Аделина Банакиева докара Майко Мила до истеричен смях с този текст. Това е една жена, на която ние искаме да ѝ издигнем паметник и да ходим да ѝ поднасяме бебешки розови роклички всеки ден! Аделина, ти си прекрасна, пожелаваме ти крепко здраве и ПОНЕ ЕДНА внучка!
******************************
Здравейте! От доста години аз съм тази с оранжевата коса и многото деца.
Преди години бях и други неща, но от 20-годишна аз съм все "Тая с шарената коса и синовете ѝ".
Оранжева ми е приличната, старческа коса. Преди това беше зелена - с гранофорин, розова - фуксин и въобще, к'вот намерех по аптеките в цвят, рязко се озоваваше на главата ми. Това с шарената коса е почти толкова константно, колкото и децата.
Хич никога не съм си мечтала за много деца, ама хич ! Аз съм момиче от центъра на София, завършило елитна гимназия, добре образовано впоследствие и даже и в булчинска рокля не желаех да се виждам. За да предотвратя, обаче, за себе си появата на комплекса, че съм неомъжена бяла жена, а и за да не пропусна да разбера какво е да съм омъжена, в мига, в който се появи първият желаещ да се обвърже с мен, аз веднага приех.
Момчето беше от добро, имотно семейство и никой не възрази. Така се оказах с гръцка рокля тип "торта", която през 1988 година беше страхотна екстра и която веднага намъкнах, за да отида до кварталната фурна и всички да ме видят.
Момчето продължава да е добро. Разведохме се след 2 години. Аз поисках развод в 8-ми месец бременна, просто защото той беше добро момче, а аз се побърквах от скука.
Сега съм му кума и той е пак така добър, а и си намери и добра жена.
След раждането на първия ми син настана такъв живоооот ...! Бях вече спокойно и щастливо разведена, отчетох се на обществото с дете, имах собствен бизнес, апартамент, пари за гледачка и ...абее, позабавлявах се няколко години.
После пак реших, че вече такова име ми е излязло, че е време да се позадомя и кротна, защото се опасявах, да не заприличам на леличка тип "малка палавница", ходеща по кръчмите с тежък грим и танцуваща диско на техно парти.
Така се омъжих за втори път на 29 години. Той беше с 16 години по-голям и успя да преживее "доброто" ми име в обществото. И той беше разведен, и той със синове. Всичко стана като по книгите - мама, татко и момчета.
Отново родих син и отново настана скука, докато бившата му съпруга не си хвана гадже, доста по-млад от нея и нежелаещ да приеме децата ѝ. Така аз се озовах с вече 4 броя момчета и тотална неяснота какво точно да правя с тях.
Имам една теория, че когато децата са на брой над 2, е все тая колко точно са, защото така или иначе не можеш да ги държиш за ръцете.
По силата на тази теория се появи и 5 (ПЕТИ) син!
Според мен, при това количество деца, ти не си точно родител, а ставаш нещо като катаджия на кръстовище. Регулираш придвижването на едни хора от едно място на друго . Е..., част от хората често ги забравяш някъде, ама това е друга тема.
Аз се оказах добър регулировчик! Кой на футбол, кой на каяк, кой на английски...
Освен това те ЯДАТ!!! Подрастващите момчета ядат много! Ама много и постоянно, и трябва винаги в колата да има храна, защото иначе могат да те изядат.
В тая връзка имам една хубава история. Аз съм озеленител и работя непрекъснато, а в колата ми винаги има и пръст, и храна. Един ден на задната седалка поникна семе - явно някой беше люпил семки...
Искам само да вметна, че никога, ама никога не съм искала момче! Боже, как мечтая някога да купувам бебешки роклички!
Та, така се озовах с петима сина и вече никога не ми беше скучно!!! По-големите тръгнаха И на дискотеки, и тогава започна близостта ми с органите на реда. Тези от районното до Студентски град ги чувствам като роднини - звънят ми, караме се, сдобряваме се, пием кафе в 5 сутринта.
Всички момчета (без този на 11 години) са едри – единият е висок 201 см и носи 52 номер обувки. Всички се изпотатуираха повсеместно. Всички са териториални мъжкари, тренирани и със самочувствие. Толкова години ги водих да тренират какво ли не и за к'во? Да се трепат по дискотеките.
И това мина (частично), обаче те почнаха и да се възпроизвеждат!
Мисля, че вече мога да провеждам обучение на тема "Как семейството да се увеличава, а жените (снахите) да бягат след раждане, зарязвайки ти децата си."
Явно много ми се получава, защото вече имам ДВАМА внука на тоз принцип. Излишно е да споменавам, че са момчета .
Решила съм! Следващата снаха, ако роди момче, няма да ми види очите. Даже и на Коледа ! Ако видя още една пишка за забелване (може би е коректно да кажа член), просто ще ида да го сменя в родилното!
Та, момичета, внимавайте когато ви е скучно! Изчакайте да ви мине скуката, преди да почнете да раждате!
