Мама Нинджа е една, но всъщност е всяка майка. Тя се превърна в събирателен образ на жената, която работи, грижи се за децата (понякога много деца!), минава през предменструалния си период, тича към менопаузата, завива да напазарува продукти за мусака и даже умува как да запази страстта в отношенията с партньора си.
Мария Пеева добавя към целия този списък и писането на книги, паралелно с поддържането на сайт за жената, децата, семейството и нещата от живота, които ни правят щастливи.
И понеже говорим на един език, я поканихме на виртуална раздумка. И така – Майко Мила! Влиза Мама Нинджа!
Трябва ли една майка да бъде като нинджа, за да може да се справя с родителстването?
Тя, без да иска, в някакъв момент се превръща в същинска нинджа. Дори не е въпрос на избор. Слава богу, че майките имаме добре развити инстинкти и се справяме. Не само се справяме, а дори и се забавляваме междувременно.
Вие как успявате да жонглирате с всички задължения вкъщи? Семейството Ви е многобройно… Всъщност, я се пребройте! Колко деца и внуци очакват грижата Ви и как успявате да се справите с толкова ангажименти?
О, семейството ми е голямо, но един по един порасналите ми момчета си хващат пътя и сега у дома живеят само един 17-годишен и един 12-годишен. Е, и внучето се появява от време на време. Но онези времена, когато готвех и домакинствах всеки ден за 4 вечно гладни момчета отминаха.
Умението да се проваляш
Кога един родител е успешен родител? Има ли въобще такова определение и нормално ли е да се проваляме?
Всеки ден в нещо се провалям и всеки ден в нещо успявам. И всеки ден се уча от грешките си.
Според мен съвременните родители, макар и по-тревожни от предишните поколения, са по-добри родители, защото не се смятат за безпогрешни и всезнаещи. Ако човек вярва, че винаги е прав и всичко знае, той спира да се развива.
Ако трябва да обобщите подхода си на възпитание с три изречения, какви ще са те?
Децата не са наши проекти, нито наши сбъднати мечти, нито наше притежание. Те са отделни хора, които ние сме довели на този свят безпомощни и зависими от нас. И по тази причина нашата най-голяма отговорност – и пред тях, и пред света – е да им помогнем да пораснат живи и здрави, да се развият, да се изучат, да намерят своето, да станат свестни хора. На това разбиране се базира начинът, по който сме си възпитали тримата големи синове и продължаваме да възпитаваме най-малкия. Бих казала, че сме по-скоро либерални родители, отколкото строги, но в същото време децата от малки знаят, че има правила, които се спазват, и това е за тяхно добро.
Кое трудно решение, което Ви се е налагало да вземете като майка, сте преживявала дълго време?
Момчетата винаги сами са решавали с какво да се занимават и какво да учат. Понякога много ми се е искало да изберат нещо друго, но не съм ги натискала в тази посока, макар че знам, че щяха да се справят.
Това са трудни решения за родителя – но както казах – мечтите ни нямат работа в живота на децата ни.
Те си имат свои мечти за сбъдване и ние ще ги подкрепим, дори да не ни е лесно.
Мария Пеева със съпруга си. Снимка: Ивелина Чолакова
Образова или нерви образува
Ако образователната система Ви поиска обратна връзка за своето ниво, какво ще ѝ кажете от позицията си на майка на 4 деца? Говори се за въвеждане на критерии за дисциплина и поведение, за часове по религия? Това ли са слабите звена и така ли се решават казусите?
Аз съм вярващ човек с християнски убеждения, макар че не се идентифицирам с конкретна деноминация. При все това възпитах трима атеисти и само един християнин. Вярвам в свободната воля. „Ти можеш“, а не „ти трябва“.
Ако има час по религия, надявам се да е свободноизбираем или да запознава децата с всички религии и да ги учи на толерантност и емпатия.
Относно дисциплината – от опит знам, че когато на децата им е интересно, те са концентрирани и няма нужда да им се напомня да спазват дисциплина. Опасявам се, че подобни критерии и часове няма да се приемат сериозно от децата и няма да изпълнят целта си.
Нивото на детското здравеопазване в България по десетобална система какво е? Имали ли сте ситуация, в която е било много трудно да намерите специалисти заради липсата на детска болница например?
Имаме проблем със здравеопазването, не само детското. Разбира се, най-належащо е да се погрижим за детското здравеопазване – в Европа ние сме страната с най-висока детска смъртност. (Вижте и доклада на Сметната палата тук, б.а.) Също и с най-висока смъртност изобщо и струва ми се, че от години държим тези мрачни рекорди.
Очевидно е, че има нужда от промяна, този проблем няма да се реши с чукане на дърво.
Парадоксът е, че имаме страхотни лекари на световно ниво и в същото време ужасна система, която не просто допуска неглижиране и лошо отношение към пациента, ами го превръща в норма. Имаме Здравна каса, която се източва по фалшиви пътеки, а в същото време отиваш за направление и ти го отказват, и накрая просто си плащаш за частен преглед. Почне ли дискусия по темата на страницата ми, излизат отчайващо много такива истории. И както знаем от историята на Даная, някои завършват фатално.
Има ли норми у нас, които Ви изкарват извън равновесие и са в противовес с личните Ви разбирания за баланс и добър живот?
Ще започна с добрия живот. Моят живот е малко като в розов балон. Вярно е, че много работим със съпруга ми. Вярно е, че сме натоварени с куп задължения покрай децата. Но от друга страна имаме уютен дом и весело семейство, хубава среда, заобиколени сме от интелигентни хора.
Още не сме свършили, скрол надолу
С моята професия избирам сама с кого да контактувам. Ако не искам край себе си хора, които не са ми приятни или ме изкарват от равновесие, мога просто да не се занимавам с тях. Имам този избор. Това е огромна привилегия, която оценявам високо и която не ми е дадена даром, а съм работила, за да я постигна. Относно обществените норми – честно казано, не съм се замисляла или поне не се сещам за норми, които ме изкарват от равновесие.
„Какво ще кажат хората“ не ми е фактор. Имам норми, които отговарят на собствения ми морал. Останалите вероятно съм пропуснала, защото нямам спомен да са ми нарушили качеството на живот.
Хармония в семейството
Кои са ключовите правила, на които държите във Вашето семейство?
Да си имаме доверие. Да уважаваме мнението на другия, без значение дали съвпада с нашето. Да се подкрепяме. Нищо по-различно от всяко семейство, в което хората се обичат.
Снимка: Ивелина Чолакова
Освен позната като Мама Нинджа заради сайта, който поддържате, Вие пишете и книги. Да очакваме ли нов сюжет скоро?
О, да, съвсем скоро излиза третата книга от поредицата ми за семейство Куман. Преди два месеца излезе и втората ми аудио книга. Вече работя по новите си проекти. Обичам си работата и е хубаво, че момчетата уважават труда ми. Мисля, че това е едно от нещата, на които сме ги научили с баща им – че когато пожелаят, жените също могат да правят кариера, нищо че са майки.
Снимка: Личен архив
Ако този разговор беше книга, какъв финал бихте му написали?
Направо ще цитирам откъс от книгата ми, която ще излезе през април. В нея детективи са Константин и Катерина Куман.
Тино се задави с кафето и изплю малко върху бялата риза на Мартин, който се дръпна встрани и бутна стола на Борис. Борис ревна, а сестра му веднага захленчи с него, за да не остане по-назад. Ал Кохонес се изплаши, разлая се и хукна да бяга, а хората от съседните маси наскачаха. Изобщо на бензиностанцията настана малка суматоха, което не беше нищо необичайно за местата, където семейство Куман се случваше да се появи.
Но в крайна сметка всичко завърши добре и всеки пое по пътя си. Което впрочем също не беше необичайно за местата, където се появяваше семейство Куман.
Така е и в моето семейство. Около нас винаги е суматоха, но после всичко завършва добре и всеки поема по пътя си.
И на мен остава само да им кажа „На добър час!“.
