Магдалена Василева – Magisanvlog става влогър и инфлуенсър неволно, както ни казва самата тя. В Instagram и YouTube тя споделя съдържание на принципа „да е полезно и да предизвиква усмивка“. Сред темите в профилите на Маги са родителство, ментално здраве, хомеопатия, видео и филмова продукция.
Харесваме я, защото е непринудена, а и често ни напомня да слезем от въртележката на деня и да се запитаме какво сме направили днес, за да се почувстваме малко по-добре. Напомняне, което ни се иска да получаваме по-често на фона на супертревожния фийд в социалните мрежи.
Маги е майка на петгодишната Дивна и често споделя приятните и забавни моменти да си родител. Но тъкмо за родителството получава най-много критика от аудиторията. Защо ли?!
В последните месеци заедно с психоложката Дони Христова организират терапевтична почивка за майки. С Маги говорим за живота на инфлуенсърите, родителството в социалните мрежи, езика на омразата, тревожността и още теми.
Как започна да се занимаваш със социални мрежи?
Докато бях ученичка, имах идея да уча кино, а впоследствие се оказах влогър. Точно когато това нашумя в YouTube около 2013 г. Бях 10-и клас във Втора немска гимназия, когато реших, че искам да ставам режисьор. Ходех често на театър и кино и снимах, измислях сценарии с приятели и участвахме във фестивали за аматьори. И тогава основах първия си канал.
Записах в Мюнхен бакалавър „Медийни и комуникационни науки“ – широкоспектърна специалност, за всеки случай. И започнах да снимам живота си в чужбина. С приятелки основахме нов YouTube канал, с други приятелки следващ... Снимах ли, снимах, да има за спомен, а и да не губя режисьорския пламък. Допуснах идеята за магистратура, приеха ме в НАТФИЗ, специалност „Продуцентство“ и сбъднах мечтата си.
Коя е най-голямата заблуда за инфлуенсърите, с която си се сблъсквала?
Че излагат целия си живот на показ в социалните мрежи. Всъщност всеки човек, който може да прояви разум, би могъл да се сети, че в интернет се появяват единствено и само откъслечни моменти от деня на инфлуенсърите. Малко са хората, които искат да споделят болките си и проблемите си или неприятната част от живота. Въпреки че това също стана популярно напоследък и е много ценно, особено по линия на менталното ни здраве.
Хората мислят, че инфлуенсърите живеят изключително розов и приятен живот. Децата им са най-послушните на света. Те нямат никакви проблеми, изобилстват от помощ. Плащат им се безкрайно много пари, за да промотират продукти. И цялостно се създава един много напудрен образ. За себе си, както и за другите майки инфлуенсъри, с които съм приятелка, мога да кажа, че ситуацията не е такава.
Знам, че всичко, което се споделя, е с добри намерения. Ако има платени партньорства с брандове, които наистина харесваме и ползваме, ако показваме весели моменти с децата си, не означава, че нямаме и трудности. Това, че зад нас изглежда подредено, не означава, че в съседната стая не е тотален хаос. Това, че сме снимали красиво подредена маса, не означава, че чиниите в мивката не са се натрупали.
Срещаш ли критика, че споделяш лични моменти със семейството си онлайн?
Според мен е изключително важна нагласата, с която човек споделя личните си моменти онлайн, независимо дали е със семейството си, или не. Нагласата и енергията, с която го правиш, влияят на това как ще реагира публиката. Много плашещ е фактът, че изкуственият интелект може да прави страшни неща с нашите снимки и видеа. Абсолютно никой не е застрахован. За себе си съм избрала да правя всичко от сърце, с подходящата нагласа и с добрите си намерения. И вярвам, че ще привличам главно и основно такава енергия обратно. Затова и много рядко срещам критика по темата.
Как се справяш с хейта? По коя тема той е най-очевиден?
Докато бях влогър, споделях всичко с ясни намерения да обогатявам с информация аудиторията ми. И тъй като тя беше главно от подрастващи, тази информация се възприемаше като чиста монета. И не съм получавала никакъв хейт. Откакто станах родител, нещата се промениха. Всъщност това ме научи, че заедно с детето се ражда и един родител, който по вселенските закони е длъжен да е изключително критичен към всяка информация, която възприема по темите отглеждане и възпитание на детето.
Съответно в момента, в който започнах да споделям опит, видях и колко много различни мнения има по най-обикновени теми за децата и родителските подходи. Научих, че всеки познава най-добре своето дете и знае кой подход ще е най-подходящ за него. И че не съществуват универсални съвети за родители. Децата не се раждат с указания за употреба, защото всяко е наистина единствено по рода си.
Затова и получавах доста критика, когато станах майка. За най-различни неща, които споделях онлайн. Просто защото много бавно разбрах колко сме различни всички.
Що се отнася до отглеждането на детето ми, съм получавала коментари за всевъзможни неща. Например, че съм избрала определен подход или как съм го облякла в топло или в студено време; или че я разглезвам. Неща, които всички сме чували. Отне ми време да разбера, че това не са негативни коментари, а са различни гледни точни на хора, които в момента са на ръба на силите си, и последното нещо, което им е притрябвало, е да им излезе във фийда съвет от някой инфлуенсър. Затова и спрях да раздавам съвети за родителството. Та как се справям с хейт коментарите? Приемам ги.
View this post on Instagram
Дали милениалите не са тревожни родители именно заради социалните мрежи?
Научих наскоро нещо много интересно от един подкаст – за разликата между депресията и тревожността. Депресията настъпва, когато дадена ситуация е вече в миналото и ние продължаваме да я проектираме в настоящето и в бъдещето. Неслучайно затова много майки изпадат в следродилна депресия, защото губят свободата си, губят автономията си, губят социалните си контакти, погледа за бъдещето, за това, че могат да имат кариера или да пътуват. Всичко, с което сме свикнали, изчезва. Тревожността се оказва, че е нещо, което проектираме само за настоящето и бъдещето, но никога не се е случвало преди. Означава, че някъде нещо сме прочели, видели, дочули или някой нещо ни е казал, което ни е жегнало, и се тревожим да не се случи на нас, на децата или на наши близки.
View this post on Instagram
Но съм съгласна с това, че социалните мрежи допринасят за тревожността. Нужно е да имаме изключително осъзнато поведение онлайн. Да знаем, че не всяка дума е чиста монета. Не всяко мнение е единственото и ултимативното, не всяко проучване важи за нас, не всяко дете може да се сравнява с другото.
Не мисля, че проблемът е в генерацията. Смятам, че е в това, че потокът на информация е твърде голям и сме загубили способността си да отсяваме и съответно да избираме осъзнато източниците си.
Има ли моменти, в които искаш просто да изключиш телефона?
Има моменти, в които искам да потъна вдън земя. Невинаги го правя чрез изключване на телефона. Но по-скоро при мен се изразява чрез напускане на дадени социални мрежи за ден или два. Напоследък преоткрих отново YouTube – причината, заради която се появих онлайн. За мен това беше платформата, в която можех да споделям надлъж и нашир не просто информацията, която намирам, но и да я обличам в красиви кадри, да снимам на воля – което исках да правя още от малка.
И днес това за мен е мястото, в което можеш да потърсиш целенасочено информацията, която искаш, и да се насладиш на по-задълбочено поднасяне на дадена тема. За мен почивката от социалните мрежи е почивката от скролване. Но и в такива моменти виждам наистина огромно богатство в YouTube. Все пак платформата ти дава стойностна информация. В дълъг формат. Нещо, което другите социални мрежи нямат.
Как избираш темите, които споделяш в социалните си мрежи?
Преди години имах план, имах идеи за месец напред. В момента споделям онлайн единствено и само това, което ми е на сърце, без да следвам абсолютно никакъв график. Все повече се отдалечавам от рекламното съдържание. Моето присъствие в социалните мрежи поема по нов път, който дори не знам дали ще остане онлайн изобщо. Имам абсолютната привилегия да правя и да се занимавам с това, което искам. И да работя за компании, които наистина харесвам, и чиито ценности резонират с моите. Но работя за тях не като инфлуенсър. Това ми позволява моят личен профил да бъде пространство само за съдържание, което в момента наистина искам и горя да споделя.
Основните критерии, по които винаги съм избирала темите в моя YouTube канал и впоследствие в Instagram, е съдържанието да бъде полезно и забавно. Преди време правех скечове. Влизах в роли, откакто се появи TikTok, и това стана много често срещан формат. Спрях да го прилагам. Но ако някога е имало стратегически подбор на теми, то е било единствено и само по тези два критерия. Полезно и да усмихва.
За мен не е случайно, че социалните мрежи нямат опция да виждаш само информацията, която ти желаеш, например по категория, по тема. Аз в момента например се интересувам от здравна тематика и няма как да си програмирам стената в социалните мрежи, за да ми излизат само постове на такива теми. Но човек може сам да програмира алгоритъма на социалните си мрежи, избирайки върху кое да задържи вниманието си. Като скролнеш по-бързо през съдържание, което смяташ за пошло или ненужно, или те товари, или притеснява по някакъв начин. Така помагаш на алгоритъма да спре да ти показва такова съдържание.
Още не сме свършили, скрол надолу
И по този начин можем да минимизираме менталния товар от съдържание, което ни прави по-тревожни. Търсейки определени ключови думи, кликайки върху видеа и постове, които наистина смятаме за стойностни за нас. Това може и ще помогне да изградим един по-качествен фийд. И да се разделим с безразборното скролване. Та дори аз да съм избрала някакви теми, за които да споделям, вярвам, че ти, читателят на тази статия, си способен да подкрепиш социалните мрежи да ти показва съдържание, което те окрилява и обогатява и не те тревожи, наранява или напряга.
