Възможно е читателите на този текст да са получили първия си мобилен телефон на 18 години или по-късно. В наши дни получаването на първия мобилен телефон е доста по-рано, защото той отдавна не е лукс, а необходимост. В допълнение, по-късното придобиване на лично мобилно устройство може дори да навреди на самочувствието на младежа. Когато електронното устройство се ползва с мярка според възрастта и с подходящ родителски контрол, то може да е стимул за мозъка и за когнитивните умения на детето.
Точно за ролята на видеоигрите и за достъпа до телефона говорим с Антоанета Василева, която е специалист по безопасен интернет и дигитална грамотност, за да сверим и ние малко аналоговите си часовници, вместо да залитаме в крайности и да обясняваме как „тия деца само на компютъра/телефона висят“.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В рубриката вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Колко е допустимото време за игра на видеоигри за дете на 7 години?
Този кратък и ясен въпрос получихме от наш читател. И ако трябва да сме честни, много родителите си го задават. Този път заедно наш опитен водач в темата е Антоанета Василева.
„Има родители, които дават личния си телефон на децата, когато те са на много малка възраст – 2–3 години. Други отлагат даването на устройство до 10–11“, казва Антоанета Василева. Тя подчерта, че е важно да знаем какви са рисковете от връчването на телефон 2–3-годишно, без устройството да е защитено с програма за родителски контрол (Family Link, ESET).
Пускането в необятния дигитален свят на деца на 10–11 години, които досега не са използвали интернет, също има своите специфики, особено ако не са подготвени за отговорно използване на устройствата. Липсата на дигитално-медийна грамотност и опит ги прави уязвими за манипулации, измами и неподходящо съдържание. Така се отваря и вратата към прекомерно използване на интернет и развитие на нездравословни навици.
Специалистите са на мнение, че децата, които твърде късно навлизат в света на дигиталните технологии в сравнение с връстниците си, може да бъдат подложени на социален натиск да наваксат, което води до стрес и опасност от попадане в ситуации на онлайн тормоз, онлайн сексуална експлоатация или контакт с непознати и фалшиви профили.
Не се препоръчва най-малките деца (до 2 години) да имат достъп до екрани, освен за кратки видеоразговори. Такива са препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и на Американската академия по педиатрия (AAP).
„За децата на 4–5 години ограничете времето пред екрани до максимум 1 час дневно, като съдържанието трябва да е образователно и с активно участие на родителите“, съветва Антоанета Василева. Последното означава, че е важно детето да не е само̀ пред екрана с песничката или с филмчето, а да има общуване с родител или друг възрастен през това време. Така можем да коментираме заедно какво вижда на екрана и как се чувства.
Според Антоанета децата между 6 и 12 години е добре да използват устройства за образователни цели и за игра в свободните моменти, но екранното време трябва да е балансирано с други дейности – игри навън, учене, спорт и социални действия.
Над 13 години децата търсят повече свобода и програмите за родителски контрол вече спират да вършат работата, защото ограничението влияе на доверието. Затова специалистите съветват родителите постепенно да ги изключват, без да спират да следят за здравословните дигитални навици – почивки от екраните и баланс между онлайн и офлайн живот. И това, че няма програма за родителски контрол, разбира се, не означава, че трябва да спрем да проявяваме интерес към онлайн живота на децата и да следим какво съдържание достига до тях. Това си е по условие.
И нещо, което понякога забравяме: децата гледат какво правим. Т.е. ако самите ние не сме стриктни по отношение на времето, прекарано с устройство в ръка, ще е по-трудно да установим ясни правила и граници и за децата.
Да, има. И не е просто приказка на недоволни аналогови баби, а си е тенденция. Какво означава „отглеждане“? Накратко: детето се забавлява, общува, храни се, приспива се, успокоява се през и със устройство.
Специалистите са категорични, че това може да доведе до забавяне на когнитивното и емоционалното развитие на децата. Те имат нужда от физическо и социално взаимодействие, за да изградят всички важни умения, които ще им послужат после в живота.
Прекомерното използване на екрани може да:
„Когато са сами пред устройствата, децата могат да бъдат изложени на неподходящо съдържание или да изпитат емоционални проблеми като тревожност и ниско самочувствие“, отбелязва Антоанета.
И това не е вариант, скъпи родители. Лишаването на децата от достъп до онлайн съдържание, което ползват и връстниците им, също не работи, особено в света, в който живеем. „Основните рискове за едно дете, лишено от онлайн активност, са свързани с потенциална социална изолация, липса на възможност за развиване на дигитални и медийни умения, пропуснати възможности за обучение и затруднено адаптиране към съвременния дигитален свят“, казва Иглика.
„Децата могат да се почувстват изолирани или „различни“ от своите връстници, което може да доведе до понижено самочувствие или трудности в изграждането на приятелства. Интернет е важен инструмент за обучение и кариерно развитие. Много учебни материали и платформи се предлагат онлайн. Липсата на онлайн опит може да затрудни адаптирането към технологичната среда, което е неизбежна част от живота и работата в днешния свят“, допълва тя.
Вместо пълно ограничение или лишаване, подходът може да бъде умерено въвеждане на онлайн съдържание, което е подходящо за възрастта и е контролирано от родителите. Това ще позволи на децата да развиват уменията и социалните връзки, от които се нуждаят, без да бъдат изложени на рисковете от неограничен достъп.
Видеоигрите могат да бъдат изключително полезни, когато се играят умерено и са подходящи за възрастта на детето. Те подобряват когнитивните умения, като стимулират бързото вземане на решения, пространственото мислене и решаването на сложни проблеми, обясняват експертите. Освен това игрите развиват моторно-координационните умения чрез прецизни движения и координация между ръцете и очите.
Образователните игри допринасят за ученето в области като математика, езици и история, докато мултиплейър игрите насърчават социалните умения, екипната работа и създаването на приятелства, пък било то и онлайн. И много често децата се свързват помежду си офлайн, в любимия ни жив живот, защото започват разговор за игра, която играят.
Има и игри, които се използват в рехабилитацията при физически или когнитивни увреждания. Други като Minecraft например стимулират креативността, позволявайки изграждане на виртуални светове и създаването на истории.
„Наблюденията ни от директната работа с деца в Центъра за безопасен интернет показват, че игрите могат да служат за управление на стреса. Една игра често е безопасна среда за изразяване на емоции“, казва Иглика Иванова. „Ползите обаче се проявяват най-добре при балансирано използване и съобразено съдържание, тъй като прекомерното играене може да доведе до негативни ефекти като намалена физическа активност или влошени социални контакти“, допълва тя.
Бъдещето на децата вероятно ще включва все по-голямо интегриране на онлайн живота с всекидневието им, но не изцяло. Интернет, виртуалната реалност и изкуственият интелект ще играят все по-значима роля в образованието, работата и социалните им взаимодействия. Въпреки това експертите подчертават важността на баланса между дигиталния и реалния живот, за да не се стига до социална изолация, дигитална зависимост и липса на физическа активност.
„Децата ни ще трябва да овладеят умения за управление на времето, прекарано онлайн, критично мислене и дигитална етика, за да се възползват от възможностите, които технологиите предлагат, без да жертват качествения си живот офлайн. Родителите, образователните институции и политиките, с техните мерки и регулации, ще играят важна роля за насърчаване на този баланс“, категорична е Антоанета Василева.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Комуникацията в интернет нерядко се случва по начин, който прави трудно или невъзможно да се установи кой стои отсреща, а още по-малко – какви са неговите действителни намерения. Улисани в разговор или завладени от тръпка по любим човек, забравяме, че споделянето на лична информация онлайн е потенциален капан.
Една от ролите ни като родители е да предупредим децата си за опасностите и рисковете в дигиталното поле. Как обаче да проведем така разговора с детето, че то да не се чувства засрамено или че сме му навлезли в личното пространство?
В проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който създаваме съвместно с Yettel и Центъра за безопасен интернет, даваме отговори на тези въпроси.
Получихме имейл със следния въпрос:
„Дъщеря ми има сериозен приятел. Много го харесвам, но им нямам доверие, защото са по на 17 години. Скоро гледах сериала „Еуфория“ и макар че много ми хареса, изпаднах в ужас, че дъщеря ми ще започне да си разменя интимни снимки по интернет с приятеля си. Как да ѝ обясня, че това не е добра идея? Даже че е много лоша идея. Без да се почувства ограничена и заплашена във връзката си с него.“
Търсим експертна помощ от:
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Центъра за безопасен интернет.
И Антоанета Василева, която е част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Центъра за безопасен интернет.
Когато говорим за опасности онлайн, е важно да разделим децата по възрастова група, за да сме максимално изчерпателни и полезни, посочва Мирела Христова.
Децата на 5–7 години се предполага, че нямат собствено устройство и информацията, която достига до тях, би трябвало да е контролирана от родителите. Най-често срещаната опасност за тях е неподходящото съдържание онлайн (под формата на реклами, например в YouTube).
За деца от 7 до към 10 години, когато вече вероятно имат собствено устройство и предполагаме, че то е защитено, най-често срещаната опасност са измамите в игрите или неподходящо съдържание в тях.
Говорейки за деца над 10 години, които вече се интересуват от социални мрежи, опасностите са онлайн тормозът и комуникацията с непознати в интернет. Важно е да се отбележи, че в България децата имат право да създават свои профили в социалните мрежи след 14-годишна възраст. Спазването на законовите ограничения е важно не само защото са законови, а защото от потребителите на социално-медийни платформи се очаква да могат да ги управляват разумно, безопасно и отговорно.
Младежите над 14-годишна възраст често практикуват секстинг (от англ. sex и texting – чат със сексуален подтекст, в който присъстват визуални материали от сексуален характер) и така могат да станат жертва на секстoршън (от англ. sex и extortion – сексуално изнудване след разпространение на провокативни (порнографски) снимки).
Тийнейджърите са смели и флиртуват чрез секстинг. Изпращането на предизвикателни и голи снимки и видеа от години е основна форма за интимно общуване и флирт. За съжаление, изпращането на такова съдържание, дори на гадже, на което имаме или мислим, че можем да имаме, доверие, крие огромни рискове. Снимката може да попадне в ръцете на друг човек или да бъде използвана за изнудване, дори от същото това гадже. Заплахата, че ще бъде качена в мрежата, ако потърпевшият не направи това или онова, е достатъчно сериозна и много деца се поддават на изнудването.
Антоанета Василева отбелязва, че вредното съдържание в мрежата е изненадващо разнообразно през последните години.
„Ще се учудите колко лесно малките деца могат да достигнат и до порно в мрежата, което е изключително вредно за тях, защото им е трудно не само да възприемат видяното, но и да го обработят и разберат, просто защото са малки“, отбелязва тя.
Но да обърнем внимание на младежите, за да влезем директно в темата на конкретния казус.
Мирела Христова дава отговор на този въпрос, обяснявайки, че младежите имат нужда да бъдат харесвани и признавани, подобно на възрастните. Класическият случай на секстинг представлява двама влюбени тийнейджъри, които си разменят провокативни снимки, за да докажат, че си вярват един на друг. До злоупотреба се стига след раздяла – снимките биват споделени с хора извън двойката и/или публикувани онлайн. Тинейджърът, чиято снимка е разпространена, може да се почувства предаден и унизен и това да повлияе в бъдещите му отношения с противоположния пол и света като цяло.
След пандемията не са рядкост и случаите, в които тийнейджъри се влюбват в непознати с готини профили и имат онлайн любовна връзка (без никога да се са виждали на живо). Когато в обкръжението на младежите се говори за любов, те са склонни да я търсят и онлайн. И нерядко попадат на фалшиви профили на пълнолетни лица, които се представят за техни връстници и умело създават доверителна връзка. Стараят се да задоволяват нуждите на младежите, за да получат желаното от тях – порнографско съдържание или среща на живо. Когато момичето или момчето е влюбено и смята, че е намерило човека, който го уважава и го разбира като никой друг, иска да покаже доверие. И тогава е склонно да изпрати такава снимка, защото другите го правят и някак се приема за нещо нормално.
След изпращането на провокативното съдържание играта за педофила започва. Той показва реалното си лице и иска повече снимки, срещи на живо или пари. В така развилата се ситуация тийнейджърът се чувства ужасно засрамен от постъпката си и си представя как родителите му и приятелите му разбират за стореното.
Според Антоанета Василева подобни сценарии се случват по-лесно и по-често, отколкото можем да си представим. Интернет дава на децата (и на възрастните) илюзорното усещане за сигурност. „Какво толкова може да се случи?!“ е нещо, което често чуваме от децата, когато ги предупреждаваме или изразяваме тревога, добавя тя.
И обяснява, че децата, макар и вече юноши, лесно се доверяват в мрежата на непознати, ако те се държат с тях мило, внимателно, интересуват се от живота им и от интересите им, ако ги хвалят и споделят време с тях.
Важно е да говорим превантивно с децата за последствията от подобна случка. Да им разкажем за възможните потенциални позитивни и негативни сценарии от общуването с непознати. Да ги научим как да проверяват профилите – дали зад този профил наистина е друг тийнейджър или дете, или възрастен, който се преструва. От другата страна са и собствените ни, понякога необмислени докрай, действия. Дори нещо дребно – като да пуснеш свои предизвикателни снимки на най-близките си приятели/ки в затворена Viber група, може да се окаже сериозно, когато тези снимки изведнъж се „окажат“ в група за разпространяване на порнографско съдържание в Telegram.
Мирела Христова обяснява, че рискът при изпращането на провокативно съдържание онлайн е, че за кратък период от време то може да достигне до много хора, за които не е било предназначено. Последиците са чувство за срам и унижение и в някои случаи може да се стигне до суицидни мисли. Когато едно съдържание е вече онлайн, никога не се знае точно колко хора са го запазили на устройствата си и кога отново ще бъде разпространено.
Друг риск, посочват експертите, е сексуалното изнудване. Младежите са склонни да се поддадат на такова и да изпратят отново снимка/видео или да платят първия път с надеждата, че изнудването ще спре. Но то никога не спира и се иска все повече и повече (например среща на живо, видео или повече пари).
Ваша снимка (или тази на детето ви) може да бъде широко и публично разпространена, да бъде използвана в съмнителни сайтове (дори порнографски), да се употреби за измами. А може и да доведе до сериозни психологически последици като срам или тревожност.
За да се предпазите, Антоанета Василева съветва да избягвате споделянето на чувствителна информация дори с хора, на които имате доверие. Също така използвайте защитени платформи с шифроване (криптиране). Ако съдържанието бъде разпространено без ваше съгласие, потърсете помощ от Националния център за безопасен интернет и дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП.
„Както пазим ключовете от вкъщи, портмонетото си, така трябва да пазим и личните си данни, да защитим профилите си и да внимаваме какво качваме и къде го качваме“, казва още Антоанета.
Много е важно темите какво правя и гледам в интернет да не са табу в семейството и да се говори за тях спокойно и директно, да се споделят от страна на родителите преживявания онлайн с детето по същия непринуден начин, по който в семейството се споделят други неща от всекидневието. Така ще знаете какви са интересните и важни за тийнейджъра ви теми и дейности в мрежата. И е добре да ги приемете, дори и да смятате, че си губи времето в TikTok или следва неподходящи инфлуенсъри.
„Ако на младежа те са му интересни, той ще потърси повече съдържание за тях онлайн и ще достигне до информация, която няма да бъде филтрирана от родителите. Ако детето вече е попаднало в такава ситуация, родителят трябва да запази спокойствие и без обвинения да събере максимално данни, за да защити детето си. Децата са сензитивни и знаят, че са допуснали грешка, че са се доверили на неправилните хора, и ако родителите реагират остро и обвинително, това може да доведе до травма, която да попречи на младежа да изгражда връзка с хората занапред“, подчертава важността на слушането с разбиране Мирела Христова.
Антоанета Василева също е категорична, че като родители трябва да задаваме въпроси. Да се интересуваме какво кара децата ни да следват определени инфлуенсъри и да играят дадени игри, какво ги разсмива в интернет, какво ги натъжава или отблъсква.
„Важно е децата да знаят, че не отхвърляме техния онлайн живот, че разбираме защо са в TikTok. (Ако не разбирате, обадете ни се на 124123, за да ви разкажем.) Че приемаме инфлуенсърите, които следват. Помнете, че дори и да не разбирате дигиталния свят напълно, е важно да сте в крак поне до известна степен, за да останете близо до детето си. Всъщност, не е чак толкова трудно да водите разговори с децата. Достатъчно е да споделите свой опит или кофти ситуация онлайн и ще се уверите как внезапно се оживяват и започват да разказват какво те са видели в TikTok или какво им се е случило в Instagram“, обобщава тя.
Децата, със или без наша помощ, развиват умения да разпознават рисковете. Особено след 16-годишна възраст те са преживели доста неща, така че следва да им имаме известно доверие, че могат да се справят и сами. В същото време обаче е съществено да им напомняме с любов, че сме насреща, ако имат нужда от помощ, с обещанието, че няма да им се караме, да ги критикуваме и обвиняваме.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Ако не сте сигурни как да защитите профилите на децата си, можете да потърсите помощ от Консултативната линия 124 123, в чата на safenet.bg или на имейла helpline@safenet.bg
Виртуалната среда, в която децата ни прекарват все повече време, е нещо, което ни тревожи осезаемо. Сред днешните родители има поколения, които все още помнят дългите игри на открито и споделянето на емоции на живо – за тях тенденцията това да се случва онлайн е понякога неразбираема.
Но вместо да се тюхкаме безрезултатно и да си говорим колко хубаво е било в миналото и колко опасно ще е в бъдеще, можем да подготвим децата (а и нас самите) за това, което идва, доколкото това е по силите ни.
Едно от най-важните условия децата ни да имат здравословни отношения с околните е увереността и адекватното самочувствие. Те гарантират, от една страна, техния интегритет и достойнство, а от друга – проявата на разбиране към отсрещната страна. Зад наличието на подобна увереност обаче стоят много изисквания – да си получавал достатъчно любов и подкрепа вкъщи, да си виждал здравословни отношения около себе си, да знаеш, че насилието не бива да се търпи.
Затова и в първия текст от проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който реализираме в партньорство с Yettel и Центъра за безопасен интернет, избрахме да говорим по темата за общуването онлайн и разпознаването на сигналите за нередности в тази комуникация.
Пиша със следния казус: ученическите вайбър чатове. Имам момиче в 6 клас и децата ползват Вайбър група за комуникация помежду си от миналата година. Още тогава ми направи впечатление, че в групата може би има език, с който не всеки родител е съгласен. Проблемът е, че по-късно дъщеря ми ми сподели за нещо като тормоз от страна на нейни съученици, който се случва в рамките на групата към друг неин съученик. Детето пита за домашно, те му се подиграват, казват му, че е тъп и т.н. Оказва се, че много деца не смеят да кажат нищо, за да не се окажат в подобна ситуация. Дъщеря ми ми сподели, но с половин уста.
Не знам какъв е правилният подход? Как да говоря с нея за това? Да искам ли да ми показва чата периодично, или да я питам какво става в него? Да коментирам ли с класната и с останалите родители? Да, не става въпрос за моето дете, но утре може да е то. Изобщо, какво се прави, когато има скрит тормоз, за който никой от възрастните и не подозира?
Ние пък се обърнахме към специалисти, които могат да дадат адекватна обратна връзка на тази майка, но и на всички останали родители, които рано или късно вероятно ще се сблъскат с подобен казус.
Къде е мястото на родителя в личните чатове на децата и докога имаме право и възможност (без да е възприето като навлизане в личното пространство) да проверяваме какво се случва в тази комуникация? Това са въпроси, които всеки родител си задава от момента, в който детето започне да има Viber и собствен онлайн живот.
„Като родители, когато сме смутени от общуването между деца(та), е важно да го изговорим със своето дете по спокоен и ненатрапчив начин“, казва Антоанета Василева, част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Център за безопасен интернет,
По думите ѝ, понякога е трудно да се започне такъв разговор, но ако целта ни е да разберем какво всъщност се случва в света на детето ни, можем да започнем така:
„Чух да се обиждате с Ивана, разменяте си думи, които на мен ми звучат грубо и обидно, какво ви кара да се държите така една към друга?“. А в допълнение родителят може да попита детето дали знае какво означават тези думи наистина. Защото понякога децата (особено по-малките) не знаят истинското значение на обидните думи, които използват.
„Навлизането в личното пространство на детето, без то да ви е поканило в него, нарушава доверителните отношения между вас неусетно“, добавя Антоанета и посочва, че подходът „Дай да видя какво си пишете“, последван от критична реакция, кара детето да се чувства неудобно и неуверено. В желанието си да го подкрепите и защитите вие всъщност негласно му казвате: „Не вярвам, че ти можеш да се справиш с тази ситуация, затова се намесвам аз, за да я оправя.“
Ако искаме децата ни да са уверени и да могат сами да се справят, трябва да ги овластяваме – да им даваме идеи и инструменти как сами могат да се справят (защото ние вярваме, че те сами могат да се справят). Важно е да проверяваме как са децата, но като питаме тях, а не като шпионираме чатовете им, съветва още Антоанета, която е и координатор на Центъра.
Конкретно по представения казус съветът ѝ е родителят да попита детето какво чувства, когато обиждат съученика ѝ. Тя усеща ли порив да го защити, да се застъпи за него, или по-скоро се страхува да не стане обект на тормоз. Това са важни въпроси, които ще дадат насока за действие на родителя – да насочи момичето да говори с класната и да се обедини с други деца в класа, които не са съгласни с подигравките. Или пък може би е време самият родител да говори с класния ръководител и да ѝ каже, че има проблем, който има нужда от нейното внимание.
Важното обаче е какво е мнението на детето и съветът е майката да му даде време да се опита да се справи само. Разбира се, екипът на Центъра за безопасен интернет също е на разположение на родителите на телефон 124 123. Консултативната линия работи всеки ден от 10:00 до 18:00 часа, а към нея има и чат – www.safenet.bg.
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Националния център за безопасен интернет, споделя, че доста често родители стават свидетели на вулгарна комуникация между подрастващи и това силно ги смущава. Понякога обаче става ясно, че децата не се чувстват обидени или наранени, а просто изразяват емоциите си с по-вулгарен изказ, за да са „модерни“.
„Като експерт към Центъра за безопасен интернет, винаги съм мотивирала родителите да инсталират програми за родителски контрол, когато дават първото устройство на детето си. Така ще са наясно какво правят децата онлайн, а подрастващите, от своя страна, ще бъдат най-защитени. Такива програми вършат страхотна работа за деца до 4., максимум 5. клас“, казва още тя.
В този период обаче, освен програми за контрол, е важно родителите да поставят и основите за спокойно споделяне и обсъждане теми, свързани с онлайн света. По този начин детето израства със знанието, че каквото и да се случи онлайн или офлайн, то има зад гърба си възрастни хора, с които може да сподели и да получи подкрепа и помощ.
След израстването на този период е време родителите да осигурят личното пространство на децата си, казва психоложката и предупреждава, че принудителното навлизане в това лично пространство като взимане на телефона и четене на кореспонденция бързо руши изгражданата с години доверителна връзка и мотивира децата да приемат родителите си като „заплаха“, а не като „помощ“.
Насилственото изземване на „свещеното“ мобилно устройство ще позволи на родителя да види веднъж какво се случва. След това обаче има голяма вероятност тийнейджърът да започне да трие своята хронология или да използва опции за автоматично изтриване след прочитане.
Този период не е никак лесен за родителите, особено когато знаем какви опасности дебнат онлайн. Но психоложката ни съветва да имаме повече доверие в начина, по който сме възпитали децата си, и да подхождаме с по-приемливи методи като говорене без навлизане в личното пространство.
Според Антоанета Василева виртуалното общуване е абсолютно реално и в него трябва да спазваме същите правила като в офлайн общуването. Поздравяваме при започване на разговор, питаме другата страна как е, не викаме (не пишем с главни букви), внимаваме какви думи използваме, следим дали ни разбират правилно, избираме подходящи шеги и емоции (емотикони) и т.н.
Децата имат нужда някой да им дава обратна връзка как общуват и дали го правят добре, и най-добронамереният човек е родителят.
„Важно е да даваме обратна връзка на детето, когато не разбираме какво ни обяснява, да го насочваме как да води конструктивен разговор и как да задава адекватни въпроси, кога и как да показва емоция. Важно е и да разкажем, че когато вербалната и невербалната комуникация се разминават, оставят неправилно впечатление у другата страна“, казва още тя.
Мнението на психологажката Мирела Христова, която е и координатор на Консултативната линия за онлайн безопасност на децата 124 123 (директно избиране от всеки мобилен оператор) пък е, че подрастващите се ориентират много по-бързо и по-адекватно в онлайн пространството от възрастните.
„В практиката си имаме много родители, които ни питат за функционирането на приложения, които децата им използват всекидневно, и доста често точно тази тема подсилва доверителната връзка между тях, защото ние ги мотивираме да попитат и децата си. Те много добре разбират как е прието да комуникират онлайн, каква емоция носят главните букви, емотиконите и гифчетата, и си служат умело с тях“. Мирела допълва, че би стимулирала родителите да говорят с децата за правилата на комуникацията и да им кажат, че те важат и онлайн, и офлайн.
„Всеки учи детето да е възпитано и да използва „Моля“ и „Благодаря“ в реалния живот. Целта е да ги мотивираме да се държат така и онлайн, без значение дали комуникират с възрастни или с връстници“, казва тя.
„Със сигурност не бих оставила ситуацията сама да отшуми. От опит зная, че такива ситуации по-скоро имат тенденция да се влошават и задълбочават. Бих потърсила помощ и съвет на Консултативната линия за онлайн безопасност на телефон 124 123“, категорична е Антоанета. По думите ѝ, хората там са страхотни и имат толкова опит, че за тях няма срамен въпрос или срамна ситуация. В същото време на Линията деца и родители могат да останат и анонимни, ако това ще ги им помогне да се чувстват по-спокойни.
Мирела Христова съветва възрастните да съберат максимално много информация за проблемната онлайн ситуация – къде се развива действието, кои са участниците, кой извършва тормоза (познат или непознат на детето) и как се чувстват децата, замесени в тормоза.
„Ако се установи, че тормозът се извършва от съученици, бих насърчила разговор с класа, учителите, психолога и директора на училището – да се даде гласност на случващото се и да се адресира правилно. В доста случаи, които достигат до нас, извършителите са настроени, че просто се шегуват и не си дават реална сметка за истинските емоции, които причиняват с думите или действията си“, разкрива тя.
Следваща адекватна стъпка би била да се подаде сигнал към Консултативната линия за онлайн безопасност 124 123, за да може детето да получи адекватна психологическа подкрепа в ситуацията.
„Практиката ни показва, че неадресираните навреме случаи на онлайн тормоз в по-голям процент водят до физическа саморазправа, и то в крайности. Доста от насилниците в обществото всъщност са деца, жертви на онлайн тормоз, някои от които с години“, обяснява Мирела.
Психологически погледнато, ако дете стане жертва на онлайн тормоз, то може да израсне с грешна представа за себе си – потиснато, тревожно и с ниска самооценка. Възможно е да намрази съществуването си, казва още тя.
Дете, което е тормозено онлайн, променя поведението си в офлайн пространството. Така можем да познаем, че има проблем.
Ако едно дете, доскоро стоящо с часове на телефона си, сега не иска да го погледне и да използва социалните си мрежи, това може да е ясен знак за нещо нередно.
„Доста често тези младежи стават раздразнителни, потиснати, губят мотивация да комуникират със света около тях. Ако родителите забележат необичайно поведение, бих ги мотивирала веднага да поговорят с детето, като му обяснят, че са насреща за помощ и подкрепа.“
Всяко насилие, в каквато и да е форма, има последствия за детето, казва Антоанета Василева. Онлайн тормозът има фино, но дълбоко влияние върху детето, защото то става обект на подигравки и обиди пред много хора и връстници, и то в повечето случаи е безпомощно да реагира и да се защити.
„Това бързо започва да влияе на самочувствието му, на желанието му да ходи на училище, на навиците му, дори на начина, по който общува с вас. Ако забележите, че детето ви отговаря рязко, дори ви вика, блъска врати и се държи агресивно – това всъщност е зов за помощ“, казва Антоанета.
„Съберете сили и търпение и поговорете с него какво го напряга, натъжава и потиска. Не отхвърляйте това, което ви казва, само защото не ви харесва или не сте съгласни с него. Дайте му време да каже всичко и неусетно ще стигнете до дъното на историята. Тя може да започне с недоволство към часа по история и учителката и накрая да стане ясно, че точно в този час детето ви е тормозено от друго дете, което стои зад него“, обяснява тя.
„Вярвам, че повечето деца го започват с цел да се пошегуват, но не усещат кога се преминава границата и става тормоз. Има и други случаи, в които децата се чувстват наранени или обидени от реплика или поведение и започват целева атака за отмъщение“, разказва Мирела.
Практиката ни показва, че когато говорим за съученици, в повечето случаи преките участници в тормоза са малко. По-голям брой са пасивните наблюдатели, които не взимат отношение, но следят в детайли случващото се.
Антоанета пък смята, че тормозът възниква, защото не учим целенасочено и съзнателно децата как да общуват правилно – нито вкъщи, нито в училище. Децата се учат в движение, в зависимост от средата, в която растат, и тя е различна за различните деца, включително и онлайн.
„Ако подобрим комуникационните умения на децата и ги научим как да се справят чрез комуникация с конфликтни ситуации, според мен случаите на онлайн тормоз ще намалеят“, смята тя.
За психоложката най-адекватният начин за превенция е неспирната, открита комуникация на тази тема. „Нека за децата и възрастните това не е „тема табу“, а тема, по която спокойно се говори“, призовава Мирела.
По думите ѝ, в последните години възрастните имат голям праг на търпимост по отношение на онлайн тормоза. „Сигурна съм, че всеки един от нас всекидневно достига до коментари от познати и непознати, целящи обида, и просто ги подминава. Много малък е процентът на хората, които докладват тези коментари и профили. По този начин ние, възрастните, всъщност изпращаме послание към подрастващите, че толерираме такъв тип поведение и че онлайн тормозът е нещо нормално. Променяйки нагласата си и поставяйки граници, ние показваме, че не одобряваме такъв тип поведение и не стимулираме развитието му“, съветва тя.
Антоанета допълва, че всяко училище има механизъм за превенция на насилието. Въпросът е колко и как се прилага той и търси ли се дългосрочно и холистично решение на възникнала ситуация на онлайн тормоз.
„Когато училището като институция реагира адекватно и с меки мерки – тоест да се включи училищният психолог, вместо да викат детска педагогическа стая, да се поговори с целия клас (това е нещо, с което Центърът за безопасен интернет може да помогне) и да се потърси помощ и съдействие на Консултативната линия 124 123, ефектът върху всички деца ще бъде стратегически и дълготраен. Всички трябва да демонстрираме нулева толерантност към онлайн тормоза, въпреки че той не е престъпление в България. Децата чуват тези послания и ги следват, ако видят постоянство у възрастните“, категорична е Антоанета.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Всички знаем, че децата имитират всичко, което виждат. А в ерата на интернет това, което виждат особено често онлайн, е натрапчива употреба на козметични продукти. Културата на грижа за кожата става все по-разпространена. Думи като „серум“, „ретинол“, „колаген“, „пилинг“ и „хиалуронова киселина“ са станали част от общуването. И в това няма нищо лошо – чудесно е човек да се грижи за себе си. Проблемът е в прекаляването с комуникацията.
Оказва се, че вече имаме нова -рексия – козметикорексията. Това е пристрастяването към грижата за кожата, дефинирано от прекомерно купуване и използване на козметични продукти. Феноменът е забелязан най-вече сред жените и това не е учудващо. Проблемът обаче е, че в последните години възрастовата граница рязко пада.
Тенденцията се забелязва много лесно онлайн. Функцията за търсене в платформи като TikTok или Instagram ще ви изкара десетки, стотици млади хора, обясняващи рутинните си грижи за кожата, показвайки козметични продукти сякаш са играчки. В един видеоклип 9-годишно момиче минава по пътеките в магазин за красота и добавя продукти в кошницата си. „Ще ѝ ги купя и ще ѝ позволя да ги използва“, обяснява майка ѝ, която държи камерата. Публикацията е придружена от #SephoraKids и е споделена от акаунта на Candela y la Dani, който има повече от 13 000 последователи в TikTok. В платформата има безброй подобни примери.
За да си отворите акаунт в TikTok, трябва да сте навършили 13 години. По-малките деца могат да се показват само в акаунти, които се администрират от възрастен. Поради този факт в много от видеата с хаштаг SephoraKids майките стоят до тях, докато нанасят продуктите им. Каси, 6-годишно момиче от САЩ, се взира в камерата до майка си, споделяйки своята грижа за кожата на лицето и за грима си (?!). Клипът ѝ е гледан 33 милиона пъти.
Oбемът на подобно съдържание в дигиталните платформи е впечатляващ. Само в TikTok има около 17 милиона публикации с хаштаг #skincare. Таговете #SephoraKids и #ChildSkinCare са събрали повече от 400 милиона гледания.
Някои майки стигат доста далеч, като организират специални „козметични партита“ за деца. Като детски рожден ден, но вместо сандвичи и игри, има процедури. „Това е единственото парти досега, за което никой не каза „не“. 100% успеваемост на поканите – всички искаха да дойдат”, разкава Аби Брас пред CBC/Radio-Canada. Дъщеря ѝ Лондон има свой собствен ъгъл с козметика в стаята си. И следи няколко други деца, които показват как използват козметика. При това някои от продуктите, които те рекламират са на стойност над 100 канадски долара (над 130 лв.). Лондон има забрана да пуска публично видеа как използва козметика. Но тя се записва и ги пуска на приятелки. „Следя всичко, което се купува и използва. И докато го правя, мисля, че нещата са ок. Разбира се, често виждам съдържание, което не е добро или подходящо за нея. Тогава го блокирам и обяснявам какъв е проблемът“, казва Аби.
Ефектът на TikTok е почти винаги един и същ. Eдин или няколко създатели на съдържание записват как използват и препоръчват продукт или марка. Клиповете стават вайръл и скоро след това кремовете, серумите и маслата изчезват от рафтовете. Въпросните инфлуенсъри пък получават пари, за да популяризират определени продукти, и колелото се завърта.
Една от най-новите любими марки на младите фенове на грижата за кожата е Drunk Elephant. Това е линия от кремове за „чиста красота“. Марката твърди, че „избира съставки въз основа на биосъвместимост“. Drunk Elephant беше купена от японската бизнес група Shiseido през 2019 г. за 845 млн. долара. Ако се разровите в мрежата и потърсите информация за бранда, ще попаднете на доста постове и коментари, в които обявяват концепцията им за подвеждаща или директно за измама.
Как се избират съставки въз основа на биосъвместимост, ние не знам, но продавачи в козметични магазини по цял свят разказват за деца, които търсят продукти по име, без да знаят за какво служат. Причината – повечето деца не осъзнават, че гледат реклами. А това се случва постоянно в социалните медии. В Канада резултатите говорят сами – 18% увеличение на годишна база на оборотите на козметичната индустрия. И тъй като става въпрос за деца на възраст около десет години, този бум няма да свърши скоро.
Според някои статистически проучвания глобалните продажби на продукти за грижа за кожата на деца и бебета възлизат на приблизително 4,6 млрд. долара през 2021 г. „Оценява се, че този пазар ще расте стабилно през следващите години до около 5,7 млрд. долара през 2028 г.“, се казва в Statista.
Още не сме свършили, скрол надолу
Едва ли ще ви изненадаме, като ви кажем, че все повече дерматолози казват, че те имат все повече работа. И че пациентите стават все по-малки. „Дойде 13-годишно момче и ми разказа какви кремове, маски, шампиони използва – общо 8–9 продукта. И това е все по-често срещано явление. Отговорността до голяма степен е на социалните мрежи“, пише дерматологът Алехандро Лобато.
Скорошно проучване, проведено в САЩ, се фокусира върху причините и ефектите от тази тенденция. Козметиката съдържа съставки, които в повечето случаи не са подходящи за непълнолетни. Освен това в нея има и мощни активни съставки. Като резултат естествено се е увеличил контактният дерматит.
Проблемът е ясен – непълнолетните използват продукти, от които не се нуждаят. Например ретинол, хиалуронова киселина и кремове против бръчки. Продукти, които биха имали смисъл, когато стигнат възраст 25–30 години.
Последствията не се ограничават само до физическите въздействия. Психичното здраве също е застрашено – може да има проблеми със самочувствието, тревожност и депресия. Които и без това тийнейджърите генерират на конвейер. „Търсенето на гладка, перфектна кожа от ранна възраст е нереалистично. Кожата на всеки човек има някакъв вид несъвършенство“, добавя Лобато.
„Кожата на децата и на тийнейджърите се развива постоянно. И съответно е много по-лесно да пострада от различни продукти“, казва дерматологът Каръл Пърл. Според нея за децата са подходящи три продукта – овлажнител, слънцезащитен крем и почистващ лосион.
Акаунтът на Garza Crew в TikTok има 4,9 милиона последователи. Видеоклиповете, направени от нейната майка, я показват като 7-годишно американско момиче. Със своите блестящи млечни зъбки тя представя гримове и продукти, които купува като професионалист. Тя също така отделя време, за да говори какво означава да си Gen Alpha инфлуенсър: „Разбира се, че сме обсебени от грижата за кожата. Разбира се любимите ни магазини са Sephora и Ulta. Разбира се, че нямаме играчки“. Звездата от клиповете на Garza Crew твърди, че е купува гримове със сестра си, която е на същата възраст, откакто и двете са на по шест години. Всички нейни видеоклипове са монетизирани.
През септември списание Forbes публикува класацията на най-добрите творци за миналата година. В списъка блестеше 9-годишният Райън Каджи, който прави ревюта на играчки. Благодарение на своите 36 милиона последователи, той е спечелил 35 млн. долара през 2023 г. Семейството му превърна онлайн влиянието му в компания, наречена Ryan's World, която продава играчки, настолни игри и дрехи.
Това е съвсем логично – според проучването Generation Alpha: The Real Picture в САЩ поколението алфа има влияние и покупателна способност над възрастта си. „Около една трета от тийнейджърите имат банкова сметка, до която имат достъп“, се казва в доклада. В него изследователите заключават, че тези деца имат по-високо социално съзнание от ранна възраст и че ще станат потребители на големи марки по-рано.
„Без съмнение най-младите прекарват най-много часове залепени пред екраните. А те са тези, които по някакъв начин обучават децата“, казва психологът Силвия Алава. „Хората, които децата следват в социалните медии, често показват непостижими реалности. Tялото и мозъкът могат да бъдат засегнати от прекомерното излагане на социални медии по нездравословен начин“, добавя Алава. Тя е автор и на две книги Queremos hijos felices - lo que nunca nos enseñaron de 0 a 6 años („Искаме щастливи деца – това, на което не ни научиха до 6 години“ и ¿Por qué no soy feliz? Vive y disfruta sin complicarte la vida („Защо не съм щастлив? Живей и се наслаждавай без да си усложняваш живота“).
Проблемът е в свързването на щастието с този идеализиран физически образ, тъй като това води до разочарование. Проучване на Facebook от 2021 г., предназначено за вътрешна употреба, но станало публично, показва, че социалните медии влияят на настроението на младите хора. Повече от 40% от потребителите на Instagram казват, че не се чувстват привлекателни, докато използват приложението.
Това предизвиква перфектната бура. От една страна, имаме деца, които искат да бъдат харесвани и да са част от някаква група. Деца, които прекарват много време пред екраните. А от другата, фирми за козметика, които имат огромен опит как да продават продуктите си. Тепърва ще виждаме резултатите на тази буря, но още отсега може да се предположи, че е много съмнително да са положителни.
Текстът е създаден с подкрепата на българската система за електронни плащания ePay.bg.
Здравейте, скъпи приятели на Майко Мила, с които ни срещна 21 век посредством интернета и неговите неведоми пътища и IP адреси! Днес искаме да ви питаме дали си плащате сметките онлайн като едни нормално заети хора, които нямат време да обикалят 100 места и затова ги нацъкват от телефона сутрин, докато се возят в метрото. Или сте от онези наши приятели, които много обичаме, но не успяваме да придумаме, че няма нищо страшно в плащането на сметки онлайн? Или може би имате родители, които нямат нищо против да ви дадат пари на ръка, за да може вие да им платите сметките през вашия еPay.bg или през онлайн банкирането ви, но те самите за нищо на света не са готови да им бъде открит собствен такъв?
За следващия ви спор по темата „Онлайн плащания“ с недоверчивите ви родители или с гореописания приятел ви предлагаме да се въоръжите с кратка, но ясна аргументация, която можете да прочетете в следващите редове. Ето 5 разпространени мита за онлайн плащанията на сметки, които се опитваме да оборим, за да видят повече хора файда от тази дигитална епоха, в която живеем.
А какво сигурно има в този живот?
Много хора се чудят как могат да са сигурни, че парите за данъците и сметките ще отидат по предназначение и няма да им спрат тока например?
Ето как: ако например решите да плащате сметките си през ePay.bg, сумата отива моментално при доставчика на услугата. Платформата има техническа свързаност със самия доставчик – например ЧЕЗ, EVN, Софийска вода, Топлофикация… и още стотици такива. Така на момента те получават информация, че сметката ви е платена. И това става факт дори още преди да са постъпили парите.
След това платформата автоматично превежда сумата към търговеца. Заради тази постоянна техническа свързаност има възможност лесно да се проследява кога, какво, колко е платено и при нужда платецът (т.е. вие) лесно можете да получите цялата информация.
Този мит произтича от опасения относно сигурността на предаването на чувствителна финансова информация по интернет, обяснява ИТ специалистът Ивайло Кушев. Системите за онлайн плащания използват стандартни за индустрията техники за криптиране, за да осигурят предаването на данни. Тези протоколи за криптиране гарантират, че данните, прехвърляни между устройството на потребителя и сървъра, са защитени от прихващане от неоторизирани страни.
Освен това стандартите на индустрията за разплащателни карти (PCI) налагат строги мерки за сигурност за обработка и съхраняване на информация за разплащателни карти, като допълнително укрепват сигурността на онлайн плащанията, добавя Ивайло. Въпреки че могат да възникнат пробиви в сигурността, те обикновено се дължат на уязвимости в конкретни системи или небрежност на потребителите, а не на присъщи недостатъци в технологията за онлайн плащане.
По-скъпо в сравнение с какво? Изобщо има ли нещо евтино в този живот?
Сега, ако имате време да се разхождате, да отидете на каса и да се радвате на приятни разговори с касиерките, които даже са ви станали приятелки, забавлявайте се. Но ако животът ви притиска в пълния смисъл на всяко едно отношение, плащането на 6 различни режийни сметки + купуване на винетка за колата + плащане на данъци в рамките на минута и половина, си е направо безценно преживяване.
Да, в различните онлайн платформи за плащания има различни такси, които са въведени, за да се обезпечи банковата трансакция. На касите в EasyPay например за плащане на сметки такси няма. Но понякога изборът да си останеш вкъщи на дивана, докато плащаш парното, надделява над стотинките, които ще доплатиш за това удоволствие.
Може. Само че се случва изключително рядко. Освен това съвсем спокойно може и да си ги поискаш обратно и банката да ти ги върне, след като установи неправомерни движения по сметката. Нещо, което не може да се случи, ако си изгубите портмонето с цялата заплата в него. В този случай стискате палци за добри хора, които ще ви издирят и ще ви го върнат, а вие и вашата заплата ще влезете в новините със заглавие „Мъж намери пари. Върна ги“.
Шегата настрана. Всички банкови продукти, каквито са и самите банкови карти, с които можете да се регистрирате и да правите плащания, са застраховани от самите банки. Това означава, че има възможност да се направи проверка и да ви бъдат възстановени всички суми, които не са наредени от вас. Освен застраховките, има и редица други стъпки за удостоверяване на самото плащане – с лицево разпознаване, с отпечатък, с код, изпратен като есемес, и всякакви други чудеса на дигиталния свят.
Самите мобилни устройства, през които можете да правите плащания, са оборудвани с функции за сигурност като защитени анклави и надеждни среди за изпълнение, за предотвратяване на неоторизиран достъп до идентификационни данни за плащане, съхранени на устройството, какво обяснява Ивайло Кушев.
Той съветва да се придържаме към най-добрите практики като например активиране на заключените екрани на устройството, своевременно инсталиране на софтуерни актуализации и избягване на подозрителни приложения или връзки, за да се намали рискът от измами или пробиви на данни.
Животът е низ от неочаквани обрати и точно такъв настъпва сега, като ви казваме, че е много по-вероятно да изгубите касова бележка, разписка или фактура на хартия, отколкото нещо, което остава в телефона или компютъра ви. А освен че остава там, то е много по-лесно достъпно във всеки един момент, защото ви е подръка и не се налага да се сещате къде сте го „подредили“.
Освен на себе си, при плащанията на сметки онлайн винаги можете да разчитате и на информацията, съхранявана в платформата, през която плащате, или в банковите ви извлечения.
„Лесно нема“, са казали групово Тукидид и други древни мислители, открили истината за живота векове преди нас.
Ние ще добавим, че един от най-разпространените митове – дори по-разпространен от самите старогръцки митове и легенди – е този, че онлайн плащането е сложно. Всъщност не е и се изисква малко време, за да си направиш първоначалната регистрация в платформата, която ще ползваш. Регистрира се банкова карта, после и абонатните номера на партидите (ако говорим за плащане на сметки) и край. След това са необходими само два клика, за да извършваш редица плащания всеки месец.
Освен това, веднъж въведени в еPay.bg, сметките идват автоматично в приложението веднага щом излязат всеки месец. Това ти дава:
ePay.bg е компания с 25 години опит в дигиталните разплащания в България. На практика предлага плащане на всичко, което дължите или пък много искате да имате – от битови сметки, през данъци и такси, до почивки и мебели за дома. Стремежът на екипа на ePay.bg винаги е бил да създава услуги, които да са търсени, достъпни и разпознаваеми от потребителите. И понеже никой не бива да бъде ограничаван как, къде и по кое време да си плати данъците или да си поръча торта – онлайн може да го направите през ePay.bg или мобилното приложение, но ако сте зажаднели за социални контакти и имате само пари в брой – тогава всички над 3400 каси на EasyPay са вашето място.
Груповите чатове избухнаха в разгара на онлайн обучението заради пандемията от коронавирус. Допреди нея имаше куп родителски вайбър групи – с класен ръководител/възпитател/учител, или без такъв, защото трябва да се купуват подаръци, да се организират партита и т.н. Онлайн обучението обаче промени това.
Всеки от нас е виждал училищния чат за домашни; групата, в която се изпращат линкове за всеки случай; групата, в която се пускат готови домашни (защото е много по-лесно и, да си признаем, ако по наше време имаше тази опция, и ние щяхме да го правим); групата, в която се играе Among Us, и какви ли още не групи. Поне едното дете вкъщи беше така. И нямаше никакви проблеми в тях освен поредното необвързващо „ей, тъпак“, което си беше като „добър ден“ за всички момчета.
Другото дете не харесваше съучениците си и за нея пандемията беше време на неистова радост, защото не ходеше на училище и не ѝ се налагаше да общува с тях. И тя нямаше никакви проблеми, просто защото не участваше в нито един групов чат, освен този с учителите.
Но те са по-скоро изключение от общата тенденция децата да страдат от онлайн тормоз точно във всевъзможните групови чатове. И понеже децата от всякакви възрасти използват всевъзможни устройства по цял ден, е добре да знаете как да се справите с проблема с чатовете.
„За съжаление често е по-лесно тормозът да се състои в групова среда. Там хората могат метафорично да се „скрият“ зад другите или да получат одобрение, което може да ги насърчи да се държат така, както не биха се държали, когато са сами“, казва основателката на Moms For Mental Health Джилиан Амодио.
„Тормозът, неприличното или грубо поведение в груповите чатове може да включва микроагресии – казване на груби, нелюбезни или нараняващи думи по „шеговит“ начин. Или публикуване на унизителни или подстрекателни мемета, снимки и друго съдържание. Тормозът може също така бъдете по-откровен или явен. Например споделяне на неудобни и поверителни снимки или скрийншотове. Също така обиди и поведение, което целенасочено се стреми да изолира някой друг. В груповите чатове могат да възникнат много триангулации. И често се използват трети лица, за да създават или поддържат конфликт“, добавя Амодио.
Но има и по-лошо – децата да бъдат „изхвърлени“ от групов чат. Дори без това да се случи явно. Просто се създава по-ексклузивен групов чат и тези, които са извън него, дори няма да разберат, че вече са аутсайдери.
„Текстовите съобщения и други форми на цифрова/писмена комуникация са уникално предизвикателство, защото затрудняват максимално разбирането на тона, контекста и цялостното значение на написаното. Това е факт дори при комуникация между двама души, а какво остава за групов чат. В допълнение, хората са склонни да се вдъхновяват един от друг, особено в тийнейджърските години. Тогава взаимоотношенията с връстниците са връхната точка на съществуването. Желанието да се впишеш, да бъдеш част от групата и да бъдеш утвърден от другите често може да доведе до следване и промотиране на кофти поведение“, обяснява Амодио.
В груповите чатове в повечето случаи има и предположение за „поверителност“. Има мислене, че случващото се в тях е само сред приятели. „В действителност всичко, оставено в писмена форма, трябва да се третира така, сякаш може да бъде видяно от всички. Може да е лесно да изпаднем във фалшиво усещане за сигурност, но е важно да мислим за въздействието на нашите думи и действия, независимо от платформата, на която се извършват“, добавя тя.
Ако подозирате, че детето ви е обект на кибертормоз чрез групов чат или ако то ви каже, че е, погледнете сериозно на това, което става. Не отхвърляйте случващото се и не си правете шеги, дори ако на пръв поглед изглежда дребно. Проучете какво и защо става и съберете всички факти. След това преценете какво е състоянието на детето ви. Дали има риск да се самонарани, или да бъде наранено от други деца. Ако е така, не подценявайте ситуацията и се свържете с терапевт.
Ако няма риск от физическо нараняване, следвайте примера на децата. „Искат ли вашата помощ или просто искат да ги изслушате? Ако искат някой друг, с когото да обсъдят нещата, помислете кой да бъде това. Но го обсъдете с детето си“, съветва Амодио.
Досега ставаше въпрос за това, че детето ви може да е потърпевшо от онлайн тормоз. Но какво да направите, ако въпреки всичките ви възпитателни усилия се окаже, че вашето дете тормози някое друго? „Никой не иска да чуе, че детето му е жестоко към другите, но е важно да се намесите и да разберете защо“, казва Амодио. Според нея ключово е да разкриете катализатора. „Всяко поведение е форма на комуникация, включително тормозът. Тоест трябва да разберете какво се опитва да комуникира вашето дете с този тип поведение.
След това е важно да проведете дискусия с него относно въздействието на поведението му и да предприемете стъпки за промяна. Това може да включва ограничения върху устройствата или намиране на начини за коригиране на причинената вреда. Може също така да обмислите и терапия. Това ще ви помогне да разберете корените на случващото се и как да го промените“, казва Амодио.
Училищата в България нямат указания какво се прави в случай на кибертормоз от съученик в групов чат. Или поне не официално. За разлика от куп други образователни институции по широкия свят. Например Wellington Girls’ College засяга темата още през 2021 г. И има специфични указания и към родителите, и към децата. Например:
Краткият отговор е „не“. И причината е съвсем логична – тези чатове започват преди социалните медии. Освен това те се вписват идеално в развитието на живота на децата, защото им дават фокус върху приятелството точно в годините, в които това е най-важно за тях.
„Чатовете вършат наистина важна работа за динамиката на приятелството, за развитието на социални взаимоотношения и за развитието на идентичността“, казва пред Yahoo Life Кейти Дейвис, която ръководи Digital Youth Lab на University of Washington.
„Имате деца, които искат да прекарват повече време с приятелите си, но невинаги им се позволява да се придвижват сами. Така че телефонът и груповият чат стават наистина удобен начин да се свържат с тях, когато не са на училище“, казва тя.
Според нея най-важно е да имате добра комуникация с детето си. И да не приемате мълчанието като знак, че нещата са ок. „Не става въпрос само за кибертормоз. Може да има дете, което да обяснява как ще се самонарани или самоубие. Или да има някакъв друг проблем, който да не иска да сподели с родителите си, но да споделя с приятелите си. Това е сериозен психически товар за всички, които получават тези съобщения“, добавя Дейвис.
Всички родители знаят, че това е най-лесно и най-изкушаващо. Но ако ще го правите, обсъдете го с детето и сложете граници предварително. И нека то да наблюдава. Иначе ще нарушите взаимното ви доверие. И дори да видите нещо притеснително, то ще скрие от вас всичко друго и ще прекрати комуникацията. Същото важи и за приложенията за следене на детска активност. Те са ок, стига да има съгласието и на двете страни.
Друг важен момент е, че рано или късно децата трябваа да се научат да поемат отговорност. Тоест, ако някой ги обижда или тормози, сами да напуснат чата. „Дори могат да ви използват като извинение – „Родителите ми гледат телефона ми. А това тук стигна твърде далеч“, дава идея д-р Девора Хайтнер. Тя е автор на две книги по темата: Growing Up in Public: Coming of Age in a Digital World и Screenwise: Helping Kids Thrive (and Survive) in Their Digital World.
В публикацията са използвани и фрагменти от текста на Ариел Чинкъл за Scary Mommy.
„Как загубихме вродената си способност да се разбираме?“ – пита Ерика Дауон, специалист в областта на комуникацията в дигитални условия. Този въпрос става все по-належащ напоследък и е важно да се замисляме къде е проблемът. Какво пречи на онлайн комуникацията и защо сме тревожни в интернет?
Отделните социални среди, включително и дигиталната, изискват специфичен код на общуване. Ако този код не бива спазен дори само от една от страните в разговора, това предизвиква неразбирателство, което от своя страна поражда дигитална тревожност. Със сигурност познавате човек, който е отличен комуникатор на живо – емпатичен и внимателен във всяка дискусия. Когато обаче диалогът ви се прехвърли в онлайн пространството, същият този човек сякаш губи своя дар слово, отговаря рядко или понякога в изказванията му долавяте грубост.
Най-често този човек наистина е добър комуникатор. Но не знае как да приложи това свое умение в дигиталното пространство, онлайн личността му не притежава същите качества, които се открояват във физическата му личност. Това, разбира се, е трудност, която трябва да се превъзмогне, защото иначе означава пълноценното му общуване да се ограничи само до физическата среда. С други думи човекът има лош дигитален език на тялото, както би се изразила Ерика Дауон. Тя е и автор на американския бестселър „Езикът на тялото в дигиталния свят“. Нейната личност и историята ѝ вдъхновяват хората да работят върху навиците си на общуване, а в книгата ѝ, на която ще се позове статията, има съвети как точно да го направят.
Дауон споделя, че още от съвсем ранна възраст лично се е сблъскала с предизвикателствата, които човешката комуникация предполага, от което е повлиян и професионалният ѝ път. Авторката е американка с индийски произход – в предговора на книгата си тя споделя, че като дете на имигранти се е чувствала разкъсана между две култури, между два езика. Това я е подтикнало да изучи универсалния език, който всички говорят и разбират – езика на тялото. „Не е важно какво казваме, а как го казваме“, твърди заявява Ерика Дауон, която се посвещава на изучаването на ролята на неизреченото в човешките отношения.
След натрупан опит в консултирането на личности и бизнеси тя осъзнава, че проблемът в комуникацията в наши дни вече не се корени само в живото невербално общуване, а го открива на съвсем друго място – във виртуалния свят. Дауон твърди, че в онлайн пространството хората не проявяват емпатия, заради което чувстват липса на близост и доверие. Трудностите в общуването, които често не забелязваме, пораждат нежелан стрес както в лични, така и в бизнес отношения.
Следвайки този път, Ерика Дауон става експерт по лидерство и комуникация в дигиталната ера. Насочеността ѝ е към груповата среда и бизнес отношенията. Работата ѝ обаче има актуална приложимост и в личностното развитие.
Въпреки ползите от онлайн комуникацията тя все пак има своите недостатъци. Един от основните ѝ е, че през екрана не можем да разберем какви са интонацията, жестовете, стойката, изражението на отсрещния човек. Не можем да установим какъв е езикът на тялото, съответно трудно разбираме и намеренията на събеседника към разговора. Точно това е дигиталната тревожност – тревожни сме, че не водим пълноценна комуникация и дори не знаем къде грешим. За да не се изпада в недоумение, физическият език на тялото във виртуалния свят се заменя с дигитален език на тялото и от него изхождаме, за да разберем по-добре останалите. На кое най-напред да обърнем внимание и как да разрешим стресовите ситуации?
Още не сме свършили, скрол надолу
Най-добрият принцип за справяне с дигиталната тревожност е да очакваме, че отсрещната страна е добронамерена към нас. Стресът от онлайн общуването е породен основно от вътрешна предубеденост, че съобщението ни е глупаво, че ще ядоса другия или че ще го остави в недоумение. Този предразсъдък почти винаги ни лъже. Проблемът може да бъде лесно предотвратен като променим очакванията си към замисъла на другия.
Макар вече да сме навлезли в ерата на онлайн общуването, всички още усъвършенстваме уменията си в тази сфера. И тъй като строго определени норми няма, хората могат да комуникират по различен начин от нашия и това да ни обърка, дори да ни разтревожи. Нестандартното поведение не е злонамерено. Подобни ситуации не са повод за притеснение, защото дигиталните навици на всеки са различни. И колкото по-възприемчиви се учим да бъдем, толкова по-добри комуникатори ставаме.
Страхуваме се, че ще останем недоразбрани, че ще предизвикаме различна реакция от желаната със съобщението си, че няма да разберем какво точно казва отсрещният човек, че съобщението му ще изисква отговор, който нямаме. Много са сценариите във виртуалното пространство, заради които сме тревожни. Но в основата на всеки се корени разбирането – дали ние разбираме и дали нас ни разбират. Как тогава да подобрим разбирането помежду си и кои са ситуациите, които го предизвикват?
Според Дауон типовете дигитален език на тялото, които най-често причиняват тревожност, са четири.
Краткост
Лаконичният човек рискува да остане неразбран, защото често е неизчерпателен. Краткостта за някои хора означава проява на уважение към чуждото и своето време, но уважавайте най-напред разбирателството помежду ви. Отсрещният човек има нужда от контекст и всъщност детайлите са от голяма важност за разбирането на съобщението, и съвсем не са излишни.
Разбира се, не е добра практика да изпадате в разточителност. Но е важно всичко, което искате да кажете, да го напишете, без да разчитате, че нещо се подразбира. Ако вие попаднете на пестелив събеседник, задавайте уточняващи въпроси, отбележете, че липсата на съдържателност ви възпрепятства и не оставяйте нищо недоизказано.
Пасивна агресия
Сарказмът, заядливите изказвания и пасивната агресия могат да бъдат трудни за долавяне дори в живата комуникация. Спестявайте си този начин на изразяване в социална среда, в която събеседникът ви изобщо няма как да чуе тона ви. Дигиталното пространство изисква директно изказване на намеренията – когато нещо ви ядоса, формулирайте го ясно.
В противен случай и вие, и проблемът ви оставате неразбрани и единствено предизвиквате агресията обратно към себе си. Немалко са и ситуациите, в които непреднамерено звучим нападателно и човекът, с когото разговаряме, погрешно разбира намерението ни. Затова се старайте да подхождате емпатично с изказванията си, използвайте мек език, без заповеднически форми или резки обръщения.
Бавно отговаряне
Проява на лош дигитален език на тялото е неглижирането на дискусия, която водите. Ако отговорът, който се очаква от вас, отнема по-малко от минута, отговорете веднага. Ако сте прекалено заети или ще ви трябва повече време да напишете съобщението, отговорете при първа възможност, така държите комуникацията жива.
В случай че вие очаквате отговор, не бъдете настъпателни, изпращането на повече от две съобщения, също не е добра практика. Ако трябва да се свържете с човека спешно, сменете канала за комуникация и се обадете по телефона.
Формалност: спазване на етикета
Онлайн средата все още се смята за по-неформална среда. Това обаче не означава, че дигиталната комуникация с някого, с когото сме във формални отношения, би скъсила дистанцията. Точно толкова формални следва да бъдем, колкото сме и на живо, защото рискуваме да обидим другия.
Важно е също, когато сме в неофициални отношения, да се стараем да не задаваме различен тон – изказът и намеренията ни трябва да се придържат към по-ниския, приятелски регистър. Различно поведение би се разбрало като проява на надменност.
Докато усъвършенстваме нашата онлайн персона, винаги можем да се възползваме от улеснението, което виртуалната комуникация ни предоставя – тя не изисква отговор на момента. Използвайте времето, което имате, за да обърнете внимание на начина си на изразяване. Четете внимателно, пишете ясно и спазвайте добрия тон. Бъдете внимателни към събеседниците си – да имате добър дигитален език на тялото е отговорност към тях.
Тази разкошна жена е Елина Колева. Елина, освен че има убийствено син поглед, е потомствена добруджанска фермерка и любителка на чистата храна. От години семейството ѝ обработва земя в Каварненско и се грижи за животни, а преди повече от три десетилетия родителите ѝ успяват да създадат семейна фирма, в която бизнесът започва от любовта към природата и животните.
Днес Елина е майка на три деца – две момчета и едно момиче, и заедно със съпруга си продължава семейната традиция: той обработва земята, а тя се грижи за магазин „Натурал“ в Каварна, през който философията ѝ за простички, натурални храни и хубави продукти достига до повече хора. Всъщност напоследък с онлайн версията му действително достига до все повече клиенти, и то адски бързо, защото всяка доставка е в рамките на един ден.
В „Натурал“ се предлагат подбрани лично от Елина артикули, сред които има специални фермерски продукти, трудно откриваеми в кой и да е магазин.
Поговорихме си с Елина за работата ѝ, за връзката ѝ със земята и природата и за мотивацията да развиваш далече от големия град бизнес, от който полза да имат тъкмо градските хора с мечти за хубава, чиста храна и с абсолютно никакво време да я открият.
Елина, разкажете ни за Вашата работа – как протича един Ваш ден?
Един мой ден започва рано. Живея на село на 10 км от Каварна, където всъщност минава работният ми ден. В 7:00 вече съм в магазина, за да подготвя задачите за деня. Колежките идват в 8:00 и трябва да съм готова да обсъдим дневните ангажименти. След това към 9:00–10:00 отивам в административния офис на фирмата.
Разнообразната ни дейност е свързана с много документи, изисквания, проекти, все по-голяма е админстративната тежест. Понякога денят ми минава в пътувания в областта или срещи с различни хора. Следобяд спортувам и към 18:00 отново съм се върнала в магазина. Проследявам продажбите за деня, подготвям някои задачи и заявки за следващия ден и към 19:00–20:00 се прибирам у дома.
Звучи като ужасно много работа. А коя всъщност е любимата Ви част от нея?
Любимата ми част от работата е самата работа. Обичам си я и си я върша с желание и страст. Грижата за природата и нейните дарове, здравословната и вкусна храна, отношението към хората, които ни се доверяват… Всичко осмисля това, което правим, и ми носи щастие.
Всъщност Вашата работа е семеен бизнес. Какви са особеностите на правенето на семеен бизнес, и то такъв, в който продължавате труда на няколко поколения в семейството?
Семейният бизнес е отговорност. Всичко е лично. Това е заветът на моите родители, който сме приели да съхраним, развием и предадем на децата си.
Знаем, че семейството Ви от години се занимава с животновъдство и растениевъдство.
Всяка една работа, каквато и да е тя, си иска своето. Нужни са знания, опит, постоянство и желание. Както всичко, така и фермерството се модернизира много с всяка изминала година. Не е малък и ресурсът, предоставян от Европейския съюз по проектите, които подготвяме почти ежегодно. С тях осигуряваме иновативните съоръжения и подобрения в обора и за земята.
Сега не се занимавам и не участвам пряко в производството. Като дете прекарвах много повече време при животните и на полето. Съпругът ми изцяло е отговорен за фермата и земята ни днес.
Все по-често говорим как искаме да сме близо до природата, да ядем чиста храна, да обръщаме повече внимание на устойчивото земеделие. Макар в момента да не сте активно на полето, кажете ни като човек, занимаващ се в сферата, какво според Вас практически означава всичко това?
Това означава всекидневно да правим един прост избор: да търсим по-простички храни, непреработени. Като майка на три деца, винаги съм им казвала, че с 2 лв. по-добре да си купят пакетче ядки, вместо снакс или кроасан.
Тук ми идва да кажа и нещо тривиално: ако всеки пази чисто около себе си и на местата, които обитава и посещава, всички ще го забележим и усетим. Имаме привилегията да живеем в България, страна с изумителна природа, достъпна и прекрасна. Нека ѝ се наслаждаваме.
Разкажете ни малко повече за животните, за които се грижи Вашето семейство, и за земята, която обработвате. Какви са най-сериозните предизвикателства във Вашата работа?
Предизвикателствата днес са много различни от предизвикателствата, които бяха вчера и от тези, които ще бъдат утре. Всеки ден е много интересен. Да, вярно е че сме традиционалисти и надграждаме върху основа, поставена преди 33 години, което не е маловажно. Като семейство, живеещо на село, винаги ще отглеждаме някакви животни и растения, но това по-скоро би било за осигуряване на чиста храна на трапезата ни. Просто двете неща са различни. В момента в България, а и по света, това да имаш бизнес, който искаш да върви напред, си е най-голямото предизвикателство.
В земеделието съпругът ми от няколко години внедрява безоранната технология, т.нар. no-till. За Добруджа това е по-скоро непозната технология, която е по-щадяща за почвата. Чрез минималното ѝ обезпокояване даваме възможност да се образува и запази органичната материя.
No-till полетата служат като депо за въглероден диоксид (CO2) и консервационното земеделие, прилагано в световен мащаб, би могло да доведе до значителен принос за контрола на замърсяването на въздуха като цяло и в частност за глобалното затопляне.
Това е супер интересно. А в магазина как стоят нещата? Какво представлява Вашият магазин „Натурал“?
„Натурал“ стартира през 1997 г. като магазин, предлагащ собствена продукция. В годините претърпя трансформация и в последните 8 е в настоящия си вид. Подборът на продуктите е изцяло мой. Целта ми е да предложим качествени и вкусни продукти, както и подбрана козметика.
Асортиментът ни е изключително богат и много клиенти споделят, че така успяват от едно място да си набавят всичко необходимо. Стремим се да имаме от всеки артикул по един био вариант и по един по-достъпен, но в никакъв случай с по-ниско качество и с компромис относно състава му. Всеки продукт се опитва и одобрява първо от екипа ни.
Всеки ден от фермата доставяме и свежо краве мляко, което продаваме с машина за мляко – млекомат.
Как съвмествяте работата по физическия и онлайн магазина с всичко останало? Каква е Вашата роля в магазина?
Всички решения и избори по функционирането на онлайн и физическия магазин правя аз. За съжаление физическият магазин все още не може да се самоиздържа целогодишно. Работи изключително добре през летния сезон, когато се срещаме с наши клиенти приятели и при срещите ни усещаме взаимна радост и задоволство.
Затова реших да направим и онлайн магазин. Като всяко нещо, което се прави за първи път, в началото не се получи, но от март тази година смятам, че сме в правилната посока. Ще дам още малко шанс на тази идея да се развие, като я „подхраня“ с постоянство, хъс и, разбира се, финанси. Жалко е да не дадем шанс на повече хора да се докоснат, макар и виртуално, до разнообразните стоки и качествени продукти, които предлагаме.
Какъв е екипът на магазина? Виждаме само жени в страницата му; по-добре ли се работи в изцяло женски екип?
Момичетата с които работя, са страхотни. Те знаят, че аз съм открита с тях, работим и се забавляваме заедно. Освен колеги сме и приятели, което е много важно за една фирма.
Какво е нещото, което Вие най-често си взимате от магазина?
Храната и част от козметиката в семейството ни е изцяло от магазина. Плодове и зеленчуци отглежда майка ми – баба Кати, а риба си купуваме от местните рибари.
Хората все по-често се замислят с какво се хранят, но лошото е, че се случва, когато имат здравословен проблем. Мисля, че днес всеки трябва внимателно и разумно да прави своя всекидневен подбор на храна – лично за себе си и за семейството си. Чудесно е да избираме храната си от български производители – хора, които познаваме, на които имаме доверие и които подкрепяме.
Още не сме свършили, скрол надолу
Имали ли сте странни поръчки или изисквания от клиенти?
О, да! Много често се случват комични ситуации. Наскоро клиент ни потърси за свински пикочен мехур.
Как си представяте семейния Ви бизнес след 5 или 10 години?
Лесно няма и никога не е имало, няма и да има. Нито сме първите, нито единствените семейства, борещи се с несгодите и трудностите, съпътстващи бизнес развитието ни. Основната ми мотивация е, че се чувствам щастлива с това, което правя, и любовта в семейството ни е неизменна стойност в работа и всекидневие.
Осъзнавам колко кратък е човешкият живот и точно затова искам да бъда щастлива с това, което съм и правя всекидневно. Благодарна съм на родителите ми и на техните родители, че са ме научили на всеотдайност, трудолюбие и постоянство, както и за възможността да продължа създаденото от тях с любов. Виждам, че и децата ни поемат в тази посока и заедно вървим напред.
Текстът е създаден с подкрепата на магазин „Натурал“.
Магазин „Натурал“ се намира в Каварна, откъдето сигурно няма да имате път поне до лятото, но по-важното е, че всичко, което си поръчате от онлайн магазина, може да е при вас за ден. Няма значение къде се намирате в страната – екипът на магазина гарантира, че поръчката ви ще дойде свежа и в идеален вид. Специалното говеждо и другите меса в асортимента на магазина, както и малотрайните и охладените продукти, и свежото мляко от семейната ферма на Елина се доставят в специални стиропорени кутии с охладители. За поръчки над 89 лв. доставката е безплатна, а усещането, че получаваш нещо подбрано и препоръчано с любов е безценно.
Франция е на крачка от приемане на закон, ограничаващ детските снимки онлайн и правата на родителите, които ги споделят. На пръв прочит звучи като нещо, измислено от Самуил Петканов за Не!Новините. Но всъщност е факт, който адресира колосален проблем. И той е, че родителите въобще не мислят какво се случва със снимките на децата им.
Според френския „Национален център за изчезнали и експлоатирани деца“ половината от всички снимки, циркулиращи из педофилски групи, всъщност са споделени от родители в социалните мрежи.
Новият sharenting закон (комбинация от share – споделяне, и parenting – родителство) обръща внимание точно на този проблем. Според закона родителите следва да носят юридическа отговорност за снимките на децата си. Освен това решението за качване на снимки онлайн трябва да включва и детето „в зависимост от възрастта и зрелостта му“.
В най-екстремните случаи може да се стигне и до ограничаване или отнемане на родителски права. Това ще се случи, ако „разпространението на снимки нарушава достойнството на детето или моралните устои“.
Законът разглежда и случаите на липса на съгласие между родителите за качване на детските снимки. Ако има разногласия, потърпевшият може да се обърне към съдия. Той ще постанови, че е нужно изрично съгласие и на двамата родители за споделяне на снимки онлайн. Неизпълнението на постановлението ще се санкционира.
„Посланието е, че задачата на родителите е да защитават личното пространство на децата си. Ако осредним данните, всяко дете има 1300 снимки в социалните мрежи, преди да навърши 13 години. 1300 снимки още преди да му бъде позволено да има профил в мрежите“, обясни депутатът от партията на Макрон Бруно Студер.
Студер е автор на още два важни закона за защита на децата. Първият задължи производителите на таблети и смартфони да заложат опция родителите да контролират интернет достъпа на децата си. Вторият е за защита на детските звезди в интернет. Според този закон всяко френско дете в YouTube, TikTok или Instagram, което монетизира клиповете си, трябва да получи разрешение от административен орган, подобен на нашата Инспекция по труда. В противен случай родителите му подлежат на глоба до 75 000 евро и пет години затвор. Освен това времето на заснемане на клиповете не може да е в часове, в които детето трябва да е на училище.
Инициативата за sharenting закона е на президентската двойка Еманюел и Бриджит Макрон. Те имат и други проекти, посветени на закрилата на децата онлайн. Сред тях са по-строги правила за верифициране на възрастта в социалните медии и също ограничаване на екранното време за деца.
Вчера излезе дългоочакваното оценяване по НВО след 7 клас по БЕЛ и математика. За много родители и деца това е дългоочакван и ключов момент. Хиляди левове са похарчени за частни уроци, много нерви са похабени в дистанционно обучение, в решаване на задачи и писане на есета, в изчисляване на шансове и какво ли още не.
Матурата се превръща в повратен момент за много животи, а за някои – и в препъникамък по независещи от тях причини. Например за Дани – дете, което след двугодишна (почти само) онлайн подготовка за лелеяната матура, влиза в болница ден преди изпита по математика. Няма как да не влезе, защото състоянието му е спешно.
Това го лишава от възможност да се яви на изпита, с което отлитат и мечтите му да учи в природо-математическата гимназия в града. „Честно ли е?“, ни попита сестрата на Дани в имейл и ние не можем да ѝ отговорим друго освен „Не, не е честно“.
Това е само една от недомислиците в образователната ни система – едно дете да няма шанс да се яви на изпит на друга дата, защото нещо го е възпрепятствало да се яви на първата.
Днес обаче ще ви запознаем и с нещо друго, върху което много родители, сигурни сме, си мислят – така нареченото профилиране след 7. клас. Има ли го, как изглежда реално, какво учат децата в училищата, които са избрали и най-важното – щастливи ли са?
Надежда Цекулова е тук с текст по темата, в който задава всички тези въпроси, а ние, като в оня хубав виц, си казваме „оти ручахме жабетата“ и се надяваме да доживеем времена, в които това оценяване ще има истински смисъл за децата.
Добър ден.
Аз съм Надежда и съм майка на дете, което ще има бал под 300 (от 500) за кандидатстването след седми клас.
През последните години детето преживя много. За част от преживяното съм виновна аз, с родителските си можения и неможения. По-голямата част обаче дължим на държавата, в която децата са обекти и украса, а не субекти и личности. Но сега няма да ви занимавам с процеса, а с резултата.
Случило се е каквото се е случило, детето е изкарало резултат, който ще му даде бал за кандидатстване под 300. Добре, това е.
Детето говори английски свободно. Занимавало се е с основи на програмирането, има интереси и умения в тази посока, а преди да му се случат три години дистанционно обучение, имаше интереси и в природните науки и е запазило някакво естествено любопитство към тях. Но няма никаква идея какво иска да учи.
След дълги разговори, чуденки и взиране в себе си детето казва, че ще се спрем на някоя от множеството паралелки с профил, носещ звучното име „Софтуерни и хардуерни науки“ в някое от по-достъпните училища. Защото водещите са недостъпни за него.
После обособяваме тези от тях, до които се пътува до 60 минути от мястото, където живеем ние. После лудата майка прави справка в кои от тях минималният бал за прием през миналата година приблизително съответства на този на детето. После започва да преглежда сайтовете на училищата и да чете учебните им планове.
И ето тук, чак на този етап, майката (с нерви като корабни въжета) си изпуска нервите и започва да псува безогледно. За една част от училищата този профил е съвсем нов и няма как да видите какви са учебните планове, които ще ги изпълнят със съдържание (качеството на съдържанието е друг аспект, който не коментираме). За друга част учебни планове се намират само за осми или само за осми и девети клас, тъй като въпросният профил се преподава в училището от две години примерно.
В част от тях през първата година децата ще изучават интензивно английски (18 часа седмично, лошо няма), и ще имат един час информатика или ИТ например. Един. В девети клас – същото, но с по-малко английски и повече общообразователни предмети (пак лошо няма).
Как се продължава нататък не е ясно, защото това е ново, нали, а и на какви се правят родители и ученици, че да имат претенциЙ да направят информиран избор?!
Четейки учебните планове (там, където те са публикувани или изобщо съществуват), научавате, че всъщност поне до 10. клас реално няма профилиране, ОСВЕН според изучавания по-интензивно език, или в гимназиите, които са си били профилирани и преди прословутата реформа от 2016/2017 г.
Разликата е, че принудителното ранно профилиране създава своеобразни образователни гета, разпределяйки децата не толкова по интереси, колкото по успех. Това личи ясно, като погледнете таблицата с минимални и максимални балове за влизане в гимназиите.
Този проблем не е всеобщ, той засяга около половината от децата, тъй като е в голяма степен софийски, в по-малка степен на другите големи градове и в никаква степен на малките населени места.
В малките населени места просто избор няма, няма бясна конкуренция и ходене на уроци по математика от 4-годишни, защото децата учат каквото има в местното училище, а не каквото са си мечтали. И пак няма профилиране по интереси.
Та, искам да ви кажа, че целият цирк, който образува бели коси, убива милиарди нервни клетки и струва камиони с пари, е абсолютна пунта-мара.
Изтезаваме себе си и децата си абсолютно безсмислено. И ако си мислите, че на тези с по 100 точки им е лесно, за десерт ще ви почерпя с изследване, според което децата в най-елитните училища са най-нещастни.
Всички сме прецакани. И от нас зависи това да спре и да започне да се гради нещо смислено и най-вече – човешко.
