Често с вас си говорим за различните етапи, през които минавате или ще минете като родители. За трудностите с новородено вкъщи, за прохождането, проговарянето, ужасните ДВЕ и ТРИ, за прехода от градина към училище. А днес е време да отворим темата за инатливите тийнейджърски години. И по-скоро какво искат 13,14-годишните от родителите си? Холи Гарсия отговаря на въпроса и разказва как е стигнала до етапа на саксийното родителство.
Знаете, че с напредването на възрастта децата стават все по-независими и ще разчитат на вас все по-малко. Но е трудно, когато се случи. Сякаш за една нощ от обсъждане на всички неща, през които преминават в училище, се стига до мърморене и въздишки след въпроса „Как мина днес денят ти?“.
Свободата
Децата ми са на двуцифрена възраст и всеки ден се чувствам все по-стара. Не ме разбирайте погрешно. Когато бяха малки, жадувах за това време да съм сама (и да не чувам по хиляди пъти на ден „мамо“).
Но сега, когато получавам повече от тези тихи мигове, ги усещам като горчиво-сладки. Ето забавната част: забелязах, че напоследък, когато изследвам тази новооткрита свобода, децата ми реагират много специфично. От една страна, когато се опитвам да разбера как е минал денят им, не спират да ми напомнят колко съм досадна. Но в другите дни, когато не съм в настроение да се изправя срещу тях, не питам. Разбира се, не ги пренебрегвам, но не настоявам, както обикновено. А резултатът? Изведнъж искат да споделят всеки момент от деня си. Взимам ги от училище и ги питам как е минал денят им или дали се е случило нещо интересно. И получавам най-основните, в най-добрия случай минимални реплики.
Общо взето, отговорите се състоят във въртене на очи и поглед, който казва, че им идвам твърде много.
В опит да свикна с различната динамика, внедрих нова рутина, за да мога да възприема всичко по-леко. След като се прибираме от училище, се отправям към кухнята, за да сготвя вечерята, слагам слушалките и ги оставям да се заемат с домашните си. Бавно, но сигурно те си проправят път към мен. Искат хапване и покрай това изпускат по няколко подробности за деня си.
Още не сме свършили, скрол надолу
Искат ме наоколо, но не прекалено много
Честно казано, не знам как да се чувствам от този факт. Очевидно е етап и си има име - нарича се „саксийно родителство“. Нашите тийнейджъри все още се нуждаят от нас, но по един по-малко практичен начин. Децата в този период започват да ни възприемат като любимото си домашно растение за емоционална подкрепа, без което не могат.
Те нямат нужда да ги питате как се чувстват, но също така искат да знаят, че сте наоколо, ако решат да споделят. Искат да погледнат през прозореца и да видят, че сте там, в двора, и ги чакате. И предполагам, че започвам да се примирявам с това.
Искам да бъда нужна
Да съм майка беше огромна част от моята идентичност до този момент. Но да бъдеш малко сладко сукулентно растение, разположено в ъгъла на живота им, е по-трудно, отколкото си мислех, че ще бъде. Не е изненада – знаех, че ще дойде този момент. Просто си мислех, че ще имам повече време. В началото на майчинството, когато наистина сте във вихъра си, изтощени и без възможност да вземете петминутен душ, нямате търпение децата да пораснат. В тези моменти изглежда, че ще бъде по-лесно.
Хич не е лесно
В крайна сметка има смисъл. Когато отглеждаме добре приспособени, щастливи, здрави деца, те естествено израстват като независими млади хора. Но да ги гледам как стигат до този момент е по-трудно, отколкото си мислех, че ще бъде. И не мога да повярвам, че го казвам, но това, че не съм предпочитана и търсена за всяко малко нещо, разбива сърцето ми.
А е просто още една фаза от родителството, която се опитвам да не приемам лично (заедно с всички онези моменти, когато децата бяха малки и спонтанни).
Изживях три десетилетия от живота си и все още понякога просто се нуждая от съвет и подкрепа от своята майка. На някакво ниво ние винаги се нуждаем от родителите си. И мисля, че независимо дали децата ми са на 13 или 30, когато става въпрос за определящите моменти в живота им, те пак ще идват при мен. Предполагам, че просто трябва да огранича навика да ги засипвам с въпроси как е минал техният ден.
Дотогава ще се отпусна и ще се насладя на фазата на родителството – някъде между хаоса на детството и студа на тийнейджърските години.
Гордо ще претендирам за ролята си на саксийно растение. Защото понякога просто да сме там заедно, в една и съща стая, им дава лично пространство, но също така затвърждава факта, че ако имат нужда от мен, съм на разположение.
Източник: Scary Mommy
