Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Мариетa Башева ни разказва как кърменето на първото ѝ дете става ключов момент и във втората ѝ бременност, за която разбира случайно, чак в 12-та гестационна седмица.
Първото ми дете е много дълго чакано, желано, изстрадано.
Чакан повече от 5 години, той е инвитро бебе и предполагам като повечето такива е обгрижван от ден първи. Стерилизация на всичко, реагиране на всяко негово ах-ох. Кърмен, но и дохранван, защото „ами ако не му стига?“
Наблягам силно на думата „кърмен“. На 3 месеца реших, че кърмата му стига, успокоих се, влязох в час, както се казва, и махнах дохранването с адаптирано мляко. И така до 1 година и 8 месеца, когато реших, че е вече пристрастено кърмаче – ядеше всякаква храна, беше опитал всички алергени, време беше да спрем млякото. Все пак вечеряше супа или пържола и след това задължително и мляко.
През цялото това време аз нямах цикъл, но все пак беше инвитро оплождане (не първо), което включва много хормони, терапии... И приемах за нормално, докато кърмя, да нямам цикъл. Рай!
Обаче отбих детето, а цикъл така и не дойде
Притесних се сериозно какво става – я изчерпан яйчников резерв, я нещо по-сериозно. С голямо нетърпение дочаках гинекологичния си преглед, като през това време планирах посещение и при гастроентеролог, защото вечер започваше да ми отича корема.
По-досетливите подозират защо, но не и аз.
Дойде денят, споделих с лекаря си притесненията си, той ме увери, че след по-продължително кърмене е възможно да се забави месечният цикъл и да не се тревожа. В момента, в който прегледът започна, той започна да се смее и точните му думи (никога няма да ги забравя) бяха:
„Как да имаш цикъл, като имаш бебе!“
Тотален шок
„Бебе? Как? Какво бебе?“, питам аз, а той отговаря „Така като гледам, около 12–14 гестационна седмица“.
Трети месец, хора! Най-трудният, периодът, в който жената трябва да се пази, да си почива. Периодът, в който най-често се случва загуба на плода. Аз бях минала през него, без да разбера. Имах някои неразположения, но кой има време да се оплаква, когато е с дете, което тепърва опознава света.
Представете си да бях отишла първо на гастроентеролог!? Голям срам щях да бера.
След думите му го видях на екрана
Голямо, с мърдащи ръчички и крачета, тежащо около 150 грама. Дори се видя, че ще е момче.
И така се оказах бременна в края на третия месец, нищо неподозираща в кабинета на инвитро клиника. Място, на което съм чувала, че естественото зачеване при нас е малко вероятно. Място, на което години наред молитвите ми бяха най-искрени и често бяха разбивани, и в онзи ден се молех да не е нещо страшно.
И се оказа най-сладкото!
В крайна сметка, всичко мина благополучно и доста бързо – все пак си спестих 3 месеца притеснение.
Още не сме свършили, скрол надолу
Пиша това в 2 през нощта, кърмейки нашето двумесечно чудо, и вече в нищо не се заричам и на нищо не се учудвам. Защото само бях чувала колко лесно стават бебетата след инвитро, спонтанни аборти или дори осиновяване, но бях убедена, че това няма да се случи на нас.
Е, случи се!
Излизайки от клиниката, незнаеща все още какво точно се случва и какво предстои, виждам таткото да тича след тогавашното ни бебе (вече горд батко). Само успях някак да изпелтеча „Бременна съм“, когато неговият отговор ме довърши: „От кого?“.
Изисквания към текстовете
- да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
- да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
- да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.
