Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Йоана Иванова ни изпрати своята история за пътя от „май съм бременна“ до потвърждението.
Не исках да го признавам, но още при зачеването някак знаех, че нещата са се случили. Но се притеснявах да не урочасам работите или да не се разочаровам прекалено, ако все пак греша. Трябваше да изчакам до момента, в който ще знам със сигурност и ще мога да кажа
„Бременна съм“.
Последваха дни на трепетно очакване, на нетърпеливо вълнение и усещането, че май тая в себе си една тайна. Но как щяха да се случат нещата? Беше ми за първи път и всичко, което знаех, бе от филмите. Там обикновено героинята повръща. После отваря един розов тефтер, гледа го, пули се и решава да направи тест. Прави един, втори, трети – всичките категорично показват две черти. Или пък се случва нещо, което я развълнува, тя припада като девойка в беда в някое средновековно произведение, водят я в болница и там ѝ казват: „Направихме някои тестове, бременна сте.“ И тя зейва невярващо.
Знаех, че при мен няма как да е така. Преди всичко, когато правиш съзнателен опит да забременееш, липсва този момент на изненадата. Вече бях проверила в Google кога започва прословутото сутрешно гадене и знаех, че преди него вече ще знам. Реших, че ще изчакам първия ден от цикъла, когато ще направя тест и всичко ще е ясно. А дотогава ще гледам да не се пренавивам особено.
Това, което никой не ти казва, е, че първите симптоми на бременността много приличат на тези преди цикъл. Все пак дойде съответната дата и естествено цикъл нямаше. Разбира се, можеше да дойде на следващия или дори по-следващия ден и това щеше да е в рамките на нормалното. Но аз бях нетърпелива. Едва избутах работния ден, купих си тест и се отправих към вкъщи. Направих го и зачаках най-дългите две минути в живота си. И когато погледнах с надеждата да видя категоричните две черти, след които ще мога да кажа „Бременна съм“, вместо тях имаше
една ярка ясна черта и една бледа, несигурна, едва забележима чертичка.
Бях виждала подобни тестове в разни Facebook групи, придружени с въпроса „Бременна ли съм, как мислите, момичета?“. Та ми беше ясно, че това е положителен тест и е по-вероятно да имаш фалшиво отрицателен, отколкото фалшиво положителен тест.
Но все пак не беше онова потвърждение, което очаквах. И затова, когато отидох да кажа на бъдещия татко, думите, които отроних, бяха „Аз май съм бременна.“ Показах му теста и му обясних за бледата черта. Отново нямаше холивудска реакция. Все пак решението да забременея не го взех сама, въпреки че сигурно и такива ситуации съществуват. Така че и той не беше особено изненадан. По-късно ми каза само, че не е очаквал да се случи толкова бързо. И така, обсъдихме, че най-добре да отида на лекар, за да потвърди, и си пуснахме новия епизод на The Last of Us. Business as usual...
Само че какво се прави след положителен тест, па макар и с бледа черта? Кога по-точно се ходи на лекар? Едва ли щях да се втурна още на следващия ден. И какво следва? Чувала бях за някаква морфология – това за мен досега винаги е било наука, която изучава формите на думите, за някакво мистериозно съкращение „г. с.“ и за други подобни моменти от бременността, но изобщо нищо не ми беше ясно. А нямаше и как да питам някого, без да се издам. Затова отново на помощ дойде Google.
Проверих кога е най-добре да отида на доктор, запазих час и пак зачаках. Междувременно, на всички мои хрумки от рода на „Аз сега кафе мога ли да пия?“ или „На тренировка да ходя ли?“ мъжът ми отговаряше с:
„Ти може и да не си бременна“.
Или пък ме окуражаваше да си правя всичко, както досега, сякаш бременността започва едва когато бъде потвърдена от специалист. Аз, впрочем, с изненада научих, че явно започва от последния цикъл, а не от зачатието, както си бях мислила до този момент.
Още не сме свършили, скрол надолу
Дойде най-накрая денят на срещата ми с гинеколога. Когато му обясних какво ме води при него, той не сдържа усмивката си. Знаеше за намеренията ми да забременея – само месец или два по-рано го бяхме обсъждали. Прегледа ме и каза: „Да, наистина си бременна. Честито.“ А аз щях да се разплача. Най-накрая можех с категоричност да кажа:
Бременна съм! Потвърдено!
И го направих още по пътя към автобусната спирка – обадих се на бъдещия татко и му съобщих. А днес тази бледа чертичка е вече момиченце на една годинка.
Изисквания към текстовете
- да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
- да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
- да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.
