Публикуваме текст на наша недоспала читателка (казваме го с голямо съчувствие). Нели Трифонова е майка на 9-месечно бебе, при което положението със съня, пише ни тя, е МАЙКО МИЛА! И все пак това я е вдъхновило да подреди мислите си, така че хем да ѝ стане малко по-леко, хем да помогне на бъдещите родители.
Дисклеймър 1: Този текст не е за вас, ако вашето дете спи добре от раждането и/или си мислите, че на 2 месеца сте го „научили“ да спи добре.
Забременях с първото си дете. И, разбира се, щом премина първоначалният дискомфорт (иначе казано, щом спрях да карам основно на таратор и солети и да искам да спя близо 24 часа в денонощието – каква ирония, нали!) започнах да се подготвям за предстоящото раждане и майчинство.
Като един типичен проектен мениджър от зодия Козирог, подходих към нещата изключително сериозно. То не бяха книги с по 700 страници, уебинари, видеа, филми, уебсайтове и Фейсбук страници на лекари, акушерки, дули, консултанти по кърмене… А от всяко нещо пък извираха нови и нови неща, които да намеря, прочета или гледам. Превъртях и Excel, и Google Drive с категоризиране, подреждане и преподреждане на цялата тази информация, която трябваше да погълна (и добре, че го направих, защото се оказа, че като родиш и „пуф“ – всичко се изпарява от главата ти и трябва да си го прочетеш пак, като имаш нужда).
Та в цялото това изобилие от информация, разбира се, се появи и темата за детския сън. Запазих си няколко уебсайта на консултанти по детски сън, прочетох няколко от статиите в блоговете им, запаметих една таблица с „нормите на детския сън“, в която видях колко трябва да спят и бодърстват бебетата спрямо възрастта им. И повече не се и задълбочих, защото като цяло ми беше ясно, че „ще има безсъние“. Само че, както по-късно се оказа, изобщо нищо не ми беше ясно.
Всъщност, докато не се запознаеш с истинското безсъние, ти реално изобщо не знаеш какво е безсъние, колкото и да си мислиш друго. Не, не, не вдигайте вежди – и аз съм ходила на лекции, след като съм затваряла дискотека; и аз съм работила на две места; и аз съм била на неколкодневни фестивали и съм оцелявала на 4-5 часа сън на нощ. И нищо от това нямаше как да ме подготви за преживяването с бебе.
Изобщо, както се оказа по-късно, аз имах една крайно нереалистична представа за това как се случва сънят на бебетата. Представях си как то ще си се буди на 2-3 часа да яде и периодично заради някой дискомфорт (колики, зъби, боледуване) ще има някоя и друга безсънна нощ, но НИЩО, аз ЩЕ СПЯ, КОГАТО БЕБЕТО СПИ (любима мантра!) и всичко ще е наред. Само че се оказа, че първо, това изобщо не работи така, и второ, трудностите с бебешкия сън далеч не са свързани само с безсънието като такова (въпреки че това вероятно е най-голямото предизвикателство).
Затова много, ама много ми се иска някъде да бях прочела или някой да ми беше казал следните 10 неща, които, за мой ужас, след това научих съвсем емпирично.
Още не сме свършили, скрол надолу
Дисклеймър 2: Този „списък“, разбира се, се основава на моя личен опит и както всички знаем, има бебета и бебета (още една любима мантра, но този път без ирония). Целта му не е да плаши, а от една страна да подготви поне една бъдеща майчица, за да не си мисли и тя като мен, че то като му се спи, бебето просто си спи, а от друга, да бъде прочетен от някоя текущо вероятно бедстваща майка, която да си каже „Ето, не съм само аз, щом тя е оцеляла (досега), ще оцелея и аз!“.
Началото е трудно
Е, зависи какво точно е било началото, но за мен (а и за повечето майки, предполагам) не беше никак лесно. Дългото раждане, а после пък следродилната еуфория в комбинация с въпроса „БЕБЕТО ДИША ЛИ?!“, който си задавах по 10 пъти на нощ, изобщо не ми позволиха да мигна в началото. После пък то (бебето) взе, че се усети, че вече не ми е в корема и е гладно постоянно и дойде т.нар. „синдром на втората нощ“ – хайде, пак няма сън. Та така „неусетно“ още първите дни си на минус много сън, а тогава осъзнаваш и че…
Не можеш да спиш, когато бебето спи
Или поне аз не можех. Мисля, че мозъкът ми се претовари от емоциите (които буквално бяха всякакви) и просто не можех да се отпусна. Освен това, новородените спят ужасно шумно! То не беше лаене, ръмжене, динозавърски звуци… Белият шум си го пусках по-скоро за себе си! Съответно се завърта един цикъл на преумора, от който отнема време да излезеш, за да „закърпиш“ все пак някакво количество сън. А то си е буквално закърпване, защото…
Разпокъсаният сън не е като неразпокъсания, особено когато е и малко
Малко в стила на Божинката, но е точно така. Значи, аз по-рано споменах, че си представях как си ставам, храня си бебето и си лягам. Да, ама не. Първо, че дори бебето да се храни на три часа (а много бебета се хранят на по-често в началото), храненето може да продължи 30-40-60 минути… Ако се наложи да вкараш и дохранване + доизцеждане с помпа (наложи се), а после и да приспиш бебето (повече за това след малко)... И хайде пак всичко отначало. Освен това, бебетата се будят през нощта не само от глад, както се оказа. Т.е. дори бебето да спре да яде през нощта, пак може да се буди по 68 пъти (отново, както се оказа). И така в един момент осъзнаваш, че…
Всичко е по-лесно, когато си се наспал
Наскоро гледах едно интервю с актрисата Кийра Найтли за нейните преживявания като майка и в него тя отбеляза как ако си се наспал, е много по-лесно да се справиш с предизвикателствата през деня. Та, и аз до този извод стигнах от първа ръка. И какво от това, ще попитате? Ами нищо, просто напомняне да не се съдите твърде строго, че ви е трудно или че сте в лошо настроение, а още по-малко да се сравнявате с майки на спящи бебета. Място за сравнение просто няма. А и то не е само сънят сам по себе си труден, ами и това, че…
Бебетата не заспиват непременно когато им се спи
Или поне много от тях. В първите месеци от живота на моето бебе се налагаше да проявявам изключителна изобретателност в начина на приспиване, тъй като то долу-горе на всеки три дни сменяше това как желае да заспива. Изпробвала съм около 352 вида люлеене и съм изпяла още толкова песнички. Отделно ходене, ТИЧАНЕ (не се шегувам, за жалост), напади (и за това не се шегувам), друскане на фитнес топка, приспиване на вентилатор на тъмно в тоалетната (наистина!), количка навън, количка вътре и накрая, слава богу – раница! Непременно си купете раница или слинг! Хейтърите ще кажат, че така съм го научила, а истината е, че много ми се искаше да мога да го науча на нещо на тази възраст, но…
Сънят на бебетата не зависи (само) от теб
Това е нещо, което постоянно си повтарям и до днес. Може да полагаш страшно много усилия – пък активно будуване, спокойно будуване, рутини, ритуали, бели шумове, затъмняващи завеси… И пак резултатът да не е задоволителен или дългосрочен. Просто има много неща като темперамента на бебето и нивото на зрялост на нервната му система, които не можеш по никакъв начин да контролираш, а те са важни. Това не значи да се примирим, че няма да се спи, а по-скоро да си простим, че „не се справям“, защото това не е така. И тук е важно да поговорим и за това защо…
Бебето заспа, но се събуди, като го оставих в кошарата
Сега ще ви разкрия една тайна: бебетата, особено първите три месеца, имат нужда непрестанно да усещат майка си. Разбира се, отново: има и изключения! Но само отворете която и да е Фейсбук група, посветена на детския сън и ще видите, че изобилства от публикации, съдържащи един и същи въпрос: „Защо бебето ми се буди веднага, след като го оставя в леглото му?“ Ами, защото след 9 месеца в утробата, сгушено и на топличко, близо до сърцето ти, леглото му се струва като доста неприветливо място. Та, ако и вашето бебе спи само отгоре ви – не се притеснявайте, не сте сама и не е завинаги. Е, ако като мен предварително сте си правила планове как докато бебето спи, ще вършите това или онова… Имам лоши новини за вас. И тук пак да се върнем на това, че често…
Не можеш да спиш, когато бебето спи 2
Повтарям се, но това действително е топ съвет преди да родиш, който просто е абсолютно неприложим за много майки. Защото дори бебето ти да спи добре и самостоятелно, за да съществувате и ти, и то, трябва все пак и да се свърши това-онова вкъщи. Сигурно хиляди пъти съм прочела или чула как „домакинската работа няма да избяга“. Да, действително няма да избяга и ще е все още там и утре, и вдругиден, така че все ще трябва да се свърши. Не си представям кой може да си позволи чак нищо да не пипне вкъщи – а, да, който има външна помощ, но много млади семейства нямат такава. Така че нека бъдем реалисти. И също да помислим как да подкрепим новите родители (ама истински), вместо да им даваме съвети, които е силно вероятно да не бъдат приложими. И все пак, хубавото е, че…
Всяко чудо за три дни
Така де, това е и хубавото, и лошото. Една приятелка се шегуваше, че с бебетата ако нещо е добре, то ще трае 2-3 дни, а ако е зле – 2-3 седмици. Истината е, че сънят на бебетата наистина се променя постоянно и има и по-трудни, и по-лесни моменти. Важното е може би да се гледа общата тенденция и да не забравяме, че…
Все някога ще се наспим
Наистина ще се случи. Ако ви предстои да имате бебе и съм ви изплашила с всичко до този момент, ето това е положителната част. А и, ще се повторя, но целта ми определено не е да плаша, а да нарисувам една сравнително реалистична картина, тъй като много майки страдат объркани и сами, защото някой им е казал, че „то в началото само спи и яде“, а всъщност се е оказало, че това не е така. И, разбира се, логичният извод – аз нещо не ставам. Не, вие сте си супер, просто е трудно. Затова потърсете помощ – бащата, баби и дядовци, ако има, дори някой приятел или приятелка – я да гледа бебето за 2 часа, за да поспите, я да ви донесе нещо за ядене, я друго. А ако положението става нетърпимо и няма изгледи да се оправи скоро – вече има и консултанти по детски сън, някои от които със сигурност могат да ви помогнат. Важното е да се опитваме да не се отчайваме, защото… наистина все някога ще се наспим.
