Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Лидия Якимова се включва в конкурса ни с разказ за второто си забременяване, от което резултатът са първо две точки на видеозона, а после още много страхове, радости и емоции, умножени, разбира се, по две.
Аз съм от онези жени, които забременяват само няколко минути след предложението „Искаш ли да опитаме?“, и въпреки всички примери около мен, че нещата не стават толкова лесно по принцип.
Ами при мен станаха
Като типичен Овен, обичам да планирам всичко, като предварително чертая в главата си всички възможни сценарии. С мъжа ми (тогава все още със статус „гадже“ пред социалните медии и семейството ми) решихме, че 10 години са достатъчно дълго време, през което бяхме заедно, за да се решим, че ни е време за деца. Беше нещо като нашият начин да отпразнуваме неговата магистратура след дълго и трудно следване, установяването на стабилна работа и постоянни доходи.
В крайна сметка моят биологичен часовник си каза тежката дума
Вродената ми прагматичност набързо сметна плюсовете и минусите. И още на следващия месец се пулехме срещу двете чертички с онова смесено чувство между щастие и страх дали ще се справим.
Цялата ми бременност протече като по учебник, като в онази глава, в която пише, как би трябвало да се развиват и майката, и бебето през всичките 9 месеца. Имахме лек смут, породен от следящия ме лекар. Той до четвъртия месец се колебаеше дали пък онова безформено авокадо, което растеше в мен не е момче, и попари цялата рода на мъжа ми, когато категорично отсече „Момиче е“.
Но пък какво момиче само!
От тези, които по форумите и социалките ги наричат еднорози. От ден първи започна да спи по цяла нощ, растеше си по табличките на всички педиатри, не плачеше много и не боледуваше. И някак много лесно ни тласна към идеята за второ дете. И двамата със съпруга ми имаме голяма възрастова разлика с брат или сестра и категорично решихме, да не чакаме толкова. Само месец след като празнувахме втория рожден ден на дъщеря си, вече я подготвяхме за идеята, че ще става кака.
Бях толкова спокойна и уверена, че всичко ще се развие както при първата ми бременност, че дори отидох сама на първия преглед
С мъжа ми си разменихме няколко шеговити съобщения, но ясно си спомням как ми написа: „Имам много работа и не мога да говоря по телефона. Ако не са поне 2 – не ми се обаждай“. И с това изречение на екрана на телефона влязох с усмивка в кабинета и се покатерих на магарето. И тогава стана нещо, за което не бях подготвена.
Лекарят разходи по корема ми студената глава на видеозона. Огледа ме от всички възможни ъгли. Разпечата няколко черно-бели снимки и уверено загради 2 точки, които по това време приеха кодовите имена Т1 и Т2 (Twin 1 + Twin2, близнак 1 и близнак 2).
В първия момент реших, че е шега
Че мъжът ми се е разбрал с лекаря, за да се пошегува с мен и затова ми е написал онова съобщение. Дори не съм сигурна, че тогава повярвах на доктора напълно, колкото и пъти да ми показваше кръгчетата. После ми обясни, че в този момент са просто два сака. Все още няма признаци, че и в двата има ембрион. Говореше за проценти, за шансове, за празен сак, за това, че е нормално понякога да отделям повече от една яйцеклетка и т.н.
Излязох и както може да се досетите, първото нещо, което направих, беше да се обадя на съпруга си. Даже ми мина някаква мисъл, че сега шегата е за негова сметка, без изобщо да осъзнавам какво е да имаш малко дете на 2 години и близнаци. Впоследствие имах и мъж, оцелял след катастрофа със средна телесна повреда и извадено рамо, но това е друга история.
„Нали каза да не ти се обаждам, ако не са две? Ами ДВЕ са!“
Пауза. Прекалено драматична пауза. „Ще ти звънна след малко.“ И ми затвори. Малко по-късно имаше още много емоции, много страх, много сълзи, много трудности, радости, кувьози, помпа за кърма, пюрета, гърнета, безсънни нощи, болести, операции, първи стъпки, първо колело, първо падане от колело, от пързалка, от люлка, откъде ли не.
Понякога се шегувам, че обичам да планирам всичко, и само едно от децата ми е непланирано, но не знам точно кое. Скоро моите малки проценти и ниски шансове тръгват на училище и нямам търпение да разбера с какво още ще ме изненадат.
Изисквания към текстовете
- да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
- да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
- да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.
