fbpx
И аз съм човек

Как се изхранват четири момчета

9 март 2017

Вече знаете, че в Майко Мила! имаме особено мило мнение към безкрайното готвене на различни манджи, та белким домочадието си хареса някоя от тях. Елисавета стана особено популярна с текста си За мъките на готвенето, в който описва... ами, МЪКИТЕ от готвенето за още четирима души вкъщи. От друга страна, много обичаме и разказите за многобройна челяд, особено ако е от мъжки пол - помните супер смешния разказ на Аделина Банакиева Как от скука се сдобих с петима сина!. А сега имаме нещо комбинирано - разказа на Надежда Оронова - Захариева, която е майка на ЧЕТИРИМА синове, плюс мъжко канарче, и която, естествено, готви, та пушек се вдига. Сега тези от нас, които имаме само с по едно дете, засрамено гледаме настрани и забъркваме веднага един ориз, че да не се излагаме.
***********************

Майка съм за трети път. И за да оправим математиката, се налага да доуточня, че освен трите ми собственоръчни сина, отглежам и първородния син на съпруга ми, въпросния съпруг и още две канарчета (едното мъжко). Да обобщим: шест мъжа, включващи 4 деца от 0 до 17, съпруг и канарче. И на върха на тази хранителна пирамида се кипри моя милост, която е (колко изненадващо) от женски пол - за цвят, мирис и в дисбаланс с купищата мъжки енергии в семейството.

"Отглеждам" е много силна дума, разбира се, и аз нямам претенции да олицетворявам цялата ѝ многопосочност, но все мога да си припиша някоя и друга заслуга.

Първо ще се спра на най-новото ни семейно попълнение, Бебчо. След 6 безгрижни месеца на изключително кърмене с него, дойде ред на края на моя мързел (лично мое мнение е, че кърменето е особено подходящо за мързеливци; слава Богу е и полезно, та този своеобразен мързел не е осъдителен).

Не е като да не съм захранвала бебета, я какви са ми големи (и умни) предходните номера момчета. Но освен вече опитна в отглеждането на бъдещи шампиони, съм и в крак с последните тенденции, сиреч редовно изтезавам домочадието със здравословни гозби. Редно е да призная, че понякога се случват бая безвкусни, веднъж даже изхвърлих цял кекс от натурално какао, мед и тиквички, който дори моето великодушно небце не можа да толерира.

Предвид гореизложеното, не бих си помислила дори и за миг, че моето 6-месечно бебе ще припари до глутен, казеин, захар, сол, глутамат и палмово масло в следващите 16 години. Пренебрежително захвърлих една стара книга с бебешки рецепти, толкова демоде. Надлежно се снабдих с амарант, батат, сладък картоф и гхи.

Запарих броколи, сварих костен бульон (12 часа вря на тих огън) и запретнах левия ръкав.

По всичко личеше обаче, че бебето не е в крак с теориите за здравословно захранване. Отвратената му физиономия и позиви за повръщане на всяка лъжица не ме обезкуражиха. Месец и половина редувах пащърнак, тиква, и прочие. Търпение, Наде, то ще поддаде. Но не поддаваше.

Бебето плюеше всичко подред, беше цялостно разочаровано от моите кулинарни умения, и явно според него ме биваше единствено в производството на мляко. Което е все пак някаква утеха.

Допреди два дни, когато реших да приготвя (извинете за сквернословието) класическа попара. С глутен. И с казеин. Но пробутах и малко гхи, ха ха! Сега вече разказът става банален, бебето омете всичко и си порева за още, сигурно е заради гхи-то. Тук спирам, захранването по-нататък ще си остане само между мен и моето олд скуул бебе.

Друга чувствителна тема е изхранването на останалия народ, и по-точно количествата. И най-дълбоката тава и най-обширната ми тенджера са все недостатъчни. Това важи с особена сила за малкото случаи, в които някой десерт успее да се прокрадне до трапезата ни покрай поредната ми диета. Този въпросен десерт предизвиква бурни овации в моето мъжко съсловие, налага се като цербер да броя парчетата и да разпределям на кого колко се полагат, следва шумно мляскане и облизване в продължение на няколко блажени секунди.

После отново пустош и празни чинии.

Преди Коледа реших да му отпусна края и купих огромен буркан коледни сладки, моя приятелка произвежда греховно вкусни такива (златни са ти ръцете, Миме). Наивно си представях как деликатно ще си хапваме по една сладка на ден, и как красиво оформеният буркан пълен с лакомства ще създава допълнителен празничен уют чак до Нова година.

Бурканът цъфна насред кухнята около 19 декември и веднага беше удостоен с няколко комплекта влажни погледи. Но такива да ги нямаме, коледните сладки се ядат на Коледа! Бедният буркан, всекидневно беше оглеждан, мирисан, опипван и заплюван.

Слушах различни истории кая сладка първо ще се изяде, ама да изчакаме да се съберат всички сутринта, да не съм посмяла да ям преди другите да са се събудили. На 25 декември утрото настъпи, и нестройна редица от освирепели мъжища се понесе към треперещия от ужас буркан с коледни сладки.

Устоя на напора под 5 минути, после се предаде, като беше безмилостно изяден, изтупан, изтръскан и облизан отвътре с наплюти пръсти, които да оберат и последните прашинки пудра захар. Единствено ми остана духовното удовлетворение от позитивното му излъчване предишните 6 дни.

За да ви изведа от евентуална заблуда и в своя защита бих добавила, че въпросният буркан със сладки далеч не е единствената храна, която е прекрачила прага на шумния ни дом. Както казва един приятел Илия, сигурно съпругът ми носи торбите с покупки, хвърля ги вътре през вратата и веднага тича да купува нови.

Това не е далеч от истината.

Ще дам за пример киселото мляко, което е спечелило особена популярност сред тийнейджърската ни прослойка. Нормално купувахме по 6, които стигаха за 3-4 дни. След намесата на въпросната прослойка, тези 6 взеха да отлитат за 2 дни. Съвестно написах в списъка 8, пък съпругът ми за по-сигурно купил 10, които всички отлетяха отново за 2 дни.

Мистерия.

Финално само да спомена, всъщност у дома цари голяма забава и между къкрещите тенжери и претоварената съдомиялна се намират много повече поводи за смях и разговори откогато и да било преди. Ще цитирам сама себе си:

"Първите две деца са по задължение, третото е за удоволствие". Не се учудвам, че и нулевото се пренесе при нас в цялата тази смешна бъркотия.

Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна.

Бъдете здрави, аз отивам да мия чинии.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross