Памперсът е пълен с нещо зелено и лепкаво. Пъпчето изглежда странно. Бабата настоява за всекидневна баня. Интернет казва едно, съседката – друго.
В това много полезно видео акушерката и международно сертифицирана консултантка по кърмене Мария Евгениева ни показва съвсем практично какво да правим през първите седмици с едно новородено бебе.
Ще научите:
• как правилно да държите и повдигате бебето;
• как изглеждат нормалните изпражнения и кога има повод за притеснение;
• как се сменят пелени;
• каква е хигиената при момиченцата и момченцата;
• кога и как да къпете новороденото;
• как да се грижите за пъпчето;
• как да почиствате очи, нос, уши и уста (на бебето, вашите си знаете вероятно);
• защо ръкавичките невинаги са добра идея и други много важни съвети от професионалист.
Това видео не замества консултацията с лекар, но може да ви спести доста тревоги и да ви даде повече увереност в първите дни у дома.
Ако видеото ви е полезно, абонирайте се за канала ни и го изпратете на някой нов или бъдещ родител, който се чуди дали (ще) се справя. Най-вероятно се справя по-добре, отколкото си мисли, но нека уверим младите майки и бащи, че няма нищо страшно.
Благодарим на нашите партньори и приятели от Colief и Water Wipes за подкрепата при осъществяването на това видео.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Нели Трифонова е наша читателка, която ни е споделяла 10 неща за детския сън, които ѝ се е искало да знае, както и размисли за водовъртежа на родителската тревожност. Днес тя има какво ново да разкаже. А именно: за преживяванията и лутанията на родителите на малки деца, които не спират да се питат един основополагащ родителски въпрос – СТАВА ЛИ ПО-ЛЕСНО!?
Ако използвате социални мрежи и имате щастието (или пък нещастието) да членувате в някоя Facebook група за родители, вероятно поне веднъж сте попадали на публикация с подобен текст:
„Здравейте! Имам бебе на месец и половина и съм отчаяна. Няма никакъв режим на ядене или на сън, постоянно е залепено за мен, за да суче, спи само отгоре ми. Освен това вечер много плаче, понякога отнема часове да се успокои. Таткото е на работа по цял ден, едва успявам да се нахраня и да отида до тоалетната, какво остава за нещо друго. Имам чувството, че ще се побъркам! Моля ви, кажете ми, че става по-добре, защото не издържам вече!“
Разбира се, съдържанието варира – понякога е за бебе, което не спи или пък което не иска да се храни; бебе, което плаче постоянно; бебе, което не иска изобщо да стои в количка или раница. Понякога е и за липса на подкрепа от партньора, семейството. Понякога е за предполагаем или вече установен здравословен проблем, който значително влошава качеството на живот на семейството. Това, което се повтаря обаче, е „помощ, отчаяна съм, не издържам, ще се побъркам, чувствам се ужасно, самотна съм“ и неминуемото „става ли по-лесно?“. Защото всички знаем, че да имаш бебе е трудно, но едва когато ние имаме бебе, разбираме колко всъщност е трудно. Особено ако ни се падне такова, което не се храни на 3 часа, не си заспива само в кошарката и не си маха нощното хранене на първия месец.
Затова, когато видя подобен тип публикация, никога не я подминавам. Защото знам как е. Защото и аз бях една такава публикация, когато детето ми беше новородено и някои дни се питах ще оцелея ли. Една година по-късно още съм тук (йес!) и макар това, разбира се, да е нищожна част от родителския живот, за мен беше изключително интензивна и реших да споделя все пак размишленията си по темата. Може пък на някого да вдъхнат кураж.
Тук искам да вметна, че когато започнах да пиша този текст, попитах бащата на детето ми дали според него става по-лесно. Той, изключително убедено, дори леко задъхано, отговори „Да!“. Моят отговор обаче е малко по-нюансиран (давам го ей сега). Така че всъщност и това е доста субективно (като толкова неща в този живот). Защото зависи както от самото бебе и темперамента му, така и от родителите и техния темперамент. Различните хора възприемаме като трудни различни неща.
Та, аз смятам, че не става непременно по-лесно, може би не и в класическия смисъл на „лесно“, но:
1. Трудностите се променят (което си е някакъв вид облекчение и разнообразие, нали?) и
2. Наличието им постепенно не е чак такъв проблем. Т.е., въпреки че всъщност постоянно има „ново трудно“, това малко по малко не се усеща чак толкова трудно като в началото.
Първите дни и седмици след раждането всичко е пълна каша. Тялото и психиката ти преминават през едно от най-големите изпитания изобщо, а на фона на това се очаква да се мобилизираш моментално и да влезеш в една изцяло нова роля, за която колкото и да си мислила, че си готова, рязко се оказва, че не си. Шокиращо е. Буквално. Всичко изглежда непознато, голямо, страшно. Но както са казали хората, времето лекува и според мен това важи и за следродилния период. Може би звучи банално, но действително колкото повече се възстановяваш, дори чисто физически, толкова по-лесно е да преминаваш през всички трудности на родителството.
Да се адаптираш вероятно означава нещо различно за всеки, в зависимост от индивидуалния темперамент, начина на живот преди детето и т.н. При всички положения обаче след раждането идва период на дълбока трансформация и неизбежна адаптация, които помагат да влезеш в новата роля и… да се справиш. Колкото по-бързо успееш да го приемеш, толкова по-скоро се усеща подобрение в ежедневието.
Тук имам предвид както ежедневните битови неща, така и по-големите предизвикателства. От смяната на памперс за 3 вместо 30 минути до това да ти дойде на ум, че като бебето плаче вече два часа, а ти искаш да се гръмнеш, вместо това можеш да си сложиш шумоизолиращи слушалки (не се шегувам, това е страхотен трик, който помага да останеш спокойна, за да може все пак да продължиш да се грижиш за бебето). Изобщо, когато се случи Х, ти знаеш, че трябва да направиш У, не го мислиш, не се вайкаш, не се паникьосваш.
Така де, ако трябва да продължа горната мисъл, ако У не сработи, продължаваш нататък и в крайна сметка знаеш, че просто трябва да изтикаш този ден (е, понякога е тази седмица или този месец…). Както обичам да казвам, и това ще мине, после друго ще дойде. Поне за мен тази мисъл е адски освобождаваща.
Ден след ден трупаш опит и увереност, които ти помагат да се справяш по-бързо и адекватно не само с обичайните, но и с новите предизвикателства. Когато минаваме през труден период с детето, винаги се опитвам да се върна назад и да си припомня други подобни моменти, в които съм се чувствала отчаяна и сякаш светът свършва. Е, очевидно не е свършил, така че си повтарям, че и сега няма да се случи. Признавам, че това понякога работи, а понякога ми иде да си сипя едно, а понякога и си сипвам…
Още не сме свършили, скрол надолу
Да имаш малко бебе е трудно само по себе си, но ако към това добавим външна критика и/или склонност да се сравняваме с други родители и техните бебета, тогава всичко би могло да се усеща още по-тежко. Ако ти и днес си си измила зъбите чак някъде към обяд (в най-добрия случай), а в Instagram четеш как някоя инфлуенсърка е на почивка в Гърция с бебето си на 2 месеца, определено не ти става по-добре. Колкото повече опит и увереност трупаш обаче, толкова по-лесно е да игнорираш всякакъв излишен шум (и да осъзнаеш, че нещата, споделяни в интернет често не са точно такива, за каквито се представят). А така можеш да се фокусираш много по-лесно върху твоето бебе и твоя живот, с по-малко вина и угризения.
Всъщност тук основното е, че все повече се доверяваш на себе си и това е резултат от всичко, което изброих до момента. А когато все пак имаш нужда от помощ, знаеш къде и от кого да я потърсиш, за да я получиш навременно и адекватно. Това е ключово за това да се справяш бързо и уверено с всякакви нововъзникнали казуси, защото, няма какво да се лъжем – такива винаги има.
Ако трябва да обобщя, според мен да имаш дете не става по-лесно (даже много биха казали, че става по-трудно, защото както споменах и по-рано – субективно е), но по-важното е, че ти с дете на един месец НЕ си ти с дете на 1 година, 3 години, 10 години… Докато бебето расте, развива се, учи, ти караш някаква комбинация от пет бакалавъра, три магистратури и поне една докторантура, докато посещаваш вечерни курсове и уикенд работилници. Така че горе главата, цялостната ситуация все пак става по-добре и отново: всичко е период!
Публикуваме текст на наша недоспала читателка (казваме го с голямо съчувствие). Нели Трифонова е майка на 9-месечно бебе, при което положението със съня, пише ни тя, е МАЙКО МИЛА! И все пак това я е вдъхновило да подреди мислите си, така че хем да ѝ стане малко по-леко, хем да помогне на бъдещите родители.
Дисклеймър 1: Този текст не е за вас, ако вашето дете спи добре от раждането и/или си мислите, че на 2 месеца сте го „научили“ да спи добре.
Забременях с първото си дете. И, разбира се, щом премина първоначалният дискомфорт (иначе казано, щом спрях да карам основно на таратор и солети и да искам да спя близо 24 часа в денонощието – каква ирония, нали!) започнах да се подготвям за предстоящото раждане и майчинство.
Като един типичен проектен мениджър от зодия Козирог, подходих към нещата изключително сериозно. То не бяха книги с по 700 страници, уебинари, видеа, филми, уебсайтове и Фейсбук страници на лекари, акушерки, дули, консултанти по кърмене… А от всяко нещо пък извираха нови и нови неща, които да намеря, прочета или гледам. Превъртях и Excel, и Google Drive с категоризиране, подреждане и преподреждане на цялата тази информация, която трябваше да погълна (и добре, че го направих, защото се оказа, че като родиш и „пуф“ – всичко се изпарява от главата ти и трябва да си го прочетеш пак, като имаш нужда).
Та в цялото това изобилие от информация, разбира се, се появи и темата за детския сън. Запазих си няколко уебсайта на консултанти по детски сън, прочетох няколко от статиите в блоговете им, запаметих една таблица с „нормите на детския сън“, в която видях колко трябва да спят и бодърстват бебетата спрямо възрастта им. И повече не се и задълбочих, защото като цяло ми беше ясно, че „ще има безсъние“. Само че, както по-късно се оказа, изобщо нищо не ми беше ясно.
Всъщност, докато не се запознаеш с истинското безсъние, ти реално изобщо не знаеш какво е безсъние, колкото и да си мислиш друго. Не, не, не вдигайте вежди – и аз съм ходила на лекции, след като съм затваряла дискотека; и аз съм работила на две места; и аз съм била на неколкодневни фестивали и съм оцелявала на 4-5 часа сън на нощ. И нищо от това нямаше как да ме подготви за преживяването с бебе.
Изобщо, както се оказа по-късно, аз имах една крайно нереалистична представа за това как се случва сънят на бебетата. Представях си как то ще си се буди на 2-3 часа да яде и периодично заради някой дискомфорт (колики, зъби, боледуване) ще има някоя и друга безсънна нощ, но НИЩО, аз ЩЕ СПЯ, КОГАТО БЕБЕТО СПИ (любима мантра!) и всичко ще е наред. Само че се оказа, че първо, това изобщо не работи така, и второ, трудностите с бебешкия сън далеч не са свързани само с безсънието като такова (въпреки че това вероятно е най-голямото предизвикателство).
Затова много, ама много ми се иска някъде да бях прочела или някой да ми беше казал следните 10 неща, които, за мой ужас, след това научих съвсем емпирично.
Още не сме свършили, скрол надолу
Дисклеймър 2: Този „списък“, разбира се, се основава на моя личен опит и както всички знаем, има бебета и бебета (още една любима мантра, но този път без ирония). Целта му не е да плаши, а от една страна да подготви поне една бъдеща майчица, за да не си мисли и тя като мен, че то като му се спи, бебето просто си спи, а от друга, да бъде прочетен от някоя текущо вероятно бедстваща майка, която да си каже „Ето, не съм само аз, щом тя е оцеляла (досега), ще оцелея и аз!“.
Е, зависи какво точно е било началото, но за мен (а и за повечето майки, предполагам) не беше никак лесно. Дългото раждане, а после пък следродилната еуфория в комбинация с въпроса „БЕБЕТО ДИША ЛИ?!“, който си задавах по 10 пъти на нощ, изобщо не ми позволиха да мигна в началото. После пък то (бебето) взе, че се усети, че вече не ми е в корема и е гладно постоянно и дойде т.нар. „синдром на втората нощ“ – хайде, пак няма сън. Та така „неусетно“ още първите дни си на минус много сън, а тогава осъзнаваш и че…
Или поне аз не можех. Мисля, че мозъкът ми се претовари от емоциите (които буквално бяха всякакви) и просто не можех да се отпусна. Освен това, новородените спят ужасно шумно! То не беше лаене, ръмжене, динозавърски звуци… Белият шум си го пусках по-скоро за себе си! Съответно се завърта един цикъл на преумора, от който отнема време да излезеш, за да „закърпиш“ все пак някакво количество сън. А то си е буквално закърпване, защото…
Малко в стила на Божинката, но е точно така. Значи, аз по-рано споменах, че си представях как си ставам, храня си бебето и си лягам. Да, ама не. Първо, че дори бебето да се храни на три часа (а много бебета се хранят на по-често в началото), храненето може да продължи 30-40-60 минути… Ако се наложи да вкараш и дохранване + доизцеждане с помпа (наложи се), а после и да приспиш бебето (повече за това след малко)... И хайде пак всичко отначало. Освен това, бебетата се будят през нощта не само от глад, както се оказа. Т.е. дори бебето да спре да яде през нощта, пак може да се буди по 68 пъти (отново, както се оказа). И така в един момент осъзнаваш, че…
Наскоро гледах едно интервю с актрисата Кийра Найтли за нейните преживявания като майка и в него тя отбеляза как ако си се наспал, е много по-лесно да се справиш с предизвикателствата през деня. Та, и аз до този извод стигнах от първа ръка. И какво от това, ще попитате? Ами нищо, просто напомняне да не се съдите твърде строго, че ви е трудно или че сте в лошо настроение, а още по-малко да се сравнявате с майки на спящи бебета. Място за сравнение просто няма. А и то не е само сънят сам по себе си труден, ами и това, че…
Или поне много от тях. В първите месеци от живота на моето бебе се налагаше да проявявам изключителна изобретателност в начина на приспиване, тъй като то долу-горе на всеки три дни сменяше това как желае да заспива. Изпробвала съм около 352 вида люлеене и съм изпяла още толкова песнички. Отделно ходене, ТИЧАНЕ (не се шегувам, за жалост), напади (и за това не се шегувам), друскане на фитнес топка, приспиване на вентилатор на тъмно в тоалетната (наистина!), количка навън, количка вътре и накрая, слава богу – раница! Непременно си купете раница или слинг! Хейтърите ще кажат, че така съм го научила, а истината е, че много ми се искаше да мога да го науча на нещо на тази възраст, но…
Това е нещо, което постоянно си повтарям и до днес. Може да полагаш страшно много усилия – пък активно будуване, спокойно будуване, рутини, ритуали, бели шумове, затъмняващи завеси… И пак резултатът да не е задоволителен или дългосрочен. Просто има много неща като темперамента на бебето и нивото на зрялост на нервната му система, които не можеш по никакъв начин да контролираш, а те са важни. Това не значи да се примирим, че няма да се спи, а по-скоро да си простим, че „не се справям“, защото това не е така. И тук е важно да поговорим и за това защо…
Сега ще ви разкрия една тайна: бебетата, особено първите три месеца, имат нужда непрестанно да усещат майка си. Разбира се, отново: има и изключения! Но само отворете която и да е Фейсбук група, посветена на детския сън и ще видите, че изобилства от публикации, съдържащи един и същи въпрос: „Защо бебето ми се буди веднага, след като го оставя в леглото му?“ Ами, защото след 9 месеца в утробата, сгушено и на топличко, близо до сърцето ти, леглото му се струва като доста неприветливо място. Та, ако и вашето бебе спи само отгоре ви – не се притеснявайте, не сте сама и не е завинаги. Е, ако като мен предварително сте си правила планове как докато бебето спи, ще вършите това или онова… Имам лоши новини за вас. И тук пак да се върнем на това, че често…
Повтарям се, но това действително е топ съвет преди да родиш, който просто е абсолютно неприложим за много майки. Защото дори бебето ти да спи добре и самостоятелно, за да съществувате и ти, и то, трябва все пак и да се свърши това-онова вкъщи. Сигурно хиляди пъти съм прочела или чула как „домакинската работа няма да избяга“. Да, действително няма да избяга и ще е все още там и утре, и вдругиден, така че все ще трябва да се свърши. Не си представям кой може да си позволи чак нищо да не пипне вкъщи – а, да, който има външна помощ, но много млади семейства нямат такава. Така че нека бъдем реалисти. И също да помислим как да подкрепим новите родители (ама истински), вместо да им даваме съвети, които е силно вероятно да не бъдат приложими. И все пак, хубавото е, че…
Така де, това е и хубавото, и лошото. Една приятелка се шегуваше, че с бебетата ако нещо е добре, то ще трае 2-3 дни, а ако е зле – 2-3 седмици. Истината е, че сънят на бебетата наистина се променя постоянно и има и по-трудни, и по-лесни моменти. Важното е може би да се гледа общата тенденция и да не забравяме, че…
Наистина ще се случи. Ако ви предстои да имате бебе и съм ви изплашила с всичко до този момент, ето това е положителната част. А и, ще се повторя, но целта ми определено не е да плаша, а да нарисувам една сравнително реалистична картина, тъй като много майки страдат объркани и сами, защото някой им е казал, че „то в началото само спи и яде“, а всъщност се е оказало, че това не е така. И, разбира се, логичният извод – аз нещо не ставам. Не, вие сте си супер, просто е трудно. Затова потърсете помощ – бащата, баби и дядовци, ако има, дори някой приятел или приятелка – я да гледа бебето за 2 часа, за да поспите, я да ви донесе нещо за ядене, я друго. А ако положението става нетърпимо и няма изгледи да се оправи скоро – вече има и консултанти по детски сън, някои от които със сигурност могат да ви помогнат. Важното е да се опитваме да не се отчайваме, защото… наистина все някога ще се наспим.
Родили сме бебето, изживели сме каквото сме изживели в болницата, прибрали сме се вкъщи, някак сме кретали първите дни, но има въпроси за отглеждането, които още ни се блещят в очите!
В 11-ия епизод на поредицата Майко мила, БЕБЕТО! Ася Демирева, IBCLC консултант по кърмене, ни дава инструктаж, практическо ръководство, упътване и всичко в този ред на мисли, за да ни стане (ЕВЕНТУАЛНО!) по-лесно с новия човек у дома.
В разговора с нея ще разберете защо хълца това дете, нормално ли му е акото!? Какво всъщност е добре да бъде – като мазутено петно, като сварен спанак или по-скоро нещо в импресионистичната гама?
Ася Демирева отговаря и на други съществени казуси от битието ни с бебето – как да го будим, как да го къпем, докога ще яде тоя човек през нощта и какво да правим с кърменето и болката в гърдите, като почнат да му никнат зъби?
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Ася Демирева е IBCLC консултант по кърмене и лекарски асистент с над 17 години опит. Тя е един от първите международно сертифицирани консултанти по кърмене в България и през годините се утвърждава като водещ специалист в подкрепата на родители и техните бебета.
През 2020 г. завършва специалност „Лекарски асистент“ в Медицинския университет в София, съчетавайки практиката си с медицинска експертиза.
Работила е в СБАЛАГ „Майчин дом“, съосновтел е на училището за родители „Слънчогледи“, а днес консултира в собствения си кабинет и в МЦ Марковс. Тя е създател на проекта „Млечният път“, където споделя знания, опит и видео лекции за ранното родителство.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Родилата жена е изписана от болницата, прибира се вкъщи и настава пълен хаос. Бебето реве, тя не може да кърми, то не засуква, тя мисли, че то не я иска, а то само това иска… Или сте го изпитали, или ще го преживеете. А може и да не стигнете дотам, ако сте достатъчно информирани.
В десетия епизод на поредицата Майко мила, БЕБЕТО! Ася Демирева, IBCLC консултант по кърмене, разбива митове за топлите компреси, от които уж тръгвала кърмата. Говори за ПРАВИЛНАТА температура в стаята, където е бебето. Какво може да яде жената, която кърми, и какво не може. Можем ли да правим компреси с ракия, или е по-добре да заложим на една зелка върху бюста? И кога е хубаво все пак да махнем целия този огретен от себе си.
Ще разберете също и какво точно е мастит, по колко време да държим на гърда бебето и един от най-фундаменталните въпроси на века, и даже на всички векове: ДА ПИЯТ ИЛИ ДА НЕ ПИЯТ ВОДА бебетата, които са на кърма!
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Ася Демирева е IBCLC консултант по кърмене и лекарски асистент с над 17 години опит. Тя е един от първите международно сертифицирани консултанти по кърмене в България и през годините се утвърждава като водещ специалист в подкрепата на родители и техните бебета.
През 2020 г. завършва специалност „Лекарски асистент“ в Медицинския университет в София, съчетавайки практиката си с медицинска експертиза.
Работила е в СБАЛАГ „Майчин дом“, съосновтел е на училището за родители „Слънчогледи“, а днес консултира в собствения си кабинет и в МЦ Марковс. Тя е създател на проекта „Млечният път“, където споделя знания, опит и видео лекции за ранното родителство.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
В деветия епизод на видео поредицата Майко мила, БЕБЕТО! се отправяме към млечния път с IBCLC консултанта по кърмене Ася Демирева. Ще разберете защо и как от журналистиката тя тръгва към даване на акъл (за добро!) как да засуква бебето, да се изцежда ли майката и да потупваме ли новороденото, за да се оригне.
На нивата никой не е имал консултант по кърмене. В съвремието обаче понякога e необходим човек, който да помогне на милата току-що родила жена, защото вече нямаме племе от кърмили баби, майки и сестри около себе си.
Колко е важно детето да засуче веднага след появата си и какво ще стане, ако не успеем да кърмим в болницата? Има ли разлика в кърменето след естествено раждане и след цезарово сечение?
Всичко важно за кърменето, докато майката е все още в болницата, чуйте от Ася Демирева. И понеже тя е един от най-забавните хора на света, дори и вече да не кърмите, можете да си пуснете епизода вместо стендъп.
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Ася Демирева е IBCLC консултант по кърмене и лекарски асистент с над 17 години опит. Тя е един от първите международно сертифицирани консултанти по кърмене в България и през годините се утвърждава като водещ специалист в подкрепата на родители и техните бебета.
През 2020 г. завършва специалност „Лекарски асистент“ в Медицинския университет в София, съчетавайки практиката си с медицинска експертиза.
Работила е в СБАЛАГ „Майчин дом“, съосновтел е на училището за родители „Слънчогледи“, а днес консултира в собствения си кабинет и в МЦ Марковс. Тя е създател на проекта „Млечният път“, където споделя знания, опит и видео лекции за ранното родителство.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
В даден момент повечето бременни се питат колко голямо ще бъде бебето им. Разбира се, забавно е да гадаеш за размера и теглото при раждане, но има и някои практични страни на този въпрос, пише Parents.com.
Да вземем например основните неща за новороденото. Какъв размер памперси ще ви трябват? Какъв размер дрешки да купите?
Друга често срещана тревога, свързана с размера на бебето, разбира се, е протичането на самото раждане. При износването на по-едри бебета (състояние, наречено фетална макрозомия) съществува по-висок риск от определени усложнения както за бебето, така и за майката. По-продължително раждане, следродилен кръвоизлив, фетален дистрес, повишен риск от раменна дистокия са част от тях.
Да се прогнозира размерът на бебето не е точна наука, но ето няколко признака, че може да очаквате едро бебе, както и потенциалните рискове, за които е добре да сте подготвени предварително.
От медицинска гледна точка има няколко термина, които се използват за обозначаване на „едро бебе“: „голямо за гестационната възраст“ и „фетална макрозомия“.
Това означава, че плодът е по-голям от очакваното, като се вземе предвид времето му в утробата. Чести причини са гестационен диабет или затлъстяване при бременната, както и прекомерно наддаване на тегло по време на бременността.
Това означава всяко бебе, родено с тегло над 4 кг. Изследванията показват, че това се среща в между 3% и 15% от бременностите.
По време на бременността се използват няколко метода, за да се предскаже теглото на бебето при раждане. Нито един от тях обаче не е 100% точен.
Един от начините за приблизителна оценка какъв е размерът на плода е измерването на корема – по-конкретно от срамната кост до горната част на матката. Ако коремът ви е по-голям от очакваното за седмиците на бременността, бебето също може да е по-едро от средното.
Според според съсловната организация на американските акушер-гинеколози затлъстяването или миомите на матката могат да доведат до неточни измервания. Затова, ако няколко пъти се установи по-голям размер, вашият лекар или акушерката ви може да препоръча ултразвук за по-прецизна оценка на размера на бебето.
Ако специалист установи, че нивата на околоплодните ви води са по-високи от обичайното, това също може да е знак, че очаквате едро бебе. Проучванията показват, че излишните околоплодни води (състояние, наречено полихидрамнион, или многоводие) са свързани с три пъти по-голям риск от раждане на бебе с макрозомия.
Но отново – излишните околоплодни води могат да са резултат от различни причини (като гестационен диабет) и невинаги са гаранция, че ще родите едро бебе. Тъй като по-голямото количество околоплодни води може да е признак както за едро бебе, така и за други усложнения, гинекологът ви ще следи ситуацията.
Ултразвукът е по-добър показател за размера на плода, но невинаги е точен. Всъщност според данни от 2018 г. ултразвукът е възможно да надценява големината са бебетата. Дори и лекарят да прецени, че очаквате едро бебе на базата на ултразвуковите изображения, действителното тегло при раждане може да е по-ниско от първоначалната преценка.
Обикновено при всяка следваща бременност жените по-скоро раждат по-тежки бебета. И макар това да не е правило, ако сте имали едно или повече едри бебета в миналото, вероятността отново да родите такова е до 10 пъти по-висока.
Жените с гестационен диабет често имат по-едри от нормата бебета, особено ако диабетът не е контролиран чрез диета или инсулин. Проучванията показват, че при липса на гестационен диабет рискът от фетална макрозомия е около 12%. Ако обаче бременната има гестационен диабет, рискът се увеличава до 15%–45%.
Още не сме свършили, скрол надолу
Феталната макрозомия носи някои рискове както за бременната, така и за бебето.
За бременната жена проучванията показват, че рисковете при раждане на едро бебе включват:
Бебетата с макрозомия също са изложени на риск от определени здравословни усложнения:
Съществуват и данни, че едри бебета могат да развият инсулинова резистентност по-късно в живота, което може да доведе до допълнителни медицински усложнения като детски диабет и затлъстяване.
Едро бебе не означава непременно, че нещо ще се обърка. Ако вашият лекар или акушерката ви подозира, че очаквате едро бебе, ще ви наблюдава. Ако има съмнения за усложнения, ще изготви план за намаляване на рисковете.
Най-доброто, което бременната жена може да направи, е да се храни здравословно, да се упражнява според препоръките на лекаря и да контролира всякакви здравословни състояния, които възникнат.
След като бебето се роди, ако размерът му е по-голям от нормалното, вероятно ще му бъде проверена кръвната захар, за да се уверят специалистите, че нивата ѝ са стабилни. Ако всичко е наред, остава само да го гушнете и да се насладите на големи бебешки прегръдки!
Източник: Parents.com
Акушерка по призвание, 32-годишната Селиа Падия от Валенсия, още от малка е била запленена от това, което мнозина наричат „чудото на живота“ – онази смесица от наука, инстинкт и емоция, която съпътства появата на бебе на бял свят, разказва тя. По-късно, когато започва да практикува професията си, открива, че да бъдеш акушерка е много повече от това да присъстваш на раждания:
„Това е да бъдеш до жените. Да подкрепяш, насочваш, да се грижиш с професионални познания и с чувствителност. Да присъстваш, без да нахлуваш, и да вдъхваш увереност, без да налагаш. Именно тази по-човешка и емоционална страна на професията ме накара да се влюбя в нея окончателно.“
Това я подтиква да създаде собствено пространство – физическо и онлайн – където на жените се предлага време и грижа, които системата не може да отдели: цялостно съпътстване на майчинството (от опитите за забременяване до около първата година на бебето) заедно с екип от специалисти.
Акушерката е с ясното съзнание, че при едно раждане тя съпътства живота, който идва, „но също и уязвимостта, страха, преобразяването на една жена в майка.“ Селиа Падия дава интервю за El País, в което говори за това приключение.
Страхът „дали ще съм добра майка“ ли е един от най-често срещаните при бременните жени?
Да, и същевременно е един от най-рядко изричаните. Няма значение колко добре е подготвена жената, нито дали това е първото ѝ дете, или третото – в един момент неизбежно се появява този тих въпрос: „Дали се справям?“ Майчинството все още се приема с големи очаквания и много жени усещат, че трябва да отговорят на някакъв идеал за „перфектна майка“. Но такова нещо няма.
Да си добра майка не означава да правиш всичко безгрешно.
По-скоро означава да присъстваш, да гледаш, да слушаш, да подкрепяш. А също и да се грижиш за себе си.
Кои промени обикновено тревожат най-много майките – тялото, характера…?
Тялото е един от големите източници на тревога, най-вече заради естетическия натиск и идеала за красота, който все още тежи и се задържа като разбиране. Но това, което най-силно обърква много жени, е вътрешната промяна: характерът, емоциите, интензивността, с която се преживява всичко. Някои не се разпознават в новия си начин на усет или реагиране. И е важно да се признае, че тези промени не са проблем, който трябва да се „оправи“, а мощна адаптация към преобразяващо преживяване. Не губиш това, което си била – ти се развиваш.
Толкова ли е важна подготовката за раждането?
Разбира се. И тя трябва да започне, когато жената и нейният партньор се почувстват готови да получат информация. Има присъствени курсове, но и онлайн обучения, книги… Целта не е да се „тренира“ за някакъв идеален тип раждане, а да се опознае процесът, да знаеш какво да очакваш, да разбереш правата си и да се научиш да вземаш решения.
Подготовката трябва да обхваща и психическата, и емоционалната част: не става дума само за напъване или дишане, нещо, което всяка жена така или иначе знае и за което не са нужни „майсторски“ уроци, а за това как да преживееш един толкова силен момент с възможно най-голяма осъзнатост и увереност.
В днешни дни майките по-добре ли знаят какво ги очаква, когато отиват да раждат, отколкото преди десетилетия?
Безспорно знаят повече. Имаме по-голям достъп до информация, повече възможности за обучение, по-голяма осъзнатост за правата ни. Но понякога този излишък на информация може и да натовари. Ключът е да се филтрира добре: не всичко, което се върти в социалните мрежи или се разказва от други майки за техния опит, е вярно или полезно.
И дори с най-добрата подготовка в света, една част от раждането остава непредсказуема. Затова, освен да се информираш, трябва да се научиш и да се доверяваш, а и да пускаш контрола.
В книгата си Oh, la maternidad (буквално: „О, майчинството“) казвате, че комуникацията е най-ценният инструмент по време на раждане. Какво имате предвид?
Раждането не е само физически процес: то е преживяване, което се изгражда и от хората, които са до теб. Да умееш да изразиш от какво имаш нужда, да усещаш, че те слушат, да можеш да вземаш решения самостоятелно… Всичко това влияе пряко върху начина, по който се преживява раждането. Една добре информирана жена, към която се отнасят добре, може да изгради добър спомен, свързан с раждането, дори ако е имало усложнения. А жена, която не е била изслушана, може да излезе наранена, макар всичко да е минало „добре“.
Комуникацията създава сигурност, уважение, присъствие. Тя сама по себе си е форма на грижа.
Кои са основните митове за следродилния период?
Че всичко ще бъде щастие. Че ако си се подготвила добре, всичко ще върви по вода. Че инстинктът определя всичко. Че за няколко седмици ще си отново „същата“. Следродилният период е изключително интензивен, пълен със светли и тъмни моменти. Не се говори достатъчно за самотата, за изтощението, за страха. И не се оценява достатъчно всичко, което майката прави в тези първи месеци. Затова е толкова важно да развенчаваме тези митове и да говорим за майчинството с повече факти и с по-малко идеализация.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може ли човек да се подготви за грижата за бебе или винаги има някаква изненада?
Винаги има една част, за която човек не е напълно подготвен. Може да си прочел всички книги и емоционалният ефект, липсата на сън или стресът от чувството за отговорност пак да те изненадат.
Не става дума само за това да се грижиш за бебето, а да се научиш да се грижиш за себе си в напълно нова ситуация. Но е вярно и че, когато средата те подкрепя и се говори откровено за това, което носи родителството, объркването намалява и майчинството става по-приятно. Никой не се ражда знаещ, но всички ние се учим.
Каква е ролята на бащата?
Бащата, партньорът или близките в случаите на самотните майки, имат фундаментална роля, макар понякога да остават на заден план. Те не са само физическа подкрепа, а фигура за връзка, грижа и съвместна отговорност. Често се чувстват объркани или извън центъра на вниманието, защото всичко се върти около майката и бебето. Но да бъдеш до този, който подкрепя, също е част от грижата. Важно е да им се даде пространство, ресурси и информация. Майчинството не трябва да се преживява самостоятелно, а това включва и грижа за преживяванията на партньора.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Това е историята на Елица Атанасова, в която най-много се набляга на „... и какво стана след това“. А то в нейния случай е като мистерия, достойна за разгадаване само от Еркюл Поаро: НА КОГО ПРИЛИЧА ТОВА ДЕТЕ??!?!
Първото дете беше изненада тип „Честито, имаш награда, без да си участвал в томбола“. Закъсня ми пет дни и – хоп – две чертички. Без планове, без умишлени опити, без интуиции и прочие.
С второто вече беше професионална работа: опити, графици, направо ексел таблица на овулацията. И точно в разгара на лятото, когато най-накрая щях да изляза без мъжа, детето и колата, след няколко неуспешни опита и решение за кратка пауза, една бледа втора черта реши да ми размаха среден пръст от теста.
Така не само че не можах да се насладя на спокойствие и малко вино, не само че трябваше да измисля достоверна лъжа и да я кажа убедително, ами си направих и абонамент за „За мен една минерална вода, моля“ на всяко парти, който ползвам вече 13-ти месец. (Да, да, знам. Телето ще порасне и аз от дойна крава отново ще се превърна в нормална жена. Ще си пия вино колкото ми душа пожелае, а сега трябва да се наслаждавам на този съкровен момент.)
Проблемна бременност, преждевременно раждане в пика на COVID пандемията, рехабилитации, консултации с различни специалисти. С две думи: сериал в три сезона, ама от онези, на които повече плачеш, отколкото се смееш.
С второто – всичко перфектно, чак скучно… докато не се роди. И тогава се появи загадката на десетилетието:
Родата (да се чете основно свекървата) започна дискусия дали новороденото е копие на мен или на баща си. Не можеше да прилича и на двамата. Трябваше да е „одрало кожата“ или на единия, или на другия. И в никакъв случай не можеше да прилича просто на себе си. Обсъждането беше като на научна конференция и се задържа като тема номер едно в продължение на четири месеца.
То си е класическо новородено – смачкано, набръчкано и прилича най-много на… новородено.
Чух какви ли не реплики, сравнения и предположения. Първоначалните залагания бяха, че прилича на моята рода. Ама на кого точно – на майка ми или на баща ми – не беше ясно. Те двамата така си приличат, че все едно са еднояйчни близнаци: тя със сини очи и светла кожа, той – с почти черни очи и тъмна кожа. Та върви разбери на кого точно приличал.
В един момент приличал на брата на свекървата, после – на девер ми Петко, зълвин син… От девет кладенеца вода се вадеше, само и само да заприлича на „другата рода“. Чух и „В определени моменти прилича на теб, в други – на баща си.“ Ежедневните обсъждания не секваха, а аз – с търпението на прясна родилка – ги прекъсвах леко нервна.
Тъкмо когато си мислех, че битката е приключила и няма голямо значение на кого точно прилича, получих обаждане от свекървата:
– Гледам снимката, дето снощи качи в албума. Е, извинявай, ама няма нищо от вашата рода. Все едно гледам батко му!
А батко му, според нея, е 100% на баща си. И така… В последните два месеца живея спокойно, че загадката бе разрешена. Или поне така си мисля аз. Защото знае ли се, не се ли знае... Утре може пък да заприлича на брата на съпругата на петия братовчед по бащина линия от майчина страна.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Кремена Иванова е имала четири повода за празник след една неуспешна бременност. Ето и нейната история тук:
След неуспешна първа бременност преди две години през февруари, когато разбрах, че няма точка в корема ми, този февруари беше щастлив.
Беше вълнуваща седмица. Направих си тест сутринта, беше положителен. Когато му казах, той не повярва, след първия път имаше лош спомен.
На следващия ден празнувахме 14 февруари, годишнината и именния му ден, без да подозираме, че има още един повод за празнуване.
Още не сме свършили, скрол надолу
Но репликата му беше „Не е сигурно. В събота ще отидем на лекар“. Там разбрахме, че съм в пета седмица и вече точката на екрана беше факт.
Нашето малко щастие започнада расте. Бяхме по-щастливи от всякога.
