разглезвам. Неща, които всички сме чували. Отне ми време да разбера, че това не са негативни коментари, а са различни гледни точни на хора, които в момента са на ръба на силите си, и последното нещо, което им е притрябвало, е да им излезе във фийда съвет от някой инфлуенсър. Затова и спрях да раздавам съвети за родителството. Та как се справям с хейт коментарите? Приемам ги.
View this post on Instagram
Научих наскоро нещо много интересно от един подкаст – за разликата между депресията и тревожността. Депресията настъпва, когато дадена ситуация е вече в миналото и ние продължаваме да я проектираме в настоящето и в бъдещето. Неслучайно затова много майки изпадат в следродилна депресия, защото губят свободата си, губят автономията си, губят социалните си контакти, погледа за бъдещето, за това, че могат да имат кариера или да пътуват. Всичко, с което сме свикнали, изчезва. Тревожността се оказва, че е нещо, което проектираме само за настоящето и бъдещето, но никога не се е случвало преди. Означава, че някъде нещо сме прочели, видели, дочули или някой нещо ни е казал, което ни е жегнало, и се тревожим да не се случи на нас, на децата или на наши близки.
View this post on Instagram
Но съм съгласна с това, че социалните мрежи допринасят за тревожността. Нужно е да имаме изключително осъзнато поведение онлайн. Да знаем, че не всяка дума е чиста монета. Не всяко мнение е единственото и ултимативното, не всяко проучване важи за нас, не всяко дете може да се сравнява с другото.
Не мисля, че проблемът е в генерацията. Смятам, че е в това, че потокът на информация е твърде голям и сме загубили способността си да отсяваме и съответно да избираме осъзнато източниците си.
Има моменти, в които искам да потъна вдън земя. Невинаги го правя чрез изключване на телефона. Но по-скоро при мен се изразява чрез напускане на дадени социални мрежи за ден или два. Напоследък преоткрих отново YouTube – причината, заради която се появих онлайн. За мен това беше платформата, в която можех да споделям надлъж и нашир не просто информацията, която намирам, но и да я обличам в красиви кадри, да снимам на воля – което исках да правя още от малка.
И днес това за мен е мястото, в което можеш да потърсиш целенасочено информацията, която искаш, и да се насладиш на по-задълбочено поднасяне на дадена тема. За мен почивката от социалните мрежи е почивката от скролване. Но и в такива моменти виждам наистина огромно богатство в YouTube. Все пак платформата ти дава стойностна информация. В дълъг формат. Нещо, което другите социални мрежи нямат.
Преди години имах план, имах идеи за месец напред. В момента споделям онлайн единствено и само това, което ми е на сърце, без да следвам абсолютно никакъв график. Все повече се отдалечавам от рекламното съдържание. Моето присъствие в социалните мрежи поема по нов път, който дори не знам дали ще остане онлайн изобщо. Имам абсолютната привилегия да правя и да се занимавам с това, което искам. И да работя за компании, които наистина харесвам, и чиито ценности резонират с моите. Но работя за тях не като инфлуенсър. Това ми позволява моят личен профил да бъде пространство само за съдържание, което в момента наистина искам и горя да споделя.
Основните критерии, по които винаги съм избирала темите в моя YouTube канал и впоследствие в Instagram, е съдържанието да бъде полезно и забавно. Преди време правех скечове. Влизах в роли, откакто се появи TikTok, и това стана много често срещан формат. Спрях да го прилагам. Но ако някога е имало стратегически подбор на теми, то е било единствено и само по тези два критерия. Полезно и да усмихва.
За мен не е случайно, че социалните мрежи нямат опция да виждаш само информацията, която ти желаеш, например по категория, по тема. Аз в момента например се интересувам от здравна тематика и няма как да си програмирам стената в социалните мрежи, за да ми излизат само постове на такива теми. Но човек може сам да програмира алгоритъма на социалните си мрежи, избирайки върху кое да задържи вниманието си. Като скролнеш по-бързо през съдържание, което смяташ за пошло или ненужно, или те товари, или притеснява по някакъв начин. Така помагаш на алгоритъма да спре да ти показва такова съдържание.
Още не сме свършили, скрол надолу
И по този начин можем да минимизираме менталния товар от съдържание, което ни прави по-тревожни. Търсейки определени ключови думи, кликайки върху видеа и постове, които наистина смятаме за стойностни за нас. Това може и ще помогне да изградим един по-качествен фийд. И да се разделим с безразборното скролване. Та дори аз да съм избрала някакви теми, за които да споделям, вярвам, че ти, читателят на тази статия, си способен да подкрепиш социалните мрежи да ти показва съдържание, което те окрилява и обогатява и не те тревожи, наранява или напряга.
Продължаваме поредицата си „Да оцелееш като родител в дигиталния свят“, която правим съвместно с Yettel, с нов казус, свързан с критичното мислене и с разни съмнителни истории, които (някои от) любимите инфлуенсъри на децата ни им представят като факти.
Получихме следното писмо от наша читателка:
(Запазен е оригиналният правопис.)
Децата ми (момчета 9 и 11 г.) гледат в YouTube разни инфлуенсъри, които разпространяват невярно съдържание или някакви конспиративни теории. Имат родителски контрол, но се оказа, че са стигнали до тях през други устройства на приятелчета. Разбрах го когато ги чух да си говорят за кацането на луната. Говорихме по въпроса, че не всичко в интернет е истина. Но не мисля, че бях много убедителна. Има ли някакви практически примери, които мога да им дам и как се да им докажа, че това са конспирации и неверни истории? И какво отговарям като ми кажат - “Какво като не е вярно’?
В нищенето на казуса този път ни помагат Иглика Иванова и Петър Кънчев.
А сега направо на въпроса:
Отговорът на конкретния казус е пряко свързан с критичното мислене и как да го изграждаме в децата си, за да бъдат медийно грамотни. Или казано иначе – да имат възможностите да навигират осъзнато в океана от твърдения в съвременната дигитална среда.
Изграждането на критично мислене е трудно: „Защото процесът на критичното мислене не се изучава системно и целенасочено в училище“. Така смята Петър Кънчев. И допълва: „Критичното мислене стои в основата на ефективното общуване, творческото мислене и разрешаването на проблеми. Критичното мислене ни помага да задаваме правилни въпроси и да поставяме значими проблеми, да оценяваме и отсяваме информацията според обективни критерии, да изразяваме ясно позициите си, да търсим убедителни аргументи, да правим логични заключения, да разглеждаме проблемите от различни гледни точки и да избягваме пристрастия и предразсъдъци.“
С други думи, критичното мислене ни позволява да правим разлика между мнение и факт – съществено умение, когато говорим за комуникация в различни социални мрежи и потребяване на съдържание в 21. век. От тестовете PISA в последните години стана ясно, че всъщност много малък процент от българските ученици могат да направят разликата между мнение и факт, т.е. те не използват критично мислене при преценяване на източниците на информация.
„Както и за всяко друго нещо – последователно, с примери, преди всичко лични, със спокойни обяснения, с много търпение“, казва Иглика Иванова. Според нея е важно да покажем на децата, че трябва да използват присъщото за възрастта им любопитство и да си задават въпроси.
И както всяко друго умение, критичното мислене може да се тренира. Или както обяснява Иглика: „Интерпретиране, анализиране и оценяване на информация под всяка форма, както и на въздействието, което оказва. Съпоставяне със собствените знания и убеждения; установяване на целта на създателя на съобщението, както и на разпространителя. Упражнявани системно и осъзнато, всички тези елементи на медийна грамотност ще се превърнат в рефлекси и в необходимост.“
Според Петър Кънчев, освен че трябва да даваме личен пример, е добре и да имаме предвид как се обсъжда казусът. „Ако целта на родителя е да „докаже“ на децата, че се попаднали на – и съответно възпроизвеждат – невярна информация, битката е загубена, преди да е започнала. Критичното мислене не може да бъде наложено“, смята той. И допълва, че то по-скоро може да бъде провокирано с подходящи въпроси: „Много интересно видео! Разказвачът как достигна до това заключение? Какви доказателства представи за тезата си? Какви аргументи представи? Какви биха били контрааргументите? Можеш ли да се досетиш за други обяснения / възможни заключения? Ти провери ли информацията и в други източници? Каква е противоположната теза?...“
Едно е вие да разкажете история на детето си или да му предложите ваш източник на информация, съвсем друго е то да я чуе от инфлуенсър или да му я сподели приятел, на когото вярва. Разликата е в това, че „родителското тяло“ обикновено губи от актуалния кумир в битката за достоверност.
Възрастта, в която децата започват осъзнато да потребяват съдържание онлайн, е и възрастта, в която започват да следват и да подражават на различни кумири в интернет. „А също и възрастта, в която започват бунта срещу авторитета на родителите и обществото“, допълва Петър Кънчев. „Изборът на въпросните кумири може би е направен тъкмо с такава цел, дори тя да не е съвсем осъзната. Нека децата сами стигат до заключения за добронамереността и истинността на източниците си на информация, като задават правилни въпроси. Това ще структурира мисловните им процеси и ще изгради у тях навици за критична оценка на информация.“
„Децата, както и възрастните, обичат историите и се вживяват в тях. Освен това са склонни да ги разкрасяват, когато ги разказват пред публика. Склонни са да представят случки по сензационен начин, да преувеличават или дори напълно да изфабрикуват отделни елементи – за да бъдат интересни“, казва Иглика Иванова. „Без да бъдат осъждани, добре е да им се обръща внимание, когато го правят, за да се направи аналогия на поведението им с хора, които дължат известността си на начина, по който разказват истории.“
Когато говорим за популярни сред децата и младежите личности в YouTube или TikTok, които претендират, че разкриват загадки или истината, която малцина знаят, трябва да сме подготвени какво да обясним на децата си. И това е, че създателите на съдържание, публикуващи в платформи, могат – и в голямата си част се стремят – да печелят от дейността си. За някои тя е просто хоби, но за мнозина е бизнес – колкото повече последователи и гледания имат, толкова по-големи ще са печалбите им.
Според Иглика Иванова е важно да обясним на децата, че не всяка информация е знание и се основава на данни и факти, и че това, което им е нужно, за да бъдат информирани, са именно знания.
Кой от нас не се е хващал на фалшива новина в социалните мрежи?
Едва ли има такъв. Да не говорим на какви неща вярвахме в детството си! Тези неща не стигаха до нас през ютюбъри или тиктокъри, както уместно отбелязва Иглика, а от човек, когото харесваме, когото намираме за интересен или на когото искаме (или се очаква да искаме) да се харесаме. „Peer pressure – натискът на обкръжението, на средата. Поговорете с децата си, че не бива да правят компромиси със себе си и с принципите си, само за да се харесат някому или да бъдат приети от определен кръг хора. И им разкажете за случаи на предоверяване и (само)заблуда, на които сте ставали жертва вие самите“, съветва Иглика Иванова.
Да, можем да следим съдържанието, което потребява детето дори на собственото му устройство. Само че до определен момент. „Родителските забрани за ползване на определено съдържание или генерално на интернет работят до определена възраст, както става ясно и в самия казус. После са противопоказни, защото мотивират децата да крият онлайн поведението си от родителите“, смята Петър Кънчев. И добавя: „Децата трябва да се чувстват свободни да опитват и да споделят преживяванията си без страх, че ще бъдат съдени за тях.“
Иглика Иванова дава практически съвет как да подходим към създаването на профили на децата в различни платформи, където най-често се потребява съдържанието.
„Българското законодателство определя 14 години като минимална възраст за регистриране на профил в Instagram, Facebook и т.н. Децата обаче не са само в социалните медии и не всички се интересуват от тях. Те използват много интензивно приложения за съобщения и сървъри като Discord, Telegram, Snapchat и т.н. Голяма част от информацията получават именно оттам – от кръга, в който искат да се впишат.
Не надничайте над рамото им – те имат право да общуват едни с други. Вместо това опитайте да отложите създаването на профили и за тези приложения. Вариант е и самите вие да сте в тях и да комуникирате с децата си на техния език през самите приложения. Да, това може да означава да се научите да общувате с джифове, съкращения и емоджита, но освен че ще са забавлявате, по този начин ще ги предразположите да споделят всичко, което ги впечатлява и притеснява.“
Виртуалният живот на децата ни няма нищо общо с нашия. Няма и да има. Ако ние трябваше да се справяме основно с резонните притеснения дали зад pesho14 в mIRC не стои всъщност някой 52-годишен чичко, а не 14-годишният Петър от съседното училище, то днешните деца се борят с какво ли не. Като почнем от същите казуси за фалшива самоличност и се стигне до deep fake видеата, някои от които са толкова добри, че могат да заблудят ерудиран възрастен с добро критично мислене.
Специалистите са категорични, че можем да ги подготвим за този живот предимно с примери. Това триминутно видео, препоръчано ни от Иглика Иванова, едновременно демонстрира и обяснява дълбоките фалшификации (deep fake) и ефектите от разпространението им, и е много подходящо като претекст за начало на разговор. И в този разговор можем да засегнем темата, че не толкова опасна е технологията – защото фалшификации могат да се правят и без особено сложни технологии. Опасен е фактът, че вече трудно се доверяваме сами на себе си, на собствените си очи и уши, кое е истина. Днес учените говорят за епохата на постистината.
Според Иглика Иванова спрямо възрастта на детето въпросите за виртуалните изживявания и за границите на реалността, на истинността и на човешкото съзнание и познание могат да бъдат обсъдени и философски.
„Философията неслучайно е дисциплина, включена в общообразователната подготовка. Философията и психологията развиват способността на човека за рефлексия и саморефлексия, изграждат навика да се разсъждава задълбочено и самокритично по всякакви теми, отнасящи се до заобикалящия ни свят; да се осмислят и разбират закономерностите и принципите, на които се подчиняваме като хора. Лъжите – във всички им проявления – са опасни, защото при липсата на всякаква фактологична информация или при невъзможността лъжата да бъде разпозната като такава, човек не би могъл да вземе информирани решения“, казва Иглика.
Според Иглика четенето, което ще помогне на децата да направят разликата между лъжа и фантазия. Едното ни вкарва против волята ни в свят от заблуди, а другото ни помага сами да режисираме историята, в която се потопяваме.
„Насърчаването на четенето и възпитаването в любов към четенето с личен пример и с помощта на прекрасни проекти като „Книговище“ е ключово. Видеоигрите също позволяват на човек да участва в написването на своето собствено приключение и преживяване. Това е важно, за да можем да разбираме както изразните средства и културните кодове, така и самите себе си – въображението си, страховете си, слабостите си, мечтите си, стремежите си“, казва Иглика Иванова.
Много често хората са склонни да вярват, че има нещо, което с користна цел се крие от широката общественост. „Липсата на доверие в човешките отношения, в науката, в институции и в медиите разкъсва обществените отношения и води до дълбоките разделения, на които сме свидетели днес. Да живеем заедно и в мир е невъзможно, ако не можем да се съгласим за основни факти. Злепоставянето, очернянето, всяването на страх и недоверие са техники, свързани с конспиративните теории, с които е добре децата да бъдат наясно“, казва Иглика Иванова.
Тя обръща внимание и на още един аспект от борбата с конспиративните теории – да си даваме сметка кой ги разпространява и с каква цел – дали е наш близък, който се е поддал на такива теории и ги преповтаря без умисъл, или е човек с користна цел.
Необходимо е да научим децата си да не се доверяват сляпо, а да търсят обяснение и потвърждение на теории, изказвания, обещания. „В противен случай ги обричаме на множество разочарования. Човешката мисъл сама по себе си е пристрастна, емоционална, неточна, частична, неинформирана и изпълнена с предразсъдъци и самозаблуди. Необходим е самоконтрол, чрез който тя да се озапти и да се използва за подобряване на живота ни“, смята Петър Кънчев.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Всички сме в интернет, някои дори повече, отколкото трябва (гледаме се строго), и това налага да сме запознати с определени правила на общуване и изразяване. Днес, с подкрепата на @SamsungBulgaria и изправени на инфлуенсърския си балкон, ще ви споделим с какво се съобразяваме ние двете, когато комуникираме с други хора в мрежата, защо не пишем и-кратко в множествено число и какво се иска, за да станеш популярен! Ако знаете кое е правилното - конституции или конституций - отваряйте и гледайте. А ако не знаете - просто задължително отваряйте и гледайте! #GalaxyNote20Ultra #GalaxyTabS7+
