Майките, които са ветерани в областта на родителството, може да са източник на полезна информация и ценни съвети. Понякога обаче в желанието си да предупредят младшите родители се превръщат в токсични обременители. Има определени фрази, които бъдещите майки или бащи не искат да чуват. Нищо че после се хващаме как изговаряме същото, съветвайки новобранец в сферата. Мари Холмс разкрива пред Huffington Post коя е най-ненавижданата фраза за новите родители и защо.
„Наслаждавай се сега! Че после…“
Когато бях бременна в седмия или осмия месец с първото си дете, споменах на една приятелка, че отивам на йога за бременни. Нейната реакция? „Наслаждавай се сега. Защото няма да има йога, когато бебето се появи.“
Що за ужасно нещо ми каза?! Откъде знаеше тя какъв ще бъде животът ми, когато се роди бебето?! Много вероятно е да намеря начин да ходя на йога всяка седмица. Разбира се, бях уплашена, че всичко ще се промени. За да се справя със страха обаче, се самоубеждавах, че има как да избера неща от досегашния си живот и да ги пренеса в новия.
Дали моята приятелка, която е майка на две деца, знаеше повече от мен за родителството? Да. Дали беше права, че ще има оскъдно количество йога в живота ми, след като бебето се роди? Безспорно. Когато родих и ходех с детето на класове „Мама и бебе“, индивидуалните ми упражнения бяха рядкост, докато кърмех.
Но трябваше ли наистина да ми се казва онова изречение? Полезно ли беше да ме предупреди за предстоящите предизвикателства, или да отнеме надеждата, която имах, макар и да е била нереалистична? Ако просто беше запазила тази мисъл за себе си, можеше да ми спести малко тревога.
Чакай само да видиш…
Далеч не съм единствената, която е провела такъв тип разговор с по-опитен родител. Тези зловещи съвети се споделят гордо на почти всеки етап от родителския път.
Д-р Мона Амин, педиатър във Флорида, споделя пред Huffington Post: „Когато бях бременна, ми казваха: „Само чакай – да видиш какви безсънни нощи ще имаш.“ Когато бебето вече беше родено и спеше по цяла нощ, ме заплашваха с други думи: „Само чакай, като стане на две години и да започне да излиза от леглото си.“ Когато детето беше на 2 години и се тръшкаше сравнително рядко, ми казваха: „Само чакай да стане на 3.“
„Непрекъснато чувах „чакай да стане на (следващата възраст)“ всеки път, когато трябваше да се справям с нещо характерно от текущата възраст. Сякаш посланието на хората беше, че още нищо не съм видяла“, разказва Дестини Дейвис, консултант на родители.
И ако си мислите, че този тип предупреждения имат крайна дата, лъжете се! Мишел Айкар, авторка на книги за родители и майка на две пораснали деца, описва следния случай: „Публикувах видео как да се подготвиш за връщането на децата на училище след дълга ваканция. Рийлът имаше почти 500 хил. гледания и 46 коментара. 45 от тях бяха ентусиазирани. Но този, който остана в съзнанието ми, беше: „Чакай да видиш, като заминат за университета. Тогава ще искаш да се върнат.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Обезценяване на настоящите чувства
Единственото, което постига коментар от типа „само чакай“, е да обезцени чувствата на другия човек. Дестини Дейвис определя израза като обезкуражаващ, защото пренебрегва онова, което родителят преживява в момента.
Такъв вид фрази не оставят много пространство за надежда. Те внушават, че „родителят няма цялата информация, за да знае как ТРЯБВА да се чувства наистина“, обяснява Мишел Айкар. И не само това, но и няма да получи тази информация, докато не мине още време. Така че всичко, което подобно изречение прави, е да предизвиква усещане за недалновидност.
Д-р Мона Амин добавя, че проблемът с подобни изказвания е, че „те се основават на страх“ и служат единствено да „потиснат хората, когато се наслаждават на приятен момент“.
Ако един родител е успял да се настрои на определен ритъм и е оптимист, коментар от типа „само чакай“ може да срине надеждата му и да подскаже, че нещата отново ще станат трудни.
Подкрепящите фрази
Можете да кажете нещо подкрепящо и по-малко песимистично. Очевидно е, че ще има промени, докато детето расте. Амин съветва да опитате с изречение като: „Радвам се, че на 2 години детето не се е тръшкало много. Но помни – ако ситуацията се промени и на 3 години истериите се засилят, това е напълно нормално. Ако имаш нужда от помощ, съм насреща.“
А често е най-добре изобщо да не коментирате. Това, от което родител новобранец или всеки, който се бори с някаква трудност в момента, най-често има нужда, не е съвет, а изслушване.
Вместо заканително да обяснявате „как стоят нещата“ в бъдещето, Айкар предлага „да задавате въпроси, които изразяват искрено желание да помогнете или да заявите готовност за изслушване“.
Дестини Дейвис добавя и други подходящи фрази: „Ако жена се чувства нервна заради предстоящото раждане, кажете ѝ: „Напълно разбирам защо си нервна. От какво точно се страхуваш най-много?“.
Можете да попитате родител, който се бори с проблеми със съня на бебето: „Сигурно е трудно. Как мога да ти помогна?“
Заявете конкретни, ясни предложения за помощ. Айкар предлага нещо подобно на: „В магазина съм. Трябва ли ти хляб или тоалетна хартия?“ „Сам(а) съм вкъщи тази вечер! Мога ли да гледам бебето, докато се изкъпеш?“ или „Ще донеса пица по-късно днес. Искаш ли да има лук?“
Родителството е пътуване, а не дестинация
„Всеки период в родителството е етап. И в това има както красота, така и тъга. Красотата е в това, че виждаш еволюцията, докато детето ти се развива, но тъгата е в осъзнаването, че дори етапите, които обичаш, не траят завинаги“, подчертава Амин. И определя родителството като „пътуване, а не дестинация.“
Педиатърката обобщава: „Тревожността е заразна, но същото важи и за спокойствието. Ако постоянно сте около приятели или хора, дори онлайн, които засилват притесненията ви, обмислете поставянето на граници. Обградете се с хора, които ви държат спокойни, уравновесени и са вдъхновяващи реалисти.“
Източник: Huffington Post
