fbpx
И аз съм човек

"Кръвта боя за яйца не става"

1 май 2021

Оля Малинова ни разказва защо и как започва всичко със страстното ѝ боядисване на великденски яйца и до какви нови висини е стигнала тази година с маниакално добрите си умения да превръща обикновеното топене на варени яйца в боя в пищна екстраваганца.


Всичко започна много отдавна. Още нямаше Фейсбук, а аз бях много далече от България и работех за фирма, която уважаваше всички празници на всички националности, които работеха за тях. И като се почне през Дивали, Св. Патрик, Синко де Майо, чак до нашия Великден, който биеше всички световни рекорди за почивни дни. Тогава бях базирана в Дъблин, Ирландия, и никой не можеше да повярва на количеството почивни дни, които се полагаха на българите. То като се започне от април, май, септември… Те с клетите си bank holidays, аз набързо се оказах дълбока християнка и чинно напомнях на HR-а всеки път, когато дойдеше заветният блок от 9 почивни дни. 

Красиво беше, когато католическият и православният Великден се падаха по едно и също време, ей тогава всички забравяхме какво работим, а аз елегантно се плъзгах от доза почивни дни в Ирландия към доза почивни дни за моята религия (кръстосва пръсти зад гърба). Не ме разбирайте погрешно, бях на двайсеинещо, без дете, с голям апартамент и много, много, много свободно време. 

Навикът да боядисваме яйца се превърна в нещо, което имах нужда да правя преди всеки Великден, защото бях далече от близките си, а това е един от празниците, които събират хората, всички влизат в хранителна кома с козунаци и въобще, ако си някъде в чужбина, сам си е доста гадничко. 

Не помня кой Великден беше, но си казах “Това е! Кръвта боя за яйца не става!”. И влязох в магазин за козметика и аксесоари. В Ирландия беше много трудно да си намериш бои за яйца по това време, полските магазини бяха със странно работно време и трябваше да импровизирам. Имах 4 почивни дни. Четири.

Накупих всичко, което можеше да боядисва, да маца, да лепи, да украсява – временни татуировки, камъни за нокти, лепило, и се почна. Мисля, че тогава, в тези 4 дни, изслушах всичката музика на света, изпих всичкия Moët и осъзнах, че аз повече никога няма просто да боядисвам яйца. Всяка година щях да съм на Световното по яйца и щях да го печеля...

Никога няма да забравя понеделника, в който влязох в офиса на корпоративния свят с боядисаните си яйца и ги подарих всичките на колегите си. Не знам каква представа са имали в главите си за православните празници дотогава, но клетите ирландци бяха убедени, че карнавалът в Бразилия бледнее пред нашия Великден. На мен само това ми трябваше. 

Следващия Великден проектът стана още по-мащабен, започнах да лепя протези към яйцата, декупажи и всичко, което ми дойдеше наум. В един момент хората просто чакаха православния Великден, за да видят какви арт инсталации ще им подаря.

И така си остана тази традиция за мен – през Бразилия, Австралия и обратно в България, където не съм пропускала нито един Великден, освен този през 2020-а, но аз цялата година я канселирах така или иначе тогава. През 2015-а убедително спечелих с великденско яйце Петрохан.

Но нека ви върна към 2019-а, която се оказа славна година за моите яйца и за Световното като цяло. Идваше Великден, аз си бях в София, тотално прегоряла от 2 фирми и 600 проекта и бях решила, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СЕ БОЯДИСВА. Не знам колко време съм се готвела и колко време боядисвах за тоя празник, само помня, че един ден имаше деца при мен през цялото време.  Едвам ги изтърпях, защото деца, яйца, каноколит и много, много, много диаманти и брокат не се чистят лесно. Един цял ден имах една цяла Козила в нас, която моментално се зариби и се включи с може би най-големия хит на 2019 – яйцето Европейски съюз.

Имаше още поне 2 дни, в които мъжът ми и синът ми само минаваха да хапнат нещо на крак и излизаха от кухнята. Слава богу, те разбираха, че това си е моята медитация и ме оставяха да се разтоваря, а хаосът сам ги гонеше от стаята. 

Може би на четвъртия или петия ден в нас дойде Вики с хубавия си апарат да им направим фотосесия. А резултатът учуди дори и мен. Имах Фрида Кало, Britto, Gaudi, нинджи, еднорози, нещата бяха излезли от контрол.

И няколко дни след това някой ми писа: “Има конкурс за великденски яйца с награда пътуване до Брюксел, ти си!” А аз въобще не обичам да се състезавам, ама никак. Яйцата ми бяха качени в конкурса за около 3 милисекунди и хората започнаха да помпат лайковете. Резултатът беше плачевен. Второто място беше може би на около 700 лайка по-малко от моите яйца. И получих заветния имейл. “Честито, вие ще гостувате в Европарламента в Брюксел!”

Истерия, смях, ад, срам, щастие, яйца, кой ще гледа детето. Отиваме на Брюксела. Аз, Фрида Кало, миньонът и колкото диаманти са останали по еднорога. Все съм си мислела, че по други критерии ще успявам в този живот, но Европарламентът ме чакаше, нямаше време да картотекираме грешните избори в живота, които ме докараха до първо място по великденски яйца.

Дойде юни, пристигнах и ме посрещна Ева Майдел, жената която танцува хора в носия пред Европарламента, организира Европейско по великденски яйца и въобще е най-гордият човек, че е от България, когото познавам. 

Викам “Доста екзотичен конкурс”, а тя ми вика “Трябва да си покажем хубавите яйца и традиции на целия свят”. О, викам, аз съм вашият човек. Прекарах два дни в Европарламента и имах възможност да се срещна с когото си поискам от обитателите му и да си поговоря с тях и да ги разпитам каквото искам.

Срещнах се със супер интересни хора, разбира се, ирландци, аз обожавам ирландците и като нация, и като хора, и като политици. Шон Кели от християндемократите ми отдели много време на обед и си говорихме за устойчиви земеделски практики, за енергийна независимост и за бъдещето на младите фермери. И за великденски яйца.

След това се срещнах с жена, по която сериозно хлътнах на толкова много нива, че не исках срещата никога да свършва. Мария Уолш, също от християндемократите, която има най-необикновения път към политиката и тотално разчупва всички разбирания, особено в Ирландия. През 2014 г. тя печели конкурса за красота “Rose of Tralee”, който е конкурс за всички жени с ирландско потекло, и е първата жена, представител на LGBTQ общността, която печели този конкурс в иначе доста консервативната Ирландия. 

След това, разбира се, тя играе ръгби няколко години, чупи няколко крака, служи в ирландската армия и се кандидатира за представител в Европарламента. От партията на християндемократите. Смело и с бутонките Мария минава през всеки един град и се среща с колкото може хора повече и – А! ШОК! БОНБА! – избират я. 

По принцип ако и аз можех да избирам, винаги бих пратила една такава дама да ме представлява в Европарламента, но очевидно и всички християндемократи са на това мнение в Ирландия. И въпреки това не спират да я питат “Ама как може да си католичка и гей?“, обаче тя е заета да помага на хора в неравностойно положение, маргинални общества и самотни майки с умствено изоставане. Говорихме си за реклама, за бизнес, за ролята на жените и тя ми разказа много интересни истории, но никога няма да забравя историята за фирма, вносител на тежка земеделска техника, която по време на прайда в Ирландия боядисала багери и трактори в цветовете на дъгата и ги вкарала по летищата да красят и посрещат хората и всички били в ступор… То и по това време си беше юни и Европарламентът се беше поукрасил подобаващо.

Всички в Европарламента ме питаха дали съм имала време да отида до Музея на Европа и ме съветваха да го посетя. Е, отидох. И освен че едвам ме изкараха в последната работна минута, доста си поревах, позяпах, спомних и научих. Това е може би най-вълнуващият музей, в който съм влизала, където на страшно много етажи е разположена историята на Европа, на държавите в нея, на войните, на научно-техническия прогрес и има изумителни неща и артефакти от всяко кътче на Европа и всеки момент във времето. Имаше страшно интересни неща, като тази табелка какво могат жените и мъжете.

Тази изумителна карта, която някога е изучавана и, слава богу, че не са тръгнали хората да пътуват по това време, че тогава Стара Загора наистина е била центъра на Земята.

Там, под стъкло стои Търновската конституция, мощни 3D mapping инсталации разказват за битките, които сме водили, и как всички са се страхували от нас.

И разбира се, BALGARIA NA TRI MORETA.

И така, боядисах ги яйцата, стигнах до самия Брюксел, приеха ме хората, обърнаха ми внимание, а аз имах възможност да изкарам цял ден в най-великолепния музей, в който съм била, и да седна обратно в самолета, мислейки си, че това с яйцата е нещо по-голямо, отколкото си го представям, и инстинктът ми да спазвам традицията всяка година най-вероятно ще прослави хубавия ни обичай и може да започнем истински тренд, от който Фаберже да трепери. В края на краищата докато Бейонсе не започне да боядисва яйца "the orthodox way" няма да се отказвам.

Пазете си традициите, дори и с лек акцент, като Рита Ора с късата пола в носията - важно е те да преминават във времето и да оцеляват, защото без тях сме само един лист с мастило под стъкло в музей, който никой няма нито да разбере, нито да запомни.

За финал ви давам яйцата ми от тази година, вдъхновени от съвсем нехристиянски случки.

И яйцата на първата краличка, която падна жертва на новия тренд - Козата Ани. Просто предупредих мъжа ми, че изчезвам за няколко дни, установих се в тях с котки, изкупих всичко от местната железария и двете се заехме с “работа, работа, работа”. От една жена, на която не ѝ ставаха боите, тя буквално пред очите ми се превърна в звяр с брокат в ръка, така че старайте се, вдъхновявайте се, само не забравяйте, че първите две места в Световното по яйца са заети. От Брюксел потвърдиха.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross