fbpx
И аз съм човек

Четете ги тия Viber чатове!

31 август 2023

Да вдигнат ръце всички родители, смазани под невероятното напрежение на Viber групите и другите родителско-учителски чатове, на които се крепят българското образование и животът на нашите деца в него. Учебната година съвсем скоро ще е тук и отново ще се наложи да съобразим живота си с „познатия сигнал“. Защото винаги можеш да „заглушиш“ чата, но как да заглушиш съвестта, която ти казва, че НЕЩО ВАЖНО ЩЕ ПРОПУСНЕШ, ЗАЩОТО, РАЗБИРА СЕ, СИ ЛОША МАЙКА, КОЯТО НЕ ЧЕТЕ!

Диана Стоева ни разказа за своя живот във Viber групите.


За приятелите на моите приятели аз съм известна като „Тая моята приятелка с многото деца, сещаш ли се?“. За непознатите аз съм „майка героиня“ – винаги така ме наричат, като ме видят по улицата да отварям студен чай, да забърсвам сладоледена уста и да слагам лепенка. Едновременно.

Иначе се казвам Диана и имам трима сина – близнаци на „почти осем“ и техния по-малък брат на пет и половина („другия месец ще стана на шест и половина“).

Беше само април, когато мисълта за наближаващото лято започна все по-настоятелно да се настанява между няколкото ми останали мозъчни клетки. 

Не знам за вас, но аз чаках края на учебната година повече от децата.

Защото вече нямаше да ставаме рано? Не.

Защото вече нямаше да имаме домашни? (тук множественото число е умишлено – „ние имаме домашни“ не е като на „на нас ни расте зъбче“. НИЕ наистина си имаме домашни.) Не.

Защото ще можем да ходим на почивка или кино през седмицата? Не.

Чаках края на учебната година, защото през лятото няма Viber групи с другите родители!

Лично аз участвам в ШЕСТ Viber групи – за всяко дете по две.

Тук не включвам и Viber групите за допълнителните занимания на децата. За всяко дете участвам в група ЗАЕДНО С учителите и в една САМО с родителите. Вторите съществуват, за да можем да избираме подаръци за първите по повод: 

  • Осми март
  • Коледа
  • Завършването на годината
  • Рождения ден на едната госпожа
  • Рождения ден на другата госпожа
  • 24 май 
  • и още, и още...

Ама като казвам „да ги избираме“, разбирайте едно безкрайно гласуване, което всеки път завършва по един и същи начин – а именно, никак. Няма мнозинство – като при едни други хора, но те поне са на заплата там. Задължително една майка се обявява против подаръчен ваучер, а други две ѝ обясняват, че в класа на другите им деца са подарили ваучер и класната много се е радвала.

Добре че във всяка една уважаваща себе си Viber група има по една дейна майка, която се нагърбва с цялата организация, прави анкети и изобщо се сеща... Не, не – тя не се сеща, тя ЗНАЕ кога е родена класната. 

Аз защо не знам кога е родена?! Имам чувството, че това е поредното нещо, което не знам.

Те повечето знаят и че утре има екскурзия до Байлово, че в сряда е тържеството по народни танци, а в петък трябва да се носи зелена химикалка.

Реално обаче как, за Бога, да знам каквото и да е, като чатът ни с учителите е пълен с:

  • Аглая ще закъснее ПЕТ минути (то това не е ли по-скоро за хвалба?!).
  • Някой да е прибрал по погрешка шишето за вода на Никола? 
  • Намерихме една шнола в чантата на Косара – на някой да му липсва?

Но това не е нищо в сравнение с периода, в който има НЯКАКВИ празници. В тоя момент, даже – не, още преди да наближи, аз вече получавам лек тремор на едното око, защото знам какво следва:

  • Честит празник на семейството! Бъдете благословени!
  • Честит имен ден на Вальо!
  • Честит ден на дъщерите!
  • Честита Баба Марта, всички да сме здрави!

В това нямаше да има нищо лошо, ако всички просто се присъединяваха към това пожелание със сърце, но не – обикновено се изстрелват грубо около още 18 реда с:

  • И на вас честит празник на семейството!
  • Честит ден на синовете!
  • И от нас честит имен ден на Вальо!
  • Много здраве на всички празнуващи!

Следва задължителна дълга поредица от любов, усмивки и кошници с цветя.

Сега ще кажете защо не пробвам с вълшебната опция: mute this chat. По принцип опцията е гениална, но какво се случва след въвеждането ѝ?

– Мамооо, защо не си ми сложила пари за базара?
– Кое?
– Писали са във Viber, мамо!

Или:

– Мамо, вече не сме с буквар, трябваше да ми подвържеш читанка номер 2!
– Кое?
– Писали са във Viber, мамо!

... И просто си връщаш старите настройки и продължаваш да се образоваш за празниците в България като една образцова майка християнка. 

Всичко това го написах, след като един вторник, потна и мокра от дъжда, с чуждо куче в ръка, се обадих на домофона в градината на малкия ми син да си го взема и да го заведа на логопед, и чух:

– Ама децата имат открит урок по народни танци в салона и детето е там с костюм! НЕ ЧЕТЕТЕ ЛИ?!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross