Нели Трифонова е наша читателка, която ни е споделяла 10 неща за детския сън, които ѝ се е искало да знае, както и размисли за водовъртежа на родителската тревожност. Днес тя има какво ново да разкаже. А именно: за преживяванията и лутанията на родителите на малки деца, които не спират да се питат един основополагащ родителски въпрос – СТАВА ЛИ ПО-ЛЕСНО!?
Ако използвате социални мрежи и имате щастието (или пък нещастието) да членувате в някоя Facebook група за родители, вероятно поне веднъж сте попадали на публикация с подобен текст:
„Здравейте! Имам бебе на месец и половина и съм отчаяна. Няма никакъв режим на ядене или на сън, постоянно е залепено за мен, за да суче, спи само отгоре ми. Освен това вечер много плаче, понякога отнема часове да се успокои. Таткото е на работа по цял ден, едва успявам да се нахраня и да отида до тоалетната, какво остава за нещо друго. Имам чувството, че ще се побъркам! Моля ви, кажете ми, че става по-добре, защото не издържам вече!“
Разбира се, съдържанието варира – понякога е за бебе, което не спи или пък което не иска да се храни; бебе, което плаче постоянно; бебе, което не иска изобщо да стои в количка или раница. Понякога е и за липса на подкрепа от партньора, семейството. Понякога е за предполагаем или вече установен здравословен проблем, който значително влошава качеството на живот на семейството. Това, което се повтаря обаче, е „помощ, отчаяна съм, не издържам, ще се побъркам, чувствам се ужасно, самотна съм“ и неминуемото „става ли по-лесно?“. Защото всички знаем, че да имаш бебе е трудно, но едва когато ние имаме бебе, разбираме колко всъщност е трудно. Особено ако ни се падне такова, което не се храни на 3 часа, не си заспива само в кошарката и не си маха нощното хранене на първия месец.
Затова, когато видя подобен тип публикация, никога не я подминавам. Защото знам как е. Защото и аз бях една такава публикация, когато детето ми беше новородено и някои дни се питах ще оцелея ли. Една година по-късно още съм тук (йес!) и макар това, разбира се, да е нищожна част от родителския живот, за мен беше изключително интензивна и реших да споделя все пак размишленията си по темата. Може пък на някого да вдъхнат кураж.
Тук искам да вметна, че когато започнах да пиша този текст, попитах бащата на детето ми дали според него става по-лесно. Той, изключително убедено, дори леко задъхано, отговори „Да!“. Моят отговор обаче е малко по-нюансиран (давам го ей сега). Така че всъщност и това е доста субективно (като толкова неща в този живот). Защото зависи както от самото бебе и темперамента му, така и от родителите и техния темперамент. Различните хора възприемаме като трудни различни неща.
Та, аз смятам, че не става непременно по-лесно, може би не и в класическия смисъл на „лесно“, но:
1. Трудностите се променят (което си е някакъв вид облекчение и разнообразие, нали?) и
2. Наличието им постепенно не е чак такъв проблем. Т.е., въпреки че всъщност постоянно има „ново трудно“, това малко по малко не се усеща чак толкова трудно като в началото.
Времето лекува
Първите дни и седмици след раждането всичко е пълна каша. Тялото и психиката ти преминават през едно от най-големите изпитания изобщо, а на фона на това се очаква да се мобилизираш моментално и да влезеш в една изцяло нова роля, за която колкото и да си мислила, че си готова, рязко се оказва, че не си. Шокиращо е. Буквално. Всичко изглежда непознато, голямо, страшно. Но както са казали хората, времето лекува и според мен това важи и за следродилния период. Може би звучи банално, но действително колкото повече се възстановяваш, дори чисто физически, толкова по-лесно е да преминаваш през всички трудности на родителството.
Започваш да се адаптираш
Да се адаптираш вероятно означава нещо различно за всеки, в зависимост от индивидуалния темперамент, начина на живот преди детето и т.н. При всички положения обаче след раждането идва период на дълбока трансформация и неизбежна адаптация, които помагат да влезеш в новата роля и… да се справиш. Колкото по-бързо успееш да го приемеш, толкова по-скоро се усеща подобрение в ежедневието.
Изграждаш си система за справяне
Тук имам предвид както ежедневните битови неща, така и по-големите предизвикателства. От смяната на памперс за 3 вместо 30 минути до това да ти дойде на ум, че като бебето плаче вече два часа, а ти искаш да се гръмнеш, вместо това можеш да си сложиш шумоизолиращи слушалки (не се шегувам, това е страхотен трик, който помага да останеш спокойна, за да може все пак да продължиш да се грижиш за бебето). Изобщо, когато се случи Х, ти знаеш, че трябва да направиш У, не го мислиш, не се вайкаш, не се паникьосваш.
Осъзнаваш, че всичко е период
Така де, ако трябва да продължа горната мисъл, ако У не сработи, продължаваш нататък и в крайна сметка знаеш, че просто трябва да изтикаш този ден (е, понякога е тази седмица или този месец…). Както обичам да казвам, и това ще мине, после друго ще дойде. Поне за мен тази мисъл е адски освобождаваща.
Трупаш опит и увереност
Ден след ден трупаш опит и увереност, които ти помагат да се справяш по-бързо и адекватно не само с обичайните, но и с новите предизвикателства. Когато минаваме през труден период с детето, винаги се опитвам да се върна назад и да си припомня други подобни моменти, в които съм се чувствала отчаяна и сякаш светът свършва. Е, очевидно не е свършил, така че си повтарям, че и сега няма да се случи. Признавам, че това понякога работи, а понякога ми иде да си сипя едно, а понякога и си сипвам…
Още не сме свършили, скрол надолу
Не се влияеш и не се сравняваш
Да имаш малко бебе е трудно само по себе си, но ако към това добавим външна критика и/или склонност да се сравняваме с други родители и техните бебета, тогава всичко би могло да се усеща още по-тежко. Ако ти и днес си си измила зъбите чак някъде към обяд (в най-добрия случай), а в Instagram четеш как някоя инфлуенсърка е на почивка в Гърция с бебето си на 2 месеца, определено не ти става по-добре. Колкото повече опит и увереност трупаш обаче, толкова по-лесно е да игнорираш всякакъв излишен шум (и да осъзнаеш, че нещата, споделяни в интернет често не са точно такива, за каквито се представят). А така можеш да се фокусираш много по-лесно върху твоето бебе и твоя живот, с по-малко вина и угризения.
Знаеш на кого да се довериш
Всъщност тук основното е, че все повече се доверяваш на себе си и това е резултат от всичко, което изброих до момента. А когато все пак имаш нужда от помощ, знаеш къде и от кого да я потърсиш, за да я получиш навременно и адекватно. Това е ключово за това да се справяш бързо и уверено с всякакви нововъзникнали казуси, защото, няма какво да се лъжем – такива винаги има.
Ако трябва да обобщя, според мен да имаш дете не става по-лесно (даже много биха казали, че става по-трудно, защото както споменах и по-рано – субективно е), но по-важното е, че ти с дете на един месец НЕ си ти с дете на 1 година, 3 години, 10 години… Докато бебето расте, развива се, учи, ти караш някаква комбинация от пет бакалавъра, три магистратури и поне една докторантура, докато посещаваш вечерни курсове и уикенд работилници. Така че горе главата, цялостната ситуация все пак става по-добре и отново: всичко е период!
