fbpx
Животът с деца

Уравнение със 7 непълнолетни момчета: Х е със счупен крак, Y има въшки, а Z повръща

12 май 2017

При нас, в Майко Мила!, долетя чуден разказ. Авторката му се е подписала само като Надя, но след като прочетете текста, сигурно ще разберете, че е съвършено вероятно просто да си е забравила фамилията. Вероятно по същата причина децата са номерирани - за да ѝ е по-лесно. Все пак, това е една жена, която има безкрайно количества деца от мъжки пол, които непрекъснато се чупят краката, хващат въшки и повръщат заради стомашен вирус! Направо е цяло чудо, че и името още си помни тази жена. А иначе темата за семейства с много деца ни е адски на сърце и вече си имаме няколко такива - Как от скука се сдобих с петима сина!, Как се изхранват четири момчета и любимото ни Нищо, другия път ще е момиче!

 

****************************
 
Преди да разкажа здравно-профилактичната ни история, ми се иска да хвърля светлина върху броя и номерата на децата ни.Имаме три общи деца с моя съпруг. Деца с Номера 1, 2 и 3. Освен тях, при нас живее и неговият първи син от предишна връзка, който е съответно Номер 0 (т.е. от нас той има трима братя).И четирите деца са момчета, от 0 до 17-годишни. Виждам леко объркване в погледите ви вече и сега е моментът да закова последния гвоздей. Номер 0 има още един природен брат от майка си и още двама доведени братя - пак покрай нея.Който познае общия брой братя и успее да нарисува родословното дърво на Номер 0, ще спечели абонамент за вестник Трезвеник.

Докато ви е още размътен погледът, си подхващам моята история.

Номер 2 (6 год.) си счупи крака. То не е точно счупи, ами пукна кост, и в крайна сметка се озова в гипс за един месец. За мъките му с придвижването първата седмица няма да разправям, важното е, че в един момент му поставиха петичка и вече можеше да пристъпва с гипсираното краче.

Така желаната петичката беше гумена. Дотук нищо тревожно. Обаче ние сме се застлали със скъпоценен паркет, намазан с масла от диаманти. Поне цената им беше именно такава. Та, гумената петичка намери за удачно да оставя грозни черни черти на всяка стъпчица на Номер 2. А той не си поплюваше със стъпчиците.

Стотици черни черти по драгоценния ни паркет, във всяка посока и от всеки размер. Освен това, тези черти не се мият току таха. Ха! С тривиален парцал не става. С мокра кърпичка става, но тя сваля и диамантеното масло, с което е намазан паркетът. Резултатът от нея са ярки бели черти вместо черните там, където си търкал.

В крайна сметка измислихме, че ефектът от триене с гумичка е що-годе задоволителен. И така, една ранна утрин, докато здравият ми разум все още спеше, откраднах гумичката от коледния календар на Номер 2 и ги подхванах.

Убедена съм, че чертите бяха най-малко хиляда! Всяка ми отне по около минута търкане напред-назад и наляво-надясно. След всяка черта яхвах все по-уверено метлата и все по-цветисто проклинах гумените петички. Накрая направо летях с метлата ниско над земята, такава една, рошава, още по нощница и пръскаща слюнка от нерви и изтощение. Но аз победих чертите и чистотата възтържествува, муахахаха!

В края на тази епопея се събудиха всички заспали мъжки ангелчета и дойдоха да ме питат какво съм направила за закуска. ААААА!!! Всичките избягаха с писъци, след като ме видяха.

Изтъркули се месеца, свалиха гипса и опорно-двигателните апарати се запридвижваха към обичайните си навици. Няколко седмици откривах единични чорапчета на най-невероятни места. Номер 2 имаше навика да събува чорапа от гипсираното краче и да се освобождава от него къде ли не, например на масата, или в бебешката количка, под дивана, зад възглавниците и прочие.

Ходенето на детска градина на поне едно дете също се оказа доста обогатяващо за цялото семейство. Именно заради това се постарахме да осигурим потомство на достатъчни интервали от време, та непрестанно да имаме представител в детската градина!

Някъде към края на историята с гипса се случихме заразени със стомашно-чревен вирус. Номер 2 (пак той) повлече крак със среднощно реване и напоително оповръщане в леглото. След него, през 2-3 дни се пръкваше поредния заразен. Не е нужно да изпадам в повече подробности, но 14 последователни дни все имаше някой на пост в тоалетната или най-малкото някой, притичващ от точка А в посока тоалетна Х с характерна чупка в кръста и замислен делови поглед. От опит ви казвам, че ако срещнете такъв човек, не бива да го спирате и да се опитвате да го заговорите за времето например!

Миналата година всички хванахме въшки. Номер 2 ни донесе от най-новата реколта такива. Облажих се дори и аз, пък който ме познава лично може и да си представи какво ми представлява косата, колко ми е дълга и как точно се избиват няколко поколения въшки от нея, и после как се чистят сладичките им въши яйчица.

Децата бяха лесни, поне едно предимство да са момчета... първи номер с машинката и бай-бай, въшки. Старателно прегледахме и таткото, преровихме му и брадата.

Децата предложиха да му проверим и в пъпа, понеже приличал на пещера и там можело да се е скрила някоя първобитна въшка!

След първоначалния ужас от сблъсъка с тази гад, при все че не бях виждала въшка през живота си до тоя момент, с въшките си станахме първи приятели. Най-често използваният шампоан у дома стана именно шампоанът против въшки, пък прилежащото му гребенче вече беше незаменим аксесоар в тоалетните ми принадлежности. Ако изпаднехме в скука и не знаехме какво да правим, немедленно започвахме да си преглеждаме главите в търсене на блестящите бели бисерчета. За жалост или за радост, явно не сме се оказали особено гостоприемни, тъй като само след има няма три заразявания въшките тотално се отказаха от нас. Засега.

Вероятно не бих изненадала никой, ако си призная, че поддържам количество лекарства, достатъчни, за да отворя малка селска аптека. Но най-вече разполагам с неограничен арсенал от прегръдки и вселекуващи целувки, макар и с тъга да отбелязвам, че колкото по-пораснало е детето, толкова по-слаба е магията им. Затова си раждам ново дете и си възстановявам вълшебните умения с него. Горещо ви го препоръчвам и на вас.

Бъдете здрави!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross