Мая Донева е жена-ураган и опитвайки се да я представим, дори не знаем откъде да захванем. Все отнякъде обаче трябва да започнем, така че нека е от това, че тя е съосновател на свръх популярната Социална чайна във Варна - проект, който бе един от миналогодишните финалисти в Промяната - най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group в партньорство с фондация Reach for Change-Bulgaria.
Социалната чайна е място, като всички останали хубави заведения, с една разлика - дава работа на младежи, излезли от домове. Като че ли това обаче не стига на Мая, и тя работи и във Фондация "Карин дом", занимавайки се с подкрепа на семейства и деца със специални потребности. Освен всичко останало, тя самата има три деца, обиколила е целия свят, била е лектор в Лапландия и Тунис, социалното предприемачество и гражданските права е тема, по която може да говори с часове, а днес е в Майко Мила!, за да ни докаже, че жените могат всичко! Пък ако искате да я видите на живо - бързайте към фестивала "Усмихни се, Карин дом", където няма как да я изпуснете!
Представете се - коя сте, откъде сте, как се казвате?
Аз съм Мая, изпълнителен директор на “Карин дом” във Варна. Част съм от звеното експерти и обучители на Европейския младежки форум и водя тренинги за млади хора из целия свят, съосновател на Социалната чайна във Варна, майка на 3 деца, любител на плажа и къмпингуването.
Какво образование имате преди университета? Питаме, защото често хората работят в област, различна от това, което са учили.
Аз съм фен на неформалното образование повече от формалното - най-полезните ми “образования” са под формата на тренинги с програма Еразъм на Европейската комисия - модули за граждански и човешки права, активно гражданство, младежко участие и тн. Но имам MBA от Cardiff Met., а преди това бакалавърска степен по Журналистика. И двете са имали доста важна роля в професионалното ми развитие, но за да мога да бъда пълноценна в това, което работя днес, съм комбинирала много житейски и професионални умения.
С какво се занимавате? Знаем, че сте основател на Социалната чайна във Варна, която е едно истински разкошно място. Разкажете ни повече за нея – даже не повече, а всичко!
Аз съм изключително щастлив човек що се отнася до работата ми. Чайната дава първа работа и менторска подкрепа на младежи, израснали без родители. Като погледнеш отвън, е заведение като заведение - огромната и единствена разлика, че целият ни персонал е съставен от младежи от домове, за които това е често единственият шанс да се издържат след като станат на 18 години.
Имаме менторска програма, в която ги учим а основни личностни и професионални умения, а вечер се случват различни събития - готварски курсове за деца, рисуване и вино за възрастни, лекции, обучения, театрални представления, изложби и т.н. С подкрепата на общината, на дарители и на доброволци вече 4 години това място си има специално място в сърцето ми.
Как се появи идеята да давате шанс на младежи, израснали в домове или в проблемни семейства? Какви са предизвикателствата и положителните страни на работата с тях?
Дълго време аз и няколко приятели бяхме доброволци в няколко дома за деца и виждахме, че тези деца са в абсолютна безпътица. Много е трудно, когато няма кой да ти обясни елементарни неща - често момичетата стават жертва на трафик на хора и се забъркват с “едни много чаровни мъже”, които се оказват сводници, а момчетата попадат в ареста за дребни кражби.
Наблюдавайки тези случки, ставайки свидетел на тези житейски повторения, решихме, че трябва да направим нещо.
В този период от живота ми аз и съоснователят на Чайната пишехме една концепция за градско развитие на Варна, която беше подадена и след това спечели на Варна титлата за Европейска младежка столица. Концепцията беше фокусирана върху социалните иновации, и как, ако комбинираш различни нерешени социални казуси, може да създаваш решения. Звучи супер нелогично и сложно, но не е.
Там се съдържаше и много информация за социалното предприемачество, бизнес с кауза: фирма, която има стопанска дейност, но инвестира печалбата си в това да реши социален проблем. И така 1+1 даде решението: Чайна!
Какво ви донесе участието в Промяната, най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group?
Много. Увереност, че можем да постигнем всичко, ако сме достатъчно упорити. Промяната ни даде много умения за развитие на нашия социален стартъп в началото, когато нямахме пукната пара, нито сграда, нито капитал. Видимостта, която проектът получи, го направи разпознаваем и според мен върна енергия обратно към нас, че такива неща може да се случват и в България.
Промяната ни донесе и приятелите - с хората, с които се учихме заедно по пътя: Ашо от Заслушай се, Силвена от Живот със синдром на Даун, Николета от Loveguide, както и самият екип от Промяната. Това са иноваторите, будителите на тези години - хора, които от нищо правят нещо, от личното си време и мечти правят нещо за всички!
Толкова е зареждащо да си покрай такива хора. Ако не беше промяната и вас нямаше да познавам.
Сега работите в Карин дом. Участвате активно и в провеждането на фестивала Усмихни се, както и генерално в дейността на Карин дом. Кажете ни повече за тази ви дейност.
От пролетта съм изпълнителен директор на Фондация Карин дом - една от най-големите организации, която подкрепя деца и родители със специални потребности. Карин дом има много красива и интересна история. Основана преди над 20 години от потомствения дипломат и филантроп Иван Станчов, развита през годините от много отдаден и професионално подготвен екип, сега помагаме на над 300 семейства годишно, обучаваме десетки специалисти, учители и родители по теми свързани с детско развитие, приобщаващо образование.
“Усмихни се, Карин дом” е може би най-цветната и видима част от нашата работа, защото по време на този двудневен благотворителен фестивал събираме готвачи, занаятчии, артисти, певци и всякакви идеалисти в двора на Карин дом и се забавляваме. Има огромна детска зона с много работилници- от игри на шах, до рисуване, изработване на бижута, билкознание и много други. Рафи и любимата група на варненци “Бумеранг” ще пеят през двете вечери, Улицата на Готвачите и Фермерски пазар ще ни хранят - въобще ще бъде чудесно.
Най-прекрасната част на цялото това споделено семейно забавление, е че миналата година фестивалът събра почти 40 000 хиляди лева в подкрепа на терапевтичната дейност на Карин дом. Тази година се надяваме да успеем да съберем дори повече! Използвам възможността да поканя всички, които имат време и желание, да се включат във фестивала - хубаво е, полезно е, приятно е, а и ето къде е Варна. Хайде, хора!
Толерантни ли сме към хората в неравностойно положение?
Не сме. Част от мисията на фестивала е да срещне хората - тези, чиито деца са на терапия при нас и всекидневно идват в градината, и тези, които само са виждали снимки на деца в количка, деца с ДЦП. Да се видят - това са хора, които често делят един град, един квартал, но не се познават.
Аз не вярвам в това, че, видиш ли, българите били лоши хора, не приемали “различни” и т.н. - ние не се познаваме. Нямаме идея как протича денят на едно семейство, в което има дете със специални нужди - как се буди, как се храни, колко време отнема, как често единият родител не може да си позволи да работи, за да полага грижи за детето си.
И това, дебело искам да подчертая, ако сме наистина толкова горди да сме българи, и толкова обичаме България, е обща отговорност - децата в колички, децата, които не виждат или не чуват, могат много неща. Техният потенциал, техните умения не трябва да остават извън училище, извън игрите, извън разговорите и срещите с другите деца. Това е жестоко, но ако оставим човешката страна на нещата, това е и икономическо глупаво.
Да игнорираш съществуването на цяла група хора политически няма смисъл, защото освен, че те са част от общността ни и всички социални процеси в нея, те биха могли да бъдат и част от икономиката ни.
В много държави физическите и интелектуалните увреждания не са причина да не можеш да работиш, но ние имаме още път да извървим до там. И първата стъпка е през приемането, виждането, запознаването, ако щеш - признаването на това, че има хора, които по друг начин вървят, ходят, виждат, чуват, и това не ги прави по-малко хора.
Как се справяте с всичко, с което сте се заели – знаем, че имате доста собствени деца, плюс тези, на които осигурявате работа, а сигурно имате и други задачи? Как го правите?
Трудно се справям сама, но ние, хората, не сме направени да сме сами. Семейството ми е много подкрепящо за всички житейски и кариерни избори, които правя. Имам 3 деца, почти първокласник, дъщеря в предучилищна и бебок на година и четири месеца. Много се радвам, че се решихме на голямото семейство, за което мечтаехме с мъжа ми. Не е лесно, но е възможно. Леко сме убили социалния си живот и излизаме средно 2 пъти в годината, но не съм сигурна, че ми липсва. Децата са деца само за 10-12 години, после искат независимост, свобода.
За мен е важно да съм въвлечена в този период с гушкането, рисуването, опознаването на света колкото се може повече. Вярвам че особено в първите години няма нищо по-подходящо от това децата да са покрай родителите си, ако ще това да значи, че идват с тях в Карин дом и в Чайната по време на работни срещи и обучения.
Гледаме една ваша снимка, на която кърмите третото си дете по време на среща кръгла маса с Европейския комисар по младежки политики и кмета на Варна, и умираме от кеф. Имаме ли напредък в това отношение у нас – жените да продължават да бъдат активни в професията си дори и с бебе в ръце и това да се приема нормално от всички?
Хахаха. Ох, тази среща. Ох, тази снимка! Обожавам тези 80 минути всеки път, като се сетя за тях. Гришо беше току-що роден - нямаше 3 седмици. Тази среща се случи на втория етаж на Чайната и беше своеобразна европейска чест, че ще си говорим за политическия ефект на социалните иновации, за предприемачеството с кауза и т.н. Оказа се, както често става, че няма кой да гледа Гришо и аз или трябва да пропусна срещата, или да отида с него.
Била съм на десетки формални срещи с бебе, водила съм тренинги в Лапландия и Тунис с бебе. Но на среща с еврокомисар не бях ходила с бебе. Накратко - срамувах се, притеснявах се, чудех се уместно ли е, не е ли.
И съм сигурна, че и сега, четейки, някой ще си каже: “Естествено, че не е уместно, луда ли си”. Но егото и страхът са свързани - аз НЕ съм по-важно от това, което искам да кажа. Посланието ми към тези мъже в хубави костюми е по-важно, отколкото личната ми драма имам ли кой да гледа Гришо. И така - изпрах си официалния черен слинг и се изтипосахме с него на среща. Той, по законите на Мърфи, естествено, се събуди и трябваше да го накърмя, завит с един шал. Беше интересно преживяване - и за мен, и за всички от Комисията.
Откровено казано, не мисля, че някой имаше проблем. Понякога страховете ни са в пъти по-големи от реалността. Така е и като трябва да съчетаваш бебе и работа... Научила съм се да не давам съвети. Ако имаш нужда да работиш - работи, ако имаш нужда от време с бебето си - имай го; ако решиш и можеш да ги съчетаеш - пробвай, най-много да се получи.
Какво бихте казали на някое момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с това, което вие правите?
Аз не съм сигурна кой е моят път, много ми е хаотичен - международни обучения, социални иноавции, младежки проекти, социално предприемачество, изпълнителен директор, доброволец. Пътят на всеки е уникален и няма повтаряне.
Всичко, което едно момиче има нужда да знае, е, че тя си поставя лимитите - ако решиш, че искаш да имаш бизнес и да го управляваш, няма нещо, което да те спре; ако решиш, че искаш академична кариера и го преследваш 24/7, няма как да не стане; ако решиш, че искаш 3 деца и това е нещото, което знаеш, че е ТВОЕТО - давай. Важно е да сме честни към себе си, да се провокираме да учим и да правим добро - това е моята формула - бъди причината и за своето щастие, и за това на някой друг.
Какво искате да кажете на младите хора в България?
Не си хвърляйте фасовете по земята, внимавайте какво ядете, не работете без договор на Златни пясъци, ползвайте презервативи, гласувайте, научете кои са трите власти, за да не попаднете в статус на Елисавета.
Какво ви харесва в професията ви?
Всичко. Възможността да уча всеки ден от децата, родителите и колегите, начинът, по който мога да подобрявам и развивам процесите вътре в организацията, социалното измерение на това, което правим в Карин дом - то променя начина, по който едни хора живеят, мислят и действат.
Ето, например Фестивалът “Усмихни се, Карин дом”, това е пак от сферата на социалните иновации. Обединяваш местната общност и бизнес, за да си изкарат добре заедно. Един своебразаен градски тийм билдинг, при това с кауза - да подпогнеш семейства, които имат нужда от терапия. 1+1 прави 3!
А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!
Темпото. Аз съм зораджия с визия, искам нещата да се случват по-бързо и по-мащабно. Има много деца, които са в списък на “изчакващи” за терапия, защото не можем да поемем всички - и финансово, и логистично. Аз ги мисля тези хора, знам, че ни чакат и всеки път, когато говоря с компания, която ни е дарител, и когато им сложа предложение на масата за финансово дарение, знам какво стои зад него- не като бройка хора, а като хора…
Преди 2 месеца, закривайки терапевтичната година, правихме едно тържество за бъдещите първокласници и като ги награждавахме, си мислех за тези деца, които отиват в първи клас. Колко от училищата, учителите и другите ученици са готови да ги приемат? Ама истински, да работят с тях, да играят, да общуват с тях. Правим много информационни кампании за децата със специални нужди, но обществото има нужда от постоянно напомняне. Защото се забравяме. И това ми тежи.
Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?
Чайната и Карин дом ми смениха перспективата за '’тежки моменти и житейски път”. Израснала съм с двама родители, пътувала съм из целия свят, имам работа, която обичам, и семейство, за което съм мечтала. Житейските предизвикателства най-вероятно предстоят.
И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимия ви певец, любимият ви филм, актьор и книга?
Е, не! Рафи ми е любимият певец, защото ще пее на "Усмихни се, Карин дом" в неделя вечер. Заповядайте. Ако носите The constant gardener, ще разбера, че сте чели това интервю, защото това ми е любимата книга. А ако Рафи изпее Crawling на Linkin park, ще знам, че и той е чел, защото това е моята музика.
