Бебетата не могат да летят, но вие можете да летите с тях не само с цел екскурзия, а и когато пътувате по работа. Мая Донева е тук, за да ни разкаже откога и как лети с бебета и за даде няколко практични съвета на всички, на които им предстои такъв полет.
Преди 10 години започнаха да ме канят да правя обучения извън България. Първо, само наоколо - Румъния, Гърция, Македония. След това, лека-полека, в Португалия, Белгия, Молдова, Испания, Финландия - та чак до Тунис и Катар.
Посетила съм 36 държави, голяма част от тях с децата си. “Защо?!”, ще попита някой. “Не знам” - ще отговоря. Имах нужда да е така. Обожавам си работата, харесвам ефекта върху хората, когато говорим за човешки права, за общности, за образование, за социални иновации, за деца. Но пък много си харесвам и собствените деца. Всяко едно от тях поотделно и общо като троица - много приятни хора, много сладки и спокойни бебета. И не исках да ги оставя.
От този пуст егоизъм тръгна всичко и се оказа, че всъщност, голяма част от международните ми работодатели (North-south Centre, Съвета на Европа, Европейския младежки форум, Европейската Комисия, големите граждански организации) си имали политика за работа с майки и няма да изпаднат в амок, ако отида с бебето на обучение.
Много ми беше странно в началото. Чудех се уместно ли е, как ще се справя, как ще стане чисто логистично - кой къде ще спи, кой ще плати билетите, как ще работя. Но хората са го измислили - поемат ти или билет и настаняване на таткото, за да го гледа, или, ако е мъничко и спокойно (като моите) си летите заедно и то си спи, докато ти си говориш. Това, обаче, работи в демо-версията до 5-6 месечни бебоци.
Със Симеон, най-големия ми син, бях доста предпазлива - водих тренинги и конференции основно из България. Докато не се приземихме в Тунис, когато той беше на 6 месеца. Дъщеря ми летя за първи път на 45 дни до Кипър, а най-малкият отиде до Тунис пак на 30-на дни - буквално с топъл-топъл паспорт от МВР.
Защо това не е страшно? Защото не е - толкова е просто. Ако и вие и бебето сте здрави и се чувствате добре, значи няма медицински противопоказания да летите.
От друга страна, ако вярвате, че бебето и майката не трябва да излизат първите 40 дена след раждането и всеки със сини очи трябва да ги заплюе, за да не ги урочаса, моля спрете да четете до тук. Или поне прочетете това: шансът някой да ви зарази по въздушно-капков път с нещо, докато ви заплюва против уроки, е доста сериозен, така че - моля, не давайте да ви заплюват, не е хубаво!
От всички полети съм имала един кошмарен - Гришо пищя около 2 часа от 3-часов полет, а аз накрая се разревах в тоалетната от срам. Но това е един полет на едно дете от общо около 30-40 полета с всичките ми деца.
Разбира се, летенето с бебе не е най-лесната работа, но не е и невъзможна. Просто изисква концентрация и подготовка - като при военна мисия. Ето няколко практични съвета за всички, на които им предстои полет с бебе:
-- Изморете бебето преди полета. Така си планирайте престоя на летището, че да мине в игра. Преди да навършат годинка, повечето бебета редуват активни периоди и периоди на 2-3 часа сън. Колкото повече порастват, толкова повече се разреждат тези периоди и бебето става все по-активно. Давам ви гаранция обаче, че ако 2 часа преди полет си играете с него, пеете му и го гъделичкате, шансът да имате спящо бебе в самолета е голям.
-- Колкото по-малко багаж носите, толкова по-добре - особено ако летите с детето без другия родител. Аз винаги нося слинг, шал и раница, в която има 5 памперса, мокри кърпи, вода и ябълка или бисквити. А ако кърмите и бебето е под 6 месеца, какво и да носите няма значение, само го накърмете.
Винаги носете един-два памперса отгоре, дори да сте за двучасов полет - може да ви се загуби багажа, да ви закъснее полетът, всичко се случва, а на летищата не се продават памперси.
Ябълката не е за наяждане, а за отвличане на вниманието, както и водата. Ако бебето ви е малко и още незахранено, като го приспите, си изяжте ябълката - заслужили сте я!
-- Вие трябва да сте доколкото е възможно свежи, да сте спали, за да можете да сте активни през полета. Дори бебето да спи, то обикновено спи върху вас, така че вие няма как да спите по време на полета, защото ще си изтървете бебето и хората ще ви гледат осъдително.
-- Не носете книга, таблет, кръстословици - никакъв шанс да ги ползвате. Най-много да успеете да разгледате он-борд списанието с парфюмите от 200 евро и после да си спомните, че още кърмите и няма как да сте с парфюм.
-- Използвайте средата около себе си: играйте на “Ку-ку и къде е бебето” с пътниците около вас. Дори да са пълни темерути и да се самосъжаляват, че баш до тях имам пътник с бебе, все един ще е готин и ще ви се върже на акъла. Играйте с всякакви чашки, бъркалки, салфетки и ги показвайте все едно сте намерили светия граал в джоба на седалката пред вас - бебето няма идея колко са тривиални тези неща и ако види вашето впечатление и то ще се шашне и ще забрави да реве.
-- Къде да седнете?
Когато сте в ограничено пространство с толкова малък и любопитен човек, всичко може да му бъде забавно, но и едновременно - адски скучно. Затова имайте предвид следното:
-- Ако сте с бебе под 6 месеца, седнете до прозореца, за да се отпуснете и вие, когато заспи, и за да гледа, когато е активно.
-- Ако детето ви е много любознателно, поискайте място до пътеката и след като се издигнете на височина, подходяща да откопчеете предпазните колани, се разходете до задната част на самолета - там където стоят количките с кафе. Там можете да правите малки, дребни луди кръгчета от 6 крачки в посока, но пак е различно - това е нова среда за бебето, която ще го разсее.
-- Какво да правите с хората около вас?
Ако някой ви погледне с поглед от рода на “Що реве сега това бебе”, просто го игнорирате и продължавате с плана. Никой не ви съди за нищо - може би само един-двама 20-годишни с махмурлук ви мразят, но повечето хора всъщност ви разбират. Пълно е с родители с малки бебоци по самолетите, така че най-вероятно и преди са виждали такива като вас.
Сега, много внимателно прочетете: ако някой иска да ви помогне, не се правете на много можещи!
"Може ли да го подържа?"," Искаш ли да играем?, "Ама кое е това хубаво бебе?" и други подобни въпроси са ясни индикатори, че си имате работа с а) майка или татко, които отскоро летят сами и им липсва отрочето б) баба или дядо, които тайно се надяват на внуци, но “децата не щат още”. Или пък просто някой добър човечец, който ви влиза в положение. Така че - приемете помощ. Ако бебето ви по принцип е спокойно сред хора, ще се зарадва и доумори… и ще заспи по-бързо.
-- Имайте предвид, че (противно на очакваното) колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се лети с него. Едно дете на две годинки е в състояние да ви побърка аргументирано, да спори с вас за бонбони от Duty-free-то, да не се умори и дори да не заспи въобще по време на полета.
От две седмици летя без най-малкия ми син и сега съм в ролята на “играч-на-къде-е-бебето-с-чужди-бебета”. Майките ми кимат с благодарност, че имат 10 секунди свобода. А на мен хем ми липсва да летя с бебе, хем ми е леко и прочетох една книга за два полета.
Ако трябва да мисля дали щях да съм по-успешна, ако бях работила на пълни обороти без децата ми и бях намерила някой да ги гледа, или пък щях да съм по-добър родител, ако бях спряла да работя при появата на децата, за да съм неотлъчно с тях вкъщи, а не да ги мъкна по летища - няма да мога да отговоря.
Вярвам обаче, че всяка ситуация може да бъде пригодена, така че да е удобна всеки. Много неща съм научила покрай полетите и работата с децата, които иначе никога нямаше да ми се случат. Миналата година, когато водих поредния тренинг в Тунис с 30-дневния Григор, дойдоха да ме снимат от Тунизийската национална телевизия с цел да видят повече жени от региона, че майчинството не значи изолация, а приемане.
И така - летете. Научете и себе си, и детето си, и семейството си да лети и да си позволява толкова, колкото иска. Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим.
Оригиналният текст е публикуван ТУК.
Още по темата:
